Запомнете тази дата. 22 октомври 2010 година. Отбележете я в календара си. Защото това е велик ден за журналистиката. Активистите от WikiLeaks, които разбуниха духовете в Белия дом след публикуване на документи за Афганистан, сега направиха още по-голям удар. Нещо, което никой не смееше да направи- 400 000 документа за войната в Ирак вече са на бял свят. Al Jazeera пусна веднага материалите (Al Jazeera English, 22.10.10), а WikiLeaks го съобщиха в Twitter.

В страницата ни във Facebook публикувахме веднага това съобщение:

Трябва да се признае, че въпреки всички заплахи, шефът на WikiLeaks (вижте сайта Iraq War Logs) Джулиан Асандж, не се спря и публикува обещаните 400 000 документа за войната в Ирак. Те показват ужасяващи гледки, които медиите са „пропуснали“ да пуснат, а американското правителство използва различни методи, за да унижи Асанж и действията му. Тъй като сайта на WikiLeaks е непостоянен, т.е. не се отваря винаги, заради редица кибер атаки, истинско чудо е , че са успели да публикуват всичко.

Помните ли, че не толкова отдавна гръмна скандал с хеликоптер в Ирак, който буквално разстрелва цивилни? Максим Проданов тогава писа по въпроса в Intidar. Оказва се, че същият хеликоптер – „Crazyhorse“, който стана известен с онова видео, е убил още двама човека, които искали да се предадат. Адвокат от армията казва на пилотите: „Не можеш да се предадеш пред хеликоптер“ (Guardian,22.10.10).

Днес е наистина важен ден. Нощта вече се озари от огъня, който предизвикаха WikiLeaks. На сутринта със сигурно ще сме свидетели на пожар.

Медиите гръмнаха отново на темата за педофилията. Тя отново напомни за себе си, сякаш държавата ни не може да страни от нея. След редица акции, все пак останаха няколко интересни факти.

Последният задържан е Петър Георгиев, който е съдебен заседател по делото срещу Златко Баретата. Не само това, но е и син на служител на МВР. Бащата пък е шеф на аптечното управление в болницата на МВР. Явно всеки покрива всеки. Момчето се забавлява, скрит зад някаква странна благородна кауза (да носи дрехи на сираци), изчуква ги, а баща му му помага? Дали му е носил и аптечни материали за след деянията му? Не искам да знам. Цялата тази история е гнусна и жалка.

Няма да пускам снимките, които се мъдрят из Интернет пространството. Със сигурност ще изпитате гняв и желание за убийство. Не съм сигурен и дали беше нужно медиите да показват цялата тази смрад. Вероятно, ако не бяха го направили, нямаше да видим какви хора ни съдят, какви хора защитават разни мутри и какво става в „кухнята“. Явно там е много мръсно и само вода няма да измие петното. Но от друга страна не смятам, че мястото на подобни материали (за видео да не говорим, макар да го има) не са в масовите медии. Бих искал да знам, че желанието за сензация не е водещото при пускане на подобни неща. Имам ужасното чувство, че някъде в Дания мирише много. Ама наистина много. Забележете още нещо:

Майката на Георгиев, която е бивш адвокат, отказала да пусне антимафиотите в дома си. Заявила, че синът й много обича малките деца, дори носел дрешки на хлапета от домове за сираци и твърдял, че спонсорира сиропиталища. Младежът е безработен и се издържа от родителите си.

Явно майчинската обич невинаги е полезна. Значи малкият педофил обичал просто децата и затова ги… За майката това сигурно е нещо нормално, кой знае какво е виждала жената.

Може би знаете че Самсунг бяха пуснали официална версия на Froyo за Samsung Galaxy S за скандинавските страни. Оказа се че апарата е мнооого популярен в шведския офис на Оракъл. След приятелски разговор с двама колеги, които ми показаха работещо froyo на апаратите им се реших да сменям кода в registry-то. Да, ама не ! [...]

много хора крият кабелите на компютъра у дома, за да не сяда детето докато ги няма. други крият мишка или клавиатура. междувременно децата заемат липсващото от приятел и пак са онлайн, ако искат. някои инсталират софтуер, който да ги следи, а междувременно децата отидат у съседчетата и там на воля ...

Няколко дни подред не стихват коментарите около ареста в Перник на т.нар. репортерка от Нова ТВ - Супер Бянка. Уважавани авторитети взеха думата, и се изказаха, и заклеймиха държавния глава и неговата охрана.

Случаят се оказа удобен повод да се плюе по Първанов. Умело беше използван и за коментари за свободата на словото у нас. И двете теми ме изкушават постоянно. Крилата е станала вече фразата ми, че Първанов ми е любимия съученик, но не ми е любимия президент. В този случай обаче, няма как да съм на страната на Бянка-та.

Може и да има основания президентът да бъде упрекван в неадекватна реация при случката с актрисата-репортерка. Но е необяснимо как може дни наред това да е най-четената и най-коментираната новина.

Така и тези, които не гледат шоуто на Иван и Андрей като мене, разбраха, че има такова нещо като Супер Мен, но в розови дрехи и с жълто медийно поведение. Въпросът, според мене е, какво общо има въпросната телевизионерка със журналистиката и още повече със свободата на словото.

Дали са я арестували насериозно или и полицията е била употребена в рекламния трик също не е много ясно.

Много хора и най-вече Сашо Диков са се опитвали да задават на Първанов въпроси, но от него пряк отговор не са получили. Каквото и да е искала да пита арестуваната предрешена репортерка – възможният отговор отнапред е бил известен.

Настоящият държавен глава няма обичая да казва тайните си и даже не ги премълчава, а ги отрича. Примери много - за принадлежността му към ДС, за лова в Симитли, по време на национална трагедия, за убития архар, за преданността към руските интереси.

Не мога да се сетя и защо като прогониха Иво Инджев от една телевизия, която също не гледам, никой не дръзна да го защитава, а по случая с нещо, което е шоу, а не журналистика, гракнаха много гърла и най-паче от нейното шоу.

То е същото, за което ми каза Иво Индгжев. Много журналисти имали неприятности с пресслужбата на президента, но никой не се съгласил да бъде цитиран по име в книгата му "Президентът на Ръ Бъ". Аз нямах нищо против да ме спомене по име заради сбъсъка ми с вездесъщата Бойка Башлиева при една почти комична ситуация и на него това му се видя героично. После го помолих да не я дава тая случка като пример, за да няма основание Първанов да ме упреква, че на негов гръб си правя PR за себе си, както вече го правил, когато разказах на колеги, че е преписвал от мене и показах даже доказателство. (Само че аз нямам нужда от реклама, нито да правя каквото и да било име - и така ми е добре.)


Разиграният цирк около ареста на Супер Бянка не е посегателство към свободното слово. Да я наричат репортерка е посегателство към журналистиката. Така мисля аз и се чудя какви журналисти са тези, които не разнищиха случката, за да разберат какво се крие зад нея - само неадекватна реакция от страна на президента ли добре замислен рекламен трик от шоу със съмнителни достойнства.

Аз го питах президента какво му казват хората от публиката, които успеят да се здрависат с него, а той отговори, че не му казвали нищо политическо.

Страхувам се за децата и семейството си, каза пред Би Ти Ви вдовицата на убития през 2002-а година прокурор Николай Колев – Нанка Колева, която заяви , че е била заплашвана да мълчи, но призова да бъде задържан бившият главен прокурор Филчев . Това обаче не става, защото го пази ”президентът Гоце – човек на [...]

За мен истина - за вас не знам, но това получих в пощата си: [caption id="" align="aligncenter" width="639" caption="Simeon Djankov (@SimeonDjankov) is now following your tweets (@patepis) on Twitter. "][/caption]

Как да не се изфукаме? Това е част от получен днес мейл и се надявам, че Симеон Дянков няма нищо против да го публикувам.

(Господин Дянков, все пак, ако не сте съгласен – пишете едно мейлче, че ще го махна, но най-добре да пишете и пращате пътеписи, както правят всички наши читатели :)

[geo_mashup_map]

и забележето какво съм маркирал на картата ;-)

Остават само десет дни до затварянето на номинациите за “Човек на годината”, годишните награди за принос към правата на човека на Български хелзинкски комитет.

Деветнадесет са номинираните граждани и организации към момента; номинациите са индивидуални и групови.

До 31 октомври всеки може да номинира човек или организация – заради конкретни правозащитни постъпки, извършени в периода ноември 2009 – октомври 2010 г.

Онлайн гласуването за наградата на публиката – на сайта www.humanoftheyear.org – започва от 1 ноември и ще тече до 6 декември 2010 г.

На сайта са и подробните критерии за номинации, както и формата за номиниране.

Освен през сайта, номинации се приемат и на hy2010@bghelsinki.org или на адрес: София 1504, ул. „Върбица“ 7; до 31 октомври 2010 г. включително. Онлайн гласуването за наградата на публиката е от 1 ноември до 6 декември 2010 г. Награждаването ще е на 10 декември, Международния ден за правата на човека, на тържествена церемония в София.

–

Към момента номинирани са личности и организации от различни области на правозащитната сфера, които със своите постъпки са допринесли за защитата и утвърждаването на човешките права на български граждани и лица пребиваващи в България.

Измежду номинираните са организаторите на София Прайд 2010, Младежка организация “ЛГБТ действие”, Фондация “Куиър България”, Радослав Стоянов и Добромир Добрев които работят в подкрепа на правата на гей, лесбийки, бисексуални и транссексуални.

Адв. Валерия Иларева и адв. Диана Даскалова работещи за правната защита на бежанци и имигранти в България.

д-р Владимир Атанасов, изправил се срещу политиката на Министерството на здравеопазването заради “финансовия и организационен колапс в болничните заведения”. Доц. Константа Тимчева, номинирана заради проявена човешка и лекарска доблест в защита на онкоболните си пациенти. Иван Димитров от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания. Анета Феодорова и Светлана Атанасова от Асоциация Муковисцидоза, две майки, номинирани заради упоритата им борба с институциите.

Иво Инджев, Виза Недялкова, общественици и журналисти.

“Електронна граница” – организация, борещa се за правата на Интернет потребителите в България.

Виолина Харалампиева, инициатор на акция в подкрепа на хора, живеещи на ръба на бедността.

Снежана Денкова, юрист и майка, загубила 17 годишния си син в борбата с дрогата. Води сама дело и осъжда България заради липса на политика към наркозависимите.

Пенелопе О`Съливан от фондация „Сийдър”,  работеща за интеграцията на деца с увреждания в обществото. Александър Миланов, млад човек отдал почти десетилетие за защита на правата на децата, самият той живял в дом.

–

Наградите „Човек на годината“ нямат финансово изражение. Целта им e да дадат символично признание. Носителят на голямата награда получава статуетка и грамота, останалите наградени – плакет и грамота.

Миналата година с голямата награда „Човек на годината“ 2009 бе отличена учредителката на Центърa за защита на правата в здравеопазването Теодора Захариева. Носител на „Наградата на публиката“ – събралият най-много гласове при онлайн гласуването на сайта, стана „Спаси, дари на…“ - организация, която подкрепя кампании за лечение на деца.

 

На 10 декември 2008 г. БХК за пръв път връчи наградата си за принос към правата на човека. Първите лауреати бяха съдиите от Върховния касационен съд Албена Бонева, Костадинка Арсова и Мими Фурнаджиева.

Учредителката на Центъра за защита на правата в здравеопазването Теодора Захариева бе отличена с голямата награда „Човек на годината“ 2009. Донка Панайотова и Фейсбук група “Гласуване без граници“ бяха отличени с втори награди – съответно, за защита на правото на равен достъп до образование на ромските деца в България и за гражданска мобилизация в защита на избирателните права на човека. БХК и журито на „Човек на годината“ 2009 връчиха и две специални награди: архитект Калина Пaвлова от Варна взе приз за изключителна гражданска смелост в борбата й за обществения интерес в България, a основателката на Центъра за независим живот Капка Панайотова бе отличена за цялостния й принос към защитата на правата на човека. Носител на „Наградата на публиката“ – събралият най-много гласове при онлайн гласуването на сайта www.humanoftheyear.org (над 3000 гласа), стана „Спаси, дари на…“ - организация, която подкрепя кампании за лечение на деца вече трета година. Журналистът Иво Инджев получи грамота за най-номинирана личност на годината. Той беше номиниран 14 пъти преди, и 4 пъти след официалното затваряне на номинациите.

На 10 декември 1948 г. Общото събрание на ООН приема Всеобща декларация за правата на човeка. Международният ден на правата на човека се чества от 1950 г.

Журито на тазгодишните награди ще е в състав: Маргарита Илиева, заместник-председателка на БХК, директорка на правната програма на комитета и председателка на журито; Десислава Петрова, администратор кампании в БХК; Десислава Симеонова, програмен директор на БХК, Иван Бедров, журналист; Мими Фурнаджиева, съдия от ВКС; Теодора Захариева, председател на Центърa за защита правата в здравеопазването; Яна Бюрер Тaвание, директор кампании на БХК.

За повече информация за наградите, посетете www.humanoftheyear.org

За повече информация за организацията, посетете www.bghelsinki.org

Intidar е партньор на инициативата „Човек на годината“ 2010

 

Продукти:
1/2 сладка тиква
1ч.ч. ориз
1лт прясно мляко
1/2ч.л. сол
3с.л. краве масло
2 яйца
100г кашкавал

Приготвяне:
Оризът се накисва в купичка с вода. Тиквата се цепи на малки парчета. Самите парчета се белят, измиват и слагат в тенджера. Налива се вода колкото да ги покрие. Съдът се похлупва и поставя на включен котлон. Когато заври водата се превключва на по- ниска степен. Задушава се в продължение на 80 минути. Прясното мляко се налива в тенджера. Съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее течността се добавя отцедения ориз. Бърка се непрекъсна с дървена шпатула. Когато млякото с ориз сгъсти, е готово. Разбива се с пасатор докато се получи фина маса. Задушената тиква се изважда в купа и също се пасира. Смесват се тиквено и млечно пюре. Добавя се 1/2ч.л. сол. Обърква се добре. Взема се тавичка за печене. Намазва се дъното и околния ръб с краве масло. В нея се разпределя равномерно тиквено- млечното пюре. Отгоре се слагат малки парченца краве масло. Запича се на умерен огън, 20 минути. Яйцата се разбиват с бъркалка. Добавят се кашкавалените стърготини. С получената смес се полива печения, тиквен пудинг. Връща се отново в печката докато хване златиста коричка. Оставя се за 30 минути да изстине. Реже се на парчета. Поднася се като предястие или за лека вечеря. По желание се полива с леко с готварска сметана.

Днешният пътепис ще ни отведе буквално на границата – на границата между България и Сърбия, в района на ждрелото на река Ерма. Крум ще ни води на разходка по повод Независимостта. Приятно четене:

До връх Руй (22.09.2010 г.)

И така дойде време и за честването на 102 години Независимост. След дълго чудене предния ден, решихме че ще се разходим до ждрелото на р. Ерма. След като сутринта се оказахме 4 човека за колата, на пожар събудихме и Цецо и го събрахме от Дружба. Така тръгнахме 5 момчета, някои по-официално облечени, други като за двора на село, едни с малко по-сериозна екипировка други-с не чак толкова. По пътя беше забавно, особено да се мине през някои разбити улици из столицата, на които площа на дупките им превишаваше около 6 до 13 пъти площа на х/асфалта. Преминаването през Перник също се оказа уравнение с няколко неизвестни, но следейки табелите и опитвайки се да не сгазим местните тъмнокожи граждани, излязохме и от този център на българската металургия. Добре че не срещнахме авторите на прословути пернишки надписи по гарите, като Перник мрази София,100% анти София, или още Пред винкела всеки е равен. Следващият „голям” град през който трябваше да преминем беше Брезник. Както си карах по-пътя имахме неприятното преживяване да излязат на платното някакви говеда, като говедарката която се грижеше за тях, прибираше едно докато изскачаха по две на пътя. Както и да е, на слалом подминахме и този иначе симпатичен едър рогат добитък след това и града и пред нас остана само пътят, водещ до Трън и преминаващ през няколко малки краищенски села. По пътя интересни гледки, хубаво време, зеленина, малко коли, липса на урбанизация, разнообразен релеф и всичко за да ти бъде интересно :) Стигнахме след около час път от София до

гр. Трън

За съжаление от доста време местните роми са прогонили българите от града. За това бяхме принудени на връх националния празник да гледаме как пред общината се редят разни мургави хора за помощи на около 22-23 години, ама пък с по 4-5 деца. Иначе градът в последните години се пооправя като инфраструктура, като и този път в центъра имаше някакви ремонтни работи. След като закусихме леко и напазарихме храна за обяд се отправихме към

Ждрелото на Ерма.

По познатия ми път стигнахме до ждрелото. Там беше пълно с хора, които бяха решили заради свободния ден и хубавото време да се разходят сред природата. За самото ждрело няма много какво да се каже-трябва да се види. [caption id="" align="aligncenter" width="259" caption="Ждрелото на р. Ерма"][/caption] И така - Ждрелото на река Ерма След Ждрелото се отправихме към

връх Руй

Най-високият връх на едноименната планина със своите 1706 м. Оставихме колата в село Ломница, което е разположено в близост до ждрелото и също така е изходен пункт за хижа Руй, връх Руй и всичко с това име на близо. И така тръгнахме нагоре, както вече споменах почти всички облечени доста „подходящо” за планина.

Е поне бяхме въудошевени че ще изкачваме 9тата най-висока планина в България навръх националния празник :) По пътеката минахме и покрай един рибарник, намиращ се на най-неочакваното място насред гората, но пък пълен с риба. И така след 1.45 часа стигнахме до [geo_mashup_map]

хижа Руй

Хижата изглежда много приятна, на една поляна сред гората. Поддържана е, но когато ние отидохме нямаше хижар. Явно че трябва предварителна уговорка с него.На другия край на поляната, където започваше гората имаше хора, които бяха дошли с една Нива, което май е единственият начин с превозно средство.Те ни казаха как да стигнем до върха и да внимаваме, тъй като граничната бразда минава по билото на планината. От мястото където беше разположена хижата се виждаше върхът и горе долу можехме да си представим как се стига до него. Следващата спирка беше върхът. Пътеката първо минаваше през гората, която свършва малко преди билото. След около 5 минути ходене има табела, че се навлиза в гранична зона. След като излязохме от гората, тръгнахме под билото, през всякакви високи треви и храсталаци и пътека просто нямаше. В този момент всички без Милен съжалявахме че сме с леки обувки, а тръните и боцкането на храстите по едно време спря да ни прави впечатление. След доста изморителна, но не много дълга борба с растителността под билото, стигнахме и до съседния на Руй връх, а оттам по билото и до нашата цел. Още като излязохме от гората и погледнахме назад се възхитихме на уникалната гледка която се разкрива, комбинираща Западните покрайнини - на територията на днешна Сърбия и Краището.

Границата минава по близкото било, а в дъното се вижда Сърбия.

Изглед към Краището.

На самия връх гледката беше по-приятна поради факта, че се виждаше и територията от другата страна на билото. Там хапнахме малко за енергия и се насладихме на хубавото време и природа.

На Руй навръх националния празник

След около 20тина минутки на върха се отправихме по обратния път към с. Ломница. Сега слизането се взимаше по-леко от качването. Когато стигнахме до хижата хапнахме стабилно починахме и се отправихме надолу по познатата пътека. Този път слязохме много по-бързо отколкото я качихме и беше много по-леко. Към 7 часа вече бяхме долу, леко изморени, но доволни.И се отправихме към София... :) Автор: Крум Божиков Снимки: Милен Методиев.

Снимка Интернет, както се казва

Вестник СЕГА публикува две поредни статии (първа и втора), които повдигат съмнение около законността и честността на придобитите средства на един от рейтигновите герои в държавата, борецът срещу организираната престъпност, педофилията, отвличанията и всички злини на куп — вице-премиерът Цветан Цветанов.

По време на медийния демарш на шефа на НАП, Красимир Стефанов вчера, той не хвъри много светлина по темата, освен, че нееднократно повтори, че при тези данни за всеки друг гражданин тази проверка би била преустановена. Хвърли няколко пъти бомбата с доходите на семейство Цветанови, които възлизали на около 320000 „разполагаем доход“, т.е. след всички данъци. Стефанов спомена и направените от Цветанов преводи през ДСК на стойност 255100 лв, от които 139000 лични и 115286 — кредит.

Къде вижда тези числа г-н Стефанов не мога дори и да гадая. Изненадва ме разликата, която се получава в неговите твърдения и тези, на вестник СЕГА — влизайки в голямата политика, Цветанов разполага с влогове (разбирай, спестявания), на стойност 47872 лв. Повечето данни, споменати в статиите, могат да бъдат открити в декларациите на сайта на Сметната палата.

Достоверността на данните, цитирани в СЕГА лесно може да бъде проверена, а част от информацията може да бъде видяна и в декларациите на министъра за 2009 и 2010 г.

Да разгледаме елементарните сметки. Според статиите, Цветанов има да доказва едни 124803 лева. Сумата се образува така:

От цената на апартамента — 146436 лв. приспадаме доказуемите разполагаеми средства по трудови възнаграждения и други приходи — 124583 лв. и получаваме 20853 лв., към които добавяме спестените 102950 лв. и стигаме до недоказуемите 124803 лв.

Нека обърнем внимание на една незначителна подробност!

Според данните, цитирани от вестника, към края на 2008 Цветанов би могъл да разполага с приблизително 69503 лв., които се формират от притежаваните преди 2005 г. 47872 лв. и заплатите му като функционер на ГЕРБ за периода 2007/08, когато, според СЕГА, е получавал по 1200 лв. на месец (малко под 1000 лв. след данъците).

През 2008 г. Цветанов купува апартамента за 146436 лв. От тях изваждаме доказуеми те 69503 лв., а за доказване остават още 76933 лв.

През 2009 Цветанов декларира спестените 102950 лв. Когато започва работа, като министър, той декларира спестяванията, но приходи в декларацията няма! Приходите му би трябвало да възлизат на около от заплати за 6 месеца, като висш партиен функционер в ГЕРБ — около 5900 лв. и 49181 лв. от консултации и "друга стопанска дейност" (консултантските хонорари са видими и от декларациите на Цветанов). Общо от заплати, консултации и друга стопанска дейност получваме 55081 лв.

Тоест, към датата на встъпване в новата длъжност, Цветанов трябва да доказва произхода на спестените 102950 лв. и онези 76933 лв., останали му след продажбата на апартамента в края на 2008 г. Цялата сума възлиза на 179883 лв.

Бойко Борисов даде следния пример за национализацията на професионалните пенсионни фондове: 

Погледнато обаче ние, въвеждайки имаме и прецедент. Учителският фонд, който е в НОИ има 104% ликвидност. Сиреч – работи перфектно.

Нека разгледаме учителския пенсионен фонд, за да видим как работи перфектно и дали това ще стане с национализирания професионален пенсионен фонд.

Учителски пенсионен фонд, УПФ:

- получава пенсионна вноска от 4.3% от заплатата на всеки осигурен

- плаща ранни пенсии в период на 3 години (може и малко по-дълго, но тогава се плащат по-ниски пенсии)

- изисква учителски осигурителен стаж от 30 години (25 години за жените)

- учителите трябва да са плащали във фонда от 1997 година насам, за да вземат пенсия

- т.е. един мъж получава ранна пенсия от 60 до 63 годишна възраст, след което се пенсионира по общия ред

- 100 хиляди учители внасят вноски, 3 хиляди получават пенсия

При такова високо съотношение осигурени/пенсионери (33:1) и също високо съотношение между време на внасяне и време на получаване, всяка пенсионна система (дори и най-калпавата) ще показва добри резултати.

Което не означава, че учителският пенсионен фонд е ефективен. Между другото, има толкова малко информация за този фонд, че въобще не може да се изчислят някакви показатели за него. За сравнение, частните пенсионни фондове публикуват тонове информация, включително ежедневна.

Нека видим същите показатели за професионалните пенсионни фондове, ППФ:

- получават пенсионна вноска от 7 и 12% от заплатата (съотв. 2 и 1 категория труд)

- планирало се е да плащат ранни пенсии в период 3 и 8 години (съотв. 2 и 1 категория труд); реално, обаче, законът позволява 8 и 13 години по-ранно пенсиониране (има и по-екстремни случаи – 15-18 години по-ранно пенсиониране)

- изисква стаж първа категория труд от само 10 години

- може да се достигне пенсиониране дори без да са плащани вноски в професионален фонд, или да са плащани малко

- т.е. един мъж получава ранна пенсия от 52 до 63 годишна възраст, след което се пенсионира по общия ред (екстремни случаи, позволени от закона – ранна пенсия от 45 до 63 годишна възраст)

- съотношението между осигурени и пенсионери не е 33:1, а е около 10 пъти по-ниско

Да направим някои сравнения:

1. съотношение между време на внасяне и очаквано време на получаване

- учителски фонд: 10:1

Блогът за икономика 2010

видеото във Vimeo

Жюстин Томс се занимава с онлайн медии (ABC Design & Communication, Аз медиа и конкурса БГ Сайт) и преподава в НБУ. На форум “Родителство” Жюстин говори за децата и компютрите.

Тази година май няма да има много топли дни за разходка в парка, но все пак успяме да си съберем цяла торба пълна с кестени. Обикновено ги подаряваме на нашият татко за рождения ден като много скъп подарък:), но тази година той взе че ни ги отказа. Затова им намерихме ново предназначение – дъщеря ми прави картини и пише думички с тях. След което, аз трябва да отгатна какво точно е направено. Забавно е!

Срещат се двама приятели.
Единият казва:
-Жена ми е толкова неоправна и разсеяна! Непрекъснато и правя забележки, но от година на година все по-лошо става ...
Вторият отвръща:
-А моята е такава умница и прекрасна домакиня! И с всяка изминала година става все по-добра и по-добра. Аз също само за това и говоря.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Помните, нали, когато ви говорих за джанките и черниците в квартала, които падат и гният без никой да им обръща внимание.

Оказа се, че същото важи и за орехите. До една от най-оживените улици в квартала има орех, под който не очаквах да открия нищо, но се разходих за около 15 минути под него и събрах две шепи орехи. Какво правят тия деца бе, че орехите стоят непокътнати под дървото?!

Успях да изям една шепа орехи, преди да ги заснема.

Има друго дърво в квартала, което има малки листа, макар и с формата на ореховите, под него е пълно с орехи. Събрах една торбичка и спрях, понеже много цапат, а торбичката беше малка и се напълни. Това са някакви орехи екстремисти - миришат по-силно и цапат повече, а обвивката е по-твърда и по-трудно се сваля.

Черупката е толкова твърда, че с обикновена трошачка не става, трябва да използвам водопроводен ключ.

Черупката е плътна, ядките се отделят трудно, затова пък са много ароматни (като валериан?). На вкус са окей.

Някой има ли идея какво е това?