НЦИОМ Единствено Първанов се е промъкнал в герберската десетка. И още: Полицията е най-одобряваната държавна институция с рейтинг от 49,1%, а съдът е в дъното на обществената класация като най-неодобряваната институция с едва 17,9% одобрение. Доверието към МВР и прокуратурата нараства с 1% от декември м.г.

Заради разногласията между участниците, Норвегия тази вечер изтегля 6 изтребителя Ф-16 обратно в страната. Неразбирателството между съюзниците е причинено от претенциите на Франция да ръководи операцията извън НАТО, но да разполага с ефективите на Пакта. Наполеоновият синдром на Саркози може да му изиграе лоша шега. Войната все още не е спечелена. Защо Саркози е против [...]

България прилича на Либия. Там имат полковник. Ние имаме генерал. Полковникът заплаши Запада, че ще съжалява. Генералът – също. Полковникът прогнозира дълга война. Генералът –също. Полковникът заговори за “кръстоносен поход”. Генералът го нарече “авантюра” – (почти)също. След което генералът си смени за 12 часа мнението –също като полковника, който (уж) подкрепи резолюция 1973 на Съвета [...]

[Zeige als Diashow]

В зоокъта на градчето Витенберг (добре известно на всеки евангелски християнин като рождено място на протестантизма – тук Мартин Лутер е приковал на портата на градската църква в 1517 г. своите тези) , естествено без оглед на великите пости (които протестантите без друго не признават) се разиграват бурни пролетни страсти…

две млади дами - Нора Минкова (на снимката) и Анелия Видинова основаха днес Клуб за млади предприемачи в НБУ имах честта да съм първият им гост и поговорих в компанията на множество млади дами и неколцина господа на тема жени и бизнес, днес тук, предизвикателства и възможности основното: жените са толкова ОК ...

достатъчно е човек да прекара 10-тина минути в коя да е общинска или данъчна служба, за да разбере, че хората, работещи там са нещастни. поне в столичните май е така. още от входа разбираш къде е тоалетната и намекът за местоположението й е толкова силен, че не те изоставя и ...

„Милостиви Господи! Смирено те моля за твоето небесно благоволение. Моля те, избави Япония от нейните страдания.
От хората, които съм срещал там, съм видял само добрина, уважение и искрено приятелство.
Господи, избърши сълзите на тези, които плачат, вдъхни сили на онези, които умират, и дай надежда на онези, които я губят. Моля те за всевишната ти милост в това време на велико отстъпление.”

Това е откъс от "Молитва за Япония", написана от Паулу Коелю.

Тези дни, когато японският народ е изправен пред сериозни изпитания от земни трусове и радиация, текстът беше публикуван от колега във Фейсбук.

Тогава си спомних за писмото на едно момиченце от Япония, което сега сигурно вече е зряла жена. Детето беше едно от гостенчетата на детската „Асамблея „Знамена на мира”, инициатива на Людмила Живкова, която събираше в България деца от цял свят.

Връщайки се вкъщи, момиченцето беше написало на свое българско другарче „Моята страна не обича твоята, но аз тебе много те обичам”.

Тогава идеята беше чрез творчество и красотата децата по света да се обикват. Инициативата замря.

Сега пред лицето трагедията отново си спомняме, че човеците трябва да се обичат един друг, защото пред Бога всички сме равни. И пред стихиите ...

Отшумя бурята с “бирата” на Мишо. Както всяко подобно чудо у нас тя беше за три дни, макар в тази корупционна сага да изплуваха както никога досега едрите риби в държавата: премиера Борисов и споменатия от него президент Първанов дори. Неопитните “рибари” на новинарски скандали в мътни води си въобразяваха голям улов, само че въпросните [...]

Ще ви запозная с книгата на Мартин Линдстрьом - Buyology: Truth and Lies About Why We Buy, издадена на български като "Биология на купуването. Основи на невромаркетинга". Мартин Линдстрьом е датчанин и консултира редица Fortune 100 компании като McDonald's, Nestle, American Express, Procter & Gamble, Microsoft и много други. Интересът на Мартин към невромаркетинга се запалил от една статия в списание Forbes, която прочел по време на самолетен полет - In Search of the Buy Button.

Така се родил проектът Buyology, който е най-голямото neuroscience проучване в света. В продължение на 3 години Мартин Линдстрьом е работил с учени, с които са изследвали мозъците на 2000 души от 6 държави, за да разберат какво точно става, когато пазаруваме. Скромната сума за провеждане на изследването е била 7 милиона долара, осигурена от 7 компании и самия автор.

Обикновено корпорациите провеждат количествени изследвания и впоследствие организират различни качествени изследвания и фокус групи с потребителите си, за да ги питат защо купуват. Голяма част от дейностите, които извършваме обаче, зависят от нашето подсъзнание. Мислим си, че сме рационални същества, но всъщност действаме много емоционално.

Освен защо предпочитаме една марка пред друга, Мартин е изследвал и различни митове от маркетинга - продава ли сексът, какво е бъдещето на логото, работят ли product placement-ът и спонсорството. Разгледани са семантичните маркери и огледалните неврони и как една фирма може да ги използва за създаване на конкурентно предимство.

В изследването са комбинирани два метода за сканиране на мозъка - fMRI (functional Magnetic Resonance Imaging) и SST (Steady State Topography). fMRI скенерът е огромна 3-тонна машина с размерите на джип, която измерва показателите на хемоглобина (частта от червените кръвни телца, която пренася кислорода в тялото) и обикновено се използва за диагностициране на тумори и травми. Той може да засече дори много малка област, например 1 мм. Когато мозъкът работи по определена задача, му е необходимо повече гориво - основно кислород и глюкоза. Колкото по-усилено работи частта от мозъка, толкова е по-голяма консумацията на гориво и толкова повече наситена с кислород кръв отива към тази част. По време на сканирането работещият район в мозъка ще свети ярко.

От своя страна, SST техниката мери в реално време мозъчните вълни, лесно подвижна е и значително по-евтина от fMRI. При SST на главите на участниците в изследването се слагат шапки, свързани с електроди, и се използват специални очила. SST мери степента на емоционална ангажираност (до колко сме заинтересувани, докато гледаме реклами), паметта (кои елементи от това, което гледаме, навлизат в дълготрайната памет), привличане или отдръпване (какво ни е привлякло или отблъснало в една визуална картина).

Някои от изненадващите резултати от изследването:

• Предупреждаващите надписи на цигарите не работят - дори напротив.
• Подсъзнателната реклама действа.
• Product placement работи само при условие, че е напълно интегриран - например цялостното брандиране на Coca-Cola в American Idol.
• Сексът продава единствено себе си.
• Успешното брандиране действа като религия - при изследване на християни и фенове на Apple са установили, че се активират едни и същи райони в мозъка, а резенчето лимон в гърлото на бутилката на бира Corona, измислено случайно от двама бармани, се превръща в ритуал.
• Зрението не трябва да е единственото сетиво в маркетинга - миризмата, звукът, допирът формират 70 % от възприятията ни за конкретна търговска марка.
• Подобни анализи на мозъчната дейност могат да предвидят успеха или провала на телевизионно предаване.

Ако ви стана интересно, можете да прочетете въведението от Buyology и да разгледате видео блога на Мартин Линдстрьом, където той всяка седмица разглежда успешна бранд стратегия.

От мой източник в Йемен научих важни детайли около ситуацията в страната, които ще обобщя в няколко точки.

Oставки от системата в полза на революцията в Йемен:

1. Посланиците на Йемен в Египет, Алжир и Саудитска Арабия, Сирия, Йордания
2. Посланик Мохамед Салах -консул на Йемен в Дубай.
3. Полковникът Абдалкхбайр Салхи – щаб на централните сили.
4. Бизнесмен и председател на Комитета по планиране и финанси в гр.Таиз (оговарящ за цялата провинция Таиз), Ахмед Шауаки.
5. Бригаден генерал Хюсеин Салем Абед Раббо командир на бригадата “Крайбрежна отбрана” – гр.Ходейда
6. Бригаден генерал Мохамед Ахмед Монсин Шабиби – съоръжения за лична полза.
7. Бригаден генерал Али Ахмед Мохсен Шабиби -командир на бригадата “26 Републиканска гвардия”.
8. Бригаден генерал Джабер Яхия Абдула генерален директор на далекосъобщенията, Министерството на вътрешните работи.

Според източници в подкрепа на президента остават само синът му, племенникът му и единият му брат, който е много важен, защото е генерал и водещ на въздушната отбрана за Йемен. Ако само един от тях се откаже, президентът няма да има избор, освен да напусне.

Източникът ми в Йемен ми съобщава, че улиците в цял Йемен ще се пръснат от хора, част от които до днес сутринта все още се страхуваха изобщо да си отворят устата. Просто страх, заради режима, защото не малко хора има незаконно по затворите, а други изчезват и никой повече не чува за тях. Президентът е сам със синът си, племенникът му – преди няколко дни е искал убежище за семейството си в САЩ (няма данни дали Вашингтон е приел); и брат му.

В съобщението, което получих от Йемен, се казва също:

Революцията, определена от повечето като “племенна”, за мен не е такава. Напротив от самото начало се обявиха за “нежна” революция и за това до сега са с розови ленти. Не са изменили на това, че няма да извадят и една джамбия срещу човек. Ти знаеш тук оръжието е много, но всички призовават “НЕ на личните отмъщения”, “Стига с тези племенни разправи”. За мен лично революцията е един морален възход на хората в Йемен. Те миналата година бяха много обидени от изказване на президента, че младежите на Йемен нямат и капка национална гордост. След което каза, че ще доведе хиляди учители от Египет, за да им налеят в главите поне национално чувство към Родината.

От мой източник в Йемен научих важни детайли около ситуацията в страната, които ще обобщя в няколко точки.

Oставки от системата в полза на революцията в Йемен:

1. Посланиците на Йемен в Египет, Алжир и Саудитска Арабия, Сирия, Йордания
2. Посланик Мохамед Салах -консул на Йемен в Дубай.
3. Полковникът Абдалкхбайр Салхи – щаб на централните сили.
4. Бизнесмен и председател на Комитета по планиране и финанси в гр.Таиз (оговарящ за цялата провинция Таиз), Ахмед Шауаки.
5. Бригаден генерал Хюсеин Салем Абед Раббо командир на бригадата “Крайбрежна отбрана” – гр.Ходейда
6. Бригаден генерал Мохамед Ахмед Монсин Шабиби – съоръжения за лична полза.
7. Бригаден генерал Али Ахмед Мохсен Шабиби -командир на бригадата “26 Републиканска гвардия”.
8. Бригаден генерал Джабер Яхия Абдула генерален директор на далекосъобщенията, Министерството на вътрешните работи.

Според източници в подкрепа на президента остават само синът му, племенникът му и единият му брат, който е много важен, защото е генерал и водещ на въздушната отбрана за Йемен. Ако само един от тях се откаже, президентът няма да има избор, освен да напусне.

Източникът ми в Йемен ми съобщава, че улиците в цял Йемен ще се пръснат от хора, част от които до днес сутринта все още се страхуваха изобщо да си отворят устата. Просто страх, заради режима, защото не малко хора има незаконно по затворите, а други изчезват и никой повече не чува за тях. Президентът е сам със синът си, племенникът му – преди няколко дни е искал убежище за семейството си в САЩ (няма данни дали Вашингтон е приел); и брат му.

В съобщението, което получих от Йемен, се казва също:

Революцията, определена от повечето като “племенна”, за мен не е такава. Напротив от самото начало се обявиха за “нежна” революция и за това до сега са с розови ленти. Не са изменили на това, че няма да извадят и една джамбия срещу човек. Ти знаеш тук оръжието е много, но всички призовават “НЕ на личните отмъщения”, “Стига с тези племенни разправи”. За мен лично революцията е един морален възход на хората в Йемен. Те миналата година бяха много обидени от изказване на президента, че младежите на Йемен нямат и капка национална гордост. След което каза, че ще доведе хиляди учители от Египет, за да им налеят в главите поне национално чувство към Родината.

Днешният Световен ден на поезията преминава в Гърция под знака на Нобеловия лауреат за литература Одисеас Елитис. Решението за това е свързано с факта, че гръцкото министерство на културата и туризма определи 2011 г. за „Годината на Елитис”.

По този повод Националният център за книги (EKEBI) със съдействието на Общността на писателите ще проведат поетична нощ с четене на творби от Елитис в няколко книжарници в Атина и Солун.

Офисът на Гръцката Национална Туристическа Организация (ГНТО) в София стартира конкурс за снимки, видео и кратки разкази с тема преживяванията Ви от пътуванията и почивките ви в Гърция. Конкурсът е отворен за всички възрасти и ще приема материали от участниците най-късно до 15 Април 2011 включително. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] А нашето момче Мартин Линков е избран за член на журито и ми обърна внимание върху конкурса :) Също и Антоанета Ненкова от Дойче веле ми обърна внимание на обявения конкурс: Пълните условия на конкуркса се ето в този линк: www.patepis.com/wp-content/gallery/manual/Konkurs.doc Целта на конкурса е да разкажете за Гърция с думи или образи, а ако решите, че нямате собстевн блог или сайт, но искате да участвате – моя милост с радост ще ви предостави нашия сайт като платформа за публикуване :) Прочетете внимателно условията и ... ако разказът мине и през моята цензура – ще го качим на Пътуване до... (Patepis.com) :) Успех! Специално трябва да обърна внимание на факта, че произведенията ще са със запазени авторски права (прочетете внимателно условията!), които се различават от нашия CC Creative Commons 2.5 България Нашият сайт не печели финансово от обявяването на конкурса! Ние печелим само симпатиите на авторите и читателите си :)

Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="381"] – на картата:

[geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="381" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"]

[geo_mashup_category_name map_cat="381"]

1. Конкурс „Бъди критичен“
2. Конкурс за оплюване на сайта: Никой не е забравен, нищо не е забравено!
3. На море за ден (плаж Мандрас в Гърция,февруари)
4. И носителят на голямата награда е…..
5. Информация за пътешественици: Гърция забранява пушенето
6. Напомняне:-)
7. Косова е Сърбия ;-) (майтап бе, Уили!)
8. Великденско пътуване до Северна Гърция – Като и Ано Порой
9. На плаж в Гърция – дайте акъл!
10. Разходка из Епир в Гърция
11. Западни Балкани 2006 – 1 част – Гърция
12. Глоби в Гърция

Владимир Путин и Владимир Чамов Истинска мистерия се разигра часове преди гласуването на резолюцията на Съвета за сигурност по случая Либия. Съвсем неочаквано посланикът на Русия в Джамахирията, Владимир Чамов, беше спешно уволнен. Оказва се, че това е станало защото е нарекъл предател президента Медведев. Также “Коммерсанту” стала известна причина отставки посла России в Ливии, [...]

Тази вечер, 21 март, в Младежкия дом във Велико Търново под патронажа на eвродепутата  Илиана Иванова (ЕНП/ГЕРБ) ще се проведе концерт посветен на младите таланти на града. “Вечер на талантите” е съвместна идея на г-жа Иванова и ръководството на Младежкия Дом, която отбелязва настъпването на пролетта, празника на Велико Търново и насърчава деца и младежи [...]

Чрез компютърна обработка всеки ли може да прави добри снимки? На подобни и други въпроси давам отговор за списание Club.bg.

Уважаеми колеги,

На 14.03.2011 г. сайтът Биволъ публикува нередактираната версия на грамата на Джеймс Пардю за организираната престъпност в България, придружена с подробен аналитичен коментар.

В текста изрично е написано, че преводът на грамата е предоставен от Биволъ за публикация в сайта balkanleaks.eu.  Преводът е придружен с редакционни коментари на английски, подписани от Биволъ, които проследяват съдбата на "героите" споменати в текста след 2005 г.

Редактираната версия на същия доклад, беше публикувана от Гардиън на 01.12.2010, като в нея липсват почти всички имена на лица и фирми и текстът беше силно съкратен.

На 18.03.2011 г., т.е. 4 дни след нашата публикация, Wikileaks публикуваха пълния текст на грамата в официалния си сайт. Организацията на Джулиан Асанж посочи като пример как вестник Гардиън е нарушил споразумението с Wikileaks, филтрирайки информацията за организираната престъпност в България.

До 19.03.2011 г. нито една “голяма” българска медия, с изключение на сайта на вестник “Дневник”, не отрази нашата публикация. Първият, който дръзна да оповести коректно публикацията на “Биволъ” беше колегата Иво Инджев на своя сайт.

Едва след като Wikileaks публикува пълния текст на грамата на сайта си, много български медии го отразиха като важна новина. Една част от тях съвсем колегиално се позоваха на първоизточника на публикациите, т.е. Биволъ, но т.нар. “национални медии” съвсем съзнателно ни игнорираха.

Ние не страдаме от комплекси, за да бъдем тиражирани и се радваме, че Wikileaks е признат като “достоверен източник на информация”, защото това потвърждава и нашата достоверност. Необясним остава обаче за нас фактът как е възможно грубото погазване на чл.4 от Етичния кодекс на българските медии, който в момента е единственият съществуващ и официален професионален и морален коректив на журналистиката у нас!

Предлагаме Ви да сравните превода на грамата публикуван от Биволъ в Balkanleaks.eu с частичния превод публикуван от агенция БГНЕС.

Преводът на Биволъ в Balkanleaks: https://www.balkanleaks.eu/bgoc.html

Преводът публикуван от БГНЕС: http://news.bgnes.com/view/908796

Очевидно става въпрос за прекопиране, без позоваване на източника. Вероятно обяснението е, че въпросната електронна медия, не е подписала и не признава Етичния кодекс.

След това публикацията на БГНЕС беше препечатана и разпространена от многобройни информационни сайтове и печатни издания. Стигна се дотам, Вътрешният министър Цветан Цветанов да цитира информацията от грамата, което показва нейната голяма обществена значимост.

С изключение на агенция Focus News никой не представи свой цялостен превод на грамата, както това направи още на 14.03 Биволъ.

Всичко това, за съжаление, показва значителния дефицит на професионализъм, етика и колегиалност във водещите български медии. Питаме се, дали причината е само това, или дълбока съгласуваност с явни и тайни зависимости от властимащите и сенчестия бизнес, за което впрочем също се говори в дипломатическия доклад на г-н Джеймс Пардю.

За нас, журналистите от Биволъ, най-голямата ценност е доверието на читателите. Като независимо издание, Биволъ ще продължи да отразява безкомпромисно и без цензура всичко свързано със симбиозата на мафията и властта в България.

Вярваме, че читателите ще оценят нашия труд и ще си съставят безпогрешно мнение дали нашите публикации се цитират коректно от другите медии, или просто се крадат. Държим да споменем, че в бъдеще ще търсим правата си, при кражба на интелектуална собственост и труд, в разрез с Етичните правила на журналистиката.

Също така ще направим своите изводи доколко и с кои медии можем да си сътрудничим за напред, независимо от високомерието, с което днес ни подминават. Благодарим на всички колеги, с които имаме общата кауза да превърнем българската журналстика в свободен публичен глас, с който страната ни да се гордее пред света.

С Поздрав за Първа Пролет!

Биволъ

Учени от неназован институт на БАН са кръстили непозната до момента мозъчна гънка на името на премиера Борисов.

Гънката се намира близо до областта на Брока, където се формира речевия поток - разясни за Рога и Копита учен от института, пожелал анонимност.

Функцията на гънката няма нищо общо с областта на Вернике, където се анализира информацията получена от слуховите канали, изяснили нашите учени. Това открива нови перспективи в науката за мозъка, тъй като до този момент се е смятало, че невроните от областите "Брока" и "Вернике" си разменят информация в процеса на речева комуникация.

Най-вероятно тази гънка има ключова роля за пораждането на неконтролиран, нелогичен и самодостатъчен речеви поток, който се наблюдава при някои пациенти - коментираха други членове на екипа, направил откритието.

Те отрекоха инициативата им да е повлияна както от премиерската позиция за съдбата на БАН, така и от неотдавнашния жест на българските антарктици към Божидар Димитров, на чието име беше наречена гънка в айсберг в Антарктида, представена като залив.

Друг източник на Рога и Копита от конкурентен институт изрази подозрение, че кръщаването на гънката на името на премиера е реверанс към финансовия министър Дянков, който неведнъж се е заканвал на "феодалните старци" от БАН.

Източникът припомни, че в подслушан разговор с Ваньо Танов относно вътрешния министър Дянков заявява, че за разлика от Цветан Цветанов, "Бойко Борисов е умен".

„Настъпва момент, в който знаете със сигурност какво точно трябва да направите, как да го направите и къде трябва да отидете.”

/Екхард Толе, Нова Земя/

 
Случайно се запознахме с мореплавателя Райко Матеев във Фейсбук. Аз отмарях след дълъг ден по пистите на Пампорово, а той ми пишеше от горещите пясъци на остров Пукет. Заговорихме се за литература и решихме да разменим книжки с автограф, както често правят авторите. После, директно от Тайланд, в пощенската ми кутия кацна „Моята Азия” на Райко Матеев. Прочетох я и бързам да споделя това, което открих вътре с вас, а то наистина е впечатляващо! Отдавна не бях чел приключенска литература за опасни плавания до далечни страни, още по-малко от български автор, оща по-малко: в първо лице, единствено число и вдъхновено от истински случай. „Моята Азия” на Матеев е толкова увлекателна, че ми се иска ей сега, набързичко да ви я преразкажа цялата, но съм наясно, че така ще ви разваля кефа.

