Не съм писал цял месец, не остава време, понякога и настроение. Писането в блога изисква малко повече самоирония, малко по-малко "сериозност".

Написах доста статии междувременно, всичките могат да се видят на страницата на "Записките" във Facebook. Но блогът е нещо по-лично, не толкова високопарно и патетично.

Та, не - не си почивам. Много напрегнато е в работата (за кой ли не е напоследък ...), не по-малко - в политиката. За политиката - в следващия пост :)

Починах си наистина като метнах хлапето в раницата нагоре към "Кумата".

Не бях ходил отдавна по този път - малко хора, повечето хижи са затворени. Тъпо. Нищо - аз съм си обещал, че Бобо ще се научи да обича планината. Пък дали ще ѝ се отделя повече време, или като баща си ще се занимава с какво ли не и няма да му остават тези безценни часове, не знам. Негова работа.

Почивка?

Орландовци, 25 парцел :)

.