Любимци в новините: постоянни и променливи величини
Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Гнусните реклами по телевизиите продължават
Гнусните реклами по телевизиите продължават
Преди доста време бях писал за няколко реклами, които ни действаха повдигащо по време на вечеря или просто при похапване. За известно време те бяха спрели, но сега отново се появи подобна, не по-малко противна такава. В новата реклама на паста за зъби пак се виждат кървави храчки, които няма как да не ви отвратят. Дали това е посланието на рекламата не съм сигурен, но със сигурност това е точно което постига.
Интересно ми е какви пичове могат да измислят подобно нещо. Сигурно си разбират от работата, но и аз мога да спомогна за тяхното творческо развитие в бъдещи реклами. Например ако рекламата е за "запек" или "разстройство" в техния стил ще бъде много добро решение да покажат за какво точно става въпрос при приемане на хапчетата. Примерно преди пиене на хапчетата да покажат какви са изпражненията и какви точно са след техния прием. Мисля, че така ще придобием по-добра представа за нашите фекалии и как точно ще ни помогне въпросното хапче. Иначе не се хранете докато гледате предложението ни за реклама, че може пак да пребягате до тоалетната, но не по-голяма или малка нужда.
Бог и народ, православие и национализъм
Православната църква и национализмът. Българският и гръцкият случай от XIX век
Настоящият текст е в уникалния жанр „курсова работа“ - с други думи не би могъл да има някакви претенции за изчерпателност, точност, работа с извори и т.н, каквито са нужни за една научна статия, а от друга страна е по-дълъг и тежък от обичайните блог писания. Все пак текстът предлага няколко логични теми за разсъждение относно връзката православие-национализъм и за това го публикувам в блога:
Поради сходните процеси и историческата и географска близост, българският и гръцкият случай от XIX подлежат на сравнение, макар известните разлики във времето, по което националната идея става водеща сред българската и гръцката интелигенция. Както обаче добре знаем, българският и гръцкият национализъм се сблъскват остро от средата на века, като православната църква е в центъра на конфликта, което прави казусът допълнително интересен за изследване. В този смисъл ще се опитаме да разберем доколко и каква е връзката православие-национализъм и дали са верни устойчивите представи в двете страни за православието като крепител и спасител на нацията по време на османското владичество.
В гръцкият случай православната църква все още има силна роля в обществото, често по-силна отколкото църквата обичайно има в Европа, и се смята за неразривно свързана с националната идентичност.1 Изследване от 2003 г. показва, че за българите православието също е важно, но повече като въпрос на национална идентификация, отколкото като лична вяра. 97 процента от участниците в изследването са заявили, че са православни, но не и активни членове на църквата.2 Тези нагласи се поддържат и от самата църква, която често се представя не като религиозно тяло, а като исторически фактор, жизненоважен за националната характерология и идентичност.3
Подобна роля БПЦ възприема скоро след създаването на българската държава през 1878 г. Най-добре това е изразено в едно станало известно слово на митрополит Климент Браницки и Търновски (Васил Друмев) от 1893г., който казва: „запазили сме през многовековни тежки времена Православието, запазил се е и народът ни от загинвание. И занапред: има Православие у нас, има и български народ; няма Православие — няма и български народ. Това е гласът на цялата наша история, на целият наш многовековен тежък исторически живот, глас, който неумолимо тръби в ушите на всинца ни и който указва на бъдущето, напомнюва ни свещените наши длъжности спрямо народът и вярата му.“4
Тази позиция се запазва и в съвремието ни. В писмо до Народното събрание от края на 1989 г. патриарх Максим пише, че „Българската православна църква има изключителен принос в запазването живо на на българското национално самосъзнание и в създаването на богата духовна култура на своя народ...Тя [БПЦ] бива наричана Църква на народа. Тя живее и ще продължава да живее с успехите и трудностите на своята Родина“.5
[+/-] ...виж целия текст
Подобни нагласи обикновено се прехвърлят и в историографията, макар в малко по-критичен вид. Според Бончо Станоев „историческа заслуга на Църквата и нейното духовенство в живота на българския народ е, че тя разбира своята мисия [по време на османското владичество] и допринася съществено за опазването на българската народност.“6 Цветана Георгиева също смята, че „Православната църква, възпитавайки в изискванията и забраните на православната вяра всяка генерация , утвърждава и нейното българско самосъзнание“.7 Пламен Митев пише, че „религията се превърнала във важен фактор за опазване на културните традиции и народностното самосъзнание на българите“.8 Тезите се прехвърлят и върху чуждестранни изследователи като Джеймс Хопкинс, който акцентира върху ролята на Паисий Хилендарски и оттам на православието за началото на българското възраждане.9 Далеч по-нюансирана е Олга Тодорова, най-авторитетният изследовател на църквата в периода на османското владичество, която пише, че „през Късното средновековие балканските автокефални църкви, под чието ведомство бил поставен българският народ, не преследвали, но но и не стимулирали активно българското народностно самосъзнание. Българското църковно наследство се приемало и признавало, но само за да бъде разтворено в общоправославното“. Тодорова посочва по-скоро ролята на низшето българско духовенство за запазването на културното наследство на българското средновековие, но без ефектът от тази дейност да е внушителен.10
Говорейки за православната църква в общобалкански, но и специално в гръцки аспект, Джордж Арнакис също смята, че религията става основа на национализма, бидейки бариера срещу разпространението на исляма и абсорбирането на пасомите си в османо-турския свят.11 Според него църквата запазва Балканите и от религиозните противоречия в Европа и с консервативната си роля подготвя народите за националното им пробуждане.12
Срещу тази доминираща теза за „национална“ роля на църквата най-силно застава Пасхалис Китромилидис. Той не отрича, че православната църква съхранява колективния идентитет под османско владичество като запазва разграничението на християнските поданици от техните мюсюлмански владетели. Според него обаче, това разграничение е на религиозна, не на национална основа: „един от най-големите анахронизми в балканската, а по този въпрос и в европейската историография е внасянето на национално съдържание в това традиционно религиозна разграничение.“ Във виждането на Китромилидис църквата е институция на османската държава и като такава остава наднационална организация, а и по силата на собствените си доктринални принципи те я не-национална.13 Виждането му е подкрепено от изследователи като Мария Тодорова, според която „религията в никой случай не успява да бъде достатъчен компонент в националната самоидентичност и дори в националните борби нейната роля е преди всичко да заздрави противопоставянето срещу мюсюлманските управници“.14
Остава да видим кой от двата модела на разсъждение - за „националната“ или „не-национална“ роля на църквата, пасва по-добре на формиращия се български и гръцки национализъм. Безспорно е, че повечето от първите просвещенски фигури на Балканите са църковници. Показателен за това е и известният живописен разказ на френския пътешественик граф Мари-Габриел дьо Шоазьол-Гуфие, който още при слизането си на гръцкия остров Патмос през 1776 г. е посрещнат от православен монах, чиито първи думи са: „Кажи ми, Волтер жив ли е още?”.15
Гръцки историци като Константинос Димарас показват заслугата на свещеника Евгени Вулгарис, който превежда и публикува Волтер в Гърция. Пасхалис Китромилидис изучава значението на Йосипос Мисиодакс, който стъпва на научните постановки на сър Исак Нютон. Анна Табаки, пишейки за гръцките интелектуалци в Париж, описва географа от Просвещението Даниел Филипидис, който е привлечен към революционна Франция по същото време.16
Просвещенската дейност на споменатите църковни дейци има своята роля за формирането на гръцкия национализъм, но трябва да бъде поставен въпросът доколко тя е лично усилие неповлияно от православната църква и доколко трябва да бъде приписвана на църквата само защото е вършена от свещеници. Вероятно по-логично е първото предположение, защото самата идея преводи на Волтер да са официална църковна политика звучи абсурдно. С други думи говорим за индивидуалната дейност на хора, които са свещеници, но по същество лобират за просвещенски и секуларни ценности. Фактът, че първо свещениците достигат до модерните по това време идеи в Европа не е трудно обясним – в условията на Османската империя тъкмо духовенството е най-образованото съсловие сред християнското население, което освен това често има възможност да пътува както в самата империя, така и на Запад.
В българския случай също имаме известния на всички пример на църковник, пръв прегърнал национални ценности – Паисий Хилендарски. Написаната от Паисий още през 1762 г. „История Славянобългарская“ често се посочва като стимул и първопричина за „възраждането“ на българското национално чувство. Тук обаче отново важат споменатите в гръцкия случай аргументи – Паисий е православен монах в Света гора и като такъв е добре образован за времето си и се намира в интелектуално будна среда, за разлика от предимно неграмотното българско население във вътрешността на империята. Нищо чудно тогава, че Паисий пръв сред българите се включва в това, което Мария Тодорова нарича общоевропейска призма на модерността, характерна за XVIII и XIX век.17
Написаната от Паисий история остава лично дело, а не общоцърковно. Доста проблематично е и нейното влияние върху бъдещите български национални лидери. Дори Софроний Врачански, често сочен за пръв последовател на Паисий, не споменава „История Славянобългарска“ в автобиографията си „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Името на Паисий започва да се среща повече едва през 50-те години на XIX век, но без да му се отдава днешното значение.18 Като родоначалник на периода, станал известен като „българско Възраждане“ Паисий е видян чак от Марин Дринов, въпреки че единствените „възрожденци“, които споменават за хилендарския монах са Георги Раковски и Гаврил Кръстевич.19
Както в гръцкия, така и в българския случай има личности, които са далеч по-важни за оформянето на националното самосъзнание, отколкото споменатите църковни дейци. Така например най-известният гръцки просвещенец Адамантиос Кораис прекарва целия си творчески живот в Париж, където е изцяло покорен от идеите на френските просветители с тяхното свободомислие, антиклерикализъм и демократизъм.20 Друг последовател на Волтер, Русо и Монтескьо, Ригас Велестинслис се възторгва от френската революция и пише военния си химн Thourios, в който приканва балканските християнски народи към въстание. Той прокламира Декларацията за правата на човека и френските конституции. Тази дейност му спечели порицание от патриарх Григорий V през 1798 г.21
Най-известните български общественици от XIX век също акцентират върху национални и социални ценности, без да имат връзка с църквата, а дори често нападайки я – като Любен Каравелов и Христо Ботев. Интересен е и случаят на Васил Левски, който се отказва от кариера в църквата в името на революционната дейност. През 1864 той е отстранен от свещенически сан от Епархийския съвет на Пловдив – заради „противодържавна дейност“. През 1872 г. пък Църковно-народният събор се разпорежда за задържане и телесно наказание на Самоковския митрополит с цел да бъде научено повече за дейността на Левски.22
Това не е изолиран случай на противопоставяне на църквата на просвещенските и революционни стремежи на балканските християни. Още от края на XVIII век могат да бъдат намерени свидетелства за започване на една „идеологическа конфронтация, в която православната църква, в качеството си на авторитетен изразител на традиционната култура, осъжда новото Просвещение и по-специално политическите му домогвания като разрушителни за вярата и за истинските ценности.“23 Това е логично с оглед на привилегированата позиция, която патриаршията заема в османската йерархия – патриархът е паша с три туги като башия на Рум миллета, а църквата притежава обширни вакъфски имения. Църковната позиция спрямо революционните идеи е изразена в трактата „Патриаршеска инструкция“, вероятно писана от самия патриарх Григорий V, който през 1798 обяснява на вярващите, че „след Бога султанът е суверен на християните, съхранител на имуществото им и пазител на живота им“, както и че „тези, които проповядват мечти за свобода, действат в противоречие на Светото писание и са подтиквани от дявола“.24
С други думи е трудно да повярваме, че патриаршията като институция е имала амбиция да „буди“ националната идентичност на пасомите си след като това логично би довело до вътрешни противоречия в самата християнска общност и до искания за промяна на статуквото в Османската империя. Налагането на национализма обаче е общоевропейски процес за XVIII и особено на XIX. Тъй като в балканския случай, за разлика от западния, липсват крале, министри и бюрократи, които целенасочено да се стремят да идентифицират населението с държавата, ролята се пада на местните интелектуалци, които обединяват хората на основата на общ език и минало.25
За инструментализирането на тези идеи има нужда и от подходяща социална почва, която на Балканите настъпва в началото на XIX век, не поради някакви действия на църквата, а когато след продължителна анархия и последвалите я опустошения, настъпва период на вътрешна стабилност и икономическо развитие. Това съвпада с общата модернизационна вълна в Европа, възприета и от Османската империя, която стартира реформационната програма на Танзимата – фактор, който както посочва Александър Везенков, често се изпуска при анализа на причините за „възраждането“ на балканските народи.26 Според него точно реформите в империята са „генетическото начало“ на промените, довели в крайна сметка до националното и държавно обособяване на българите. С други, тези реформи са се обърнали срещу създателите си, но са подкопали сериозно и ролята на църквата.
Наложилото се чрез тях чувството за самостоятелна историческа идентичност на балканските християни отхвърля православната идея за ойкуменизма на една наднационална църковна общност - „общността на вярващите, която в евангелисткото християнство е създадена против каквито и да било земни разграничения по раса, класа и пол; дали хората са свободни или роби, умни или невежи“.27 За това църквата стои настрана от националните пропагандатори или както забелязва пътешественикът Убицини през 50-те години на XIX век - „духовенството в Турция, както и навсякъде другаде, е само и единствено от църковната партия“.28
Щом църквата не е имала пряка роля за възхода на националната идентичност, остава въпросът дали е имала косвена – за нейното „опазване“ до XIX век, както твърдят много изследователи. Подобно твърдение веднага може да бъде поставено под въпрос от гледна точка на това, че нациите и национализмът, такива каквито ги познаваме, са продукт на модерността и главно на XIX и XX век.29 По-горе обяснихме и какви са факторите за началото на националното изграждане на Балканите през XVIII и XIX век. При това положение е трудно да си представим как преди това църквата е защитавала нещо, което все още не е било формирано.
Безспорно, църквата е запазила християнските традиции на балканските народи и по този начин е запазила различието им от обкръжаващите ги мюсюлмани. Върховете на църквата са доминирани от гърците, наследници на византийската върховна патриаршеска власт, но това не означава, че те преследват славянските църковни традиции. Още изследователи като Иван Снегаров показват, че Охридската архиепископия не е преследвала, а е запазила славянската писменост и славянския елемент на клира (висш и нисш).30 Снегаров сполучливо нарича архиепископията „механично съединение на славянска и гръцка култури“31, което обаче се отнася единствено в християнски, а не в национален смисъл.
Макар и в по-малка степен, подобно нещо може да се каже и за Цариградската патриаршия, която през 1766-1767 г. поглъща Охридската архиепископия и Ипекската патриаршия и с други думи институционално представлява всички православни българи и гърци. Патриаршията също поставя българи за владици – пример за това са Софроний Врачански, Дионисий Агатоникийски, Авксентий Диополски Теодосий Пазарджишки и др. Според Олга Тодорова църквата се стреми да интегрира всички християни в паството си, включително българите, пред лицето на привлекателната ислямска религия не като преследва техните традиции, а като ги възприема.32 По този начин православната църква наистина спомага за продължаването на черковнославянската книжовна дейност, която обаче отново е в християнски, не национални рамки.
Православната църква запазва и някои средновековни български култове, главно тези към св. Иван Рилски и св. Петка, но те са почитани предимно на локално, далеч не „общобългарско“ ниво. Същевременно напълно заглъхват култовете към фигури като царете Петър и Борис, както и към Кирил и Методий.33 Можем да говорим за доминирането на едно предимно православно, а чак след това етническо чувство, което както казахме е напълно нормално и характерно за времето преди края на XVIII. Това се потвърждава от факта, че българите приемат и славят много видимо сръбски култове, като този към сръбския крал Милутин, чиито мощи били пренесени в София през 1460 г. и когото местното население славело като „Свети крал“.34
Още по-видно е това наблягане главно на християнската лоялност в творбите на някои български църковни книжовници, които възхваляват избитите от хан Крум византийци, ромеите убити от българите, защото постели, както и сина на Лъв Пафлагонийски, пленен от българите.35 Някакъв положителен спомен за средновековната българска държава все пак се пази, в т.нар. „царски поменици“, изреждащи българските (единствено християнски) владетели, които се пазят и преписват в някои манастири. Намерените такива поменици са обаче всичко на всичко пет, като последният е от XVII век.
Не можем да говорим за някаква особена общобългарска солидарност, прокарвана от българските духовници с оглед на още един факт – католическото „Чипровско въстание“ от 1688 г., в чийто разгром по всичко личи дейно са участвали и православни българи – по думите на францисканския историк Блазиус Клайнер „българи еретици, които клонели повече към турския султан, отколкото към католическия император“. 36
Спорно е и доколко поддържаните от църковници килийни училища, целенасочено са стремели да запазят някакво българско етническо чувство. Образованието имало елементарен и изцяло религиозен характер: за учебници се ползвали Псалтирът, Апостолът, Часословът и други църковни книги.37 Едва когато светското образование намира своето място в гръцките училища, оттам се появяват и известни български национални дейци като Васил Априлов, Петър Берон, Георги Раковски.38 Те впоследствие ще се застъпят за българското светско образование, което вече ще пропагандира национални ценности, без да има връзка с църквата.
С оглед на всички тези аргументи е трудно да се съгласим с доминиращото твърдение, че православната църква е имала някаква „национална“ роля до 20-те години на XIX век. Това не следва да се възприема като обвинение към църквата. Тя е спазвала своите канони и своите първични цели, грижейки се за християнската вяра на пасомите си, а не за тяхната етническа идентичност.
Църквата обаче не може да остане изолирана от времето, в което съществува. Когато националните чувства започват да доминират сред балканската интелигенция, това няма как да не въвлече по някакъв начин и църквата. С началото на XIX век започват християнските въстания в Османската империя, които постепенно водят до формирането на сръбско княжество през 1817 и гръцко кралство от 1830 г.
Още през първата година на на гръцкото въстание Адамантиос Кораис настоява за отделна от патриаршията гръцка църква като предпоставка за националното освобождение. Той твърди, че е невъзможно „духовенството на свободна Гърция да се подчинява и да следва указанията на патриарх, който все още се намира в плен на потисниците на нацията“.39 Желанието на Кораис се сбъдва през 1833 г., когато гръцкият крал Ото, в едно от първите си действия като владетел, обявява едностранно автокефалността на църквата в Гърция. Делото му е част от идеята за силна административна централизация, модерна по-това време в Европа, която няма как да не включва и контрол върху църквата.40 Автокефалността не е призната от Патриаршията и предизвиква остри реакции сред строгите религиозни последователи в самата Гърция. Идеята за ойкуменизма на наднационалната православна църковна общност се сблъсква остро с новата идея за национална църква, характерна за протестантска Европа. Опонентите на автокефалността като Константинос Икономос смятат, че по този начин се фалшифицират истинските традиции на църквата“.41
Все пак Патриаршията признава гръцката автокефалност – чак през 1850 г. Постепенно църквата на Гърция възприема изцяло светските ценности на гръцкия национализъм и се превръща в официален орган на държавата, според Китромилидис до степен, че започва да оглавява всички националистически инициативи на държавата в края на XIX и през целия XX век.42 С други думи държавната църква изменя ценностите си под влияние на официалния национализъм и се превръща в придатък на националната политика и стремежи. Както ще видим, постепенно подобна метаморфоза преживява и Цариградската патриаршия.
Трудно е да се каже докога започналите през 20-те години на XIX век спорове между българите и Патриаршията са причинени от корупцията в църквата и кога стават национални, но е факт, че стартира едно дълго противоречие, което само наглед е църковно. През 1820 г. във Враца злоупотребите и изнудванията на епископ Методий предизвикват общо недоволство, оглавено от врачанския търговец и собственик на рудници за желязо Димитраки х. Тошев. Гръкът епископ е прогонен и направен опит на негово място да бъде поставен българин. През 1825 г. българите от Скопие, под водачеството на друг едър чорбаджия – х. Трайко също издействат махането на гръцкия владика. По подобен начин се развиват събитията и в други български градове като Самоков (1829-30 г.) и Стара Загора (1836 г.)43
Спорът става все по-сериозен след събитията в Търново 1839 – 1840 г., когато местните българи настояват за техен митрополит да бъде назначен Неофит Бозвели. Бозвели е интересна фигура - през 30-те години на ХІХ в. той престоява един продължителен период в Сърбия, където се запознава с творчеството на Доситей Обрадович и Захарие Орфелин, които със своите либерални и просвещенски идеи повлияват съществено върху вижданията му. Тук той отпечатва и своята “Краткая свещеная история и свещений катехизис”, която е израз на неговото просвещенско отношение към религията.
Този път, след 25 години, работата трябва да бъде свършена както трябва
14 март 1986 година, Президентът Рейгън се консултира с конгресмени преди даването на зелена светлина за нанасяне на удари по Либия. Тогава преди 25 години, Кадафи оцеля. Повече не трябва да бъде допускана същата грешка.
"Облогът" на Кристина Нгуен
Когато се подготвям за дълго пътуване винаги взимам допълнителен чифт чорапи, крем за лице и книга.
Когато се подготвям да започна връзка, взимам само едно – прошката.
В повърхностния свят на хора, които нямат време да разберат защо си такъв, нещата наистина изглеждат странно. А и как иначе ще наречеш момиче, което неистово бърза, за да прекара нощта си в клуб, а по цял ден стои загледана в небето, което се вижда от прозореца й. Погледнато на пръв поглед, това е върхът на лентяйството и безделието, погледнато на втори – това е една огромна драма, с която човек се мъчи да се справи сам.
Френските ВВС за първи път използват нови оръжия във войната с Либия
За първи път вчера френската авиация е използвала в бойна операция новата ракета Storm Shadow / SCALP. Бомбардирано е летище на 250 км във вътрешността на страната. Новата ракета е с далекобойност до 400 км. Операцията е проведена от два самолета Рафал (въздух-въздух), които са ескортирали други два Рафала в конфигурация въздух-земя (именно те са [...]
Ето как се фабрикуват новините в Либия: 6 фотографа и двама статисти бунтовници
Хроники от театралната война в Либия. Тежки битки с облаци и невидими противници пред армия от фотографи
Зловещи създания и чудовища нападат "Малкото голямо четене" в неделя
Кои са градските приказки, които ги карат да настръхват малчуганите? Това ще разберете на 27 март поредния брой на „Малкото голямо четене”. Тази неделя от 19:15 ч. предаването ще ви срещне с вампири, върколаци, полубогове и другите герои на градските приказки.
Поръчка
Мъж пътува в автобуса.
Стои намръщен и си мисли:
"Животът - гаден, жената - к...а, хората - алчни копелета!"
Зад гърба му стои ангел с бележник и записва:
"Животът - гаден, жената - к...а, хората - алчни копелета ... Колко странно - пак същото, но щом е поръчано, трябва да се изпълни!..."
Идеи за преместване
Катрин коментира трудно обяснимата размяна за сгради между Земеделието и Общината:
Аз си позволих да дам още идеи, стига някой да ме чуе:
Министерство на транспорта да се раздели на две: “Заминаващи” и “Пристигащи”. “Заминаващи” да се позиционира на Летище София, а пристигащи на “централни гробища” – с поделения в цялата страна.
Пак там може да се настани и Министрество на труда и социалната политика. За удобство..
Министерство на културата да се премести в “Син Сити”, а министерство на финансите в Сибанк – централно управление.
От насърчаване на конкуренцията към обратното
Помните, миналата седмица някак си плахо дебатът се насочи към това как да се засили конкуренцията чрез намаление на пречките върху вноса на горива. В този блог, разбира се, тази идея горещо се подкрепя.
Тази седмица е точно обратното. Един журналист ми сподели, че на срещата между правителството, превозвачите и петролните компании са се обсъждали и допълнителни мерки – не само трите известни (мораториум, биогорива и запаси). Допълнителните мерки били насочени към насърчаване на потреблението на горива от Лукойл, за да паднела производствената цена на единица продукция на компанията
От насърчаване на конкуренцията стигнахме до насърчаване на бившия монополист?!?
Това, че Лукойл от години губи пазарен дял в България всъщност е добро развитие. Това развитие не бива да се спира – а да се премахнат пречките, които го забавят. Конкуренцията трябва да покаже кой е ефективен и кой ще има пазарен дял, а не изкуствено да подпомагаме един играч, който губи конкурентната борба. Конкурентният натиск води до стимули за увеличаване на ефективността – докато изкуственото подпомагане пречи.
По този повод, държавноподкрепеният мораториум върху цените на горивата от Лукойл може да се разглежда като пореден опит да се изгони Шел и да се установи работещ монопол върху пазара на дребно. Ясно е, че западните компании нямат особено желание да притежават бензиностанции в страни, в които правителствата водят малоумни популистки политики и контролират цените.
И – между другото – конкуренцията в България е защитена от конституцията и закона. За сведение на Бойко Борисов има и Комисия за защита на конкуренцията, която веднага би трябвало да започне разследване срещу премиера и Лукойл за ограничаване и нарушаване на конкуренцията и манипулиране на цените. Може би КЗК изчаква премиерът да сложи подписа си върху меморандума с Лукойл, за да има писмено доказателство за увреждане на конкуренцията?
Live blog: вълненията в арабския свят (25 март)
Днешният петъчен ден е изпълнен с вълнения в арабските страни. Към момента има протести в Йордания, Йемен, Бахрейн, Либия, Сирия и Йордания. Страницата има нужда от няколко секунди, за да покаже ъпдейтите.
За ъпдейти, Al Jazeera имат добра страница за всяка една от страните, в които има интензивни протести сега.
19.44
Блогъри от Сирия масово пускат видео на химна на Сирия, показващи съпричастност с жертвите в Дара. Призивите са свързани с единството на народа.
19.42
Ливанеца Rayess Bek пусна нова песен, посветена на революциите в арабския свят. Текстът се отличава с призивите за единство между младежите от различните арабски държави.
19.40
Поддръжници на сирийския президент Башар Асад, излязоха по улиците на Дамаск в подкрепа на властта.
19.12
Източници съобщават, че има над 100 ранени в Йордания.
18.20
Правителството в Сирия обяви пакет от реформи, които трябва да бъдат стартирани веднага. Свобода на словото, създаването на опозиционни партии, право на демонстрации и премахване на извънредното положение са част от обещанията към протестиращите в Дара, Латакия, Хомс, Хама и други сирийски градове. През последните 48 часа положението в Сирия нарасна след атака на силите за сигурност, при която бяха убити над 40 души.
18.15
Медии съобщават, че над 1000 представители на шиитското население в Бахрейн са излезли на протест в столицата Манама. Напрежението между сунити и шиити продължава да нараства, особено след опитите на властта, Иран и С. Арабия да настрои едни срещу други протестиращите срещу кралската фамилия в Бахрейн. Иран остро осъди действията на С. Арабия за намеса в делата на островната държава.
18.12
Блогът The Lede, поддържан от New York Times специално за района на арабския свят, също пусна събрана информация за Сирия и протестите в други арабски страни.
17.46
Интерактивен материал, подготвен от New York Times за протестите в арабските страни- страна по страна с последни новини.
Определено е полезно, тъй като показва нагледно случващото се в тези страни, в които има протести към съответния час. Системата се обновява автоматично, като предоставя и обновяване от Twitter.
17.36
По-късно включване отново, докато има по-ясно развитие на събитията от днес.
17.27
Бившият външен министър на Франция пред BBC по въпроса за войска в Либия: “Ще е голяма грешка. Ние трябва да уважаваме суверенитета на страната. Има множество племена, три района, които са напълно различни един от друг. Не можем да взимаме решения за Либия.”
17.24
Бившият генерален секретар на НАТО, Ях де Хоп Схефер, заяви пред BBC, че “няма място за дипломация, след като полковник Кадафи извърши клане над собствения си народ. Международната общност трябва да остави следя в пясъка с резолюция 1973″.
17.12
Призив за медицинска помощ в Дара, Сирия.
17.09
CNN пуснаха Twitter лист с новини от арабските протести. Добър е.
17.03
Протестиращи в Йемен издигнаха червени картони, подобно на действие във футболен мач, за да покажат на президента Салех, че искат да си тръгне, съобщава BBC.
17.01
BBC пускат добър live blog за събитията в Либия и Близкия изток.
16.58
Над 2 000 души са преградили центъра на йорданската столица Аман в знак на протест срещу тайните служби, съобщава Al Jazeera Arabic.
16.57
Ашраф Халил, цитира Ройтерс, които съобщават за усилени престрелки в сирийския град Дара.
16.55
Дипломатът от Габон Жан Пинг, заяви, че целта на усилията на Африканския съюз в Либия е да се улисни диалогът между бунтовниците и режима на Кадафи, които трябва да завършат с избора на демократични институции, съобщава Ройтерс.
16.53
Ройтерс съобщава, че са били изстреляни 16 ракети “Томахоук” и осъществени 153 полета над Либия днес с цел да се удари артилерията на Кадафи.
16.51
Поддръжници на Муамар Кадафи развяват знамена в Триполи в негова подкрепа.
16.49
Уаел Гоним, известният активист от Египет и представител на Google в Кайро, подкрепя протестите във всички арабски страни.
16.38
Al Jazeera English съобщават, че протестите в Сирия са обхванали 10 града.
16.36
Съобщения от Бахрейн, че протестите ескалират.
16.32
Идва ли гражданска война в Йемен? Това се пита в епизода от 22 март на Inside Story по Al Jazeera.
Нора Шалаби пусна стряскащо съобщение от южния сирийски град Дара.
Live blog: вълненията в арабския свят (25 март)
Днешният петъчен ден е изпълнен с вълнения в арабските страни. Към момента има протести в Йордания, Йемен, Бахрейн, Либия, Сирия и Йордания. Страницата има нужда от няколко секунди, за да покаже ъпдейтите.
За ъпдейти, Al Jazeera имат добра страница за всяка една от страните, в които има интензивни протести сега.
19.12
Източници съобщават, че има над 100 ранени в Йордания.
18.20
Правителството в Сирия обяви пакет от реформи, които трябва да бъдат стартирани веднага. Свобода на словото, създаването на опозиционни партии, право на демонстрации и премахване на извънредното положение са част от обещанията към протестиращите в Дара, Латакия, Хомс, Хама и други сирийски градове. През последните 48 часа положението в Сирия нарасна след атака на силите за сигурност, при която бяха убити над 40 души.
18.15
Медии съобщават, че над 1000 представители на шиитското население в Бахрейн са излезли на протест в столицата Манама. Напрежението между сунити и шиити продължава да нараства, особено след опитите на властта, Иран и С. Арабия да настрои едни срещу други протестиращите срещу кралската фамилия в Бахрейн. Иран остро осъди действията на С. Арабия за намеса в делата на островната държава.
18.12
Блогът The Lede, поддържан от New York Times специално за района на арабския свят, също пусна събрана информация за Сирия и протестите в други арабски страни.
17.46
Интерактивен материал, подготвен от New York Times за протестите в арабските страни- страна по страна с последни новини.
Определено е полезно, тъй като показва нагледно случващото се в тези страни, в които има протести към съответния час. Системата се обновява автоматично, като предоставя и обновяване от Twitter.
17.36
По-късно включване отново, докато има по-ясно развитие на събитията от днес.
17.27
Бившият външен министър на Франция пред BBC по въпроса за войска в Либия: “Ще е голяма грешка. Ние трябва да уважаваме суверенитета на страната. Има множество племена, три района, които са напълно различни един от друг. Не можем да взимаме решения за Либия.”
17.24
Бившият генерален секретар на НАТО, Ях де Хоп Схефер, заяви пред BBC, че “няма място за дипломация, след като полковник Кадафи извърши клане над собствения си народ. Международната общност трябва да остави следя в пясъка с резолюция 1973″.
17.12
Призив за медицинска помощ в Дара, Сирия.
17.09
CNN пуснаха Twitter лист с новини от арабските протести. Добър е.
17.03
Протестиращи в Йемен издигнаха червени картони, подобно на действие във футболен мач, за да покажат на президента Салех, че искат да си тръгне, съобщава BBC.
17.01
BBC пускат добър live blog за събитията в Либия и Близкия изток.
16.58
Над 2 000 души са преградили центъра на йорданската столица Аман в знак на протест срещу тайните служби, съобщава Al Jazeera Arabic.
16.57
Ашраф Халил, цитира Ройтерс, които съобщават за усилени престрелки в сирийския град Дара.
16.55
Дипломатът от Габон Жан Пинг, заяви, че целта на усилията на Африканския съюз в Либия е да се улисни диалогът между бунтовниците и режима на Кадафи, които трябва да завършат с избора на демократични институции, съобщава Ройтерс.
16.53
Ройтерс съобщава, че са били изстреляни 16 ракети “Томахоук” и осъществени 153 полета над Либия днес с цел да се удари артилерията на Кадафи.
16.51
Поддръжници на Муамар Кадафи развяват знамена в Триполи в негова подкрепа.
16.49
Уаел Гоним, известният активист от Египет и представител на Google в Кайро, подкрепя протестите във всички арабски страни.
16.38
Al Jazeera English съобщават, че протестите в Сирия са обхванали 10 града.
16.36
Съобщения от Бахрейн, че протестите ескалират.
16.32
Идва ли гражданска война в Йемен? Това се пита в епизода от 22 март на Inside Story по Al Jazeera.
Нора Шалаби пусна стряскащо съобщение от южния сирийски град Дара.
Няколко цвята #666362
Апропо, това е гледката през прозореца на кухнята. И сега идва забавното, “експертът” Минко “Милко” Герджиков от Столична община, искаше да повиши данъците в моя квартал, защото бил много облагороден заради… Бизнес парка. Мамка ми, все едно експертът и Столична община са построили парка. Все едно си мръднахте дебелите задници да пипнете поне мъничко пътната инфраструктура в Младост 3 и Младост 4. Апропо, за да бъде наглостта пълна, полето срещу нас е писано в някакъв градоустройствен план като парк! Парк, който в момента е сметище.
Пичове, първо работата, после парите.
Шел: Тежести при вноса на горива
В писмо до Мартин Димитров Шел описва административни тежести, които ограничават вноса. Те са въведени от сегашното правителство.
“В страната практически оперира само една рафинерия за производство на петролни продукти. В същото време са налице редица административни бариери, препятстващи извършване на внос и вътрешнообщностни доставки.”
По-важните от тях са:
- сериозните технически и административни изисквания за регистрация на данъчен склад;
- тежката процедура за регистрация на лица със статут на “регистрирани получатели” на акцизни стоки;
- задължението при вътрешнообщностни доставки продуктите да бъдат разтоварвани в данъчен склад преди дистрибуцията им.
По преценка на “Шел” това силно ограничи вноса и вътрешнообщностното придобиване на петролни продукти в страната. Заради изискванията в закона компанията не внася горива от ЕС от 1 януари 2010 г.
"Пещера" АД купува "Труд" и "24 часа"?
Австрийската фирма BG Privatinvest GmbH, мажоритарен собственик с 53% в "БГ Принтмедия ООД", издател на вестниците Труд и 24 часа, възнамерява да продаде дела си на собствениците на Винпром "Пещера", съобщиха надеждни източници на Биволъ.
Сделката за вестниците беше реализирана в края на 2010 след като германският издател ВАЦ реши да ги продаде "БГ Принтмедия ООД", в която освен BG Privatinvest GmbH участват българите Огнян Донев и Любомир Павлов.
Разследване на Биволъ показа, че съсобствениците на BG Privatinvest GmbH са Карл Хабсбург-Лотринген, германският гражданин Даниел Руц, който живее в Лондон и българинът Христо Грозев. За управители на фирмата са посочени Хабсбург и Руц.
Те са регистрирали BG Privatinvest GmbH на 03.12.2010 като няколко дни по-рано са внесли капитал от 17000 евро. Това е половината от минималния капитал от 35000 евро за регистрация на дружество с ограничена отговорност в Австрия.
Друг любопитен факт е, че вписването на придобиването на дял в "БГ Принтмедия ООД" от BG Privatinvest GmbH е станало съмнително бързо за България - само за 3 дни. (11.12.2010 - 14.12.2010). На същата дата, 14.12 са вписани промени в дружествени дялове за фирми, които са подали заявления преди около 30 дни.
Биволъ установи също така индиректна свързаност на съсобствениците в "БГ Принтмедия ООД" с Борислав Дионисиев, почетен консул на Малдивите у нас, член на "Български Бизнес Клуб Възраждане", споменат и в доклада за организираната престъпност на посланик Пардю.
"Пещаците"
Името на бъдещия съсобственик на бившите вацовски вестници "Пещера" АД е известно и от няколко корупционни скандала от недалечното минало. Според изтекли в медиите СРС-та, бившият зам.-директор на ГДБОП Иван Иванов-Рилски е осъществявал чадър над "Пещера" АД за производство и пласмент на алкохол с фалшиви бандероли. В разговорите той ги нарича "Пещаците" Срещу услугите си той се договаря със собственика на винпрома Атанас Петров за подкуп - пушка и лаптоп за дъщеря си.
Властовият чадър над "Пещера" АД по времето на Тройната коалиция е опънат със съдействието на високопоставени фигури в държавата: министъра на вътрешните работи Румен Петков и гл. комисар Валентин Петров, както показва докладът на Комисията по вътрешна сигурност, пред която показания дава бившият шеф на ГДБОП и сегашен шеф на Агенция Митници Ваньо Танов:
Из доклада на Комисията:
2.1.1.3. Твърдения за контакти на ген. Валентин Петров с обект по разработка Георги Самуилов по линия контрабанда на горива.Твърди се, че след проведената среща Самуилов е предупредил лица от алкохолния бизнес в Пещера, че имат проблеми. Информацията е докладвана на Министъра на вътрешните работи. Няколко дена след доклада, Министърът на вътрешните работи е казал на Танов, че самият той (министъра) е разпоредил срещата.
Цитат: „в същия този ден 31 мисля, че към 13,30 часа отново има обаждане към ген. Валентин Петров от водения на разработка Георги Самуилов по линия на контрабанда на гориво. Провеждат среща, не знам къде е проведена срещата, но след тази среща Самуилов се обажда на лице от Пещера, Пещера разбирайте алкохолния бизнес Пещера и му съобщава .......не мога да си спомня в пряка реч, че има проблеми.....”. .......не мога да си спомня в пряка реч, че има проблеми.и мисля, че имаше последващ разговор, в който той казва, че ще си реши проблемите чрез, не мога да си спомня имена, но по-добре да се видят тези съобщения....”. „тази информация аз я докладвах на министъра на вътрешните работи. След няколко дена той ми каза, че му е разпоредил да направи тази среща”.
От доклада става ясно също, че служители на Пещера АД са оказвали натиск и са отправяли заплахи към оперативните работници, които са водили разработката срещу тях.
Из доклада на Комисията:
2.1.1.15. Валентин Петров е направил опит да укрие справка относно документирани нерагламентирани негови контакти с разработвани обекти от гр. Пещера, изготвена от НСБОП.
Цитат: „А въпросният Тони Странджев, аз смятам, за какво беше отстранен, защото, където ви казах за този огромния списък с всички разработки, лицето, което водеше разработката за Пещера, при него е дошъл друг служител от БОП и го предупредил, че човек от охраната на Пещера му е казал:
„Отиваш и казваш – не знам как се казваше момчето, казваш му, че знаем къде живееш, знаем къде работи жена му, къде са децата му и т.н. и че нещата срещу него ще бъдат жестоки....сега колко е вярно, колко не е ,но този от Пещера му казал: Ама той къде е тръгнал, той Валентин Петров знае за цялата работа. Той е тръгнал да се бори.........”
Тези скандални факти потъват без никакви правни последствия за собствениците на винпрома. Това личи и от изказването на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов пред БНР от 13 април 2010 :
Цветан Цветанов: "И знаете ли какво ми каза бившият главен секретар Павлин Димитров? Вика: "г-н министър, когато имахме информация 2007 година за един от винзаводите за фалшиво количество, което започна една разработка, лично министърът ми се обади да каже, че това са наши хора, наши момчета и просто не е хубаво да правим нещо подобно." Като тогава главният секретар е казал "ама това е по разпореждане на прокуратурата, от една окръжна прокуратура". И нещата нали си представяте как са завършили в онзи момент по реализацията на тази операция за фалшивия алкохол? Просто всичко е архивирано, всичко е прекратено и няма достатъчно данни за образуване на някакво наказателно преследване".
Други скандални сведения за "Пещаците" излизат от справка, разпространена от бившия главен секретар на МВР Цвятко Цветков. Справката е предназначена за Сергей Станишев и в нея се се прави "систематизиран хронологичен преглед" на конфликти между висши ръководители и оперативни работници в системата на МВР и отдел "Вътрешна сигурност" на Главна Дирекция Полиция.
Всъщност в тази справка се преразказват същите неща, които Ваньо Танов разказва пред Комисията по вътрешна сигурност, но с повече конкретни имена и съставомерни събития като даването на големи суми пари от страна на "Пещера" АД на Румен Петков и Валентин Петров.
В справката има и следната бележка:
Винпром "Пещера АД" е сред спонсорите и на миналогодишната кампания на ГЕРБ - 200 000 лв, връчени лично на Бойко Борисов от Антон Щерев, един от собствениците на фирмата. Връзката Щерев - Борисов е изградена с посредничеството на пловдивския бизнесмен Георги Гергов, близък приятел на Румен Петков.
Едвин Сугарев, който публикува справката в сайта си www.svobodata.com съобщава, че е бил удостоен с обаждане от "Пещера" АД и е получил "много добро предложение", за да я свали от сайта си. Той обаче не го направи.
Можем да прогнозираме, че ако сделката за продажбата на "БГ Принтмедия ООД" се осъществи и "Пещера" АД влезе във владение на мажоритарния дял на групата, редакторите на "Труд" и "24 часа" няма да бъдат изправени пред подобен морален избор.
{gallery}peshtera{/gallery}
{gallery}ivanov{/gallery}
Маджарово
Днес няма да хойкаме надалеч – само ще стигнем до тройната точка между България, Турция и Гърция, за кратка почивка край река Арда. Приятно четене:
Маджарово
Да плажуваш и лагеруваш на р.Арда
Лагеруване край реката, обаче,
предполага всякакви условия да забравите гадните градове и просто да си почивате. Това, което можете да правите е: да плажувате, да се къпете - волно или неволно, както се случва на някой от нас, да се забавлявате, да пиете по бира, две, три, да наблюдавате биологичното разнообразие, (на територията на Маджарово може да наблюдавате 291 вида растения),
или просто да загризете някоя маргарита и да не правите нищо и така до следващият ден.
Време е за обиколки. Природни и архитектурни паркове.
Моите забележителности
Природна забележителност “Кован Кая”
село Долни Главанак и Тракийско мегалитно култово съоръжение “Кромлех”,
Тракийски култово-погребален комплекс “Глухите камъни”
средновековната крепост до село Мезек.
тракийска гробница, която се намира по пътя за Свиленград,
-
Тракийски скални ниши - “Хамбаркая”
-
Тракийски култов комплекс. Тракийска и средновековна крепост “Хисаря”. Параклис “Св. св. Кирил и Методий”
-
Тракийски култово-погребален комплекс и селище. Средновековна крепост “Окопа”. Шарапана
-
Тракийски култово-погребален комплекс “Глухите камъни”. Средновековна крепост “Ефрем”
-
Тракийски мемориален комплекс. Параклис “Св. Петка Българска”. Национален тракийски събор-поклонение “Ден на тракийската памет”
-
Тракийски култово-погребален комплекс “Сивридикме–фурнаджика”
-
Тракийско мегалитно култово съоръжение “Кромлех”
-
Меандрите на река Арда
-
Защитена местност “Гюргена”
-
Защитена местност “Момина скала”
-
Защитена местност “Черната скала”
-
Римски път
-
Природна забележителност “Кован Кая”
24/7 Криза
Интересно как с повишаването на броя ТВ каналите, пропорционално се увеличава способността им да лъжат, да неадекватничат или избягват от километри неудобните теми и опасните събеседници. Информацията става повече, но и манипулацията става по-силна. Започването на несправедлива война се отразява, но и се подплатява с фалшиви аргументи и минава метър, забутано в другия крачол от следващата инвазия.
Не е само в България, телевизията, водещият комуникационен канал, си отглежда специфични кадри, от които изгражда “общественото мнение” и създава крехката илюзия за обществена представителност.
1. Телевизионерите. Коне с капаци, които още от гимназията стават “дръжка на микрофона” и не са способни да осмислят дори казаното от самите тях. Изчитат аутокюто, после отиват и се напиват безпаметно. Имат огризения, но остават да го работят, защото не умеят нищо друго и алтернативата е гладна смърт или подигравателна страница в жълтите вестници.
2. “Вечното присъствие”, малко по-интелигентна порода, които се въртят като гости във всички предавания, дрънкат глупости и пак обслужват някаква ясна теза, рекламирайки по между другото и себе си.
3. Понякога за разнообразие се включват (“пряко”) “експерти” със съмнителен капацитет, снощи една такава мома беше наизустила около 2 абзаца от някоя книжка по психология и ги рецитираше видимо притеснена да не ги забрави, относно случката в Сливен.
4. Пророците на Религията или Науката. Смешни попчета, които анатемосват Мадона или “мастити” учени, които разсъждават от висотата на висотата си – един дол дренки. Социологията е наука, която изненадващо, само за век, придоби силата да решава всички съдби. Ако 51% от населението искат хуй, останалите 49% със засилка получават хуй, щат или нещат. Родните социолози съвсем открито се редят на масата, фризирайки резултатите от проучваниятата си според капарото на клиентите си – политици. Политилозите пък винаги обясняват Лявото и Дясното, изстрелвайки кошница от сложни понятия. Дори Бойко не прави разлика между дясна и лява политика. Избирайки Цар и Пожарникар, българският избирател обезсмисли Политилогията като наука, несбъдвайки нито едно от пророчествота и и променяйки играта, преди още плешивите глави да са я проумяли.
В крайна сметка Телевизията лъже и си противоречи толкова много, че за 30 минути возене в такси, можеш да чуеш повече важна информация, отколото за 1 седмица гледане на телевизия. Често пъти принудително. Таксиджията има изгода да оживееш, за да те вози пак. А телевизионерът просто те напада с поредната Криза – свинския грип, радиацията, вулкана Катопотепетъл, заложници и похитител с воден пистолет.
Всеки месец имаше нова Криза, сега всяка седмица има нова Криза. Единственото сигурно е, че Кризата е вечна. Единственото нещо, което може да спре Кризата, са рекламните блокове.
Бритиш стайл джакит пътейтоус (или British style jacket potatoes)
На снимката по-горе виждате първите в живота ми jacket potatoes или, по-просто казано, печен картоф… Зариби ме един колега по време на командировката ми в Брайтън, Англия (все се каня и за Брайтън да разкажа, ама…) и определено се впечатлих колко вкусен може да е един простичко опечен картоф. И понеже се приготвят много лесно, ще ви кажа рецептата, за да опитате сами. Нужни са ви картофи (възможно най-едри, по един картоф на порция), зехтин, краве масло и сол (по възможност – морска). Ще ви е нужна и плънка по избор.
1. Измийте картофите (не ги белете) и ги подсушете със сух парцал или салфетка. Ако картофите са били измиване вече, няма нужда да го правите – топлината ще убие микробите така или иначе.
2. След като изсъхнат, вземете една вилица и с нея излейте цялата си агресия върху всеки от картофите (без да ги разфасовате, в случай, че сте прекалено агресивни). Просто многократно ги надупчете с вилицата, възможно най-надълбоко.
3. Сложете няколко капки зехтин върху всеки картоф и го нанесете по цялата повърхност, така че вътрешността на картофа да се пропие с мазнината през новосъздадените от вас дупки.
4. Посолете обилно картофите.
5. Загрейте фурната, така че да пече от всички страни на 200 градуса. Поставете картофите директно върху скарата в центъра на фурнаса.
6. Оставете картофите да се изпекат добре. Нужни са ви два часа за по-едри картофи и около час и половина за по-дребни.
7. Извадете картофите от фурната и ги поставете в чинията (не ги белете, коричката е най-вкусното!). Направете два непълни разреза „на кръст“ в горната част на всеки картоф, така че да се разтвори и да заема максимална площ.
8. Сложете около 1 с.л. краве масло върху всеки картоф, така че да се разстопи във вътрешността му. По желание добавете още сол и черен пипер.
9. Добавете плънката и яжте, докато са още топли -тогава са най-вкусни.
Плънката може да е всякаква: препоръчвам чеснова салата с белтъци и майонеза, руска, снежанка, лютеница, кетчуп, салата „Ропотамо“, бобена салата, боб от консерва на Heinz и въобще всякакви ордьовърни салати с майонеза, сметана или сос на доматена основа.
Сподели тази публикация:
Подобни публикации
Шуменско: Социализиране на по бира
Голямата тема на вчерашния следобед беше новия клип на Шуменско. Видеото бързо обходи Twitter и Facebook, като се чуха доста различни мнения за концепцията, изпълнението и какво ли още не. Е, като виден маркетолог (#ирония), и аз реших накратко да си изкажа мнението.
Рекламата представя Шуменско като един малко по-алкохолен първообраз на Facebook. Съмнявам се, че Марк Цукърбърг е пил българска бира в колежа (или някога през живота си, като се замисля), но спотът показва доста аналогии, които да те хвърлят в размисъл за силата на пивото:
За мен рекламата работи:
- Забавна е и създава позитивна неангажираща емоция, което е най-важно
- Прави аналогия с “горещата тема” в обществото. Тук само една уговорка: ако спотът беше насочен към блогъри, маркетолози и techie-та, щеше да създаде паралел с Twitter; засега обаче мрежата на масите е Facebook, а бирата е масов продукт
- Самата аналогия е подходяща за “социализиращия” характер на Шуменско, изразен в слогана “Хората сбира” (това спокойно може да е следващият слоган на Facebook)
- Запомня се. Дори това да е резултат, както казаха някои, на твърде много клишета в спота
- Ретро-визията отвежда към едно от основните комуникационни послания на Шуменско – богатата история на марката
- Има потенциал за разговор – което се доказа с вчерашните дискусии и retweet-вания. Само в моята скромна мрежа намерих поне 14 споделяния на спота във Facebook, а според TweetReach видеото е стигнало до над 8000 потребителя през 36 туита.
Общото мнение е преобладаващо положително. За мен лично това е най-добрата българска реклама от доста време насам. Искам да поздравя Noble Graphics за концепцията и изпълнението – колеги, показахте, че рекламният бранш се събужда! Само два съвета: като слагате видео в YouTube, 1) не трийте оригинала, защото вече доста хора го бяха споделили; 2) сменете името на нещо по-различно от системното “shumensko_social network.mov” 
Още по темата:
Срещу лъжата за „свободата“ – с музика и сатира
ДА ПРАЗНУВАМЕ ГРАДСКО ПРОСТРАНСТВО, СВОБОДНО ОТ ЛЪЖИ! КОГА: На 2 април 2011 г. от 16 до 19 ч. КЪДЕ: Пред паметника на съветската армия в София Ще се опитаме да направим един запомнящ се празник на пролетта, младостта и веселието. С участието на: Ансамбъл за електроакустична музика и Стоян Михалев. Специален гост на събитието е [...]
Баница с коприва
Продукти:
500г коприва
1 връзка зелен лук
1ч.ч извара
2ч.ч. настъргано ситене
1ч.ч. разтопена свинска мас
1/2ч.ч. смлени орехи
1 опаковка готови ръчно точени кори
4- 5 стръка копър
1 яйце
1ч.ч газирана вода
Приготвяне:
Копривата се мие листо по листо. Лукът се почиства и измива стрък по стрък. Зелените продукти се режат много на ситно. Изварата се обърква в купа заедно с орехите и настърганото сирене. В тиган се наливат 2- 3с.л. разтопена свинска мас. Съдът се поставя на включен котлон. Добавят се нарзаните зелении и обърканата извара със сирене и орехи. Продуктите се запържват за 5 минути на кротък огън. Съдът се оттегля от котлона. Плънката се поръсва със ситно нарязан копър. Корите се разстилат на кухненски плот. Намазва се тава със стопена мас. Един разточен лист се оставя за най- отгоре. Взема се първи лист от корите. Накапва се навсякъде с мазнина. После се разпределя равномерно от плънката. Леко се прегъват краищата на кората навътре. Внимателно се слага кората в тавата. Останалите кори се мажат по същия начин с мазнита. Разпределя се от плънката. Подреждат се тавата една върху друга. Най- отгоре се поставя един лист. Намазва се с разбито яйце с 1ч.ч газирана вода. Поръсва се със сусам. Разрязва се прадварително на парчета. По краищата се полива със сгорещена свинска мас. Пече се на умерена фурна до порозовяване. Поднася се топла.
Разни фотографи 18
ОБЩИ КОРЕНИ
Един бедняк отишъл при богаташ-скъперник и му казал:
-Слушай, Адам и Ева са наши прародители, следователно ние сме братя. Ти имаш голямо богатство, аз нямам нищо. Затова нека си разделим богатството ти наполовина.
Богаташът му подал медна монета и го погледнал въпросително.
-Нима това е справедлив дележ? - възмутил се беднякът.
-А ти по-добре мълчи - сърдечно го посъветвал богаташът. - Защото ако за делбата узнаят останалите братя, и от това може да се лишиш.
Георги Огарев "1000 притчи"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Момичетата на Дмитрий Шорин. Изкуство от Сибир
Русия такава каквато я харесваме. Изкуство без граници.
Търсене
Архив
RSS Абонамент
"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.
Ново: Публикуване
- Информацията от RSS канала на pressbulgaria.com се публикува автоматично и в gramophon.com.
2004 - 2018 Gramophon.com