По-бавно

Понякога ми липсва спокойствието, към което привикнах в Швеция. Разходките с велосипеда след интересните лекции в университета… Горещият и ароматен чай в кухнята на общежитието… Дебелите книги, които бързо се трупаха по рафтовете на стената…

Затова и сега, когато се прибера вкъщи, се старая да забавя оборотите възможно най-много. Пускам си тиха и приятна музика – K-Pax OST, Бах или Моцарт, – посягам към една от книгите, подредени върху шкафчето с напитки в хола, и бавно започвам да разлиствам страниците. Не гледам телевизия.

Един час чета книга. Един час приготвям вечеря. Половин час седя на дивана, размахвайки тънък молив над поизмачкания бележник. И в края на вечерта сърдечният ми ритъм отново е нормален. Мислите в главата ми не се блъскат една в друга. А очите ми вече сами се затварят.

Понякога се чудя защо бързаме толкова много. Не вършим повече работа. Не раждаме повече свежи идеи. Просто бързаме.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: