Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Technorati Tags: иран,картинки Share on Facebook

Съжалявам, че ще нарека българския президент (възприемащ се за плеймейкър) селски бек, но потресающата нищета/мизерия/жалкост на мераците му и дребнавата елементарност, с която ги прикрива от публиката не заслужава дори прозвището "селски хитрец". Щото в последното все пак има и нещо позитивно.

Как освен мизерни и жалки да наречем мераците на божем държавния глава за пушка лимитирана серия с цена от порядъка на 50 000 евро; за несекващите ловни излети, резултиращи в трофеи, подкарани на мушката му от безплатни гончии (точната дума май е съвременни роби, за което имаше и свидетелство на един от тях във в. "168 часа"), за луксозен (според парвенюшко-новобогаташките критерии) мезонет, за разгулни чалга-стил купони в компанията на съмнителни парвенюта-новобогаташи. Да не продължавам с амурните му афери с журналистки, учeнички и поп-певици, наподобяващи с поведението си...., айде да не съм груба - на Мерилин Монро къмто братята Кенеди. Сложете си ръка на сърцето - не е ли мизерия и нищета?

На 7 ноември 2008 г. по време на официална визита в Узбекистан Гоце отстреля рядко животно, сред което се вдигна голям (но само в Интернет бг медиите) вой, че е убил застрашеният и вписан в Червената книга планински козел архар. Нашият герой запази хероическо мълчание.

Все пак не бе като случая с традиционните медии, които се пресрамиха да го питат вярно ли на 1 март 2008 г., по времето когато изгоряха хора във влака, височайшият ловец е удрял вълк из Симитлийско. Той ги удостои с отговор, който малко ги удовлетвори - защото знаеха за какво иде рече, но за съжаление не го анализираха. А трябваше, защото официалният отговор на предссекретаря Бойка Башлиева бе, че "президентът Георги Първанов не е участвал в ловни събрания, макар че на 1 март тази година е бил в планината в района на град Симитли. Президентът не е имал прояви, които влизат в противоречие с трагичните събития, свързани с пожара във влака". Е, ако не си малоумен, нали ти е ясно, че ако не беше ловувал вълк в Симитлийско, щеше да го рече в прав текст. Бил е в Симитли, ама не е имал прояви, които... И още - не е участвал в ловни събрания. Ами гонката не е събрание. А дали е проява, която...? Не го пише никъде, че е, тъй че очевидно не е. Трябва ли още да анализирам дребнавата злоупотреба с езика (за която с ръка на сърцето не упреквам Бойка Башлиева, щото знам патрона й)?

Само че през март тази година един известен-като-шило-в-торба-не-стои журналист запита директно.и получи адекватен гоцевски отговор. "Не съм застрелял архара!" – обяви категорично на брифинг президентът Георги Първанов в отговор на въпроса на журналиста Сашо Диков дали е отстрелял защитения див планински козел архар при посещението си в Узбекистан в края на 2008 г. Президентът за първи път беше питан публично по темата и дава отговор на този въпрос близо година и половина след разпространения слух, че е отстрелял рядкото животно. Дивият козер архар е вид, защитен в Червената книга.

Че е отстрелял там има има достатъчно свидетелства:

BNews.bg:
"Българската публика научи подробностите за лова и неговата подготовка чрез корепондента на сайта ferghana.ru в Ургенч Сергей Наумов. Информацията е изключително подробна и прецизна в хронологичен и топографски план. Цитирана е дори фирмата собственик на щраусова ферма, в чийто хотел отседнала свитата на Първанов в навечерието на лова. Ето как информатор на Наумов описва събитието:

"Пристигнаха в селцето Горен Хаят ( Верхний Хаят) рано сутринта, около 5 часа на 7-ми ноември. Вечерта на 6-ти ноември пристигнаха от Самарканд на брега на езертото Айдаркул, където има щраусова ферма и база за отдих принадлежаща на джизакската фирма "Джизак-биоспектр"

Пристигналите са към 100 души: Първанов със свитата му и охрана от спецслужбите, които са организирали лова.

Интернет агенцията Фергана, която разполага с голяма мрежа от локални кореспонденти е важен източник за информация не само за Узбекистан, но и за региона. Тя е цитирана редом с Ройтерс и AFP при кризи като "кървавия петък" в Андижан на 13 май 2005 г. когато атаката на узбекската армия срещу демонстранти, противници на режима, доведе до стотици жертви.

Сергей Наумов не е кой да е сред малкото останали независими журналисти в Узбекистан. Неговите кореспонденции на правозащитни и екологически теми са важен източник за противниците на диктатурата на Каримов на Запад. Източници в неправителствения сектор на узбекската емиграция твърдят, че никой не може да каже със сигурност докога Сергей Наумов ще бъде на свобода и в добро здраве.

На какво е способна средноазиатската диктатура на Каримов си пролича наскоро в Париж, където беше прегазен от кола политически активен емигрант от Узбекистан. Нещо да ви напомня това? За щастие човекът оцеля и сега е под закрилата на френските служби.

Втори, независим от първия източник на същата информация е журналистът Сергей Ежков, живеещ в Ташкент, на 700 км от Ургенч. Ежков също не е кой да е в узбекската журналистика. Близък е до правителствените среди и разполага с информация от кулоарите на властта, която публикува в сайта си uzmetronom.ru Цитиран е от BBC и други известни западни медии.

Ежков съобщава на 4 ноември, че президентският ловен арсенал вече е доставен в узбекската столица, а в кулоарите на президенството (узбекското) обсъждат желанието на Първанов да се сдобие с трофей на рядък планински козел. В типичния си ироничен стил Ежков пише, че според неговите източници "на хазартния българин ще му подсигурят какво да отстреля, дори там да няма нищо живо." Ежков потвърди информацията за лова в интервю дадено по телефона за базирания в Лондон сайт Kafene.net"


BNews.bg:

"Bnews се сдоби с бюлетина на международната работна група по дивите кози към "Международния съюз за защита на природата" (IUCN) за месец септември 2009. Той също потвърждава бракониерския лов на Първанов и дава детайли за това как е убит архарът. На стр. 5 в него е публикувана информация под заглавие:"Президентът на България убива застрашен Северцов архар в район на Узбекистан, за който се предполага, че е защитен".В бюлетина пише, че според зам.-директора на Нуратинския държавен резерват на 7 ноември 2008 г. държавният ни глава е посетил резервата. В района на главния планински връх Хаят Баши Георги Първанов е причакал два архара, подгонени от служители на резервата, и е застрелял един от тях."

Възниква логичния въпрос: толкоз ли е тъп Гоце, че лъже при наличието на толкова свидетелества?

Не, не е тъп в обичайното разбиране. Някогашното момче от селската къща без тоалетна и продължаващо до днес да се комплексира от миналото си разчита с гяволии на селски бек да излъже публиката. И за съжаление - успява. Къде е хватката? Да си спомним, че той не отрече че е ловувал в Симиткли, както и не отрече, че е имал нещо общо с мезонета, посочен с адреса му от Иво Инджев. А сега отрече за архара - вярно, след година и кусур. Вероятно през това време някой го отворил на юридическата тънкост за наименованието на убитото животно. А него го именоват различно:

архар
планински овен
аргали (лат. Ovis ammon)
овен на Севрцев
аргали на Северцев
снежен архар
планински архар
планински овен на Марко Поло
овен на Маорко Поло

Сред биолозите има разногласия за точната класификация, но никой никъде няма разногласия, че става дума за рядко изчезващо животно.

Тънкост втора (свързана с първата): как е наименованото в лицензията за отстрела на дивеча

Защото в Узбекистан от 11 август 2008 година действа закон за тарифите за заплащане на природните обекти, в който се регламентира и цената за отстрел на редки видове - "«О ставках платы за пользование природными объектами" (Текстът е във формат MS Word от базата данни на FAO.) В този закон не фигурира наименованието "архар", а "горный баран" ("планински овен"). Според опасенията на учените от Узбекистанската академия на науките заради властите продават скъпиете лицензи за редки екземпляри на на чуждестранни ловци като значим източник на валута.

