X

Когато дойде и моят ред, извадих увитата почти три пъти в найлон бучка краве сирене и я сложих на касата. До нея наместих и бутилката каберне совиньон – “Оряховица”, специална селекция, реколта 2001 г. Момичето не обърна внимание на спонтанния ми поздрав – прехвърляше машинално поредната стока с баркод през скенера.

Петнайсе и педесе и две…

Подадох картата. На съседната каса грееше усмивката на момичето, което ме поздрави за именния ден преди няколко месеца. Не се познавахме, просто беше видяла името ми върху кредитната карта. Прибрах си бутилката и сиренето, пожелах й хубава вечер и си тръгнах. Сякаш се беше поддала под тежките и скучни удари на съдбата. Вероятно по-рано през деня при вида на бутащите полупразни колички омърлушени хора беше загубила надеждата, с която всеки се събужда. Или пък желанието й да се противопостави на изпадналото в морална безтегловност ежедневие се беше изпарило в трамвая по пътя към магазина заедно с лекия й парфюм.

Не знам. Истината е, че всеки обича усмихнатите хора. И онези, които винаги намират основателна причина да се наслаждават на живота. Както и всички останали, които не изпитват жизнена необходимост да се самосъжаляват, вперили поглед назад, а падат и стават, докато се опитват да променят себе си и заобикалящия ги свят, просто защото статуквото ги влудява или най-малкото защото не им се стои на едно и също място.

За наше общо щастие такива хора има. Те не се редят на протестни опашки пред бензиностанциите, защото ходят пеша. И ходейки пеша, нямат прозорец, който да свалят и през който да наругаят изпадналия в същата безизходна ситуация съгражданин, търсещ място за паркиране или чакащ послушно под светофара. Те се вслушват в себе си и работят върху идеите си.

А идеите са имуностимулант – те поддържат жив плета, който ни пази от прииждащата на талази сивота на живота. Хубавото на идеите е, че не струват пари и се разпространяват лесно. Така че дори и да нямаш своя собствена, винаги можеш да прегърнеш нечия друга и да помогнеш за нейното осъществяване. Надявам се, че съвсем скоро ще можеш да видиш записите от конференцията TEDxNBU. Има какво да научиш. Междувременно просто се усмихни и спри да се мръщиш пред въображаемите затруднения, а търси възможните решения. В краен случай винаги можеш да отвориш една бутилка хубаво червено (или пък бяло) вино – ако не друго, ще живееш по-дълго и по-пълноценно.

Наздраве! ;-)

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: