Коледа

12/27/10 00:45
(http://eneya.wordpress.com/)

Идват празници и всичко живо държи да честити Коледа, да пожелава хубава Нова Година, да праща картички, да пазарува да откат и току да прави разнообразни пожелания.

Най-хубавото, което получих, отвъд личните, идващи от семейството и от близките приятели, беше малко странно.
Поздравиха ме с публичното изявление на Майкъл Мур относно Джулиан Асанж.
За незапознатите, Джулиан Асанж е част от WikiLeaks, които често публикувам докумнети засягащи действия на правителства и организации.
По този повод от Америка са му вдигнали мерника, а той беше обвинен в изнасилване от две шведки.
Темата бързо ескалира и стана безкрайно грозна, защото огромен процент от хората отхвърлиха тотално възможността обвиненията да са истински, за съжаление твърде редовен подход, когато публична личност е обвинена в изнасилване. (Каква е идеята, че публичните личности, понеже са известни са неспособни да извършат нещо лошо? Нещо, което много пъти сме виждали, че не е вярно, но подходът се запазва, за съжаление).

Следих темата отблизо, както в българските блогове, форуми и дискусии, така и навън и се начетох на доста притеснителни неща.
Имаше разнообразие от доводи какво точно се случва, но конкретните подходи, с които Асанж беше защитаван бяха най-малкото странни.
Най-често срещаната беше как от Интерпол не преследват изнасилвачи (Роман Полански е свеж пример) и това някак си е странно доказателство, че всъщност това е просто претекст. Защото… голяма работа, изнасилване, не е като да е „истинско“ престъпление, нали… Нищо, че се случва на 1 от 4 жени и не е точно изолирано явление…

За мен лайното удари вентилатора, когато адвокатът на Асанж направи публично изказване, в което твърдеше, че престъпление не е имало, че всъщност в Швеция е престъпление да правиш секс без презерватив (което не е вярно, няма такъв закон), чиято глоба е няколкостотин долара (също както законът, за който си съчинява адвокатът, глобата също е несъществуваща). Скоростта, с която тези твърдения беше оборена беше почти мигновена, но все още чувам/чета хора, които използват тези думи като аргументи и като доказателство за горкичкият, невинен, набеден идеалист Асанж.

Трудно ми е да съчувствам на Асанж, защото дори да бъде депортиран в Америка, към него няма повдигнати обвинения (до този момент) и всъщност той не е нарушил закона. Вярвам, че със сигурност е размътил водата, но честно казано, въпреки постоянните си обещания, до този момент не съм прочела нищо толкова скандално или противоречащо си с официалната политика на държавата.

Може би най-грозният момент от цялата история беше когато Майкъл Мур (авторът на „Пич, къде ми е страната“) обяви публично как никога, никога не трябва да се вярва на официалната версия и на официалните власти, нарече обвиненията в изнасилване hoohaah, т.е. в смисъл на глупости и като цяло изглеждаше изключително самодоволен.
Последвалата бурна реакция беше значителна. Едно е да спориш за права на свободното слово, друго е да заявиш публично в ефир „никога, никога не вярвайте на жертви на изнасилване“, което при положение, че идва от богат, бял, известен мъж, звучеше дори още по-чудовищно. Всъщност, който и да го каже, звучи ужасно, но може би идеята, че точно човек, който уж се бори за демокрация, да омаловажава престъпление, е толкова плашеща.

Моя любима блогърка, Сади Дойл проследи темата, беше начело на публична туитър дискусия, в която много точно се посочва какъв точно е проблемът и защо темата вече не е просто до това дали Асанж е невинна жертва или не.

Явно дискусията е свършила работа, защото М.Мур е проверил данните и информацията, която до преди този момент бе приемал без замисляне, а именно какви точно са обвиненията и зае по-различна позиция.

Цитирам:
Every woman who claims to have been sexually assaulted or raped has to be, must be, taken seriously. Those charges have to be investigated to the fullest extent possible. For too long, and too many women have been abused in our society, because they were not listened to, and they just got shoved aside… The older people here remember how it used to be. It’s not that much better now, it got a little better, because of the women’s movement made that happen.

Всъщност Майкъл Мур, поне за мен, каза голяма глупост.
Защото не просто не е прекарал десет минути, за да се поинтересува по-сериозно от проблема, да се поинтересува поне в собствената си държава как стоят нещата, ако не в глобално ниво, но аз не мога да забравя Роман Полански и публичната реакция, която беше прекалено подобна, думите на Упи Голдбърг, как това не е било „изнасилване“ изнасилване (очевидно 30+ годишен човек да напие и насили момиче, което още няма 14, магически се превръща в нещо нормално, ако извършителят е известен бял мъж, режисьор на филми) и прочие подобни аргументи.

И все пак… стъпка в правилната посока. Когато някой публично каже подобна въпюеща, опасна глупост, то той/тя бива коментирана и не остава без реакция.
Така че… ето, наистина нещо хубаво. И ми дава някаква надежда за Новата Година, че толерантността към престъпленията от подобен род няма да бъдат смитани под килима и че евентуално процентът необявени престъпления ще падне, а обвините и осъдени престъпници и рецидивисти ще се повиши.
Но да видим.

Колкото до Асанж, той още не е осъден и още не е депортиран, така че може би първо трябва да се изчака да се види какво точно ще се случи и какво ще е решението на Швеция, преди да започнат да се леят сълзи колко е жален и горък Асанж и как е жертва на конспирация.
Не ме разбирайте погрешно, смятам, че организациите и правителствата имат нужда от строг контрол и от пълна прозрачност пред обществото, но това не означава, че хората занимаващи се с това нямат права и отговорности и спират да бъдат отговорни за действията и постъпките си.

Весела Коледа, хубави празници…