Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Написаното в този текст е моя лична позиция и по никакъв начин не бива да се асоциира с политическа партия ДСБ, към която принадлежа. Давам си сметка също, че за публикуването на подобен текст в редица европейски страни подлежа на наказа...

Има данни за брутални медийни манипулации и фалшификации още от самото начало на протестно движение в южната част на Сирия на 17 март. В западните медии събитията се представят като част от по-широкото арабско продемократично протестно движение, което спонтанно се разпространи от Тунис до Йемен и Ирак. Това мнение защитава известният анализатор от Global Reasearch, проф. Мишел Шосудовски в статия от 3 май 2011 г.

През последните няколко седмици в Сирия се разиграват такива събития, че се случват две неща: ще бъде открадната идеята на протестиращите в страната и явно става нещо гнило в Сирия. До момента съм ограничил поне четири групи, които са застанали една срещу друга – протестиращи, ислямисти, армия, тайни служби. Защо имам чувството, че сме свидетели на нещо ужасно?

Медиите са се съсредоточили върху сирийската полиция и въоръжени сили, които са обвинени в безразборна стрелба. Макар, че действително тази стрелба се случи и случва дори сега, това което медиите не споменават е, че сред протестиращите имаше въоръжени провокатори, както и снайперисти, които стреляха както по силите за сигурност, така и по протестиращите.

Цифрите, предоставящи докладите за смъртните случаи често са необосновани. Докато в Египет, Тунис, Йемен и Бахрейн имаше международни медии и известни активисти на място, които да предоставят информация, то в сегашния снимков и видео материал излъчван по “Ал Джазира” и Си Ен ЕН не винаги съответстват на актуалните събития, които са представяни на момента в новинарската емисия – често се разминават дати, няма точни източници, не се цитират имена (както се случи в останалите арабски протести, където именити активисти, познати от години наред, предоставяха информация), а големите правозащитници в Дамаск, които са в опозиция от десетилетия, имаха кратки изявления. Една от тях съдържаше информация, че групи от хора извън Сирия са искали от активисти да раздават пари и оръжие на протестиращите в град Дара, които за късмет не се съгласиха. Но това мнение беше пуснато единствено в английската версия на “Ал Джазира”.

Със сигурност в Сирия има причина за социално напрежение и масови протести: безработицата се е увеличила през последните години, социалните условия са се влошили, особено след 2006 г., когато се наблюдава спад на икономическите реформи под ръководството на Международния валутен фонд (IMF Syrian Arab Republic – IMF Article IV Consultation Mission’s Concluding Statement, 2006).

Спорно е и колко е добър моделът на общество, доминирано от малцинството, тъй като това нарушава редица граждански права. Но преди всичко, Сирия в момента е единствената незасегната светска държава в арабския свят, където без проблеми живеят християни, мюсюлмани и друзи. За разлика от Египет и Тунис, в Сирия има и значителна обществена подкрепа за президента Башар Асад. Големият митинг в негова подкрепа от 29 март в Дамаск почти не намира място в новинарските емисии, както и протестът в подкрепа на правителството, който се проведе в София преди две-три седмици. Дори се стигна дотам, че агенции като AP, AFP и Ройтерз бъркаха снимки от про-правителствени митинги с такива от протести срещу правителството.

Кое предизвика насилието?

Съществуването на организирано въстание, съставено от въоръжени групировки, участващи в актове на убийства и палежи е отхвърлено от редица медии, макар да има доказателства за противното. Демонстрациите не започнаха от Дамаск, столицата на страната, както и началото на протестите беше встрани от големите градове. Протестното движение не обхвана политическия и интелектуален елит в Алепо, Дамаск и Хомс, както стана в други арабски страни.

Асошиейтед прес (цитирайки неназованr “свидетели” и “активисти”) описва началото на протестите в Дара, така:

(…)Насилието в Дара, град с около 300 000 души, близо до границата с Йордания, бързо се превръща в основно предизвикателство за президента Башар Асад, …. Сирийската полиция започна безмилостна атака в сряда в квартал, подслонил антиправителствени демонстранти (…) Най-малко шестима са били убити от началото на атаката на сутринта пред джамията Ал Омари в южната част на град Дара, където протестиращите призовават за реформи и политически свободи, каза свидетелят . (АП, 23 март, 2011 г.)

В доклада например има неточности – Дара не е с 300 000 души, а към 75 000. Помня го много добре, когато бях последно там през лятото на 2010 г. В съобщението на агенцията не се споменава нищо за убитите полицаи. Тяхната смърт е важна при оценката на събитията, тъй като жертви от страна на силите за сигурност означава, че има размяна на изстрели между две страни – полицаи и демонстранти. Но протестите бяха и продължават да са мирни. Кой е стрелял и защо има дори снайперисти?

Израелските и ливанските новинарски репортажи (в които се отчитат смъртните случаи на полицаи) предоставят по-ясна картина на случилото се в Дара на 17-18 март. Израелската новинарска агенция (която в никакъв случай не е пристрастна в полза на Дамаск и едва ли би била обвинена в това), предоставя информация за същите събития по този начин:

Седем полицейски служители и най-малко четирима демонстранти в Сирия са били убити при ожесточени сблъсъци, които избухнаха в южния град Дара миналия четвъртък.

…В петък полицията откри огън по въоръжени протестиращи, като уби четирима и рани най-малко 100 други. Според един свидетел, който говори пред пресата, при условие на анонимност, “Те използват истински боеприпаси веднага – без сълзотворен газ или нещо друго.”

…С цел да облекчи напрежението на правителството предложи да освободи задържаните студенти и ученици, но седем полицаи бяха убити, а централата на Баас и съда са били подпалени при възобновяване на насилието в неделя. (Gavriel Queenann, Syria: Seven Police Killed, Buildings Torched in Protests, Israel National News, Arutz Sheva, March 21, 2011)

Ливанските новини, цитирайки различни източници, също съобщават за убийствата на седем полицаи в Дара. Тези репортажи от събитията в Дара потвърждават следното: действията на въоръжени групи изземат идеята на мирните протести на сирийците. Няколко от “демонстрантите” имат огнестрелно оръжие и са го използвали срещу полицията. С тези действия, групировките вредят на цялото движение с искания за промяна, а и умират хора от самите протестиращи. Очевидно става дума за добре организирани групи, които използват протестите за параван на дейността си. Не можем да защитим репресията от страна на полицията, но не бива да изпускаме елементите покрай историите, идващи от Сирия – че става дума за инфилтриране на въоръжени групи, които са на територията на Сирия от години, не може и да има съмнение.

Това, което е видно от първоначалните доклади от вътрешността на Сирийската република е, че части от демонстрантите се оказват екстремисти, участващи в умишлени актове на насилие, убийства и палежи. Пред дни изданието The Christian Post публикува материал, в който става ясно, че подобни въоръжени групи тормозят християнското население в западна и централна Сирия. Прави впечатление, че на 18 март се появяват първите новини, че салафитски групи са навлезли на територията на Сирия и използват протестите за прикритие на дейността си. В други доклади става ясно, че може да има саудитска връзка, което не е за пренебрегване. Как се е случило подобно вкарване на такива въоръжени групи сред протестиращите?

Източници сочат, че тези екстремисти са интегрирани от ислямисти, които от 1982 г. насам, когато е потушено въстанието на “Мюсюлмански братя” в Сирия, живеят в анонимност, а част от тях се преселва в ливанския град Триполи (където, между впрочем, ливанската армия води сражения преди няколко години със салафитски групи).

Протест на Хизб ут-Тахрир срещу Башар Асад на 22 април в ливанския град Триполи. Движението е абсолютно забранено в Сирия.

Общественото мнение в Сирия сочи, че най-вероятно в подобни акции участват сирийските “Мюсюлмански братя” (чието ръководство е в изгнание в Обединеното кралство) и забранените Хизб ут-Тахрир (Партия на освобождението), наред с привърженици на тези формации в Сирия. За “Мюсюлмански братя” в Сирия се знае много, както и за техния опит за въстание в сирийския град Хама през 80-те години на XX век. След като е потушено по кървав начин, ръководството на движението се преселва в Лондон, където му е предоставено политическо убежище. В самата Сирия членството в братството се наказва със смърт. Хизб ут-Тахрир са сочени за доминираща ислямистка фракция сред британските ислямисти по данни на Foreign Affairs. Според данните, това движение има тесни връзки и с британските служби МИ-6 (Проект на МИ-6 ли е Хизб ут-Тахрир? State of Pakistan).

Сирия е светска арабска държава, в която обществото е свикнало с религиозната толерантност – нещо, което може да потвърди всеки пътувал в страната. Хизб ут-Тахрир е радикално политическо движение, което призовава за създаване на световен халифат и за целта трябва да бъдат дестабилизирани светските управления. Като държава, в която подобни движения са забранени, поради нетолерантната си същност, Сирия неведнъж е била важен елемент в плановете на Хизб ут-Тахрир.

Действията на подобни групировки може да се проследи назад до Студената война, когато през 1980-те години биват изкарани наяве различни групи, като Ал Кайда, “Мюсюлмански братя” в Сирия, Хизб ут-Тахрир и други. В обстановката на разпределяне на сфери на влияние в Близкия изток водещите сили често използват подобни фракции срещу своите противници – това правят САЩ, Русия, дори Израел. Наемниците са най-често от Афганистан, Босна, Косово и Либия, а резултатите са най-вече задействане на етнически конфликти, сектантско насилие и политическа нестабилност.

Явно е, че актовете на насилие не са спонтанни. Първо беше атаката срещу офицерски клуб в Хомс, застреляни войници в Банияс и Дара, както и убийството на генерал, заедно с двете му деца. Тези новини останаха встрани и за много хора фактите са неизвестни. Но едва ли има сириец, който да не е чул тези сведения. На 30 април пък въоръжени групи атакуват сгради на военнослужещи в Дара и убиват един сержант, а раняват други двама (Xinhua, 30 April 2011).

Макар, че правителството носи тежка отговорност за кървавият отпор на протестите, включително и смъртта на цивилни, всички новини от Сирия твърдят, че е имало стрелба и от въоръжени групи, които са открили огън срещу протестиращи и военни.

Можем ли да очакваме международна намеса в Сирия? Със сигурност това ще е една огромна грешка за НАТО и САЩ, а и за всички европейски страни, които биха участвали. Трудно е да говорим дали е възможна втора Коалиция на желаещите в случая със Сирия, но при всички случаи, гласът на Ливан бе важен при спирането на обсъжданията в ООН за приемане на резолюция, подобна на тази за ситуацията в Либия. Със сигурност трябва да отчетем интересите на Китай и Русия, които също контрираха дискусиите. Дали е за това, че Русия иска да запази базата си в сирийския град Тартус непокътната? В момента Сирия е последният истински партньор на Москва в Средиземноморието и този факт със сигурност влияе на решенията на Медведев и Путин (Rick Rozoff, Libyan Scenario For Syria: Towards A US-NATO “Humanitarian Intervention” directed against Syria? Global Research, April 30, 2011).

Няма как да не отбележим интересите на САЩ. Сирия винаги е била смятана за “неблагонадеждна държава”, в която трябва да има интервенция за смяна на властта. Както бе потвърдено от бившия командир на НАТО, ген. Уесли Кларк, “петгодишната кампания включва общо седем страни, като се започне с Ирак, а след това Сирия, Ливан, Либия, Иран, Сомалия и Судан” ([The] Five-year campaign plan [includes]… a total of seven countries, beginning with Iraq, then Syria, Lebanon, Libya, Iran, Somalia and Sudan” (Pentagon official quoted by General Wesley Clark)).

Доколко този план е изпълним, е друга тема. Когато генерал Кларк каза тези думи преди години, той не е включвал в сметките си арабските бунтове, разтърсили Тунис, Египет, Бахрейн и Йемен – държави с режими, верни на интересите на САЩ. Сега положението вероятно се е изменило и ще трябва нова стратегия. Наивно е да се смята, че държава като САЩ или някоя друга голяма сила ще изостави своите стремежи за доминация в даден регион от света, виждайки, че хората там сами решават да направят промяна. Да, тази емоция ще бъде подкрепяна като символ на демократичността, но нека бъдем реалисти – националните външнополитически доктрини са надживели не една революция. Това се отнася с пълна сила, както за САЩ, така и за Русия, Китай, Франция или друга държава с интереси извън границите си.

В Сирия има много поддръжници на Башар Асад и неговото управление. Сега, когато си мисля за местата, които обичам в Сирия и днес с терен на сблъсъци на различни сили, ме обзема голяма тъга. Не искам да виждам подобни сцени в страната, нито да загиват приятели. Не искам също така идеята на протестиращите да бъде иззета от екстремистки групировки, които смятат, че трябва да дадат реванш на Дамаск. Бих искал обаче, промените в Сирия да бъдат извършени, желанията на хората да бъдат чути и да не се пролива повече кръв. Грешка ще е, ако властта се огъне пред екстремистите – Сирия винаги е била светска държава и трябва да остане такава. При всички положения, сирийците няма да подкрепят международна намеса. Сценарият с Либия едва ли ще се изпълни в Дамаск, защото уроците вече са преподадени и научени.

Имам смесени чувства към бисквитената торта. Съвсем в началото, когато се опитвах да варя яйца и правих кекса глетав, бисквитената торта беше идеалното и много лесно решение за домашен десерт. С чаени бисквити или там някакви, каквито има в шкафа, ванилово крем нишесте  и орехи приготвях шедьоври за онова време на кулинарното ми самоубочение. Нямаше значение в каква тава е приготвена тортата, по важното беше, че всичко се изяждаше. Като съпоставя днешните сладкарски предложения и тогавашните, тортата бледнее като набързо сглобен сандвич пред петстепенно меню, в чиито заглавия присъстват непознати думички от кулинарната терминология. Но както и да я разглеждам, тази торта си беше лесно, бързо и евтино предложение за десерт.

По-късно, опитвайки се да практикувам вече професионално се сблъсках с много негативи. Бисквитената торта вече се беше превърнала в още по-химична торта, отколкото в онова време с чаените бисквити. Отказвах да създам каквато и да е бисквитена торта. Не можех дори да слушам за нея. Попаднала в категорията „Нямам желание да приготвям!“, бисквитената торта излезе от моят кулинарен репертоар.

Факт е, че повечето хора обичат бисквитена торта, но така се случи, че аз изпитах омраза към нея. Много често получавам желания за бисквитена торта, независимо дали е за рожден ден на приятел или момическо събиране, или желание за рубриката SOS.  И аз разбира се отказвах да я приготвя, навявайки ми не добри спомени. Опасявам се, че всичко свърши днес.

Получих съобщение от Ралица, човек, който съм виждала само веднъж, но оставил трайни спомени в мен. Тя си пожела бисквитена торта. Когато прочетох това, в мен отново непоколебимо изникна решение за отказ. После се замислих. Имаше варианти. Дори много варианти, в които можех да оставя моя инициал върху тортата. И пак се замислих – дали решението да я приготвя, зависи от човекът, който я е пожелал? Това вече няма значение. Защото аз приготвих моята бисквитена торта и ще я приготвям за всеки, който я пожелае.

Десертът се състои от бисквити с кленова захар, която им придава, ама наистина невероятен вкус на кленово дърво и карамел. Макар и скоро да съм я открила, тази захар стана една от любимите ми. Скъпа е, колкото кленовия сироп, но си заслужава.

За крем избрах да приготвя крем муселин – гладък, стегнат и блажено вкусен, с потенциал да попива в бисквитите толкова дълго, че да се слее с тях. Кремът приготвих с дребни домашни яйца, които оставиха невероятен жълт цвят. И какво щастие е ако ми остане малко от него! Веднага съчинявам друг десерт.

За финал – филиран бадем, вместо обичайните орехи и мини тортичките са завършени. (Докато обмислях от какво ще се състои бисквитената торта ми хрумна да приготвя няколко мини варианта.) Сервирах тортичките върху подложка от ядлива хартия. Купих я от Нюрнберг.

Благодаря на Ралица, която, както стана ясно ме накара да преоткрия и заобичам бисквитена торта.

Мини бисквитени тортички

Дозите са за 6 броя.

За бисквитите:

• 100 гр. меко масло
• 2 малки яйца от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
• 150 гр. кленова захар
• 80 гр. течен мед
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 1 супена лъжица какао (22 %)
• 350 гр. брашно + допълнително ако е нужно

Фурната се нагрява на 180°C.

Маслото и захарта се разбиват с миксер. Добавят се яйцата, едно по едно, като след всяко добавяне сместа се разбива до хомогенезиране. Добавя се ванилията и сместа се разбива за кратко.

Отделно се пресяват брашното, какаото и бакпулвера. Добавят се по малко към маслената смес и се замесва меко тесто. Ако е необходимо се добавя още брашно и тестото се меси докато престане да лепне.

Тестото се разточва върху хартия за печене с дебелина 2-3 мм. Пренася се в широка тава, заедно с хартията. Изрязват се кръгове с диаметър 7 см. Трябва да се получат 18-19 броя. Набождат се с вилица или дървено шишче. Тестото се пече в предварително нагрятата фурна за 10-12 минути. След като се извади от фурната се оставя за 3-4 минути да се охлади. Бисквитите се разделят по очертанията. Ако е нужно, отново се изрязват с ринга, с който са направени. Оставят се да се охладят напълно.

За крем муселин:

Адаптирано от menumag.bg

• 500 мл. прясно мляко
• 3 жълтъка и 1 цяло яйце от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура (използвах малки яйца)
• 150 гр. захар
• 40 гр. брашно
• 30 гр. царевично нишесте
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 80 гр. студено масло, нарязано на кубчета

Млякото се загрява до завиране.

Жълтъците, яйцето и захарта се разбиват на гъст крем. Добавят се брашното и царевичното нишесте. Разбиват се за кратко. Към тях по малко при непрекъснато разбиване (с миксер на ниска скорост) се добавя врялото мляко. Сместа се връща на котлона (слаб огън) и се разбърква с телена бъркалка докато се получи много гъст крем. Отне ми около 4 минути. Към крема се добавят бучките масло една по една. Разбърква се докато всяка бучка се разтопи и след това се добавя следващата. Накрая се ароматизира с ванилията. (С този крем си правя страхотен фитнес на дупето и разкършвам снага като на ориенталски танц.)

Кремът се охлажда на стайна температура. Разбърква се от време на време.

Сглобяване

Охладените бисквити се слепват с охладения крем, като за една тортичка се използват 3 бисквити. Тортичките се намазват отстрани и отгоре с крем. Поръсват се с филиран бадем (120 грама за всичките 6 броя) и по неписан закон се оставят за 24 часа да отлежат.

That’s all! (Любима реплика от любима актриса. )

Забележка: И бисквитите и кремът могат да се приготвят до една седмица предварително. Бисквитите се съхраняват в плътно затворена кутия на стайна температура. Кремът се съхранява в плътно затворена кутия в хладилник.

За голяма торта с три платки дозите за бисквитите се удвояват. Полученото тесто се разделя на три равни части. Всяка част се разточва върху хартия за печене и от нея се изрязва кръг с диаметър 26-28 см. Набождат се с вилица. Пекат се на същите градуси за същото време. Дозите за крема може да се запазят или да се увеличат с 1/2 за по-богата на крем торта.

П.П. Рал, стават и за парти.

Онзи ден, разказвайки ви за впечатленията ми от „Чарли и шоколадовата фабрика” на неповторимо-невероятния Роалд Дал, се заклех да не издавам нищо от ставащото вътре във фабриката. Да, ама не мога да се стърпя да не спомена за един герой… ъъъ, не точно де, който заема централно място в следващата книга за Чарли. И ако все още не сте се сетили, за Големия стъклен асансьор говоря.

В период от 2 седмици ще се проведат 3-тата SEO конференция, първият Social Me уоркшоп във Варна, Open Camp София и Web How семинарa.

За всички, които се интересуват професионално от интернет маркетинг, уеб технологии и програмиране, отворени уеб стандарти, социални медии, SEO, SEM, Уеб 2.0 комуникации, ползваемост и юзабилити при изграждането на уебсайтове и искат да са в час с последните тенденции в тези области, в края на май и началото на юни ще имат прекрасна възможност да усъвършенстват и сверят своите знания и опит, както и да се запознаят с някои от водещите български експерти, работещи активно в тези сравнително нови и набиращи все по-голяма популярност и значение за съвременния бизнес сфери.

На 27 май предстои третата поред, превърнала се вече в традиция, национална SEO конференция. На 2 юни, след 2 успешни уоркшопа в София, Social Me организират първото си подобно събитие и във Варна. Три дни по-късно, на 5 юни, феновете на Mozzila и отворените уеб стандарти ще се съберат на поредния Open Camp София. А на 7 юни тези, които искат да научат повече за последните тенденции в изграждането и поддръжката на уебсайтовете circa 2011 и съвременната Уеб 2.0 комуникация, трябва да посетят семинара Web How.

КОИ СА АКЦЕНТИТЕ НА ТЕЗИ УЕБ СЪБИТИЯ, КОИТО СИ СТРУВА ДА ПОСЕТИТЕ?

SEO конференция 2011

Форматът на събитието включва два потока от 12 лекции по 35 минути и кръгла маса с дискусия за оптимизацията и маркетинга за търсещи машини. Програмата е съставена така, че да даде на посетителите възможност не само да се запознаят с актуалните тенденции в SEO и SЕМ, но и да получат изчерпателни отговори на интересуващите ги въпроси.

Лекторите на конференцията са сред най-добрите български експерти в областта си. Специално за мен ще представлява особен интерес да чуя създателят на Webit и E-Academy Пламен Русев, който ще представи основните фактори и индикатори за успех на маркетинга в социални медии и мрежи, Евгени Йорданов, чиято тема е „Социалните мрежи като част от света на SEO”, Стан Димитров – с практически съвети в областта на локалното търсене за глобален маркетинг, Иво Апостолов, който ще говори за „Микроформати в google.bg”, Георги Стефанов с “Безплатни SEO инструменти от Ganbox” както и презентациите на Васил Тошков, Мартин Христов, Геннадий Воробьов, Камелия Георгиева. Разбира се, лекция ще изнесе и човекът, без чието голямо сърце и професионална страст, това събитие не би било възможно – Оги Младенов.

SEO конференция 2011 започва в 9.30 ч. на 27 май, в Интер Експо Център, София. За регистрация тук.

Social Me Workshop #3  Варна

Програмата на целодневния уоркшоп е ориентирана главно към възможностите за използване Фейсбук, Туитър и другите социални медии като солиден маркетингов инструмент в Уеб 2.0 средата. Лектори са двама млади специалисти, които от години сериозно работят и развиват своя бизнес именно в тази сфера – Ален Попович и Иво Илиев.

Те ще научат участниците как се създават и развиват успешни фейсбук страници, как се привлича таргетирана група фенове, какви са правилата за комуникация с потребителите, как се правят успешни игри и събития във Фейсбук, как се оптимизират фейсбук страниците за привличане на повече трафик, какво е iFrame код и начините на създаване на специализирани табове и още много други тънкости и трикове за успешен бизнес в рамките на Фейсбук.

Информацията със сигурност ще бъде особено полезна за участниците, като се има предвид, че неотдавна Social Me станаха официален партньор за България на най-голямата компания, занимаваща се с анализ, статистика, мониторинг и консултации в сферата на Facebook платформата – Socialbakers. Очаква се в дискусиите уоркшопа да се включат също така и други експерти в областта на маркетинга за социални медии в България.

Social Me Workshop #3 започва в 9.30 ч. на 2 юни, в  хотел “Golden Tulip”, Варна. За регистрация тук.

Open Camp София

Това е място за лекции и свободни дискусии на теми като Отворен уеб, Отворено правителство, Отворени знания, Отворен код и Свободен софтуер. Open Camp се  организира от Mozilla Европа и „Електронна граница“ , благодарение на усилията и енергията на можеби най-големия Open Web „евангелист” в България – Богомил Шопов.
Събитието е целодневно и е разделено на два основни потока. В поток „Camp“ ще се проведат лекциите, посветени на отвореното правителство, данни, отворения код и свободния софтуер. В поток „Moz“ лекциите са свързани основно с Mozilla, отворения уеб и модерните уеб технологии.

Поканени са за лектори известни имена от чужбина като Руфъс Полък – директор на Open Knowledge Foundation, Уилям Куайгизър от Mozzila Europe и Тон Дзийлстра от European Public Sector Information (PSI) Platform. Заслужава си да се чуят лекциите и на Делян Делчев, който ще представи една своя авангардна идея, вдъхновена от Wikileaks, Константин Павлов – Комитата, чиято тема е „Подобряване на качеството на държавното управление чрез обществен мониторинг с онлайн инструменти“ и разбира се на Бого, който ще разгледа подробно архитектурата на JetPack.
Open Camp София започва в 10.30 ч. на 5 юни, в Парк-Хотел Москва. За регистрация тук.

Web How Seminar

Положете основите на успешния уебсайт – това е мотото на поредното силно уеб събитие, организирано от Web and Events.

Семинарът е подходящ за представители на всеки бизнес, който желае да изгради професионално или усъвършенства своя уебсайт, да подобри фирмения си имидж, да увеличи продажбите си и да установи по-лични контакти със своите клиенти и партньори. Участниците в семинара ще научат как да изберат правилния домейн, как да направят уебсайта си по-удобен и достъпен за потребителите, как да го структурират, за да бъде лесно откриваем от търсещите машини, как да бъде корпоративният/бранд уебсайт едновременно креативен и практичен, кои са най-важните условия за успешен електронен магазин и др.

За лектори са поканени добре познати имена от българския уеб бизнес като Любо Русанов и Методи Дреновски от Superhosting, Парис Чилдрес и Станислав Димитров от Hop Online, Ирина Герджикова и Ангелина Иванчева от Лукрат, Ники Бачийски от WordPress/Automattic, Симона Харизанова – творчески директор на Web and Events. Организаторите са предвидили и възможност за лични консултации и избор на теми за обсъждане от страна на самите участници.
Web How Seminar започва в 9.30 ч. на 7 юни, в Интер Експо Център, София. За регистрация тук.

Предстоят 4 силни български уеб събития, които си струва да посетите! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

През последните дни в Йемен (последната седмица) положението в страната продължава да ескалира, като главна причина за това са действията на президента Али Салех.

Няколко милиона души излязоха на протест в столицата Сана на 6 май.

Последните сведения, които имам от източниците ми от Сана и Таиз са, че на 5 май в провинция Абян, на пазара в същото градче, където преди известно време се взриви военен завод, е избухнала бомба. 16 души са ранени, а двама са загинали в болницата. Седем души от армията също са ранени тежко. Този случай има връзка с още един атентат – от миналия петък, 29 април.

Боеприпаси, използвани от частите на Али Салех срещу протестиращите в Йемен.

Тогава, в пътуващ автобус с 58 пътника от Аден за Ходейда, са разкрити двама мъже, опасани с взривове и съпровождани от двама войника, в които са намерени детонатори. И четиримата са били облечени във военни униформи. Тъй като ситуацията в град Аден е напрегната, повечето автобуси са пълни с жени и деца, бягащи от насилието. Около половин час преди да пристигнат до пропусквателния пункт на град Ходейда, мотор се блъснал в автобуса и е искал от шофьора пари за щетите, който отказал. Четиримата войници са слезли и платили около $100 под претекст, че бързат и това накарало шофьора да се усъмни защо се дават пари по този начин. Взривът, който се очаквало да се случи бил предотвратен на входния пункт на гр. Ходейда (на 16 км. от центъра на самия град) по сигнал на шофьора на автобуса, който помолил войниците да претърсят всички в превозното средство.

Според очевидци, било е предвидено автобусът да избухне, когато минава покрай площада с младежите, които протестират, тъй като последната спирка е на броени метри от тях. Това е вторият опит за атентат в провинция Абян. Тези събития нямат общо с Бин Ладен, разказват ми приятели от Йемен, или с Ал Кайда, която познаваме. Всъщност президентът Салех използва структурите на действащата в страната малка организация “Ал Кайда на Арабския полуостров” (около 200 души са членовете й, според американското разузнаване), за да сплаши Саудитска Арабия. Посланието е ясно и винаги едно и също – Рияд бива заплашен от взривове, ако Салех напусне президентското място.

Тероризирането от страна на президентските сили не стига само да атентатите. На 5 май са отвлечени трима студента от митинга в град Ходейда, като се съобщава и за много други безследно изчезнали от други градове. Силите на Салех продължават да изнасилват и издевателстват над жените в град Аден, а територията около самия град е обстрелвана постоянно.

Наред с газовата криза, от десет дни в столицата Сана има само по един час ток, а в останалите населени места по 5 или 6 часа. Вече осми ден гр. Таиз и гр. Ходейда са без вода и бензин. Всички тези мерки създават основата за идването на хаос по улиците на Йемен. Това е изпипан метод на авторитарните режими, който можем да видим постоянно през последните месеци в арабските държави- колкото по-силна става опозицията, толкова по-репресивен е режимът.

Съществува момент в доминото, когато един от играчите се оказва в задънена улица. Така можем да определим и тактиките на президента Салех от последния месец. След като неуспешно събираше просяци от улиците, които да отидат про-правителствен митинг в Сана, дойде последният ход на Али Салех – накара йеменските евреи да протестират пред посолството на Великобритания. Последваха гневни реакции от лагера на младежите, които осъдиха тази тактика – след неуспеха да създаде междуплеменни дрязги и напрежение между шиити и сунити с виртуална Ал Кайда, администрацията на президента реши да създаде конфронтация между двата етноса – евреи и араби. По всичко личи, че и това решение няма да успее, тъй като на мнозина представители на опозицията им е ясно, че това са планове на властта в Сана да дестабилизират страната с междуетнически и религиозни конфликти.

След като Али Салех за пореден път отказа подписването на предложението от СССПЗ (Съвета за сътрудничество на страните в Персийския залив) на 1 май с непрекъснатото отлагане и уговорки, се очакват два варианта: натиск от страна на протестиращите на 13-ти май (като на 6 май имаше няколко милиона души по улиците на Сана) и предаване на властта доброволно, или гражданска война.

Със започването на първите митинги на 20 януари и след това продължилите до този момент стачки и масивни протести от 27 януари, в повечето градове младежите искаха този национален празник (22 май) да не го празнуват с президента Али Абдула Салех.

Тревожно ще е положението, ако управляващата партия предприеме второто действие т.е. предизвика гражданска война – през последните две седмици масово се разпространява лично оръжие безплатно, като подарък на цивилни граждани, членове на партията  или срещу минимални цени от по $50.

Припомням, че на 2 февруари, ден преди да бъде официално обявена от световните медии революцията в Йемен, президентът Али Абдула Салех призова по националната телевизия хората да защитават своята собственост, с което се анулира част от закон в Конституцията.  Оръжейните пазари по проект, който от 2007 г. насам е под контрол на Вътрешното министерство, трябваше да се сведат до минимум 18 пазара за всички провинции на републиката и 300 по-малки оръжейни магазини за продажба на оръжие, боеприпаси и взривни материали, днес надхвърлят в пъти броя си. От 3-ти февруари насам, черните оръжейни пазари имат „зелена светлина” и се увеличават. „Има голямо търсене за закупуване на лично леко оръжие, както и на автомати „Калашников”, пистолети и боеприпаси. Цената на „Калашников” е от 750$, като достига до 1500$, докато руската версия на пистолета се е качила от 500$ на 1000$. Цените на куршумите от 2-5 цента, днес варират от 0,80 – $1,10.”, разказва по Джума’ан,  известен дилър в провинция Амран.

По неофициални данни  оръжието в Йемен вече надхвърля над 60 милиона, което прави държавата на първо място по концентриране на оръжия в Бликия Изток, и втората страна в света след САЩ.

На 3 май беше освободен саудитският дипломат Саид Ал Малики, който беше отвлечен за 10 дни в гр. Сана на път от дома си към британското посолство. Тази новина идва съвсем подходящо именно сега, когато президентът Салех очаква до 2 дни председателят на  СССПЗ от Дубай да пристигне в Сана за подписване на доуточнения на 2 май договор с поканените представители в Йемен на Залива. Оправданието на Салех да не отиде в Риад е, че ако напусне страната се опасява от държавен преврат. За това на 6 май са взели решение подписването да бъде в Сана.

Междувременно бяха пуснати и снимки от боеприпаси, забранени за използване, но употребявани от войниците на Салех срещу протестиращите в Йемен:

Прочетох "Luizza Hut" още през декември, още като първа или втора редакция на "ръкописа" (колко е странно да се нарича така сега, нали?). Преди това вече бях се разбрал с Тома Марков да стартираме именно с него серията "Как пишеш". След това вече бях сигурен, че искам да го направим възможно най-бързо. И затова това ревю отлежава вече месец...

Георги Първанов отпразнува последния си имен, на който му се полагат по устав безплатни армейски салюти ( мъка, мъка- толкова обича безплатното!). Идва времето да си плаща за фойерверки и за други неща. Не е чудно, че (почти) се просълзи на раздяла с армията, която командваше като главнокомандващ по паради, но при реалните си решения, [...]

Десислава Янкова е съдружник във фирма Dasset Group. Завършила е Международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство и Маркетинг и мениджмънт в Ягелонския Университет в Краков, Полша. Предприемач по душа, следва мечите си като се е отдала на създаването и изграждането на марката Angel Baby.

—

Поканихме Десислава на Форум Бизнес, за да ни разкаже историята за това как и защо напуска работата си в голяма компания за перилни препарати и става част от едно ново начинание за био разградими препарати за пране и почистване, направени само от натурални съставки.

—
Какво прави последния уикенд?
Видях се с приятели.
Коя е любимата ти игра от детството?
Скачане на ластик
Кое е най-готиното име на град в България?
Батак
Къде следиш новините?
В интернет
Коя световноизвестна личност, от сега или от миналото, би била идеалния министър-председател за България?
Лешек Балцерович
Без какво не можеш?
Без да се случва нещо в живота ми. Плаша се от еднообразието и „сивото ежедневие”.
А с какво можеш и без?
Без грандиозни планове за бъдещето.
Кой е достоен за пример?
Всеки, който дава добър пример.
Какво не трябва да пропускаме да направим тази година?
Да направим щастлив поне един човек.
Каква ти е работата мечта, ако можеше да избираш година и място?
Работата мечта според мен не е тази, за която кандидатстваш, а тази която успяваш сам да създадеш, за да осъществиш мечите си.
Имаш ли си техника против стрес?
Да говоря за нещата, които ме притесняват.
Едно нещо, което искаш да направиш преди да умреш?
Да обиколя света.
Какво ще пише на корицата на биографична ти книгa?
Angel Baby - магията на една марка.
Какво ти дава надежда?
Семейството ми
Какво искаш да видиш да се случва в БГ след 5 години?
Вярвам, че ако не след пет години, а още от утре в България се дава по-голяма публичност на добрите новини, на хубавите и градивните неща които се случват, много хора ще съберат смелост да променят живота си и след пет години тук ще е едно много по-добро място, с много по-щастливи, позитивни и успели хора.

—

Форум Бизнес
е за вдъхновение

РЕГИСТРАЦИЯ >>

Ако сте били на някой от форумите ни, знаете, че това, което се случва на сцената е само една част от всичко. И този път ще има много много интересни неща във фоайето на залата.

Едно от тях е толкова яко, че не успяхме да го представим: седем съученика от Софийската професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов” ще представят своята визия за бъдещето на енергията с малка изложба на миниатюрни работещи модели на къщи и автомобили с фотоволтаично захранване, ветрогенератори и водноелектрическа централа.

Нямаше как да не ги поканим да бъдат част от форума. Пожелаваме си повече такива ученици.

Преди няколко дни се срещнахме с тях (Стоян, Спасимир, Ангелина, Павлина, Цветелин, Християн и Николай от 11е и 10в клас), за да разберем какво ги е накарало да да вложат от собственото си време за направата на тези прекрасни модели.

Как се роди идеята за ВЕИ експозиция?

Спасимир: Забелязахме, че на няколко изложби се показваха такива макети и ние почнахме да правим свои.
Павлина: Искахме да покажем нещо ново, започнахме през 2010 г.

Какво включва вашата експозиция?

Стоян: Имаме цял жилищен комплекс от няколко блока захранван от слънчева енергия, така може да изглежда един квартал изграден с използванета на smart grid.

Светлин: Един от макетите ни наричаме „спа център мечта”. Слънчевите панелчета на покрива са свързани с резервоари, които наистина затоплят вода. Самата вода има функция за охлаждане на панелите.

Спас: Направили сме в по-голям мащаб просто дом с мини ветрогенератор и електрическа кола.

Християн: Най-сложно беше да направим работещ модел на ПАВЕЦ (Помпено-акумулаторна водноелектрическа централа). Идеята е, че помпата връща водата обратно горе, когато няма нужда от електричество, освен нея нашата турбина захранва малък електромотор.

Откъде взехте компонентите на моделите (например фотоволтаичните панелчета)?

Ангелина: Соларните панели взехме от магазини, работата свършихме основно сами. Някои части ни дадоха фирми, но нямаме спонсори които са ни помагали финансово.

Продават ли се експонатите?

Стоян: И преди са ни питали. Не ги продаваме. Може би бихме направили някой нов по поръчка.

Какво се надявате да постигнете с експозицията?

Спасимир: Да представим бъдещето, така както искаме да бъде то.

Павлина: Бихме желали всичко това да стане реалност и затова се занимаваме така усилено и изработваме проекти на бъдещето. Имаме клуб „Зелена енергия - ВЕИ”, задължително избираемата ни специалност също е Фотоволтаици, понеже всички много искаме това.

Виждате ли реализация във ВЕИ сектора?

Стоян: О, да разбира се. А откакто имаме и такава специалност в гимназията, ще излизат подготвени кадри, които вероятно ще продължат образованието си в тази перспективна специалност. Тогава ще се получи реализацията във ВЕИ сектора.

Павлина: Бих се занимавала с това, ако имам възможност.

Спасимир: Имам познати, които разработват фотоволтаични инсталации и бих работил в тази насока определено.

На Форум Бизнес ще присъстват асоциации и предприемачи от ВЕИ бранша. Какво ще им пожелаете?

Спасимир: Всичко най-хубаво. Надяваме се законите да се променят така, че да насърчат да има повече соларни ферми, ветрогенератори, да се използва биомасата и все повече хора да се занимават и да инвестират в това.

—

Форум Бизнес

РЕГИСТРАЦИЯ >>

В това издание слушаме новия едноименен албум на френската соул звезда Ben l'Oncle Soul, издаден миналата година от Motown France. Лейбълът подсказва какво е звученето му, а майсторството на самия певец, освен страхотния му глас, се състои в умението да облече звука на 60-те в адекватни за 2011 дрехи. Във втория час the Greyboy Allstars ни разтърсват със смесица от фънк, соул, джаз и фюжън в един концерт, изнесен през 1997, а в края слушаме страхотния фънк микс на българския диджей Manifesto, изработен специално за предаването 45 оборота в минута.

Нещо продава ли се добре, в България веднага излизат негови ментета, изглеждащи по подобен начин. Знаете добре за маратонките Adibas; за телевизорите Soni; за бензиностанциите по магистралите, боядисани в бяло и червено досущ като „Лукойл“… Вчера видях същото и при киселите млека:

Винаги съм си мислел, че живеем в страната на киселото мляко и по-скоро чужденците би следвало да ни подражават, вместо ние на тях… Да, ама не! Добрата реклама продава, а и почти всички „български“ „кисели млека“ вече траят по 14 дни, месец, а някои – дори по 2-3 месеца… Типичен пример – „Активиa“ на Danon. Aко се вгледате в малките надписи, ще видите, че става въпрос за „млечно-кисел продукт“, а не за кисело мляко. Но, както казах, явно добрата реклама продава. Затова:

• Зелен преливащ фон – checked
• Рекламно послание в ярко червени букви на жълт фон – checked
• Бял надпис на тъмно син фон за име на фирмата – checked
• Допълнителна червена дъга в логото на фирмата – double checked

Подобни публикации

• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (6)
• 04.05.2011 -- Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня (0)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (5)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (7)
• 27.12.2010 -- Една тъжна коледна приказка (10)
• 20.12.2010 -- Българите официално са най-нещастните хората на планетата (17)
• 06.09.2010 -- Десет причини да празнувате на 6-ти септември (2)
• 19.08.2010 -- Пълен комплект медали за националния отбор по информатика (2)
• 14.03.2010 -- 100 национални туристически обекта (18)
• 30.10.2009 -- Bulgarian Sushi (7)
• 01.10.2009 -- Три свежи реклами от улиците на Барселона (2)
• 28.02.2009 -- До Копривщица и Панагюрище (3)
• 07.08.2008 -- Сбогом, БДЖ! (7)
• 05.11.2007 -- Английското "БДЖ" :) (8)
• 17.04.2011 -- България пита, Google отговаря (или обратното) (4)
• 13.04.2011 -- Шампионска лига в Североизточна България (и не само) (3)
• 06.04.2011 -- Love.NET (10)
• 29.03.2011 -- Спечели новия мултифункционален леген… (8)
• 08.03.2011 -- 13138 предложения за регистрационен номер с надпис (6)
• 06.03.2011 -- Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“ (0)

Манол Пейков е издател. Управлява семейната издателска къща “Жанет 45” и печатницата към нея. Манол отговаря за преводната литература, а майка му Божана Апостолова за българските автори. Освен за семейния бизнес, Манол отделя от енергията си и за други проекти - “Програмата” за Пловдив и Стара Загора, както и звукозаписно студио “Пекарната“, което отвори съвсем скоро, след дългогодинша работа. Манол е завършил MBA в Американския университет в България.

—

Поканихме Манол да участва във Форум Бизнес заради една нова книга, която издава - Маверик - История на успеха на най-необикновеното работно място в света, от Рикардо Семлер, и за да ни разкаже повече за някои на пръв поглед невъзможни начини за организация и управление на една компания.

—

Коя е любимата ти приказка?
“Азбука на любовта” от Рин Ямамура.
А любим герой от книга?
Бащата от “Пътят” на Кормак Мак Карти.
Кой е най-безумният стереотип?
Че не можем да променим света.
Кой предмет ти беше любим в училище?
В училище любим предмет винаги ми е бил онзи, по който съм имал добър преподавател. Отидеше ли си преподавателят, предметът неизменно изгубваше своя чар.
Коя е любимата ти игра от детството?
На ръбче. По онова време (края на 1970-те) по улица “Кукуш” в Кватрал “Кючук Париж” в Пловдив минаваше средно по една кола на половин час. Сега май няма къде да се играе.
Като коя рок звезда, искаше да си, когато беше в 9ти клас?
В девети клас имах прекалено високо мнение за себе си. Изобщо не ми е хрумвало да искам да приличам на някаква си рок звезда.
Кой е най-важният урок, който искаш да предадеш и на децата си?
Че въображението е по-важно от знанието. Че доблестта е по-важна от успеха.
Кое най-хубавото нещо което ти се случи последната седмица?
Остана ми време и вдъхновение да преведа едно стихотворение: “Светът е прекрасно място” от Лорънс Ферлингети.
Любим филм?
“Бразилия” на Тери Гилиъм.
Има ли предаване по телевизията, което следиш?
Не. Харесвам “Господари на ефира”.
Коя световноизвестна личност, от сега или от миналото, би била идеалния министър-председател за България?
Идеалният министър-председател на България със сигурност съществува, но засега е напълно неизвестен.
Без какво не можеш?
Не мога без вяра в бъдещето.
А с какво можеш и без?
Мога без родината си, но не предпочитам.
Кой е най-важният въпрос в интервю за работа?
Въпросите сами по себе си не са важни. Важни са отговорите.
Кой е достоен за пример?
Онзи, който умее да върви от провал към провал без да губи ентусиазъм.
Какво не трябва да пропускаме да направим тази година?
Да влезете в битка с поне една вятърна мелница.
Каква ти е работата-мечта, ако можеше да избираш година и място?
Няма нищо конструктивно в това да мечтаеш за някаква работа. По-добре е да работиш, за да осъществиш мечтите си.
Имаш ли си техника против стрес?
Да правя това, което обичам. Доколко успявам е друг въпрос.
Едно нещо, което искаш да направиш преди да умреш?
Поне един парк и поне едно училище.
Кой е най-големият ти страх?
“Няма място за празнота
повече под небето.
Просто веднага ще рухне света
ако някой откъсне цвете.”
Коя е най-голямата ти екстравагантност?
Усмихвам се непрекъснато.
Имаш ли си мото?
Не. Да живееш под знака на едно-единствено мото значи да нямаш въображение.

—

Форум Бизнес
е за вдъхновение

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ >>

По онова време Соломон изведе фараоновата дъщеря от Давидовия град в своя дом, който бе създал в тези дни. За 20 години Соломон въздигна два дома — храм господен и един дворец. И тогава Соломон освободи Китовраса. Китоврас се върна в своята страна и изпроводи на Соломона един мъж с две глави. Когато този мъж се настани да живее у Соломон, царят го запита: “От кои хора си ти, човек ли си, или демон?” Онзи човек отговори: “Аз съм от хората, които живеят под земята.” Царят го запита: “Има ли у вас слънце и луна?” Той рече: “Слънцето у нас изгрява от вашия запад, а от вашия изток залязва; когато у вас е ден, тогава у нас е нощ, а когато у вас е нощ, тогава у нас е ден.”

Цар Соломон му даде жена. Родиха му се двама синове, единият с две глави, а другият с една глава. А баща им имаше голямо богатство. Когато той умря, двуглавият брат рече: “Да разделим имота на глава!” Малкият брат отговори: “Двама сме, ще делим на половина.” Тогава отидоха да спорят при царя. Едноглавият каза: “Двама братя сме, трябва да делим имота на половина.” А двуглавият повтаряше: “Две глави имам, два дяла искам да взема.”

Най-голямата част от френските работници( 36%) ще подкрепят френските националисти и Марин ле Пен. 17% ще гласуват за кандидатът на Социалистическата партия, банкерът и Президент на МВФ Доминик Щрос-Кан, а само 15% за настоящия президент Никола Саркози. Това разпределение на гласовете показва, че Социалистическата партия не се припознава от работниците като защитник на интересите им.