Израел

Знак стоп – всеки би го разбрал.

Офис сграда.

Офис сграда + палма = не е зле. 36 градуса през октомври – по-добре е от студа, който дебне.

Повечето таксита са Mercedes.

На път към Йерусалим.

Асфалт, асфалт. Боже, толкова много асфалт. Тодор Колев е велик. Снощи каза при Ризова, за какво му била магистралата до морето, като сме нямали вече море. Велик.

Цветно.

Това е истинския Биг Брадър.

Граница. Това от ляво е Израел, а от дясно Палестина. В един момент пътя завива и Израел отива отдясно, а Палестина от ляво. Объркващо е. Шофьорът ни каза, че пътя, по който се движим бил палестински, ама по едно време станал израелски. Ама по него се движат всички безпроблемно.

Няма пет-шест, а бодлива тел.

Йерусалим.

Имаме само четири часа да разгледаме Йерусалим, което е невъзможно. Е, не и ако имаш супер разбирач таксиметров шофьор + местен екскурзовод. И сте двама души. Там груповите изпълнения, за който го влече.

Шофьорът бърза като луд, натиска жестоко немската машина, за да може да се качим нагоре и да видим Йерусалим при залез слънце.

Jaffa Gate транзит.

Питам го – близо ли сме – той – изчакай – още малко. Влизаме в улички, където минаваме на косъм. Чувствам се неудобно на задната седалка, туристите се пулят отстрани и усещам, че искат да завържат топли отношения с мои роднини от женски пол. Близо сме.

Там сме!

Гледката е велика.

Тук започна всичко, казва местния екскурзовод, после се усмихва пичовски и казва, че Исус Христос всъщност е бил доста кратко време тук.

Чудите ли се какви са тези каменни блокове?

Това всъщност са гробища. 100 000 долара струва да си уредиш място тука, само най-богатите евреи може да си го позволят. Исус Христос е прекарал доста време на това място, в любимата му гора с маслинови дръвчета – хитро обажда ексурзовода.

Всъщност постигаме целта си. Слънцето се снишава, Йерусалим е в краката ни, няма кьорав турист около нас, защото всички са долу, а ние сме горе и се чувстваме като след кръстоносен поход.

Слизаме надолу, към гората с маслинови дръвчета, като Исус е обичал да прекарва в размисли.

Някои от дръвчетата са всъщност дървета на 2000 години. От тогава. И още раждат маслинки.

Ето това. Признавам си, по-голямо маслиново дърво не бях виждал.

The Sanctuary of Gethsemane

Старият храм се вижда, до новия. Всичко е на слоеве.

Времето напредва, затова напускаме локацията и се отправяме към следващата.

Спираме след малко и се отправяме към Стената.

Времето работи против нас – стъмва се.

Екскурзоводът ни превежда през някакъв скрит път, откъде има ултимативна гледка към стената. В бързането споделя, че масовия турист не го водят там.

Прав е – представям си как хиляди мънички японци и големички руснаци минават оттук.

Пристигаме. Гледката, за пореден път – отнася ни.

Продължава да се стъмва

Време е да слезем при Стената. На 20 метра от нея живеят разни хора.

Всичко е добре осветено.

За да влезеш на стената минаваш през скенер, а тук там пак се вижда малко бодлива тел.

Близо сме до най-свещеното място за всички евреи.

Екскурзоводът ни оставя да слезем, на него му е писнало. Казва ни, че подът е останал от древния храм на около 4000 години, стената първите няколко метра са автентични, а нагоре е доизграждана.

Приключваме със Стената. Екскурзоводът ще ни води на Божи Гроб – вие сте християни, там е най-най.

Пътят минава през симпатично пазарче, където продават евреи, араби, всякакви. Изглежда мирно. Местнтие споделят тезата, че войната е повече по новините, отколкото на живо.

Божи Гроб – близо сме.

Вътре сме и се качваме нагоре. Пълно е с хора, скоро ще затварят.

Тук има голяма опашка, там където е клекнал човека има една дупка, в нейна бил забит кръста, на който са разпънали Исус. Екскурзоводът споделя това с нас и се застрахова – все пак преди 2000 години тук е било поляна, нали се сещате. Ние се сещаме.

Големият розов камък долу – Исус бил положен там измит след като е бил разпнат. Екскурзоводът ни казва, че бил реплика.

Отиваме нататък. Ето това трябва да е Божи Гроб – невъзможно е да влезнем има огромна опашка. Екскурзоводът обаче ни казва, че вътре всичко изглеждало ново и се съмнява да е много автентично.

Той ни води зад този параклис на място, където според него има по-голям шанс да са се случили нещата.

Влизаме вътре.

Според него – повечето местни вярват, че именно тук е бил положен Исус, след което пещерата била затворена и в последствие той възкръснал.

Тръгваме си.

Измъкваме се от Йерусалим към Тел Авив.

След 60 км. сме обратно в Тел Авив. Седя на балкона в хотела и се наслаждавам.

Прочети цялата новина

Свързани новини: