Иначе е много хуманно направено – на вратите има дупчици да влиза въздух, а на къде отива после не можах да разбера.

Сигурен съм, че това в България няма да стане, но горната гледка много добре обяснява, защо ми се живее във Виена, въпреки, че София ми харесва много. (Много повече от останалите български градове).
А в Българсия това (горното) няма да стане по същата причина, поради която Несебър ще бъде застроен, улиците ще са мръсни, Камчия ще заприлича на Слънчев бряг, BMW-тата ще минават на червено, а пешеходците ще мрат по пешеходните пътеки – „Тоя ли ще ми казва на мене!“

Но пък на връщане, вече в София, в кръчмата пред нас течеше щур купон, чалагата се чуваше на половин километър (12 през нощта!) и народът вътре се радваше и веселеше („ръцете горе, хайде всички!“)

Послепис: снимката е от телефона. Бях и с големия фотаапарат, но ми стана жал за горките в клетката да ги снимам като маймуни, та реших, че с телефона ще е по-дискретно