Какво мога да кажа... направихме го отново. Funky Bites набира все по-голяма скорост и доказателство за това е второто издание на месечните фънк вечери, които събират на едно място танцуващи хора. Последното се случи на 3 декември в оазиса на варненската клубна пустиня – бар Bolla. Докато 7-инчовите винили се въртяха със скорост 45 оборота в минута върху грамофоните, дансингът се поклащаше под краката на жадните за фънки вибрации хора. Видях много нови лица, което може само да ме радва. Мълвата се разпространява бързо и се надявам, че Funky Bites наистина успява да предостави на хората дозата любима музика, от която те се нуждаят за нормалното си функциониране. Тук е моментът да благодаря специално на Наско Гунчев от Бургас, който дойде във Варна специално за това парти – оценявам го, братле.

Иначе още по-щастлив ме прави лавинообразно нарастващият интерес към симпатичния кашон с надпис Records For Sale, в който всеки може да постави свои плочи за продаване, както и да си купи чужди. През цялата вечер имаше хора пред него, което се отрази и на броя продадени плочи. Оказва се, че в България и в частност във Варна изкушените от винила са много повече, отколкото всеки един от нас си е представял. Време е да излезем на светло и очевидно Funky Bites е един от начините за това.

Второто издание на Funky Bites е вече в историята, но в ушите ми все още звучи суровият аналогов звук на соул и фънк музиката от 60-те и 70-те. Това ще продължи до 7 януари, когато отново ще бъдем заедно за Funky Bites Vol. 3. А, сигурен съм, и след това.

Ето и някои моменти от вечерта, запечатани от зоркото око на селектор Стилиян:

Добре, да го направим отново!

C-O - в търсене на скрития семпъл

Любов...

Otis, baby!

Кое да бъде...?

Михаил Димов (Global Vision Circle) и селектор Стилиян - In Vinyl We Trust!

Танци!

В три и половина след полунощ е доста трудно да организираш куфара си с плочи...

Peace & Funk

макар у нас малко хора да осъзнават, че да има добър частен сектор, т.е. добър и силен бизнес е от полза за всички (да, малко да не кажа почти никак политици го осъзнават, за масовия човек да не говорим колко още го е страх от "частници" и счита частния бизнес ...

                                                    снимка:GettyImages Изминалият месец беше изпълнен с предизвикателства и неочаквани ситуации за мен и колегите ми. В интервал от няколко седмици имах два случая на сблъсък с висшестоящи. Хора, поставени на ръководни постове, след като в миналото са имали връзки с държавна сигурност. За по-младото поколение, тези думи изглеждат сякаш са извадени от роман на Джон Гришам. В реалността, човек, който е обучаван [...]

До 6 декември, 18 часа е гласуването за Човек на годината. Нашият екип подкрепи номинацията на журналиста Иво Инджев, като един безспорен пример за гражданска активност, непримиримост и ГЛАС, който ежедневно ни държи будни и отворени към най-трудните теми в страната ни. Приканваме ви и вие да подкрепите неговата кандидатура, защото, уви, в България няма [...]

Духлата, според news.bg е 18 метрова пещера, в която по някакъв начин са се събрали 7 реки и 6 етажа.

Пожелавам късмет на блокираните пещерняци. Дано устискат без поражения вътре, докато нивото на водата спадне.

Научавам се от Afera.bg, че висшият социалист - той днес не е друг (ако и преди време да е бил вътрешен министър, изхвърлен от премиера си) Румен Петков питал:

Аз задавам въпрос - този човек [американският посланик Уорлик - б.а.] вземал ли е наркотици някога. Аз задавам въпрос – на българското Черноморие в “особена компания” развил ли е теорията, че трябва да се легализират меките дроги.

Ученикът на Луканов е пропуснал да усвои една от най-важните му способности - да се ориентира като риба цаца сред големите хищни рибоци. Конкретно за проявената тъпота:

1. В битността си още на кандидат-президент Клинтън каза, че е пушил марихуана.

2. В над 15 щата на САЩ е разрешена употребата на марихуана за медицински цели - както с рецепта от лекар, така и чрез лично отглеждане.

3. В щата Калифорния току-що (2 ноември) имаше референдум за обща легализация на марихуаната, който, за съжаление, бе загубен с 53% срещу 47%. Демографията сочи, че след 5 години загубилите ще спечелят.

В движението за легализация на марихуаната официално са ангажирани или изявили съпричастност хора като левия Джордж Сорос и десния Милтън Фридмън. Мненията им накратко:

Milton Friedman: Legalize It!

Why I Support Legal Marijuana By GEORGE SOROS

И ако оня, дето официално му забраниха да пикае в американските фонтани, смята, че уязвява - Боже, тоя тъпак смята, че компрометира - някого, че е е изказал позицията си за меката дрога - ооо ;-)

От контекста, който изнесох, става ясно не само, че квазиобвиненията на Румен Петков са нелепи. Той е нелеп. Бивш вътрешен министър не е тотално в час с проблема с тревата. Ако пък го изпитаме за някои европейски държави, невежеството му може да влезе в наръчниците за предразсъдъците, които като европейци трябва да спомагаме да намаляват. Ако ползвах езика на пикаещия във фонтани, щях да кажа, че "ше се борим до пълното им изчезване".

Кво ми е - смешно или гадно?

Тъпо ми е. Когато бях на 30, имах възможност да остана Там. Избрах да се върна, защото вярвах във всичко, което олицетворяваха СДС и огромните сини митинги. Нали е ясно защо сега ми е тъпо?

                    Уважаеми Господин Министър,

Мимикрия се нарича способността на живите организми да се сливат с околната среда, променяйки своята цветова окраска, за да не контрастират рязко със средата и да не могат да бъдат забелязани. Тази им способност им осигурява безопасност и спокойствие.

Снимката по-долу направих в прохода Вратцата, близо до Враца. Всъщност, дори не забелязах пеперудата първоначално – приличаше на едно от хилядите есенни листа, паднали от дърветата. Тотално сляла се със заобикалящата я среда.

За съжаление, често виждам подобно поведение и сред хората. Подражават на другите, опитват се да не бъдат различни, да се слеят с околните… Чувстват се обединени от модата, от съответните стилове музика, от марките автомобили и мобилни телефони, от футболни отбори… и се чувстват обединени! А всъщност повечето хора са други хора. Мислите им са чужди мнения, животът им е мимикрия, а страстите им – цитат. Дори и това е цитат на Оскар Уайлд…

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 02.04.2009 -- 10 факта за розовия цвят, които може би не знаете… (2)
• 19.11.2010 -- Какъв цвят ще са очите на детето ви? (7)
• 24.02.2010 -- Цветови тест за професионална ориентация (5)
• 14.01.2010 -- FML – Да си таковам живота! (4)
• 12.10.2009 -- Животът ми е нормален (My Life Is Average) (9)
• 27.09.2009 -- Parc de la Ciutadella и зоопаркът в Барселона (4)
• 05.10.2008 -- Белгийска бира – дегустационен пост наживо! (7)
• 28.07.2006 -- Палто от естествена кожа (5)
• 11.05.2006 -- Защо хората се влюбват? (3)
• 06.04.2006 -- Сватбите… (2)

Само това установих засега - Баба Яга е персонаж само от славянския фолкор и митология. Според някои учени има съответствия и при прибалтийските народи. Което е логично от лингвистична гледна точка - в лингвистиката съществува понятие балто-славянски езици. Лексикалните и структурни сходства са навели учените още от 19 век да предполагат единен произход на славянските и на балтийсшкте народи (латвийци, литовци).

Но славянският произход и имало ли е изобщо славяни по времето, когато нашите учебници твърдят, е друг въпрос. В случая за мен е интересно, че Баба Яга не е праиндоевропейски персонаж.

Митологичният женски протославяно-балтийски архетип клони към/търси родство с праиндоевропейския архетип на вълка - изключително интересна в този аспект е книгата "Women Who Run With the Wolves" от Clarissa Pinkola Estes (за съжаление няма свободен текст, който да линкна). Още самото заглавие - "Жената, която тича с вълците" носи идеята за присъединяване, за присламчване, гаменски казано, към вълка - архетип на праиндоевропейския воин. Според авторката във всяка жена има дива, природна сила - носител на добри инстинкти, страстна творческа енергия, но тези женски дарби по рождение са подтискани и деградирани от мъжкодоминираното общество. Концепцията на автолрката е крайно феминистка - и понеже не само не я споделям, но смятам, че не е стабилно обоснована, няма да я разгръщам. Важното е, че дори една крайна фиминистка свързва архетипния женски образ със стремежа да се изравни с архетипа на мъжа-вълк.

Интересна е интерпретацията на руски изследователи, които смятат Баба Яга за посредник в преминаването към отвъдния свят (на руски "тридевятое государство") Това е чисто славянска митологична характеристика - Баба Яга принадлежи едновременно на двата свята - света на мъртвите и света на живите. Големият руски фолклорист и антрополг Пропп, обръща внимание на много важен детайл: След кяато познае героя по миризмата му (Яга по принцип е сляпа) и разбирайки неговите цели, тя разпалва банята (типично руската баня - нещо като сегашната сауна) и в банята героят се "напарва" (руска дума, не намирам лексикално бг съответствие - в съвременния контекст на сауната се презатопля и преизпотява) - извършвайки по такъв начин ритуално измиване/пречистване. След това Баба Яга го нахранва, което представлява обредно, "погребално" угощение, недостъпно за живите, за да не се промъкнат те случайно в света на мъртвите.

А искайки след банята да яде, героят с това показва, че не се страхува от тази храна, че има право на нея, че е истинският "герой". Т.е., пришълецът/натрапникът чрез изпитанието с храната доказва на баба Яга както искреността на намеренията си, така и че е истински "герой" за разлика от лъжегероите самозванци (които тя изяжда). И след това героят временно умира за живите, т.е. влиза в другия свят, светът на мъртвите. Там, разбира се, го очакват други и много препятствия, които трябва да преодолява - но той се справя, и се връща вече в ново качество в нашия свят.

Пропп е писал за Баба Яга и ролята й в историята на героя доста преди знаменития труд на Джоузеф Кемпбъл "Героят с хиляди лица", в друг превод "Хилядоликият герой", оригиналът - "The Hero Wth A Thousand Faces" - срамота е, че този фундаментален труд още не е преведен на български. Но поради идеологическата каменна изолираност на съветската наука от световната - гениални съветски учени и достиженията им, както и обратно - остават непознати взаимно, като в различни светове. Използвайки понятията на митологията - едните са в с света на мъртвите, другите в живия свят.

Междудругото, според мен това е и трагедията на Лев Гумильов - но това освен, че е съвсем встрани от темата, е толкова интересно (трагично-интересно), че си струва отделно да се пише.

Да се върнем на Баба Яга. Неизвестно защо протославянските народи произвеждат женски антагонист-съпътник на праиндоевропейския мъж-воин. Една интерпретация е защото елементите на матриархата все още са били останали повече у тях. Други интерпретации, свързани с някакъв вид тяхна непълноценност, няма да излагам, защото според мен са по-скоро идеологически, отколкото научни.

Ако някой читател има нещо интересно да допълни, коригира или опонира - ще се радвам.

Уикилийс протече. При това яко. Опръска ни чак в България — биометрични данни и информация за кредитните карти на обществено значими личности трябвало да бъдат събирани... Друг кабел пък синтезира по-добре от роден журналист как организираната престъпност се инфилтрира във властта, купувайки избиратели и избори...

Никой не се впечатли обаче! Най-малко ГЕРБ, които въпреки гръмките декларации, не въвеждат никакви нови механизми за ограничаване купуването на листи и гласове в изборите. Запазват старите и променят тук-таме нещо козметично, без реален ефект върху дискутирания проблем.

Спират се домейни. На лошите, естествено! ISP-тата послушно изпълняват! А канадците чак призовават към унищожаване на гадняра Асанж не как да е, а с безпилотен самолет... Обаче още по-гадните интернетаджии му измислили цаката! Ако правителствата могат да влияят на .com, .net и прочее, пичовете измислили .p2p! Тоест, безсървърна, пиър ту пър DNS мрежа... Хитро, а! И с торентите е така! Безсървърни торенти. Хитро, нали? Като няма сървър, няма как да закрият домейна или да свалят торент тракера... За ужас на Явор Колев... По-скоро, на тези, чиито интереси той трябва да защитава...

У нас пък Запалката остана без виза. Ние си го знаем него. Нямаше да е зле обаче да разберем какво е това мистично разследване, дето му взимат визата заради него... За да сме в час и да не гадаем. Не стана ясно и защо Борисов, който не́ма начин да не е знаел за разследването и за информацията, колко лош е Запалката и как е преразпределял нарко-пазара, той се среща с него и дискутира арабски инвеститори за Формула 1... Той е премиер, не лукова глава, все пак...

И Велчев отрече да има разследване! Няма, няма, ама Петков остана без виза. Цветанов трябва да е много доволен... Не само, че е доволен, ами е и прав! Като ни говори министъра, не приказва!

Междувременно, Уикилийкс пак се показа. Където е текло — пак ще тече. Даже взеха да се чуват журналистически гласове в защита на Обществен враг номер едно Джулиан Асанж и неговия сайт. Казват, че "Уикилийкс държал глобалното господство на САЩ отговорно"... Не го казвам аз. Казал го журналист от Гардиън.

У нас обаче нито дума за кабела, описващ организираната престъпност и апетитите ѝ към властта.

А, тия, кинаджиите и феодалните старци от БАН? Те к'во си мислят? И те протестират! И шум в системата внасят!.. Бат' Брадър обаче чува и вижда всичко! Приемам облози коя прослойка ще изгърми първа... Само да сметна коефициентите! Както са се разбуйствали обаче, т'ва актьорчета, т'ва режисьорчета... На култура ще му станат те на физкултурника. Нали ги знаете онези черните джипки Мерцедес Вагуун? Те бдят! Предупредени сте! Я, какви сересета излизат тия дни! Страховити...

Ама това, че 16 балълка, половината от които ГЕРБери, предвождани от Лъчо мозъка, се втурнаха да вземат на аванта Вертута не е много добре, Борисов им е сърдит... Да, ама на Цецка ѝ отне няколко дни да размисли и да отсъди: Етичната комисия все пак ще си изгуби от ценното време да размишлява дали формално е имало нарушение от страна на депутатите, щото те фактически не са взели телефоните, дето щели да им ги подаряват... Ама и да ги накажат, те ще си направят нова парламентарна група. Така се говори. Щяла да се казва "Верту" или "Клаус Барби". Ама аз мисля, че и "Барби Верту" няма да е зле.

Ало! 168 часа и  bTV другия път да се бръкнете по-дълбоко! Турете по един телефон в коледните опаковки, че Цецка да може по-бързо и по-лесно да разсъди и отсъди дали има нарушение или не... Щото иначе, нали знаете? Не може така да уронвате авторитета на Парламента с подобни провокативни експерименти! Това, че онези телефонистите, толкова са се изкусили, а някой даже поискал да си прати секретарката да му вземе телефона, щото бил зает, това формално не е нарушение, нали? Щото не са взели телефоните. Даже един се извини, че той, щото бил в Парламентарната комисия по транспорта и съобщенията, затова, такова... Трябва да инспектира човека високите съобщителни технологии с други думи... Ама иначе формално, нарушение няма, нали?..

Присетих се и за друг паралел: Премиерът генерал лейтенант, доктор Борисов нощувал лятото в хотела на собственика на Лукойл, В. Златев... Ама, че това бил съшия тоя Лукойл, дето изтеклият кабел на американското посолство казва, че го "подозира в тесни връзки с руското разузнаване и организираната престъпност"... Ааа, няма значение! Никой явно не е прочел кабела в Уикилийкс... Чакай сега аз да обобщя: Заподозират някого за връзки с руското разузнаване и организираната престъпност, а премиерът спи в неговия хотел — нищо! Съшият премиер се среща с Петков, дето имало някакво разследване — пак нищо... Само, дето самият Петков остава без виза... Нищо! И това не е зле! Малко, но от сърце!

По телевизора премиерът, генерал лейтенант, доктор Борисов ни обясни, че той откривал спортни зали кръгови и магистрали, за да имало с какво да го помнят цели 50 години след като си отиде от властта. Така каза, чух го с ушите си. Имам чувството обаче, че ако не си иде бързо, ще го помнят дори по-дълго. Я, Виденов колко време го помним...

Няма да си спомнят по изборите догодина обаче 13-тата заплата и коледните надбавки за 2010. Няма да ги помнят, защото такива няма да има. Така каза Дянков.

Никой обаче няма да се сърди на ГЕРБ. Защото са сто процентови мъже. Доказа го Божидар Димитров. Той и преди години го е доказвал. Сам описва какъв майстор бил в еротиката. Да не го преразказвам, че нямам червени точки и съм приел правилата на blogger.com... Доказа го и министър Рашидов. К'во ѝ е на Мишел Бонев. Я, ква жена! И ако спи с Берлускони к'во? Борисов правилно отбеляза, че на сто процентовия мъж г-жа Мишел Бонев му притъпила чувствата за съхранение. И толкоз. После и Рашидов си призна: "Сто пронентов мъж съм!" Мъж, мъж, ама кинодейците протестират. И там има 100% мъже, ама за тях пари няма.

Калина пък била бременна и излъгала премиера. Той ѝ бил сърдит.  Той се сърди много напоследък. И на руснаците се разсърди. Даже ги заплаши, че няма да си говори с тях, докато не му се извинят за "Белене", че била скъпа. Те се извиниха. Извиниха се, ама усмихнати! И подписаха мемурандум. АЕЦ-а нямало да бъде по-скъп от 6 и нещо милиарда. Аз обаче не разбрах дали в тази цена са включени консултантските разходи с Фортум и Алтран Технолоджис например... А, на Борисов му мина сръднята бързо-бързо.

И пак се присетих за Парламента. сетих се, че част от тия, дето са фенове на скъпи мобилни телефони, са в правната комисия и коват закони. Работят за законността в държавата, така да се каже. Борят корупцията. И Изборния кодекс коват, че да можем по-добре да избираме на другите избори.

Еми, дано да избираме по-добре наистина, че голямо веселие пада след изборите!

Ето ви един музикален поздрав по тоя повод!

ДО

 

Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ, МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ, ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ДЕПУТАТИТЕ ОТ 41 НАРОДНО СЪБРАНИЕ,

МЕДИИТЕ, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

 

Уважаеми Госпожи и Господа,

Български aктивистки aлианс и Хора срещу Расизма са неформални групи от активисти, чиято дейност е в сферата на защитата на човешките права в България.

С настоящото писмо искаме категорично да изразим крайното си безпокойство от инцидентите на расистки мотивирано насилие след снощния футболен мач между отборите на ЦСКА и Бешикташ. Както стана известно, неонацисти са пребили две момчета от ромски произход в автобус 94. Едната от жертвите е особено уязвима, защото страда от епилепсия, а е била удряна жестоко в главата. Според информация от медиите, пострадалият младеж е получил в резултат на побоя два епилептични гърча, счупване на черепа и мозъчно увреждане (http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3448751).

Напомняме, че това не е изолиран инцидент. Тази година ще бъде запомнена като маркирана с едни от най-бруталните публични нападения над роми, активисти и дори на случайни хора в столицата. (Жертвите на нацистко насилие в провинцията почти винаги остават анонимни, с изключение на жестокото убийство в Ямбол на ученик от скинара Иван Янакиев.) През месец януари бяхме свидетели на побой над студента и активист Борис Боев пред дома му. На 6 юни тази година посред бял ден в трамвай 20 същият млад човек бе бит с метални прътове отново в главата, и то при положение, че все още не е бил напълно възстановен от мозъчното сътресение, получено януари месец. Заедно с него пострадаха още трима души, единият от които е 17-годишен ученик, който претърпя операция след побоя.

Арогантните нападения не спряха: малко след инцидентът в трамвай 20 неонацисти пребиха група ромски младежи пред Президенството, пред охранителните камери на една от най-ключовите институции в страната ни. Напомняме и за убийството на млад мъж в Борисовата градина, случило се преди две години поради единствената причина, че е заприличал на гей на групичка нацисти.

Освен двамата ромски младежи, пътували мирно в автобус, по наша информация един ден по-рано от расистка атака от страна на петима младежи, отново в автобус е пострадал и чужденец от Африка, живеещ от много години в България. Той не се е обърнал за съдействие към полицията, тъй като е без документи за самоличност не по своя вина и няма основания да вярва, че българските институции биха го защитили.

Далеч не всички подобни посегателства биват отразявани от медиите. Повечето от расистките атаки всъщност остават анонимни и неадресирани, което дава самочувствие на престъпниците, че всичко им е позволено. Дори организирането и провеждането на публични, съвсем легални шествия, на които се издигат нацистки символи и се легитимират нацистки водачи (като генерал Христо Луков) и нацистка идеология. Например, всяка зима от няколко години насам неонацистките организации Кръв и Чест и Български Национален Съюз провеждат публично възпоменателни факелни шествия за Ньой и такива за Христо Луков. С други думи, тук става въпрос за открити организации, чиито симпатизанти и членове извършват расистки-мотивирани физически нападения.

Защо правителството хвърля ресурси и усилия само да бори „организираната престъпност“, а крайно-десните престъпни групировки съществуват съвсем открито и държавата не е способна да им противодейства? Не е ли нацизмът в България форма на организирана престъпност, също толкова опасна за сигурността ни, колкото и мафията? Възможно ли е крехкото мнозинство на ГЕРБ да се страхува да преследва крайно-десните групировки, за да не обиди единствените си останали партньори от АТАКА? Това поведение присъщо ли е на една партия, претендираща да е представител на модерната европейска десница и ценности?

Като граждани, активисти и нормални хора, ние настояваме да бъдат взети всички мерки, за да се противодейства и да се изкоренят наци-мотивираните атаки (независимо дали се случват посред бял ден или през нощта).

България е страната в ЕС с най-голям брой полицаи на глава от населението, в София вече има и общинска полиция, но изглежда, че ефектът върху личната ни сигурност, особено около футболни мачове, не е голям. Очевидно оборудването с камери и полицаи е хвърляне на обществени пари на данъкоплатеца на вятъра, щом като неонацизмът безпроблемно метастазира.

Искаме не камери или полицаи в градският транспорт, а коренът на това ужасно явление – неонацизмът – да бъде адекватно адресиран от държавните институции.

Очакваме първо загриженост и разпознаване на проблема, а после и поемане на отговорност за проявите на младежите, избиращи да стават нацисти и да нападат невинни граждани.

Убедени сме, че младите не избират да станат нацисти, заради по-малко камери (те нападат дори и пред камери). Вината не бива да се търси и само в семейството – преди това трябва добре да прочетем учебниците си по история и литература. Важно е да се вгледаме и в публичните послания, излъчвани от хора на най-високо равнище в държавата.

Искаме да видим конкретен план за една активна и дългосрочна държавна образователна и социална политика сред рисковите младежи.

Българският Активистки Алианс и Хора срещу Расизма остро осъждат снощните престъпления и апелират за адекватен отговор от страна на отговорните държавни институции.

 

София, 03.12.2010г.

 

С уважение,

 

Български Активистки Алианс (http://bulgarianactivistalliance.org/)

Хора срещу Расизма (http://stopnazi-bg.org/)

 

Хиляди индийски жители след пристигането на френския президент Никола Саркози днес се събраха на протест на мястото за строителство на атомна електроцентрала с френска помощ, предаде АФП. Според активисти на „Грийнпийс” най-малко 10 000 души се събраха на протеста срещу строежа на централата в Джайтапур в източния индийски щат Махаращра. Индийското министерство на екологията миналата [...]

В древни времена живял един свят човек. Светостта му била толкова велика, че удивлявала даже ангелите и те слизали от небесата, за да видят как, живеейки на земята, е възможно да се уподобиш на Бога. А светецът живеел просто, разпръсквайки около себе си добро, както цветето разпръсква аромат, без само да забелязва това. Всеки ден от неговия живот можел да се определи с две думи: той боготворял и прощавал. Никога дума не проронвал за това, но то се изразявало в усмивката му, в приветливостта му, добродушието и ежечасната благотворителност.
И помолили ангелите Бог: "Господи, дай му дара на чудесата!"
-Съгласен съм. Попитайте го какво иска.
И попитали ангелите светеца:
-Желаеш ли с докосването на ръката си да изцеляваш болните?
-Не, по-добре сам Бог да твори това.
-Не искаш ли да имаш дар слово, със силата на което да обръщаш грешниците в правия път?
-Не, това е работа на ангелите. Аз се моля за грешниците, но не обръщам.
Ангелите продължили да му предлагат дарове и да настояват да избере един от тях.
-Добре, - казал светецът - искам да творя добро така, че сам да не знам за това.
Замислили се ангелите и решили да направят така, че сянката на светеца встрани и зад него да има дар да изцелява болните, да облекчава скърбите и да утешава печал. Така и станало.
Когато минавал отнякъде, неговата сянка встрани и зад него покривала със зеленина утъпканите пътища, украсявала с цветя увехналите треви, връщала чистата вода на пресъхналите ручеи, свежия цвят на лицата на болните деца и тихата радост на на техните майки.
А светецът по предишному живеел скромно, разпространявайки около себе си добро, както звездата изпуска светлина, както цветето изпуска аромат, без сами да разбират. А хората мълчаливо го следвали, без да говорят нищо за чудесата му. Даже забравили името му и започнали да го наричат "святата сянка".

Еп. Михаил Семьонов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

В древни времена живял един свят човек. Светостта му била толкова велика, че удивлявала даже ангелите и те слизали от небесата, за да видят как, живеейки на земята, е възможно да се уподобиш на Бога. А светецът живеел просто, разпръсквайки около себе си добро, както цветето разпръсква аромат, без само да забелязва това. Всеки ден от неговия живот можел да се определи с две думи: той боготворял и прощавал. Никога дума не проронвал за това, но то се изразявало в усмивката му, в приветливостта му, добродушието и ежечасната благотворителност.
И помолили ангелите Бог: "Господи, дай му дара на чудесата!"
-Съгласен съм. Попитайте го какво иска.
И попитали ангелите светеца:
-Желаеш ли с докосването на ръката си да изцеляваш болните?
-Не, по-добре сам Бог да твори това.
-Не искаш ли да имаш дар слово, със силата на което да обръщаш грешниците в правия път?
-Не, това е работа на ангелите. Аз се моля за грешниците, но не обръщам.
Ангелите продължили да му предлагат дарове и да настояват да избере един от тях.
-Добре, - казал светецът - искам да творя добро така, че сам да не знам за това.
Замислили се ангелите и решили да направят така, че сянката на светеца встрани и зад него да има дар да изцелява болните, да облекчава скърбите и да утешава печал. Така и станало.
Когато минавал отнякъде, неговата сянка встрани и зад него покривала със зеленина утъпканите пътища, украсявала с цветя увехналите треви, връщала чистата вода на пресъхналите ручеи, свежия цвят на лицата на болните деца и тихата радост на на техните майки.
А светецът по предишному живеел скромно, разпространявайки около себе си добро, както звездата изпуска светлина, както цветето изпуска аромат, без сами да разбират. А хората мълчаливо го следвали, без да говорят нищо за чудесата му. Даже забравили името му и започнали да го наричат "святата сянка".

Еп. Михаил Семьонов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

ДО

 

Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ, МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ, ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ДЕПУТАТИТЕ ОТ 41 НАРОДНО СЪБРАНИЕ,

МЕДИИТЕ, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

 

Уважаеми Госпожи и Господа,

Български aктивистки aлианс и Хора срещу Расизма са неформални групи от активисти, чиято дейност е в сферата на защитата на човешките права в България.

С настоящото писмо искаме категорично да изразим крайното си безпокойство от инцидентите на расистки мотивирано насилие след снощния футболен мач между отборите на ЦСКА и Бешикташ. Както стана известно, неонацисти са пребили две момчета от ромски произход в автобус 94. Едната от жертвите е особено уязвима, защото страда от епилепсия, а е била удряна жестоко в главата. Според информация от медиите, пострадалият младеж е получил в резултат на побоя два епилептични гърча, счупване на черепа и мозъчно увреждане (http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3448751).

Напомняме, че това не е изолиран инцидент. Тази година ще бъде запомнена като маркирана с едни от най-бруталните публични нападения над роми, активисти и дори на случайни хора в столицата. (Жертвите на нацистко насилие в провинцията почти винаги остават анонимни, с изключение на жестокото убийство в Ямбол на ученик от скинара Иван Янакиев.) През месец януари бяхме свидетели на побой над студента и активист Борис Боев пред дома му. На 6 юни тази година посред бял ден в трамвай 20 същият млад човек бе бит с метални прътове отново в главата, и то при положение, че все още не е бил напълно възстановен от мозъчното сътресение, получено януари месец. Заедно с него пострадаха още трима души, единият от които е 17-годишен ученик, който претърпя операция след побоя.

Арогантните нападения не спряха: малко след инцидентът в трамвай 20 неонацисти пребиха група ромски младежи пред Президенството, пред охранителните камери на една от най-ключовите институции в страната ни. Напомняме и за убийството на млад мъж в Борисовата градина, случило се преди две години поради единствената причина, че е заприличал на гей на групичка нацисти.

Освен двамата ромски младежи, пътували мирно в автобус, по наша информация един ден по-рано от расистка атака от страна на петима младежи, отново в автобус е пострадал и чужденец от Африка, живеещ от много години в България. Той не се е обърнал за съдействие към полицията, тъй като е без документи за самоличност не по своя вина и няма основания да вярва, че българските институции биха го защитили.

Далеч не всички подобни посегателства биват отразявани от медиите. Повечето от расистките атаки всъщност остават анонимни и неадресирани, което дава самочувствие на престъпниците, че всичко им е позволено. Дори организирането и провеждането на публични, съвсем легални шествия, на които се издигат нацистки символи и се легитимират нацистки водачи (като генерал Христо Луков) и нацистка идеология. Например, всяка зима от няколко години насам неонацистките организации Кръв и Чест и Български Национален Съюз провеждат публично възпоменателни факелни шествия за Ньой и такива за Христо Луков. С други думи, тук става въпрос за открити организации, чиито симпатизанти и членове извършват расистки-мотивирани физически нападения.

Защо правителството хвърля ресурси и усилия само да бори „организираната престъпност“, а крайно-десните престъпни групировки съществуват съвсем открито и държавата не е способна да им противодейства? Не е ли нацизмът в България форма на организирана престъпност, също толкова опасна за сигурността ни, колкото и мафията? Възможно ли е крехкото мнозинство на ГЕРБ да се страхува да преследва крайно-десните групировки, за да не обиди единствените си останали партньори от АТАКА? Това поведение присъщо ли е на една партия, претендираща да е представител на модерната европейска десница и ценности?

Като граждани, активисти и нормални хора, ние настояваме да бъдат взети всички мерки, за да се противодейства и да се изкоренят наци-мотивираните атаки (независимо дали се случват посред бял ден или през нощта).

България е страната в ЕС с най-голям брой полицаи на глава от населението, в София вече има и общинска полиция, но изглежда, че ефектът върху личната ни сигурност, особено около футболни мачове, не е голям. Очевидно оборудването с камери и полицаи е хвърляне на обществени пари на данъкоплатеца на вятъра, щом като неонацизмът безпроблемно метастазира.

Искаме не камери или полицаи в градският транспорт, а коренът на това ужасно явление – неонацизмът – да бъде адекватно адресиран от държавните институции.

Очакваме първо загриженост и разпознаване на проблема, а после и поемане на отговорност за проявите на младежите, избиращи да стават нацисти и да нападат невинни граждани.

Убедени сме, че младите не избират да станат нацисти, заради по-малко камери (те нападат дори и пред камери). Вината не бива да се търси и само в семейството – преди това трябва добре да прочетем учебниците си по история и литература. Важно е да се вгледаме и в публичните послания, излъчвани от хора на най-високо равнище в държавата.

Искаме да видим конкретен план за една активна и дългосрочна държавна образователна и социална политика сред рисковите младежи.

Българският Активистки Алианс и Хора срещу Расизма остро осъждат снощните престъпления и апелират за адекватен отговор от страна на отговорните държавни институции.

 

София, 03.12.2010г.

 

С уважение,

 

Български Активистки Алианс (http://bulgarianactivistalliance.org/)

Хора срещу Расизма (http://stopnazi-bg.org/)

 

ДО

 

Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ, МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ, ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ДЕПУТАТИТЕ ОТ 41 НАРОДНО СЪБРАНИЕ,

МЕДИИТЕ, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

 

Уважаеми Госпожи и Господа,

Български aктивистки aлианс и Хора срещу Расизма са неформални групи от активисти, чиято дейност е в сферата на защитата на човешките права в България.

С настоящото писмо искаме категорично да изразим крайното си безпокойство от инцидентите на расистки мотивирано насилие след снощния футболен мач между отборите на ЦСКА и Бешикташ. Както стана известно, неонацисти са пребили две момчета от ромски произход в автобус 94. Едната от жертвите е особено уязвима, защото страда от епилепсия, а е била удряна жестоко в главата. Според информация от медиите, пострадалият младеж е получил в резултат на побоя два епилептични гърча, счупване на черепа и мозъчно увреждане (http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3448751).

Напомняме, че това не е изолиран инцидент. Тази година ще бъде запомнена като маркирана с едни от най-бруталните публични нападения над роми, активисти и дори на случайни хора в столицата. (Жертвите на нацистко насилие в провинцията почти винаги остават анонимни, с изключение на жестокото убийство в Ямбол на ученик от скинара Иван Янакиев.) През месец януари бяхме свидетели на побой над студента и активист Борис Боев пред дома му. На 6 юни тази година посред бял ден в трамвай 20 същият млад човек бе бит с метални прътове отново в главата, и то при положение, че все още не е бил напълно възстановен от мозъчното сътресение, получено януари месец. Заедно с него пострадаха още трима души, единият от които е 17-годишен ученик, който претърпя операция след побоя.

Арогантните нападения не спряха: малко след инцидентът в трамвай 20 неонацисти пребиха група ромски младежи пред Президенството, пред охранителните камери на една от най-ключовите институции в страната ни. Напомняме и за убийството на млад мъж в Борисовата градина, случило се преди две години поради единствената причина, че е заприличал на гей на групичка нацисти.

Освен двамата ромски младежи, пътували мирно в автобус, по наша информация един ден по-рано от расистка атака от страна на петима младежи, отново в автобус е пострадал и чужденец от Африка, живеещ от много години в България. Той не се е обърнал за съдействие към полицията, тъй като е без документи за самоличност не по своя вина и няма основания да вярва, че българските институции биха го защитили.

Далеч не всички подобни посегателства биват отразявани от медиите. Повечето от расистките атаки всъщност остават анонимни и неадресирани, което дава самочувствие на престъпниците, че всичко им е позволено. Дори организирането и провеждането на публични, съвсем легални шествия, на които се издигат нацистки символи и се легитимират нацистки водачи (като генерал Христо Луков) и нацистка идеология. Например, всяка зима от няколко години насам неонацистките организации Кръв и Чест и Български Национален Съюз провеждат публично възпоменателни факелни шествия за Ньой и такива за Христо Луков. С други думи, тук става въпрос за открити организации, чиито симпатизанти и членове извършват расистки-мотивирани физически нападения.

Защо правителството хвърля ресурси и усилия само да бори „организираната престъпност“, а крайно-десните престъпни групировки съществуват съвсем открито и държавата не е способна да им противодейства? Не е ли нацизмът в България форма на организирана престъпност, също толкова опасна за сигурността ни, колкото и мафията? Възможно ли е крехкото мнозинство на ГЕРБ да се страхува да преследва крайно-десните групировки, за да не обиди единствените си останали партньори от АТАКА? Това поведение присъщо ли е на една партия, претендираща да е представител на модерната европейска десница и ценности?

Като граждани, активисти и нормални хора, ние настояваме да бъдат взети всички мерки, за да се противодейства и да се изкоренят наци-мотивираните атаки (независимо дали се случват посред бял ден или през нощта).

България е страната в ЕС с най-голям брой полицаи на глава от населението, в София вече има и общинска полиция, но изглежда, че ефектът върху личната ни сигурност, особено около футболни мачове, не е голям. Очевидно оборудването с камери и полицаи е хвърляне на обществени пари на данъкоплатеца на вятъра, щом като неонацизмът безпроблемно метастазира.

Искаме не камери или полицаи в градският транспорт, а коренът на това ужасно явление – неонацизмът – да бъде адекватно адресиран от държавните институции.

Очакваме първо загриженост и разпознаване на проблема, а после и поемане на отговорност за проявите на младежите, избиращи да стават нацисти и да нападат невинни граждани.

Убедени сме, че младите не избират да станат нацисти, заради по-малко камери (те нападат дори и пред камери). Вината не бива да се търси и само в семейството – преди това трябва добре да прочетем учебниците си по история и литература. Важно е да се вгледаме и в публичните послания, излъчвани от хора на най-високо равнище в държавата.

Искаме да видим конкретен план за една активна и дългосрочна държавна образователна и социална политика сред рисковите младежи.

Българският Активистки Алианс и Хора срещу Расизма остро осъждат снощните престъпления и апелират за адекватен отговор от страна на отговорните държавни институции.

 

София, 03.12.2010г.

 

С уважение,

 

Български Активистки Алианс (http://bulgarianactivistalliance.org/)

Хора срещу Расизма (http://stopnazi-bg.org/)

 

Логически почтено е да декларирам в началото позицията си - аз съм противник на този проект. Следват забележките:

1. Всички цени, които се споменават публично, дори и най-високите (на руснаците и нашите камуняки-енергетици), пропускат един скъп, но неизбежен компонент, свързан с експлоатацията на новия АЕЦ - необходимата инфраструктура (адекватни електропроводи със съответните системни връзки - както към чуждестгранните мрежи, така и към националната мрежа, подстанции, автоматики, релейни защити и т.н.). Такава инфраструктура няма, а за да се изгради, са необходими много, ама много пари - които в досегашните сметки не влизат и няма начин да влязат, тъй като са вътрешен български проблем. Става дума за суми към милиард и нагоре. От тази гледна точка е много по-рентабилно да се изгради нов реактор в АЕЦ "Козлодуй" - защото там необходимата инфраструктура вече я има.

2. Какво ще го правим този ток от АЕЦ "Белене" - никой досега не е дал дори идейно маркетингово проучване. Турците се канят да строят АЕЦ, румънците ще увеличават мощносттта на тяхната. Отгоре на всичко - на целия регион предстои сериозно намаляване на потреблението на еленергия - ние и румънцитае сме първи на пангара, щото сме членки на ЕС, но и другите в Югоизточна Европа, вкл. и Турция чрез други механизми ще вървят по-този път. И това е нормално. Българската икономика е с най-висока енергоемкост в Европа. Превишението е от 2 до 3 пъти в сравнение със страните от Централна Европа и 6 до 8 пъти със страните-членки на ЕС. Просто казано - за производството на единица брутен вътрешен продукт (БВП) изразходваме съответно толкова повече енергия, а пък тя си има и цена.

Това икономическо безумие означава, че ако искаме в обозримо бъдеще, сиреч до 10-15 години, да се изравним с последните в ЕС (имайки предвид, че те няма да стоят на място да ни чакат), енергоемкостта на икономиката ни трябва да намалее 4-5 пъти в сравнение със сегашната. Тук, разбира се, се включва и битовото енергопотребление, но не то е решаващото. Отгоре на всичко, прогнозирайки развитието на бг икономиката и на региона в контекста на ЕС, е очевидно, че не може да очакваме нови енергоемки производства - и родни, с наш капитал; и с чужди инвестиции.

Да обобщя - сегашното ниво на енергопотребление както у нас, така и в региона ще намалее значимо. Тази неизбежност в контекста на румънските и турските ядреноенергетични намерения (които за разлика от нашите са ресурсно обезпечени), водят към въпроса - какво ще я правим тази енергия. Да го формулирам фундаментално:

3. Какъв е смисълът да сме енергиен център на Балканите или даже в Югоизточна Европа? В стила на "Труд" и "24 часа" да го кажа - "ква ни е далаверата да сме енергиен център?"

Ами никаква. Това е някаква мантра - като будисткото "ом" или "Харе Кришна" - която се появи по времето на Виденов (1995-1996), реанимира се и разгърна от царедворското правителство (2001-2004), и, за съжаление, продължава и днес. Царят съживи умрелия проект за АЕЦ "Белене" по прозрачни прозаични причини - да неутрализира, или поне намали негативния вътрешен обществен ефект от поетите в хода на преговорите за присъединяване към ЕС ангажименти за закриване на остарелите реактори в АЕЦ "Козлодуй". Това, което за царедворците беше дъра-бъра (пиар му казват официално), камуняките на Станишев (от 2004 насам) го подхванаха съвсем сериозно. По две причини:

3.1. Русофилите, част от които са директно купени или обвързани с руснаците, знаят, че "Белене" ни връзва необратимо икономически с Русия, че няма откачане. ЕС да го духа - спомняте си, че един от дребните имперски представители си позволи да каже, че България ще е троянският кон на Русия в ЕС.

3.2. Ядрената част на енергийната мафия - за която ще има огромни легални (и недотам) печалби. За наличието на такава мощна мафия - независимо, че системно е премълчавано от бг медиите, говорят дори два-три симптома, пардон - убийства:

* 4-ма бг енергетици, отишли за некФи преговори в Турция, бяха гръмнати, цитат от в."Капитал":

На 11 ноември 1994 г. турчинът Джабар Атак, занимаващ се с търговия на въглища, разстреля в мерцедеса им Николай Петев, главен диспечер в НЕК, Нико Керенски, Георги Халачев и Петко Кацаров от частната българска фирма “Фльорир”. Една от версиите беше, че българите от “Фльорир” дължали крупна сума на турския търговец. Това така и не бе доказано при следствието.
НЕК оповести официално, че Никола Петев като началник на Централното диспечерско управление е бил командирован в Анкара, за да осъществи рутинни преговори за обмен на електроенергия. За недостоверни бяха обявени взаимоотношенията на Петев с фирмата “Фльорир”, с фирмата на Джабар Атак и с която и да е друга частна фирма, обяви пресцентърът на НЕК по повод на публикации в печата, опитващи се да тълкуват случая.
И днес в НЕК и КЕ виси некролог, който за трета поредна година напомня за нелепата смърт на главния диспечер. И досега не знаем причината, поради която бе отнет животът ти, пишат близките на Петев. Търсенето на обяснение за насилствената смърт на четирима души няма нищо общо с ровенето за евтини сензации. Този случай твърде много прилича на показно убийство, за да се приеме версията, че е някаква грешка.

* Най-достоверната версия за убийството на Андрей Луканов бе, че след като Илия Павлов (босът на "Мултигруп") се договори с "Газпром" да изхвърлят Луканов от българо-руския проект "Топенерджи", Луканов започна сериозна игра с турците за износ на еленергия , която игра между другото включваше и ТЕЦ"Варна", което пък значи, че в схемата имаше част или подсхема за доставка на въглища на изгодна цена. Не вносът на въглища и ТЕЦ "Варна" сами по себе си, разбира се, бяха причината - а самият замисъл за стратегическо енергийно обвързване с Турция. Дали Андрей го правеше ей тъй, за добрата идея?

Наричам го Андрей, щото се познавахме доста добре, и по тая причина в края на 1995 (когато го изхвърлиха от "Топенерджи" и той започна играта с турците) се скарахме скандално за радост на всички медии. Мисля, че е ясно какво знаех още тогава. А му го бях казала, и даже написала във в."Труд" 2 месеца по-рано - че руснаците ще го наритат. И като го наритаха - започна скандалът помежду ни, станал широкопубличен. Но това е друга тема. Искам с две думи да кажа, че за "безкористността" на Андрей ми бе отдавна ясно.

* Директорът на „Атоменергоремонт“, свързван както с Ковачки, така и принципно с енергийната мафия, Борислав Георгиев, беше разстрелян през април 2008 г.

Допълнение: Старичка, но и до днес най-сериозна в бг пресата статия на в."Капитал" за наличието/липсата на енергийна мафия: "Енергийната мафия - мит или реалност"

Да се върнем все пак на нашето "Белене", щото читателят може да се зачуди що минах към кримитематиката. Защото това е косвено, но ясно доказателство за наличието на мощна мафия - не само българска, а включваща Русия и Турция. Има някои данни за Сърбия, както и за косвена причастностг на влиятелни групи от други страни, но нямам потвърждение от втори източници, затова говоря без конкретности. Та да се върнем на "Белене". Кой колко щял да замъкне като комисиони и как ще се карат и стрелят помежду си - не е толкова важно. Важно е:

1. Че се обвързваме необратимо с авторитарна неевропейска държава, от която столетия добро не сме видели (като технология, поддръжка, доставка на гориво и немаловажния проблем с отпадъците - връщане при тях или изграждане на хранилище у нас, което значи нови стотици милиони)

2. Цената, която българинът ще плаща, и децата му, вероятно и внуците му - ако се сметнат всички разходи по участие в дружеството за строежа, банковите гаранции, цената на изграждането на инфраструктурата и на решаването на отпадъчния проблем

3. Рентабилността - разходите, упоменати в предната точка са съвършено негарантирани от адекватни приходи. Сиреч, това ще е ново, модерно "Кремиковци". Да, наистина може, и то без да се докарва до ликвидация, ако при необратимо приети наши ангажименти, или при започнала реализация, ако договорът е калпав за наша сметка (което е практика, особено с Русия - защо? ами ако сте чели дотук, трябва да е ясно), руснаците ни наложат условия, обвързващи ни еднозначно и необратимо. Впр4гаетен добитък, макар и кон - това ставаме. В добрия случай. В лошия - чети "Илиада" как с троянския кон била превзета Троя

Осигурявана от Русия рентабилност срещу национална, респ.европейска независимост - това е въпросът "Белене".

Peter StJ написа много интересен коментар в постинга ми за затворените мъжки общества, - какъв е смисълът им и защо на жената не й е мястото там, който според мен е брилянтен (макар че бих поспорила с някои тези, особено за женската роля в обществото). Според мен коментарът му ще е по-интересен за повечето хора от постинга, към който е, затова го представям отделно:

Автор: Peter StJ:

По повод необходимостта на мъжете да принадлежат на равна група: подозирам две неща; едното е малко по смислено от другото за това ще започна с него: и сега, (а още по вероятно и преди хилядите години, за които говорте) мъжете стават по-смели, ако имат подкрепата на групата. Най-баналния пример е кварталното сбиване, винаги се инициира от мъжа с по-голяма подкрепяща група, мозъка изчислява че има по-голям шанс за победа така или дори да се обърка нещо, нещата няма да отидат твърде на зле. Това много лесно оправдава 'тумбите кочове'. Ако изключим физическия фактор отново остава психологическия такъв и дълбоко насаденото "какво може да направи един човек сам". Разбира с епо традиция човек не е същото като жена, в патриархалните общства и до ден днешен женат е просто придатък на мъжа, нещо като колата, телефона и прочее аксесоари, просто иска малко повече грижи и внимание, от колкото да речем кучето. Достатъчно е да видим мъжкото отношение към успелите жени и всякакви коментари на тази теза се обезсмислят.

От друга страна имаме и повяващото се макар и по-късно чувсто на неудовлетвореност от това че нищо не постигаш в живота, нищо значимо във всеки случай. Всеки има някакви стремежи и мечти и представа как ще се стекат нещата когато е младеж/юноша, но най-често нищо такова не се случва и макар повечето запитани да отговарят че са точно на мястоот където искат да са в живота си, най-често лъжат за да не излязат слабаци и loosers. Принадлежността към нещо по-голямо, някаква група (най-често в групата единствения който знае какво прави е лидера, но това е друга тема), нещо което да дава спокояващото чувство на принаджленост и осмисляне на съществуването. Отново в нашето общество висш стремеж на жената е отгледжането на децата. Извинявам се, ако обиждам феминистката у Вас, но за жалост (или пък не) наблъдавам това многокатно в делника си ( а може би не контактувам с правилните жени?) - супер амбициозна, самостоятелна, на ръба да успе жена изведнъж се отдава на майчинството и запитана след година и половина (когато вече детето е на ясла) смята ли да продължи напред - "мнее, аз искам да съм си домакиня и майка". При все че мъжа, когото са избрали за баща на децата си е далеч не толкова успял, колкото е била тя преди това. Не знам дали е жертва това от страна на жените или наистина това искат или и двете, но е факт. Плюс това мисля че така само се разваля хубавата жена, аз си падам по такива, горди, силни, успяващи в мъжкия свят мадами. Ама на... пустия му биологичен часовник:)

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ През тази седмица в София България и Русия подписаха меморандум за строителството на АЕЦ “Белене”, който предвижда до четири месеца да бъде създадена съвместната проектна компания, а след шест месеца да започнат и реалните строителни работи по реализация на проекта. На този етап бе обявено, че делът на българската Национална енергийна компания в “Белене” ще бъде 51 процента, руската “Росатом” ще има 47 на сто, а по един процент ще притежават френската компания „Алтран“ и финландската „Фортум Корпорейшън“, които се включват като подизпълнители. Очаква се първият блок на бъдещата ядрена централа да бъде готов през 2016 година, а година по-късно да влезе в експлоатация и вторият. Срокът за експлоатация на централата е 60 години, официално обявената засега цена е 6.3 милиарда евро, като се смята, че при наличието на гарантирани пазари за продажба на произведената там електроенергия, тя ще се изплати за 19-20 години.

Въпреки мажорния тон, с който бе съпроводено подписването на меморандума обаче, остават все още голяма поредица въпроси с неясни отговори. Една част от тях могат да се нарекат “технически”. Те започват с формирането на посочената цена и какво реално включва тя, минават през източниците на финансиране и възможността за бъдещо преразпределение на дяловете, и стигат до неяснотите около гарантирането на пазар за продукцията. Другата, още по-важна част пък са свързани със самата философия на проекта – доколко той наистина отговаря на икономическите и политическите интереси на България, каква част от тези интереси, както и от принципите за създаване на общ европейски енергиен пазар бяха реално защитени, как ще повлияе изграждането на централата върху отношенията на България с Европейския съюз и какви отражения може да има това решение във вътрешно-политически план. 

- Пламен, кой според теб е най-големият проблем за България, свързан с изграждането на АЕЦ “Белене”? 

- Тоталната икономическа и политическа зависимост, в която по този начин изпада една демократична европейска държава от една недемократична и неевропейска държава, Фили. Това е огромният проблем. Единственото, което трябва със сигурност да добавя тук е обяснението, че всъщност не толкова строителството на “Белене” само по себе си води до категоричността на тази формулировка, колкото фактът, че това строителство се явява последният пирон в ковчега, край на един процес, последователно и натрапчиво развиван и буквално налаган на страната повече от десет години. 

- Да погледнем прагматично, както зове премиерът Борисов. Говорим за изграждане на енергийна мощност, която е в съответствие с лансираната напоследък идея България да се превърне в енергиен център на Балканите. Това не е ли добре за страната? 

- Както сме започнали интензивно да трупаме енергийни мощности, транзитни тръби и всичко останало, което руснаците поискат от нас, нищо чудно, Фили, България наистина да се превърне в енергиен център на Балканите. Само че реалните опасности в случая са две. Първата – България да стане руски, а не български енергиен център. Втората – на Балканите, пък и на балканските околности, изобщо да не им пука за това, че си имат енергиен център, защото той просто не им трябва. Извинявай за употребения уличен израз, но фактите сочат, че е много подходящ в случая. 

- Какви са фактите? 

- През 2020 година, Фили, при сегашното състояние плюс планираното развитие на енергийната система, но без изграждането на “Белене”, България ще произвежда 52 – 53 милиарда киловатчаса електроенергия годишно, а ще потребява 40 милиарда. Тоест, тя така или иначе ще трябва да продава между 20 и 25 процента от произведената си електроенергия, но стабилни, дългосрочни пазари за това в този момент няма, а не се очаква да се появят и в перспектива.

Важно е да се подчертае в случая, че посочените цифри не само не съм си ги измислил, не само не идват от независими експерти, в чиято независимост винаги може да има съмнения, а са разчети на самата българска Национална електрическа компания. Като административна структура тя е основен изпълнител по проекта и има реален интерес той да стане – дори без да споменаваме съмненията, че интересът на компанията е още по-реален и много личен, доколкото точно НЕК се смята за нещо като средище на хора от тъй наречената енергийна мафия в България. И въпреки това именно разчетите на НЕК ясно сочат, че реално от АЕЦ “Белене” няма нужда. Те бяха огласени ден преди подписването на меморандума, но някак се загубиха в потока от много и често противоречива информация. Въпросът е какъв е смисълът да се изграждат още два блока, които ще произвеждат по хиляда мегавата и какво ще го правим този ток, освен ако не намерим начин да го товарим в бурета. 

- Може пък балканският и европейският енергиен пазар да се развият по-бурно от очакваното и проблемът да се реши от само себе си? 

- Точно това сякаш искат да ни внушат руснаците като концепция и точно с това за жалост сякаш се съгласява сегашното българско правителство – да представя силно желаното за много възможно, ако не и направо за действително. Само че в енергетиката нещата не стават по този начин, Фили, планирането там не е като прогнозата за времето. То напоследък дори прогнозите за времето станаха доста точни, какво остава за една такава сериозна сфера на икономически интереси.

Известно е, че в момента заради икономическата криза има сериозен спад на потреблението на енергия както на балканския, така и на европейския пазар. Очаква се тази тенденция да се обърне, разбира се, с излизането от кризата, но в никакъв случай няма да има връщане към темповете и мащабите, в които пазарът съществуваше доскоро. Но има и други важни фактори за очертаващата се дългосрочна липса на реални възможности България да продава електроенергия – например целенасоченото масово въвеждане на енергоспестяващи материали и технологии, засиленото въвеждане в експлоатация и използване, поне в редица европейски страни, на алтернативни енергийни източници, предстоящото изграждане на общия европейски енергиен пръстен, който ще бъде контролиран от единен център, напредналото вече строителство на ядрената централа в Румъния и четири такива централи в Турция.

Всичко това сочи към на пръв поглед леко парадоксалната идея, че централата в Белене ще се строи, само и просто за да се построи. 

- Всъщност, така казано, идеята си е съвсем парадоксална, не леко….. 

