Надолу

Петте часа сън и неуверените движения сутринта не успяха да ме разколебаят. Сглобих набързо екип с подръчни средства, преборих се с леда, обхванал колата, и тръгнах. Пристегнах ски обувките, метнах на рамо ските и щеките и се настаних в кабинката на лифта. Условията не са лоши – 30 лв. е еднодневната карта за лифт, 20 лв. са ските, обувките и щеките. Чайчето със шкембе и хляб е 4.50.

Последното ми спускане е от февруари 2008 година по пригодена за целта поляна до с. Мийковци, където бях на разходка с приятели. А в ските се влюбих още с първото си качване на тях. Въпреки тежките падания. Та, като за голям любител на спорта почивката е необичайно дълга. Затова и щом чух, че пистите са готови, загорях от нетърпение.

Трите „изстрела“ по снега си казаха думата. Болят ме мускулите по цялото тяло. Ръкавиците ми са подгизнали. Пуловерът също – имаше неблагоразумието да се покаже изпод якето и двата пъти, в които реших да изгладя неравните участъци на пистата по гръб и лице.

Но пък открих сезона. А той ще е активен, обещавам. Запознах се с двама сноубордиста, с които делях седалката на лифта при изкачванията. Запознах се и със скиорка с дълга черна коса. Тя беше така добра да ми помогне с едната ска, която своенравно остана на двадесетина метра зад мен, след като се изсипах доволно от едно хълмче. Срещнах и други двама ентусиаста – възрастна двойка, тръгнала на разходка из планината. Не знаели, че пистите са отворени. С тях си говорихме дълго по пътя надолу, а с колата им спестих и чакането за автобус.

Животът е хубав. Просто намери своя начин да му се наслаждаваш. И го прави всеки ден. И ако не пиша пак скоро, весели празници! ;-)

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: