Когато стартирах този блог през февруари, не съм предполагал, че толкова много българи ще проявят интерес към него. Фактът, че чрез любимата си музика срещнах и продължавам да срещам сродни души ме прави изключително щастлив. Блогът е много подходяща форма на комуникация и това го доказват всички пишещи, в нашия случай – за музика. Когато имате време, прегледайте линковете вдясно (ако вече не сте го направили). Всички те водят към сайтове и блогове, списвани от отдадени на музиката хора. Възхищавам се на всеки един от тях. Те обединяват около себе си още и още членове на малки и не толкова малки общества, които имат нужда от духовната храна на любимата си музика, за да оцелеят. Преди няколко дни попаднах на Dog War – първия български блог за ямайска музика. Това е едно прекрасно място за всички изкушени от тази култура, сред които съм и аз. Доколкото разбирам, блогът се списва от Лазар Ангелов a.k.a Lazy Face, към когото потеглят поздравленията ми. Към Dog War вече можете да стигнете и чрез прекия път зад линка вдясно.

Но да се върнем на Funky Bites и това, което ви предлагам като саундтрак на предстоящия уикенд. Днешната фънки хапка е инструментална и, което доста рядко се случва, е дело на група, съставена изцяло от бели музиканти. Пригответе се за Pick Up The Pieces на AWB.

Average White Band е може би най-успешната бяла фънк банда през 70-те извън територията на Съединените щати. Първоначалният й състав включва Alan Gorrie (вокал, бас), Hamish Stuart (китара), Onnie McIntyre (китара), Malcolm Duncan (тенор саксофон), Roger Ball (клавишни и саксофон) и Robbie McIntosh (барабани). С опит, придобит през годините в много шотландски соул и джаз групи, музикантите от Average White Band правят своя дебют заедно през 1973 като подгряваща група на Eric Clapton в неговия концерт по случай завръщането му на сцената. Скоро след това излиза дебютният албум на бандата Show Your Hand. По-късно пробиват и американските класации под етикета на абревиатурата AWB с инструменталната композиция Pick Up the Pieces. Този успех обаче е помрачен от смъртта на барабаниста Robbie McIntosh, починал на 23 септември 1974 на едно холивудско парти от свръхдоза хероин.

Екс-барабанистът на Bloodstone Steve Ferrone замества McIntosh за третия албум на AWB Cut the Cake (1975), от който в класациите влизат песните If I Ever Lose This Heaven и School Boy Crush. Скоро след това преиздават дебюта си Show Your Hand, като му сменят заглавието на Put It Where You Want It, а с албума Soul Searching от 1976 групата си връща цялото име Average White Band. В него присъства последният им голям хит – Queen Of My Soul.

След още няколко албума, сред които Warmer Communications (1978), Feel No Fret (1979) и Shine (1980), които така и не успяват да върнат енергията и духа на ранните Average White Band, през 1982 групата се разпада, малко след което Steve Ferrone се присъединява към Duran Duran, а Hamish Stuart започва да записва с Paul McCartney. Gorrie, Ball и McIntyre събират отново Average White Band през 1989, привличайки вокалиста Alex Ligertwood за албума Aftershock. Оттогава дейността им е предимно концертна, като през 1996 издават Soul Tattoo, а три години по-късно – концертния Face To Face.

Pick Up The Pieces е прекрасна композиция. В България стана известна чрез едно пошло телевизионно шоу с доста добър бенд. Иначе в останалия свят парчето е класика още с излизането на албума AWB през 1974. В няколкото 7-инчови сингъла, издания на Atlantic, Pick Up The Pieces е Б-страна на Work To Do – друго, този път вокално, бижу на AWB. Enjoy.

	Average White Band - Pick Up the Pieces .mp3
	Found at bee mp3 search engine

"Тази книга, дневник от блога на Милена, носи усещането за разговор очи в очи с автора. Това е книга за емиграцията, не само физическата, но и душевната. На нас българите ни трябват такива четива и повече личности като Фучеджиева, защото когато емигрантите ни се завърнат един ден, рязко смущават българската действителност. Те ни срещат с реалността и ние постоянно се опиваме да ги настигнем. Нейните текстове подтикват към полемика, а в България не обичаме полемиките." 

С тези думи Любен Дилов-син започна презентацията на новата книга на Милена Фучеджиева "Аз, бLогинята" в Mascara в четвъртък вечер. Вижте и най-интересното от събитието в нашата галерия.

