няколко важни неща се случиха напоследък. няколко много важни неща, които показват, че нещата тук, в България се променят. нещата тук вече са променени, на пук на скептицизма на някои. не успях да пиша овреме за всяко поотделно, затова в един пост, с линкове за подробности, ако случайно някой ги ...

След дълго умуване и два опита успях да осъществя рецептата, която ме грабна преди няколко седмици. Умувах, защото се чудих защо трябва да се използва шампанско и с какво то би допринесло за десерта. Надали ще се усеща шуптене в устата и спомен от балончетата излизащи на повърхността в чашата шампанско, след като то бъде загряно и желирано. Все пак не бях сигурна какво точно ще се случи, затова преди да пристъпя към изпълнение на рецептата потърсих мнение от един шеф готвач и двама дегустатори на вина. И тримата имаха един и същи съвет – „Вземи си не скъпо, ароматно вино. Няма смисъл от шампанско.“

Когато отидох в магазина, все пак попитах за шампанизирано розе. Почудих се още малко и го грабнах. Реших, че трябва да изпълня рецептата, както е описана. Резултатът от това ми решение отговори на въпросите ми и оправда съветите на хората, до които се допитах. Изводът – няма смисъл от шампанско. Нескъпо розе ще даде същия ефект, като придаде на десерта светло розов цвят и ароматизира съвсем леко.

Колкото и да държах на шампанското, все пак не спазих съвсем точно рецептата, откъдето дойде първият провал и се наложи втори опит. При първия, замених желатина с агар агар, с идеята за по-нежно и ефирно желе. Ударих на камък, а причината е киселината от лимоновия сок, присъстващ в технологичния процес на рецептата. Това, разбира се, го разбрах по-късно след като споделих неуспеха с шеф готвача. Важното е, че вече знам, че агар агар губи желиращите си способности от киселините.

Е, на втория опит вече спазих всичко – използвах шампанизирано розе (така и така имах отворено, защо да изветрява) и желирах десерта с желатин. За моя изненада не се получи твърдо желе, но аз и без това внимавах да не прекалявам с желатина. Мисля, че постигнах желаната консистенция и гъстота на желето. Тук вече от първия път.

Но нека ти разкажа повече за самия десерт. Убедена съм, че повечето хора приемат желето като нещо несериозно за десерт, твърде блудкаво и безвкусно. Никъде досега не съм срещала да се предлага желе (за десерт) в заведение, нито пък фабрично приготвен в магазинната мрежа. Сигурно никой не се е сетил да ни облъчва или просто при нас няма такова търсене, че да се предлага. Признавам, че и аз не съм фен на прозрачните желета, но често приготвях преди време за едни деца, които много му се радваха.

Желето по-скоро може да бъде част от композицията на десерт, но самостоятелно поднесен не се възприема като очарователно предложение, особено ако наистина искаш нещо сладко. Но в този прекрасен летен сезон, оставям твърде сладките десерти и се захващам с нещо леко, което само да докосне сетивата ми и да остави дълъг спомен след това. Нещо, което да парфюмира топлата нощ с дъха ми. Розова усмивка да изгрее на лунна светлина… и да пофлиртувам с нощта.

Желе от рози и шампанизирано розе със захаросани розови листенца

Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume

Десерта може да се приготви както с пресни, така и със сушени розови листенца. Използвах сушени, които оставих в желето, но после прецених, че не е необходимо (ако се използват сушени). Така, че след като отделят аромата си в сместа, тя може да се прецеди.

Използвам листенца от маслодайна роза. Пак ще се повторя, че ако се използват листа от обикновени градински рози, грамажа може да се увеличи двойно, като за сушените става 3 супени лъжици, а ако се използват пресни - 2-3 рози биха били достатъчни. (Ако не ме разбра – питай. )

В случая давам дозата за сушени листа от маслодайна роза, която съм използвала, а в скоби отбелязвам дозата с пресни листа от немаслодайни рози по рецептата на Силвена Роу.

Дозите са за 6-8 порции, в зависимост от използваните чаши.

Продукти:

• 1 1/2 супени лъжици изсушени розови листа от маслодайна роза (или пресни листенца от 6 градински рози)
• 100 гр. захар
• прясно изцеден сок от 1 малък лимон
• 7 гр. желатин
• 80 гр. захар
• 500 мл. вода
• 250 мл. шампанизирано розе
• захаросани розови листенца за декорация

Листенцата (ако са пресни се измиват и подсушават) се смесват със 100 грама захар и лимоновия сок. Сместа се разрохква добре с пръсти и се оставя да престои 2 часа.

Желатинът се накисва в 3 супени лъжици студена вода. Оставя се за няколко минути, докато набъбне.

В тенджера се слагат водата и захарта. Загряват се на умерен огън и сместа се вари 5 минути. Отстранява се от огъня и се оставя да се охлади леко. Докато сместа е все още топла се добавя желатинът и се разбърква добре докато се разтвори в течността. Добавят се шампанското и сместа с розовите листа. Разбъркват се добре, така че ако има останала неразтворена захар от розовата смес, тя да се разтвори. Оставя се да се охлади на стайна температура. По желание, сместа може да се прецеди.

Охладената смес се разпределя в чашки и се оставя в хладилник за една нощ или докато се желира. Преди да се сервира се декорира със захаросани розови листенца.

Желе от рози и шампанизирано розе със захаросани розови листенца от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Вярвам, че и този път реакцията на общината ще бъде безпощадна и светкавична, а вандалите ще бъдат наказани. Естествено, Софийската градска прокуратура, вярвам, и тя няма да спи, ами ще се самосезира и ще започне досъдебно производство срещу осквернителите...

Отишли президентите на Русия, Канада и България при Господ. Първи пристъпил канадският президент и попитал: - Дядо Господи, кога Канада ще стане най-великата страна в света? - Ами няма да е, когато ти си президент. Канадския президент се разплакал и излязъл. Влязъл руският президент и той попитал: - Дядо Господи, кога Русия ще стане най-великата страна в света? - Ами няма да е по твое време, отговорил Господ. Руския президент също се разплакал и излязал. Влязъл накрая българският президент и попитал: - Дядо Господи, кога България ще стане най-великата страна? …и дядо Господ се разплакал. Усмихни се, България, който и кандидат президент да изберат ГЕРБ, който и да спечели изборите, накрая нашата работа винаги ще отива на рев.

Всеизвестно е, че силата покварява, а абсолютната сила покварява в еквивалентна степен. Няма особено значение какъв е източникът на въпросната сила, но в случая с троловете в интернет, тя действа просто опияняващо. Част от силата на троловете в мрежата идва от анонимността. Според изследване на американския Northwestern University, цитирано от TechSpot, анонимността оказва влияние върху трезвата преценка и въздейства на хората подобно на алкохолното опиянение. Според изследователя доктор Джейкъб Хърш, анонимността в интернет задейства добре познати психологични и неврологични механизми, които карат хората да се държат по начин, който е неприсъщ за тях. Падането на задръжките променя поведенческите характеристики до неузнаваемост, като се уточнява, че това не винаги води до лоши последици. Когато дадена личност действа скрита зад маската на анонимността в интернет, тя разкрива истинската си същност, която до момента е била затворена зад решетките на нормите в заобикалящата реална среда. По същия начин хората, които са под влияние на наркотици или алкохол прибягват до агресия или пък стават по-приятна компания. При всички случаи обаче, за тях е характерно изпадането в крайни настроения. Това е научното обяснение за появата на задклавиатурните бабаити и тролове. Характерно за троловете е убеждението, че каквото и да направят онлайн, то ще остане без последствия в реалния живот. Това измамно чувство за сигурност идва от липсата на реален събеседник, който да стои на живо пред тях. Според психолога Дарил Крос, във всеки човек се крият две личности. Първата е скрита дълбоко и представлява животинските инстинкти на човека, а другата е по-консервативна и се проявява в реалния свят. Точно животинските инстинкти надделяват когато хората са онлайн. Троловете дебнат навсякъде в нета

Вечните батерии и самозареждащите се устройства като че ли все повече изглеждат реалност – особено със скоростното темпо на развитието на IT технологиите. До подобни изводи достигат и изследователите в RMIT (Кралският технологичен институт на Мелбърн, Австралия). Оказа се, че екип от видни австралийски IТ експерти са на път да предложат на аудиторията лаптоп, който ще се зарежда сам – без необходимостта от електричество. Целият този процес би могъл да се осъществи изключително лесно – просто докато собственикът на преносимия компютър пише и натиска клавишите на клавиатурата. Според австралийците подобно зареждане на устройството би могло да бъде постигнато, като се използва пиезоелектричния ефект – възникване на поляризация на диелектрик под въздействие на механично напрежение. Пиезоелектричните материали са способни да превръщат механичната сила в електрическа енергия. Всъщност този феномен, наречен пиезоелектричния ефект, не е новост за науката. Силата и начинът му на действие се откриват още в далечния 19 век. На подобен принцип, всъщност, работят обикновените запалки. Използването на пиезоелектричния ефект като екологичен и енергоспестяващ алтернативен метод за зареждане при лаптопите ще се основава и на нанотехнологиите. Австралийските учени обясняват, че е необходимо да се изработят микроскопични пиезоелектрици, които да се поставят под бутоните на клавиатурата. След това те ще бъдат свързани с електричната система на съответното устройство и ще му предават необходимото за работа електричество. Нещо повече – екипът от IT експерти, работещи в RMIT – твърдят, че използването на пиезоелектричния ефект не трябва да се ограничава само до това да се създаде вечна батерия за лаптопа. Според учените, такава някой ден можем да открием и в мобилните си телефони, които да се зареждат с движението на краката ни, докато ходим. Австралийците смятат дори, че човешкото кръвно налягане може да се превърне в източник на енергия за пейсмейкъри.

Изследване на Juniper Networks, което е цитирано от DigitalTrends, показва, че 90% от компаниите в Съединените щати са били жертва на някакъв вид хакерска атака. За целите на проучването са анализирани 583 фирми, опериращи в САЩ. Представители на 77% от компаниите, които са станали обект на изследването са заявили, че хакерските атаки стават все по-сложни и злонамерени. 59% от щатските фирми са били атакувани най-малко по два пъти. 9% от компаниите са атакувани регулярно, като за последните 12 месеца в мрежите им е имало най-малко пет различни прониквания. Анализаторите на Juniper Networks са очаквали да има много доклади за хакерски атаки, но фактът, че цели 90% от фирмите са станали жертва на хакери е изненадващ за тях. Данните показват, че да ти хакнат системите вече е нещо обичайно и се случва на всички, почти без изключение. По време на изследването е било установено, че хакерските атаки често са водели до значителни финансови загуби. 41% от анкетираните компании, които са станали жертва на пробиви са претърпели загуби за по половин милион долара и отгоре. Щетите са изчислени чрез взимане в предвид на последствията от атаките, където се включват загубите на преки кешови разплащания, трудът за отстраняване на последствията, режийните разноски и други подобни разходи. 16% от хакнатите фирми не са успели да изчислят размера на финансовите си загуби от атаките. Като основна причина за пробивите, изследователите изтъкват недостатъчните суми, отделяни за защита на компютърните системи.

От края на миналият век , учените се опитват да намерят извън пределите на Слънчевата система планети от земен тип. Но абсолютно болшинство от над 500 намерени планети - това са газови гиганти с маса - 0.1 - 10 маси на Юпитер. Те са по лесни за намиране , от колкото планети от земен тип.

Лидерите сред интернет търсачките в Китай – Baidu – решиха да затвърдят позициите си в бранша, като си позволят и някоя покупка. Компанията закупи Qunar. Qunar са сайт номер едно в Китай, ориентиран към туризма и пътуванията. Сделката за покупко-продажба на Qunar е част от стратегията на Baidu за задържане на лидерската позиция в Китай и достигане на световни висоти, взимайки пример най-вече от Google. На този етап силните страни на Baidu са онлайн видеото и електронната търговия. Китайската компания обаче не може да се задоволи само с надмощието си в родната страна и уверено тръгва по стъпките на интернет гигантите от Google. В момента основни конкуренти на Baidu са Tencent Holdings Ltd, SINA Corp и Alibaba.com Ltd. За да устои на натиска им, китайската компания реши да вземе сериозното решение да стане мажоритарен собственик на Qunar. За това удоволствие Baidu са готови да платят цели 306 милиона щатски долара. Във връзка с осъществената сделка финансовият директор на Baidu – Jennifer Li – даде лаконично изявление пред медиите и аудиторията. В него тя обяснява, че пътуванията и екскурзиите са били сред приоритетните категории в китайската търсачка и затова закупуването на Qunar е една логична крачка напред към утвърждаването на този сектор. Финансистката Jennifer Li завърши с това, че няма нищо по-хубаво от това потребителите да заплануват екскурзия, ваканция или скромно пътуване, докато работят, учат или просто сърфират из интернет през търсачката на Baidu. Междувременно акциите на Baidu значително се повишиха тази седмица – с около 3,5%. В тази връзка необходимо е да се отбележи, че капиталът на китайската компания се е увеличил в троен размер за първите шест месеца на тази година. Няма как това покачване да не се превърне в тенденция за близките няколко години. Китайският интернет пазар в момента е най-многочислен и въпреки налаганата цензура и забраните в мрежата, този пазар тепърва започва да расте и да се развива.

Активните потребители на най-голямата социална мрежа Facebook вече са достигнали границата от 750 милиона. Данните са от източник, близък до социалната мрежа и са цитирани от TechCrunch. Официалните представители на Facebook са отказали да коментират данните и са заявили, че на този етап нямат нищо ново за казване. Преди една година компанията се похвали с достигането на потребителска база, която включва половин милиард души. Оттогава бройката не е била обновявана, поне не и официално. Някои анализатори предполагат, че социалната мрежа чака потребителите й да станат един милиард, преди да направи ново официално съобщение за цифровото изражение на своя обхват. В началото на януари изтече информация от доклад на Goldman Sachs, където се твърдеше, че във Facebook вече има 600 милиона активни потребители. През тази година бяха обявени много неофициални статистики, в които имаше предположения за текущото състояние на потребителската база в най-голямата социална мрежа. През май Socialbakers обяви, че потребителите на Facebook са около 700 милиона, а според Inside Facebook бройката през този месец е точно 687 милиона души. Информацията е силно ориентировъчна, тъй като е получена от източници, които са много неточни. Един от тях е инструментът за пускане на реклами във Facebook. Официалните статистики, които обявява Facebook обикновено са базирани на активността на потребителите през предходните 30 дни и се смятат за доста точни. Проблемът е, че такива излизат сравнително рядко.

Платформата за лесни и бързи разплащания по интернет PayPal обяви, че обемът на парични трансфери чрез мобилни устройства, които обслужва, расте по-бързо от очакваното. Прогнозите са общата стойност на платените пари през 2011 година да бъде около 3 милиарда долара. Това е два пъти повече от предварителните очаквания на експертите, предаде TechCrunch. От PayPal правят корекция на прогнозите за постъпления от мобилни плащания за трети пореден път, тъй като ситуацията на пазара постоянно се променя и през телефоните се харчат все повече и повече пари. В края на 2010 година системата за интернет плащания обяви, че догодина очаква през нея да минат около 1.5 милиарда долара посредством смартфони и таблети. През февруари старата прогноза беше обявена за неактуална и беше направена нова – за 2 милиарда долара. През миналата година отчетите на PayPal показаха, че сумите, прехвърлени чрез мобилни устройства са регистрирали растеж от 300%. Преди три месеца среднодневният обем на трансферирани пари при мобилни транзакции е бил 6 милиона долара, а в момента той вече е 10 милиона. Хората, които регулярно плащат за различни неща с мобилните си телефони и са клиенти на PayPal са около 8 милиона. При предишното отчитане те са били с 2 милиона по-малко. В момента PayPal е лидер в своята област и няма сериозна конкуренция.

От ЕКА за заявили , че има планове , след две години собствен безспилотен суборбитален космически кораб, който ще има задача да тества широк спектър технологии , който в бъдеще ще се използват в бъдеще разработки за апарати за мнгократно използване спосбни да излитат и да кацат от космодрум.

Няколко от най-големите компании, които се занимават с доставка на интернет в САЩ не издържаха на дългогодишния натиск от страна на защитниците на авторски права и се съгласиха да работят съвместно с тях за да бъде елиминирано пиратството в мрежата, информира TechSpot, цитирайки източници на CNET. AT&T, Comcast и Verizon ще създадат заедно с асоциациите MPAA и RIAA система, която ще осигури сурови наказания за всички нарушители на авторски права, които попадат под тяхната юрисдикция. Финалното споразумение между доставчиците и представителите на правоносителите все още не е подписано, но това ще стане до месец, като след това детайлите около него ще бъдат публично оповестени. Системата едва ли ще прилича на тази, която се прилага във Франция и Великобритания, където нарушителите биват предупреждавани два пъти, а на третия губят право на достъп до интернет. САЩ вече се изказаха негативно по отношение на наказателни мерки от такъв характер, тъй като те нарушават основни човешки права. Споразумението между американските доставчици на интернет и забавната индустрия ще има доброволен характер и може би ще включва мерки, които са напълно различни от тези, които се прилагат във Франция например. Вероятно потребителите ще получават писма с предупреждения за нарушаване на авторските права и ако те не бъдат взети под внимание ще се прибягва до редица мерки, сред които ограничаване на достъпа до някои услуги в интернет.

Няма, няма по-справедлив, трогателен и грижовен жест напоследък от този да бъдат увеличени минималната работна заплата и вдовишките пенсии. Въпреки всички трудности на кризата и въпреки опосканата от тройната коалиция Родина, нашият величав премиер намери сили и средства да се погрижи за унижените и оскърбените. Разбира се, съвсем естествено се намериха нахални и коравосърдечни хора, които съзряха в този благороден жест предизборен ход за спечелване сърцата на избирателите, но това са пълни глупости и злонамерени тълкувания. Като няма увеличение - защо няма, като има - ама то е предизборно. Пълно е с безобразни лица и врагове на правителството, почитаеми, и просто се чудим как му издържат нервите на генерал лейтенант премиера доктор Борисов, и още не ги замъкнал всичките по занданите все още. Смущават бляскавия ни национален живот и пречат на работата на премиера непрекъснато. На човека едно единствено удоволствие му е останало - да прерязва ленти, лишил се и от личен живот, и от...

HP се решиха да изкарат месечно списание, посветено на предстоящия им да се появи таблет TouchPad. Устройството е, може би, едно от най-очакваните в момента. То ще бъде подсилено с мощта на операционната система WebOS, която аудиторията помни от Palm Pilots. Както знаете, след като HP придобиха Palm, WebOS претърпя и някои модификации. И макар TouchPad таблетът да не е представен все още официално, потребителите нямат търпение да го видят на пазара. Малко преди неговия дебют, вече се знае, че на устройството се възлагат сериозни надежди, след като дори ще бъде придружено с месечно списание в мрежата. Дигиталното списание от HP, посветено на таблета TouchPad, ще носи името Pivot. Онлайн изданието ще информира бъдещите собственици на устройството за това кои са най-новите, интересни и полезни приложения, представяни всеки месец от всевъзможни онлайн магазини. Вместо да предлага класации, Pivot ще разчита на журналисти на свободна практика и издателски партньори да събират и отсяват най-важната информация от света на мобилните приложения и най-вече на тези, които ще се харесат на TouchPad притежателите. Хубавото в Pivot ще е това, че потребителите сами ще преценяват кое приложение си струва и лично ще го предлагат като препоръка на останалата част от аудиторията. В официално изявление пред медиите представител на HP сподели, че оставя на потребителите сами да изградят облика, съдържанието и статиите на Pivot. Според компанията подобна крачка още повече ще ги сближи с аудиторията и ще достигне до нейните нужди и интереси – отлично вдъхновение за бъдещи концепции и идеи за нови продукти. От HP, разясниха и, че всеки нов брой на Pivot ще е посветен на отделна тема. Юлското издание ще се върти около темата за откритията. Припомняме ви, че официалният дебют на таблета TouchPad е насрочен за 1 юли тази година.

 

Тако се вика лепи уорнинги!
Чак аз, ‘дет не пуша, са стреснах!
Македонският акциз на цигарите явно е по-нисък от българския, което осмисля вноса.

Американските федерални регулатори се готвят да ангажират съда с разрешение за антитръстово разследване на Google и още няколко по-мащабни компании. Регулаторите са се прицелили в основната дейност на Google – а именно бизнесът й с интернет търсенето. Федералната търговска комисия ще започне щателното разследване в близките няколко дена. Това, което експертите искат да установят и докажат, е, че от Google манипулират резултати в своята интернет търсачка, като главните резултати в индивидуалното търсене най-често са свързани със страници и услуги, които са собственост на компанията. До момента от Google отказват да коментират предстоящото да започне антитръстово разследване. От друга страна, основните конкуренти на компанията за разярени, че надмощието на Google над останалите търсачки й позволява постоянно и безпроблемно да рекламира и промотира собствените си услуги – най-често това са туристически сайтове и страници за онлайн пазаруване. Почти цял месец Федералната търговска комисия водеше преговори и почти не влезе в сериозен спор с независимата Агенция за защита на конкуренцията, която също лично искаше да заведе съдебно дело срещу Google. Очевидно обаче Федералната търговска комисия е надделяла и ще се заеме с лидера сред интернет търсачките без намесата на чужда помощ. Припомняме ви, че Европейската комисия вече започна собственото разследване срещу Google във връзка със злоупотребите на компанията като доминираща сред конкурентите си. От Федералната търговска комисия се зарекоха, че предстоящото антитръстово разследване ще бъде най-мащабно в сравнение с до момента проведените – в това число и от федералните регулатори и Европейския съюз. Със сигурност си спомняте и последният наистина сериозен проблем, срещу който бяха изправени Google. През април месец тази година лидерът сред търсачките автоматично, без разрешение, създаде профили в социалната си мрежа Buzz на потребителите с акаунти в Gmail.

Удоволствието да общуваш с млади хора е безмерно. Особено с онези от тях, които не са объркани и бездарни. Не се изненадвайте – все още ги има. Те знаят какво искат. Знаят как да го постигнат. Не им пука за лицемерното мнение на кухи фактори, които въртят една и съща плоча вече толкова години. Младите не четат, не се интересуват от нищо. О, какво нещастие – младите са бездуховни... Удивлява ме волята на инстинкта на истинските млади хора – те са толкова истински, нищо общо с мъртвата паплач, пъплеща наоколо като епидемия. Вчера имах доста работа в града. В промеждутъците между срещите поздравих всички, които сметнах за нужно да бъдат поздравени. Само след няколко думи те ми споделиха последните си намерения. Намеренията на всички съвпадаха. Казаха, че се махат от тук. Нищо вече не можело да ги задържи. Побързах да им кажа, че са прави, защото съм убеден, че са. Срещнах няколко музиканти, един математик, преводачи, двама поети, гимназисти от гимназии по икономика. Бяха...

Tuesday, 21 June 2011

Can Superman handle a Soviet machine-gun flanked by Santa Claus with binoculars and rifle, while McDonald's clown mascot Ronald drinks beer behind their backs?

All is possible in a witty pop art facelift of a symbolic Soviet army monument in central Sofia Saturday.

The massive bronze relief sculpture honouring the Red Army's advance on Nazi-allied Bulgaria during World War II has long been a bone of contention between Russophiles and anti-communists in Bulgaria, who want it demolished.

But it drew more smiles than scorn this weekend as both children and adults flocked to have their pictures taken in front of the flamboyantly repainted figures of the soldiers.

Имам нужда от 15 човека, който да бъдем по едно и също време онлайн за 30 минути, за да ми помогнат в тестването на провеждането на уебинар от България. Ако искате да участвате, моля пишете ми с коментар – по кое време ви е удобно да бъдете онлайн за 20-30 минути, за да тестваме скорост, чуваемост, споделяне на екрана и всички други неща.

Като награда, ще получите безплатен достъп за първия уебинар на супер интересна уеб-тема, който ще се проведе скоро.

Благодаря ви предварително. Единственото изискване е да имате браузър с последната версия на Flash добавката (да все още е нужен), да имате слушалки с микрофон и 20 минути време.

Още по темата:

1. Нужда от действие – филтриране на Интернет – 28-29.09.2010
2. Презентацията ми от OpenFest
3. Aaaa! Aз съм човека с каскета !

Проф. Николай Василев е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски” от 1974, доктор на философските науки (1988), професор по философия и антропология (1990). Носител на почетния знак на Университета със синя лента и „Ботевска награда” за активна гражданска позиция и постижения в областта на антропологията и философията. Възникването на човека е основното проблемно направление в теоретичните му изследвания. Възникването на демокрацията е основният ангажимент в практическата му дейност като дисидент и създател на неформални сдружения, партиен лидер, депутат, вицепремиер и министър на образованието и науката в годините преди и след 10 ноември 1989. Автор е на 42 монографични изследвания и книги. - Проф.Василев, от философска гледна точка, как се чувства мъжът на 65? - Философският (на философа по душа, а не на философа по образование) поглед към нещата от живота е спокоен, емоционално неутрален, разсеяно абстрактен. За него нямат значение годините, той не се...

Тази сутрин станах много рано. Не съм ли щастлив? – казах си, докато разстъпвах болящите си крака. Краката ме боляха от ежедневното ходене. Аз съм с плоски стъпала – като патица – а ходя десетки и десетки километри. Всеки ден. Но ставам, щрапам десетина минути като ленив и сакат гъсок и после – като се разстъпя – вече съм готов да ходя километри и километри и километри. Щастлив съм, я! – казах си, докато правех своите Пет тибетски упражнения. - Щом ставам толкова рано. Който иска да спи много – явно не харесва живота си в будно състояние. Явно не чувства живота си като свой – и само в съня се чувства уютно. Познато ми е това състояние. Щом Бог ме е създал, значи той е в мен! - казах си весело, докто си варях зелен чай. – И ето: когато Аз станах Бог за себе си – се успокоих и сега обичам дните си. Защото аз съм им господар. Всеки господар обича своите поданици. Аз обичам своите дни. Ставам рано, за да им се любувам. Днес щях да търся места за описване. Аз бях Местотърсач....

Според народната традиция на Еньовден се берат билки, защото според вярванията, откъснати на този ден преди изгрев слънце лечебните им свойства били най-силни.

Някога обаче, много отдавна, жените в Перник си имали свои обечаи как да ползват чудодейната сила на тревите и то за женско здраве и сила.

Едно време, в някогашния Перник имало традиционен събор на празника Еремия, който тогава бил на 1 май. Старият пернишки събор се правел откакто свят светува. За него разказва баба Деспа Евтимова, родена през 1919 г. в село Перник. Разказът й за събора и за женските нрави в навечерието на празника е записала през 1977г . в интервю етноложката Цветана Манова. Това етноложко интервю пък е пубикувано в излязлата наскоро нейна книга „ Сокове от корена”.

Баба Деспа разказва на етноложката нещо, за което и тя самата не била чувала и виждала никъде.

За събора в Перник на Еремия от всички околни места, а и от по-далечни места, идвали роднини и приятели. Къщите се пълнели с народ. Навсякъде всички играели, пеели, свирели – като на всеки събор. Само дето жените от вечерта започвали свой обичай.

Вечерта преди Еремия всяка жена наточвала шише ракия от мазето и слагала в него листа от силина, трендафил и кенефир. Това са все зеленища, които жените отглеждали в градинките си, за да ги имат на този ден.

Ползвали ги и за други работи. Силината зашивали в дрехите на войниците, за да са силни. С нея момите кичели ергените, за да се силят по тях. Напролет овчарите подкарвали овцете със силина, за да им дават повече мляко. На Гергьовден силина се слагала в първата буца подсирено сирене, за да има по много от него през годината.

От кенефир жените си правели чай, ако ги заболи ниско долу корема. А за жените бездетки да имат кенефир в градинчето било задължително.

И така, набраните листенца от всички тия травки, отглеждани специално за Еремия, жените накисвали в шишетата с ракия и после ги полагали под някой трендафил в своя двор или у комшиите, ако си нямали свой храст. Старите жени ги учели, че тая ракия става лековита.

Рано сутринта, преди да е изгряло слънцето на Еремия, още по тъмно се събирали всички жени перничанки и се качвали на Голо бърдо. Всяка си носела своето шише с ракия у пазуката ( в пазвата). Така полека-лека стигали до една поляна, на която имало само от билката кенефир. Баба Деспа допуска да е имало и други треви, но на тях тогава им се привиждало, че расте само кенефир. Когато е разказвала историята на Цеца Манова, тя вече не е много ситурна, но все пак мисли, че местността се казвала Гложье. Тя тая поляна и сега си е там някъде в Голо бърдо – над Профилакториума.

После в разказа на баба Деспа следва един деликатен момент. Тя споделя, че едно време всички жени – и млади и стари, са ходели без гащи. Под литаците имали само ризи. Мъжете носели гащи, защото панталоните и беневреците от носията били от груб плат и стържели мъжкото им достойнство, но жените гащи не обували.

Като стигнели до поляната с кенефира, всяка жена си отваряла шишенцето с ракийка, пийвала си от него и задигала полите на литака до голо дупе. Така всяка сядала на тревата. И започвала една пързалка на гол задник по леко стръмната поляна ...

Двайсетина жени пият ракия от шишетата си, влачат по росната трева голи дупета и с висок глас викат:

Паси, путко, трава,
да си догодина здраваааа…

И това го повтарят много пътисилно, та да се чуе надалеко. Стигат ниското на поляната и се връщат обратно. И отново:

Паси, путко, трава,
да си догодина здраваааа…

Така докато изгрее слънцето. Веселба до Бога – пият, викат, щипят се по заголените дупета. И хич не ги е еня, дали случайно горският Антон не ги гледа от някъде. Не ги било грижа дали някой ще ги види, защото на всяка мъжът й знаел къде е отишла.

А щом се съмне, жените – леко пийнали, целите мокри от росата и с назеленени заднициразвеселени се връщали в къщи. Давали на мъжете си да пийнат от ракията с накиснатите в нея травки и после никоя не разказвала какво се случва в леглото или в сеното …

Ей това е обичай, дето някое читалище по проект може да възстанови, не ли …

Да си пенсионер в България е почти като обричаща диагноза. Много от възрастните хора проклинат държавата, монополистите и въобще живота, който живеят в родината. В напреднала възраст, когато тялото не те слуша, когато децата са създали свои семейства и често са далече от дома и когато доходите ти от пенсия не стигат, за да покриваш ежедневните си разходи за храна и консумативи, като че ли се отказваш от живота. Чувала съм много възрастни хора едва ли не да проклинат съдбата си на български пенсионер. Освен мизерията и отношението от институциите и на улицата, социалната изолация заради липсата на средства превръща дните и вечерите в ад. Случайно на една екскурзия в Турция се запознах с възрастни дами, които тотално объркаха представата ми за български пенсионерки. Не, че животът не им е поднасял изпитанията или са свръх богати, просто те са открили мястото, на което в пенсионна възраст могат да срещнат приятели, да практикуват хобито си, да отидат на театър или просто да...

Най-сетне в София, най-унилата столица на най-нещастната европейска страна, стана купон. Някой хвана четката и изрисува няколко бронзови съветски войници като американски комиксни герои. Така се прави по Европа. Имат хората чувство за хумор и затова са си добре. Чак си се усмихват (мамка им).

Най-сетне в прашна и ужасна София, кандидат за европейска културна столица (ха-ха) стана нещо европейско. И всички институции ревнаха срещу това нещо с един гръмовен вик, изтръгнал се от азиатската им душица. Вижте под какво са се подписали Съюзът на българските писатели, Съюзът на архитектите в България, Съюзът на филмовите дейци и Съюзът на българските журналисти:

Тръгна подготовката за най-странните избори в след-комунистическата ни история. На повърхността – нищо. Или – почти нищо. Но по характерните вълнички разпознаваме, че отдолу, под водата, маневрират големи хищници. Някои дебнат останалите, убедени, че могат да им отхапят главите. Други правят онези некоординирани движения, които издават смъртно ранената риба. Трети гледат да минат между едните и между другите.

Поне вече е ясна една президентска кандидатура, която ще мине 10-те процента – тази на Меглена Кунева. И най-големите маневри под повърхността стартираха именно по нейн повод – но няма да останат затворени само в този начален периметър.

Пътувам с градски транспорт. Налага ми се.
И съм била милион и един пъти в подобна на по-долу описаната ситуация.
Като изключим фактът, че за съжаление, аз не мога да ида пеша до работа.

-Карти и билети, моля…
-Заповядайте.
-Карти и билети, моля.
-Гратис.
-Защо?
Ето тук просто не издържам… Защото там където живея, и хващам първия за деня автобус, няма павилионче за билети, и банкомат няма (то щото той пуска точно приготвени суми); дори спирка е спорно дали има, защото ако не се приближиш към вратата, автобусът я подминава; защото вторият ми автобус за деня седи 15 минути в 50 метрово светофарно задръстване, при положение, че допустимото му отклонение от графика е 2, 3 минути, а маршрут от 5 км се изминава за повече от 40 минути… плюс това вътре не се диша, по-прашно е от радиатора на процесора ми, а следата от пръста ми в праха върху задното стъкло си стои от няколко месеца; джамовете не се отварят, ако нямаш Victorinox, автобусите с мъка изкачват определени баири от софийския релеф, физически и морално колите са остарели, нямат въздух – нито топъл, нито студен, а за капак шофьорът те гледа все едно си му изял таратора с вилица, ако го помолиш да отвори вратите на 10 метра от спирката.
Няма как – спринтирам до следващата спирка, която е на около 700 метра и го хващам – оня ме гледа мръсно:
-Един билет.
-Нямам. – с тон сякаш е стоварил цялата вселенска милост върху еретичната ми глава.
-О.К. – и си сядам, надявайки се да не си докарам астма и чудейки се кой ще ми покрие химическото и сиропа за приближаващата ангина…
***
Контролата:
-Е то никой не ви кара да се качвате – има си таксита, коли…
-Има, да, но ако ще има „таксита, коли“, по-добре закрийте тумора наречен Софийски градски транспорт и да си се оправят хората. Втората точка от извлечението е, че с покупката на билет, пътникът сключва договор с превозната компания – договор, в който задълженията на компанията са ПРАКТИЧЕСКИ И САМО да стигнеш жив. Явно нищо повече. Практически не можеш полезно да се оплачеш… – наоколо те гледат скудоумно хора, премазани от всякакви безправности и свикнали да търпят на всякакви фриволности и безправия, и накрая – „ама то има…“…
-Ще ви помоля да слезете.
-Разбира се, че ще ме помолите, защото това ви е работата. Само че аз ще ви помоля да си вървите, защото нито на мен, нито на вас са ни нужни повече излишни сутрешни нерви.
-Разбирам ви, но не мога да ви оставя да продължите.

Слизам и отивам пеша до офиса.
А по пътя:
-Бате, дай някоя стотинка… – моли ме просяк в подлеза на Ректората..
Посочвам му посоката на парламента:
-Попитай там.

П.П. Когато на Ректората пише „тролей 11″ – 8 минути – не се подлъгвайте – за 15-20-те, за които се слиза до Сточна гара, тролеят достига едновременно с вас последната спирка. 11 е един от най-новите тролеи в София, с… често… работещи GPS-и и рядко идващи по 2, 3 коли накуп.
Няколко месеца подред купувам карта за втория автобус… Промяна няма. Дори не са ме и проверявали… Интересно колко души трябва да загинат в запален градски транспорт, за да се направи проверка и колко души от бабите и майките, и т.н.,  могат да догонят автобус и след това да извървят още половин час пеш преди работа…

Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли Tagged: билети, транспорт

Пътувам с градски транспорт. Налага ми се.
И съм била милион и един пъти в подобна на по-долу описаната ситуация.
Като изключим фактът, че за съжаление, аз не мога да ида пеша до работа.

-Карти и билети, моля…
-Заповядайте.
-Карти и билети, моля.
-Гратис.
-Защо?
Ето тук просто не издържам… Защото там където живея, и хващам първия за деня автобус, няма павилионче за билети, и банкомат няма (то щото той пуска точно приготвени суми); дори спирка е спорно дали има, защото ако не се приближиш към вратата, автобусът я подминава; защото вторият ми автобус за деня седи 15 минути в 50 метрово светофарно задръстване, при положение, че допустимото му отклонение от графика е 2, 3 минути, а маршрут от 5 км се изминава за повече от 40 минути… плюс това вътре не се диша, по-прашно е от радиатора на процесора ми, а следата от пръста ми в праха върху задното стъкло си стои от няколко месеца; джамовете не се отварят, ако нямаш Victorinox, автобусите с мъка изкачват определени баири от софийския релеф, физически и морално колите са остарели, нямат въздух – нито топъл, нито студен, а за капак шофьорът те гледа все едно си му изял таратора с вилица, ако го помолиш да отвори вратите на 10 метра от спирката.
Няма как – спринтирам до следващата спирка, която е на около 700 метра и го хващам – оня ме гледа мръсно:
-Един билет.
-Нямам. – с тон сякаш е стоварил цялата вселенска милост върху еретичната ми глава.
-О.К. – и си сядам, надявайки се да не си докарам астма и чудейки се кой ще ми покрие химическото и сиропа за приближаващата ангина…
***
Контролата:
-Е то никой не ви кара да се качвате – има си таксита, коли…
-Има, да, но ако ще има „таксита, коли“, по-добре закрийте тумора наречен Софийски градски транспорт и да си се оправят хората. Втората точка от извлечението е, че с покупката на билет, пътникът сключва договор с превозната компания – договор, в който задълженията на компанията са ПРАКТИЧЕСКИ И САМО да стигнеш жив. Явно нищо повече. Практически не можеш полезно да се оплачеш… – наоколо те гледат скудоумно хора, премазани от всякакви безправности и свикнали да търпят на всякакви фриволности и безправия, и накрая – „ама то има…“…
-Ще ви помоля да слезете.
-Разбира се, че ще ме помолите, защото това ви е работата. Само че аз ще ви помоля да си вървите, защото нито на мен, нито на вас са ни нужни повече излишни сутрешни нерви.
-Разбирам ви, но не мога да ви оставя да продължите.

Слизам и отивам пеша до офиса.
А по пътя:
-Бате, дай някоя стотинка… – моли ме просяк в подлеза на Ректората..
Посочвам му посоката на парламента:
-Попитай там.

П.П. Когато на Ректората пише „тролей 11″ – 8 минути – не се подлъгвайте – за 15-20-те, за които се слиза до Сточна гара, тролеят достига едновременно с вас последната спирка. 11 е един от най-новите тролеи в София, с… често… работещи GPS-и и рядко идващи по 2, 3 коли накуп.
Няколко месеца подред купувам карта за втория автобус… Промяна няма. Дори не са ме и проверявали… Интересно колко души трябва да загинат в запален градски транспорт, за да се направи проверка и колко души от бабите и майките, и т.н.,  могат да догонят автобус и след това да извървят още половин час пеш преди работа…

Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли Tagged: билети, транспорт

Apple заведе дело в Южна Корея дело срещу Samsung Electronics, обвинявайки компанията в нарушаване на няколко от своите патенти. Исковата молба на Apple е приета от съда на централния район на Сеул в сряда, 22 юни. В Сеул се намира седалището на Samsung. В иска си компанията на Стив Джобс твърди, че Samsung е копирала незаконно смартфона iPhone от трето поколение, съобщава Bloomberg, като се позовава на новинарския сайт MoneyToday. Според Apple, произвежданият от Samsung смартфон Samsung Galaxy S има сходна с тази на iPhone външност. Патентният спор между двете компании продължава вече повече от два месеца. Той бе иницииран от Apple, която на 15 април подаде съдебен иск срещу Samsung, посочвайки прилики между смартфоните и таблетите от линията Galaxy и смартфоните и таблетите на Apple. Няколко дни по-късно южнокорейската компания отговори с насрещен иск. Искът на Apple бе подаден в американски съд, а исковете на Samsung - в съдилища в Германия, Южна Корея, Япония и САЩ. При това Apple и Samsung са партньори в сферата на доставките на полупроводници. По-специално, Samsung произвежда за Cupertino процесорите A4 и А5, които се използват в iPhone и iPad.

Kevin Colleran е един от първите служители на лидера сред социалните мрежи – Facebook. Още от зараждането и първите стъпки на страницата Kevin Colleran заема длъжността на рекламен специалист. Всъщност именно той е последният останал служител от първоначалния екип на социалната мрежа. Във Facebook, Kevin Colleran работи общо шест години и половина. Kevin Colleran, който изкара в социалната мрежа повече от когото и да е друг (с изключение на самия Mark Zuckerberg, разбира се), все още няма конкретни планове за това как ще продължи кариерата си в бъдеще. Това, което иска да прави сега рекламният специалист, е да си почине и да се отдаде на пътувания от лично, а не от професионално естество. И все пак намеренията на Kevin Colleran съвсем не са обвързани с напускането от бранша. Най-старият служител на Facebook твърдо възнамерява да остане в рекламния бизнес. Като заключение към официалното си изявление, дадено пред медиите и аудиторията, Kevin Colleran споделя, че работата му в социалната мрежа е била истинско предизвикателство и е изключително благодарен на Mark Zuckerberg за дадената възможност да стане част от развитието на страницата. От Facebook пък добавят, че Kevin Colleran е изиграл ключова роля за възхода на социалната мрежа. Представителите на компанията му пожелаха успехи и късмет за в бъдеще и са уверени, че краят на кариерата му не е настъпил и той има какво да покаже още на IT индустрията и на света. На този етап директор на рекламния отдел в социалната мрежа Facebook е Carolyn Everson. Титлата на Colleran досега, от своя страна, беше лидерът в световни продажби. Colleran е и един от хората, които за първи път създават така наречените спонсорирани групи във Facebook. В последствие, те се превръщат във Facebook страници на компаниите, които както знаете в момента имат повече от завиден успех.

Снимка AFP

Депешата 10SKOPJE64 од 11 февруари 2010 година (некласифицирана) ја напишал амбасадорот Рикер од скопската амбасада и во неа ги сумирал разговорите што ги имал со конгресменот Померој (Pomeroy) при неговата посета на Република Македонија под наслов:

Евро- атланските напори остануваат блокирани

Кратко резиме:

Амбасадорот Рикер на конгресменот Померој му рекол дека 1. американската долгорочна цел е Република Македонија да биде дел од ЕУ и НАТО, но интеграции се во застој поради проблемот со името; 2. Земјата има затегнати меѓуетнички односи; 3. Во земјата има проблеми со владеењето на правото, и со корупцијата; 4. Спори економски реформи.

Опсежна содржина на депешата:

Американската политика кон Македонија останува конзистентна во барањето земјата да се интегрира во ЕУ и НАТО, и да биде стабилна, мултиетничка демократија. Земјата има повремено изолирано албанско малцинство кое е 25% од населението, домашниот пазар е ограничен, па земјата може да има долгорочна стабилност и просперитет само ако влезе во НАТО и ЕУ. Програмата на УСАИД во Македонија требало да заврши во 2011, но се планира да продолжи најмалку до 2015.

Евро-атланските интеграции на земјата се запрени поради проблемот со името со Грција. Атина го блокирала заедничкото решение на НАТО во Букурешт (април 2008) да и понуди на Македонија членство во НАТО, а ја спречила и ЕУ да отвори преговори за пристапно членство во декември 2009. Проблемот со името останува и покрај американските и европските дипломатски напори на двете страни, активност на медијаторот, Метју Нимиц, и директните разговори помеѓу премиерите Папандреу и Груевски. Дополнително одмогнало што и македонската и грчката страна во проблемот со името го внеле суштински нерешливото прашање за македонскиот „идентитет".

Македонија е со години лојален сојузник во интернационалните мировни мисии. Од 2002 година вкупно 1264 македонски трупи служеле во ИСАФ програмата во Авганистан, а 490 трупи во Ирак до крајот на 2008. Во 2010 македонскиот придонес за ИСАФ бил речиси дуплиран и според број на жители, Македонија е во првите пет од 42-те земји членки на ИСАФ. Дополнително, Македонија има мал контингент за поддршка на ЕУ мировните мисии во Босна и Херцеговина, КФОР и во мисијата на ОН во Либан.

Македонија назадува зад остатокот од поранешната Југославија во транзицијата кон пазарна економија. Земјата одржува макроекономска стабилност со ниска инфлација, но не може да привлече странски инвестиции. Делумните причини се: директното политичко влијание во судските и политички - мотивираните процеси, корупцијата, недоволната имплементација на реформите и недоволната активност на Владата дури и кога има потенцијални странски инвеститори.

Премиерот Груевски владее од 2006 и се уште има релативна популарност (делумно заради слабата и дискредитирана опозиција), но е неспособен или не сака активно да ги прифати предизвиците за интеграции. Иако Груевски ја има најголемата албанска партија ДУИ во коалициската влада, се уште се отворени прашањата за употребата на македонскиот и албанскиот јазик и недоволните средства во албанските делови од земјата. Иако поделен, албанскиот политички спектрум сака членство во НАТО (и помалку во ЕУ). Ахмети е подготвен да чека, но не засекогаш.

Депешата [10SKOPJE52] испратена од скопската амбасада, напишана од амбасадорот Рикер на 4 февруари 2010 година, класифицирана како доверлива (Confidential), е со наслов:

Лидерот на ДУИ, Али Ахмети, за тензијата во коалицијата и за проблемот со името

Кратко резиме:

Лидерот на ДУИ, Али Ахмети, на средбата на 19 и 20 јануари 2010 год. му кажал на амбасадорот Рикер дека нема напредок во проблемот со името и дека постои конфликт во коалицијата поради разнишаните меѓуетнички односи. Ахмети истакнал дека грубото инсистирање на Груевски околу македонскиот идентитет го повредува ДУИ и дека етничките Албанци не се задоволни од коалицијата на ДУИ со Груевски. Иако фрустриран, Ахмети немал намера да ја напушти Владата, а спомнал дека неговата прва средба со претседателот Иванов била позитивна и прагматична.

Опсежна содржина на депешата:

Амбасадорот Рикер се сретнал со претседателот на ДУИ, Али Ахмети и со неговиот заменик, Абдулагим Адеми (Abdulaqim Ademi) на 19 и 20 јануари во Тетово. Ахмети рекол дека решавањето на спорот со името е централно за етничките Албанци, а воедно посочил дека Груевски го бомбардира македонското гласачко тело со пропаганда за идентитетот, заради што според анкетите има голема поддршка. Обратно, поддршката за ДУИ на локално ниво во последните шест месеци паднала за 4 проценти (од 12 на 8), што според Ахмети е резултат на неспособноста на премиерот да го реши проблемот со името. Амбасадорот Рикер истакнал дека во интернационалната заедница расте загриженоста дека Македонија не е вистински посветена на решавање на проблемот со името, и дека и Македонија и Грција треба да преземат чекори во следните шест месеци. Ахмети се согласил дека овој период е критичен и инсистирал дека притисокот треба да се насочи кон Груевски. Сепак, Ахмети не бил подготвен да постави датум по кој ДУИ би излегла од коалицијата ако не се постигне напредок со името, сметајќи дека излегувањето од коалицијата само би и наштетило на земјата. Ахмети на Рикер му ја пренел поплаката на Груевски дека Грција инсистира идентитетот и јазикот да бидат вклучени во преговорите и дека промената на името на земјата во пасошите би повлекла промена во Уставот. Рикер изјавил дека овие претпоставки ги смета за неточни.

Ахмети смета дека политичката тактика на опозициониот водач, Црвенковски, само го попречува Груевски да го реши проблемот со името, сметајќи дека Црвенковски создал политичко сценарио за „ничија победа" за Груевски, во кое ако Груевски не го реши проблемот со името, ја загрозува иднината на земјата; а ако го реши: тој го продава македонскиот идентитет. Ахмети го смета раздорот помеѓу СДСМ на Црвенковски и ВМРО на Груевски е поголемо одошто меѓу албанските партии. Ахмети верува дека албанските партии имаат можност да се обединат за да го решат спорот со името, тие ќе ги надминат своите моментни разлики, но дека такво обединување му се чини невозможно за СДСМ и ВМРО. Затоа, Ахмети смета дека "Владата на единство" "Government of Unity" не е опција за решавање на проблемот со името.

Ахмети истакнал дека најголем раздор во меѓуетничките односи во моментот претставува предлог-законот со кој македонскиот јазик станува задолжителен во основното образование во малцинските заедници. Овој закон, според него, предизвикува реакција кај Албанците бидејќи ги поттикнува албанските спомени од заедничкото југословенско минато (на пр. реториката од типот „Одете во Албанија, ако сакате да учите на албански!"). Исто така, потсетил дека со оглед на состојбата во цела Македонија, погрешна е планираната изграба на црквата на плоштадот во Скопје, заедно со црквите и џамиите низ цела Македонија, но рекол дека ако се изјасни против црквата ќе биде сметан за нетолерантен Муслиман. Отуѓеноста во коалицијата ја гледа и во однос на нерегуларностите во процесот против 12-те осудени Албанци во случајот Сопот, за кои сака да се разрешат и да не бидат замрзнат случај кој ќе се отвора секогаш кога ВМРО ќе сака да врши притисок врз ДУИ. Кажал дека ВМРО било подготвено да преговара: да го врати случајот Сопот, ако ДУИ престане да го блокира предложениот закон за образование.

Ахмети рекол дека тој и Груевски дискутирале за сите овие работи на состанокот од 20 јануари, на кој Груевски се согласил дека коалицијата не функционира најдобро. Иако се договориле Адеми и Протогер да најдат решение на заедничкиот состанок на 25 јануари, ни тие не успеале да се договорат, но се согласиле дека комуникацијата меѓу ДУИ и ВМРО треба да се подобри преку повеќе средби со внатрепартиските лидери.

Ахмети му заблагодарил на амбасадорот за помош околу решавањето на проблемите. Рикер истакнал дека проблемот со јазикот во образованието не е од централно значење за интернационалната заедница, и дека Македонија треба да покаже зрелост за рационален дијалог. Тој се согласил дека планот за градење православна црква на плоштадот не е од нужно значење и дека инсистирањето на црквата го поткопало кредибилитетот на Владата во барањето интернационална помош за развојни проекти.

Ахмети соопштил дека имал прва приватна средба, иако задоцнета, средба со претседателот Иванов на 30 декември и дека се разговарало за вклучување двајца албански членови во кабинетот на Иванов и за проблемот со името. Иванов се согласил дека името останува централен проблем.

Хакерите, които проникнаха в сървъра на американския Сенат и извадиха от строя сайта на ЦРУ, нанесоха удар по сайта на полицията на щата Аризона, съобщава БТА позовавайки се на Ройтерс. В четвъртък те разпространиха документи, свързани с опазването на границата и други дейности на органите на реда. Групата "Лулц секюрити" каза, че е извършила хакерската атака, защото е против строгия антиимиграционен закон на щата. Хакерите съобщават за ударите си чрез Туитър, където имат повече от 240 000 последователи. Експерти по сигурността, проучвали как е възникнала групата "Лулц секюрити", твърдят, че тя е произлязла от испанската група "Анонимните", трима членове на която бяха задържани този месец в Испания. "Анонимните" се прочуха с атаките си срещу компании и институции, които са против сайта "Уикилийкс" и неговия основател Джулиан Асандж. Именно те са избирали за свои мишени компанията Сони и правителства по света, смятани от тях за потиснически.

Винаги съм смятал, че Skype е сигурна технология, с която мога да водя разговори, без да бъдат следени.

Работата ми е такава, че използвам данни, които не са общодостъпни и често става дума за информация, идваща от мои информатори в Йемен, Сирия, Египет, Тунис – ако данните бъдат усвоени, опасността за човека от другата страна, който ми помага, се увеличава. Е, явно ще помисля какво говоря по Skype. Моя приятелка и колежка в Global Voices, се занимава повече с проблеми на сигурността в Интернет, отколкото аз. Затова поисках тя да напише повече за Skype и как египетските служби са следели разговори между активисти.

Райна  живее между Париж и Мюнхен и е PhD по генетика и биоинформатика. Паралелно с това учи право на интелектуалната собственост. От няколко години насам работи с неправителствени организации по въпроси, свързани с Близкия Изток, свобода в интернет-пространството и феминистките движения. Публикува статии в различни медии, основно на френски и английски. Преводач е за Global Voices France. Следва нейният текст, от който аз лично научих нови неща, надявам се и вие.

 

От няколко месеца насам, пресата нарича събитията в Близкия изток “арабската пролет”. Много усукваха защо, как и каква е ролята на интернет в тези събития. Cофтуера Skype е много обичан от египетските активисти, които обменят поверителни данни и провеждат аудио и видео комуникации на атрактивни цени.

Всичко това би било чудесно, ако египетските тайни служби не бяха подслушвали.

Предполагам, че вие си спомняте деня, в който демонстрантите влязоха в помещенията на Амн ал Доула (Подземните затвори на ДС в Египет бяха отворени), египетската Агенция за Държавна сигурност, и установиха размера на съкровището от факти и бележки, събрани със забележително усърдие. Тези листинги съдържат подробна информация за и от разговори проведени по Skype, които агенти на Амн ал Доула са заловили.

И тук вероятно биха се появили учудени погледи: Skype би трябвало да бъде напълно сигурен, тъй като използва силно криптиране по време на предаването на данни, независимо дали става въпрос за файлове или глас. WikiLeaks разкриваше преди време също, че именно заради сигурността на комуникациите, Skype е предпочитан не само в Египет и Тунис, но и във Виетнам и Саудитска Арабия.

Едно изследване на Wall Street Journal Online, което произтича от тези данни е, че съоръжения, предназначени за прихващане на Skype са били предоставени от британската компания “Гама Интернешънъл” ООД. Техният софтуер FinSpy е това, което обикновено се нарича spyware (софтуер шпионин). Според официални данни и местен представител на Gamma, FinSpy е бил тестван миналата година от специализираните служби на Агенцията за Държавна сигурност.

Журналистите от WSJ Online са поискали от  Symantec да анализират  софтуера и резултатът показва, че става въпрос за уред за отдалечен достъп (‘remote access’).

Как това би могло да се случи? За да улесним разбирането, трябва малко обяснение за това как работи Skype. Да кажем, че Мария се обажда на Ани. Предадените данни са криптирани с единствен и безподобен  ключ, известен само на участващите компютри, и след това се прехвърлят чрез една мрежа peer-to-peer. По този начин, два компютъра разговарят помежду си директно и комуникацията не минава през сървърите на Skype или някаква друга централизирана телефонна система. Именно тези две характеристики правят един разговор по Skype труден за подслушване. Най-накрая, когато компютърът на Ани получава предадените данни, той ги декриптира и Ани вижда/чува/чете какво Мария има да каже.

Няколкото компании, които продават този тип шпионски инструменти не се показват особено словоохотливи относно начина, по който софтуерите процедират. Това, което те казват е, че шпионски софтуер (spyware) първо се инсталира на един компютър или смартфон, и след това той си присвоява  данни, предадени преди или след криптиране.

Веднага след като информацията за подслушванията в Египет се разпространиха, няколко френски специалисти по компютърна сигурност се занимаха със сирийския въпрос, а именно: как властта успява да си присвои акаунти във Facebook, Twitter, Gmail на опонентите си и как успява да ги идентифицира, за да бъдат те арестувани в последствие.  Резултатът е интересен.

Това е историята на един обикновен софтуер, който прави обратното на това, което претендира да прави. Ultrasurf е софтуерен прокси сървър, който е бил широко използван от сирийски дисиденти. Очакваното поведение, а именно укриване на идентичността на потребителите си, изглежда ефективна. Но в действителност, софтуера инсталира всичко, което позволява на сирийските правителствени агенти за сигурност точната идентификация на потребителите и тяхното близо следене. Тази сифилитична  версия на Ultrasurf е изключително разпространява по електронната поща, източникът на разпространението му би било нормално използване на имейла или Facebook.

Значи, версията, която е широко разпространена в Сирия, съдържа малко подаръче. Преименуван .jpg уж за да избяга разкриване от правителствените служби, файла заразява компютрите на опонентите с едни сладки Trojan.Backdoor.Hupigon5 (Sig-Id: 41437250) (идентификация със скенера IKARUS).

Поведението изглежда относително развито: пренасочване от 80 към SSL (съкращение от Secure Sockets Layer, е криптографски протокол за връзка клиент-сървър; протоколът осигурява защита на предаваната информацията между клиента и сървъра), данни капсулирани в тунел и най-вече промяна в регистъра на всички сертификати SSL. Така потребителите си мислят, че използват сигурна сесия, докато те всъщност предлагат на другите всичките си пароли.

Фирмата, която седи зад този софтуер не е много ясна. Също така, не се знае кой е зад тази доста сложна система за шпиониране, но вирусът е обновяван…

В заключение, ако ви се налага да установите неприкосновеността на комуникациите, използвайте адаптирани VOIP софтуери като например I Hear You (IHU), който предлага криптиране Blowfish/RSA.

 

Целият дъмп може да бъде намерен тук: http://reflets.info/wp-content/uploads/2011/06/traffic.pcap_.zip (експлоатация с Wireshark)

Пълен анализ на Ultrasurf: http://reflets.info/wp-content/uploads/2011/06/ultrasurf.txt

Ultrasurf: http://www.ultrareach.com/

Mideast Uses Western Tools to Battle the Skype Rebellion:

http://online.wsj.com/article/SB10001424052702304520804576345970862420038.html

 

 

Вече сме официално в разгара на лятото и ето, че става време българският къмпинг гайд да проговори из мен. Подхвърлям тази реплика с гайда съвсем шеговито – няма да те занимавам със спални чували, комплекти от първа необходимост за къмпинг и други щуротии.

Не съм измислил къмпингуването, нито съм израснал по култовите едно време български къмпинги, но знаеш, че показвам къмпингите, които обикалям. В момента фокуса са гръцките такива, поради факта, че приключих с българското черноморие. Сега, както се шегуваме между приятели, ходим на нашето море или служебно или за сватби.

Опитвам се да запазя спомена за Комина, за Златка Рибка и за всичките прекрасни места, които бяха лишени от своята магия и бяха обетонени по един страховит начин. Все тая, фокуса на тази статия е друг.

Досега съм ти показвал доста неща от гръцкото черноморие, главно втория ръкав на Халкидики. Ако си следил внимателно ще знаеш на колко части е разделена Гърция и къде да намериш каквото търсиш. Ако си фен на семейните къмпинги или имаш невръстни деца, тогава твоя къмпинг е Лакара.

Аз съм фен на Каламици и вече не мога да си спомня колкото пъти съм бил там… но в това има супер чар, както винаги съм казвал, концепцията за успешна почивка е две седмици всяка година на познато място (познати хора, обстановка) и още 2-3 седмици скитане по нови места.

Този път на фокус е къмпинг Арети, пак на втория ръкав на Халкидики, Ситония.

Хайде първо малко снимки, за да видиш как е и после ще сипя едно мнение.

Пеперуда кацнала на бунгалото (за 2-3 дни няма смисъл да се опъват палатки, та понякога и бунгало е вариант)

Гледката от бунгалото – по-добре не може да бъде, на 20 метра от плажа, симпатичен, спокоен но малък плаж. Хамакът е задължителен аксесоар. Ако купувате хамак, задължително без дървените екстри по него – само парче плат, здрави въжета и катарами. Заема много по-малко място.

Това е гледката пред бунгалото. Всъщност отпред има кухня, с котлони, течаща вода и разни други екстри.

Друго бунгало, дава идея как изглежда. Тези бунгала са големи, за двама души със спалня + още един – двама в другата част. Имат тоалетна (без душ) климатик, кухня с хладилник. Проблемът е цената, извън сезона е 45 евро на нощ, а в сезона е 60. Ето защо правилният избор е… палатката.

Малко гледки от плажа. Къмпингът е малък, съответно супер поддържан. Всяко камъче, всяко стръкче трева е нарочно поставено за оптимизация на удоволствието. Визуално, къмпинга е трепач!

Това е плажчето, малко, но сладко. Май месец, нямаше почти никой, ако не броя 2-3 каравани германски пенсионери, които си топят краката в леген с вода пред кемпъра или караваната и не се занимават да влизат в морето.

Готиното на тези маслинови дръвчета, е че хвърлят добра сянка през деня, така отпада ползването на чадър.

Има два острова в непосредствена близост до плажа, който го влече може да поплува дотам и да се разходи.

И отново – най-добрата жива сапунерка е Fuji!

Алеята между къмпинга и плажа

Още една гледка към кухнята. Има газов котлон, но не може да си правиш цър-пър където искаш, има нарочни места.

Ето как се грижи за колата си – германския пенсионер. Не човек, а машина. Следващият път, като си купувате кола втора ръка, вместо да я купите от предишен собственик стюардеса, дето не е карал колата (горубленски лаф), по-добре направо от германски пенсионер.

Това е таверната/ресторанта на къмпинга. Не е лош, храната е ок, предимно такава, каквато може да се яде покрай морето.

Има още едно плажче, по-малко дори от първото.

Чудовището от Арети

Така изглежда бунгалото от вътре, приятно дървено, с климатик, така, че жегата се понася.

А това е кухнята вътре

И така, след като успя визуално да се запознаеш с къмпинг Арети, ето обещаното мнение.

Къмпингът е добре като цяло, но трябва да се вземат няколко важни фактора:

- Подходящ, ако сте само двама или скромен кръг приятели. Собственикът се сърди дори на тиха музика, пусната от колата.

- Основните клиенти са баби и дядовци, което е готино, стига и ти да попадаш в тази графа

- Няма бийч бар, няма дискаж, или гостуващи рок групи, както е по другите гръцки къмпинги

- Идеален за свалка или секс туризъм, но не става за 2-3 седмици плътно къмпингуване там

- Цените са доста над средните за гръцките къмпинги, може би поради факта, че основните клиенти са гореизброените

Имай тези неща предвид, ако решиш да се отбиеш.

 

 

 

„Здравейте, пише ви Хари Барнс. Служа в американската армия, в момента съм в Ирак, по-точно в Мосул. Искам да споделя с вас важна информация и да ви предложа нещо, което може да ви донесе добра финасова възвръщаемост. Търся човек, който да ми помогне да изнеса 28 милиона долара от Ирак, които да бъдат на сигурно място в негова банкова сметка до приключване на службата ми тук. Това може би не е най-добрият начин за подобен контакт в претоварения със спам интернет, но това е засега единствената ми възможност. Ще ви бъда благодарен, ако сте готова да обсъдите това, но още отсега ви моля първо да ме уверите, че няма да използвате нищо от информацията против мен. Надявам се, че се досещате за ограниченията, на които съм подложен тук. Ако имате причини да ми откажете, моля ви да унищожите това писмо, тъй като всяко изтичане на информация би било неблагоприятно. Ще ви пиша повече, когато ми съобщите желанието си да свършим тази работа заедно. С уважение!” „Драги мистър Барнс, нямам...

Кристина Сунгарска е бивш адвокат и настоящ нумеролог. Завършила е НБУ със специалност „Право“. Още от малка проявява интерес към астрологията и нумерологията. Това я кара след 5 години юридическа практика да зареже професията на адвокат и да се отдаде на своето хоби и призвание. Единадесет години се обучава при известната българска нумероложка Нели Колева. -Кристина, как разбра, че числата могат да бъдат съветници на хората? -Не знаех и не подозирах до каква степен сме обвързани с числата. На този етап вече осъзнавам, че всичко си има своята числова стойност. Разчитайки кода на рождената си дата, човек получава и съвет, изразен от нумеролога, като насока и възможност. Числата не са константни и се променят с времето, като правят цифрови комбинации, даващи информация, как човек да се справи с определена ситуация, базирайки се на съветите, които ще получи от числените стойности на цифрите в рожденната си дата. -Говориш за култура на езотериката, а през юли във Варна...

Новото европейско законодателство ще даде възможност на потребителите да върнат закупен в интернет продукт в рамките на две седмици след като са получили покупката, като същевременно ще задължи онлайн търговците да дават на клиентите подробна и точна информация за крайната цена, поръчаните продукти и контактите за връзка с търговеца. Това са едни от най-съществените придобивки [...]

Продукти:
4 яйца
1ч.ч. кисело мляко
1/2ч.ч. олио
щипка сол
1 бакпулвер
1ч.ч. пресни череши
1/2ч.ч смлени орехи
2 ванилии
1ч.л. уиски
2ч.ч. брашно
1ч.ч. захар
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Яйцата се чукват в купа. Черешите се измиват и почистват от костилките. Слагат се в отделна купа. Поливат се с 1ч.л. уиски. Поръсват се с 1/2ч.ч. смлени орехи. Плодовете се объркват. Към яйцата се прибавя 1ч.ч. захар. Млякото се разбива заедно с 1 пакетче бакпулвер. Яйцата и захарта се разбиват с миксер до получаване на пухкав крем. После се добавя киселото мляко. Бърка се непрекъснато с дървена лъжица и само в една посока. Брашното се пресява предварително. Добавя се към разбитата яйчена смес, като се редува струйка олио, лъжица брашно. Трябва да се получи гладко кексово тесто. Взема се тавичка за печене на сладкиши или къдрава форма за кейк. Намазва се плътно с краве масло. Към бърканото тесто се добавят 2 ванилии. Обърква се добре. Изсипва се в намазнената форма за печене. Отгоре се подреждат черешите. Пече се на умерена фурна, като предварително се включва на долно печене. След като се надигне достатъчно, превключва на горно печене. Около 30- 40 минути са достатъчни. Проверавя се с клечка за зъби. Ако е напълно суха, значи е опечен. Поръсва се щедро с пудра захар. Поднася се изстинал. Реже се на парчета.

Велоалеята в строеж в Младост вече си генерира забавни случки:

Ето го първия в историята, който май ще трябва сам да извика паяци да го глобят за неправилно паркиране:

А наличните паметници по алеята, хмм… трябва да се заобиколят?

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Вече има 2 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Продължаваме с офроуд обиколката на България заедно с Боян. В първата част минахме от Стара Загора до Мадара, а днес ще поемем през Плиска към Никополис ад Иструм. Приятно четене:

Обиколка на България

част втора

Плиска, Свещари, Каменово, Басарбово, Иваново, Червен, Никополис Ад Иструм, Идилево

Ден 3: Добре отпочинали се отправихме към

старопрестолна Плиска

Там, както и на Велики Преслав, орехите се охраняват – за разкопките не знам:

Новият вид петоъгълни кули, които били по-устойчиви на стенобойните машини:

Ето останките от самия град:

Там тревата беше по-висока и вероятно имаше повече змии, но се бяха изпокрили защото времето беше облачно [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Това е една от най-грандиозните постройки които са съществували в Европа по онова време. За жалост, ако не бяха възстановките никой не би го повярвал.

След това потеглихме към

с.Свещари и Свещарската гробница.

Няма снимки от там, но те така или иначе нямаше как да представят това, което ще видите там. Имах чувството, че влизаме в Зона 51 и ще ни покажат някои космически кораб. Гробницата е изключително запазена и няма възтановки. Разровена е цялата и отгоре е излят бетонен купол в който се подържа постоянна температура и влажност. Опитахме се и да намерим Демир баба теке, но безуспешно. Вечерта катуна спря в къмпинг в

с.Каменово

Използвахме апартаментите, тъй като валеше и беше доста хладно.