И все пак, накратко: докато се излежава на приказен плаж в тропическия рай, авторът вижда в залива да акостира красива платноходка, струваща няколко милиона долара и плаваща под американски флаг. Той мигновено скача в кристално чистите води и се приближава с плуване, за да я разгледа. Като всеки българин на средна възраст и с ограничени средства, авторът си дава сметка, че да притежава свободата и разкоша да кръстосва моретата с подобна красавица едва ли някога ще му се случи точно на него. Не и в този живот. Или, както казват българите: „очи пълни, ръце – празни”. Но дори авторът тогава не знае, че получава свещен миг на просветление и, че този наглед обикновен момент (всички сме виждали скъпи лодки по пристанищата) ще преобърне живота му завинаги и ще промени всичко, свързано с него.

Решението подсъзнателно е взето, а останалото, както се казва, е история. Матеев се прибира в родината, купува старата платноходка на свой приятел, тегли заем от банка, инвестира няколко години труд и всичките си спестявания в неуморни усилия да пригоди лодката за
презокеански плавания, да ушие нови платна, да оборудва „Хелиос” с необходимата навигационна техника, да изкара курсовете, да получи всички необходими документи и разрешителни, да набави стотиците килограми гориво и храна за дългото пътуване и да си намери спътник за опасното приключение. Последното се оказва най-трудно. На теория всеки е готов да последва мечтите си, но когато се отвори практическа възможност за това, човек обикновено губи кураж, дава на заден и предпочита да замени свободата си за сигурност. Но Матеев успява да намери достатъчно луд спътник и на борда му съвсем скоро се озовава младият и надъхан Светльо от Шумен.

Следват 14 000 километра през няколко морета и един океан – от Царево до о-в Пукет в Тайланд и от там – до Сингапур.

Докато четях премеждията, неизбежно свързани с едно такова опасно начинание, не можах да не си спомня за Индиана Джоунс, където главният герой на всяка крачка се разминаваше с различни, но сигурни варианти за внезапна смърт. Само част от предизвикателствата, пред които се изправят героите в тази съвременна Одисея включват: неотбелязани върху картата, опасни плитчини, неосветени платформи, корумпирани и крадливи арабски митничари, напрегнат трафик в тесните канали, пълни с огромни, транс-континентални контейнеровози, коварни, въоръжени до зъби войници от бреговата охрана на арабски страни, подводни течения, хищни риби, убийствено тропическо слънце, сомалийски пирати, невидими остри скали, насрещен вятър, недостиг на храна и вода, продължително безветрие, жестоки морски бури, дъждоносни шквалове, шест метрови вълни в океана, за които ме е страх дори да си помисля, но са описани майсторски и от първа ръка, плюс още много, много други. Всяко едно от тези премеждия е в състояние само за няколко секунди да изпрати малката платноходка, двамата й капитани и мечтата им на дъното на световния океан. Но това не се случва. Сигурната смърт десетки пъти се разминава на косъм от тях и авторът не без основание стига до извода, че Човекът в небето го обича.

Трябва да прочетете тази книга. Лудото морско приключение е само част от нея. Биографията на Матеев е супер интересна и чудесно преплетена в повествованието. В нея няма нищо стандартно или поне нищо, което ние, българите, да сме свикнали да наричаме „стандартно”. От длъжник на банка и мореплавател в самоубийствено опасна авантюра, Райко Матеев се превръща в горд собственик на фалирал ресторант от другата страна на земното кълбо, разделя се с яхтата и открива бар за тайландски момичета на плажа.

Любителите на ветроходството и подводния риболов ще получат много полезни практически съвети, както и всички, които са решили да посетят Тайланд като (секс) туристи. Екзотичната страна крие редица капани за неподготвения европеец и Матеев е така добър да ги синтезира в края на томчето си, за да превърне отпуската от потенциален кошмар в незабравимо преживяване. Страниците на „Моята Азия”, освен всичко друго, са пълни с чудесни философски
откровения на тема будизъм. Те съдържат и кулинарни подробности от изключително богатата тайландска кухня, в сравнение с която дори китайската изглежда като постен гювеч. Книгата изобилства от наблюдения върху бита, религията и традициите на далечни народи, където за порно списание се влиза в затвора, а за пакетче марихуана се отива на бесилото, но проституцията е честен и уважаван бизнес, а будистите-адепти лекуват само с един допир. Това са 328 страници за предопределеното и липсата на предопределеност в този луд и пъстър живот.

Ето, че без да искам, все пак ви разказах книгата, но не се чувствам гузен от това. „Моята Азия” не е разказ с неочакван край, а личната биография на един смел български мореплавател, превърнал се в гражданин на света и това тук е само 1% от удоволствието. Останалите 99% са скрити между кориците на приятно ухаещото и чудесно подвързано томче от издателство Колибри.

Благодаря на автора, че ми позволи да се докосна до уникалната му съдба! Идеята за това ревю беше изцяло моя, но не мисля, че успях да споделя всичко, което ме впечатли в книгата с вас. Всъщност, трябва да прочетете „Моята Азия”. Тя определено е най-доброто, излязло от
български автор през изминалата 2010-та година. Готов съм да преглътна егото си на писател и да поставя дори моите „33 любовни истории” с една идея по-назад в класацията.

Желая ви попътен вятър!

Тихомир Димитров

Йеменски дни на гнева. Това определение напълно пасва на последните събития от тази арабска страна (които не са от вчера), ставаща свидетел на огромни протести срещу властта на Али Абдулах Салех през последните два месеца. Вместо да се оттегли като герой за страната си, която той обединява, Салех постъпва като типичен диктатор и извършва грешката, от която няма връщане назад – упоритост за оставане на власт, потушаване на бунтовете и безразсъдно обвинение към протестиращите, че са агенти на Ал Кайда, с което иска да привлече на своя страна западните сили.

Днес положението е по-различно. Над 150 000 души са по централните улици на Сана, а от днес и град Аден, главния опозиционен град, най-накрая се присъедини към революцията, въпреки спомените от репресии от 90-те години. Предаването Inside Story по Al Jazeera имаше наскоро епизод, посветен на Йемен и дните на гнева там.

Няколко важни фигури в йеменската армия, застанаха на страната на протестиращите.

Всички погледи са насочени в момента към Либия. Там в момента всичко се преценява на кантар – атаката на международните сили се гледа под лупа, Арабската лига критикува самолетните атаки над Триполи, при които загинаха немалко цивилни, а правителството в Либия в опит да покрие своите престъпления, поиска поход на всички либийци от Триполи до Бенгази, пеша, за да покажат единството на нацията. Ясно е, че този опит е безсмислен.

Докато всички очи са вперени в Либия, то една страна остава извън полезрението на много световни медии – Йемен. Там от февруари насам положението е много напрегнато. Преди няколко дни, събралото се множество в Сана бе свидетел на отчаяната и брутална реакция на властта спрямо про-демократичните демонстрации – над 50 убити при безразборна стрелба.

Голяма част от протестиращите са убивани със снайперисти – жесток метод, който видяхме още в Тунис. Режимът използва услугата на снайперисти, за да удря директно в множеството, тъй като не може да го избута извън централните улици. Президентът Али Абдулах Салех има за какво да се притеснява, особено след днешните сутринни събития – важни хора в армията на Йемен се присъединиха към протестите и пожелаха свалянето на президента.

Генерал-майор Али Мохсен Салех, начело на североизточната военна зона и ръководител на първата танкова дивизия, обяви, че дал заповеди за разполагането на армейски части в защита на протестиращите в Сана. Няколко други командири, бригаден командир Хамид Ал Кошеби, бригаден генерал Мохамед Али Мохсен и бригаден генерал Насер Елджахури скоро се присъединиха към генерал Салех заедно с подчинените им войници.

Няколко министри подадоха оставка, след насилието в петък. Абдула Алсаиди, посланик на Йемен в Организацията на обединените нации, също напусна в знак на протест заради убийствата. Доколкото информацията е вярна, посланиците в Сирия и Йордания също са напуснали постовете си.

Генерал Салех знае, че няма да бъде подкрепен от младите в страната. Неговата подкрепа е свързана със защита на протестите, но всякакви амбиции за военно правителство означават провал. Младежките организации, които съставляват центъра на протестите в Йемен, напълно отказват нещо различно от гражданско управление на страната и са прави – ролята на армията трябва да е защита, а не управление.

Update: Al Jazeera съобщи, че кметът на Аден се е обявил за революцията и градът ще подкрепи промяна. Аден се свързваше най-вече с бунтове срещу властта, като най-големият преди 15 години бе жестоко смазан.