Често купувам книжки на племенниците ми и установявам, че често картинките са супер, а текстът е много зле - калпаво преведен чужд или оригинален, ама не по-добър български. При едни антиквари попаднах на една от любимите си детски книжки: „Приключенията на Лиско“. Купих си я за смешните 2 лева и сега ви пействам една глава от нея. Текстът ми изглежда доста добър, с любопитни особености от епохата, но може и да съм пристрастен ;-) Оставям ви да прецените.

Глава пета
Великият детектив
Тихата гора бе потънала в хладната нощ и на пръв по­глед всичко у нея беше спокойно. Високото небе искреше от звезди. Някои от тях стояха мирно и съзерцаваха учудено земята, а другите се закачаха палаво и не искаха да висят на едно и също място. Месецът, който бе изплувал над гората още преди залеза на слънцето, сега блестеше по-ярко.

Но спокойствието на Тихата гора бе привидно.

Пред жилището на Лисан бяха дошли почти всички жи­вотни и тук се вдигаше такава врява, че Магарето, което стра­даше от манията да си служи на всяка цена с поговорки, не можеше да се прояви, както трябва.

— Тихо! — ревеше то. — Ако викаме така, вместо да извадим очи, ще изпишем вежди!

Магарето не употребяваше нито една поговорка на мя­сто, а при това всички поговорки изговаряше неправилно.

— Мълчете да чуем всяко мнение поотделно! — издиг­на отново гласа си то. — Всеки крак на своята коза!

Но никой не го слушаше. Лисан и Лиса стояха пред жи­лището си и ронеха сълзи. Около тях всеки казваше нещо подобно:

— Обзалагам се, че Лиско е жив!
— Утре ще го намерим!
— Лиско няма да се остави лесно! И така нататък.

А всички знаеха, че това, което казват, е само за утеха. От Лиско нямаше следа. Изчезването бе станало по много тайнствен и чудноват начин. В търсенето бяха взели участие всички животни, включително и сврака Нешка, която на два пъти предложи да се претърси внимателно лисичата дупка, на което животните се изсмяха, защото действително беше смешно. Най-силно впечатление правеше Мецан, който председателствуваше Съвета на Тихата гора. Той не взе нито вед­нъж думата. Само мълчеше и слушаше. Понякога и не слу­шаше, а мислеше. Тогава животните си казваха: „Ей сега ще предложи нещо умно.“ Но Мецан продължаваше да мълчи и отново се замисляше.

Най-после към полунощ той поиска думата и когато всич­ки притихнаха, каза:

— Ние сме много глупави!

Най-умните животни наведоха глави, а глупавите си при­дадоха вид, че това е факт, който не се отнася до тях.

— Глупави и недосетливи! — подчерта Мецан. — Втур­нали сме се да търсим безразборно, викаме, предлагаме, от­хвърляме, а забравихме най-важния факт!...
— Какъв е той? — обади се Сивко.
— Забравихме, че си имаме детектив.
— Ей, вярно бе! — извика Кафявко.
— Детектив — продължи Мецан, — който се занимава изключително с разкриване на престъпления, или пък с на­миране на изгубени лица.
Да живее   Костенурко! — извика Сивко. Гората гръмна от „ура".
Към дома на Костенурко! — предложи някой.

Но Мецан направи гримаса и щом животните млъкнаха, заговори бавно:

— Предлагам всички да се разотидат. Всеки да си гледа работата. Животът трябва да потече, както по-рано. Ще из­берем делегация. Тя ще отиде при Костенурко да му разкаже всички подробности, а той вече си знае работата. Приемате ли?
— Приемаме! Да изберем делегация!

Веднага се пристъпи към избора. След много шум и пре­пирни реши се делегацията да има следния състав:
1. Вълчо Кафявко — като добър следотърсач.
2. Зайко Сивко — като бързоходец и слухар.
3. Ежко Таралежко — по простата причина, че редовно влизаше във всички делегации.

Реши се Лисан и Лиса да не участвуват в по-нататъшното търсене, тъй като бяха изпълнени със скръб. Животните се разотидоха, а делегацията тръгна към края на гората, защото Костенурко живееше точно там, където от векове растеше и старееше Къдравия дъб.

— Сега е полунощ — каза Сивко. — След три минути сме при Костенурко.
— След пет минути! — каза  Кафявко.
— Не по-рано от три денонощия! — каза Таралежко. — Мерил съм това разстояние няколко пъти. Спокоен ход — четири дни, а с бързане — три.
— Хванахме си белята! — рече Кафявко. — Защо ли го избрахме?
— Как? — възмути се Сивко. — Делегация без Тара­лежко? Откакто се помня, Таралежко винаги е председател­ствувал всички делегации.
— Има животни, които сякаш се раждат само за това — съгласи се Кафявко. — Дай им заседания и приветствия — нищо друго...  Хайде, качвай се на гърба ми!...

След десетина минути делегацията се озова при Къдравия дъб, едно голямо и дебело дърво, израсло на границата между Тихата и Младата гора. Около Къдравия дъб се прости­раше китна полянка, която денонощно ухаеше на мента и здравец. По-нататък започваше Младата гора. Тя имаше ниски и крехки дръвчета и се простираше чак до склоновете на Голямата планина. Младата гора нощем просто гъмжеше от светулки.

Домът на Костенурко се намираше между три големи камъка, обрасли с мъх и лишеи. Пред дома висеше табелка, иа която пишеше:

Частно детективско
   БЮРО
      на
   КОСТЕНУРКО
п р и е м а м по всяко време на денонощието.
Чукай, без да влизаш!

Кафявко почука. Изтече малко време, но никой не се обади. Той почука повторно.
— Защо чукате, без да влизате? — чу се гласът на Костенурко.
— Защото тук пише така — рече Кафявко.
— Надписът е погрешен — отвърна гласът на Костенурко. – Художникът трябваше да напише : „Влизай 6ез да чукаш!“, но бе разсеян и написа това. А мен ме мързи да го поправя. Някои казват, че било оригинално, и съм съгласен. . . Влезте!. . . Вие сте трима: Кафявко, Сивко и Таралежко.
— Как позна!?! — учуди се Кафявко, докато се про­мъкваше през тесния за него вход. — Просто съм изумен.
Костенурко седна на мекия стол, натъпка лулата си, за-пали я, смукна от нея и се усмихна:
— Нашият занаят е труден, но е приятен, защото е изпълнен с непрекъснато търсене. Малко са индивидите, които са успели в нашата професия. Преди всичко трябва да имаш
дарба. Трябва да се родиш с нея и да я развиеш. Умът ти да бъде винаги изострен. Съобразителност и интелигент­ност — тези са двете неща, които трябва да вървят ръка за ръка с ума.

Представителите на Тихата гора наблюдаваха Великия детектив със зяпнали уста.

— Казвайте — мина към действие Костенурко. — Как­во ви води насам?
— Нещастие — започна Таралежко. — Лиско, синът на Лисан, се изгуби преди залез слънце и макар че вдигнахме гората на крак, не го намерихме.
— Лиско? — замисли се Костенурко. — Ще го намеря.

Членовете на делегацията въздъхнаха облекчено.

— Най-напред трябва да ми го доведете — продължи Костенурко. — Трябва да го видя, за да зная какво да търся.
Представителите  на  Тихата  гора  се спогледаха. Но ако — започна неуверено Кафявко, — ако може да го доведем тук, значи... няма смисъл да го търсим защото... ззащото той тогава ще бъде намерен.
— За съжаление това е така! — замисли се Великият детектив. — А това усложнява задачата ми... Но да почнем от самото начало. На въпросите ми да отговаря само един от вас. Например вие, Кафявко.
— Обикновено в такива случаи говори Таралежко.
— Добре, Таралежко, отговаряй: Кога изчезна Лиско?
— Днес следобед. Цялото му семейство се изкъпало  на реката, върнали се у дома и Лиско изчезнал.

Костенурко се почеса по черупката:

— Хм!... А защо се къпали?
Таралежко се замисли и каза:
— Не знам.
— Видяхте ли? — рече Костенурко. — Не ми помагате с елементарни неща, които ще се окажат решителни за след­ствието.
— Не знам защо са се къпали — повтори Таралежко. — Лично аз не се къпя.
— Да е оставил някакво писмо?
— Кой?
— Този Лиско.
— Той е съвсем малък. Не може да пише,
— Хм!... Допущате ли причини от любовен харак­тер?
— Лиско е само на тридесет дни.
— Щом е толкова малък, ще го открия.
— Следите му се губят до реката.
— Кой го е видял за последен път?
— Едно магаре.
— Какво магаре?
— Не го знаем добре. Пресели се в нашата гора.
— Да се арестува веднага!

Великият детектив смукна доволно дим от лулата си и допълни:

— Утре всичко ще бъде разкрито! Преди разсъмване искам да ми доведете това магаре. Смятайте, че с него ключът на загадката ще бъде в ръцете ми. Сега сте свободни!... Чакам ви с Магарето.
— Той е гениален! — извика Таралежко, когато тримата напуснаха каменната къща на Костенурко. — Какъв ум! А ние дори не помислихме, че похитителят е между нас.

Делегацията отново потъна в Тихата гора на път за Мецан. Той трябваше да подпише заповед за арестуването Магарето. Намериха го да седи умислен на камъка пред къ­щата си.

— Трябва да издадете заповед за арестуването на Ма­гарето! — рече бързо Таралежко. — Той е виновен за Лиско.
— Кой ви каза?
— Детективът Костенурко.
— Това не е лесно — отвърна Мецан. — Тихата гора не познава арестите. Трябва да се допитам до Съвета.
— Но Магарето не е жител на Тихата гора — каза Та­ралежко.
— Това е вярно, Таралежко. И все пак се срамувам да подпиша такава заповед.
— Костенурко е сигурен, че Магарето е похитител! — намеси се Кафявко.
— Той е чужденец между нас! — намеси се и Сивко.
— Всеки, който няма лоши мисли в главата си, може да живее спокойно в Тихата гора — отвърна Мецан.
— Но той е похитил Лиско!... Губим ценно време!... Ние трябва да изпълним желанието на детектива. Иначе как ще се води следствието?!

Мецан изчезна и донесе от дома си подписан от него лист. На листа пишеше:

— Не му знам името — каза той
— Нищо — Рече Таралежко — То е единственото магаре между вас.
Със заповедта в ръце тримата делегати намериха Магаре то до реката. То стоеше там с вирната нагоре глава.
— Какво правите тук? — запита остро Кафявко.
— Кой каквото прави, за себе си го прави! – отвърна Магарето
— И ние сме на това мнение — пошегува се Таралеж­ко. — Затова в името на законите на Тихата гора молим да ни последвате!  
— Ще ви последвам — съгласи се Магарето. — И без това се чувствувам самотно.
— Защо гледате небето? — запита внезапно Сивко.
— Размишлявах — рече охотно Магарето. — Питах се дали не може от Млечния път да се получава масло.
— Знаете ли да четете? — запита все тъй остро Кафявко.
— Да. Защо питате?
— Прочетете това! — Кафявко му показа заповедта на Мецан.
— Съгласен съм — за мен това е комплимент.
— Защо?
— Едва сега разбрах, че съм нещо.
— Тръгнете с нас!
— Щях да забравя — рече то. — Мога ли да знам как­во съм сторило?
— Ще узнаеш — усмихна се Сивко. — Костенурко ще ти каже.

Магарето подви опашка и спокойно тръгна пред Кафяв­ко. Тримата го поведоха направо към дома на Великия де­тектив.

PS. Между другото, искам да замеря с нещо тежко локализаторите на БДС клавиатурната подредба за Убунту, защото са ми сменили правилното и силно необходимо за българския дълго тире „—“ с недоразумението „–“.

Това, което разказах в миналия постинг за Кумчо Вълчо, ужасно прилича на един великолепен (но не по отношение на мен) виц:

Професор по математика чете лекция и пише на дъската некФа формула и казва "от това очевидно следва" и пише следваща формула. Един студент плахо пита "ама не се разбира, защо следва?" Професорът се замисля, мисли, мисли, излиза от аудиторията и след един-два часа се връща с куп изписани листа, казвайки - "ами така е, съвсем очевидно е".

Та и аз така в предишния постинг - от Кумчо Вълчо - та на британското общество със затворените клубове и реминисценциите от инициацията. Значи за мен е очевидно, ама това значи, че съм завеян професор (апропо, в училище прякорът ми беше Професорът, съкратгно Профа, викаха ми "Профе, еди-кво-си"), че всеки трябва да знае за ritte de passge, за праиндоевропейците и за младежките общества на войните, идентифиращи се с вълка. Т.е, да кажа какво пише на листовете, дето ги изписах, докато излязох:

Смята се, че праиндоевропейците са се деляли на три касти - свещеници, войни и скотовъдци/земеделци - първи тази теория излага известният Жорж Дюмезил. По-нататъшните изследвания сочат, че вероятно войните са били не точно каста, а група на млади нежени мъже (които и са били водещите воини) и чиито правила и начин на живот са били недостъпни са другите, т.е. били са вид затворено общество . Т.е., това е било някакво мъжко братство, в което за да встъпиш, е трябвало да преминеш някакъв вид изпитание - нарича се инициация, още и rite de passage - изпитание, с което да докажеш, че си достоен да встъпиш в братството. Има следи в северноевропейските митологии, които сочат, че тези затворени групи млади мъже, преминали инициациацията, са се идентифицирали с вълка.

И така се връщам към нашия Вълчо. Затворените групи млади воини са се идентифицирали с вълка - което пък намира по-късен отзвук в митовете за берсерките и werewolf (на български се превежда "върколак", но при това се губи връзката с понятоието "вълк" - "wolf").

Терминът Rite de passage (ритуал на прехода) акцентира върху преминаването от един социален статус в друг - от хлапе, юноша - в мъж-воин. Понеже сега не пиша научен труд, посочвам съвременен пример - ритуалите и/или изпитанията, на които са подложени кандидатите за членове в прословутите студентски братства в САЩ; или пък подобните по същност изпитания/престъпления, които трябва да извършат кандидатите за членове в младежки банди.

Маркирам само по-нататъшното (след праиндеоевропейското) историческо развитие на инициацията - че от реално физическо изпитание тя постепененно губи физическите характеристики на изпитание и придобива все по-символичен характер. За да се стигне до масоните например - където според мен ритуалът за встъпване е напълно смахнат - ама коя съм съм аз? жена - че да се произнасям за тях. Щото ако забелязвате, и при тях е основен моментът, че те освен затворено, са и мъжко братство - сиреч в известен смисъл са наследници на праиндоевропейските войни-вълци. В този контекст мога да спомена също американското студентско братството "Череп и кости", от което са излезли президенти, министри и всякакви влиятелни фигури; английските клубове - които по дефиниция са мъжки; дори с известна насмешка ще упомена и родните футболни агитки.

И тук периферно се докосваме до Баба Яга. При жените няма подобни затворени общества на връстници, допускащи членове след инициация - нито при праидоевропейците, нито и сега май не се сещам. Защо за мъжете хилядолетия наред, та досега - е било, и е важно да са част от някаква затворена общност на равни на тях - абе, дори една постоянна компания в кварталната кръчма е крайно профанизиран пример на същата необходимост; а на жените явно не им трябва и никога не им е трябвало това?

Очевидно е, че последното ми заключение е феминистко, тъй като предполага, че между необходимостта от участие в братство от равни, преминали изпитание, за да докажат, че са равни; и липсата на такава необходимост няма ценностна разлика . Но също така очевидно е, че това го казва жена от 20-ти век, а не отпреди 5000 години, когато воюването (като нападение или като отбрана е било жизнено важно за общността).

Нямам някакво мнение, камо ли извод за тази разлика - само ми прави впечатление. И поради огромното количество доказващи я факти, е очевидно, че не е случайна. Защо? Не знам.

Линк към оригинала http://proshkov.eu/?p=297 Прави ли ви нещо впечатление във водевила със скъпите подаръчни GSM-и за депутатите? Сигурно ще отговорите, че много неща ви правят впечатление. Например веселата приповдигнатост, с която се с...

наскоро бе започната кампания за по-добри, т.е. нормални тоалетни в българските училища. защото ситуацията в много от тях е трагична "60% от българските ученици споделят, че за нищо на света не биха използвали училищната тоалетна по предназначение, а над 100 училища в страната все още имат външни тоалетни" /целия текст/ мда, тоалетните ...

Евродепутатите Илиана Иванова и Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) бяха специални гости на гражданския форум на тема „Европа, накъде?“, организиран от Информационното бюро на Европейския парламент за България в партньорство със Съюза на европейските федералисти.

Спортни стоки

В този списък може да видите по-известните сайтове за спортни стоки, както и да ги посетите и да разгледате всичко, което ви интересува.

1. Спортен Магазин Спорт Депо - Спортни Стоки за Всички Спортове
2. Ballistic Спортни магазини, Спортни стоки
3. Спортни стоки, Спортен магазин, Маркови Дамски и Мъжки спортни дрехи, Маратонки, Якета, Анцузи, Оригинални спортни дрехи
4. Discount Mania - маркови спортни стоки - Adidas, Puma, Nike, Asics, Le Coq Sportif, Reebok
5. Спортни стоки и спортни аксесоари
6. SANDEX SPORT - Sandex Sport магазини за спортни стоки и екипировка
7. SportLifeBg.com - Магазин за спортни стоки; спортно оборудване и спортна екипировка
8. SPORTSHOP.BG - Спортни стоки онлайн от СпортШоп.БГ
9. ML Sport - Спортни стоки, аксесоари и съоръжения
10. Maximashop.com вашия магазин за спортни стоки, фитнес уреди
11. Онлайн каталог на спортни стоки
12. Фитнес уреди, Спортни стоки, спортна екипировка, онлайн магазин за спортни стоки
13. Спортни стоки - Хранителни Добавки, Спортни Дрехи
14. Спортни стоки: Онлайн Спортен Магазин, Wilson, Babolat, Suunto, Head, Yonex, Atomic, Luxilon, Atomic ski, Hudora
15. Онлайн магазин за спортни стоки, OutdoorActiveBG
16. Jumper.bg - Магазини за спортни стоки и екипировки
17. Stivan Sport
18. Спортни стоки, Каталог за спортни стоки, фитнес уреди и аксесоари
19. Oнлайн магазин за Спортни стоки – Фитнес Уреди, Гири, Дъмбели и други
20. Спортувай - Магазин за спортни стоки

Тъй като се понатрупаха снимки във фотобанката, с което и разнообразието стана по-голямо, се наложи да въведа малко ред. Освен периодичните кръпки по вътрешните страници, направих и козметични промени на началната страница, която досега нямаше особено представителен вид.

Това е резултата:

Тъй като се понатрупаха повечко снимки във фотобанката, с което и разнообразието им стана по-голямо, се наложи да въведа малко ред. Освен периодичните кръпки по вътрешните страници, направих и козметични промени на началната страница, която досега нямаше особено представителен вид.

Това е резултата:

Днес смятах да пиша, има достатъчно материал, за да напиша нещо. Но няма да го направя. Гади ми се. Искам да покажа просто един среден пръст на новини, като тази.

Ще повърна от действителността. Затова днес няма да пиша.

Отразявам прогреса на растежа – от нула номер + 2 месеца.

От нула номер + 3 месеца

От нула номер + 6 месеца

От нула номер + 12 месеца

\m/

пс. Хората често ме разпитват защо пускам дълга коса и остават разочаровани като разберат, че причината е много проста.

Пускам, защото мога.

ппс. Утре, ако паднат керемидите и отида на летището ще пусна Right Said Fred.

Под впечатлението на впечатляващата премиера на документалния филм за Джон Ленън, състояла се снощи в София, както и под впечатлението на разговорите след филма между нас, зрителите (за спомените ни от времето на Ленън), неочаквано днес ми попадна …секретна информация на американското посолство в Москва. Заслугата не е моя, а на колегата Атанас Чобанов, който [...]

Живеел един старец. Той бил не просто старец, а Хранител. Боговете, виждайки неговата мъдрост, му проверили сандък, в който била заключена най-страшната дума.
Старецът се заселил високо в планината и веднъж седмично се спускал в селото, за да попълни запасите си. Там живеели двама момци, които нито умеели, нито желаели да работят. Научили за стареца и разбрали, че боговете са го направили хранител на съкровище. Решили да откраднат съкровището и да забогатеят.
Речено-сторено.
Промъкнали се в пещерата и видели голям каменен сандък без ключалка. А на капака бил издълбан надпис "Добре помисли, защото после ще бъде ..."
Те със смях отворили сандъка, а в него лежала малка дъсчица с една-единствена дума на нея: "КЪСНО". В пещерата притъмняло, въздухът станал леден. Младежите били ужасени:
-Нищо ли не може да се направи?
-Вече не, - чул се зад гърбовете им спокойният глас на стареца - щом е написано на дъсчицата ...

Източник: www.chitalnya.ru
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Живеел един старец. Той бил не просто старец, а Хранител. Боговете, виждайки неговата мъдрост, му поверили сандък, в който била заключена най-страшната дума.
Старецът се заселил високо в планината и веднъж седмично се спускал в селото, за да попълни запасите си. Там живеели двама момци, които нито умеели, нито желаели да работят. Научили за стареца и разбрали, че боговете са го направили хранител на съкровище. Решили да откраднат съкровището и да забогатеят.
Речено-сторено.
Промъкнали се в пещерата и видели голям каменен сандък без ключалка. А на капака бил издълбан надпис "Добре помисли, защото после ще бъде ..."
Те със смях отворили сандъка, а в него лежала малка дъсчица с една-единствена дума на нея: "КЪСНО". В пещерата притъмняло, въздухът станал леден. Младежите били ужасени:
-Нищо ли не може да се направи?
-Вече не, - чул се зад гърбовете им спокойният глас на стареца - щом е написано на дъсчицата ...

Източник: www.chitalnya.ru
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Днес смятах да пиша, има достатъчно материал, за да напиша нещо. Но няма да го направя. Гади ми се. Искам да покажа просто един среден пръст на новини, като тази.

Ще повърна от действителността. Затова днес няма да пиша.

Днес смятах да пиша, има достатъчно материал, за да напиша нещо. Но няма да го направя. Гади ми се. Искам да покажа просто един среден пръст на новини, като тази.

Ще повърна от действителността. Затова днес няма да пиша.

Европейският парламент даде старт на четвъртото издание на конкурса за европейска младежка награда "Карл Велики", организиран съвместно от ЕП и Фондацията за международната награда "Карл Велики" в Аахен.

80 подбрани снимки

За да разгледате снимките влезте от ТУК >>

Днес ще прочетете последния пост от обобщението на Digital Marketing Seminar. Както казах още в началото, Херман Сакристан говори доста по-обобщено за маркетинга и сподели по много систематичен начин основни истини за маркетинговите дейности. В презентацията му имаше няколко интересни списъка, които ще представя сега. И преди съм казвала колко полезни са ми списъците за бърза проверка на работата и систематизиране на знания – мисля, че ще бъдат интересни и на вас.

Ефективният маркетолог

Според Херман, маркетолозите трябва да се опират на няколко основни източника на ефективност: информация за публиките и маркетинговите трендове, въобръжение за създаване на креативни кампании, чувствителност за нагласите на потребителите, ефективни канали за комуникация и постоянство.

Ефективният маркетолог:

1. Различава спешните от важните неща и се фокусира на вторите.
2. Говори много малко за продукта, а да акцентира върху това как продуктът ще помогне на потребителя.
3. Подхожда към работата си с голям ентусиазъм и желание да помогне на клиентите.
4. Не се страхува от промените, а ги използва адекватно.
5. Казва на потребителите това, от което те се интересуват, а не това, което той иска да каже.
6. Познава потребителите си по-добре от конкурентите.
7. Знае каква информация за потребителите му трябва, за да продава по-добре.
8. Знае, че не е експерт за продукта.
9. Оценява кампанията на макро-ниво.
10. Намира точните партньори, които затвърждават имиджа на продукта.
11. Създава правилната представа за продукта в ума на потребителите, като се фокусира върху точен акцент, който отговаря на точната целева група, за която имат достатъчно информация и знания.
12. Фокусира се и върху вътрешните комуникации, като третират служителите като клиенти.
13. Постоянно измерва и оценява резултатите.
14. Познава основните правила в маркетинга и комуникациите.
15. Обръща внимание на детайлите
16. Представя продукта като създава връзка с нуждите и желанията на потребителите.
17. Прави простите неща по-добре от конкурентите си.
18. Има богато въображение и може да се постави на мястото на клиента.
19. Привежда плановете си в действие.
20. И никога не се отказва!!!

Ефективната маркетингова кампания

Херман сподели и 10-те основни причини, поради които кампаниите се провалят:

1. Говорите на грешните хора или не стигате до точната целева група.
2. Нямате  достатъчно информация за потребителите.
3. Не създавате достатъчно креативни кампании, които да спечелят вниманието на публиката.
4. Нямате точен комуникационен фокус и стратегия.
5. Не използвате правилния канал, а говорите там, където вашата целева група не присъства.
6. Не сте тествали кампанията с експерта – самият потребител.
7. Предавате се твърде рано, защото очаквате незабавни резултати.
8. Не сте дали на потребителите достатъчно лесен начин да купят продукта ви.
9. Не оползотворявате максимално маркетинговия бюджет – фокусирате се на впечатляващи кампании, а не на ефективни такива.
10. Не сте проверили всички детайли или сте избързали с кампанията, защото сте търсели бързо решение.

Цели и комуникация

И като бонус – една доста полезна графика, която показва как трябва да промените комуникационната стратегия според целта и различните целеви групи. Разбира се, последователността на маркетинговите цели е запазена отдавна: информиране на потребителте, създаване на познаваемост, формиране на нагласа, изграждане на връзка и доверие, продажба, повторни продажби. Когато стигнем до момента на продажба обаче, трябва да използваме различно послание според количеството продажби, които клиентът прави и според честотата на покупка:

Моето мнение

Херман Сакристан е интересен лектор. Презентацията му със сигурност е била много полезна за мениджъри, които искат да си създадат общо впечатление за маркетинга – което, доколкото видях, беше и основната част от присъстващите. Нови неща за мен почти нямаше, но както каза и Бисер, добре е основите на маркетинга да ти бъдат напомняни от време на време – защото дори каналите да се променят, цялостната логика на маркетинговата комуникация остава повече или по-малко същата. Очаквах по-голям фокус върху дигиталните комуникационни канали, но там важи правилото, на което Херман наблегна многократно: бъдете персонални в комуникацията и дайте възможно най-точните причини за покупка на всеки потребителски профил. 1-към-1 е новото много-към-много

Още веднъж, благодаря на Интер Контакт България за поканата и браво за добрата организация и интересния лектор!

Още по темата:

1. Етапи на маркетинговата кампания – Херман Сакристан
2. Съвети по дигитален маркетинг от Херман Сакристан
3. Brand Equity

Свикнали сме да определяме България като православна страна, но според мен истинската религия на българите не е християнството, а култът към Дядо Иван – онзи същият, който се появява като деус екс махина в решителни исторически моменти и ни спасява (каноничният термин е „оправя”). Този култ се заражда някъде между Ганковото кафене и хладните механи, откъдето българските патриоти се зъбят на тирана и до ден днешен. Дори и Дядо Вазов (ето още един дядо) в главата „Радини вълнения” на „Под игото” чрез своята невръстна героиня Събка, ако не ме лъже паметта, казва: „От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско робство ще ги избави цар Александър, от Русия!” – тоест Дядо Иван.

И оттогава до днес този Дядо Иван идва на почти равни интервали да ни избавя и да ни оправя под най-различни имена. Ту е Цар Александър от Русия, ту е съветската армия, ту е Демокрацията, ту е Международният валутен фонд, ту е валутният борд, ту е Царят, ту е Бойко Борисов.

Синята коалиция изпрати писмо до ЕНП по повод носталгичните изказвания на последния за Тодор Живков, член на чието семейство се чувствал според негови други, по-стари изказвания. Понеже напоследък НАТО и Европейският съюз са имената, под които се кланяме на Дядо Иван, то ЕНП очевидно се приема като някаква негова еманация – син, дух или нещо такова. Ако не ставаше дума за Дядо Иван, а за Дядо Коледа, спокойно можеше да кажем, че ЕНП е едно от джуджетата му, което отговаря за мъничките партии в Източна Европа, партии, които са папкали и слушкали или по-скоро – партии, които трябва да слушкат, ако искат да папкат.

На въпросното писмо еманацията на Дядо Иван – ЕНП – отговори да не я занимават с това кой на кого дърпа плитките в голямото междучасие, а да си налягат парцалите и да се оправят помежду си. На този отговор Мартин Димитров се обиди и попита ЕНП дали харесва г-н Хитлер, задето е построил много магистрали, а Иван Костов се удовлетвори от отговора, сякаш не е задавал въпрос.

Аз предлагам да се опитаме, колкото и трудно да се окаже за нас, да спрем да се надяваме на Дядо Иван, а да видим какво можем да направим за себе си сами – нито сме нито толкова тъпи, нито сме толкова слаби. Ако някой е против управлението на ГЕРБ, има си процедура в Народното събрание и тя се казва точно така – „против”. Гласуваш „против” нещата, за които ГЕРБ гласува „за” и всички разбират, че си опозиция. И не се занимаваш с ЕНП. ЕНП няма да дойде да се занимава с нас, както няма да дойде и Дядо Иван, както впрочем няма да дойде и никой друг да ни направи добро, защото не го интересува. Ако някой все пак дойде, то ще дойде да направи добро на себе си.

За в-к “Пари“, 03.12.2010

Tweet

Продукти:
10 тостерни филийки
70г краве масло
250г настърган кашкавал
3 печени чушки

Приготвяне:
Всички филийки се мажат от едната страна равномерно с краве масло. Половината от тях се поръсват с кашкавалени стърготини. Най- отгоре се слага по парче печена чушка. Похлупват се с останалите филийки. Пекат се в гофретник, който предварително е загрят. Капакът на гофретника похлупва всеки сандвич, дори леко се притиска. Като се появи характерния загар са готови. Режат се на квадратни хапки. Отгоре им се забождат коктейлни клечици. Подреждат се в овално плато. Подходящо мезе за коктейлни партита.

Съдържа: сперма от Акула и хлорограма на тайния знак на инките

Струва: 100 лева

Осигурява: вечно щастие

Максим Проданов

Бенджамин Франклин някога е казал, че първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта. Това не е урок по морал. Не е и съвет, който трябва да приемете, защото идва от авторитетен източник. Това е проста, но гениална програма за премахване на злоупотребите в едно общество.

Не липсват хора като Даниел Елсберг, Хауърд Зин, Ноам Чомски, Джулиан Асанж, готови да разкриват злоупотребите дори с цената на лична саможертва. Обикновени хора, дълбаещи в онова, което властта е закопала дълбоко и преценила за твърде „опасно“ или „неудобно“ за „лаиците“. За съжаление много граждани отхвърлят това знание, приемат покровителството на властта и дори са готови да я защитават от „враговете“, дръзнали да я оспорват. Прекалено много хора са съгласни, че властта има право независимо от тяхното желание да крие информация по своя преценка „за доброто на всички“. Този хроничен недостатък на обществото ни прави демокрацията мит, неосъществена мечта, прост етикет без значение.

Днешният „враг номер едно“ за властта е Джулиан Асанж – основателят на сайта УикиЛийкс, който публикува стотици хиляди тайни документи за войните в Ирак и Афганистан, и за механизмите на световната политика. В защита на Асанж застанаха Чомски и Елсберг, както и независими медии като Democracy Now. Срещу него обаче застанаха много по-силни врагове – влиятелни политици, медийни корпорации, цели правителства, мощни организации като ЦРУ, Пентагона и Интерпол.  През 2008 г. бе публикуван план на американските служби да унищожат WikiLeaks. В него се казва: „УикиЛийкс използва доверието като притегателен център… ако бъдат разкрити имената, самоличностите, ако бъдат уволнени, дадени под съд вътрешни лица и информатори, този център може да бъде повреден или унищожен…“. През 2007 г. членове на УикиЛийкс сигнализираха, че са били тайно снимани и сплашвани от полицията и членове на британското разузнаване.  Тази година администрацията на Обама поиска от Англия, Германия, Австралия и други страни от НАТО да попречат на Асанж да пътува. Точно преди публикацията на „афганистанските дневници“ се появиха съмнителни обвинения срещу Асанж за сексуален тормоз. Бяха нападнати компаниите, през които УикиЛийкс получаваше дарения. Многократно бяха нападани сървърите на УикиЛийкс с т.нар. DDoS атаки. Вчера след политически натиск от американското правителство сайтът бе спрян от сървърите на Amazon, PayPal блокира даренията към организацията и властите дори започнаха да сплашват обикновени граждани с уволнение, ако посетят УикиЛийкс (1)(2)(3).

Медийната атака срещу УикиЛийкс не бе по-малко ожесточена. Сара Пейлин (кандидат за вицепрезидент на САЩ от 2008 г.) каза, че Асанж трябва да бъде преследван като терорист от Ал Кайда. Том Фланаган, съветник на канадския премиер призова Асанж да бъде убит. Бил О’Райли, водещ в телевизия Фокс Нюз (на Рупърт Мърдок) заяви, че иска безпилотен самолет да удари Асанж, а информаторите му да бъдат екзекутирани като предатели.

Не мога да пропусна и Брадли Манинг – източникът на много от изтеклата информация, който вече половин година стои в плен без присъда, в очакване на военен съд. Към него се изляха не по-малко подобни заплахи. Възможно е да бъде строго наказан, за да бъдат обезкуражени бъдещи информатори.

Обявеният за най-влиятелен човек в Америка тази година – водещият на Daily Show Джон Стюарт, се обърна към Асанж с думите: „подценяваш циничността на американците към правителството им. Ние организирахме преврати в Чили, Иран, Гватемала и пр… трябва да прочетеш нещата, които вече знаем за себе си. Освен ако в документите не се казва, че извънземните от Зона 51 са убили Кенеди, спри с драматизма“.

Да оставим на страна, че е достатъчно драматично влиятелни политици да призовават да бъдеш убит, Пентагонът, Интерпол и най-големите световни правителства да искат да изчезнеш от белия свят, аргументът на Стюарт е доста плашещ. Излиза, че щом американците не се интересуват особено от престъпленията, които се извършват в тяхно име, разкрития като „Collateral Murder„, „Иракските“ и „Афганистанските дневници“ нямат особена важност. Наистина, когато границата на приемливото се измести толкова много, и най-отвратителното се превръща в „обикновено“. Веднага след репортажа си за УикиЛийкс, Джон Стюарт обърна внимание на другия важен проблем на деня – финансовите проблеми на „Имението Плейбой“. Драмата там бе по-забележима. Тъжно е, че вълненията на хората толкова плътно следват вълненията на масмедиите. Медиите диктуват дали смъртта на Майкъл Джексън ще бъде по-значима от убийствата, експлоатацията, заблуждаването на милиони хора. А и самите зрители предпочитат да знаят хиляди подробности за живота на звездите, отколкото основни факти за грозната ни политическа и икономическа система.

До болка в медиите ни бе повтаряно и, че информацията, идваща от УикиЛийкс е или смъртно опасна за нашата сигурност, или „нищо ново, нищо важно“. Двете неща не могат да бъдат вeрни едновременно. Но пък могат да бъдат едновременно невeрни. Бих попитал: кой знаеше за несъобщените убийства на десетки хиляди цивилни в Ирак и Афганистан; за „Collateral Murder“; за съдържанието на дипломатическите дневници? Ако „вече знаем всичко“, може ли някой сега да каже какво има в останалите 2,5 милиона документи, които упорито искаме да спрем? Знаем ли вече какво има в банковите документи, които се готви да публикува УикиЛийкс? Знаем ли какво още се крие от нас? Краткият отговор е „не“. Единственият въпрос е „искаме ли да знаем“? Въпреки умората и отчаянието от истинския образ на системата, моят отговор все още е „ДА“.

Днешният пътепис ще ни превози от Австралия в Хонконг. Как така ли? Ами базовият лагер на автора е там :). След малко ще разберете защо не искате да има снимки* в този пътепис ;-)

Когато тръгнеш за Итака

част първа:

Хонконг

"Когато тръгнеш нявга към Итака, моли се пътят ти да е далечен, изпълнен с перипетии ..." *

ме съветва щедро Константинос Кавафис, ама той разбира се не планира да пътува от Бризбейн за София и обратно по три дни в едната посока, при това насред разбушувана международна истерия по повод на прасешко-грипната пандемия. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Още докато чекираме багажа за първия полет Бризбейн – Хонконг изпадам в моментно недоумение и объркване, ние на самолет ли ще се возим или ще присъстваме на публична демонстрация на сложна хирургическа операция - всичката китайска младеж на опашката край нас е надянала маски. Бели, сини, розови, на раета, с метални капси, с по-спортни десени, човкоподобни, хоботоподобни, с ластички и с клипсчета, с филтри, и още други разновидности. Да им се чудиш как смятат да консумират многобройните напитки, закуски, бисквитки и прочие псевдозабавления, предлагани в досадно изобилие на дългите десетчасови презокеански полети. Ние им се посмяхме естествено. Особено на човките. И на райетата. На летището-операционна в Хонконг ни посрещат тълпи от хирурзи и стажанти по медицина (познават се по хирургическите маски), хигиената в тоалетните е по-добра от някои хирургии, в които съм била, маски в два различни десена (синьо и розово тънко райе) се раздават безплатно, огромни плакати ни ограмотяват на няколко от най-говорените световни езици (разбирай мандарин, кантонски и тук-таме лош английски) в основните принципи на личната хигиена и првилата за кашляне на обществено място, а една лелка със синя човка и инфрачервен пистолет-термометър ни отстрелва един по един от упор да потвърди , че нямаме температура и не внасяме контрабандно свински вируси.(Е, поне не е среща с циклоп, ластригони нито разгневен Посейдон, както препоръчваше Кавафис) Подписваме декларации че сме здрави, прави, бодри, некашлящи и няма да емигрираме в Китай. Маскирани служители в униформи и бели ръкавици ни пускат великодушно в транзитната зона. Който не е пътувал с тийнейджър той не знае, че най-важното условие за безавариен и лек път е редовното и обилно хранене на подрастващото. Така че първата ми работа е да изтегля пари от първия банкомат, който се мярва пред очите ми. Рутинна процедура, мислите си, и аз така си мислех, особено като съм избрала меню на английски. Обаче машината успява да ме изненада с въпроси като: "Искате ли безплатен купон?" и "Искате ли съвет?" Аз, честно казано, искам само малко хонконгски долари, ако може, и питателен обяд за гладното, ама за да не влизам моментално в пререкания с местната култура, да не изляза нетолерантна и арогантна някаква, дипломатично се съгласявам и на купон, и на съвет. След още малко цъкане по бутоните се сдобивам и с трите. Парите са като навсякъде по света - хартиени, с картинки и номинал. Безплатният купон е гъсто изписан от двете страни с йероглифи и единствената подсказка за невежи некитаисти като нас са двете цветни снимки - на гола жена и на велосипедист. След известни спекулации по въпроса какво ли ще получим беплатно срещу подобен купон (секс с велосипедист/ка, велосипедно задвижвана машина за масаж, козметика за велосипедисти?) решаваме да не си търсим белята и се фокусираме върху по-традиционни забавления, в случая - хранене. А съветът се оказа просто разписка. На китайско-английски и май със заемки от поне два машинни езика. Уведомява ме, че току-що съм изтеглила пари от сметката си. По принцип храненето не се смята за екстремен спорт, но предполагам това е само, защото