- Съвсем парадоксална ще бъде, ако я разглеждаме само и единствено от икономическа гледна точка, Фили. И то от нормалната икономическа гледна точка, нека подчертая – онази, която поставя и разглежда на първо място икономическия интерес на цялото общество, а не само прекия интерес на фирмите, замесени в строителството, както и на хората, които лично и групово ще си оближат пръстите от своята съпричастност под една или друга форма към такава гигантска корупционна схема, каквато се очертава да бъде централата. Само че икономическата страна на въпроса ми прилича на малката беда в случая. Голямата беда е, че освен да се преразпределят в момента едни пари, които българското общество ще плаща поколения наред, идеята е много по-обхватна и засяга теми като национален суверенитет, европейско бъдеще на България, политическо развитие на страната. 

- По какъв начин става това? 

- България и досега е почти сто процента зависима от руските енергийни технологии и доставки. В руски ръце е “Лукойл”, най-голямата рафинерия на Балканите, и нейното снабдяване със суровина. По газовата ни мрежа, макар формално българска, тече само руски газ, а с изграждането на “Южен поток” и транзитната газова мрежа ще е руска. Руснаци притежават или предстои да купят някои от топлоцентралите в страната. Атомната централа в Козлодуй е по руска технология, снабдява се с гориво от Русия и пак там връща отработеното гориво. Някой попита скоро – може ли тази зависимост да стане повече от сто процента? Е, ето, че може – като изградим и АЕЦ “Белене”.

И пита се в задачата какво прави оттук нататък, как може да действа свободно и независимо, едно следващо българско правителство, което някак не угоди на руснаците – например за нещо, свързано с българските ангажименти към НАТО. Има два варианта – или ходи да се унижава на килимчето в Кремъл и да прави чудовищни отстъпки, или си подава оставката и на негово място идва откровено руски марионетен кабинет. Аз не виждам друга възможност, Фили, а това е чиста форма на загуба на суверенитет. Да не забравяме също, че преди 2-3 години Русия прие закон, който позволява властите да използват въоръжена сила за защита на руски стратегически обекти в чужбина. Ами представи си, че от Кремъл ненадейно съзрат някаква хипотетична заплаха и бързо пратят командоси, за да защитят собствената си ядрена централа на българска, а това всъщност значи – и на европейска територия….. 

- Пламен, защо казваш “да защитят собствената си централа”, след като в меморандума пише, че България притежава 51 процента дял в нея, а Русия – 47? 

- Казвам го, Фили, защото се очаква това съотношение рано или късно да се промени чувствително в руска полза, например руският дял да стане 72 процента, а българският – 26. В самия меморандум има заложени механизми за такова развитие, а като се има предвид и факта, че най-вероятно “Белене” ще бъде построена изцяло с руски капитали, не виждам как подобна възможност ще остане и занапред само на хартия. 

- И накрая, тъй като не остана време – само няколко думи за това как решението за изграждане на “Белене” може да намери отражение в развитията на българския политически живот. 

- Тази тема също е едно голямо море, Фили, но ще кажа само, че при всички случаи управляващите сбъркаха много. И то не само защото темата може да се окаже вододел в отношенията на ГЕРБ с подкрепящата го досега дясна Синя коалиция – което, впрочем, стана факт късно снощи, а и защото с направените отстъпки пред Русия ГЕРБ даде повод на БСП, партията, която е основен радетел за изграждането на “Белене”, да критикува управляващите силно и аргументирано. Но всъщност реалните негативи за ГЕРБ от сделката за “Белене” ще се видят най-ясно през следващата година, когато излязат резултатите от предстоящите президентски и местни избори.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Ето, че дойде времето и за това месечно обобщение. Ноември пак беше много натоварен, но и много топъл, с което малко компенсира. А сега идват коледни празници, зима, време за гушкане и топли чайчета с интересни книжки.

Дойде и времето за преглед на най-интересното от ноември. Най-четени бяха описанието на моята къща. Погледи събраха и няколко нови снимки от София, а на трето място е постът с 10 златни правила за онлайн маркетинг и комуникация.

Победител по коментари е постът ми с Twitter-фийда от Digital Marketing Seminar. За събитието можете да прочетете и в трите обобщаващи поста: част 1, част 2, част 3. Доста коментирани са били отново снимките от София и излиянията за къщата на мечтите ми.

Желая ви много прекрасен декември! Аз мисля да го отпразнувам с малко чай и слушане на дъжда още утре

Още по темата:

1. Дъждовно и октомври 2010
2. Месец за моренце и юли 2010
3. Моят месец и август 2010

Ето, че дойде времето и за това месечно обобщение. Ноември пак беше много натоварен, но и много топъл, с което малко компенсира. А сега идват коледни празници, зима, време за гушкане и топли чайчета с интересни книжки.

Дойде и времето за преглед на най-интересното от ноември. Най-четени бяха описанието на моята къща. Погледи събраха и няколко нови снимки от София, а на трето място е постът с 10 златни правила за онлайн маркетинг и комуникация.

Победител по коментари е постът ми с Twitter-фийда от Digital Marketing Seminar. За събитието можете да прочетете и в трите обобщаващи поста: част 1, част 2, част 3. Доста коментирани са били отново снимките от София и излиянията за къщата на мечтите ми.

Желая ви много прекрасен декември! Аз мисля да го отпразнувам с малко чай и слушане на дъжда още утре

Още по темата:

1. Дъждовно и октомври 2010
2. Месец за моренце и юли 2010
3. Моят месец и август 2010

Не мога точно да си обясня защо, но тази година нямам никакви трепетни предпразнични трески. Може би погълната от ежедневието, времето минава без да забележа и хоп, изведнъж стана декември. Дали не е дошъл моментът, в който да мисля за коледни изненади, предложения, списъци… Ами не. За мен, не е дошъл. Така се чувствам и оставям нещата на самотек. Пък те, нещата ще си дойдат сами, когато им е дошло времето.

Не обръщайки внимание на времето, за малко да пропусна тиквения сезон. И добре, че е баба ми, която да ми го напомни с поредната голяма тиква от нейната градина. Но сега няма да пиша ода за тиквата. Въпреки че знам, че тази тиква е също толкова сладка като миналогодишната. Защото, нали запазих семенцата, които баба е посяла.

Та тази голяма тиква се озова в кухнята ми и аз започнах да се чудя, как точно ще я изядем цялата, само двамата с Вальо. Пардон, Вальо не обича тиква. Ще си я ям сама. Така и така цялата тиква си е за мен, мога да я приготвям както си искам. Много тиква ме чака, но аз я обичам и сладка и солена. Каква по-добра възможност да опитвам още различни комбинации с нея.

И изготвих списък в глава си как и с какво бих могла да я приготвя. И първата идейка, която опитах е къри супа. Разбира се рецептата е постна, с много подправки и интересния пресен кориандър. Всъщност, без него супата има различен, но също вълнуващ вкус, така че ако не го харесваш, съвсем спокойно може да минеш и без него.

Къри супа с тиква и картофи

Продукти:

• 50 мл. зехтин
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 1 морков, нарязан на малки кубчета
• 1 чаена лъжица семена кориандър
• 1/2 чаена лъжица смлян кимион
• 1 чаена лъжица куркума
• 1 супена лъжица настърган пресен джинджифил
• 400 гр. тиква, нарязана на кубчета
• 400 гр. картофи, нарязани на кубчета
• 1 литър вода или зеленчуков бульон
• 100 мл. кокосово мляко
• 3-4 стръка пресен кориандър, нарязан на ситно
• сол и черен пипер

Зехтинът се загрява в тенджера. В него се сотират лукът, чесънът и морковът на умерен огън за 5-6 минути. Разбъркват се често. Към тях се добавят семената кориандър, кимионът и куркумата. Разбъркват се за няколко секунди, докато отделят ароматите си.

В тенджерата се изсипват тиквата, картофите и джинджифилът. Разбъркват се 1-2 минути докато се запържат леко. Добавя се водата или бульона. Супата се посолява със сол и пипер на вкус и се вари около 2о минути, докато тиквата и картофите уврат. Накрая в супата се изсипва кокосовото мляко. Оставя се да поври още 4-5 минути и се маха от огъня.

Сервира се поръсена с нарязан пресен кориандър.

Къри супа с тиква и картофи от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Поклон, Андрей Баташов