КАТО ЧЛЕН НА ИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СОФИЯ ВИ ИНФОРМИРАМ ЗА ВРЪЧЕНИТЕ ОТ НАС НОВИ ДВЕ ПИСМА ( СЛЕД КАТО ВЕЧЕ ВНЕСОХМЕ ИСКАНЕ ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА ВЕЖДУ РАШИДОВ ДА ПРИЮТИ ПАМЕТНИКА В НОВИЯ МУЗЕЙ НА КОМУНИЗМА). В петък, 10 декември 2010 г. от наше име и от името [...]

Нестандартен дом на колела

Някои си падат по коли, други по мотори а трети направо си живеят в тях :) може да видите снимките ТУК

Днес присъствах на церемонията за годишната награда „Човек на годината“ на Българския хелзинкски комитет (БХК).  Този път събитието се проведе в софийската градска художествена галерия (малката сграда в градинката на Народния театър, на ъгъла на „Гурко“ и „Ал. Батенберг“.) Водещ отново беше Иван Бедров.

Вероятно помните церемонията от миналата година, когато от Гласуване без граници припомниха скромния ми принос към каузата и ми разрешиха да се снимам с наградата. ;-)

Какво беше изумлението ми, че получихме награда! „Електронна граница“ получи трета награда за опазване на човешките права в България за нашата активност в областта на цифровите права - против Наредба 40, промените в ЗЕС, мракобесието в Изборния кодекс, що се отнася до онлайн изборната кампания, казуса „Читанка.инфо“.

Яна Бюрер Тавание ни направи голяма реклама, припомняйки нашата активност, особено акцията „България не е Биг Брадър“ от миналия януари.  Похвали и инициативата „Обади се на депутат“, за което искрено ме е яд, че Асен не присъства, защото заслужи това признание.

С Илия отидохме да получим отличието и, хъката-мъката, импровизирах някаква реч пред публиката. Благодарих за наградата и припомних, че борбата не спира - в момента се приемат идиотски положения в Изборния кодекс, отнасящи се до изборната кампания в Интернет и се правят опити да се затвори Търговския регистър за свободен онлайн достъп.

Искам специално да благодаря на Богомил Шопов и Асен Генов, които не присъстваха на събитието, но без тях нямаше никакъв шанс да постигнем успех.

Други печеливши - Иво Инджев, със наградата на публиката
Специалната награда на журито - за Петър Кичашки, който за своите 22 години е спечелил 22 дела за недостъпна архитектурна среда.
Втора награда за адв. Валерия Илариева , защитаваща хора с различен цвят на паспортите. Сигурно помните случая Аревик.
Първа награда за адв. Даниела Доковска - вероятно най-авторитетния български адвокат, напоследък защитаваща децата с увреждания в домовете.

Аз, Григор и Илия държим трите форми на наградата - статуетката, кактуса и грамотата.

Дали сядането върху кактус с голи задни части е по-болезнено от сядането върху таралеж? Тепърва трябва да се установи експериментално.

"Така например Симо Пуяка стана дипломат и постигна значителни успехи; Йова Магарето стана министър на просветата и направи много и много полезни реформи в това ведомство; Перо Сома стана член на Академията на науките, където и до ден-днешен мълчи като риба; Спиро Тревопасния стана архиерейски наместник и вече е удостоен с червен пояс; Тошо Хамелеона изцяло се отдаде на политика и жъне големи успехи; Средой Пора се намъкна в полицията и навсякъде, където работи, може да се усеща неговата миризма; Андрей Крокодила в качеството си на настойник глътна цяло едно наследство, голяма двуетажна къща и седем хектара земя, и така нататък — всеки пое определения му още от детинство път.

Поради това, че аз бях най-малкият в класа, учителят по зоология ме нарече Мишка. Това е онова малко домашно животинче, от което жените пищят, като го видят, и вдигат роклите си нагоре; онова домашно животинче, което гризе трохите, останали от чуждата трапеза. Ако в края на краищата съдбата ми беше определила само това, жените да си вдигат роклите нагоре, щом ме забележат, това все пак можеше да се търпи, но изглежда, че съдбата бе взела пред вид само второто качество на това животинче. На основание на това, че мишката гризе трохите, останали от чуждата трапеза, съдбата ми определи да бъда — сръбски писател."

Из "Автобиография" на Бранислав Нушич (книга от задължителния списък за изучаване в 6-ти клас) 

Според разпространение преди броени дни данни от изследването PISA 2009*, българските ученици могат да четат и пишат, но не осмислят и анализират прочетеното. По мое собствено изследване, което не претендира за представителност, едва трима от тийнейджърите, които познавам са чели "Автобиография" на Бранислав Нушич. Един от тримата я е прочел до края. Не е моята дъщеря. Тя предпочита да чете на английски. Иска да живее в Ню Йорк. Може би защото и тук, както в съседна Сърбия, нищо не се е променило от векове, а "мишките" са на изчезване.

Наближавал денят на св.Николай. Сивокосият епископ в обкръжението на ангелите седял и четял писмата, които му изпратили децата. От време на време светецът не можел да разчете почерка. Тогава ангелите му помагали:
-"Моля те, св. Николай, изпрати ми релси и такова влакче, че да обиколя с него целия свят."
-Ах, какъв пътешественик!
Следващото писмо било написано с красив, четлив почерк и св. Николай започнал да чете сам: "Никога не съм имала мече панда, а моето мече вече съвсем остаря."
"Изпрати ми голяма кукла" ... Писмата били толкова много.
Но ето, св. Николай подал на ангела омачкан лист с размазани тук-там букви.
-Може би това писмо е паднало във вода или са го писали под дъжда?
-"Св. Николай, - започнал с мъка да чете ангелът - не те моля нито за играчки, нито за лакомства. Моля те само за едно, направи така, че мама да оздравее."
Ангелът спрял да чете. Станало тихо. Св. Николай попитал:
-Това ли е всичко, което е написано?
-Не. "Моята майка е тежко болна и никакви лекарства не и помагат. Лекарят каза, че само Господ може да и помогне. И аз си помислих, - четял по-нататък ангелът, едва сдържайки риданията си, - че до Господ трудно мога да достигна, защото толкова много хора през цялото време го молят за нещо. Затова пиша на теб, да помолиш Господ за моята майка."
-Покажи ми това момче - казал на ангела св. Николай.
-Ето там - посочил ангелът с ръка място на земята. Светецът видял момченцето в болницата до леглото на майка си.
-Значи мама е още жива - св. Николай рязко скочил от креслото си. - Ей сега ще се върна.
-Къде отиваш?
-Как къде? При Господ, да моля за здраве за мама.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

„Развод ми дай!” гласеше политическа песничка от прехода. Ставаше дума за развод с управляващата тогава БКП, но не след дълго нещата се обърнаха. Разводът влезе в редиците на СДС и, покрай отлюспвания, разделяния и разцепления накрая не остана почти нищо. Днес, макар тътенът на идващия развод да бучи уж предимно под краката на левицата – по разлома БСП / АБВ – бракът вдясно също се тресе.

Няма и помен от доскоро сговорното съжителство между Синята коалиция и ГЕРБ. Двете страни очевидно са стигнали до онзи етап на раздора, на който вече не искат да полагат сериозни усилия за постигането на помирение. Синята коалиция и ГЕРБ с такъв хъс си разменят обвинения, обилно поляти с такива епитети, че връщането назад изглежда невъзможно.

Докато шофирам, за част от секундата, на отсрещния билборд забелязвам снимка, която рекламира България, но сякаш е заснета в Алпите. В следващия момент, снимката ми става подозрително позната, сякаш съм я виждал някъде. Малко по-късно, ми просветна, че аз съм нейния автор.

„Призивът на хипи двжение- то за нова духовност,” пи- ше британският историк Роджър Осбърн в книгата си Цивилизацията, „се изправя пред лицето на безмозъчното потребителство... Ние избрахме да пазаруваме и от тогава до ден днешен правим все това.”

Отдавна е време да се разбере, че хипитата не бяха „разглезените деца на средната класа”, занимаващи се с инфантилни проекти за друго общество. Един вид – добрички, леко смахнати наивници, лишени от чувството за реалност.

Това изобщо не е така. Хипитата предлагаха цялостен начин на живот, основан върху духовното просветление и не-насилието. Ако щете – предлагаха красотата като начин на живот. Затова най-красивите хора, запечатвани някога върху филмова лента, откак има такава – това са хипитата. Гледайте пак филма за фестивала в Уудсток и ще ги видите.

Имам всички качества, Иване, вземи ме!
В тази криза вече не е оферта да си дизайнер, бъркат ти отзад за половината пари, на които си свикнал…

13-16 декември 2010 г., Страсбург Един милион граждани могат да предлагат европейско законодателство

…който е тъжен.

Приятелски ще посъветвам г-н премиера да се държи възпитано с хората. Онзи ден пак се изказа, че критиките и препоръките към управлението са „изсмукани от пръстчетата” и не го интересуват, защото имал по-важна работа да върши. Независимо чии са тези „пръстчета”, министър-председателят е длъжен да се държи прилично и то не заради домашното си възпитание, за което никой не може да го вини, а заради поста, който заема и на който са го избрали хората, пускайки с „пръстчетата” бюлетинките в урничките.

Познавам много хора. Сред приятелите ми има всякакви – млади, мои връстници и много по-възрастни; интелектуалци, учени, хора на изкуствата, университетски хора, журналисти, собственици на медии, студенти, млади специалисти, много бизнесмени и частни предприемачи, държавни чиновници и общественици. Повече от половината от тях на изборите през 2009, по необясними за мен причини, гласуваха за ГЕРБ. Сега, когато отново си говоря с тях, няма нито един, който да възнамерява да повтори този вот на следващите избори.

Наистина, има много причини за това. Най-преките са именно онези „изсмукани от пръстчетата” скандали с мошеничества и фалшификации по висшите нива на администрацията, пикантните кино-скандали зад граница, дребната продажност на депутатите и полицейския произвол. По-фундаменталните причини са в умората от очакването управлението да изпълни това, което обеща, за да го изберат – реформаторска политика, усвояване на парите от еврофондовете, продължаване на приватизацията, развиване на науката и технологиите, адекватна антикризисна политика и, не на последно място, справедливи последици за ДПС и БСП заради предишното им управление.

Тези причини са достатъчен мотив за много хора да не гласуват повече за ГЕРБ, но към тях трябва да се прибави и арогантното поведение на премиера. Той изглежда си е повярвал, че народната любов и електоралното одобрение му се полагат по рождение и е забравил, че се възнесе на тази вълна, от която царят падна и то така, че не успя повече да се класира за парламента. Повярвал си е, че наистина е това, за което все по-неубедително се мъчат да го представят услужливите медии и от тази позиция си позволява да обижда хората и да им казва, че тяхното мнение не го интересува.

Добре е някоя вечер след телевизионна изява или футболен мач, премиерът да седнe пред един бял лист хартия и с големи букви да напише на него: „Аз не съм господар на обществото и не съм собственик на държавата. Аз съм тук, за да служа на обществото, като управлявам държавата от негово име”. После да остави писалката настрана и да прочете написаното 10 пъти на глас с подобаващо уважение.

За в-к “Пари“.

Tweet

Хубаво е да се отнасяте към клиентите по приятелски начин и с чувство за хумор – това може да ви отличи от конкурентите. Както преди няколко седмици ни учеше Херман Сакристан, ако предлагате стандартна стока или услуга, можете да се диференцирате на база комуникационната си стратегия. Ето един точен пример – много добро попадение в категорията “директен маркетинг”.

Става дума за писмото при поръчка от американския онлайн-магазин за музика CD Baby. Типът на услугата ги е накарал да разработят доста интересен подход за комуникация с клиентите. Ето какво гласи писмото:

Your CD has been gently taken from our CD Baby shelves with sterilized contamination-free gloves and placed onto a satin pillow. A team of 50 employees inspected your CD and polished it to make sure it was in the best possible condition before mailing. Our packing specialist from Japan lit a candle and a hush fell over the crowd as he put your CD into the finest gold-lined box that money can buy. We all had a wonderful celebration afterwards and the whole party marched down the street to the post office where the entire town of Portland waved “Bon Voyage!” to your package, on its way to you, in our private CD Baby jet on this day, September 24, 2010. We hope you had a wonderful time shopping at CD Baby. In commemoration, we have placed your picture on our wall as “Customer of the Year.” We’re all exhausted but can’t wait for you to come back to CDBABY.COM!!

Thank you, thank you, thank you! Sigh… We miss you already. We’ll be right here at http://cdbaby.com/, patiently awaiting your return?

Забавно и показващо много лично отношение към клиента. Дозата хумор се отразява добре и създава по-човешки облик на доставчика. А описанието внушава особената грижа, с която CD Baby подхожда към своите клиенти – въпреки явната хипербола, усещането, което мейлът ти оставя, е топло и приятно. Явно от компанията са разбрали, че единственият шанс да спечелят лоялността на клиентите си е да създадат уникална комуникация около услугата си. Мисля, че за тях това работи. Не искам да правя сравнение с отношението в много BG-магазини, онлайн и “аналогови”, защото ще си оставя правото за това в един по-дълъг и обстоен пост.

___
снимка: Alesa Dam

Още по темата:

1. Служим на клиента
2. Разбирателство с клиента
3. Обучение на клиента

Всичко започна в началото на ноември, когато кварталният супермаркет осъмна украсен с камбанки и снежинки. Последваха рекламите на Coca-Cola и старецът от Лапландия, а ето че днес една Снежанка в мола ме попита учтиво: “Извинете, пушите ли цигари?”! Това сложи окончателно край на безпразничното ми спокойствие! 

Продукти:
4ч.ч. смлени орехи
1 1/2ч.ч. захар
2 яйца
1/2ч.ч. галета
1 ванилия
щипка сол
кората на половин лимон
щипка индийско орехче
сок от половин лимон
1/2ч.ч. малиново сладко

Приготявне:
В пластмасова касерола се слагат 3ч.ч. смлени орехи. Добавя се 1 1/2ч.ч. захар, 1 яйце + жълтъка от второто, 1/2ч.ч. пресята галета. Кората от половин лимон се стърже над купата с продуктите. Поръсва се щипка сол, индийско орехче и една ванилия. От получените продукти се омесва тесто. Маже се кухненски плот с разтопено масло. Слага се топката тесто. Разточва се на лист. С чаша се режат сладки. Взема се лист от пергаментова хартия. Маже се с разтопено масло. Отгоре се подреждат сладките. Пекат се в предварително загрята фурана, 8- 10 минути. От останалото тесто се разточва наново кора и пак се режат кръгчета с чаша. Когато се изпекат първите кръгчета, се заарежда втората партида. Последните остатъци тесто се прави на топченца. Изпичат се и се слагат в кристална купичка. Когато изстинат се покриват със прозрачно домакинско фолио. Кръгчетата се мажат с малиново сладко и се слепват по двойки. Белтъкът се разбиват на сняг с 2с.л. пудра захар. Към разбитите белтъци се прибавя сокът от половин лимон. Белтъченият крем се слага в чиния. Търкулват се слепените ореховки, за да се потопят по края с крем. Смлените орехи се слагат в чиния. Накрая ореховките се търкулват в чинията с орехови стърготини да може да полепнат  по края им. Готовите сладки се подреждат в плато или бисквитиера. Консумират се на следващия ден.

Отдавна не бяхме ходили на сватба с нашия сайт :) Този пропуск сега се попълва от разказа на Елена за една румънска в градчето Петрошани. Приятно четене:

Една голяма, дебела, румънска сватба :)

след като подминахме Букурещ. Безброй много села,

Румънската култура е на принципа 'колкото повече, толкова повече'

Отворихме вече  и он-лайн магазин на - КРОКОТАК – материали за детско творчество

В него ще се опитваме не само да предлагаме продукти за творчество, но и да ви показваме как точно се работи с тях. Доста се поизцапахме, порисувахме и позабавлявахме, докато подберем продуктите за магазина.Трябваше да знаем какво точно има във всяка една кутийка или добре запечатана опаковка:) Направихме си експерименти с лимонения часовник, украсихме си прозорците с картинки за стъкло……научихме се да работим с филц. Дори избродирахме своя първи гоблен.

Така че, ако имате някави въпроси за начина на използване на продуктите, винаги може да ни попитате на info@krokotak.com

Министърът на здравеопазването Стефан Константинов по телевизията:

Аз не знам страна, която ай така от днес за утре да си прави промените в здравеопазването. И изобщо не смятам, че трябва да слагаме някакви твърди срокове, да кажем примерно – март месец сме приключили и здравеопазването ни е супер. Ето, вчера имаше една кръгла маса с френски експерти точно за болничната реформа и това, което питахме беше дали тарифите, които плаща касата на държавните и на частните болници, са еднакви – отговорът им беше не. Попитахме ги – какво мислите – а те ни отговорихме, че мислят да ги уеднаквят и планират това да стане 2019 г. Представяте ли си, Франция планира от сега за 2019 г. какво ще стане, а ние искаме всичко да го направим за месец-два. Такова искане е много опасно, защото поражда такива очаквания в обществото, които често не се оправдават. И като не се оправдават очакванията, хората казват – ето, поредните хора дойдоха и ни излъгаха.