малцина се осмеляват да консумират традиционна китайска храна на хонконкгското летище

(Всичкото турист се е сипнало в Макдоналдс) Ако имаше повече смелчаци като нас храненето по китайските летища щеше отдавна да е добило световна популярност като най-екстремен тип преживяване. За да улеснят нашего брата неграмотника милите китайски домакини са направили едни хубави пълноцветни снимки на манджите и услужливо са ги номерирали. Хич не ти трябва да знаеш китайски. Само си избираш гозба на вид и цвят, бучиш пръст в снимката и плащаш. След няколко минути на светлинното табло се изписва номерът на твоята поръчка, ти пращаш извънземното да донесе храната, докато старателно сгъваш салфетки и делово подреждаш клечки(за хранене) на масата в подготовка за предстоящото угощение. Извънземното носи табла с внушителни порцеланови купи вдигащи апетитна пара. (Гледай сега колко стереотипно се изразявам - щом е пара и щом излиза от купи с храна, значи е апетитна! Обаче Хонконг не е място за стереотипи.) Тръсва я на масата и прави най-кратката и най-съдържателна рецензия в историята на гастрономичната критика:

"Мирише отвратително, но става бързо."

Което от гледната точка на перманентно гладен тийнейджър е по-скоро позитивна оценка. После се тръшва на стола си и се въоръжава решително с клечки. Докато отварям уста за саркастичен отговор (Че какъв друг?!), кълба зловонна пара се издигат в лицето ми, проникват в носа ми, парализират диафрагмата, спират дишането ми, причиняват обилно сълзене в очите ми и спазми на гадене в стомаха. Едва успявам да не загубя съзнание. Затова пък загубвам ума и дума, сарказъм и здрав разум. И всякакво желание за ядене. Че става бързо не споря, но определението "отвратително" е много далеч от реалностите на китайската гозба. Бледичко и неудовлетворително някак. Жалко и безсилно. Слабо и непълноценно. Престъпно неизразително.

Всичките ми обонятелни и вкусови органи са в пълен шок и парализа

(и ще останат така задълго), поради което не са в състояние да анализират детайлно сложния букет миазми, облъхващи лицето ми, но без усилие разпознавам мухъл, плесен, леш, отдавна умряла риба, гниещи водорасли, стара миризма на алкохол и повърнато, и още нещо, което не мога точно да уловя в момента, но ми навява асоции с горска шума и стар казан за боклук в дъждовна топла утрин. Нищо чудно, че в българския език нямаме подходящо изразително прилагателно. То е защото и подобно ястие нямаме в националната си кухня. След неуспешен жалък опит да надскоча себе си, да преодолея културните различия и безпаметно смело да сръбна от бульона без да дишам, със затворени очи и със запушен с два пръста нос, се отказвам от всякакви преструвки за толерантност към местната кухня, признавам се за консервативна, закостеняла еснафка без въображение и без никакъв усет към приключенското, и избутвам стола си по-далеч от зловонната чорба. Пък Кавафис ми пожелаваше "Всевъзможни тънки аромати, колкото можеш повече прекрасни аромати". Ха! Тоя чоек явно до Хонконг не е дори припарвал.

Гладното не се задълбочава в лични драми

с поезията на мъртви гръцки поети и успява не само да сръбне, но и да отхапе от подозрителните завити в тесто пакетчета плуващи в супата, и се кълне, че ако игнорираш миризмата, всъщност е адски вкусно. Отнема й точно 30 секунди още да капитулира напълно и да се оттегли в моята посока, възможно по-далеч от все така вдигащия (Та какъв беше стереотипния израз? Апетитна?) пара порцелан. Известно време се опитваме да си преставим ситуация в която като се връщаш уморен и гладен от работа/училище и подушиш отдалеч аромата на домашната гозба (а може би на отдавна неизхвърляния казан за боклук на съседите - нямам идея как би могъл да ги различиш) устата ти се изпълва със слюнка, ти целият се изпълваш с очакване и си казваш с топло чувство:"М-м-м, мама (баба, нечистоплътния комшия) готви нещо вкусно!" Неуспешно. Напускаме позорно ресторанта и се отправяме към гейта за следващия полет. До Москва. ----------- *Итака Константинос Кавафис Превод: Стефан Гечев Когато тръгнеш нявга за Итака, моли се пътят ти да е далечен, изпълнен с перипетии и знания. От ластригоните и от циклопите, от Посейдон сърдития не бой се - такива в пътя нивга не ще срещнеш, ако възвишена остава мисълта ти, ако отбрано чувство душата и телото ти докосва. Ни ластригоните, нито циклопите, ни Посейдона разгневен ще срещнеш, ако ги сам в душата си не носиш, ако душата ти пред теб не ги възправя. Моли се - пътят ти да е далечен. И много да са пролетните сутрини, когато с толкоз радост и любов ще влизаш във невиждани пристанища. Да спреш край финикийски градове и много пъстри стоки да закупиш - седеф, корали, кехлибар и абанос, и всевъзможни тънки аромати, колкото можеш повече прекрасни аромати. В египетските градове да спреш, да учиш и да учиш от учените. Недей забравя никога Итака. Да стигнеш там - това е твойта цел, ала по пътя никак да не бързаш, че по-добре - години да пътуваш и остарял на острова да спреш, богат, с каквото в пътя си спечелил, без да очакваш нещо той да ти даде. Итака те дари с прекрасното пътуване. Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш. Но нищо друго няма тя да ти даде. И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала: тъй мъдър, както си сега със толкоз опит, навярно вече си разбрал Итаките що значат. Очаквайте продължението: Автор: Изабела Шопова Една кивианка в Австралия :) Други разкази свързани от Далечния Изток: КЛИКАЙТЕ на разказа! * Специални благодарности на автора, че качи разказа точно когато поради технически причини не мога да качвам снимки и съществуваше реален риск днес да няма нов пътепис. Благодаря, Изабела! – бел.Ст.

Търсех фризьорски салон в непознат квартал. Двата разговора с приятели не успяха да ми помогнат. Последния път питането в twitter ме спаси, обаче този нямах толкова време – беше почти 19:00.

Сега си представи, че вместо да набираш номер на приятел, пускаш приложение и пишеш ключова дума. Една ключова дума. Приложението взема предвид твоето местоположение и часа и ти връща списък с най-близките обекти, които са отворени и могат да ти свършат работа. Съвсем прост проблем със съвсем просто решение, поне на думи. Такова предложение дадох на екипа на Vivo. Вярвам, че съвсем скоро ще могат и да ни го предложат.

А Vivo е българският конкурент на foursquare – социална мрежа за геокомуникация. Повече за тях можеш да разбереш на сайта и блога им. За тях през последните дни писаха много хора – Боян, Атанас, Борис, Калоян, Ивелина. Те са единодушни, че проектът е обещаващ и ще донесе много ползи както за потребителите, така и за бизнеса в България. Не е учудващо, обаче, че има и други мнения.

Приятели от социалните мрежи с нотка на скептицизъм предпочитат foursquare, услугата, която се развива в продължение на почти две години – от пролетта на 2009 г. Да, разработена е и работи почти безотказно, но развитието й сякаш спря. В момента наблягат на модела, който с времето се оказа най-подходящ – създаване на тесни връзки с бизнеса и предлагане на облаги на потребителите под формата на преференции в съответните обекти.

Този тип услуги имат далеч по-голям потенциал от простото споделяне къде се намираш, ставането на кмет, печеленето на значки и хапването на безплатни картофки. Тук идва и мястото на Vivo. Като локална услуга Vivo има шанса да се развива с много по-високи темпове и да се адаптира много по-лесно към пазара. И най-хубавото е, че екипът, който стои зад проекта, с радост посреща всички идеи за нововъведения.

И докато някои недоволстват, че Vivo е още в бета, не всичко работи без проблеми и няма приложения за мобилни телефони, а други негодуват срещу вълната от спам, започваща с аз съм в…, помислете за удобството на умната карта в ръцете ви, която ще ви помага да се ориентирате още по-бързо в града, в който се намирате. И ще го прави точно, защото е създадена по мерките на нашата си страна.

И следващия път, когато имам нужда от фризьор, ще ми е много по-лесно – ще знам на коя улица е, на какво разстояние от мен, до колко работи, че и колко пари ще ми вземат за едно бързо подстригване. Винаги съм смятал, че най-оригиналните идеи се раждат в отговор на съвсем злободневен проблем, когато погледнем на него под друг, по-позитивен ъгъл.

И аз пожелавам успех на Силви, Фипо и Слави! Само така ;-)

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Писах вече за Осмото Тортено предизвикателство и тортата 2в1 обаче съм пропуснала да споделя тортата за Седмото Тортено предизвикателство Юли 2010, отново 2в1. Темата: Бебешки торти, повода: Погачата на Пипилоткиното Дребосъче. условието беше – вана, бебе и шоколад, МНОГО ШОКОЛАД! избрах лесния вариант за рецепта: готови квадратни какаови платки сок от компот за напояване (кайсии) [...]

Ето една  рамка за снимки, която може да направите за Никулден и да подарите на скъп човек.

Нашата е направена от глина ( дълго време ми отне да открия тази глина, която след като изсъхне, да не се рони и чупи:), но може и да се направи от солено тесто. С чашка или бурканче направете отвора за снимката, а изрязаната глина използвайте за да направите опашката, перките и устата.

С помощта на моливи, пръчици или други формички направете отпечатъци по рибката за украса и оставете да изсъхне добре. Не забравяйте да направите и дупчица за захващане. След като е добре изсъхнала, с темперни боички ( защото са по-покривни) оцветете рибката. Остана само да изберете снимка за вече готовата рамка.

Вижте още идеи за рамки:

Вижте още идеи за Никулден:

Максим Проданов

Бенджамин Франклин някога е казал, че първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта. Това не е урок по морал. Не е и съвет, който трябва да приемете, защото идва от авторитетен източник. Това е проста, но гениална програма за премахване на злоупотребите в едно общество.

Не липсват хора като Даниел Елсберг, Хауърд Зин, Ноам Чомски, Джулиан Асанж, готови да разкриват злоупотребите дори с цената на лична саможертва. Обикновени хора, дълбаещи в онова, което властта е закопала дълбоко и преценила за твърде „опасно“ или „неудобно“ за „лаиците“. За съжаление много граждани отхвърлят това знание, приемат покровителството на властта и дори са готови да я защитават от „враговете“, дръзнали да я оспорват. Прекалено много хора са съгласни, че властта има право независимо от тяхното желание да крие информация по своя преценка „за доброто на всички“. Този хроничен недостатък на обществото ни прави демокрацията мит, неосъществена мечта, прост етикет без значение.

Днешният „враг номер едно“ за властта е Джулиан Асанж – основателят на сайта УикиЛийкс, който публикува стотици хиляди тайни документи за войните в Ирак и Афганистан, и за механизмите на световната политика. В защита на Асанж застанаха Чомски и Елсберг, както и независими медии като Democracy Now. Срещу него обаче застанаха много по-силни врагове – влиятелни политици, медийни корпорации, цели правителства, мощни организации като ЦРУ, Пентагона и Интерпол.  През 2008 г. бе публикуван план на американските служби да унищожат WikiLeaks. В него се казва: „УикиЛийкс използва доверието като притегателен център… ако бъдат разкрити имената, самоличностите, ако бъдат уволнени, дадени под съд вътрешни лица и информатори, този център може да бъде повреден или унищожен…“. През 2007 г. членове на УикиЛийкс сигнализираха, че са били тайно снимани и сплашвани от полицията и членове на британското разузнаване.  Тази година администрацията на Обама поиска от Англия, Германия, Австралия и други страни от НАТО да попречат на Асанж да пътува. Точно преди публикацията на „афганистанските дневници“ се появиха съмнителни обвинения срещу Асанж за сексуален тормоз. Бяха нападнати компаниите, през които УикиЛийкс получаваше дарения. Многократно бяха нападани сървърите на УикиЛийкс с т.нар. DDoS атаки. Вчера след политически натиск от американското правителство, УикиЛийкс бе изгонен и от сървърите на Amazon., след което се премести на швейцарски сървър.

Медийната атака срещу УикиЛийкс не бе по-малко ожесточена. Сара Пейлин (кандидат за вицепрезидент на САЩ от 2008 г.) каза, че Асанж трябва да бъде преследван като терорист от Ал Кайда. Том Фланаган, съветник на канадския премиер призова Асанж да бъде убит. Бил О’Райли, водещ в телевизия Фокс Нюз (на Рупърт Мърдок) заяви, че иска безпилотен самолет да удари Асанж, а информаторите му да бъдат екзекутирани като предатели.

Не мога да пропусна и Брадли Манинг – източникът на много от изтеклата информация, който вече половин година стои в плен без присъда, в очакване на военен съд. Към него се изляха не по-малко подобни заплахи. Възможно е да бъде строго наказан, за да бъдат обезкуражени бъдещи информатори.

Обявеният за най-влиятелен човек в Америка тази година – водещият на Daily Show Джон Стюарт, се обърна към Асанж с думите: „подценяваш циничността на американците към правителството им. Ние организирахме преврати в Чили, Иран, Гватемала и пр… трябва да прочетеш нещата, които вече знаем за себе си. Освен ако в документите не се казва, че извънземните от Зона 51 са убили Кенеди, спри с драматизма“.

Да оставим на страна, че е достатъчно драматично влиятелни политици да призовават да бъдеш убит, Пентагонът, Интерпол и най-големите световни правителства да искат да изчезнеш от белия свят, аргументът на Стюарт е доста плашещ. Излиза, че щом американците не се интересуват особено от престъпленията, които се извършват в тяхно име, разкрития като „Collateral Murder„, „Иракските“ и „Афганистанските дневници“ нямат особена важност. Наистина, когато границата на приемливото се измести толкова много, и най-отвратителното се превръща в „обикновено“. Веднага след репортажа си за УикиЛийкс, Джон Стюарт обърна внимание на другия важен проблем на деня – финансовите проблеми на „Имението Плейбой“. Драмата там бе по-забележима. Тъжно е, че вълненията на хората толкова плътно следват вълненията на масмедиите. Медиите диктуват дали смъртта на Майкъл Джексън ще бъде по-значима от убийствата, експлоатацията, заблуждаването на милиони хора. А и самите зрители предпочитат да знаят хиляди подробности за живота на звездите, отколкото основни факти за грозната ни политическа и икономическа система.

До болка в медиите ни бе повтаряно и, че информацията, идваща от УикиЛийкс е или смъртно опасна за нашата сигурност, или „нищо ново, нищо важно“. Двете неща не могат да бъдат вeрни едновременно. Но пък могат да бъдат едновременно невeрни. Бих попитал: кой знаеше за несъобщените убийства на десетки хиляди цивилни в Ирак и Афганистан; за „Collateral Murder“; за съдържанието на дипломатическите дневници? Ако „вече знаем всичко“, може ли някой сега да каже какво има в останалите 2,5 милиона документи, които упорито искаме да спрем? Знаем ли вече какво има в банковите документи, които се готви да публикува УикиЛийкс? Знаем ли какво още се крие от нас? Краткият отговор е „не“. Единственият въпрос е „искаме ли да знаем“? Въпреки умората и отчаянието от истинския образ на системата, моят отговор все още е „ДА“.

Максим Проданов

Бенджамин Франклин някога е казал, че първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта. Това не е урок по морал. Не е и съвет, който трябва да приемете, защото идва от авторитетен източник. Това е проста, но гениална програма за премахване на злоупотребите в едно общество.

Не липсват хора като Даниел Елсберг, Хауърд Зин, Ноам Чомски, Джулиан Асанж, готови да разкриват злоупотребите дори с цената на лична саможертва. Обикновени хора, дълбаещи в онова, което властта е закопала дълбоко и преценила за твърде „опасно“ или „неудобно“ за „лаиците“. За съжаление много граждани отхвърлят това знание, приемат покровителството на властта и дори са готови да я защитават от „враговете“, дръзнали да я оспорват. Прекалено много хора са съгласни, че властта има право независимо от тяхното желание да крие информация по своя преценка „за доброто на всички“. Този хроничен недостатък на обществото ни прави демокрацията мит, неосъществена мечта, прост етикет без значение.

Днешният „враг номер едно“ за властта е Джулиан Асанж – основателят на сайта УикиЛийкс, който публикува стотици хиляди тайни документи за войните в Ирак и Афганистан, и за механизмите на световната политика. В защита на Асанж застанаха Чомски и Елсберг, както и независими медии като Democracy Now. Срещу него обаче застанаха много по-силни врагове – влиятелни политици, медийни корпорации, цели правителства, мощни организации като ЦРУ, Пентагона и Интерпол.  През 2008 г. бе публикуван план на американските служби да унищожат WikiLeaks. В него се казва: „УикиЛийкс използва доверието като притегателен център… ако бъдат разкрити имената, самоличностите, ако бъдат уволнени, дадени под съд вътрешни лица и информатори, този център може да бъде повреден или унищожен…“. През 2007 г. членове на УикиЛийкс сигнализираха, че са били тайно снимани и сплашвани от полицията и членове на британското разузнаване.  Тази година администрацията на Обама поиска от Англия, Германия, Австралия и други страни от НАТО да попречат на Асанж да пътува. Точно преди публикацията на „афганистанските дневници“ се появиха съмнителни обвинения срещу Асанж за сексуален тормоз. Бяха нападнати компаниите, през които УикиЛийкс получаваше дарения. Многократно бяха нападани сървърите на УикиЛийкс с т.нар. DDoS атаки. Вчера след политически натиск от американското правителство сайтът бе спрян от сървърите на Amazon, PayPal блокира даренията към организацията и властите дори започнаха да сплашват обикновени граждани с уволнение, ако посетят УикиЛийкс (1)(2)(3).

Медийната атака срещу УикиЛийкс не бе по-малко ожесточена. Сара Пейлин (кандидат за вицепрезидент на САЩ от 2008 г.) каза, че Асанж трябва да бъде преследван като терорист от Ал Кайда. Том Фланаган, съветник на канадския премиер призова Асанж да бъде убит. Бил О’Райли, водещ в телевизия Фокс Нюз (на Рупърт Мърдок) заяви, че иска безпилотен самолет да удари Асанж, а информаторите му да бъдат екзекутирани като предатели.

Не мога да пропусна и Брадли Манинг – източникът на много от изтеклата информация, който вече половин година стои в плен без присъда, в очакване на военен съд. Към него се изляха не по-малко подобни заплахи. Възможно е да бъде строго наказан, за да бъдат обезкуражени бъдещи информатори.

Обявеният за най-влиятелен човек в Америка тази година – водещият на Daily Show Джон Стюарт, се обърна към Асанж с думите: „подценяваш циничността на американците към правителството им. Ние организирахме преврати в Чили, Иран, Гватемала и пр… трябва да прочетеш нещата, които вече знаем за себе си. Освен ако в документите не се казва, че извънземните от Зона 51 са убили Кенеди, спри с драматизма“.

Да оставим на страна, че е достатъчно драматично влиятелни политици да призовават да бъдеш убит, Пентагонът, Интерпол и най-големите световни правителства да искат да изчезнеш от белия свят, аргументът на Стюарт е доста плашещ. Излиза, че щом американците не се интересуват особено от престъпленията, които се извършват в тяхно име, разкрития като „Collateral Murder„, „Иракските“ и „Афганистанските дневници“ нямат особена важност. Наистина, когато границата на приемливото се измести толкова много, и най-отвратителното се превръща в „обикновено“. Веднага след репортажа си за УикиЛийкс, Джон Стюарт обърна внимание на другия важен проблем на деня – финансовите проблеми на „Имението Плейбой“. Драмата там бе по-забележима. Тъжно е, че вълненията на хората толкова плътно следват вълненията на масмедиите. Медиите диктуват дали смъртта на Майкъл Джексън ще бъде по-значима от убийствата, експлоатацията, заблуждаването на милиони хора. А и самите зрители предпочитат да знаят хиляди подробности за живота на звездите, отколкото основни факти за грозната ни политическа и икономическа система.

До болка в медиите ни бе повтаряно и, че информацията, идваща от УикиЛийкс е или смъртно опасна за нашата сигурност, или „нищо ново, нищо важно“. Двете неща не могат да бъдат вeрни едновременно. Но пък могат да бъдат едновременно невeрни. Бих попитал: кой знаеше за несъобщените убийства на десетки хиляди цивилни в Ирак и Афганистан; за „Collateral Murder“; за съдържанието на дипломатическите дневници? Ако „вече знаем всичко“, може ли някой сега да каже какво има в останалите 2,5 милиона документи, които упорито искаме да спрем? Знаем ли вече какво има в банковите документи, които се готви да публикува УикиЛийкс? Знаем ли какво още се крие от нас? Краткият отговор е „не“. Единственият въпрос е „искаме ли да знаем“? Въпреки умората и отчаянието от истинския образ на системата, моят отговор все още е „ДА“.

Лоши дни за четене на rss-a. Отдавна не беше имало Стадна цел на месеца, но сега наваксваме изоставането. Всички сульовци, и тези които са пульовци, пишат едно и също. Намалих си rss-a с 20%.

Ден на възмущението от Камен и яка възможност да се се линкват едни други („както ххххх вече е написал„). Е, като го е написал – линкнете го в Туитъра си и толкова. Хората като няма какво ново да кажат, защо трябва да говорят?

P.S. Несвързано с горното, но да поздравя Камен за смелостта да направи клипа. Защото ако го дадем на 41-имата интелектуалци да го направят, учениците щяха да го разберат колкото глупашките учебници, пълни с претенции. Един клип се гради върху послание и таргет група, а тук той удря на 100%. Отделно че „Вбеси театровед“ е направо музика за душата ми…

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

22-членната комисия на ФИФА реши да избере Катар за домакин на Мондиала през 2022 година. За домакин през 2018 година пък е посочена Русия. Така за първи път в историята първенствата на планетата ще бъдат в славянска и в арабска страна.

Барак Обама пък се разсърди, че ФИФА избрала Катар пред САЩ за домакин. Е, аз не виждам защо президентът на САЩ да се ядосва, след като съществуват поне две причини страната му да не бъде избрана за домакин. Първата е, че Щатите вече са били домакин. Втората причина е, че Катар има далеч повече възможности да организира звездни световни финали, отколкото САЩ (по-скъпи стадиони, по-добра инфраструктура, много пари за артикули и какво ли още не).

Разбира се, има и трета причина, чисто на фенска основа. Всеки, който се интересува от футбол ще се съгласи, че американците са „кота нула“ по отношение на този спорт. Дори не го свързват с думата „football“, а със „soccer“, защото под първото разбират съвсем различно нещо. Американската публика е напълно неориентирана по отношение на отбори, играчи и други елементи на великата игра. Не са виновни, просто този спорт не е развит там. Да не говорим, че е ужасно да ставаш в 4 сутринта, за да гледаш мачовете от световното.

Затова, съжалявам Барак, но ще трябва да гледаш световното в Кремъл и Доха. А ето и клип за стадионите, които Катар приготвя за световното първенство по футбол:

 

Click to view slideshow.