Стана ли сега ясно, защо нашия ловец смело плаши Сашо Диков със съд? В документа, с които узбекистанските домакини са го снабдили, няма думата "архар". Гоце е застрелял планински овен, къв е проблемът?

Ами по-сериозен е:

Според горепосочения закон цената за планински овен е 250 000 сома (узбекска парична единица, при курс 1 долар - 36,15 сома) равни на около 7000 долара. Кой е платил лиценза от 7000 долара на Гоце? Узбекистанският диктатор, или български бизнесмени-приятели? И в двата случая зависва въпроса - защо? За черните му очи?

Ако съм Сашо Диков следващия път ще го питам: "Гоце, уби ли животно с рога в Узбекистан и кой плати разрешението за убиването му?" Ама следващ път Сашо Диков няма да го допуснат на 20 метра до Гоце.

А ако съм Бойко Бойко Борисов (какъвто все още се надявам, че е,у сиреч, че е е влязъл в таен дългосрочен сговор с Гоце), след като изтече мандата на пруезидента - сиреч падне му имунитетът - ще поискам комисията "Кушлев" да се разследва дали Гоцевата заплата стига за цената на мезонета, на пушката и на разрешението за отстрела.

Дотогава - внимавайте с думите на Гоце, който е бетер Хъмпти-Дъмпти, изумил Алиса с мегаломанията си, че думите значат това, което той иска да значат.

Достатъчно е да си гледал реклами последните няколко години за да си наясно, че естествената храна е лукс. Магазините са пълни с какви ли не храни, но по етикетите им обикновено е изброена менделеевата таблица.

Напоследък се замислям, че да изкараш един обикновен вирус естествено също е лукс! Всяка реклама на лекарство обяснява как не можем да си позволим да отсъстваме от работа, не можем да останем няколко дни на легло.

Кога стигнахме до тук?

В Хиляди хора се събраха на протест в град Реджио Калабрия в Южна Италия, за да дадат израз на гнева си срещу мафията, предаде ДПА. Протестът беше насочен срещу Ндрангетата – калабрийската мафия, смятана за най-влиятелната престъпна група в Италия, предаде АСН. Протестът беше организиран, след като срещу дома на главния прокурор на Реджио Калабрия [...]

Далаверата с цигарите има много страни

Много се шуми напоследък за цигарите - цените им, как нелегалните били отровни, как не се събирал акциз след като има толкова нелегален внос и т.н.

Ето и моето мнение по въпроса за тях в няколко реда:
1. Цените им се вдигнаха до такава степен, че по-голяма част от хората търсят каквато и да е алтернатива(днес гледах едно предаване по национална телевизия, което парадираше най-вече със инфомация за насипния тютюн и най-вече го оплюваха - сигурно искат и него да забранят за да нямат избор хората).
2. Естествено никой не вярва, че цигарите внесени от друга, която и да е страна с бандерол са отровни(по някои твърдения).
3. Вярно е, че цигари без бандерол дори и от чужда страна са с неизвестен произход и няма как да знаем съдържанието им.
4. Не е вярно, че страната ни губила от акциза, който трябва да прибере(тя реално няма как да го прибере след като няма пазар на тези цени, които е определила). Няма как да смяташ бройките им на цени от почти 5 лева като почти никой няма да даде толкова. Това е все едно при смятането на загубите при филмите, които се теглят от нета. Естествено, че никой няма да даде примерно 10$ за копие на определен филм. Това са измислици и надувки, които никой номрален човек не възприема като адекватни.
5. Клиентите за цигарите на тези цени се броят на пръсти и не вярвам многолюдието да ги възприеме.
6. Създадоха се предпоставки за контрабанда почти като при "Югоембаргото" .
7. Канали за внос си е имало и ще има. Отделен е въпроса в по-строгата охраняемост на границите. Така се отсяват дребните играчи и се поддържа висока цена на нелегално разпространяваните цигари. Не може видиш ли сулю и пулю да продава защото при по-голяма конкуренция цената пада и виж утре нелегалните паднали до 1.50-1.60 лева за кутия като се има в предвид че в наши съседки има цигари и за стотинки за кутия.

Ако се сетя още нещо ще редактирам :)

Периодично ставаме свидетели на странни законодателни решения, правни и силови действия в сферата на религиозните права и свободи. Да припомним: през 2002 г. се приема нов Закон за вероизповеданията. Той е посрещнат нееднозначно от вярващите, с изключение, най-вече, на ръководството на БПЦ. Последвалите протести не успяха да склонят президента Първанов да наложи вето, законът, приет на бързи обороти, като подарък за църквата, даде основание на полицията да нахлуе със сила в храмовете и да "въдвори ред" в разединеното Православие. В резултат, Първанов получи награда за "приноса му към единството на православните народи" не от кого да е, а от руския патриарх. Години по-късно, Европейският съд по правата на човека в Страсбург реши, че държавата неправомерно е заставила вярващите да са под едно ръководство, присъждайки финансово обезщетение. Съдът, също така, постанови, че приетият през 2002 Закон за вероизповеданията трябва да бъде променен в частта му, налагаща единно ръководство на вероизповеданията, най-вече това, на БПЦ.

Кръгът се затвори, за сега, до необходимата промяна в религиозния закон. Президентът получи награда, "разколът" бе овладян, законът свърши своята работа, а България се размина с минимална санкция. Медиите обаче основно коментираха това не като проблем със свободата на религията, а като заслуга и нещо положително.

В същото време, почти със същата давност, тече една друга дискусия, произтичаща от циклични опити да бъде въведено задължително конфесионално обучение по религия—Православие. Без да задълбаваме в опитите на една-единствена (било то и) религиозна институция да монополизира способността да възпитава морални добродетели и духовни ценности и без да се концентрираме върху все по-ясно открояващите се усилия проблемът и вярващите да бъдат употребени във вътрешно-организационни планове и стратегии, както и очевидните разминавания между изявления за любов към ближния и фактическите действия по отношение на малцинствени, нетрадиционни групи, няма как да не се запитаме за демократичната стойност и законовите възможности православно вероучение да бъде въведено като задължително обучение и възпитание в училища и детски градини. А те са направо нулеви, ако не променим светския характер на държавата, изменяйки поне четири закона — Конституцията, Закона за висшето образование, Закона за общообразователния минимум и Закона за народната просвета. Успоредно с това, ще трябва да се откажем от демократичните ценности на европейските демокрации и да залитнем решително към азиатски модел държава.

А, междувременно, Президентът изрази подкрепа на идеята за въвеждане на задължително православно вероучение в училищата и иска среща с Максим, за да представи своята концепция.

Няма какво да се чудим, след връчената му от бившия руски патриарх награда.

Why Is Paul Krugman Blaming Foreigners for the Financial Crisis? – Раджан за Кругман

Лъжливите реформи в социалната сфера  - проф. Георги Петров е прав, както винаги

Министър Цветанов изучава тайните на естонците в областта на паспортното дело

Защо Парламентът спи…отново?! - парламентът е абдикирал от бюджета

President of ECB: Welcome, Estonia!

A common theme between Hayek and Ferguson – Георги Ганев за еволюцията в икономиката

[video] Параграф 22: Законът позволява обиск без заповед

[video] Niall Ferguson – on Warburg, Chimerica and his spat with Krugman

[video] New Kindle Park Ad

Георги Ангелов - в. Труд: Бюджет 2011 – малко буфери, много дефицити

Блогът за икономика 2010

София, улиците “Иван Шишман” и “Иван Вазов”. Трябваше да го кръстят Ivazko.

Днес открих великолепните седмични коментари на Божан Петров по БНР в „Деконструкция“, посветени на текущата обществено-политическа ситуация.

Нямам думи. Търся някъде зад мен падналата ми шапка.

Приятно слушане:

Преди няколко години една жена слага началото на инициативата „Денят на розовия хиджаб” – символ на мюсюлманската подкрепа в борбата срещу коварната болест – рак на гърдата. „Денят на розовия хиджаб” се организира  в рамките на месец октомври – месецът на борбата срещу онкологичното заболяване. Целта е да се окуражат жените и мъжете мюсюлмани да се включват по-активно в инициативите, посветени на борбата срещу болестта. Събитието също насърчава любопитните да се инересуват за облеклото на жените мюсюлманки, за техните ислямски забрадки и за Исляма – като цяло. С други думи, тази инициатива спомага и за инициирането на диалог между мюсюлмани и немюсюлмани.

Мюсюлманите по цял свят стават част от „Деня на розовия хиджаб”, носейки розови ислямски забрадки, розови дрехи или символът на борбата срещу рака на гърдата – розовата панделка. Тъй като розовото е цветът на световната борба срещу онкологичното женско заболяване. А хората, за които розовият цвят прекрачва границите на разбирането за ислямско облекло, може да вземат участие в инициативата, носейки само характерната панделка.

Важно е да отбележем, че Денят на розовия хиджаб не е инициатива само за мюсюлмани – това е едно глобално събитие, в което всеки един може да вземе участие – без значение от пол, етнос, раса или вероизповедание.

В едно интервю за IslamOnline.com, основоположничката на Денят на розовия хиджаб – Хенд ел-Бури казва: „Смятам, че хората остават впечатлени, виждайки мюсюлманки да проявяват социална активност в борбата срещу рака на гърдата. И лично на мен са ми задавали много въпроси. Някои казват: „Видях много от вас днес с розови забрадки. Да не е някакъв празник?!” И така аз имам възможността да им обясня какво се случва, каква е инициативата.”

Много е важно мюсюлманите да се включват активно в различни социални инициативи – това разбива разпространените стереотипи и предразсъдъци по техен адрес, създава един контраст на създалия се в съзнанието на хората от обществото „нехуманен” имидж на мюсюлманите.

Официалният сайт на инициативата, от който може да научите повече за начинанието и за това как протича то в различните страни по света, е www.pinkhijabday.net. За инициативата в рамките на България е създаден и профил в социалната мрежа Facebook с името „Денят на розовия хиджаб”.

Ако се чудите какво е общото между водородните двигатели, ракетното гориво и ваденето на миньорите от срутената мина в Чили, ето отговора, осигурен от Вести.бг.

Миньорите дишат 60% водород и 40% кислород. В 4 клас ни демонстрираха смесване на водород и кислород. Всички залегнахме под масата, за да не ни порази някое стъкло от взрива. Ако приемем, че вече са смесени и взривът е минал, значи миньорите ще дишат вода. Всъщност в цялата статия идеята на оригиналния материал, преведен от английски, е хваната съвсем бегло.

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам първостепенното от второстепенното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са останали на дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки.

Антоан дьо Сент-Екзюпери

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Циганинът не е ром. Робството не е присъствие. Подлостта не е закон. Вярата не е покръстване. Кражбата е просто кражба. (Присвояване е друго). А смъртта ни е прераждане колкото токата – фугата. Лихвата не [...]

С удоволствие се включих в инициативата на издателство „ЛиК“, което все повече се доближава до своите читатели. В началото на септември получих по пощата книгата „Раждането на исляма и арабската експанзия“, том първи от тетралогията „Светът на исляма“ от Ибрахим Карахасан-Чънар.

Трябваше ми време, за да прочета книгата на Ибрахим Чънар, „Светът на исляма“. Още повече ми трябваше, за да отделя поне някои от всичките много добри страни на тази книга. На издателство „ЛиК“ прави чест, че са се заели да я издадат, защото тя наистина пояснява много от историята исляма, арабската експанзия, създаването на един халифат от Атлантика до Индия и устоите на най-развиващата се днес религията с над 1 млрд. последователи.

Макар да живеем във време, когато ислямът присъства около нас, ние не знаем нищо за него или знаем минимално. Той е в телевизиите ни, но ние не го разбираме. Не го разбират може би и онези, които се кълнат в негово име преди да убият. Ето защо подобни книги са изключително ценни.

Един голям плюс е, че авторът Ибрахим Чънар е роден в България. Липсата на преграда в езика е значима и се усеща в книгата. Повествованието тече бързо и лесно, а читателят се увлича бързо. Чънар е роден в Никопол през 1955 г. Завършва СУ „Климент Охридски“ със специалност география и история. Живее и работи в София. Има голям опит с изследвания в областта на малцинствата, създава две списания, пише статии на историческа тематика.

Това, което също приемам за голям плюс на книгата „Раждането на исляма и арабската експанзия“ е, че авторът си служи добре с имената. По принцип турското произношение е различно от арабското (Мохаммад на арабски и Мемет или Мехмет на турски, например) и бихме очаквали подобно произношение и от автора. Но това е рядко срещано в книгата. Аз лично държа много на точните имена, защото предават много от самата епоха и разбирането й.

Няколко интересни момента бих искал да посоча. Те се намират в началото на книгата и избрах тях, защото са основни. Цялата история след тях се развива на основата на тези събития.

С. 38- изключително важен момент, за мен също. Признавам, не знаех, че има десет заповеди на Аллах, подобно на християнството. Единствено бях чувал, но не съм ги изваждал една след друга, както е направил Ибрахим Чънар на страница 38 от книгата, където обяснява основи на исляма. Десетте заповеди са:

1. Няма друг Бог, освен Аллах.
2. Уважавай родителите и близките си.
3. Не убивай хора.
4. Помагай на бедните и гладните.
5. Не лъжесвидетелствай.
6. Давай закат (благодеяние).
7. Не прелюбодействай.
8. Помагай на сираците.
9. Не обиждай никого, говори и прави само добро.
10. Моли се.

С. 49- тук се разказва за произхода на арабите. Знае се, че около I в. сл. Хр. се появява терминът „араб“, който означава бедуин от пустинята. Арабите имат свое име за себе си – бадауи. Разделението между шааб (градско население) и араб (номадски образования) е характерно за Арабския полуостров от това време. Това е важно да се разбере, тъй като и до днес има подобно разделение в някои арабски страни.

С. 125- важен абзац представлява последната част на текста на тази страница. Там се обяснява нещо, което много малко хора знаят. Противно на общото схващане, първоначалното разпространение на исляма не е постигнато чрез религиозен поход. Арабите изобщо нямат намерение да разпространяват религията си сред покорените народи. Всъщност не са искали никой друг да приема исляма, защото това ги е обединявало и е давало самоличност. Страхували са се, че никой друг не би следвал религията, както те и ще се появят нови тълкувания. Както става в късната история на исляма, явно е имало защо да се пазят.

С. 131- арабите проявяват изключителна толерантност към покорените, независимо от религията им. Вероятно заради това днес християните копти в Египет, Етиопия и Судан наброяват над 20 милиона души. На онези, които не приемат исляма е наложен данък, от който са изключени децата, жените и старците. На патриарх Вениамин са предоставени правомощия. Не случайно християните в Сирия, Египет и Ирак благославят арабите, като освободители. Византия е била известна с гоненията на монофизити християни, които са многобройни в нейните източни провинции.

С. 134- това е една забележка от мен. Авторът пише, че след покоряването на Персия, зороастризмът умира завинаги. Това не е така, и доказателства  могат да се намерят дори в днешен Иран, където все още се практикуват ритуалите на огнените зороастрийци.

По-натам Ибрахим Чънар обръща внимание на Абасидския период в арабската история. Това е златният век на арабската култура, която възприела по нещо от покорените култури, се превръща в цветето на Средновековието. Масоко се превеждат текстове от гръцки и латински от древни автори, като Плутарх, Аристотел и Питагор. Обърнато е подобаващо внимание на емирите в Испания, на Кръстоносните походи и арабската култура от това време. За мен тетралогията на Ибрахим Чънар е добре написана и е подходяща за хора, които се интересуват от историята на арабите и исляма. Останалите три тома, които ще прочета с интерес, са „Турският свят, Персия, Индия, Черна Африка, Новото време и Балканите“, „Османските потайности: еничарите“, и „Османските потайности: харемът“.