След като предложиш брак, особено ако е на най-готината жена в света, някакси забравяш през какво си минал, за да подготвиш този тъй важен момент. Диамантът е символ на вечното обвързване. Първият подарен годежен пръстен с диамант е от 1477 г., когато херцог Максимилиян Австрийски подарява диамантен годежен пръстен на Мария Бургундска.

Покрай един мой приятел, решил да се бракува, си припомних и реших да разкажа поне основните неща. Вече писах за това как може да се разпознае истински диамант от фалшив… Тук се концентрирам върху качествата на истинските диаманти и какво да имаме предвид при избор на годежен пръстен с елмаз. В поста има продуктово позициониране, но в случая (както винаги) никой не ми плаща за рекламата, така че си струва Става въпрос за сайта BlueNile.com, който като качество на стоките, обслужване, цени и допълнителни възможности просто няма равен. От там взех пръстена на Биляна и ви го препоръчвам с две ръце и десет пръста!

Разделил съм поста на три основни части:

Как да изберем пръстен?

И така, имате си гадже, решили сте, че е Тя и искате да й предложите брак. Преди всичко – сигурни ли сте? Помислете си добре! Тествахте ли системата изцяло Е, добре! Стига да се обичате и да предложите от сърце, можете да си направите пръстена от бирена капачка или от преплетени стъбла на маргаритки и това нищо няма да промени, освен фактът, че този пост ще ви е абсолютно ненужен. Традицията обаче повелява да го направите с диамантен пръстен. Както се досещате, понятието „диамантен пръстен“ се състои от две подпонятия: „пръстен“ и „диамант“. Засега се спираме на това какъв да е пръстенът.

Размер

Първото и най-важно нещо е пръстенът да е по мярка. Това е един от най-трудните моменти, тъй като различните хора са с различни ръце. Ето няколко варианта как да процедирате:

Вариант 1 (моят случай): Ако успеете да се докопате до пръстен, който тя носи на безименния си пръст и й става добре, нямате грижи. Може да измерите диаметъра с шублер с висока точност, да го занесете до най-близкия биутер или просто да видите дали някое от означенията за размер не е написано от вътрешната страна на пръстена. Внимавайте, защото трицифрени числа като 333, 585 или 999 означават проба на съответния метал.

Вариант 2: Може да ви излезе малко скъпичко, но взимате любимата си жена и я завеждате до някой бижутерски магазин (не е казано, че трябва да й го купувате, всъщност). Така обаче ще видите какъв тип пръстени й харесват, както и какъв е размерът. Може й да я „поглезите“ с някое сребърно пръстенче или да й го обещаете за Коледа, за годишнината или за рождения ден (след което да я шашнете със скъп пръстен с диамант).

Вариант 3: Издебнете я докато спи и й вържете конец на пръста, после приплъзнете примката и я запазете. Измерете обиколката на спокойствие и получете размера след това.

Вариант 4: Поиграйте си на съпрузи и увийте станиол от шоколад (или парче кабел), но внимавайте да е наистина плътно около пръста й. После просто намерете начин да запазите въпросната мярка. Да се използва само в краен случай поради неточното измерване.

За финал относно размера, ето един чудесен PDF oт BlueNile, който ще ви улесни с различните размери и взимането им. Размерът трябва да е достатъчно малък, за да не се изплъзва, но и достатъчно голям, за да премине през сгъвката на пръста. Важно е да споменем, че размерът се взима вечер, когато пръстите са по-подути. И още нещо: увеличете взетия пръстен с един размер (ако е М, вземете N). Ако избраният пръстен е по-широк, увеличете с още един размер (ако е М, вземете O). Дори в този случай, разликата в 0.4 мм. Имайте предвид, че в повечето случаи можете да коригирате пръстена, но по-добре малко по-широк и поставен на ръката, отколкото малко по-тесен и яко и безуспешно напъване, за да го наденете на пръста (в този кофти случай, ползвайте кутрето). Препоръчва се дебелина на пръстена между 3 и 6 мм, като тънките пръстени подхождат на по-дълги, по-тънки и фини пръсти, а дебелите – логично – на по-къси и по-дебели пръсти.

Материал

Традиционно се подарява златен пръстен, но нищо не ви пречи да изберете сребро, платина, титан, паладий или, както вече казахме, стъбла от маргаритки. Аз лично предпочитам бялото злато пред жълтото. Тук е мястото да кажа, че бялото злато като химичен елемент не съществува, т.е. това е родирано жълто злато. Имайте предвид, че след време пръстенът ще пожълтее, но почти всички бижутери предлагат родиева баня, която е лесна и безопасна процедура и възвръща лъскавия бял цвят на пръстена. Добавянето на мед, цирконий, индий и алуминий към златото пък му придават съответно розов, зелен, син или лилав оттенък. Платината е по-твърда, по-издръжлива и по-скъпа, затова се препоръчва като най-добър приятел на диаманта. Среброто предпазва от зли сили, но е сравнително меко, така че наистина много внимавайте, ако това е вашия избор. Титанът е металът на бъдещото поколение, а паладият е хипоалергенен и символизира непобедимостта поради своята твърдост. Какъв ще е изборът ви, оставям изцяло на вас.

Вътрешен профил

При напречен разрез на пръстена, проверете дали формата отвътре е овална (повечето бижутери наричат подобна форма „comfort fit“ или комфортна). Разликата между плоския и комфортен вътрешен профил е огромна. Халките ни бяха с плосък профил и първия месец пръстите и на двама ни с Биляна бяха ожулени, зачервени и с раздразнена кожа. Картинката показва разликата най-добре:Захващане

Да изгубиш диамант за стотици, хиляди и дори стотици хиляди левове, просто защото не е бил добре захванат от обкова си е мъка, която не бива да се допуска. Важно е пръстенът да бъде избран според размера на диаманта, както и самото захващане да се извърши от професионален бижутер.

Захващанията са най-различни видове, според формата и вида на пръстена, така че внимавайте, особено ако не сте уверени в способностите на бижутера и купувате обкова и диаманта отделно.

Тип обков

Последно, но не и по важност, ще разгледаме типа обков. Диамантеният пръстен почти винаги има един централен диамант и по един или повече допълващи диаманта от двете му страни. За да ви е по-лесен изборът, опитайте се да фокусирате върху един тип обков.

Ето и по една причина да изберете всеки един от обковите:

• Единичният диамант е най-класическия вариант, принцесите в приказките имат именно такъв пръстен, а освен това така брилянтът е център на внимание като получава и отразява възможно най-голямо количество светлина. Аз лично обичам прости и изчистени неща и избрах именно този вид.
• Обковът с три диаманта символизира бъдещето, настоящето и миналото. Aко предпочитате, можете да замените двата странични диаманта с други скъпоценни камъни, например сапфир, топаз, смарагд, рубин… феновете на Diablo си ги знаят!
• Обковът с много диаманти придава допълнителен блясък на пръстена. Повече, но по-дребни диаманти не винаги означават по-скъп пръстен от този с два, но по-едри, така че цената е строго индивидуална.

Важно е не само какво харесвате вие, а и половинката ви, така че ще е добре да узнаете, без тя да се усети. Ако сестра й или някоя нейна приятелка (жените изпортват нещата, така че много внимавайте), би било супер тя да я попита…

Как да изберем диамант?

Така, да приемем, че сте харесали пръстен. Време е за диаманта. Диамантът има много характеристики, като всяка от тях влияе върху цената в някаква степен. Ще ги разгледам една по една, защото всички те са важни.

Размер

Това е най-важната за ценообразуването характеристика. Но малък диамант с високо качество може да е много по-скъп от голям диамант с ниско качество. Моят личен съвет е да заложите на малък, но качествен брилянт. Даде ми го една колежка, която тъкмо се беше сгодила и се оплакваше, че има голям камък на пръстена и почти навсякъде го „закача“ и дори си одраскала колата без да иска.

Скъпоценните камъни, както знаете, се измерват в карати (които нямат нищо общо със златните карати). Един карат е 0,2 грама. Приблизителната им големина е горе-долу такава, като съвсем ориентировъчно кръгъл диамант с диаметър 3 мм в най-широката част е около 0,1 карата.

Личната ми препоръка е да изберете диамант между 0.20 и 0.75 карата според желанието и възможностите си.

Форма

Нешлифованият диамант е просто камъче, като тези на снимката вдясно. При обработване диамантите губят около половината от теглото си. Ето защо изборът на форма е една от най-важните характеристика на диаманта, който ще изберете и от нея зависи основния облик на вашия пръстен, как ще се обогати символиката му, колко светлина ще отразява и как точно е добре да се захваща. Възможностите са практически безкрайни, но ето няколко от най-популярните форми на шлифоване:

И така, каква форма да изберете?

Брилянтът (кръгла форма) е най-популярният вариант (80% от диамантите са именно такива) и има защо. Години наред бижутери, физици и математици са изчислявали идеалната форма за отразяване на светлината. Да, това означава, че диамантите с тази форма блестят най-силно, а и ще имате най-голям избор от останалите характеристики. За всичко това ще разкажа подробно малко по-надолу, засега само ще ви кажа, че ако се колебаете кой вид форма ще допадне най-много на любимата ви, изберете именно този класически вариант. Аз също избрах именно този вариант. Освен в класически вариант с 57 стени, кръглият диамант може да се оформи и като сфера, антверпенска роза, португалска, магна и др.

Принцес е вторият по популярност диамант. Класическата форма е на обърната правилна пирамида. Тъй като по-голямата част от диаманта се скрива във пръстена, тук може би е добра идея да се насочите към малко по-голям размер. Имайте предвид, че ако не изберете диамант H или по-безцветен (виж по-долу за цвят), цветът може да бъде забелязан дори с просто око по краищата. За същото трябва да внимавате, ако решите да изберете и диамант с форма на сърце – вековния символ на любовта, като уменията на шлифовчика също са от особено голямо значение при тази форма.

Изумрудът е изрязан стъпаловидно, което прави блясъкът му уникален. Най-доброто отношение между дължина и ширина е между 1.30 и 1.40. При равни дължина и ширина, формата се нарича ашер. Поради голямата „плочка“, която се образува в средата, една от най-важните характеристики за тези форми е чистотата на диаманта (обяснена също по-надолу). Единичната плочка се нарича багета, издължена е и принципно не е много популярна за централен диамант. За сметка на това пък чудесно се вписва като допълнителен.

Маркиз и овал подчертават дългите пръсти, а късите правят да изглеждат по-дълги. Ето защо те също са сред най-предпочитаните форми. Подобно е и с формите круша, капка и висулка. Внимавайте със съотношението дължина/ширина, то тотално може да промени формата на пръстена.

Възглавницата и радиантът са квадратни по форма, но със заоблени краища. По-големите им повърхности (особено при вариант слънчоглед) означават, че трябва да внимавате с чистотата на диаманта.

Трилянтът (известен и като трилиант) е форма с три върха. Формата варира от заоблени ъгли до класически триъгълник. Умението на шлифовчика е най-решаващо за тази форма.

Формите са наистина неизброими, но каквато и да изберете, трябва да я съчетаете добре с пръстена. Схематично нещата изглеждат по един начин, в действителност може да са съвсем различни. Ето тук е най-големият недостатък, ако решите да поръчвате онлайн, но поне може да се разходите по бижутерските магазини и да придобиете представа кое как изглежда предварително:

Цвят

Цветът на перфектният диамант е…  безцветен, т.е. няма цвят. На практика обаче почти няма диаманти с перфектна кристална решетка, а различните примеси могат да придадат специфичен цвят на диаманта. Най-често срещаното оцветяване е жълто или кафяво (азотни атоми) и поради този факт, тези диаманти са значително по-евтини от прозрачните им събратя. Има обаче и диаманти, които са оцветени в други цветове, например розово-червено (структурни аномалии), зелено (радиация)  или синьо (бор), като тяхната цена е по-висока от тази на прозрачните. Тъй като на 10 000 обикновени диаманта се пада един цветен (наричат се FC / Fancy Color), цената на тези диаманти е много висока – започва от 5-цифрено число в долари дори за най-малките и сравнително некачествени диаманти. Ето защо на масовия пазар друго освен прозрачни диаманти почти не се предлага, така че се спираме на оценката на тези диаманти. Най-прозрачните, т.е. безцветни (и съответно – най-скъпи) диаманти са с цвят D, най-силно оцветените (и в случаите на жълт или кафяв оттенък – и най-евтини) са с цвят Z. Не ви съветвам да си купувате нищо по-цветно от I.

Флуоресценцията е свойството на диаманта да мени цвета си, когато е изложен на ултравиолетово излъчване. Обикновено диамантите, които флуоресцират силно се продават на малко по-ниски цени от останалите.

Чистота

Чистотата или по-точно групите на дефектност на диаманта е един от основните параметри, които определят неговата стойност. Чистота отразява броят, позицията и големината на примесите, появяващи се по естествен път в диамантите и нарушаващи тяхната решетка. Най-често срещаните са облаци (замъглени области), пера (малки пукнатини под формата на перо), кристали (минерални отлагания в диаманта), зърна (чужда материя с формата на зърно), възли (особено „завъртане“ на структурата на диаманта), сегментация (разделяне на диаманта на участъци), кариеси (дупка вътре в диаманта). Колкото по-чист е скъпоценния камък, толкова повече светлина и блясък отразява той, и съответно толкова е по-скъп. Ако една и съща пукнатина е в центъра на диаманта или по-невидимо в неговата периферия, оценката и цената му също могат да се различават.

Чистотата на диаманта се обозначава със следните символи:

Ето и какво означават буквичките:

• F или FL (Flawless): Без дефекти. Диамантите не показват никакви примеси или недостатъци, когато са увеличени 10-кратно с лупа. Диаманти без абсолютно никакъв дефект са изключително редки.
• IF (Internally Flawless): Почти без дефекти. Диамантите са без видими вътрешни дефекти, когато са увеличени 10-кратно, но могат да имат незначителни недостатъци на повърхността. IF и F диамантите често са обозначавани с общото название LC (Loupe Clean).
• VVS1, VVS2 (Very Very Small Inclusions): Mного малки и незначителни дефекти. Тези дефекти са трудно доловими, дори под десетократно увеличение с лупа. Този тип диаманти изглеждат перфектни за всички, освен за малък кръг от добре обучени професионалисти в областта. С VVS1 се обозначават дефекти, които могат да се забележат, когато диамантът се гледа отгоре, а с VVS2 – когато се гледа отдолу.
• VS1, VS2 (Very Small Inclusions): Много леки дефекти, незабележими с просто око и видими само под 10-кратно увеличение с лупа. Това качество диаманти изглеждат перфектно чисти за нетренираното око. По-горните категории са много добри, но цените са доста високи, а разликата не се забелязва никъде другаде, освен в лабораторията на гемолог.
• SI1, SI2 (Small Inclusions): Притежаващи незначителни дефекти, които могат да се видят под десетократно увеличение и в някои случаи (SI2) се виждат и с просто око. Този тип камъни присъства в почти всеки бижутерски магазин, предлагащ диаманти. Камъкът изглежда прекрасно, но не се плаща допълнителната цена за лабораторно измерена чистота. Препоръчвам да не взимате такива диаманти, но можете да закърпите бюджета с тях.
• I1, I2, I3 – Притежаващ видими дефекти (три степени). Тези дефекти са видими с невъоръжено око. Степента на чистота I1 (средни включвания) в диамант, който е много добре шлифован, може да предложи много по отношение на красота. За някой, който иска голям и внушителен диамант и е с ограничен бюджет, тази категория може да е перфектната алтернатива. Колкото до I2 (големи, многобройни, леснозабележими включвания, които леко понижават блясъка) и I3 (същите, които силно понижават блясъка), просто не взимайте такъв диамант в никакъв случай!

Изрязване

Изрязването (известно още като фасетиране) на диаманта е една от най-важните му характеристики, която хората често бъркат с формата. Доброто изрязване иска точни пропорции, чудесна симетрия и определя каква част от светлината ще бъде отразена, т.е. колко силно ще блести брилянтът…

Ако диамантът е изрязан прекалено плитко, светлината излиза през долната му част. Ако пък е изрязан прекалено дълбоко, светлината излиза отстрани. Само при спазване на точните пропорции, тя се отразява по правилния начин и диамантът блести наистина.

Изрязването се оценява по скалата лошо (poor), добро (good), много добро (very good), отлично (excellent) и само за кръглите диаманти – идеално (ideal).

Симетрия

Освен спазване на пропорциите, важно e и да се спазва симетрията. Иначе отново блясъкът на диамантa няма да е добър. Симетрията има много по-малко влияние от изрязването, но въпреки това я имайте предвид и не взимайте диамант с лоша симетрия. Оценява се от лоша до отлична.

Полиране

Малките грапавини по повърхността на диаманта, леките драскотини и ожулвания по ръбовете се отстраняват при полирането на диаманта. Никой диамант не блести истински кристално, ако не е полиран. Полирането също се оценява от лошо до отлично.

Разбира се, има още куп характеристики на диамантите, но тези са най-важните и на нас като аматьори би трябвало да са ни достатъчни… Още веднъж препоръчвам Blue Nile, където всичко е обяснено подробно, идва опаковано директно в красива кутийка, после можете да изберете същата като пръстена халка, а корекциите по размера са безплатни. Аз ползвах услугите им и съм много доволен от обслужването, въпреки че тогава нямаше доставка до България.

Как да предложим с диамантен пръстен?

Това е толкова индивидуално, а и този пост стана толкова дълъг, че мисля да пропусна. За моето предложение вече знаете, а добри идеи може да намерите навсякъде в Интернет.

Ще ви кажа само нещо важно: брак (поне в повечето случаи) се предлага и приема веднъж в живота. Направете го незабравимо – иначе и най-скъпият диамант е парче безполезен камък. Помислете си какво ви свързва, какво ви различава от останалите двойки, какво е нещото, което би я зарадвало или изненадало… Коя е вашата песен, кое е вашето място, кой е вашият филм и кой е вашият ресторант?

За да стане добре ви трябва сериозна подготовка, а в повечето случаи – и помощ от приятели. Но си струва, вярвайте ми! И за да ви вдъхновя, ето един последен пример:

Сега ви желая успех и да не забравите да почерпите след това…

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 16.07.2009 -- Предложението ми за брак – история в два варианта (8)
• 11.07.2009 -- Сгоден! (22)
• 22.12.2010 -- 12 лесни начина да различим истински диамант от фалшив (8)
• 14.07.2009 -- Казах "Да" на Петър в най-приказната нощ… (15)
• 11.07.2010 -- Благодаря ти! (39)
• 01.02.2010 -- Женени ли сте? (4)
• 18.01.2010 -- Понякога… (4)
• 30.12.2009 -- Сватбата ни… (15)
• 04.12.2010 -- Ефектът на пеперудата (2)
• 26.11.2010 -- Ще ни пратите ли в Доминиканската република? (обновена) (17)
• 19.11.2010 -- Какъв цвят ще са очите на детето ви? (9)
• 15.09.2010 -- Time Capsule 2010 (24)
• 07.09.2010 -- Sales!!! (4)
• 14.06.2010 -- Конкурси, определени от броя гласове (14)
• 02.06.2010 -- Продава се: матрак Tempur за Вашата любима играчка! (6)
• 13.04.2010 -- Един незабравим уикенд в Единбург (5)
• 24.02.2010 -- Цветови тест за професионална ориентация (5)
• 04.02.2010 -- Можете ли да поберете Aston Martin и Ferrari заедно в единичен гараж? (6)
• 04.10.2009 -- Фестивалът Merce’09 в Барселона (3)
• 28.07.2009 -- Приказки (2)

Дотолкова го харесвам и идентифицирам с него, че ми се иска тая снимка да ми e в личната карта. Мога дълго до я интерпретирам, но сега:

1. Обърнете внимание на главните букви - GOA - ако те нищо не ви говорят, питайте чичко гугъл.

2. "goat" води асоциативно към "scapegoat" - жертвения козел от Библията, книга Левит, гл.16. На руски и български е известен като "козел отпущения" - върху него се възлагат всички грехове, извършени от евреите, и те го изгонват в пустинята, сиреч греховете им не са вече техни и при тях, а те са чисти-чистички.

3. Обаче моят е "neon" - сиреч съществуващ в неналична в обикновения свят светлина. Да, той по генезис е "scapegoat", но както човеците са го направили такъв, така и несъществуващата дотогава светлина е направена от човеците и премахва техните грехове (а дали ги премахва, или връща към тях?) и така изчиства жертвеносттта му.

5. А който се интересува какво е това странно нещо ГОА -->
Аватарите мои - Гоа. А непосредственжо:


Hallucinogen - Goa trance mix

[видео]



[край на видеото]

Двама миньори са загинали при трудова злополука в рудник „Джурково“ вчера, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Пловдив. Сигналът за случилото се е бил получен в РУП-Асеновград в 21,25 часа. Починалите са Славчо Стефанов Асенов на 43 години от Първомай и Димитър Атанасов Башев на 48 години от Лъки. Според Главна инспекция по труда [...]

Вълна от протести в Алжир предизвика вдигането на цените и растящата безработица. Цяла нощ столицата на страната бе блокирана от безредици, а студенти нападнаха полицейски участък и подпалиха редица магазини. Полицията е искала няколко пъти подкрепления, за да спрат няколко стотици протестиращи, влезли в сблъсъци с органите на реда, съобщава Al Jazeera.

Студенти са блокирали основните пътни артерии около Бумердес, на 60 км. източно от столицата Алжир, и в Бежая, на 200 км. от столицата, съобщава електронното издание El-Watan. Според последни данни, цялата източна и западна част на страната са обхванати от протести срещу безработицата.

В Алжир магазините пък спряха работа, след като бяха атакувани от демонстранти тази вечер. Полицейски участък също бе ударен и изгорен, а главни булеварди са блокирани с горящи гуми.

Представителството на Рено, останало в Алжир от времето на колониалната политика, също е било нападнато и подпалено, а дузина автомобили са били унищожени, предава AFP.

Докладвани са протести и в Оран, на 400 км. от столицата, както и в други по-малки градове на страната. Магазините за хранителни стоки са ограбени, а студенти оставят лозунги, призоваващи за протест срещу повишението на цените, корупцията и безработицата в Алжир.

Според съюза на търговците и занаятчиите в Алжир, цените са се покачили между 20% и 30% през последните дни, като най-поскъпнали са захарта и маслото. Като опит да успокои ситуацията, търговският министър Мустафа Бендаба заяви в сряда вечерта, че вдигането на цените не е само в Алжир, а това е световна тенденция.

Около 75% от алжирците са на възраст около 30 годишни, а 20% от тях са безработни, според МВФ. Абделазиз Бутефлика, президент на Алжир от 1999 г., обеща през 2009 г. да се изградят един милион нови жилища, след като земетресение от 2003 г. унищожава голяма част от тях. В същото време населението се е увеличило три пъти, достигайки 35, 6 милиона души от обявяването на независимост от Франция през 1962 г.

“Страхувам се, че ситуацията е много тежка. Очаква се голям взрив.”, смята социологът Мохамед Саиб. “Има основания да смятаме, че бунтовете в Тунис има ефекта на епидемията.” Това, което разтърси Тунис, сега разтърсва и Алжир. Мароко е в същата ситуация и е въпрос на време да избухнат безредици и там.

'Mockingjay' е любимата книга на интернет потребителите! Или поне на тези, които влизат редовно в най-голямата социална мрежа за книги Goodreads. Сайтът обяви в четвъртък победителите в ежегодния си конкурс за най-обичани от читателите книги. Книгата на Сюзан Колинс спечели в 4 от категориите на конкурса.

Топлофикацията в Шумен не плаща, по тази причина й спират доставката на газ – Бойко Борисов се обажда и "уточнява" с ръководството на Булгаргаз да продължи доставките на газ въпреки неплащането. С две думи, коректните платци на газ са прецакани именно защото са коректни, а некоректните са възнаградени. Същият Бойко Борисов много се възмущаваше защо предишното правителство поддържа Кремиковци (вкл. с газ от Булгаргаз, който никога няма да бъде платен). Сега той следва същия прахоснически популизъм.

Софийската топлофикация (общинска, а преди държавна) дължи 100 милиона лева за текущи плащания към Булгаргаз и още 500 милиона за стари плащания. Дори няма заплаха за спиране на подаването на газ. Виж, ако частната топлофикация във Варна не си плаща, веднага ще й спрат подаването и ще обвинят собственика, че е некадърен чужд инвеститор. Но некадърността и издънките в държавните компании се толерират (дори да са за 600 милиона лева!).

ЕВН спира тока на неизрядна мина (която има опит – често й се случва да й спрат тока). Мината е неизрядна, освен това е в нарушение, защото няма резервно захранване (което е задължително), в същото време мината нарочно е оставила хората долу, за да предизвика скандал. Министърът критикува ЕВН. Как насърчаваме коректността при плащанията по този начин?

За БДЖ и постоянните извънредни плащания на пари вече съм писал многократно. Всъщност, БДЖ беше първата, която повлече крак и накара това правителство да й даде пари вместо да стане обратно – то да я накара да се вмества в бюджета си.

И това не е изчерпателно изброяване – само няколко скорошни случая на меки бюджетни ограничения. Говорим за проблем, премахнат от водещите страни в региона още преди 1-2 десетилетия.

Блогът за икономика 2010

В памет на Пърси и на нсички други котки на всички други хора.

Първо, нека уточним, че за неспециалистите „социални мрежи” означава facebook, а „търсачки” – google. На никой не му пука за десетките, дори стотици деривати на тези продукти в мрежата.
Всички са във facebook и всички търсят с google. Всички потребители, които формират пазара.

Почти никой не знаеше какво е „социална мрежа”, преди да се появи facebook. Не вярвате ли? Попитайте майка си, която отскоро има профил в бука и коментира всеки ваш статус, хехе.

Facebook сега е манията, каквато бяха блоговете преди няколко години. Тогава всеки по-грамотен юзър се зариби да спами уеб пространството с новини от собственото си ежедневие, които не интересуват никого. И „В началото беше словото!” И Б(л)ог създаде blogger, а после wordpress. Или може би обратното, не помня.

По-важното е, че блоговете окупираха вниманието на всички, които са част от т.нар „интернет общество”, т.е хората, които си губят времето или по някакъв начин си изкарват прехраната, седейки пред компютър.

Днес вече е модерно да се говори за  социалните мрежи като алтернатива на блоговете. От моята тясно не-специализирана и технически неграмотна камбанария, този конфликт изглежда така: Facebook vs WordPress. Писателският профил на Тишо срещу Писателския блог на Тишо.

Хм.

Каква е разликата, всъщност? На пръв поглед и двете места те свързват с едни и същи хора. Разликата е в това, че читателите на блога няма да разберат къде си се напил и припаднал в четвъртък вечер, ако не им кажеш, докато в „социалната” мрежа твои „приятели” със сигурност ще качат богат снимков материал от „събитието” и ще сложат етикет с името ти върху всеки кадър, да се знае…

Разбира се, това не е достатъчно сериозна причина да предпочитам блога, като средство за общуване, пред социалната мрежа. В единствено число.

Преди няколко месеца изнесох презентация в клуб „Спри и помисли” на тема: „Блог да ви е на помощ” (слайдове: тук, видео: тук), където много простичко обясних каква е разликата между това да имаш блог и това да участваш в социална мрежа.

Представете си парти. Разни хора се събират на едно място да употребяват алкохол и леки наркотици, да клюкарстват, да танцуват, да се хвалят с новите си придобивки или да показват новото си гадже. Други идват с тайната надежда да намерят такова на партито.

Собственият блог означава партито да е у вас. Може да заключиш любимите си порно списания в отделна стая, където никой няма да ги види, можеш да определиш къде ще се пуши и къде не, какъв алкохол ще се консумира, каква музика ще се слуша, кого да поканиш и кого да изгониш, в колко часа да свърши купонът и т.н.

Същите хора „купонясват” и във facebook. Но там ти си гостенинът и ти трябва да се съобразяваш с правилата, а правилата ги определя домакинът. Марк. Той решава какво, къде, кога и как. А половин милиард души му играят по свирката. Те само присъстват. Защо така?

Ами, защото е много по-лесно да отидеш на купон, отколкото да организираш парти у вас.

Второто изисква повече усилия, време, организация и ресурси, но ти осигурява повече свобода. Имаш пълен контрол върху ситуацията. Чувстваш се „като у дома”.

Това е причината социалните мрежи да НЕ изпратят блоговете в девета  глуха. Всеки обича да се чувства „като у дома”.

Разбира се, промени настъпват. Блоговете и социалните мрежи са процес, а не събитие. Всеки процес търпи развитие с времето.

Развитието при блоговете е, че стават по-шумни, по-глупави и по-разводнени, а информацията в тях е все по-некачествена, докато постовете в „старите” блогове са по-редки и по-лаконични. Дори вече има стотици хиляди, даже милиони блогове, занемарени от своите мързеливи притежатели. Последните разбраха, че няма какво да кажат на света, а и да кажат, няма кой да ги чуе, защото никой не се интересува от четката им за зъби или от „предимствата” на новото им гадже. По-лесно е да споделят тези неща във фейсбук. Там със сигурност някой ще ги забележи.

Докато развитието при фейсбук е, че расте като тумор. Всички знаем как свършва това.

Маниите идват и си отиват, хората остават. Трябва да ви съобщя, че социалните мрежи няма да изпратят блоговете в девета глуха. Те ще ги последват там. Всички ще акостират в тихия пристан на забравата един ден. През 21 век ще се появят нови средства за общуване и забавления. Кои са те? Ако знаех, щях да съм най-младият български милионер и пак нямаше да ви кажа…

Да се върнем в настоящето. Природата обича изобилието и вечно добавя  нови форми към старите. Или просто ги трансформира. Прибързано е да говорим, че фейсбук и компания ще затрият блоговете. Докато го има едното, ще го има и другото.

Спомнете си радиото и телевизията. Тогава масовото схващане беше, че синият екран ще изпрати дървената „сляпа” кутия завинаги в килера. Стана ли така? Не. Ами интернет? Нали щеше да елиминира хартията в офиса? Започнахме да принтираме дори имейлите си на хартия. Просто се научихме да рециклираме по-добре, за да имаме повече хартия и това е всичко. Междувременно се появиха онлайн радиа, онлайн телевизии, онлайн вестници и онлайн списания, вместо пресата да изчезне от хоризонта. Природата обича изобилието. Тя обича и трансформацията.

Дървеният радио сандък преживя много трансформации през изминалия век. Сега слушате радио в колата. Стационарният телефон се превърна в мобилен, а мобилният – в преносим компютър, радио, телевизор, фотоапарат, гейм плеър и видео камера едновременно.

Същото очаква блоговете и социалните мрежи в близкото бъдеще. Тотална трансформация. Не едното за сметка на другото. В днешния им вид те, естествено, са обречени. Но ще се появят нови на тяхното място, по-технически съвършени и с абсолютно същото предназначение.

Защото хората обичат да се събират, да пият, да клюкарсват, да воаьорстват, да изпъкват, да се хвалят и да създават нови контакти. Това е тяхната природа. Тя не се е променила много от времето, когато Питагор чертаеше с пръчка върху пясъка.

Помислете върху това.

Тихомир Димитров

След еуфорията по посрещането й (която май всеки следващ път е по-малка от предходния), новата година послушно се затътри към своя край. Това, дали тя ще бъде щастлива, зависи от нас самите и в този ред на мисли аз лично се радвам, че споделянето на любимата си музика с други хора (било то чрез този блог или чрез въртене на плочи в някой клуб) е едно от нещата, което ме прави истински щастлив. Утрешното трето издание на Funky Bites е причината за днешната фънки хапка. Докато избирах кои от 7-инчовите бижута да влязат в чантата ми за утре, се натъкнах на голям брой парчета, които по една или друга причина не попадат често в сетовете ми. Тази грешка ще бъде поправена, а едно от въпросните парчета е Africano на Earth, Wind & Fire.

Групата е създадена през 1969 в Чикаго. Водени от Maurice White – главен композитор и текстописец, през 70-те те пленяват публиката с хитове като After the Love Has Gone, September, Reasons, Let's Groove, Boogie Wonderland, Fantasy и Shining Star.

Earth, Wind & Fire са първата група от чернокожи изпълнители, която започва да концертира по света като хедлайнер и без подгравящ изпълнител, първата, която получава Gold Ticket Award за продажби на над 100 000 билета за концерт и получава Crystal Globe Award на Columbia Records за продажби на над 5 000 000 копия от албумите си на международния пазар. Те са и първите чернокожи изпълнители със сингъл и аблум едновременно на No.1 в поп класациите: Shining Star и That's The Way Of The World.

В основата на Earth, Wind & Fire е барабанистът Maurice White – негова е цялата музикална концепция, той организира различните формации на групата, негови са идеите за фантастичните спектакли, с които музикантите стават известни в целия свят. Той вплита и звука на оригиналния африкански ударен инструмент калимба, който се превръща в запазена марка на Earth, Wind & Fire. Maurice White има солидна основа в музикалната си практика – през 60-те работи с чикагски блус и джаз величия като Mudy Waters, Howlin’ Wolf, Etta James и Ramsey Lewis. В по-късни години е продуцент на Emotions, Dennis Williams и други вокалисти, които участват като гост-музиканти в концертите на Earth, Wind & Fire.

Първата формация на Earth, Wind & Fire просъществува в продължение на година и половина (когато излизат първите два албума) и не постига сериозен успех. Във втората остават само братята Maurice и Verdine White (две години по-късно ще се присъедини и Freddie), а договорът с Columbia осигурява нужната популярност. Първият суперхит Shining Star носи на Earth, Wind & Fire награда Grammy през 1976. следват Fantasy, September, After The Love Has Gone, Got To Get You Into My Life (кавърверсия на Beatles), Boogie Wonderland.

В края на 70-те групата предприема няколко световни турнета, които нямат равни по мащаба на ефектите. Освен цялата лудница на сцената, е привлечен и илюзионистът Dough Henning, който смайва публиката с магически номера, левитация, древноегипетски символи, фантастични андроиди и още куп нестандартни за времето си (а май не само за тогава) атракции.

За своята 40-годишна история, белязана от множество трансформации най-вече в състава на групата, Earth, Wind & Fire имат зад гърба си над 30 албума и 6 награди Grammy.

Africano е инструментална композиция, която ме кара да настръхвам от удоволствие, докато я слушам. Всеки път. Още утре ще я споделя с посетителите на третото издание на Funky Bites и, сигурен съм, реакциите ще са положителни. В убийствения джаз-фънк на Earth, Wind & Fire са вплетени афро перкусии, които придават на парчето усещане за екзотика и много динамика. Africano е Б-страна на That’s The Way Of The World. Enjoy.

Peace & Funk

Информация на Дневник.

Цветанов, Дянков и Танов оглеждат заедно заловени контрабандни цигари в Гоце Делчев

Вицепремиерите Цветан Цветанов и Симеон Дянков и директорът на агенция "Митници" Ваньо Танов направиха оглед на трите задържани снощи на ГКПП "Илинден" ТИР-а с контрабандни цигари, съобщи агенция "Фокус".

Те са били посрещнати от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) комисар Захарин Панов и директора на ОДМВР-Благоевград комисар Йордан Кочев, които обясниха къде са били заловени ТИР-овете.

Резултатите от операцията ще бъдат оповестени на брифинг, който се очаква да започне след малко.

Това се случва ден след като изтекоха стенограми от разговори на Ваньо Танов с Дянков и заместника му Владислав Горанов.

Когато през 2007 година пътувах в Централна Турция, посетих няколко града, коите граничеха с източната част на страната и бяха свидетели на дългият конфликт между Анкара и бунтовниците от ПКК. Населението бе свикнало с атаките, а повечето семейства имаха пратени войници по иракската граница, за да се бият с частите на кюрдите. В един от градовете имаше паметник на убитите турски учители – разказаха ми, че било практика да се убиват учители, тъй като те били носител на турската култура. Пътувайки веднъж с автобус, беше късно вечер, чух новините, на които много от хората реагираха – започваше нова атака по цели в Северен Ирак, а една жена сподели, че и двамата й синове са на фронта.

Вестник New York Times публикува разказ на журналистите Стивън Фарел и Шихо Фукада за срещата им бунтовници от ПКК. Интересен материал, който ми напомни за това, което бях разбрал от пътуванията си в Турция.

Никак не е лесно да се посетят планинските райони на Северен Ирак, където ПКК има свои постове, разказва Стивън Фарел. Турция има амбицията да установи влияние в Ирак чрез икономика и култура, но често се извършват военните операции срещу постове на ПКК, определени като терористи от САЩ и Европейския съюз.

В същото време затоплянето на отношенията между Ирак и Турция може да осигури рамката за края на конфликта, продължил повече от четвърт век и струвал най-малко 40 000 жертви.

В скорошно интервю с комантира от ПКК, Мурат Карайлан, проведено в планината Кандил, той твърди, че е готов да прекрати борбата и да се потърси политически решение за кюрдите. В северната част на Ирак положението е малко по-добро, но не толкова различно. В големия кюрдски град, Ербил, турци изграждат търговски центрове и предлагат добри условия за живот. Няколко часа път с кола извън Ербил показват спартанския начин на живот на бойците на ПКК, които са се настанили на границата между Ирак, Иран и Турция.

Официално местното кюрдско правителство в Северен Ирак отрича да предоставя убежище на бунтовниците. Според официалната позиция, правителството ограничава достъпа до районите, където действат ПКК, но това не е толкова вярно. В планината Кандил, част от планинската верига Загрос, присъствието на ПКК е безспорно. Още при първите подстъпи се виждат портрети на кюрдския лидер Абдула Йоджалан и властта в Ербил едва ли може да направи нещо по въпроса.

През цялото време, разказват Стивън Фарел и Шихо Фукада, мъже и жени, в униформи на ПКК, съпровождат всеки минал през пунктовете, като се пращат постоянно патрули из пътеките и планинските пътища на скалистия терен. Бунтовниците имат своя шевна фабрика за изработката на униформи, клиника за ранените и гробище.

Германският лекар, Медия Авиян, сега работи именно в тази клиника. Тя няма кюрдски корени, доброволно решава да помогне, след като нейни приятели я запознават с каузата на ПКК през 1990-те години. Нейното име е кюрдско, но тя го приема по-късно, когато се премества в Северен Ирак през 1993 г.. Истинското й име е немско, като казва само, че е от Долна Саксония и е учила медицина в Хамбург.

На етажерка зад нея в болницата има снимка на Йоджалан, клетвата на Хипократ и историята на ПКК. Запитана как съчетава лечението на хора в болницата със знанието, че участва в организация, обвинена в убийството на хиляди, тя отговоря, че в Турция са избити също толкова кюрди. “ПКК не убиват цивилни граждани”, казва тя.”Те убиват тези, които ги убиват. Просто се защитават, нищо друго.”

Всички членове на организацията- лидери, бойци, доброволци -защитават борбата си с такъв романтизъм и сила на духа, че е трудно да си представят, че могат да се върнат към спокойния градски живот. Много от тях са в планината в продължение на години.

“Аз съм боец от 18 години”, разказва Горсе Мерето в почивката, докато се снима филм на ПКК. “През цялото време, в което съм бил тук, не е убит един цивилен, всички бяха войници.”

Фибанк си пакетират кибербоклука с Tron, а покрай “Запознай се с малките” се рекламира сандвич на Subway. Тия пинизи не могат да хрумнат на наште маркетингови хуйове путки, явно е световен мийм и идва “отгоре”.

Има някаква логика, нетрайният продукт се пакетира с траен. Нетрайното е филмът, който се върти 3 седмици по кината и заминава на баба си у фустата. А кредитната карта и сандвича остават в консумация още няколко години. Ама по същия принцип към кафето могат да ми предлагат и дърводелски трион. Основната файда е че отпада нуждата от дизайн. Бен Стилър става лице на сандвича, хлопват му една снимка с надпис на билборда и пътува. Даже и Фотошоп не ти трябва, това може чистачката да го направи на Гимпа

Бива ли таква свинщина, Firefox да налапва 1.4 Gb рам и да се оплаква за още? Редица адони ще затворят вратата от външната страна, усещам…

Поредният епизод от “Голямата ченгеджийница” не изненада никого. Обнародваните записи от разговори на шефа на митниците с министъра на финансите и неговия заместник са любопитно четиво за всеки, който е изкушен от политическите интриги. Използваните квалификации имат само клюкарска стойност. Споменатите конкретни случаи трябва да бъдат проверени от правоохранителните органи. За нас, гражданите, остават няколко извода:

1. Всичко се записва и всички знаят за това

Разпространените разговори на Танов с Дянков и на Танов с Горанов може да стигнат до нас по няколко начина. Възможно е да са направени със специални разузнавателни средства от службите, а след това да са били изнесени навън. Възможно е да са направени от някоя друга структура, която не е част от държавата. Т. е. или чужда служба, или някоя бандитска структура. Възможно е и някой от участниците в разговорите да е записвал разговорите без знанието на другите. Нито един от тези варианти обаче не е законен. Още по-стряскащо от нарушението на законите е примиряването с това. Участниците в разговорите знаят, че са подслушвани, и намират това за напълно нормално.

2.Това не е журналистически удар

Никой не трябва да си прави илюзиите, че този случай показва силата на медиите. Това е безсилие. Вероятно много малко колеги ще се откажат от подобна подхвърлена информация. Вероятно и не трябва. Задължение на медиите обаче е не само да разпространят тези записи, но и да разграничат много ясно законното от незаконното. Очевидно т. нар. компетентни органи невинаги го правят. Някои детайли от разговорите може и да стряскат, но детайлите не са толкова важни, когато не виждаш цялата картина. За съжаление тя все повече започва да прилича на битка между едни контрабандни босове и други.

3.Дори и те осъзнават, че са некомпетентни

Стряскащи са оценките, които си разменят представителите на властта. Никой не очаква от тях да си говорят като английски джентълмени, но пренебрежителното и подигравателно отношение към качествата на колегите прави впечатление. Цитираните примери наистина говорят за некомпетентност. Самите представители на властта осъзнават колко случайни и неуки хора има между тях.

4.Проблемът остава недокоснат

Тези записи описват премиера като мълчалив балансьор, който не взима страна в интригите между двама министри, за да запази мира. Похвално е. Но докато запазва мира между непонасящите се, проблемът с контрабандата остава неразрешен. Непризнат и недокоснат.

коментар от в.Пари

Сподели във Facebook

Идеята е на nname.org, от сайта можете да видите как сами да си направите Цветанов

Румен Петков най-накрая може да спи спокойно. Сънят му беше смутен от неспособността му да разбере как господин Цветанов е успял за 2 години да събере средства и да си закупи 6 апартамента (на цените на спанака в разцвета на имотния балон).

Сега вече знаем. Министър Цветанов обясни, че приходите му са от "консултантска дейност в сферата на националната сигурност", но ни се струваше малко необяснимо какви точно умения и знания притежава господин Цветанов.

Просто сме гледали в неправилната посока през цялото време.

Министър Цветанов не консултира фирми как се брани националната сигурност, той ги консултира как се заобикаля.

Как иначе да си обясним думите на Ваньо Танов в изтеклите телефонни разговори  с министър Дянков, в които шефът на митниците в прав текст казва, че Цветан Цветанов осигурява политическа протекция върху определени фирми, които нарушават закона и осъществяват контрабанда?

И тъй като ми писна вече да обяснявам, че това или онова проявление на любимия вътрешен министър е достойно за подаване на оставка, реших да основа Цецометъра, с който да меря абсолютния брой основания за изгонването на Цветанов (но тъй като министър-председателя едва ли ще се осмели да го направи, то той ще служи повече като стена на срама за г-н Борисов).

Идеята е на nname.org, от сайта можете да видите как сами да си направите Цветанов

Румен Петков най-накрая може да спи спокойно. Сънят му беше смутен от неспособността му да разбере как господин Цветанов е успял за 2 години да събере средства и да си закупи 6 апартамента (на цените на спанака в разцвета на имотния балон).

Сега вече знаем. Министър Цветанов обясни, че приходите му са от "консултантска дейност в сферата на националната сигурност", но ни се струваше малко необяснимо какви точно умения и знания притежава господин Цветанов.

Просто сме гледали в неправилната посока през цялото време.

Министър Цветанов не консултира фирми как се брани националната сигурност, той ги консултира как се заобикаля.

Как иначе да си обясним думите на Ваньо Танов в изтеклите телефонни разговори  с министър Дянков, в които шефът на митниците в прав текст казва, че Цветан Цветанов осигурява политическа протекция върху определени фирми, които нарушават закона и осъществяват контрабанда?

И тъй като ми писна вече да обяснявам, че това или онова проявление на любимия вътрешен министър е достойно за подаване на оставка, реших да основа Цецометъра, с който да меря абсолютния брой основания за изгонването на Цветанов (но тъй като министър-председателя едва ли ще се осмели да го направи, то той ще служи повече като стена на срама за г-н Борисов).

Идеята е на nname.org, от сайта можете да видите как сами да си направите Цветанов

Румен Петков най-накрая може да спи спокойно. Сънят му беше смутен от неспособността му да разбере как господин Цветанов е успял за 2 години да събере средства и да си закупи 6 апартамента (на цените на спанака в разцвета на имотния балон).

Сега вече знаем. Министър Цветанов обясни, че приходите му са от "консултантска дейност в сферата на националната сигурност", но ни се струваше малко необяснимо какви точно умения и знания притежава господин Цветанов.

Просто сме гледали в неправилната посока през цялото време.

Министър Цветанов не консултира фирми как се брани националната сигурност, той ги консултира как се заобикаля.

Как иначе да си обясним думите на Ваньо Танов в изтеклите телефонни разговори  с министър Дянков, в които шефът на митниците в прав текст казва, че Цветан Цветанов осигурява политическа протекция върху определени фирми, които нарушават закона и осъществяват контрабанда?

И тъй като ми писна вече да обяснявам, че това или онова проявление на любимия вътрешен министър е достойно за подаване на оставка, реших да основа Цецометъра, с който да меря абсолютния брой основания за изгонването на Цветанов (но тъй като министър-председателя едва ли ще се осмели да го направи, то той ще служи повече като стена на срама за г-н Борисов).

Идеята е на nname.org, от сайта можете да видите как сами да си направите Цветанов

Румен Петков най-накрая може да спи спокойно. Сънят му беше смутен от неспособността му да разбере как господин Цветанов е успял за 2 години да събере средства и да си закупи 6 апартамента (на цените на спанака в разцвета на имотния балон).

Сега вече знаем. Министър Цветанов обясни, че приходите му са от "консултантска дейност в сферата на националната сигурност", но ни се струваше малко необяснимо какви точно умения и знания притежава господин Цветанов.

Просто сме гледали в неправилната посока през цялото време.

Министър Цветанов не консултира фирми как се брани националната сигурност, той ги консултира как се заобикаля.

Как иначе да си обясним думите на Ваньо Танов в изтеклите телефонни разговори  с министър Дянков, в които шефът на митниците в прав текст казва, че Цветан Цветанов осигурява политическа протекция върху определени фирми, които нарушават закона и осъществяват контрабанда?

И тъй като ми писна вече да обяснявам, че това или онова проявление на любимия вътрешен министър е достойно за подаване на оставка, реших да основа Цецометъра, с който да меря абсолютния брой основания за изгонването на Цветанов (но тъй като министър-председателя едва ли ще се осмели да го направи, то той ще служи повече като стена на срама за г-н Борисов).

Тази сутрин нямаше как да не се усмихна, щом получих мейл от компанията “Позор”. Те имат традиция в началото на всяка година да пускат филмов фестивал с филми от Близкия изток и Северна Африка, като миналата година участвахме заедно – те и Форум за арабска култура. Е, сега идва третото издание на “Цветята на Корана”!

Третото издание на фестивала „Цветята на Корана“ ще стартира на 20 януари (програма на прожекциите) в Дома на киното с иранския филм „Светлина в мъглата“, отличен с наградата „Златна Афродита“ за най-добър филм на фестивала „Любовта е лудост“. В рамките на месец в „Дома на киното“, „Евро синема“, „Червената къща“ и “Dada Cultural Bar” зрителите ще могат да видят специално подбрани програми с най-добрите филми от Иран, Палестина и Мароко, както и заглавия от Турция, Ливан, Йордания и Египет.

Иранската кинематография ще бъде представена с 8 заглавия, сред които най-награждаваният филм за 2009-та „Историята на Ели“, който спечели „Сребърна мечка“ от фестивала в Берлин, както и фаворитът на фестивала в Сан Себастиан „Полумесец“, отличен с цели 3 награди, включително „Златна раковина“ за най-добър филм. Специална прожекция ще има отличеният със „Златна палма“ филм на Аббас Киаростами „Вкусът на черешата“, който до този момент не е показван на екран у нас. Режисьорът ще има двойна премиера в България, тъй като в програмата на фестивала е включен и филмът му „Ширин“, в който се срещат най-известните актриси на Иран и френската звезда Жюлиет Бинош.

Но това не е всичко!

За първи път фестивалът „Цветята на Корана“ ще покаже панорама с филми, заснети и отразяващи живота в Палестина. Безспорният хит е американската продукция „Амрика“, отличена с наградата на ФИПРЕССИ на фестивала в Кан и номинирана в три категории за наградите „Независим дух“, включително и за най-добър филм. В пълната си версия ще бъде показан филмът „Врата към слънцето“ по превърналия се в бестселър роман на ливанския писател Елиас Хури. Четири часовата продукция ще бъде прожектирана в две части, като зрителите ще могат да се насладят на най-известната палестинска актриса Хиам Аббас и на звездата на френското кино Беатрис Дал.

Акцентът върху киното на Мароко ще бъде поставен с три филма, сред които впечатляващият дебют на Ясмин Касари „Нероденият плод“, отличен на фестивалите в Мар дел Плата, Копенхаген, Фрайбург и Тбилиси.

Турската суперпродукция „Мустафа“ ще представи впечатляващ портрет на най-уважавания турски държавник Мустафа Кемал Ататюрк. Музиката към филма е дело на Горан Брегович и е написана специално за проекта.

В програмата на фестивала е включен и първият филм заснет в Йордания „Капитан Абу Раид“. Историята за приятелството между сладкодумен старец и група симпатични хлапета изненадващо се превърна в един от хитовете по световните форуми с десетки отличия, включително от фестивалите в Сънданс, Палм Спрингс и Дубай.

Дебют в програмата на фестивала ще направи и филм от Ливан – „Празник всеки ден“ на режисьорката Дима Ел-Хор, който се превърна във фаворит на публиката както в Ливан, така и на фестивала в Торонто.

За първи път в рамките на фестивала ще бъде представена и късометражна програма озаглавена „Кино Изток“, където са намерили място най-награждаваният турски късометражен филм за 2010-та „Велосипед“,  отличеният на „Берлинале“ „Бейрут-Берлин“ , както и британската продукция „Тръни и коприна“, представяща четири палестински жени, които се осмеляват да работят професии изцяло предназначени за мъже.

Паралелно с филмовите прожекции във фоайето на Дома на киното ще бъдат изложени фотографиите на Даниел Симеонов и Радослав Шарапанов. Изложбата на Даниел Симеонов „Близо до Близкия Изток” представя впечатляващи кадри, заснети в Сирия, Ливан, Йордания, Мароко и Египет. Докоснете се до жарките лъчи на слънцето в мароканските градове Фес и Казабланка, върнете се векове назад във времето и се разходете из древните останки на египетския град-музей Луксор, поплувайте из безкрайното пясъчно море на Палмира и онемейте пред неописуемо красивите скали на Петра.

Радослав Шарапанов е избрал арабската дума „Йалла!”, за да озаглави своята изложба с фотоси от Йордания. Думата е една от най-често използваните в арабския свят и означава „Хайде!”. Фотографиите са заснети сред оживените улици на столицата Аман, по скалните образувания на древния град Петра и из безкрайната шир на долината Уади Рум.

Преди години бях правила няколко витража с професионални бои за стъкло, но тези са доста по-различни и лесни за употреба:). Те са страхотни за правене на весели детски рисунки, които лесно се отлепят и залепят многократно на различни стъклени и огледални повърхности, като това не поврежда самата рисунка.

Комплектът съдържа: боите за стъкло, шаблони, фолио и по два контура (интернет магазин КРОКОТАК). С контурите се очертава желаната рисунка върху фолио и се  изчаква около 2 часа. След това, с боите за рисуване се запълват окунтурените форми. Трябва да се внимава боята добре да изпълни пространството около контура.

След като е поставена и боята, се оставя да съхне, но вече около 24 часа. Когато е готова, много лесно релефната картинка се отлепя от фолиото и внимателно се залепя върху желаната повърхност.

Вижте още:

2006 г. Ваньо Танов е шеф на ГДБОП и преследва акцизните злоупотреби на известни фирми за производство на алкохол. Акцизна злоупотреба е, когато някой ви бръкне в джоба, вземе ви 5 лева на бутилка ракия и си ги сложи в неговия джоб, вместо да ги даде на държавата да храни баща ви и майка ви, които са пенсионери. За да е възможна злоупотребата 2 от 5 или 3 от 5 лева отиват в партийната каса на управляващите, които си затварят очите.

Помощник на Танов е неговият заместник Тони Странджев. Пречи му неговият началник, министър Румен Петков от управляващата партия БСП, която в този отрязък от време прибира 2 от 5 или 3 от 5 лева невнесен акциз. Той изгонва Тони Странджев и назначава на негово място корумпираното ченге Иван Иванов - Рилски, агент на Пещаците (винпром "Пещера"). Закрилата на контрабандата не е само по този канал. Петков пази Пещаците, а шефа на митницата, Дъбката и Велчев са опънали чадър над други крадци на акциз: “В.А.С” ООД, производител на водка "Селект". В крайна сметка Танов си тръгва. Румен Петков също е уволнен, но не заради Пещаците, а заради Галеви брадърс.

2010 г. Ваньо Танов е шеф на митницата и преследва акцизните злоупотреби на известни фирми за производство на алкохол и горива. Акцизна злоупотреба е, когато някой ви бръкне в джоба, вземе ви 5 лева на бутилка ракия и си ги сложи в неговия джоб, вместо да ги даде на държавата да храни баща ви и майка ви, които са пенсионери. За да е възможна злоупотребата 2 от 5 или 3 от 5 лева отиват в партийната каса на управляващите.

Помощник на Танов е неговият заместник Тони Странджев. Помага му и неговият началник, министър Симеон Дянков, който иска всеки пет лева акциз да влязат в бюджета и да има с какво да плаща пенсии. Пречи му министър Цветан Цветанов, който прави интриги, за да изгони Тони Странджев и да сложи на негово място свой човек, който да закриля злоупотребите и да направи Ваньо Танов "пионка."

Цветанов иска както преди 2 от 5 или 3 от 5 лева да отиват в черната каса на управляващите, защото идват избори. Освен това налага свои контрабандни канали за цигари, поверени предимно и само на ромски кланове. Това прозира от думите на Танов: "Не мога да накарам циганите да си плащат."  Постига се троен ефект - първо се махат старите групировки държащи каналите за цигари и се отчитат успехи с борбата против контрабандата, второ се слагат марионетки, безрезервно предани и лоялни (организиран, криминален контингент), трето се осигурява голямо количество ромски гласове за ГЕРБ на всякакви избори.

В крайна сметка Тони Странджев напуска. Ваньо Танов е бесен и говори за фирми, които са закриляни от властта. Не споменава директно Пещаци или други, а магазините "Билла", които са засечени да доставят и продават безакцизна продукция. Работещата мярка в такъв случай е да се правят внезапни проверки в магазините и ако се намерят фалшиви бандероли в един магазин, да се отнема лиценза за продажба на алкохол на цялата търговска верига. От думите на Танов става ясно, че мощни лобита се борят против такъв законодателен текст и успяват.

Това са известните факти. Истината за прикриването на крадците на акциз цъфна вчера от записите на Танов и Дянков. По схемата на Шопенхауер вчера се опитваха да я омаловажат и прикрият (стенограмата препечатана във в. Труд услужливо пропуска точно този епизод с "Билла"), днес я отричат с устата на премиера Борисов, а утре животът ще си продължи и всички ще я приемат за даденост.

Може да има размествания, може да си отиде Танов, или дори Цветанов. Никой няма да пипне с пръст Пещаците и колегите им. Важното е, дами и господа, да не се шуми много много за крадците на акциз, а вие да продължавате да им давате вашите пет лева, които те ще си разпределят по схемата две от пет или три от пет.

А за баща ви и майка ви, които са пенсионери, държавата ще ви вземе още пет от пет.

Миймът с Асен Блатечки набира сила. Докато ченгетат съсипват държавата, поне да се посмеем малко. Пародията не е лично към набедения за секс символ актьор, а по-скоро за цялата сериално-молска “индустрия”, която успява да го докара на визия, но не успява да даде никакъв смисъл.

Още бройки при Ju>>

Режимът на Хосни Мубарак не просто вреди на египтяните, но с всяка следваща година уронва името на арабите пред останалия свят.

Проблемите, които се откриват пред властта в Кайро идват един след друг, като всеки един е по-голямо предизвикателство от предишния. В атмосферата на конфликт между религиите след атентата в Александрия в навечерието на 2011 г., един забравен от управлението проблем се показва отново и към него насочи опозиционерът Мохамед Ел Барадей. Това е проблемът с наследството на Нубия.

Миналият ден Ел Барадей прие в дома си делегация на нубийското население в Египет. Днес 1 700 000 души говорят нубийски език, останал като останка от последното Нубийско царство, чиито последен колапс бил през 1900 г. Днес разлика между араби и нуби (както се наричат те самите) се вижда главно в танците, дрехите и музиката. Нубийците имат редица искания към властта, които не датират просто от няколко години. В миналото Нубия е била силна държава, воюваща с Древен Египет. Историческата област Нубия се простира между град Хартум и Асуан. Днес, след английската колонизация, нубийските земи са поделени между Судан и Египет. На срещата с делегацията, Ел Барадей потвърди, че ще отнесе проблема с нубийските земи до международната общност.

Проблемът започва след изграждането на язовирната стена в Асуан. Властта тогава използва труда на нубийци, още повече, че земята принадлежи на нубийското наследство, респективно на неговите носители. За съжаление, къде поради политически причини, къде поради друго, обезщетения не са изплатени от три последователни правителства.

Днес този проблем се използва често, за да се обвини Египет в потисничество на малцинствата и народите в Египет, а атентатът в Александрия още повече подсили критиките и възможностите на противниците на Египет да злословят.

Настоящият режим, който е от 28 години на власт, не е направил нищо за нубийците, въпреки многото обещания в речите на Мубарак. Решението на проблема е много просто, всъщност. Трябва да се разпределят частите земя около Асуан и подпомагане на семействата, за да вдигнат те поне малко жизнения си стандарт. Втората част от решението е по-трудна, тъй като селата в Египет навсякъде са еднакво засегнати.

Между другото има някои интересни факти, които превръщат Асуан в много желано място и може би още една причини да се смята, че там за замесени много интереси. Района има потенциал за развитие в туристическия бранш и няколко фирми в Египет участват в изграждането на хотели. Като например Amer Group, които ще изградят Porto Aswan, към чиито строеж еколозите се отнасят много отрицателно. OHD са наети за изграждането на Amoun Island Resort и огромен хотел от веригата Taj. Също така фирмата OHD има проект до язовир Асуан, именно върху земите на нубийските селяни.

Разбира се, че няма нищо лошо в това да се инвестира в туризъм в райони, които са далеч от морските курорти на Египет, но нуждите на хората са по-важни. Особено техните права. Да, проектите ще осигурят работни места, но много жители не искат това, а да им върнат земите, които да култивират отново. Населението на Нубия е много интересно и важна част от египетската културна мозайка и това трябва да се запази.

Впрочем нубийският проблем има отношение и към друг въпрос. Има едва мълва, която се носи в Египет от известно време, покрай атентата в Александрия, тя се засили. Провокатори наляха огън, като разпространяват идеята, че Египет трябвало да бъде разделен на четири части и се извършвали дейности за постигането й – Синай за палестинците, от Делтата до Бани Сауиф за мюсюлманите, Горен Египет за християните и отделна държава за нубийците. Явно хората ги е страх от подобен сценарии, иначе нямаше да се случват тези събития, които сега тресат из основи Египет на Мубарак.

Снимка: Дарик

Котките са с четири крака. Кучето е с четири крака. Кучето е котка. Логично, нали?

Продължаваме с разходката на Юрий из Рим. Започнахме пътуването си фонтана ди Треви и „мола“ на Траян, бяхе в крепостта Сан Анджело и Ватиканските музеи, минахме от площад Навона към Испанските стъпала, обиколихме Колизеума, а за последно минахме из хълма Палатин. Днес продължаваме с Римския Форум Приятно четене:

Рим – пътуване из древността

осма част:

Римският Форум

Първото нещо, което изникна пред мен, когато се спуснах от Палатин, беше арката на Тит. Впечатляваща наистина, но не колкото тази на Константин. За мен обаче е по-интересна историята свързана с тази арка.

Принцепсът Тит никога не минава под нея триумфирайки,

както може да си помисли някой, поради простата причина, че тя е построена от брат му Домициан, след неговата смърт. Въпреки това триумфът, ознаменуващ победата над евреите в Първия еврейски бунт е бил един от най-помпозните до това време в Рим. Тази победа слага началото на първото масово разселение на евреите от родната им земя. Не, че преди това в Рим не са живели евреи де. Рим е бил нещо като Ню Йорк на Древността – изпълнен с население от всички краища на тогавашния свят Средиземноморски свят. По времето на Тит жителите му надхвърлят милион –огромна цифра за онази епоха. И то нагъчкани на минимална територия, включваща в общи линии Седемте хълма и Марсово поле.

Естествено евреите никак не долюбват тази арка

и през Средновековието отказвали, дори да минават под нея. Сякаш за да се изгаври с тях, лошият папа Павел ІV пък определил тук мястото, на което евреите, жители на Рим, да полагат клетва за вярност към него. Търсел е символика, основателят на Инквизицията и малко гавра. Във вътрешната структура на арката, може да се види част от военната плячка, която Тит е взел от Втория храм на Йерусалим, след като превзема и опожарява града. Абе направо си е секвестирал богатствата на Храма, които, говори се, по количество са били нещо като пещерата на Аладин. Тук не мога да подмина онзи свещник със седем краища наричан  „менора”, описан още в Библията, като тялото направено от чисто злато, което е осветявало ковчегът с Десетте божи заповеди. Той е един от най-свещените предмети, почитани от евреите до ден днешен. Нищо, че се е изгубил нейде из дебрите на историята. Тук се вижда, как римляните го пренасят, след като са го "взели". [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Римляни „пренасят“ ковчега с Десетте божи заповеди"][/caption] Описанието в Стария Завет обаче е малко неясно (естествено!) и когато през 1949 г. държавата Израел е възстановена, нейните хералдици копират оттук герба на новата си държава, просто защото нямало другаде откъде. Въпреки техните прадеди, които  ненавиждали арката :) [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Мотивът за герба на държавата Израел е взет от арката на принцепс Тит в Рим, Италия"][/caption] Но стига, че пак ме прихвана... Да се размърдаме нататък. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Продължих малко на север, отклонявайки се от туристическия поток за да зърна отблизо

базиликата на Максенций – последният римски император – езичник,

т.е. нехристиянин (е, като изключим инцидентния Юлиан). Макар че това, което се вижда е една малка част от постройката, тя и до днес внушава величественост и кара човека да се чувства някак като малко насекомо пред нея. Не случайно е била най-голямата сграда разположена на Римския форум. Но това става в едни по-късни времена, когато според историците Римската империя вече уверено е закрачила към своя залез. Все пак постройката е довършена от врага на Максенций – император Константин, оня, който в църквите наричаме св. Константин. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Базиликата на Максенций "][/caption]

Крачех нататък, по Виа Сакра (Свещения път), пресичащ форума по дължина.

Римският форум е наистина сърцето на Древен Рим, където се намирали най- важните зашеметяващи обществени и култови сгради. По късно императорите съграждат още форуми –Траянов форум, Цезаров Форум, Августов форум, Веспасианов форум, които в пъти надминават Римския форум по блясък и величие... докато центъра на Рим не заприличал на едно помпозно и смайващо всички варвари, че и римляни място. Мястото, на което съм обаче е сърцето на онзи Рим, който се опитвам да докосна.

Сякаш стъпвам по белия травертин, настлан по целия площад в онова време. Сякаш виждам тълпите от римляни идващи тук, всеки поради своята си причина –адвокати, подсъдими и ищци пред съдебно дело, бащи, регистриращи новородените си деца, сарафи, чакащи обявяването на  курса за размяна, продавачи на какво ли не или пък просто любопитковци, дошли да чуят последните новини. По онова време Форумът е бил единственото място, от което можеш да се осведомиш, какво аджеба става в тоя град и тая огромна Империя  Е, освен кръчмите :) [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Форумът в Рим (възстановка)"][/caption] Повечето от реконструкциите, направени до ден днешен на антични сгради и статуи не отчитат обаче цветовете, които (съвсем естествено) са изчезнали през хилядолетията. Всички сме свикнали да виждаме обезцветените статуи, в които зърваме само елегантната форма, възпитаваща у публиката т. нар. „класически вкус” наложен ни от неумолимото време. А т. нар. класика, в оригиналния и вид е била нещо съвсем различно. Ако я видите, ще си помислите, че е егати и кича. Цветове, цветове, като на циганска сватба. И гърците и римляните използвали безкомпромисно боите. Жалко, че не можем да ги видим днес. Само си представете класическа статуя, чиято коса, устни, кожа и облекло са оцветени в подобаващите цветове... Това е

статуята на Октавиан Август,

която вече ви показах във Ватикана, но оцветена, както е изглеждала при нейното създаване. Имам известни забележки по нея, но нищо... [caption id="" align="aligncenter" width="387" caption="Октавиан Август (възстановка)"][/caption] Червилото му идва малко в повече, според мен :) Това е

храмът на Ромул,

но не на онзи, първооснователят, а на синът на Максенций, който умира още като дете. След смъртта му неговият баща го обожествява и издига в негова чест храм. След 200 години оня германец Теодорих, който владеел остатъците от Рим дарява храма на един папа, който пък от своя страна само това и чакал за да го присъедини към намиращата се зад него друга известна сграда и да създаде нова църква. И за да противодейства на все още ширещия се култ към Кастор и Полукс, чийто вече затворен храм се мъдрел отсреща, кръстил църквата на двама герои, само че този път християнски - Козма и Дамян. Сигурно виждате вездесъщия кръст отгоре. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Храмът на Ромул (Църква Козма и Дамян)"][/caption] Вътре могат да се видят забележителни християнски фрески на над 800 години. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Фрески в църквата Козма и Дамян (Храм на Ромул)"][/caption] Малко след това е храмът на император Антонин Пий и съпругата му Фаустина, чиято колонада е оцеляла, благодарение на това, че храмът е бил превърнат по-късно в църква. Какво говоря, през Средновековието генетичните наследници на древните римляни се опитват да махнат колоните, но дали изгубените инженерни знания, дали простата неспособност на разрушителите станали причина да не могат да ги помръднат. И слава Богу... Постройката отзад е от по-късни времена. Вратата на църквата е на такава несъвместима височина, защото по времето на строежа и през Средните векове нивото на земната повърхност е било на това равнище. По късно, след направените археологически разкопки, нивото естествено пада на равнището, каквото е днес и каквото е било през Римската епоха. Бая копане е паднало... [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Църквата Козма и Дамян (Храм на Ромул)"][/caption] В оригиналния си вид храмът е изглеждал приблизително така: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Храм на Ромул (възстановка)"][/caption]

От храма на Веста са останали едва няколко колони.

Тук весталките поддържали Свещения огън (донесен според преданието от още по-древна Троя от Еней) чак до 391 г., когато християнският император Теодосий затваря храма, а последната весталка Коелия Конкордия става християнка. Това е бил тъжният край на една цивилизация, оставила може би най-голямата следа в историята, видима във всички аспекти на живота ни и до днес. И самоубила се, както повечето многонационални империи, когато и да е. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Храмът на Веста днес"][/caption] И понеже е доста трудно да си представи човек от тези три колони с рехав постамент, как е изглеждал храмът преди две хилядолетия, си позволявам да покажа тази негова реконструкция [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Храмът на Веста (възстановка)"][/caption] От арката на Август са останали само основите. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="От арката на Август са останали само основите "][/caption]

Храмът на  Божествения Юлиий, или иначе казано Храмът на Гай Юлий Цезар

се намира в източната част на оформения в древността площад. Тук е била погребалната клада на Цезар, където след това осиновеният му син император Октавиан Август решава да издигне негов храм. На това място Марк Антоний показва сърцераздирателно напоената с кръв дреха на Цезар пред тълпата и с това подпалва най-голямата гражданска война в историята на Древен Рим. Сигурно сте гледали десетки филми на тази тема. В по-голямата си част несполучливи и нямащи нищо общо с истината. По-късно Сенатът обявява Цезар за бог –първият гражданин в историята на Рим сдобил се с тази титла (след митичния Ромул, разбира се). От тогава всички императори влизат в този сценарии, даже приживе, разрушавайки лека полека Римската Република, а с нея и гражданските свободи на римляните. Най-интересното е, че всичко е ставало в името на народа и този народ поне в началото е одобрявал това, подвластен на популистки речи и действия. Познато нали? От храма са останали само основите му, а навесът, който се вижда, покрива единствено олтара. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Храмът на Гай Юлий Цезар"][/caption] Намирах се на това място на следващия ден, от годишнината от убийството на Цезар. Признателните италианци, изживяващи се за негови наследници, не бяха пропуснали възможността да почетат своя патрон. Нищо, че от смъртта му бяха минали точно 2054 години. Такава памет прави впечатление на представителите на варварски народи, като нашия, за които точните дати в историята им, в повечето случаи, са непостижими. Един училищен клас от Неапол пък ми попречи да вляза вътре и аз благородно изчаках.... На непретенциозната табелка пише: „В памет на мартенските иди” – датата на която група сенатори са убили диктатора, 15 март. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Венец за Цезар"][/caption] А олтарът вътре беше отрупан с цветя. Затрогващо някак... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Цветя за Цезар "][/caption] Усетих се в един момент, че съм се заплеснал в историческото небитие, когато едно девойче леко ме побутна, за да и направя място и разбрах за кой ли пореден път, че не мога да бъда насаме с Миналото в съвременен Рим... Но хайде стига, че май стана дълго. А? Реконструкциите са от: Digital Roman Forum Очаквайте продължението Автор: Юрий Александров Снимки: авторът Други разкази от [geo_mashup_category_name map_cat="775"]– на картата (увеличете мащаба върху Рим – виждат се повече неща, отколкото на пръв поглед): [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="775" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="775"]

Новите носители на престижната британските книжни награди Costa в пет категории бяха оповестени в сряда. Голямата годишна награда на Costa в размер на £30 000 ще бъде връчена на 25 януари, а претендентите са именно победителите в отделните категории.

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Много съм спокоен вече, граждани, относно цялостното бъдеще, което ни предстои. Най-много се успокоих, щом научих, че ГЕРБ подготвят специален закон за клеветата. Доскоро се придържах към по-широко разпространеното мнение, че ако се прави изобщо нещо такова, добре е то да бъде против клеветата, не за. Но и за клеветата може, на кого му пука – важното е законът да върши работа на този, който го прави. А всеизвестно е, че ако си управляващ политик, закон с толкова разтеглив предмет винаги може да ти свърши дадена работа.

Е, разбира се, може, ако не очакваш от него някакви съвсем частни чудеса – да ти прекопае лозето или да ти удовлетвори жената например, а нещо доста по-обществено значимо като разправа с преки политически противници или с неудобни устати журналисти. Пък защо не и с онези обикновени граждани, които вече 20 години след промените свикнаха на воля да псуват властта -  всяка власт, която са имали неудоволствието да си изберат. Псуват я съвсем  безнаказано, клеветят я долно и я обиждат незаслужено. Защото нали сме сигурни, че всяка власт намира себе си за всеотдайна към подопечния си любим народ и много учудена, често и обидена остава, когато случайни минувачи я наричат с клеветнически епитети.

След като влезе в сила този закон например, аз със сигурност ще спра да разпространявам наляво-надясно твърдението, което силно намирисва на клевета – че ГЕРБ са популистка партия и като цяло нямат нищо общо с нормалните, демократични десни формации. Имам предвид не нормалните в България, а нормалните в нормалния демократичен свят. Защото тук ляво и дясно са така объркани, че сред тях нормални няма.

И ще спра да го твърдя, граждани, не защото няма и занапред популизмът на ГЕРБ според мен да си е истина, видима с просто око, както досега, а защото в съда ще трябва да го доказвам с факти пред хора, в чието съзнание представите за ляво и дясно са така объркани, че…..ами прочетете си предишното изречение. И ще трябва да го доказвам също пред закон, който не се интересува от простотиите, сътворени от партиите чрез думи и действия, а само от наличието на първичната им съдебна регистрация. Сякаш тя може да бъде някаква индулгенция за почтеност, принципност и политическа отговорност.

В допълнение срещу мен ще бъде изваден и аргументът, че ГЕРБ е член на дясната и несъмнено демократична Европейска народна партия, което би трябвало напълно да ме срази със силата на втора, още по-ефективна индулгенция. Не че не мога да изръся няколко подобни на клевети твърдения и по въпроса защо ЕНП прие ГЕРБ и за какво ги ползва, но като цяло пак нищо няма да мога да докажа, а ще си остана в сферата само на абстрактните, общи политически разсъждения.

Но аз все пак съм лесен – започвам занапред изцяло да хваля управляващите или изобщо спирам да пиша за българска политика и толкоз. И без това отдавна ми се ще да спра, защото ми омръзна толкова години да играя глас в пустиня. Но какво ще правят например Татяна Дончева и Атанас Атанасов? Последно те и двамата се изцепиха публично, че ГЕРБ не просто обича да използва СРС-та за лични и партийни цели, а и че все по-настъпателно, с оглед наближаващите избори, провежда цялостна политика на полицейско подслушване и следене на политически противници по места. Дончева даже каза, че управляващите са “шизофренни” на тема СРС-та, спецслужби и активни мероприятия.

Което си е клевета отвсякъде, защото в съда както Дончева, така и Атанасов със сигурност не биха могли да докажат с цифри и факти доколко масова е била практиката на подслушване преди ГЕРБ, дали по времето на ГЕРБ тази практика е станала още по-масова, а особено не могат да докажат каква, по дяволите, от гледна точка на истинските демократични принципи, е разликата между масовото и не масовото подслушване. Да не би едното да е по-законно от другото? Или поне да е по-обществено приемливо като незаконно действие? Не че някой ще ги пита точно тези последните работи, но все пак…..

Аз например смятам, че подслушването и следенето на политически противници в България от край време си е било – и си е – достатъчно масово. Така де – дори чисто философски да го погледнеш, абсолютното винаги е достатъчно, защото повече от абсолютното няма как да се реализира. Само че предишните управляващи използваха получената по този незаконен начин информация по-невидимо, чрез подставени лица, когато трябваше да я огласят публично, или чрез сключване на задкулисни сделки, когато не трябваше. А сегашните управляващи или са по-некадърни, или го удариха през просото, като правят всичко открито, на мегдана.

За онези, които се сетят да се попитат коя от двете практики, откритата или закритата,  все пак е по-добра като цяло за българската демокрация, ще кажа, че и двете са еднакво лоши, в случая дори не говорим за избор на по-малкото зло, както правим обикновено по време на избори.

Има обаче и по-важни въпроси от този. Един такъв зададе например онзи ден меродавният френски вестник “Монд” – какво ще се случи, когато България поеме ротационното председателство на Европейския съюз. Това питане, освен от абстрактни съмнения в способностите на България да вирее в демократична среда, на работно ниво очевидно е стимулирано и от конкретен случай – оформилия се огромен европейски скандал около силно рестриктивния унгарски медиен закон, скандал, разиграл се точно в дните, когато Будапеща поема за шест месеца председателството на съюза. Този унгарски закон предвижда глоби до 730 000 евро за аудио и телевизионни канали, които допуснат „посегателство върху обществения интерес, реда и морала“ и  „пристрастни информации“.

Така де, теоретично е правилно – точно толкова, колкото теоретично е правилно твърдението на депутата от ГЕРБ Красимир Велчев: „Аз не вярвам някой да се опълчи срещу това, че трябва да се борим срещу клеветата.” `Ми така си е, срещу това никой не може и няма да се опълчи. Даже Наказателният кодекс не се е опълчил, напротив, в него има текстове, които дават достатъчно инструменти за такава борба – при доказан случай на клевета е предвидена глоба от 5 до 15 хиляди лева, което за България никак не е малко.

`Айде, предвидената също в Кодекса допълнителна мярка “обществено порицание” можем да я пренебрегнем като наказание, защото то е нещо като строгото мъмрене. Забелязал съм, че като ти наложат наказанието “строго мъмрене”, никой в действителност не идва едно “мън” да ти измънка, какво остава пък да го измънка пред строя. Затова всички, особено онези в администрацията, продължават да си действат, както си знаят. Та същото е и с наказанието “обществено порицание” – но, все пак, струва ми се, в случая и глобите стигат.

Обаче – ако не може като цяло срещу безсмислените твърдения на Велчев да се опълчи човек, при всички случаи може и трябва да се опълчи срещу прозрачното желание на ГЕРБ съдържанието на думата “клевета” да се раздуе до невъобразима степен, да се дефинира обтекаемо и да се използва за борба с политически противници, пък били те социалистите от БСП или някои още по-вредни за обществото. Защото какво, ако не “пристрастна информация, която е посегателство върху обществения интерес, реда и морала” е една клевета, нали? Точно като нищо не значещата формула в унгарския медиен закон. Но въпреки това някой ще се зачуди защо европейците отхвърлят подобни, всъщност абстрактно правилни, формули.

Европейците отхвърлят подобни формули не по принцип, а най-вече когато са предназначени да служат като основания за наказателно преследване – защото те са твърде всеобхватни и чрез тях можеш да осъдиш дори някое невинно дете, че говори пристрастно и посяга върху реда и морала, ако изрази недоволство от факта, че ГЕРБ правят глупости в сферата на образованието например. И ги отхвърлят европейците също, защото отдавна са минали по този път и знаят, че той не работи в обществена полза, обратно, работи в обществена вреда. Да не говорим, че неотдавна пък в страните от бившия Източен блок комунистите бяха най-големите блюстители на реда и морала от този вид, наложени чрез наказателно преследване срещу несъгласните – така че европейците като странични наблюдатели имаха възможност да си направят и добри изводи от нашето тогавашно нещастие.

Така или иначе, въпросът стои – какво става, когато България поеме председателството на Евросъюза? Не, не си плюйте в пазвата, граждани, не се успокоявайте с факта, че времето, когато това ще стане, не е съвсем предстоящо. То времето си се търкаля бързо, а възможността ние дотогава да се превърнем в нормална държава намалява и вече е не твърде съмнителна, ами направо клони към нула.

Но какво пък чак толкова ще стане? “Монд” не е дал задоволителен според мен отговор, затова съм принуден да го направя аз. Първо – ще наложим масовото подслушване като демократична практика в Европа. Второ – ще въведем медийни ограничения да се разсъждава публично срещу това. Трето, който все пак продължи да разсъждава, ще го праснем с истински, работещ и ефективен Закон за клеветата.

Вервайте ми, така само за шест месеца ще успеем да вземем цялата власт в Евросъюза – при това да я вземем за постоянно, не само за някакви си жалки шест месеца да я държим. И като я вземем, ще я накараме пълноценно да работи за нашите национални интереси. Е, малко интереси и на руснаците ще отпуснем, защото нали са наши истински братя. Пък европейците – да го духат…..

Освен да го духат, европейците трябва и да му мислят. А ние пак няма да му мислим, защото сме му свикнали. Ама нали ви предупредих още от самото начало, граждани, че съм твърде голям оптимист относно цялостното ни бъдеще…..Да не кажете после, че не съм ви предупредил.   

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Ходела Госпожа Пречиста по земята и носела на ръце своя Син Исус Христос. Срещнала Богородица на пътя Йоан Кръстител и се обърнала към него с думите: "Хайде, Йоане куме, да идем на река Йордан, да кръстим Христос, моя син." Съгласил се Йоан Кръстител, отишли на река Йордан. Започнал Йоан да кръщава кръщелника си, от страх му паднала книгата. Пита го Госпожа Пречиста и го разпитва за причината за страха му. "Обезумя Йордан, водата е студена, не иска да приема в себе си; гората легна в тревата; а погледни, кумице, над себе си: небето сякаш на четири се е разцепило!" Отговорила на тези думи Богородица:"Не бой се, Йоане куме, водата ума не си е губила, водата, куме, сила е събрала, защото от Христос се е осветила; гората се е поклонила на Христос; а небето не се е счупило, ангелите са го разтворили, за да погледат как ще кръстим Христос." Послушал Йоан, кръстил Исус: Йоан - Христос, а Христос - Йоан. Оттогава започнали да кръщават, все по милостта на великия Бог, да ни бъде Той винаги в помощ!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!