Във връзка с актуалните изстъпления на очевидно неволния Волен ми хрумна да препечатам тази статия от 2006 г. Може би тя има какво да ни каже.

Нещо, по което съм категоричен: няма и едно кресливо публично действие на Волен Сидеров и

сидеровци, което да не е поръчано и режисирано от московските им кукловоди.

Всяко изхвърляне с “антикомунистически” и “националистически” плам, всяка шумна акция срещу “поробителите”, за признаване на някакъв си “геноцид” и пр. дивотии имат една цел – увреждане на българските интереси, влошаване общата ситуация на Балканите (същото се отнася и до втората слугинска на Москва и Белград организация – ВМРО) и недопускане на нормални, взаимополезни отношения с Турция, осуетяване на европеизацията на южния тоз наш съсед. Спонсориране на неговото екстремизиране и ислямистко подивяване.

В тази област – в манипулирането на ислямски екстремисти по цял свят, в тяхното използване на принципа, наречен от Виктор Суворов “да убиеш с чужд нож” – Лубянка има дълъг и успешен опит. Тук и нашият неволен Волен дава, както виждаме своя посилен принос. И така, старата статия:

---

в-к Седем, бр. 10 (150) 15.03.2006 © Милен Радев

«След избухването на втората Интифада на «Ал Акса» през септември 2000, след 11 септември 2001, който маркира края на мита за американската стратегическа недосегаемост и най-вече след втората иракска криза, довела до отстраняването на режима на Садам Хюсеин, наблюдаваме как в западния свят възниква една червено-кафяво-зелена ос. Компонентите на тази ос имат своята обща цел – борба с новите лица на Злото: Америка, Израел, «империализма» и ценностите на Запада като цяло.»

Александър дел Вале, френски политолог и публицист

Много се изписа през последните месеци за генезиса на «Атака» и за публично известния или останал пó в сянка път към политиката на водещите й фигури. Знае се за подкрепата на политическия кръг “Зора”, изброяват се имена като това на о.з. генерал Любен Гоцев и подобни мрачни фигури на вече десетилетния български преход. Неведнъж е повдиган и въпросът за финансирането на появилата се изневиделица партия, на нейните скъпи кампании, на придворния й ТВ-канал СКАТ.

«Руската следа» е една от вероятните и вече формулирани версии. Може би за някои учудващо, но напълно логично в по-глобален контекст, изникват и доводи, че освен Москва, акушерски услуги в пръкването на световната сцена на Сидеровото образувание са оказвали и представители на агресивния международен ислямизъм. За да открием момента на включване на българския пишман-националистки вожд в червено-кафяво-зелена ос, която описва в много свои статии Александър дел Вале, трябва да се върнем няколко години назад.

На 26 и 27 януари 2002 г. в Москва се провежда

Международна конференция по глобалните проблеми на всемирната история.

Руските и чуждестранни гости са посрещнати в луксозните, както личи на някои достъпни ни фотоси, зали на Московската Социално-Хуманитарна Академия. Въпросното учреждение заслужава да бъде обект на отделно изследване. Тук ще се ограничим само със забележката, че този ВУЗ с гръмко име е наследник на Централната комсомолска школа, преименувана през 1990 г. в Институт за младежта, а през 2000 г. в Академия. От 2003 г. насам комсомолското учреждение е наречено Московски хуманитарен университет. Университетът впрочем не фигурира в пълния списък на руските вузове на портала «Руски съюз на ректорите», но това не му пречи да обявява на своя сайт «гарантирано трудоустройство» на дипломиралите се. Както и да произвежда на конвейер випускници по специалности от рода на «рекрутьор – консултант по социална психология», «маркетолог», «специалист по невро-лингвистично програмиране»…

Но да се върнем към конференцията, проведена през 2002 г. в гостоприемните зали на московската Академия. Както е обявено без всякакъв свян на многобройни руски и световни антисемитски сайтове, става дума за една от най-големите ревизионистки прояви, с участието на изтъкнати специалисти по тази специфична тематика. На някои сайтове конференцията е представена под някак познатия лозунг «Ревизионисти от всички страни обединявайте се!» До преди 2 години из мрежата можеше да се намери на няколко места дружеско фото на най-маститите докладчици. Междувременно този документ изчезна безследно и е останал като по чудо само в английската версия на маргиналния сайт Православен антиглобалистки портал. Предлагаме го със страхопочитание на нашите читатели:

Двата фланга се подсигуряват от Ахмед Рами (вляво) – марокански ислямист, емигрант в Швеция, фанатичен антисемит, подозиран във връзки с Ал-Кайда и от Волен Сидеров (вдясно). Между Рами и Сидеров са Ръс Граната (САЩ), швейцарецът Юрген Граф и Фредерик Тобен от Австралия. И тримата са сред най-известните световни ревизионисти (отричащи Холокоста като измислица на световното еврейство). Юрген Граф, осъден на 2 години затвор живее като политически бежанец в Беларус (възгласи в аудиторията на конференцията по този повод: «Да живее Лукашенко!»).

Нека хвърлим поглед на някои от докладите: Кристофър Болин (САЩ) – «Събитията на 11 септември и техните последици» (авторът развива тезата, че взривовете на Кулите в Ню Йорк са приписани без основание на Бин Ладен и че те са взривени от устройства, поставени предварително в сградите от «мощна секретна организация»); Юрген Граф – «Треблинка – критичен анализ на официалната версия» (заедно с австралийския инженер Ричард Крейги той «доказва», чрез радиационен анализ, че не съществуват масови гробове край нацистките концлагери, че там никога не е имало газови камери и крематориуми); Дейвид Дюк – «Ционисткият фактор в САЩ» (бившият лидер на Ку-Клукс-Клан докладва за селекцията в ционистки лаборатории на нови смъртоносни вируси, срещу които ще са резистентни само евреите по света).

В тази редица достойно се нарежда и докладът на представения като

български журналист-националист Волен Сидеров:

«Глобализацията – последен етап от опита за колонизация на Православния Изток». След излет в историята, описващ икономическия, правов и демократичен разцвет на Русия в края на XIX век Сидеров установява, че тя неминуемо е щяла да се превърне в смъртна заплаха за Западния свят и по-точно за «юдейския елит» в САЩ и Европа. Ето защо същият елит, вече създал «тайните общества на нихилистите, антихристияните, терористите и комунистите», предизвикали между другото Френската революция през1789 г. решил да се обедини с масони и илюминати за да прекрати чрез болшевишка революция споменатия възход на Русия.

Мислителят-националист разбира се не пропуска да представи пред аудиторията и българския трагичен опит със световното еврейство: «През XIII век българският цар Иван Асен Втори създава християнска държава на основата на справедливи обществени отношения и без робство, държава, простряла се до бреговете на Черно, Егейско и Адриатическо море… през това време във Венеция се създава мощна финансова олигархия… развихря се лихварство, малка върхушка спекулира с материалните ценности и… установява огромно неравенство в жизнения стандарт между 1 % властващи и 99 % управлявани… Такъв е западният модел, основаващ се на поробването на огромни човешки маси, на изсмукване на общественото богатство с помощта на банкови кредити…, финансиращи само владетели, които са готови да водят военни действия. Ето как войната става най-сигурното средство за подчиняване на цели народи на една върхушка… През 1444 г. устроената по този начин Венеция, управлявана от няколко банкера – главно евреи, действайки против християнството помага на турците да завладеят Източна Европа… В решителния момента на битката на полския крал Владислав Ягело край Варна, Венеция превозва турската армия със своя флот… и така венецианската олигархия разбива Изтока…»

В подобен дух Волен Сидеров продължава изказването си до зловещия край: България днес е неоколониална държава. На нея е отредена ролята на плацдарм за базите на НАТО и за инфраструктурата нужна на САЩ за да се втурне към богатствата на Изтока. В България се прогнозират сепаратистки процеси на етническа основа, вдъхновени от външни сили както в Сърбия и Македония. Това ще даде повод за въоръжена намеса на умиротворители като САЩ и НАТО, които ще се разположат трайно в страната…

Но докладчикът не оставя загрижената си публика без лъч надежда. В заключение той предлага конкретна рецепта: «Православният Изток стои днес пред съдбоносен въпрос. Той трябва да поеме по друг път, а не по натрапения му колониален модел на Международния валутен фонд и Световната банка. Той трябва да възроди православните традиции на управници като цар Иван Асен Втори, които са разчитали на обществения подход при използването на ресурсите, не на заробването, а на пълноценното развитие на всяка личност, която съхранява в себе си образа и подобието Божие.»

Не по-различни са и останалите доклади на конференцията, които най-убедително илюстрират констатацията на френския политолог дел Вале за червено-кафявата ос. Читателят, който си направи труда да ги открие на различни места в мрежата, остава впечатлен от дружното и мирно съжителство в тържествената зала на московската Академия на най-агресивна неонацистка, антисемитска фразеология, с болшевишка риторика, с цитиране на комунистическия лидер Зюганов и на бившия шеф на КГБ Крючков.

Това че в Путинска Русия се провежда международна конференция с антизападна насоченост, с доклади издържани в дух на антиамериканизъм, с участници предани на борбата с глобализацията, конспирацията и световния ционизъм има някаква, колкото и да е извратена, но все пак политическа логика. Какво да кажем обаче за участието в нея на лица като левофланговия, балансиращ заедно с нашия Сидеров композицията на историческата снимка? Именно Ахмед Рами добавя отсъстващия досега зелен цвят към оста на дел Вале – цвета на войнстващия ислямизъм. Цвят, който по презумпция няма какво да търси в днешна Москва, разтърсвана от страхови спазми пред всеки мургав кавказец и пред ерозията на империята под влияние на исляма.  

Кой е Ахмед Рами и какво го свързва с вожда на българската «Атака»

така бойко противопоставящ се на застрашаващия и България бич на исляма? Ахмед Рами е мароканец, който живее от 1973 г. в Швеция като политически емигрант. Въпреки няколкото си присъди в Скандинавия, той не може да бъде екстрадиран тъй като по собствени данни в Мароко го очаквала смъртна присъда за участието му в опит за военен преврат срещу крал Хасан II. Световната мрежа е пълна със стотици страници за Рами, от предположения за ролята му на емисар на Ал Кайда в Западна Европа, до свидетелства за активната му антисемитска и ревизионистка дейност из цяла Западна Европа.

През 1987 г. той получава лиценз за «Радио Ислям», предназначено за мюсюлманската общност в Швеция. Скоро обаче лицензът му е отнет за расистка пропаганда. От 1997 г. в интернет съществува сайтът Radio Islam, регистриран на несъществуващата организация Американско ислямско общество в Чикаго под името на фиктивния Мохамед Уилиям. Сайтът е поддържан от Ахмед Рами и е посветен на неговите религиозни и политически трудове, ако може да се използва това определение за писанията му. В многоезиковите версии на сайта разделът «Ислямът в Русия» е един от най-обемистите и включва както линкове така и локални материали по ислямски теми – от перспективите пред мюсюлманите в Русия, през теми като Кавказ и ислямът в Татарстан, до интервю с един от лидерите на палестинската Хамаз и до апологетични статии за ислямските безредици в Западна Европа.

След като със съдебно решение на Рами са отнети всички компютри, а провайдърът блокира неговия домейн, «Радио Ислам» се прехвърля и регистрира в Санкт Петербург на името на някоя си Лариса Рейнолдс-Дмитриева. На самия сайт е указано, че е «собственост на група бойци за свобода, които поддържат борбата на Ахмед Рами». На 30 септември 2005 г. в интервю за телевизионния канал на Хизбола в Палестина, Рами споделя, че е привърженик на Бин Ладен, но има една забележка към неговата тактика: «Бин Ладен направи голяма грешка като атакува Америка. Лично аз щях да ударя Тел Авив, защото американците са невинни хора.

Те са просто жертви на евреите».

Такъв е съвсем накратко образът на съдокладчика от 2002 г. и очевиден съмишленик на Волен Сидеров, споделил с него гостоприемството на конференцията по глобалните проблеми на всемирната история в зората на политическата му кариера. Можем само да гадаем, какво ли още са споделили двамата московски гости под патронажа на щедрите си руски домакини…

Впрочем, неотдавна Ахмед Рами попадна в ситуация, която българският му съратник за сега не познава. За интервю, в което подкрепя изявленията на иранския президент Ахмадинеджад, че Израел трябва да бъде унищожен, борецът за свобода бе осъден на 6 месеца затвор, които в момента излежава в Стокхолм.

След което вероятно отново ще се отдаде на укрепване на оста.

Червено-кафяво-зелената.

Швеция впрочем вече е член на Евросъюза. А на България тепърва й предстои да бъде…

март, 2006 г.

Тази вечер, някъде по времето между да нахраня кучето и да си сипя едно малко уиски, по телевизията премина министърът на земеделието и обясни на какво се дължи поскъпването на живота. Според него повишението на цените на храните и горивата – най-важните неща, защото горивата са храна за нашите машини, а храните са гориво за самите нас – се дължи на факта, че човечеството се увеличава, а ресурсите на планетата – не. Затова всяка единица ресурс на глава от глобалното население поскъпва поради растящата конкуренция за нея. Дължи се на всичко това и, разбира се, на глобалното затопляне. Логиката е желязна. Както учи класическата политикономия, стойността на стоката се определя от количеството обществено полезен труд, вложен в нея, а цената й – за съжаление, се определя от търсенето. Следователно ако имаме един банан и две маймуни, търсенето е едно, обаче ако имаме един банан и 10 маймуни, търсенето е съвсем друго. Ето това е провидял министърът на земеделието Мирослав Найденов.

Провиждайки го обаче, той, волно или неволно, е направил епохално откритие в областта на науката демография, което ни дава много по-лесен от познатите досега начин за преброяване на човечеството. Изведеният от него закон би могъл да се формулира така: цените на нещата поскъпват в права пропорция спрямо броя на желаещите да ги притежават. Тоест, ако цената на храните през последните три месеца от управлението на правителството се е увеличила с 10%, това безспорно означава, че с 10% се е увеличила и човешката популация на планетата. Тоест N=A.B.C, където „N” е цената на нещата, „А” е числеността на човечество, „В” е коефициентът на неговото нарастване, а „С” е, разбира се, глобалното затопляне (някои биха сложили всичко това върху „D”, кадето „D” е свинският грип, но нека не усложняваме формулата). Следователно по поскъпването на стоките можем да мерим увеличаването на популацията. Обратно – ако цените на нещата рязко паднат, то някъде по света със сигурност се е случил катаклизъм или геноцид и ние можем да измелим неговите мащаби. Ето това е нашият земеделски министър. Ето такива деца е раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка!

Тук е мястото да призная, че аз, като един изкушен от рекламата и връзките с обществеността човек, си имам любим министър в кабинета. И това е именно Мирослав Найденов. Неговите медийни акции са най-готически. Той като Джингиби обикаля бакалиите да проверява има ли месо в салама. Той стандартизира всичко, включително и храната за бедни. За мен това е откровение, защото, ако стандартът за висококачествената храна трябва да гарантира висококачествени съставки в нея, то какво гарантира стандартът за нискокачествената храна? Очевидно гарантира наличието на нискокачествени съставки в нея. Тоест, ако в някое сирене за бедни има мляко или пък в някой салам за бедни има месо, то производителят подлежи на наказание. Велико!

Министър Мирослав Найденов е като Лорънс Оливие. Представя ни се във всевъзможни роли и във всяка от тях е неповторим и различен до такава степен, че в първите минути ти е трудно да го познаеш, че е той. Това ми напомня за един стар виц. Английската кралица решила да прави секс с Лорънс Оливие. Понеже била наясно с таланта му да се превъплъщава, решила да се възползва докрай от него. Първата вечер му казала: „Желая да ме любите като Луи ХІV”. Оливие се явил с напудрена перука и дискретен струнен оркестър. Под звуците на барокова музика обсипал дамата с комплименти и я обладал с рицарско преклонение. Десетина пъти, като при всеки следващ сеанс превъзнасял женствеността на все по-висок пиедестал. Втората вечер кралицата казала: „Сега желая да ме любите като Петър І Велики”. Оливие се явил вонящ на алкохол и с огромни кални ботуши. Разкъсал копринената нощница на кралицата и я обладал като някой подивял анимал. Десетина пъти, оригвайки се в лицето й. Кралицата не била виждала нищо такова досега. Такъв секс даже не била и сънувала. Затова на третата вечер казала: „Сега, на края, искам да ме любите като сър Лорънс Оливие!”. Актьорът свел кротко глава и отговорил: „Ваше величество, боя се, че трябва да ви призная, че аз всъщност съм импотентен”.

Така и министър Мирослав Найденов ни разтърсва с превъплъщенията си, с част от които ви поздравявам чрез следващата скромна фотоколекция (освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен):

Tweet

Изборите потвърдиха тезата на естонския премиер, че най-реформаторските правителства се ползват с най-голяма подкрепа от избирателите. Двете партии от управляващата коалиция в Естония увеличиха мнозинството си в парламента от 50 на 56 депутати (от общо 101) и е вероятно да продължат да управляват заедно.

Две партии отпаднаха от парламента – Народният съюз (земеделска партия) и Зелената партия (интересно, че и в Ирландия зелената партия отпадна). Съответно, в парламента на Естония има вече само 4 партии:

Реформаторска партия – либерали, членове на Либералния интернационал, най-голяма партия с 33 депутати; лидер е Андрюс Ансип, премиер на Естония  от 6 години насам; интересно е, че към края на комунизма Ансип е бил за 2 години инструктор и бюрократ в комунистическата партия на Естония

IRL (Union of Pro Patria and Res Publica) – дясна, либерална, член на Европейската народна партия, 23 депутати в парламента; лидер е легендарният премиер на Естония Март Лаар; заместник-председател е Джухан Партс, също бивш премиер на Естония

Централна партия – лява, либерална (но не икономически), член на парламентарната група на либералите в Европейския парламент; партията е наследник на Народния фронт на Естония; 26 депутати в парламента; лидер е Едгар Сависаар – бивш премиер на Естонската съветска социалистическа република и настоящ кмет на Талин; лидерът на партията е уличен да получава пари от Москва

Социалдемократическа партия – ляво-центристка, социалдемократическа партия, 19 депутати в парламента, лидер е Свен Миксер, бивш министър на отбраната; лидер е от 6 месеца, най-млад от политическите лидери; бившият лидер на партията е президент на Естония, избран с гласовете на десните партии в парламента и вероятно ще бъде преизбран отново.

Добре е да се има предвид, че естонският политически живот е твърде динамичен и почти нито едно правителство не е изкарало пълен мандат. Съответно е имало множество коалиции - практически всяка партия е била в коалиция с всяка друга и то нееднократно. Това е огромна разлика с България където се смята за голямо постижение ако едно правителство изкара цял мандат, дори и през този мандат да не е постигнато нищо съществено.

Преизбирането на правителството на Естония въпреки тежките реформи вероятно ще накара някои български политици да кажат "ама те естонските избиратели са различни". Нищо подобно. Естонските избиратели бяха много критични към правителството през 2009 когато беше най-тежкият период на кризата и когато започнаха да се прилагат тежки реформи и бюджетна дисциплина. Тогава управляващите партии изгубиха местните и европейските избори. Но това не ги спря, те продължиха с реформите и не след дълго позитивните резултати от тях станаха очевидни за всички. Тогава доверието към управляващите се върна. Така че естонските избиратели са същите като българските – страхуват се от кризи и реформи и не вярват преди да видят резултати. Това, което е различно, са политиците – защото българските политици се страхуват да правят непопулярни реформи, дори да знаят че от тях ще произлезе положителен резултат.

Блогът за икономика 2011

(Продължение на Част I)

В живота на Сергей Есенин има много жени, чиито имена остават неизвестни дори на приятелите и сестра му. До края на живота си, той си спомня за една госпожа, с която той имал тайна от всички и описвана от него самия "най-топла и нежна връзка". Неизвестната е била омъжена и домът, в който те се срещали е семейното й имение в селото Константиново, родното село на Есенин. Когато научава за смъртта й, той седмици наред не можел да го преживее и почти не говори с околните. Всъщност колко са били „безименните” жени е знаел само той, архивите пазят само реални имена ...

На общоевропейско ниво трябва да бъдат въведени минимални правно-обвързващи стандарти за подобряване на достъпа до заетост, образование, жилищно настаняване и здравеопазване на ромското малцинство, което достига 10-12 млн. души в Европа. За това настояха европейските депутати в приета на 9 март резолюция относно предстоящата стратегия на Комисията за интеграция на ромите.

Неотдавна и на нашите киноекрани се завъртя хитовата лента „Речта на Краля”, спечелила цели 4 Оскара. Пускането на филма в България съвпадна и с издаването на едноименната книга на Марк Лог, за която вече ви разказахме. За да бъде цялата картина още по-пъстра, от издателство Intense решиха да организират конкурс за двойник на Колин Фърт, изпълняващ ролята на крал Джордж ІV, на който сайтът за твоята книга "Аз чета" е медиен партньор.

Не съм особен привърженик на прекалената обработка във Фотошоп, но понякога - за разнообразие, тренировка или търсен ефект, една снимка без особени достойнства, с няколко елементарни манипулации, може да се окаже интересна.

Една прекрасна инициатива, в която ни се прииска да се включим:

Колоездачна обиколка-маратон „България 2011″, която стартира на 2 април и завършва на 4 май, обикаля цяла България, минава 2 500 километра, спира в 32 областни града и във всеки от тези градове има организирани събития за популяризирането на велосипеда като транспортно средство за безопасно придвижване.

Идеята е на Фондация “Фактор”, които по този начин искат да допринесат за “доброто здравословно състояние и психически комфорт на гражданите”.

Можете да се включите в основната група и да посрещнете пролетта на колело, или пък можете да се включите в отделните етапи и да подкрепите участниците.  За да се запишете, пишете на factor@factor-foundation.org.

Всичко останало ще научите на сайта на маратона.

Ако имате възможността, не се колебайте да се включите.

Всичко знам за тебе, бебе! Мая Дългъчева Днес татко ме гушна и радостно рече: “В корема на мама живее човече.” Дали е момченце или пък момиче? Дали ще е братче или пък сестриче? То колкото житено зрънце е само, но спи и расте под сърцето на мама. И сигурно много прилича на тебе, когато си [...]

снимка actualno.com

Не става дума за рефрен от чалга песен, а за кабинета, министрите, организираната престъпност и лично премиера, генерал-лейтенант доктор Борисов...

Няколко новини се случиха тези дни, коя от коя по-хубава!

Дойде Докладът на държавния департамент на САЩ за трафика на наркотици. Премиер и вътрешен министър се възторгнаха, че доверието в България на международното положение по отношение на правоорханителната ни система, борбата с организираната престъпност и корупцията се е възвърнало! Вече сме "водеща сила при международните разследвания..." Ура, да живей! Обаче не съвсем. В доклада се казва и това: "Корупцията остава сериозен проблем в правораздаването и правосъдието"... Хем корупцията е сериозен проблем, хем доверието се е възвърнало. Как става така вероятно само Борисов и Цветанов знаят...

Тъкмо се похвалиха премиерът и вицето, че вече ни вярват, че сме преборили престъпността и хоп!.. Откраднаха колата на културния министър, барабар с... внучката му в нея. За няколко часа намериха автомобила, медиите се прехласнаха, а самият министър Рашидов заяви, че е сигурен, че същото старание в борбата с организираната престъпност МВР проявява и към останалите обикновени граждани, останали без коли по недоброволен начин. Дали е така могат да кажат само тези обикновени граждани, попълвали заявления за откраднат автомобил наскоро... Аз не знам.

Знам само, че не МВР, а iPad с включен GPS спасил колата на министерския син... Казва го Стандарт, не някаква си опозиционна медия! Вярвам им!

Сега разбирам защо беше цялата офанзива на ГЕРБ с айпадите! Превенция и борба с организираната престъпност, в частност, с автокрадците! Във всеки министерски автомобил — айпад! Да видят те!

Калин Георгиев пък заяви, че кражбите на коли се увеличавали... Ами доклада, г-н Георгиев? Как така?! Хем ни хвалят, че имало политическа воля за борба с организираната престъпност, хем кражбите на коли се увеличили?! Не може така! Трябва да се вземат мерки!

И, като казах мерки, се сетих, че министър Цветанов помоли съдиите да не пускат авто-крадците под парична гаранция, защото те веднага почвали пак да крадат. Съгласен съм с министъра! Не само, че съм съгласен, ами имам и допълнително предложение!

Понеже този доклад на на Държавния департамент на САЩ за пореден път отчита "политическата воля на кабинета" да бори бандитите, предлагам, като превантивна и превъзпитателна мярка американското посолство да осигури зала, в която всички задържани авто-крадци да бъдат принуждавани да слушат Докладите на държавния департамент на САЩ за волята на кабинета да бори организираната престъпност. За по-добра изразителност и ефективност, предлагам лично негово превъзходителство, посланик Уорлик да чете текстовете. Ще помогне, сигурен съм!..

Иначе всички ние си знаем, премиерът чуе ли "конграчулейшън" — спира да слуша. Така правели и международните инвеститори. Прочетат ли "България има силна политическа воля... Може и да не го дочетат до края!.."  Не ми вярвате? Чуйте премиера!..

Продукти:
1 1/2ч.ч. ориз
2 тиквички
1ч.ч. грах
1ч.ч. домати от консерва
2 моркова
1/4 стрък праз лук
3с.л. зехтин
1ч.л. сол
4- 5 стръка пресен копър
2- 3 зърна бахар

Приготвяне:
Оризът се накисва предварително за 2- 3 часа във вода. Лукът се почиства, измива и реже на колелца. Тиквичките се белят и режат на дребно. Морковите се почистват, измиват и стържат на ренде. Объркват се заедно с доматения сок. Оризът се отцежда. Грахът се измива през гевгир. Взема се тиган. Наливат се 3с.л. зехтин. Поръсва се 1ч.л. сол. Съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее мазнината се слага празът, оризът и тиквичките. Запържват се за 5 минути. Бърка се непрекъснато, за да не загорят. Запържените зеленчуци се разпределят в тавичка. В тигана се налива 1ч.ч. вода, колкото да обере остатъчната мазнина. Течността се налива в тавичката. Доливат се още 2ч.ч. топла вода. Добавя се грахът, 2- 3 зърна бахар и морковено- доматената смес. Ястието се пробърква с дървена лъжица. Пече се на умерена фурна 50 минути. Накрая се поръсва със ситно нарязан, пресен копър.

В стари-прастари времена жените не умеели да отказват на мъжете в нищо. Просто не им било дадено такова свойство. Каквото и да поискал мъжът, получавал го. Хареса му жена, само се приближава до нея и е негова. Хареса му друга - същата история. Никаква борба, никакви страсти, никакви вълнения. Даже да прилича на Квазимодо, даже на самия дявол - никакъв отказ, никакъв отпор.
Скучно им станало на мъжете. Събрали се и хайде при Създателя.
Пристигнали, тълпят се, шумят, искат да ги приемат. Излязъл при тях Творецът и пита:
-Е, какво, мъже? Нещо не е както трябва в живота ли, що ли?
-Не, - отвръщат мъжете - като цяло животът ни устройва - и земята ражда, слава Тебе, Боже, и горите са пълни с дивеч, и катаклизми няма! Но ето какво ни мъчи, скучно ни е в смисъла на междуполовите отношения. Жените не отказват никому нищо. Без борба не ни е интересно. В секса няма радост, разбираш ли?
-Разбирам, да не съм по-глупав от вас, нали аз съм ви създал! Мога да поправя това, но да не съжалявате? Защото няма да го променям повече. В крайна сметка съм Създател, а не някакъв джин.
-Не, не, направи както искаме! Няма да вземем думата си назад - уверявали го мъжете.
-Да бъде по вашему - махнал Господ с ръка.
И станало така:
Израстнал около жените бастион непристъпен, един такъв ореол - невидим за очите, но непреодолим. Оценил Господ работата си и както обикновено казал, че това е добро.
И като им тръгнало на мъжете - не полов живот, а бягане с препятствия. Прииска му се на мъжа жена и по стар навик тръгне направо ... Да, ама не! Жените станали едни претенциозни - този, видиш ли, крив, а този - риж; този - нискорасъл, а този - дългуч; този - прекалено дебел, а този - прекалено слаб; а пък плешивите, тях въобще последни ги разглеждат.
И като се почнало оттогава: ухажвания, серенади, подаръци, даже рицарски турнири ...
Въобще, наложило се жените да се завоюват. Не всички се справяли с това предизвикателство - някои отстъпвали, а други не смеели и да опитат.
И няма какво да се направи. Уговорката си е уговорка! Така си живеем и до ден днешен. Във всеки случай интересно е, не е скучно!
А работата е там, че жените сами нищо не разбират. Бастион около тях изникнал, а вътрешната им същност никой не променил. Съпротивлява се жената на мъжа, а вътре в себе си го жадува, изживява и мисли:"Ти само не отстъпвай, скъпи! Не се предавай! Само прескочи тая проклета стена, дяволите да я вземат!"
А мъжете това не знаят ...

Анатолий Гусев

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Днес отново няма да хойкаме надалеч – всъщност от София до Косово по права линия май са по-малко отколкото до Пловдив, но... исглежда още трябва да предприемаме специални експедиции, за да стигнем до там. Таня ще ни води сред нашенците – гораните – в Косово. Приятно четене:

При нашенци в Косово

част първа:

Сватба при гораните (с.Драгаш)

Експедиция август 2010 В центъра на Драгаш, единственото горанско-албанско селище в Призренска Гора в Косово, в разгара на лятото привлича погледа рекламата на автобусна линия до черногорския морски курорт Улцин (15 евро) и до албанския курорт Дуръс (20 евро). Благодарение на новата „патриотична магистрала”, както албанците наричат свързването на Албания и Косово със 171-километрова магистрала, строена от турско-американския консорциум „Бехтел-Енка”, наричана още и “Велика Албания”, от Призрен до албанския курортен град Дуръс на Адриатическо море се пътува за по-малко от два часа през близкия граничен пункт Морина (Връбница). Душа Слезоф Азраил (Мелиек Азраил безполов дух, който взема душата – бел. ред.) Душа Гори да земе Га тражиф меджу камене (сърце твърдо меджу борой) Потоци пресушиф ноча Деня се вратиф на небо Со Джурджовден накитен Душа Гори ги га желие горани (Hamid Isljami, “POČIVALJIŠTE”, USTANOVA ZA KULTURU MLADIH «OMLADINSKI CENTAR»,VALJEVO, 1990) На територията на Косово нашенци живеят в следните райони – Призренска Гора, Сириничка Жупа, Средска. Областта Гора е планинска котловина, разположена на юг от Призрен, на границата между Косово, Албания и Македония, между планините Враца, Кораб, Коритник и Шар. Горанските селища в Косово са: Драгаш, Бачка, Брод, Диканце, Глобочица, Крушево, Кукаляне, Лещане, Любовище, Млике, Орчуша, Доня Радеша, Горна Радеша, Рестелица, Дони Кръстец, Горни Кръстец, Зли поток, Вранище, Доня Рапча, Горна Рапча. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Експедиция "][/caption] Гостувам на Мейрима в долната махала на Драгаш, населена с горани.

Драгаш вече е горанско-албански град,

половина на половина, албанците живеят в горната махала. Моята хазайка прави всичко възможно да се чувствам добре, тя помага за контактите ми с гораните. Домът й пълен с джунджурии и пищни декорации в ориенталски стил. Живея на горния кат в просторна стая с огромна спалня с кувертюра в бонбонено розово, украсена с десетки възглавници в бяло и розово с бродерии, по тоалетката има миниатюрни трогателни фигурки, плетени на една кука - типичен интериор на горанска къща. От година и половина религията присъства в ежедневието на Мейрима и тя всеки ден прави “намаз” (мюсюлманска молитва) вкъщи, чете книги, от които се образова за исляма. По време на Рамазана, който през 2010 г. започва в разгара на лятото през август, тя и съпругът й постят, както болшинството горани в Косово. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Мейрима гордо подчертава, че двамата със съпруга са построили къщата сами. Настанила съм се на целия втори етаж, който по всичко изглежда е бил замислен да подслони още едно семейство. Днес къщата пустее, трите деца на Мейрима са мигрирали от Косово, живеят в Белград и като всички останали гурбетчии горани идват в Гора веднъж годишно по време на лятната отпуска или на 6 май, когато е Джурджевден.

Безработицата сред гораните в Косово е смазваща,

работа има само в общината в Драгаш и в сръбската община в село Вранища, както и за малък брой лекари и учители. Нашенци ходят „на печалба”, на гурбет, за да оцелеят икономически. Преди са ходили главно в по-развитите републики на бивша Югославия, сега – в Западна Европа. Днес много от тях живеят в Белград, Германия, Австрия, Швейцария, Италия. Малцина са останали в Гора, като например съпругът на Мейрима, който работи като надничар по строежи в съседните села.

В двора на къщата на Мейрима се носи сладникавият аромат на храста “господска рука”, пълно е с красиви цветя. Градината, в която са засадени зеленчуци и овощни дръвчета, “дудинке” (черница), къпини, билки “нане” (мента, джоджен) и босилек, играе важна роля за оцеляването на семейството. В обора има теле, което ще даде месо за зимата. Моята хазайка Мейрима е на 51 години и е доволна, че е намерила препитание в белязаната с безработица област Гора. Тя работи на половин ден в общината като чистачка срещу 180 евро месечно. Преди войната 18 години е работила в местната текстилна фабрика “Драйтекс”, която в момента е собственост на турска фирма. Според Мейрима там се наемат албанци от съседната област Ополйе и много малко горани. Административната система в Гора е двойна – сръбската се издържа от Белград, обхваща всички горански села и е формирана след локалните изборите през 2008 г., има 15 служители.

Община Драгаш (41 хил. души население) е финансирана от Прищина,

тя е създадена от временната администрация на ООН в Косово чрез сливане на двете някогашни общини Гора и Ополйе. Общината включва селището Драгаш и 35 села, разположени в района на Гора и Ополйе. Около 2/3 от населението са косовски албанци, а 1/ 3 – горани. Драгаш е административен център на двете географски разделени райони Ополйе, населен с албанци, и Гора, населен с горани. В общинския съвет на община Драгаш са представени косовските албанци, горани и бошняци. Общинският съвет на Драгаш, формиран през 2008, включва 21 души – 7 от Демократичната партия на Косово, 5 от Демократичната лига на Косово, 3 от коалиция “Вакат”, 2 от Гражданска инициатива за Гора, а партиите ААК, АКР, ЛДД и СДЕ имат по едно място. По данни на мисията на ОССЕ в Косово в община Драгаш работят 98 служители, от които 34 са горани и бошняци и един е турчин. Полицейската станция в Драгаш е предадена през 2004 на косовската полиция и в момента има началник албанец, със заместник горанин. В полицейската станция работят 76 полицейски служители – 47 косовски албанци и 33 горани, включително 6 полицаи в граничната полицейска станция в Крушево. ЕУЛЕКС подпомага полицията с петима международни служители, които са наблюдатели и съветници. В Драгаш е разположен турски батальон като част от германската многонационална бригада на КейФОР (юг).

Гораните и бошняците са представени в общинския съвет от 3 политически структури –

коалиция “Вакат” (коалиционен партньор на партията на Хашим Тачи ДПК) и от опозиционни партии – Гражданска инициатива Гора (ГИГ) и Партия на демократичното действие (ПДП). ГИГ и ПДД представляват гораните и са за използване на сръбската учебна програма, ГИГ е подкрепяна от горани, които искат да запазят контактите с Белград. От 25 хил. горани, които живеят в 19 села в Призренска Гора преди войната в Косово, сега са останали не повече от 7 – 8 хил. души, обяснява Нерган Селмани, служител в сръбската община в село Вранища (3500 жители през лятото, 300 души през зимата). Сръбската община е базирана в голяма къща, на първия етаж се извършват административни услуги, във фоайето на втория етаж са изложени красиви горански носии. Горанките в Косово задължително носят традиционна „ношна” (носия), която е маркер за принадлежност към тази етно-културна и езикова общност, забулват се с „башмарама”(название на горанска забрадка – бел. авт.) .

Хората страдат най-вече от безработица, обяснява Нерган Селмани. Белград плаща заплатите на чиновниците в локалното самоуправление, здравеопазване, учителите в училищата, които учат по сръбската учебна програма. Пенсиите в Косово са ниски, те също са два вида – минималната косовска е 45 евро, а сръбската – над 100 евро. Социалните помощи също се различават по своя размер в полза на сръбската, която е около 100 – 150 евро. В Драгаш разговарям в кафенето до седалището на ГИГ с нашенци за възможностите за работа в Гора. В текстилната фабрика в Драгаш заплатите са по 150 евро за 8 часа. Вероятно се наемат само жени, питам аз, но тук мъжете, с които пия кафе, подскачат като опарени: “Не, ние не смеем да пускаме жените там”.

Икономическото оцеляване в Гора е катастрофално

– работни места има само в общината, болницата и училищата, заплатите са около 150 – 170 евро. Алтернативата за работа е таксиметрови услуги, дребна търговия в дюкян или кафене. В село Рапча има ферма за крави, местен горанин сам инвестирал в проекта, но всичко е проблематично, защото няма редовно ток. Бизнесът се държи изключително от албанците. В община Драгаш работят горани от бошняшката струя – Глобочица, Крушево, Рестелица, Брод.

Образованието на гораните е по две различни програми – на Белград и на Прищина.

Не се знае кое на кое е паралелно, тъжно отбелязват нашенци. Децата им могат да учат на сръбски, босански или албански. След Втората световна война в Гора, която е част от Югославия, се учи на сръбски език. След 1999 г. във всички села в Гора има училища на сръбски, Болшинството горански деца посещават основното училище по сръбска учебна програма в село Млике, днес там учат стотина ученика. В Кукаляне, Любовища, Брод, Рапча, Вранища има училище на сръбски, в Рестелица има 560 ученика в основното училище, където се преподава на сръбски, има клас на албански и на босански. В Драгаш има основно училище по косовската учебна програма с преподаване на албански и босански език. През 2008 – 2009 са регистрирани 6619 ученици във всички паралелки на началното и основното училище. От 2007 на учителите, които не са подписали договори с косовските институции, не им е позволено да имат достъп до сградите на училищата. Безуспешни остават опитите за намиране на компромисно решение на пробема от образователното министерство, комисаря по националните малцинства на ОССЕ, община Драгаш, учители горани. Образованието в училищата в горанските села е заложник на борбата между Прищина и Белград, затова в една и съща училищна сграда има паралелно образование, двама директори, това води до намаляване на учениците. Нерган Селмани обяснява, че след конфликта албанците се опитват да забранят да се учи на сръбски, да въведат образование на босански език. “Ние искаме да остане обучението на сръбски. След завършване на начално и средно училище нашите не могат да учат нито на босански, нито на албански.” Според него безработицата тласка гораните да търсят начин да оцелеят: “Ние сме горанци, народ с ислямско вероизповедание, каквито са били нашите предци. Живеем в тежко време. Албанците се опитват да ни притиснат, за да станем албанци, използвайки натиск чрез здравеопазването, образованието. Бошняците твърдят, че всички ние сме бошняци. “ Мейрима ми показва своите съкровища – изтъкани от нея килими, плетени чорапи, “скутници”. Жената вади от голям куфар старателно надиплени пищни горански “ношни”, богато украсена с бродерии и мъниста сватбена “башмарама” (шамия – бел. авт.), ушито от мъниста “джубе” (тесен къс елек – бел. авт.), кошула и антерия от свила, “скутач”, пояс. Почти всички дрехи са ръчна изработка. Всяка “нуса” (млада жена), в Гора трябва да има “ношна” и капа със златни дукати, с които се кичи, докато е млада. Когато щерката на Мейрима се връща от Белград, отделя поне час, за да се нагизди с красива горанска “ношна” и капа с дукати. Този ритуал прави всяка горанска жена, преди да отиде на сватба, годеж или когато дойде Джурджевден, горанския Гергьовден. Девойките се украсяват с венец, гердани и гривни от мъниста. Капата с дукати се носи задължително с пищна “башмарама”. Мейрима обяснява, че празникът Джурен (Джурджевден, 6 май) в Драгаш започва да се празнува от 5 май с обичая “травке”, когато гораните се къпят с цветя и билки, късат върбови клонки, с които украсяват къщата.

Джурджевден, наричан още Джурен,

е най-големият горански празник, обединяващ езически и християнски елементи. Празните през зимата горански села стават многолюдни и се пълнят с живот на Джурджевден. От столетия традицията изисква гурбетчиите да се върнат на Гергьовден, когато свършва зимата и идва лятото. На 4, 5,6, 7, 8 май по стара традиция гурбетчиите се връщат в родните си села в Гора, които през зимата са празни. Всяка година на Джурджевден Шар планина се огласява от свирли и тупани (зурни, зурли и тъпани), добива мистичен вид и заприличва на Тибет. НА СВАТБА В ДРАГАШ Синджир от цвеке Куча со коприва накитена, врана на ходжак студен Дейка со шамия вързана, млайнеста на ветер оседлан Синджир от цвеке трайе, дейка муа во апсаана темава (Hamid Isljami, “Među nas i vo nas ”, UDRUŽENJE PISACA «GLAS KORENA» NIŠ, 1993) Мейрима от село Любовище и Дамир от Драгаш се запознали и харесали в Белград, където семейството им както много други горански фамилии избягали след войната в Косово през 1999. Двамата млади са дошли в Гора, за да се оженят с традиционна тридневна горанска сватба със зурни и тъпани и красиви сватбени “ношни”. Гораните държат да се женят вътре в общността.

През юли и август горанските села в Косово са огласят от думкането на тъпаните и пищенето на зурните, всеки ден стават по няколко сватби.

Сватбата на Мейрима и Дамир

трае три дни в началото на август 2010 година в Драгаш и следва традицията. Младоженецът и неговите приятели няколко часа обикалят из Драгаш, изпадайки в екстаз от думпакането на тъпаните и пищенето на зурните. Ергените пият бира, но са опиянени най-вече от думкането на тъпаните, които огласяват цял Драгаш. Сватбарите отминават кафене “Мачо wireless” в центъра, където албанци, сърфирайки из глобалната мрежа със ноутбук, удостояват сватбарите само с бегъл поглед. По-надолу започва долната махала на Драгаш, където са гораните с техните традиционни бюрекчийници. “А си арно? От кеде си?”, ме питат през къща нашенците, докато записвам и снимам изпадналите в транс млади сватбари. Ергените лягат направо на земята, плащат по 50 евро на музикантите, за да им думкат на главата. Думката на тупаните трае няколко часа. Когато пищят само “свирлите”, както тук наричат зурните, обичаят се нарича „небет” или „нибет”. Йесен иде мъгла се валя (свири се на „небет”) Йесен иде мъгла се валя, по Шар планина. Хей по Шар планина. Телал вика по цела Гора: Време е за гурбет! Хей вакат е за гурбет. Дошло време за гурбетчийе, на гурбет да идет. Хей на пусти гурбет. Чоставайе младе манесте, и дейке нишанлийе! Хей дейке даденице. Пусти гурбет пуста печалба, пусте да бидет. Хей пусте останалйе. Отидоха младе горани благо да прайет. Хей благо че прайет. Кой во Мъсър кой во Анадол, кой во Белиграт. Хей църни Белиграт. Пусте билйе све оя места, млого далечне! Хей млого далеко. Че се вратет, че се вратет, младе горани! Хей све гурбетчийе. Во мемлечет во Гора хастретна найхубаф мемлечет! Шар планино, Шарена планино Горо пристала, Хей тебе се врачаме! (Ramadan Redžeplari, „Sedefna Tambura. Goranske nadorne pesne”, Prizren, 2008, ISBN 978-9951-485-04-3) На поляна край къщата на младоженеца се извива хоро, на което невястата е с бяла “ношна”, всички жени са кокетно накипрени в горански носии и гримирани. Моята хазайка Мейрима е облякла красив черен “терлик” (мантия с бродерии на омъжена горанка – бел. авт.), забрадена е в пищна “башмарама”, с красивите дрехи и грима и с китка на главата е станала направо друг човек. Думкат тупани, пищят зурни.

Традиционното сватбено меню

включва чорба, телешко варено, фасул, грис халва със стафиди. Мъжете и жените седят башка. На трапезата жените срещат роднините си, с някои не са се виждали цяла година, защото са пръснати по различни краища на бивша Югославия и Западна Европа. На сватбата роднините си разменят новини. Една от жените разказва, че както са се пръснали, много братовчеди вече почти не се познават, а на събиране при сватосване техни роднини установили, че младоженците са трети братовчеди.

В полунощ следва веселието “Махалла”,

на което идват сватовете от Любовища със зурни и тъпани. На голяма поляна в Драгаш се прави голямо хоро със зурни и тъпани. Цялото село идва и играе на хорото. Много младежи идват направо от “корзото”. На сутринта след първата брачна нощ невястата ходи за вода с две стомни, полива с вода да се умият свекъра, свекървата и най-близки роднини. Ритуалът на чешмата отбелязва смяната на социалния статут на булката и първата брачна нощ. Облечена е в две ношни една под друга. Край чешмата се играе женско хоро, после сватбарите отиват в къщата на младоженците, където невястата съблича черния терлик и остава с красива червена ношна, целува ръка на свекъра и свекървата, които й дават пари. Невястата целува ръка и на другите близки роднини и комшии. Запознавам се с А., роднина на булката от село Любовище, която работи в Германия като зъболекар. Снощи на веселието “Машалла” тя беше накипрена в красива “ношна”, сега е с модерни дрехи, без шамия. Питам я дали учи двете си малки деца на нашенски. “Кане, кане”, казва с типичното горанско “да” жената (“кане” се използва за потвърждаване от гораните, вместо „да” – бел. авт.). А. идва в Гора веднъж в годината, както и много други нашенци от родното й село в Гора, които живеят, пръснати из бивша Югославия и Западна Европа. Мерак Пануйет паре деца ге берет тупайе тупани дейке играйе кучица лайет идует сватои дожои върнет траве растет сънце грийе фатила суша поток жела умират люди а те сакам а не те давайе (Hamid Isljami, “POČIVALJIŠTE”, USTANOVA ZA KULTURU MLADIH “OMLADINSKI CENTAR“, VALJEVO, 1990) Млайнеста Че ти дойдем ноческа на врата да ти чукнем дур ти се руке кнойсане и лице нашарено немой да илизаш ти чуйем глас малайнесто немой да желаш лице че исабиш другаче че те виджит не оставай да те зборит немой да илизаш седи дома другому нашарена нека и пуйет ластойче кукайче млайнесто немой да желаш лице че искалявиш Че ти дийдем млайнесто на врата да ти чукнем навожениа че ти донесем Сми се млайнесто кукайче ластойче (Отвори врата за мене) (Hamid Isljami, “POČIVALJIŠTE”, USTANOVA ZA KULTURU MLADIH „OMLADINSKI CENTAR“-VALJEVO, 1990) РАМИЗ: “ДЖАМИЛО, ОВО ТВУЕ Е БИЛО И ТВУЕ НЕКА ОСТАНЕ”

Кукаляне

се намира на половин час пеша от Драгаш. В селото през лятото има 1400 души, а след първи септември остават по-малко от 100 души. И тукашните горани оцеляват икономически чрез гурбет в Белград, Италия, Германия, Австрия.

Рамиз Хюсеини от Кукаляне е един от най-известните певци на стари горански песни.

Със своя саз (тамбура) пее и свири по кафенета меланхолични песни за гурбет, и “кара севда”, нещастна любов. Самобитен музикант слухар заедно с Ариф и Фейзо е един от тримата най-известни музиканти, които изпълняват автентична нашенска музика в Призренска Гора. Някои от песните, които пее Рамиз, са записани като текст от Харун Хасани, автор на издадената през 1987 книга “„Горанске народне песме“. Много малко от тях са нотирани. “Юсуф га настигна Джемила на Шищейчки гробища Джемило, море, подигни дувак Йощ йеден пат да се видиме, авал да се остаиме . Ей, море, Юсуф Аджия, по тебе имам авале другому сам продадена, другому че идуем”.(“Юсуф и Джемила, сцена на мезара) „Ей мори бела Джемилио, Подигни дувак от чело Йош ен пут да се видиме И халаф да се учиниме” (халаф, прошка – бел. авт.)(Рамадан Реджеплари, “Седефна тамбура”, Горанске наросне песне, Призрен, 2008) Певецът Рамиз изпълнява известната горанска песен за “кара севда”, нещастна любов “Юсуф и Джемила” в две версии. Песента е протяжна и дълга, сантиментална, не може да се разкаже с две думи. Джемила и Юсуф били брачна двойка, но се разделили, защото свекървата не я искала. Джемила се оженила в Шищейец, Кукъска Гора. Завели я като невеста според обичая, а Юсуф приготвил “бакшиш” (подарък – бел. авт.) дукати и ги пратил на Джемила. Момъкът избягал в Турция, където следите му се загубили, никой не знаел дали е жив. Хората започнали да пеят песента за Юсуф Хаджия. Един ден той я чул в едно кафене и поръчал да му я изпеят още веднъж с думите: “Много хубава песен, може ли още веднъж да я изпеете?” Отговорили му с горанското “да”: “Кане, кане”. Почерпил хората в кафенето и казал: “Аз съм този Юсуф Хаджия”. Тръгнал си и пак изчезнал. В едната версия след тази сцена Юсуф паднал в несвяст и като дошъл на себе си, яхнал коня и тръгнал към Македония. В това време се родила и песента, която той чул да се пее в един керван с коне. Юсуф бил богат и като я чул, дал по една лира на всички, които изпели песента в кервана. Казал, че е същия този човек Юсуф Хаджия. В другата версия на песента Юсуф бил майстор, правел рало. Взел рало от дома си в Крушево, и тръгнал към Шищейец, да го даде на мъжа на Джемила, който му бил приятел, да го поправи. Мъжът извикал Джемила да донесе кафе и ядене. Юсуф извадил капа с дукати и я подарил на Джемила с думите: “Джемило, ово твуе е било и твуе нека остане”. После се отправил към Турция. Джемилината песен е по истински случай. Според писателя от Зли поток Рамадан Реджеплари Джемила е родена през 1850 или 1851 г. Старите песни се пеят от овчарите, които свирят на кавал или дудук. Зурнаджиите и тъпанджиите също изпълняват старите песни. Те свирят и новокомпонирани песни от село Рестелица. Музикантите вземат музика от България, Турция, Гърция, горански песни, пеят за гурбета, печалбата, любовта на младите. Новата музика се създава на база на старите песни, аранжирани по съвременен начин. “Гора да има свое и то да не се загуби“, казва за старата горанска изворна музика певецът Рамиз. Тя не се променя, докато новокомпонираната музика се развива. Според него нашенският език в Гора е повлиян много от сръбския: “Да видиш в Турция право горански как се вели, тук ние сме го обърнали на сръбски.” Певецът Рамиз чул по българската телевизия песни, които приличат на горанските. “Немет свиреше на тамбура” му харесала. Чул българин да изпълнява и горанската “Рамизина песен”. “Има ваши райони като при нас, със същите обичаи, песни”, обяснява той.

Прадядото и дядото на Рамиз като доста нашенци от селото са работили в България,

Гърция и Турция като сладкари. Връзките с България, където имало доста горани, са се загубили. На тръгване Рамиз като мнозина от нашенци, които срещнах в Косово, сподели съкровеното си желание да има български паспорт. В Гора няма точна информация за процедурата за получаване на българско гражданство, но и той като мнозина вече е разбрал, че се чака с години за паспорт и затова подпита дали не мога да направя нещо, за да помогна: “Аз исках да получа българско гражданство, казаха ми, че ставало много бавно и се чакало много. Защо е така? Чудя се, че дори и ти да може да ми помогнеш, ще помогнеш само на мен, не можеш да помогнеш на 100 души. Аз искам гражданство за сина и снаха ми, защото с българските паспорти може да се пътува свободно. Ако може някой добър твой приятел да се найде да ускори процедурата. Каквото е писал Бог, това ще стане.”

ПО ПЕТ ПАСПОРТА

В Драгаш ката ден ям бюрек в горанска бюрекчийница, близо до автогарата. Към бюрека върви и йогурт, както казват тук на айрана, който носи марката “Шар”, произведен в Опойе, “product of Kosova” на фирмата “Kuk Sharr”. Албански бизнесмени вече са комерсиализирали марката шарпланински йогурт. Според слуховете зад фирмата стои фамилията на известния албански политик Хашим Тачи. Нищо ново под слънцето балканско. В бюрекчийницата работят двама млади мъже с бради от Глобочица. Отварям дума за Рамазана, който започва след броени дни: - Правите ли Рамазан? - Кане, кане. Клиент от съседната маса пита кога точно започва Рамазанът – на 10 или 11 август. Няколко къщи по-долу в сърцето на горанската махала е кафенето под офиса на Гражданска инициатива Гора (ГИГ). Тук бирата се пие съвсем открито, уверяват ме мъжете в заведението. Според тях по време на Рамазана кафенето е напълно либерално, който иска, яде и пие през деня. Горанин, който работи като техник в кабелна телевизия обяснява

логиката на самоопределението на гораните: “Зависи кой плаща.”

Гораните могат да се движат из Косово, но дискриминацията върху тях се извършва косвено чрез езика, нашенци не знаят албански. “Всяка къща тук получава пари от Сърбия, живеем тук, но нямаме свобода на движение. Можем да се лекуваме в болницата в Сува река, но там не ни разбират езика, трябва да говорим албански, а ние не знаем езика. В Сува река и българският няма шанс. В болницата в Призрен също ни питат защо говорим сръбски, не всички, но често попадаме на глупави чиновници. В Белград също ни гледат с подозрение като “шиптари” заради нашите имена и презимена. Не съм пътувал до Прищина.” Реджеп, таксиметров шофьор от Вранища, и Р. от Рапча обясняват как в Драгаш са се заселили албанци. През 1968 в Драгаш се заселил първият албанец, купил си къща в центъра, близо до джамията. Когато започнали да се заселват още албанци, цените на имотите започват да падат и така горната част на Драгаш била изкупена от албанци. Сега вече в Драгаш албанци и горани са 50 на 50. Албанците в Косово вече открито говорят за “Велика Албания”, в кръстословица на въпрос “наш град” отговорът е... “Шкуп” (Скопие на албански език, бел. авт.). Реджеп смята бошняците в Гора за албанска маша за асимилация на гораните. Мъжете разказват за техен приятел

горанин, който бил в България при българските помаци:

“Там е същото, имат нашите обичаи. Или ние сме помаци, или помаците са горани”. През това време минава кола, от която гърми песен на Азис и мъжете се смеят. Харесват много българска музика, дивите на чалгата Глория, Преслава, Десислава... Разговорът се върти около различните паспорти, с които пътуват гораните – сръбски, косовски, македонски, български. Ш. (респондентът е анонимен по съображения за сигурност – бел. авт.) от Драгаш работи като таксиметров шофьор и посредник за вадене на документи и няколко пъти седмично пътува до Крушевац. Албанците от Косово масово си вадят сръбски паспорти, след като през 2009 г. ЕС премахна визите за граждани на Сърбия. Да се подменят старите сръбски паспорти с нови биометрични става бавно, процедурата е тромава. Но несъмнено най-много се чака за български паспорт. Ш. обяснява защо само гораните в село Брод имат български паспорти. Повечето броджани са родени в Македония, имат македонско гражданство и затова по-лесно получават българско гражданство. За да живеят нормално,

гораните имат по няколко вида лични документи

– лична карта на Република Косово, която им е нужда за покупко-продажби, сръбски паспорти, с които пътуват безвизово, мнозина получават сръбски пенсии и заплати от Белград. Към тази паспортна колекция се добавят македонските паспорти и така жадуваният български паспорт, за който все още тук се чака години наред. Нашенци в Гора ме засипваха с въпроси защо все още не им дават българско гражданство, какво трябва да сторят, за да може да получат българска лична карта с нормална процедура, както получават гражданство в Швеция например. Във facebook нашенци от Косово често ме питат кога ще излезе решението за българско гражданство, за което чакат от 4 – 5 години.

Нашенец от село Рапча пита:

“Не знам защо България се страхува да ни дава гражданство, като Австрия ни дава. Ние имаме българско потекло и България не ни дава гражданство. Нямаме нищо общо с Австрия, но Австрия ни дава гражданство”. Поетът Хамид Ислами също коментира: “Ако сме българи и езикът ни е български, защо не ни дават българско гражданство”.

Еюп от село Брод има кебапчийница в Скопие.

Преди 3 години беше готов да продаде бизнеса си в Македония и да инвестира парите си в България. Меракът му беше да отвори свой ресторант в София. Той е един от малцината горани с българско гражданство. След 5 години чакане Еюп получи български паспорт, когато вече бе загубил и надежда и мерак. А междувременно населението в Гора е намаляло до 5000 души, 4 училища в 4 села вече са затворени. “България сега трябва да помогне на гораните от Косово, защото утре ще е късно. Всеки иска да се спаси от Косово...Ние сме ситне паре. Искаме да правим бизнес, но никой не ни помага”, споделя Еюп. През лятото на 2008 Еюп даде под наем малкото си ресторантче до автогарата в Скопие и мигрира в Скандинавия. Открихме се във facebook, похвали ми се, че си е намерил работа във фабрика за дограми в Норвегия, после се е преместил в Швеция. За няколко месеца си извадил лична карта, кредитна карта, получил е гражданство само за няколко месеца. Не може да се начуди как така в скандинавските страни процедурата за получаване на гражданство е много по-лесна за разлика от българския паспорт, за който чакал 5 години. Днес Еюп има няколко паспорта – македонски, сръбски, български, шведски. Където и да отиде, сите го сакат! РЕСТЕЛИЦА - ВАРНА: ФАМИЛИЯТА КУКА Мати Абазова (свири се на „небет”) Ми илйезла мати Абазова на горня Муриджа, мати Абазова на горня Муриджа, да пречека мати Абазова, младе гурбетчие, мати Абазова, младе гурбетчие. А сте дошле младе гурбетчие, Абаз а ми иде? младе гурбетчие, Абаз а ми иде? Абаз не ти иде, майко Абазова, он че ти летуйе, майко Абазова, он че ти летуйе, Абаз че летуйе майко Абазова, паре да чаруйе, майко Абазова паре да чаруйе. Ти порачаф майко Абазова, дейка да му найдеш майко Абазова дейка да му найдеш. Дойде вакат младе гурбетчийе на гурбет да идет, младе гурбетчийе на гурбет да идет. Ге испрача майка Абазова, сину нарачуйе: майка Абазова сину нарачуйе: Селям му чините вийе гурбетчие, муйему Абазу, вие гурбетчие муйему Абазу. Дома нека дойде младе гурбетчие, дейка му сом нашла, младе гурбетчие дейка му сом нашла. Дейка му сом нашла младе гурбетчийе, мито да не дава, младе гурбетчийе, мито да не дава.(Ramadan Redžeplari, „Sedefna Tambura. Goranske nadorne pesne”, Prizren, 2008, ISBN 978-9951-485-04-3) Вечерям със семейство Кука – Ремзиан и Валя, в изискан ресторант на крайбрежната улица във Варна. Ремзиян е нашенец от Косово, вече 20 години живее във Варна, има строителна фирма. Животът му винаги е бил гурбетчийски. На 13 години той слязъл от родното си село Рестелица в Призрен. Преди юговойните живял в Хърватска, където имал строителна фирма. Срещнал Валя и любовта го отвела в морската столица на България. С Ремзиян и неговото семейство ме свързва

неколкогодишно приятелство и знам, че дълбоко в сърцето си се чувства българин.

Подал е молба за българско гражданство, но когато през 2009 г. се обърнал към Министерството на правосъдието с писмо за ускоряване на процедурата, получил отказ. През юни 2010 Ремзиян беше в Косово, за да подаде документи за косовски паспорт. Не знае още колко години ще чака за българско гражданство, не знае как да обясни ситуацията на сина си Емил, който се чуди какъв българин е баща му, щом българската държава не му дава гражданство. Ремзиян очаква да получи българско гражданство не просто, за да пътува по-лесно, а защото изпитва сантимент към България, където е неговото семейство. В края на 2010 изтича сръбският му паспорт и пред него стои дилемата какъв паспорт да си извади – на гражданин на България, защото се чувства етнически българин, или на гражданин на новата държава Република Косово, или на гражданин на Сърбия, с чийто паспорт може да пътува без виза. Една от поредните ми срещи с Ремзиян и Валя беше в последния ден на август 2010. За първи път виждам моя приятел Ремзо да е така песимистично настроен.

Разказ на Ремзиян Кука:

“България не се ангажира сериозно с гораните, да отвори офис в Драгаш и да общува с този народ. Много горани очакваха доста от България, но имаше само приказки. Българите пропуснаха Гора! Досега гораните вземаха пари от Белград, имаше специална парична добавка за това, че живеят в Косово, но преди един месец сърбите премахната тази привилегия. Има голям натиск Сърбия да признае Косово и тогава гораните ще останат в калта. Следя ситуацията в Сърбия и Косово от години. Моята прогноза за Косово е, че Белград ще иска Митровица и сръбските анклави - Гора, Щръпце, да имат специален статут. (На 8 септември Сърбия и Европейския съюз постигнаха договор по отношение на резолюция за Косово. Документът призовава Белград и Прищина да седнат на масата за преговори под егидата на ЕС и да започнат да решават дългогодишните си проблеми. Сърбия внесе в ООН резолюция, съгласувана с ЕС – бел. авт.). Гораните ще се изселят основно в Сърбия. Сърбите даваха много за Гора, защитаваха гораните. Сега България има шанс, ако се ангажира икономически и политически, да защити гораните... Гораните са много добри майстори и българските фирми, които строят в Косово, може да ги наемат. В Косово на практика гораните са изтласквани. Гораните предпочитат да станат бошняци, това е вид защита. Брат ми реши да подаде документи миналата година за българско гражданство с жена си. Върнали го да направи легализация, да сложат печат в посолството в Прищина. Когато отишъл да му подпечатат документ, се оказало, че не могат да го сторят и той се отказа. Аз съм подал документи за българско гражданство, живея в България от 20 години, имам семейство, бизнес. Плащам данъци на българската държава. Все още не ми дават българско гражданство, макар че се чувствам етнически българин от Косово. Министър Божидар Димитров направи изказване, че българската държава е дала гражданство на двама чужденци, направили дарение за 100 хил. За какви пари става дума? Като се замисля, всъщност аз съм платил много данъци на българската държава. Имахме 40 работника на заплата, плащахме данъци, осигуровки. Искам да живея в България, но на практика не ми дават. В София моят приятел Лютви има бюрекчийница, но и той няма гражданство още. Разочарован съм от българската държава. Изглежда, че на нас, гораните, не ни дават гражданство, защото сме мюсюлмани.” Съпругата на Ремзиян Валя обяснява, че

много хора в България не знаят какви са гораните.

Нейното съжителство с Ремзиян е обогатило културата й, тя е научила много за традициите на гораните, това че те празнуват Байрам, Коледа, Джурджевден. “Аз съм християнка, Ремзиян повече уважава моя празник, аз повече уважавам неговия празник.” Валя не променя своите навици и облекло, когато с Ремзо ходят в Гора, Косово, където всички жени с шамии и носии. В Гора се забулват дори и горанките, които живеят в Западна Европа. На една чешма преди село Рестелица спират, вадят от колата шамия и “терлик” и чак тогава влизат в родното си село. Българската снаха Валя не слага шамия, пуши цигари съвсем открито, не се крие като повечето местни горанки, които пушат тайно от роднините си. По време на ваканцията в Гора има интересни преживявания: “Винаги споря, когато в Рестелица ме наричат Ремзияница. Обяснявам им, че не си спомня Ремзо да е давал пари за мен. Имам си име, казвам се Валя. Ремзо обясни, че не целувам ръце на свекър и свекърва. Роднините на Ремзо в Рестелица се съобразяват с моите традиции. Снахата на Ремзо, която живее с мъжа си в Италия, дойде забулена в Рестелица. Хубава като сълза, а забулена. Тя ми обясни ,че в Италия носи шамия заради мъжа си.” Ремзиян си спомня, че майката му, която е родена в Рестелица, никога не ходела забулена, а само с кърпа на главата като стара селска жена. Като представял Валя на баща си, го предупредил, че в България никоя жена не става и сяда постоянно при появата на нейния свекър. Направо му казал: “Валя пуши, да знаеш, че няма да ти целува ръка и да те завива нощно време”.

Когато преди 5 години Ремзиян видял забулените жени в Призрен, му се доплакало.

През лятото на 2010, когато с Валя минали през този стар град, не видели нито една забулена жена. “За мен Призрен е най-красивия и модерен град. Едно време живяхме много добре горани, турци и сърби староседелци, които говорят език, близък до българския, същия говор като във филма „Зона Замфирова”. Много наши интелектуалци горани напуснаха Призрен, мигрираха в Сърбия. Ако България беше обърнала повече внимание на горани Още пътеписи от близки места: