Поради последните събития в Сирия, имаше малък интерес към някои промени в сирийското правителство, които са важни в контекста на протестите в страната. След като миналото правителство подаде оставка по време на демонстрациите в Дара, сега налице е нов кабинет, който макар да е критикуван, че съдържа лица от предишния, не може да не се отбележат някои от новите постове.
Първата осезаема промяна е окончателното премахване на кабинета на заместник министър-председателя по икономическите въпроси, Дардари. По същество никой не заема неговия пост, функцията му се елиминира напълно, което е значителна промяна и от бюрократична гледна точка. В последно време името на г-н Дардари се свързваше с две думи: “икономическа реформа”. Методите му не бяха популярни, най-вече защото беше прекалено оптимистично настроен при изброяването на икономическите перспективи пред Сирия и се зае с нелеката задача да премахне ключови субсидии, без да се допита до обществото защо тези надбавки са важни.
През последните пет години икономиката на Сирия е постоянна тема на анализаторите в района. Сега нещата са по-различни, макар и още скептични. Протестите поставят на силно изпитание държавата и може да се очаква спад в иначе засилилата се икономика, получила силен тласък от обмена с Турция. Това налага някои важни решения, които новото правителство трябва да вземе: ангажиране на обществото с проблемите на страната; обяснение на икономическите предизвикателства; задаване на реалистични очаквания; по-малко обещания, които не могат да бъдат изпълнени; по-смели решения, без да се изчаква дълго; използване на новите лица в правителството – Мохамед ал-Жлелати и Нидал Алшаар, които имат силни връзки в чужбина и са уважавани от хората.
Новият финансов министър, Ал-Жлелати, е известен на обществеността с Damascus Securities Exchange в качеството си на главен изпълнителен директор. Той е абсолютен технократ и добро допълнение към кабинета. Досега няма доказателства, че е корумпиран, такова е и името му сред хората. Разбира от счетоводство, одит и корпоративно управление, а контактите му със света на бизнеса са силни. Има повече сила по въпросите на местните финансови пазари, отколкото на международните, но това в случая няма толкова значение, тъй като за момента е важно развитието на сирийските финанси.
Пред новият министър на икономиката, Нидал Алшаар, стоят много предизвикателства.
Министърът на икономиката и търговията е от решаващо значение за Сирия. И тук е ново лице – Нидал Алшаар. Произходът му е от Халеб, но досега той беше в Бахрейн. До момента той отговаряше за счетоводството и одита на Организацията за ислямски финансови институции. Тя е независим орган, създаден с цел регулирането и стандартизирането на ислямското банково и финансово посредничество в областта на счетоводството, одита, управлението. Алшаар е много уважаван в сферата на ислямското банкиране (тук се включват банки, като Gulf Finance House, ABC Islamic Bank (E.C.), Islamic Investment Bank, Al-Baraka Bank Lebanon, National Commercial Bank и др.) Работата на Нидал Алшаар му осигурява множество контакти и днес той е известно име сред над 40 институции в света. Това може да послужи за намирането на чужди инвеститори, специално от Персийския залив – нещо, от което Сирия се нуждае непременно.
След като няма вече длъжността “заместник-министър на икономиката”, Министерство на търговията и икономиката трябва да поеме инициативата за разширяване на отговорностите си. Това ще насърчи по-добрата отчетност, прозрачност, когато става дума за това кой е отговорен при вземането на решения.
Третата осезаема разлика е премахването на мощния досега министър на местната администрация, Тамер Хажи. Новият министър е Омар Галауанджи, а той ще има доста работа. Министерството е ключово, тъй като отговаря за определяне на политиката в сектора на недвижимите имоти и градоустройството в страната. В момента е може би едно от най-важните министерства в Сирия.
Четвъртата промяна е свързана с Ламия Аси, която ще е министър на туризма. Има силно име в Азия, което може да увеличи позициите на туристическия пазар на Сирия сред страните в Азия – регион, който има важно място в сирийските интереси и икономика. Наскоро екип от адвокати и сирийски бизнесмени посети Турция, където се срещна с представители на министерството на туризма. Турция, разбира се, има изключителен опит в привличането на чужди инвеститори в сферата на туризма, както и в изграждането на отличен образ на туристическа дестинация, особено на Запад. Само до момента има над 490 петзвездни хотела по крайбрежието и Анкара определено не мисли да спира дотам. Турското министерство на туризма осигурява 50% от общата стойност на проекта за хотел или база. Това спокойно може да се приложи и в Сирия, а администрацията трябва да започне да мисли в тази посока. На международните инвеститори трябва да се предлагат изгодни условия, за да решат да останат в Сирия, като така ще се гарантира развитието на туристическия сектор. Богатото историческо наследство е в помощ на г-жа Аси, ако реши тя да действа с наученото в Турция.
Критиките към състава на правителството са много. Това е нормално, имайки предвид, че в момента всеки процес в Сирия се следи под лупа, а за много от проблемите днес са напълно отговорни действащите в администрацията лица. Позитивно е, че новите лица в правителството имат добра репутация и няма съмнение в тях, че са корумпирани, а опитът им в сферата, за която ще отговарят ги прави ценни допълнения към кабинета, който не може да си позволи грешки.
Като имаме предвид горното, не можем и да се заблуждаваме все пак, че това или друго правителство бързо ще превърне в реалност икономическите перспективи на Сирия. Предизвикателствата са огромни и няма магическа формула за справянето с тях. Години на лошо икономическо управление не могат да се изчистят за ден-два и без лишения. Последните събития в страната определено дават тежест върху нуждата от реформи. Днешната политическа обстановка утежнява възможностите за облекчаване на проблемите с важните за населението субсидии в публичния сектор. Намирането на приходи за финансиране на тези програми ще е изключително трудно. Пред сирийската икономика има още един проблем – събираемостта на данъците е изключителна ниска. Никой не желае да плаща, тъй като правителството не осигурява нужните социални услуги. То от своя страна не може да предостави тези услуги, защото не иска (или не може) да събере голяма част от вземанията си от големите бизнесмени в страната. Явно е, че този порочен кръг трябва да бъде разбит, въпреки опасността от сблъсък на интереси – голяма част от богатите хора в Сирия имат и политически интереси и са готови да спонсорират удар по властта, ако трябва. Не е далеч времето, в което на кабинета ще му се наложи да печата повече пари, отколкото трябва, защото приходите от природните ресурси могат да намалеят, а субсидиите трябва да се изплащат, включително към бизнеса.
Пакетът от реформи не може да пропусне важните стъпки в подобряването на икономическия климат на страната, защото жизнения стандарт на населението също е много важен фактор в организирането на протестите. Данъците трябва да бъдат намалени, но да се събират редовно от богатите, местната инфраструктура трябва да се подобри – неслучайно в Рим първо са изграждали пътищата, за да има по-силна търговска дейност. Важно е да бъде ограничена бюрокрацията и да се рационализира правителствената такава, може би ще е добре да има специално министерство за тази цел. Обществото няма да се успокои, ако не му бъде дадена възможност да наблюдава държавните дела. Така например, трябва да има дискусии около приватизацията в страната, лошия курс на сирийската лира, за която държавата трябва да се погрижи възможно най-бързо. Министър-председателят трябва да има възможност да решава. Това няма как да стане без да се намали влиянието на партията върху ведомствата. Имайки повече възможност за вземане на решения, министър-председателят може да спомогне за по-бързото приемане на нужните и спешни закони, които касаят цялото общество. Всички тези процеси, ако ще бъдат задвижени правилно, е нужно да бъдат консултирани с международните икономически организации.
Сирия не е сама и определено светът не е този от Студената война. Заобиколена е от нестабилни държави, а отскоро и на нейна територия започнаха протести. Населението на страната иска своето, обещано му от години. Реформите се забавиха твърде късно, но както се казва – по-добре късно, отколкото никога. Всъщност, втората възможност не стои пред сирийското правителство. Не и днес, когато обществото е готово да експлодира.