Тъжно и против

Радвам се, че успях да видя Дом-паметника на БСДП, докато беше скрит под дебел слой сняг и лед този март. Не искам и да си представям как би изглеждал полуразрушен на върха на зеления хълм на Бузлуджа. Не съм русофил, не съм и русофоб. Още по-малко пък съм привърженик на социализма или пък комунистическия строй. Аз просто съм един от онези, за които принадлежността към нещо не е болезнено задължение или пък покваряващо отвращение.

Обичам да гледам на света през призмата на историята. Да, позабравих я през последните години, въпреки че полагах особени усилия да я науча и разбера, докато се подготвях за кандидат-студентските изпити като ученик. Признавам си, много неща не ми харесваха, но и поне толкова ме караха, а и все още продължават да ме карат да се чувствам горд, че съм българин.

Когато обаче видях надписа „Forget your past“, красящ церемониалния вход на ето този паметник по-долу, нещо в мен се обърна.

Защото този надпис не осветява гордо мечтите ни и всекидневните ни усилия да си създадем онова по-добро настояще, че и бъдеще, за което толкова силно мечтаем, а хвърля грозен, макар и зареден със завидна доза хумор поглед върху нещо, което отдавна е отминало и от което можем само да се учим, без да обвиняваме някого или нещо. Щото глупости продължават да се случват, въпреки че спокойно можем да се позовем на богатия опит на историята и да им попречим. Щото историята е там, за да се учим от нея, не да я забравяме.

Благодаря на Томи Савов, че ми разреши да използвам неговата снимка на оцветения Паметник на съветската армия

Не съм живял във времената, които Паметникът на съветската армия олицетворява, но не искам и да съм част от времето, в което паметниците, независимо на какво, се превръщат в евтина сцена на „изкуство“. Защото паметниците са символ на нещо и те са монументи, които трябва да ни напомнят за него, независимо дали е за добро, или е за лошо. Щото без история ще сме просто едно просто племе без спомен и посока.

Каквото май и сме. Но пък вниманието ни лесно се насочва в желаната посока. И ако трябваше да разрушаваме всяко нещо, което по един или друг начин не съответства на настроението ни днес, с какво ли щяхме да живеем. С хумор и бои, които дори нямаше да можем да използваме върху нечий образ.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: