Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Какво ли е това чудо?

Първокласен китайски терлик с лика на Обама, ръчно плетен от баба Хун Ши. Стъпвай като президент само за два и пе’есе.

Ай лайк дис сокс, мьеен!

Няма начин да отворя вестник и сайт, да чуя тв и радио, без да срещна името "Трактора". Без този човек явно България не може да съществува. Или поне нейните журналисти, слугинстващи на политиците й. Аман от тоз Трактор, бе - нито е кралят-слънце*, нито е капо ди тути капи, нито е Кръстник...

Ясно държа да се разбере - хич не съм му защитник, напротив. Но съм много ядна от това, че един средна ръка бандит се обявява едва ли не за проблем №1 на страната, че МВР-то на държавата плюс меверейските й медии ни осветляват със снимков материал за всичко, свързано с него (спестяват само ходенето до тоалетната, а защо?! - какви ли мафиотски дела не могат да се въртят там?).

Ядна съм, защото епопеята с Трактора удивително напомня една друга отпреди 15-20 години - с Кръстника. Не я помните? Съвсем нормално, защото ако обектът й наистина бе Кръстник на мафията, все щяхте да сте подочули нещо. За Иво Карамански ми е реч, нарочен от тогавашното МВР и прислугващите му медии за Кръстник на родната мафия. Поръчката за нарочването идеше от една далеч по-одиозна групировка от тази на Карамански - директно от мултаците на Илия Павлов. Защото вървеше жестока конкуренция за нелегалния износ на нефт съм Сърбия, а Илия имаше много по-яки капии не само в МВР, а и в самото правителство. Резултатът от задкулисния сблъсък между двамата водещи контрабандисти:

Поредица фарсови сценки и изяви на МВР, достойни за автора на "Многострадална Геновева". Главният секретар ни обяснява, че чакали нападение над МВР и затова трябвало да елиминират башнападетеля с "ювелирна акция" (авторството на този словесен шедьовър не е мое, а на о.р. ген. Виктор Михайлов, тогава министър на МВР).

И спретнали ювелирното бижу като шефът на баш антибандитите тогава Иван Иванов поканил баш бандита, дето ще напада МВР, на раздумка в некъв частен апартамент. И докато си хортували по мило, по драго, по стълбите към апартамента се поизтрепали малко ченгета - "безредиците" (Специализираният отряд за борба с масовите безредици), които не знаели, че "баретите" (Специализираният отряд за борба с тероризма) са вътре в комбинацията, и обратното - т.е. и другите не знаели. Междувременно, докато траела патакламата, сиреч стрелба с автоматично оръжие по стълбите, от апартамента, дето си гукали баш бандитът и баш антибандитът, били изхвърлени два патлака - намерили ги после долу, ама било нормало като има пукотевица да се изхвърлят патлаци от нормални граждани. Ми то охраната на Карамански и на антибандита ненормални ли са?

Е, в резултат имало малко поумрели - две елитни "барети" били застреляни от "безредиците". По-късните резултати - бе разформирован отрядът на "безредиците". На неволния и фактически невиновен убиец от "безредиците" му съсипаха живота. Вътрешният министър Виктор Михайлов убедително обясни, че няма нищо общо с използването на баретите, защото бил на лов същия ден. Кой е разпоредил използването им, тъй като по закон се изисква подпис на вътрешен министър - никому не бе интересно. Какво толкоз важно е трябвало да си шушнат бандитът Карамански и антибандитът Иван Иванов в тайна квартира, охранявани от купчина незнаещи едно за друго поделения (отделно личните им гардове) - също не бе интересно.

Нещо за срещата на Галевите с Румен Петков да ви напомня? Слава богу, че поне нямаше пукотевица и жертви. Всъщност защо Богу слава - слава на руменпетковци, че се поцивилизоваха донейде и не си изнасят насраните гащи на показ.

Но да се върна на въпросния Кръстник - Иво Карамански, който с бронирани джипове щял да превзема МВР - трябва да отдадем чест както на читающия народ, така и на лъжещата го журналистика, че днес такава идиотщина не биха допуснали. На МВР никаква чест не отдавам, защото те и досега продуцират безумия в стил "филмчета от кинокръжока на помощно училище".

Та за нарочения Кръстник - държаха го близо 2 години под арест, за да станат мултаците монополист в нарушаването на ембаргото за Сърбия. Нали си представяте какво са шарили нагоре - до висше министерско и партийно ниво, за това? Иво Карамански опита да проговори, изнасяйки скандален запис от затвора за част от заверата, но бързо му затвориха устата - със заплахи ли, с пари ли - не зная. Междувременно Илия Павлов и сума по-дребен бандит се нагушиха с милиони (а колко вървяха като комисиони нагоре?).

Ей това е иженарицаемият Кръстник. Бах го у Кръстника - когото могат да елиминират с двуходова комбинация от най-високодоходния тогава бизнес - вноса на нефт за Сърбия в нарушение на ембаргото.

Апропо, няма никаква връзка с Карамански, "Мултигруп" и прочие кримиформирования, но но ако човек детайлно се зарови в първите милиони на Елена Костова, ще види същия бизнес. Съществената разлика бе във формалното спазване на законите - бандитите изнасяха незаконно композиции нефт през българо-сръбската граница; бизнесмените изнасяха същото за Македония. Там с ембаргото никому не бе ясно какво е положението, щото със самата държава не бе ясно - и до днес не е ясно има ли я такава, или не; тъй че бизнесмените, вкл. и г-жа Костова бяха си вързали гащите.

Но през 1993-1995 г. Карамански бе спряган за Кръстник на мафията. Кой плащаше на медиите и на "информираните" им източници от МВР - конкретно не знам, но имам податки за мултаците и покровителите им от висши камуняките и висши от бившата ДС.

Защо сега историята на Карамански, който съвсем навреме "случайно" бе убит, ми напомня Тракторовата история - на поредния кръстник на мафията? Повтарям - никога не съм била фен и защитник на Алексей Петров. Но съвпаденията стават твърде много.

* Луи 14-ти е наричан Крал Слънце, вкл. и затова, че нищо не се е случвало в държавата без него. Ако съм добросъвестен гражданин и добросъвестен читатаел, зрител и слушател, трябва да приема Алексей също за краел-слънце ;-)

„Данъчните проверяват фирмата на безработни роми от Видин, която държи 2 скъпи кафенета на летище София” – гръмнаха медиите. Преди няколко дни пък гърмяха, че други роми имали яхтено пристанище. Защо не? Да не би някой да иска да каже, че ромите нямат право да притежават фирми? Това би било дискриминация и аз съветвам да се въздържат от мърморене всички, които не желаят да предизвикат възмутено тръбене от страна на ромските правозащитни организации. Да се въздържат и да не се вайкат, че през 2100 населението на България щяло да бъде 10 милиона, от които 8 милиона роми или както там ще е прилично да ги наричаме след 90 години, защото съвсем скоро и думата „ром” ще се натовари със същата оценъчност като „циганин”, чиято употреба се счита за обидна. Да не се вайкат. Ромите ще станат 8 милиона, защото съвестно изпълняват това, за което им плащаме – размножават се.

Те не са виновни. Те са галеници на политическите ни нрави. Тъй както участват активно в икономическия живот чрез своите фирми и яхтени пристанища, така участват активно и в политическия живот чрез своята електорална битност. Колкото са те далновидни и трудолюбиви бизнесмени, толкова са и неподкупни гласоподаватели. И това се харесва на всички. Всеки, който се е явявал на избори, има грях, че се е възползвал от положението. И като казахме „избори”, да си дойдем на думата за новия избирателен кодекс.

