Стига да се осмелиш да погледнеш през прозореца на някой, можеш да видиш вътре как той се усмихва, как чете книга или просто как се държи като влюбен. Споделянето на щастливите мигове е удоволствие, докато моментите на колебание и размисли принадлежат индивидуално и никой не може да те разбере, нито да ти "влезе в обувките".

С горното сложно изречение искам просто да кажа, че понякога идват в моменти, в които сядаш някъде сам и се замисляш какво искаш да ти се случи от тук нататък, какво трябва да промениш (и в себе си) и какво да запазиш.