И още:

Засега никой не е доказал, че, ако въведем повече каси, качеството на здравеопазването ще се подобри. Работата на частните каси е свързана с разходи за управление, а у нас става въпрос за малък ресурс.

Забележителни неща само в няколко изречения на министъра:

- използва незнанието си като аргумент (вместо да прочете нещо и да знае повече)

- мисли, че живее във Франция и че трябва да се държи сякаш е във Франция

- няма представа, че когато си министър в бедна страна трябва да правиш бързи реформи, за да промениш това

- не се интересува, че всеки изминал ден с нашата здравна система струва загуба на човешки живот и че не можем да чакаме до 2019

- не знае, че без срокове нищо не се свършва на практика

- смята, че работата на министъра е да убие надеждите на хората нещо да се промени в здравната система (вместо наистина да промени нещо)

- явно не е чел достатъчно по темата за здравните системи

- смята разходите за управление на частните фондове за проблем без да осъзнава, че липсата на стимули за разумно управление в сегашната система води до тотално източване на здравната система

- поредният министър, който официално си поставя за цел нищо да не промени в системата на здравеопазването

- въобще не осъзнава, че министерстването му е толкова безсмислено колкото и на неговите предшественици

Блогът за икономика 2010

Това е официално прессъобщение на Държавния департамент на САЩ, публикувано в деня на ареста на Джулиан Асанж. Дълго умувахме в коя точно рубрика да го поставим.

САЩ ще бъдат домакин на световния ден за свобода на пресата през 2011

Съобщение за медиите

Филип Джей Кроли

Помощник секретар, Бюро за връзки с обществеността

Вашингтон, 7 декември, 2010

САЩ имат удоволствието да съобщят, че ще бъдат домакин на световния ден на ЮНЕСКО за свобода на пресата от 1 до 3 май, 2011, във Вашингтон. “ ЮНЕСКО е единствената агенция на ООН, с мандат да насърчава свободата на изразяване и произхождащата от нея свобода на пресата.

Темата на честването догодина ще бъде „Медиите на 21 век, нови граници, нови бариери.” САЩ поставят технологиите и нововъведенията на преден план в своите дипломатически усилия и усилията си за развитие. Новите медии дадоха на гражданите по света правото да информират за положението си, да изразяват мнение за световни събития, и да обменят информация, понякога във враждебна към свободата на изразяване обстановка. Същевременно, ние сме загрижени от непоколебимостта на някои правителства да цензурират и заглушават отделни личности и да ограничават информационния поток. Ние отбелязваме събития като световния ден за свобода на пресата в контекста на трайния ни ангажимент да подкрепяме и разширяваме свободата на пресата и свободния поток на информация в нашата дигитална епоха.

Връхна точка на многобройните събития включени в тези чествания ще бъде връчването на наградата на ЮНЕСКО за Световната свобода на пресата на името на Гилермо Кано в Националния прес клуб на 3ти май. Тази награда се определя от независимо жури, съставено от журналисти от различни страни, и се дава като признание на личност, организация или институция за значителен принос към защитата и насърчаването на свободата на пресата, особено в рискови ситуации.

Нюзиъм-ът (Newseum – музей на медиите във Вашингтон), ще бъде домакин на първите два дни от събитието, и ще включи широк спектър от журналисти, представители на медиите, студенти, ученици и граждани репортери, с теми свързани със състоянието на новите медии и свободата в интернет, предизвикателствата и възможностите пред медиите в нашия бързо променящ се свят.

Държавният департамент очаква с нетърпение съвместната си работа с ЮНЕСКО и американския изпълнителен комитет, под егидата на Центъра за Международно подпомагане на медиите към Националната фондация за демокрация, международната неправителствена организация за образование, независими медии и силни общности IREX, Фондацията на ООН, и многобройните граждански сдружения, които те обединиха в подкрепа на организацията на предстоящите събития във Вашингтон.

За допълнителна информация за програмата на Световния ден за свобода на пресата, моля посетете страницата на Световната свобода на пресата във фейсбук - http://www.connect.connect.facebook.com/WPFD2011

Карнавал на магическите светове ще посрещне популярната авторка на ърбан фентъзи романи Маги Стийвотър при посещението й у нас. Световноизвестната писателка ще бъде гост на Панаира на книгата по покана на издателство „Кръгозор”. Авторката, която се прочу с трилогията „Тръпка”, „Копнеж”и „Завинаги”, избра единствено България за турнето си в Югоизточна Европа. 

Настроението на Панаира на книгата днес ще е предпразнично, защото вече е петък и уикендът чука на вратата. Дано това се окаже доста силна причина за повече хора да посетят панаира и да изгонят усещането за слаб интерес към форума, което витае последните дни. А програмата на XXIX Софийски международен панаир на книгата днес предлага наистина интересни събития.

Книги, които те прегръщат; книги, които те усмихват; книги, които те стоплят. До сега съм писала само за такива екземпляри. Но тази „Марина” просто се вкопчи в мен, раздруса ме и се изпари за минути.

Така и не разбрах защо нескопосаният ми текст за това, което видях, усетих и почувствах от видяното по телевизора за драматичното спасяване на седем пещерняци от пещерата „Духлата”, споделен от мене публично, получи такъв широк отзвук. Повториха го медии и блогове. Коментираха го много хора.

Написаното от мене засегна дълбоко достойнството на участвалите в спасителната акция, затова още веднъж искам публично да се извиня на г-н Атанас Русев и на всички човеци, които се включиха в операцията по спасяването на останалите в пещерата четирима възрастни и три деца – не само пещерняци, но и строители, лекари и всички, които по някакъв начин са помагали. Хронология на събитията е публикувана на сайта на Българската федерация по спелеология и може да се прочете ТУК.
Благодаря на г-н Алексей Жалов за добронамереното му отношение към мене, въпреки че имаше основание да ме наругае.

Не смятам за нужно да се обяснявам дали текстът е поръчан, каквито подозрения имало. Много хора споделиха с мен, че са имали подобни мисли, докато се следили новината.

Държа да подчертая, че никой, който препубликува текста, не е искал моето съгласие. Той беше публичен и това, не е необходимо, но предполагам, че всички надлежно са ме цитирали и така са ме изложили доволно.

Една от причините да споделя своите мисли и впечатления от небивалата спасителна акция публично е свързан с това, че силно искам българското правителство и министър-председателят да са успешни и действията им да водят към просперитета и спокойствието на всеки гражданин и на държавата.

В битността си на журналист в регионална медия подкрепям публично различни каузи, колкото и изтъркано и компроментирано да звучи това. От години се вълнувам от темата за опазването на пещерите като природно богатство и в „Градски вестник” – Перник, където работя съм написала много материали за нуждата от Закон за пещерите. Темата е важна и пространна, затова ще продължа да го правя според силите и възможностите си. Така ще се опитам да поправя обидата, която нанесох на пещерняците и спасителите.

Накрая искам да кажа, че майсторът си е майстор.

С професионална завист препубликувам от „Стандарт” коментара на младия колега, надявам се и приятел, Руслан Йорданов по темата за спасителната операция в „Духлата” от 4-5 декември 2010г. Убедена съм, че тъкмо този текст, а не написаното от мене, заслужават възможно най-широка публичност. (За съжаление текста на Руслан в момента е недостъпен, но уверявам, че е брилянтен - Откраднатото чудо в Духлата.)

Племенницата ми Дарина (6) е излязла в горичката пред блока, където се среща със съседка, извела домашно животно на разходка. Когато съседите се срещат около блока, водят учтиви разговори.

„Здравей, Дара.“
„Здравей.“
„Как си ти?“
„Добре съм.“
„Какво прави сестричката ти Диди?“
„Изака се на килима и кучето изяде акото.“

...

Свидетели твърдят, че разговорът не е имал продължение.

Днес приключи тежкият маратон в Правната комисия, белязан с трескаво бързане да се приеме преди Нова година Изборният кодекс.

Какво са приели нродните избраници тепърва ще разберете в медиите. По-важно е какво НЕ приеха, въпреки обществения натиск и силната политическа опозиция. Сред нещата, които не бяха приети са:

• 
  
• Не приеха да се запази избора на районни кметове, с което лишиша около 1 700 000 избиратели от възможостта да избират своя кмет;
• Не приеха да се запази избора на кметове в населени места над 150 души и вдигнаха летвата на 300, като искаха да е 500, с което лишиха стотици малки общини от правото да избират своя кмет от съседната улица;
• Не приеха да се запази броя на общинските съветници, с което изхвърлиха зад борда малките партии в местните избори;
• Не приеха предложението на Зелените, да се забрани всякаква политическа реклама в обществените медии (БНТ и БНР), като се запазят само дебатите и предизборните хроники, с което лишиха партиите, без държавна субсидия и с по-малко електорално влияние, от достъп до обществените медии;
• Не приеха прагът на максималните дарения в брой, да е равен на минималната работна заплата, вместо което приеха да е 1000 лв, сякаш българите търчат да даряват по един бон през седмица. Така, ГЕРБ не се опитаха да предприемат една много ефективна мярка срещу нечистия капитал и купуването на политическо представителство от престъпния свят;
• Не приеха да се намали преференциалният праг до работещи стойности – около 4-5%. Вместо това, залъгват избирателите с астрономическите 10-6% на евро-изборите и 12-16% на местните. всичко е изчислено така, че да е непреодолимо. Бъдете сигурни!;
• На път са да отхвърлят интегралната бюлетина, защото динамиката на политическия живот унас може да наложи да се приемат непознати за страната нововъведения, като това, да се приеме интегралната бюлетина да е "зашита" като книжка. Какво сме щели да правим с малките урни и прочее… За екология и икономия на средства, като ефект от това, че вместо да се печатат 20 бюлетини, ще се печата само една няма изобщо за какво да питате!.. Това е друга тема!
• За сега не приеха, че медиите не трябва да носят редакционна отговорност, за каквото и да било потребителски генерирано съдържание на сайтовете им! При това, изобщо не си правих труда да ги питам за по-заплетени казуси, от рода, Интернет медия за българите в чужбина, хоствана на Сейшелите…

Как е настроението при теб? На мен все още не ми е празнично. Това не означава, че не търся идеи за коледни сладкиши. Всъщност и тази Коледа мисля да заложа на  традиционни коледни лакомства от целия свят. Но за разлика от Коледа, за предходния празник Бъдни вечер имам няколко по-нестандартни предложения. Използваните обикновено продукти ще са си същите, но в различна комбинация и форма.

Като за начало опитах да напълня лук с боб. Спрях се на азуки, защото се сварява много бързо след накисване и защото цветът му дава контраст на белия лук. Но всеки друг боб би бил приложим за тази рецепта. Бобът овкусих с типичните подправки – чубрица, девесил и джоджен.

Избрах едри глави бял лук, чиято сърцевина издълбах с лъжица за пъпеш. Това е най-подходящия инструмент, защото едновременно реже и загребва. Задачата с дълбаенето на лука ми стори по-трудна отколкото предполагах. Но накрая, след малко старание имах чашки от лук, които да напълня с готовия боб.

Следва печенето. И за да се застраховам от пресушаване, като че ли сипах повече вода в тавата от необходимото. Но за това пък разполагах с повечко сос, който може да се редуцира или сгъсти с малко царевично нишесте.

Комбинацията от продукти и подправки не е изненадваща, но с начина на поднасяне бих могла да изненадам близките си. Е, май след като написах този пост няма да е изненада. Затова ще си помисля и за друго ястие. Трябва да събера поне седем, нали?

Пълнен лук с боб азуки

Продукти:

• 4 едри глави бял лук
• 50 мл. зехтин
• 1 морков
• 1 червена чушка
• 150 гр. сварен боб азуки (в сурово състояние – около 80 гр.)
• по една равна чаена лъжица сушена чубрица, джоджен и девесил
• 1/2 връзка пресен магданоз
• сол и черен пипер

Лукът се почиства от люспите, като страната, на която са корените се изрязва минимално, за да се запази цялостта на главата докато се издълбава. Горната страна се изрязва по-широко, за да се получи голям отвор впоследствие, в който ще се напълни боба. От тази горна страна, лукът се издълбава, като се оставя със стена от 4-5 мм.

От издълбания лук използвах половината. Другата половина оставих за друго ястие.

Половината от издълбания лук, морковите и чушката се нарязват на дребни кубчета. Зехтинът се нагрява в тенджера или дълбок тиган. В него се сотират лукът, морковите и чушката за 4-5 минути, като се разбъркват периодично. Добавя се бобът, подправките, сол и чрен пипер на вкус. Пълнежът се разбърква за кратко и се отстранява от котлона. Накрая се добавя ситно нарязаният магданоз.

Лукът се напълва с плънката и се поставя в тава. На дъното на тавата се изсипва малко вода. Лукът се пече на 200°C  за 45-50минути.