"Какво да правиш, нали е приятел" казваше Рентън, когато някой, най-често Бегби правеше глупости - да предизвика бой в бара, да се изсипе в квартирата ти и да продаде твоя телевизор, когато свърши парите. Предполагам, че моите приятели са казвали това по-често за мен, отколкото аз - за тях. Но има една категория хора, които са като гнусните сцени във филма, които не можеш да не видиш, като рана, която не можеш да спреш да човъркаш, като досаден вреден навик. Хора, с които би трябвало да си скъсал отдавна, но не го правиш - дали, защото са били от "готините" в училище, дали защото някога и някак си обичал (в най-широкия смисъл на думата). И към които не спираш да се връщаш, независимо от тяхното отношение или каквото са ти причинили. Не е рационално. Но е човешко.