С проекта си за кодекс ГЕРБ ми прилича на образцова домакиня, която е поканила гости и им е сготвила умопомрачително меню, но докато го е сервирала, е пръднала миризливо. В кодекса има много хубави неща. Например по отношение на изискването за уседналост съжалявам, че не съм шесторъкият Шива, та да ръкопляскам едновременно и с шестте си ръце. Харесва ми и идеята за електронното гласуване, изискването да се задраскват квадратчетата само по един определен начин и изобщо всичко, което затруднява гласуването на неграмотните, защото именно те продават евтино гласовете си и съм на мнение, че човек, който не може да прочете изборната бюлетина, едва ли е способен да вземе правилно решение за управлението на общината и държавата. Пък и да си неграмотен е един вид нарушение, защото у нас образованието е задължително.

Като разрешаваш на простите и неграмотните да гласуват, не правиш живота им по-добър (което трябва да е целта на всяко управление), а тъкмо напротив – даваш им кофти стока, която да се изкушават да продават. С гласовете си неграмотните вкарват във властта престъпни професионални политици, които после злоупотребяват с тях и вместо да подобрят живота им, задълбочават тяхната мизерия. Тъй както аз бих бил благодарен да не ме товарят с отговорността за българската металургия, от която не разбирам абсолютно нищо, така и неграмотните сами трябва да пожелаят да ги освободят от отговорността да гласуват. Това е мое много старо схващане и, учудващо, когато го излагам, ме псуват много по-малко, отколкото може да се очаква от нашия лицемерно-либерален и с леки социални оттенъци ефир.

Всеки български избирателен кодекс е ориентиран спрямо презумпцията, че на избори се тръгва злонамерено и ще се организира тайно наддаване за гласовете на простите и неграмотните. И колкото повече са простите и неграмотните, толкова по-решаващ е техният глас за изхода от всеки местен, парламентарен или президентски вот. Лошото е, че когато решава, този глас не мисли за състоянието на нацията след 50 години, а само за хонорара в изборния ден. Това е удобно и евтино. Може би затова политическата класа има интерес масата на простите и неграмотните да е възможно по-голяма. И може би затова е такова отношението на всяка власт към образованието, науката и културата. Нация от работници и обслужващ персонал е удобна, па макар и само в краткосрочен план, докато политическата класа и масата на простите и неграмотните не започнат да преливат една в друга. А някои твърдят, че вече са започнали… Но да се върнем на избирателния кодекс.

Да, вкусни неща има в проекта. Но тъкмо докато сервира всички тези похвални блюда, ГЕРБ пръдва и разваля всичко. Чрез промяна на начина на избиране на районни кметове и кметове на малки селища, както и чрез съкращаване на броя на общинските съветници, управляващата партия нарушава три основни принципа на демокрацията – правото на глас, децентрализацията и представителността. Това им го казаха както неправителствените организации, така и действащи кметове, някои от които са били и избирани, и назначавани, тъй че имат практическа яснота по въпроса.

Ето как „Кодекса ми замириса” и ако домакинята не проветри трапезарията между двете четения, у мен ще остане неприятното усещане, че всичко в новия избирателен кодекс – и доброто и лошото – е направено само с една цел: да осигури по-добра позиция на ГЕРБ по време на задаващите се избори.

Tweet

Членуващата в ЕНП „консервативна“ и „дясна“ управляваща партия в Македония - ДПМНЕ, премина границата между демокрацията и путинизма. Т.е. върви насилствен процес по подчиняване на медиите в услуга на властта.

Съвсем открито и съвсем по путински беше атакувана най-голямата частна телевизионна станция в Македония - телевизия А1.

Ако помните, телевизията беше партньор на ьTV в съвместния българо-македонски проект „Music Idol“.

Атаката е директно срещу Велия Рамковски, собственик на телевизията. Велия Рамковски е един от най-мощните олигарси в Македония, и един от най-ревностните градители на новия македонски идентитет, чрез фондациите „Рамковски“ и „Мисирков“

Акцията е замаскирана като данъчна проверка, но се провежда с множество процесуални нарушения, включително с насилие срещу журналисти. Шефът на данъчните говори за укриване на данъци и незаконно опаковане на смокини (!?!) в помещенията на телевизията (и тук).

Подробности по акцията - в Дневник

Акцията е резултат от брака между екс-югославските тайни служби и управляващата партия ДПМНЕ, която заложи главно на тях за целите на управлението и реформата. Като следствие, нито реформа има, нито управление. Лустрацията беше изоставена. За съжаление излязох прав - Груевски не овладя положението.

Македония е изпаднала в тежко положение, подобно на българското. На власт е „дясна“ партия, чийто единствен ресурс са полицейското насилие, структури и кадри. Отстрани със страшна сила върви избелването на партията на бившите комунисти, чиято задача в момента е само да отиграват високите топки, които им подават от властта. Ако екс-комунистите вземат отново властта, развитието на страната спира за още четири години. А Македония има остра, въпиюща нужда от реформи.

Още информация - в профила на Борян Йовановски.

PS. В суматохата може да е останала незабелязана атаката на ченгето Драган Павлович Латас срещу Милчо Манчевски, най-известният македонски кинаджия.

Надвиснало е и отварянето на досиетата от Белград.

Като автор на многобройни статии по темата и като член на Инициативния комитет за демонтиране паметника на съветската армия в София ( позволете едно шеговито съкращение на термина “Демонтиране Паметника на Съветската Армия” – ДПС…а?), публикувам юридическа основа за размисъл. До момента в глобалната мрежа отсъстваше документална следа за наличието на договора на български език. [...]

Твърде много се говори за миналото - да се свети името му, по еврейска традиция не го произнасям ;-) *- но никой, с изключение на един, не е казал досега нещо конкретно. Общи приказки като това, че е мутра, че бодигард на Живков са лековати дори за полузапознати, обяснявам:

1. "Мутра" го наричат, защото имаше охранителна фирма. Но охранителни фирми имаха и имат Румен Ралчев (бивш охранигтел на Живков), Камен Пенков (чиято фирма охраняваше БСП), не помня чия беше "Дага полис-С", както "Секуритис 4", "ДСелта Форс" и още сума охранителни фирми, доколкото знам създадени от хора от бивши силови или охранителни службои - които никой не нарочва за мафионски или шефовете им за "мутри"

2. Охрана на Живков осигуряваше неговата фирма след като Живков бе свален, обвиняем и обществено никой

3.. Няма нито едно обвинение за мутренска дейност на Бойко или бившата му филма.

Тук би трябвало да приключа, но трябва да посоча единственото изключение на журналист, който обвинява Бойко в (причастие към) криминална дейност - Григор Лилов. Той сочи случай, при който са откраднати много пари, след което крадецът е убит. Доколкото разбирам, а Григор често пише неоткрито по разбираеми съобржения, към убийството има причастие Бойко. Много уважавам Григор за това, че често първи изнася нелицеприятни факти, с обявяването на които след доста време други се тупат в гърдите. Но никакво потвърждение засега не е последвало.

Като обобщение - всички твърдения, че ББ е мутра, засега са недоказани. Което ме кара да се замислям за разни неща:

1. Дали доказателствата не се пазят, за да бъде изнудван във важна ситуация?

2. Дали такива доказателства не същестствуват, а само средство за медиен натиск?

Не знам.

-------------
* според традиционната евреийска традиция името на Бога не бива да се споменава. И аз така - да се свети името му ;-) освен ББ другак не му викам.

„Виждате каква свобода на словото имаме. Не можем да преброим микрофоните. Не знам в Щатите как е. Толкова много медии дали имате във вашето пространство?…“(webcafe)

Това са думи на премиера Бойко Борисов, отправени към американския посланик Джеймс Уорлик на съвместната им пресконференция в понеделник в Академията на МВР.

Какво разбира Бойко Борисов под „свобода на словото“? Това е пространството пред него, изпълнено с микрофони. Те записват всяка негова дума, след това я предават в печатен и екранен вид, за да достигне до избирателите, т.е. народът- аз, вие и останалите. Тази информация е най-важна, с приоритет, дори да не съдържа нищо важно в себе си. Тя просто е предоставена от Бойко Борисов, който все повече се се вижда, като Rex Bulgarorum (Цар на всички българи) и все по-малко се интересува какво става извън това пространство от микрофони.

Има ли представа Бойко Борисов какво означават докладите на „Репортери без граници“? Знае ли съдържанието на редица европейски документи по отношение на свободата на словото? Има ли изобщо някаква представа колко зле е положението с медиите в България, колко натиск има върху тях и, че заради това може да си изпатим много, тъй като свободата на словото е основополагащ елемент в структурата и изграждането на европейското общество.

Гражданското общество не би могло да съществува без свободата на словото, а според последните доклади, то почти не съществува в България. Да, силна оценка, но 70-то място за европейска държава си е тревожен факт и трябва да говори доста на хората, които смятат, че вървим към демокрация и излизане от прехода. Реално вестниците и медиите, като цяло, са абсолютно притиснати в ъгъла, заставени да изпълняват бизнес, а не обществени интереси. Именно това може да ни отреже главата, когато тя ще ни е най-нужна.

Бойко Борисов разбира какво е натиск върху медиите, защото със сигурност собствената му партия прилага подобен метод. Така се случва явлението- 30 микрофона, една версия. Извинете, но това е идиотско. В коя част на света има подобно явление? В страните от т.нар. Трети свят има една, две до три медии и е ясно, че изпълняват държавните интереси. Но България нали не се числеше към този тип държави? Нали бяхме извървели пътя от комунизъм към демокрация, от робство към свобода? Тогава, защо обществото не чувства промяната. Да, можеш да плюеш по министър-председателя сега, но ако си блогър, общественик, който няма пряко въздействие върху хората. Става ли дума за вестници, там е съвсем друго положението. И кой може да оспори, че има негласно споразумение – ние пишем за вас, а вие ни оставяте да живеем. Трудно е да се види алтернативното, защото то е притиснато в ъгъла. Вестниците са почти пред фалит- подадена ръка от правителството е добре дошла.

В САЩ има няколко основни медии, които се четат от над 200 млн. души. Няма толкова много на глава от населението, колкото в България. Разликата е, че всички медии в страната ни не могат да стъпят и на съботния подлистник на New York Times, Washington Post, Financial Times и др.

И пак да задам въпроса : как вижда Бойко Борисов свободата на словото? Ами…никак.

Публикациите на Иво Инджев за АЕЦ Белене и за руската енергийна политика с оглед на нашите интереси; както и похвалната и неоценена традиция на блога "Истинска пубицистика" ме накараха да се зачета в писаното от нашите възрожденци за руско-българския въпрос. Случайно избрах три (но далеч не единствени) красноречеви цитата, чиито дух е доминиращ във възрожденската публрицистика:

"Панславизъм, тая химерическая мечтайна идея, която (се) вмета насред къто едно плашило, мъй искрено му казвами на Българина, то не е познато какво нещо е... Истиное намерение Българом е, че тий притеснени отг една страна от панславизма, а от друга страна от панелинизма еднакво за тях предателни, искат да си останат българи."

На 26 ноември 2010г. във Великотърновския Университет „Св.Св. Кирил и Методий“ се проведе среща-дискусия с вицепремиерът и министър на вътрешните работи на Република България Цветан Цветанов, евродепутатът Илиана Иванова и студенти от университета. На срещата, която протече под формата на дискусия, г-жа Иванова запозна младите хора с ролята на българския евродепутат в европейската политика...

С мечешко чувство за хумор, усмихвайки се на собствената си ше га пред германска аудитория в Берлин, руският премиер Путин „прати“ европейците ( и конкретнто германците) за дърва в Сибир. Защото това щяло да им се наложи щом не искат да развиват ядрената енергетика и не са във възторг от руските доставки на горива. Това [...]

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ В България бившият министър на вътрешните работи и настоящ депутат от БСП Румен Петков се оказа в центъра на скандал, който засега сякаш остави на заден план дори скандала около бившия главен прокурор Никола Филчев, свързан със съмнения за поръчителство на две убийства. Името на Румен Петков застана в центъра на общественото внимание, след като шефът на Агенция “Митници” Ваньо Танов изнесе допълнителна информация по случая отпреди няколко години, когато Петков като министър се срещна с хора от подземния свят – случай, който тогава стана повод за осветяването на Алексей Петров като агент под прикритие и доведе до уволнение на самия министър. Ваньо Танов, който пък по онова време беше началник на службата за борба с организираната престъпност, сега заяви публично, че на срещата с печално известните братя Галеви Петков е посредничил за разпределението на териториите и запазване на мира между два от най-големите наркокартели в България. Публичният шамар отекна здраво, след като депутатът Волен Сидеров каза, че главният прокурор трябва да поиска имунитета на Румен Петков и той да бъде разследван за цялостната си дейност като министър, а американското посолство потвърди, че е отнело визата му и той вече няма право да посещава Съединените щати. Веднага след това самият Румен Петков пък заяви, че настоява да му бъде свален имунитета и да започне разследване от страна на прокуратурата, като отправи нападки включително към вътрешния министър Цветан Цветанов.

Междувременно, докато текат подобни скандали с хора, свързани с МВР и правосъдието, министърът на вътрешните работи Цветанов и главният прокурор Велчев на обща пресконференция заявиха, че правителството до голяма степен се е справило с организираната престъпност в страната, още преди мандатът му да бъде преполовен.

- Пламен, доколко сериозно може да се приеме подобна заявка за справяне с организираната престъпност? 

- Не знам – трябва ли изобщо да отговоря, Фили, или въпросът е чисто риторичен? Затова ще подходя по соломоновски, като цитирам Николай Радулов, бивш секретар на МВР, експерт по национална сигурност и преподавател в Нов български университет: „Аз мисля, че твърдението, че МВР се е справило с тежката организирана престъпност, е меко казано невярно. Но ако се върнете назад във времето – през последните 7-8-9 години не е имало ръководител на МВР, който да не е обявявал краха на организираната престъпност, а някои даже твърдяха, че такава няма“. 

- Да разбирам ли, че ти си съгласен с това мнение на Радулов? 

- Мисля че няма как човек да не се съгласи, особено след като види посочените от него цифри и разбере механиката на стоящото зад тях. Първо Радулов казва, че през последните пет-шест години – според официални доклади както на съд, полиция и прокуратура, така и на независими източници – в България има трайна тенденция на спад при разкриваемостта на регистрираните престъпления и в момента тя е някъде едва около 45 процента. Забележи обаче, Фили, много важно е да се подчертае, че става дума за ниска разкриваемост на регистрираните престъпления. Защото съществува и феноменът на скритата престъпност, а тя е плод на една печално известна практика полицията съзнателно да не регистрира изобщо голяма част от случаите, които достигат до нея като информация, а следователно – да не ги разследва и разкрива изобщо. Пак според Радулов, до 2000 – 2001-ва година съотношението на регистрирана към скрита престъпност е било 80 към 20 процента. През 2008-ма година това съотношение е вече обратното – 20 към 80. Тоест, получава се следната картинка – полицията регистрира едва една пета от извършените престъпления и разкрива едва 45 процента от тях. Като цяло това означава обща разкриваемост 9 на сто. За каква борба с престъпността говорим и за какви успехи? 

- Все пак, Пламен, министър Цветанов говори главно за тежките престъпления – показни убийства, отвличания, които в един момент станаха емблематични за живота в България. Той също изнесе някои цифри, свързани с криминалния контингент….. 

- Истина е, Фили, че от известно време насам медиите в България съобщават повече за полицейски акции срещу този или онзи бандит, отколкото за големи бандитски акции, свързани с тежки престъпления. Но тук съществува въпросът дали това е заради факта, че полицията наистина е притиснала престъпниците толкова здраво или просто сме в период на временно състояние на изчакване, може би прегрупиране на интереси и сфери на дейност от тяхна страна. Аз лично сякаш съм по-склонен да мисля второто, при това точно заради цифрите, изнесени от вътрешния министър. Пред медиите той каза, че МВР е “привело в известност 1269 лица от активния криминален контингент”. Ако ми позволиш, за развлечение на нашите слушатели мога и аз да ти задам един въпрос, Фили – какво според теб означава изразът “приведени в известност”? Не че очаквам да ми отговориш…..

Освен това, според министъра, 223 от въпросните приведени в известност лица са организатори на престъпни групи. От тях пък 75 са с различни мерки за неотклонение, четирима се издирват и едва 14 са реално осъдени. 

- На същата пресконференция обаче за ниския процент осъдени, за първи път от  години насам, не бе обвинен директно съда, а главният прокурор Велчев каза, че вина носят разследващите органи, тоест – прокурорите и полицията. С други думи, имаше елемент на самокритика, който може да доведе и до промяна….. 

- В България в подобни случаи, Фили, често се казва така: А, дано! Само че – надали! 

- Пламен, все пак в системата на МВР влизат доста млади хора, с други разбирания за света, необвързани със старите структури и предразсъдъци, може би с желание за истинска промяна. В този смисъл – не си ли твърде скептичен?  

- За скептицизма – правя каквото мога, благодаря! Понякога се питам – как стана така, че след 9 септември 44-та старата, уж фашистка полиция само за няколко години се трансформира успешно в нова, комунистическа, а след 10 ноември 89-та старата комунистическа полиция не можа бързо да се трансформира в нова, демократична. Но ако оставим шегите и аналогиите настрани, Фили, и с просто око се вижда, че системата за сигурност в България уж се обновява вече цели двадесет години, а на практика остава една и съща – като манталитет, като нагласи, като ефективност. Това не може да се дължи само на факта, че по принцип тя е един от най-консервативните обществени организми, има и нещо друго. И не случайно в един парламентарен доклад стои съвсем недвусмислената констатация, че във всяко по-сериозно престъпление, извършено в страната, е замесен поне един служител на МВР или специалните служби. Не аз, съответната парламентарна комисия го казва, при това комисия от предишния парламент, доминиран от социалистическата партия. 

- И какво е онова, другото, което пречи системата като цяло да се реформира? 

- Сега ако кажа, че пречат нереформираната по демократичен начин организационна структура на службите и манталитета на хората в тях, запазен от времето на комунистическата ДС, някой ще махне с ръка и с досада ще каже – хайде пак. Но, да, пак, защото това вече става видимо не само отвътре, а и отвън. Например онзи ден меродавният немски вестник “Франкфуртер алгемайне цайтунг” излезе с анализ, в който цялостното внушение е, че непрочетените досиета на бившата ДС са фактор, който силно тегне над обществените отношения в България. Нали си представяш, Фили, колко по-силно тегне този фактор вътре в самата система на службите за сигурност. И точно тук може би е връзката с всички тези скандали, които се разиграват напоследък, скандали, в които са замесени бивши и настоящи министри, главни прокурори, шефове на различни служби, агенти под прикритие и т.н. 

- А каква е връзката? 

- Ами като се вгледа човек, първото, което вижда, е, че в тях участват хора, най-малкото проходили и израснали по онези времена в системата, независимо че някои наблюдатели разглеждат примерно сегашния вътрешен министър Цветанов като представител на “нормалните” ченгета, които дори имат зъб на бившите си колегите от ДС. Второто видимо в скандалите е точно възпроизведеният манталитет на ДС, при това нямам предвид само персоналните му прояви, а и като цялостен подход, като начин на действие. Става дума за операции, при които тотално се манипулира общественото мнение чрез смесване на истини, полуистини и откровени лъжи, чрез използване на медиите като рупори или пощенски кутии, чрез оказване на натиск върху хора и институции, които нямат пряко отношение към разисквания проблем или към истината за даден случай. Третото, Фили, е видимата борба за нещо, което така си и остава скрито от публиката – някои смятат, че скандалите се случват заради преразпределение на икономически територии, други виждат и силен политически привкус в тях, а някои споделят и впечатлението, че един скандал понякога се предизвиква просто за да се покрие друг и да остане важният на заден план. Факт е обаче, че обикновено въпрос, който трябва да се реши само и единствено от и чрез закона, се разширява неимоверно и въвлича аргументи и сили отвсякъде, което пък пилее обществена енергия. И когато накрая се окаже, че всичко е било просто буря в чаша вода, публиката се разочарова и оттегля интереса си не само от маловажните, но и от важните въпроси на деня. С други думи – от гледна точка на обществения интерес ефектите от подобни скандали са най-често не просто нулеви, а отрицателни, нещо, което също е много характерно за маниера на действие на бившата Държавна сигурност.  

- Как последните развития на скандала с бившия вътрешен министър Румен Петков се вписват в тази схема? 

- Ако се заровим в детайлите, Фили, ще видим, че те напълно съответстват на казаното. За мен обаче този случай е интересен не толкова заради вече известното покрай него, колкото заради все още неизвестното. В политически и икономически план темата “Румен Петков” е твърде обширна и пълна с неизследвани дебри. Нейното развитие може да се приеме и като знак – докъде е готова да стигне управляващата партия ГЕРБ не само в разкриване на миналото, но и в изграждането на едно по-чисто българско бъдеще.  

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

„Сред най-трагичните страници в историята на украинския народ особено място заема Гладоморът от 1932 – 1933 г. Вследствие на предумишлените действия на комунистическата власт в продължение на няколко години Украйна губи около 10 милиона живота. С оглед на мащабите, жестокостта и цинизма на извършването на Гладомора, историята на съвременна Европа няма аналог на подобно престъпление. [...]

Една игра на щастието, широко рекламирана с клипове по радиа и телевизори от мистър „Стани богат”, включва в правилата си да се запишеш в нея чрез ЕГН-то си. Даваш чрез SMS най-личната си данна и срещу това може да спечелиш не’нам си що.

Сама по себе си тая игра хич не ни се харесва и не сме си и помисляли да си пращаме данната, но тези дни един белобрад политик заостри вниманието към тази игра като начин на употреба преди избори. Сиреч някой си можело чрез SMS-те да събере ЕГН-тата, а после чрез тях да каже дали си гласувал – примерно електронно , или дали не си гласувал. Тая конспирация ни се стори доста сложна. Тя си е и такава. Но че партиите си правят бази данни и даже събират ЕГН-та и то най-вече в навечерието на избори, е повече от сигурно.

Политическата сила на въпросният политик събира подписка за референдум за предоговаряне на условията с ЕС за земеделските субсидии. При това тази политическа сила, с утвърдени традиции четири години беше управляваща и хич не и беше до замаделските субсидии.

Друга една политическа сила, която сега се слага до управляващите - и събира подписка – вярно не за референду и без ЕГН-та, но и тя брои пилците в късната есен преди изборите догодина. Става дума за една партия, която се опитва да разбере колко човека ще се подпишат срещу новините на турски език по държавната телевизия.

Истински предизборни списъци обаче си прави една друга политическа сила, която направо си кара електората да се впише не само с най-важната си днна, но и всичко друго за себе си да посочи и да каже иска ли например нова Конституция.

Все пак всяка електорална единица е уникално ЕГН, затова няма как да не се измисли начин на употребата му преди избори.

На 26 ноември 2010г. във Великотърновския Университет „Св.Св. Кирил и Методий“ се проведе среща-дискусия с вицепремиерът и министър на вътрешните работи на Република България Цветан Цветанов, евродепутатът Илиана Иванова и студенти от университета. На срещата, която протече под формата на дискусия, г-жа Иванова запозна младите хора с ролята на [...]