Не можахме да си намерим мръвки за скара из цялото село тъй като хората там както и по другите села си ги произвеждат не ги купуват. Намерихме само кюфтета за печене и имахме една пържола остана от барбекюто в Мадара. Но не подозирахме че имаше още някой, който точи заби за тази пържола. Ето го разбойника хвант на местопрестъплението: [caption id="" align="aligncenter" width="615" caption=""Разбойник с пържола" на Тициан"][/caption]

Пържолата на земята не съм успял да я заснема, но можете да проследите погледа на котарака. Това беше котарака на собственика, който с удоволствие си доизяде после пържолата. Ден 4: На другия ден трябваше да минем през Русе за да видим дунава и да заредим с гориво и кеш. Следваща ни спирка бе

„Басарбовският скалаен манастир” - единственият действащ скален манастир в България.

Светецът покровител на манастира - Св.Димитрий Басарбов е покровител и на румъската столица - Букурещ и неговата обител има много повече поклоници от там. Манастирският комплекс се стопанисва добре. В центъра на двора има чудотворен кладенец с лековита вода, но за нас вода нямаше,защото електрическата помпа на кладенеца беше развалена. Случайно попаднахме на уредника на манастира и кмет на с.Красен, който много държеше да разкаже всички легенди за манастира на Живка, докато ние със Слави се мотаехме наоколо. Според легендата тялото на светеца е намерено 3 или 30 г (зависи кой разказва легендата) след неговото изчезване на брега на реката близо до манастира. Нетленното тяло на светеца е било занесено в родното му с.Басарбово. Но веднага след като научават за тялото от Румънската патриаршия изискват мощите му. Легендата разказва, че са сменени три впряга волове преди да успеят да потеглят с тялото, защото воловете са се връщали веднага щом стигнат края на селото. Въпреки това са успели да го пренесат до Букурещ.

Следващата забележителност в плана бяха

Ивановските скални манастири.

От тях само един е отворен за посещения, а за другите трябва да се обадите предварително защото гидовете са кът. Незнайно защо това гениално творение, под опеката на ЮНЕСКО от 1979, отсъства от списъка със 100-те национални туристически обекта. Във вътрешността му са добре запазени творби на палеологиният ренесанс, с които можем да се гордеем. Направо изтръпвах като виждах как екскурзовода потропва небрежно върху стенописите с учителска показалка, докато разказва, че консервирането им е отнело 10 г. Без коментар.. Разбира се по път ни бе и

крепостта „Червен”

Ето и снимката на известната 12 м кула послужила за образец при реставрирането на Балдуиновата кула на Царевец.

Този път Слави се престраши да поседне по близо до края на стената, за да снима с.Червен в краката си.

Има какво да се види там, ако не друго гледката от платото е страхотна. Хубаво е и да има кой да ти разкаже. Но към 16:00 ч. Нямаше и кой билетите да ни провери. А ние си бяхме взели дневни билети от Ивановския манастир, които важаха и за крепостта. Това бе май най-интензивния ден. Последния обект по пътя бе

Никополис Ад Иструм

Пристигнахме там около 18:00 ч. Вратата бе заключена, но мрежата точно до нея е достатъчно добре потъпкана, можеш и с кола да влезеш. Ако ти трябва някой камък с фрезки или плоча с надписи от римско време – там е мястото. Не е охранявано и няма жива душа наоколо. Сигурно вече са изнесени по-ценните неща. Иначе това са останките от най-големия римски град на Балканския п-ов. Основан е 102 г. Главните пътища с каналите под тях са все още добре запазени.

Денят завърши покрай скарата в с.Идилево, където Слави ни бе домакин.

Очаквайте продължението Автор: Боян Бонев Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата България – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Обиколка на България (1)
2. Перник – най-ужасният град в България ;)
3. Кътчета от България: Дряновският манастир
4. Кратко съботно-неделно пътуване из България
5. Кътчета от България: Връх Шипка
6. На път из България
7. „Добре дошли в България“ ли?! По-скоро „Разкарайте се оттук!“
8. Hi, Stela – краткият поглед на случаен чужденец в България
9. Мото-обиколка „Родопи, морето и обратно”-ден 2-ри
10. Мото-обиколка „Родопи, морето и обратно”
11. На мотор от България през Македония до Албания и Гърция или как не влязох в Косово
12. България получи европейски оргазъм.

Повлякохме крак! След два концерта пред паметника на благодарността към окупаторите ни, с класика в изпълнение на оркестъра за Електроакустична музика на Христо Петков на 2 април и на на джазмените от Vili Bras Band на представянето на книгата (ми) „Течна дружба“ на 17 май вече станахме свидетели и на рок концерт на същото място! [...]

В нощта на 23 срещу 24 юни всяка година се решава съдбата на света - да бъде Светлина или да бъде погълнат от злобната Тъма. Победата на силите на Доброто не идва сама. Някога в тази нощ цяла Европа се покривала с многочислени огньове. Хората разпалвали "очите на Светлината" и земята изглеждала като огледало, което отразява звездното небе, а небето като отражение на земята.
Няколко дни слънцето се мята по небето, докато Перун гадае накъде да завърти колелото на времето. Тогава на помощ му идва Зора-Зорница и го повежда нататък, защото според древната повеля всяко нещо идва с времето си - и зимата, и пролетта, и лятото, и есента. Такъв е кръгът на времето.
Според други предания в тази нощ Перун влизал в битка с демоните-изсушители, които са спрели колесницата на Слънцето в небесните висини, разбива облачните скали, освобождава скритите там съкровища и разхлажда примрялата от зноя земя с напоителен дъжд.
В нощта срещу Еньовден според легендите разцъфва папрата. Който намери в гората папратов цвят, му се откриват скритите съкровища (и "съкровища"). Билките набират лечебна сила и се събират на зазоряване. Тогава за здраве се прави и измиване в "живата" вода на естествените водоизточници или в росата.

В този ден християнската църква празнува раждането на св. Йоан Кръстител.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Бившият български еврокомисар Меглена Кунева публично обяви кандидатурата си за президентските избори през тази есен и представи платформа за приоритетите си като държавен глава. Като основни в нея тя посочва четири направления на дейността си – справедлив правов ред, икономически просперитет, духовно и физическо здраве на нацията и достойно място на България в света.

На въпрос дали ще търси евентуални промени в Конституцията по отношение на президентските правомощия, Кунева се обяви за запазване на статуквото. Според нея някакви баланси между властите вече има постигнати, а подобен тежък дебат и промяна на тези баланси в момента изглежда безперспективен или направо излишен, доколкото страната е изправена пред по-съществени предизвикателства.

Кунева се обяви още за прозрачност и граждански контрол върху дейността на президента, включително върху назначенията на ключови фигури в съдебната система, които пряко зависят от президентската институция.   

Официално Меглена Кунева влиза в предизборната надпревара като независим кандидат, макар подкрепата за нея от партия НДСВ на бившия български цар и бивш министър-председател Симеон Сакскобургготски да е повече от очевидна. Основни фигури в инициативния комитет са някогашни депутати от НДСВ, кампанията и се организира и провежда от Института за модерна политика, оглавяван от Борислав Цеков, една от ключовите фигури в ръководството на царската партия, а шеф на предизборния щаб е бившият жълт депутат Владимир Дончев. Все още обаче обект на залагане сред анализаторите в България е дали и доколко тази независима компания около Меглена Кунева ще успее да получи подкрепа от някоя от по-големите партии, защото без такава подкрепа тя няма реални шансове за успех. 

- Пламен, самата кандидатура на Меглена Кунева не е новина, но обявяването и в този момент не дава ли за нея сериозни предимства пред все още неизвестните кандидати на най-големите партии в България – управляващата ГЕРБ и опозиционната БСП? 

- Само преди два дни, веднага след като обяви президентската си платформа, Фили,  Меглена Кунева беше на публична среща в Пловдив, но не видях по този повод в града да премина някаква по-особена тръпка, да имаше всенародни тържества или да възникнаха някакви нови положителни вълнения сред гражданството.

Доколкото лично познавам част от хората, които бяха специално поканени в местния комитет за подкрепа на Кунева и отидоха на тази среща, това са хора повратливи, с нестабилни, лесно променящи се през годините политически ориентации, насочени най-вече по посока на това бързо да се изкара някой лев – и в икономически, и в политически смисъл.

Разбира се, както казах, това са лични впечатления. В чисто политически план смятам, че самото обявяване на кандидатурата на Меглена Кунева не донесе за нея повече дивиденти, отколкото нормално събираше всеки ден в досегашната си неофициална кампания, умело водена през последните няколко месеца. 

- Защо, обикновено подобни ключови моменти се използват добре от PR екипите. Това пропуск на нейния предизборен щаб ли е или има други причини? 

- В кандидатурата на Меглена Кунева има заложено едно базисно противоречие, Фили, което неизбежно се отразява и ще се отразява сега върху кампанията, а по-късно, ако тя евентуално стане президент – ще се отрази и върху нейната дейност като държавен глава. Най-общо казано, то се състои в следното – Кунева е системен политически играч, който се опитва да се представи пред публиката за несистемен. 

- Какво всъщност означава това? 

- Означава, че тя е част от статуквото, част от тъй наречената “българска политическа класа”, но за нуждите на кампанията се опитва да играе ролята на нещо различно, нещо външно, нещо, което идва от Европа с друг вид опит, маниер, манталитет и мислене, различни от тези на нормалните български политици. 

- А не е ли така? Меглена Кунева имаше успешна кариера като главен преговарящ на България с ЕС, после като еврокомисар с ресор – защита на потребителите….. 

- Това е лустрото, Фили, точно то и дава възможност да се опитва да играе тази игра, за която говоря. Разбира се, Меглена Кунева е една безспорно интелигентна и красива жена, с много качества, с много опит вече, с много личен потенциал. Тя има почитатели в България, които я намират за свеж европейски полъх сред мрачното блато на българската политика. И тя наистина можеше да бъде такъв свеж полъх, ако не бяха налице две неща – личните и стари зависимости и особената ситуация, в която се намира българската политическа сцена в момента. 

- Като казваш “стари зависимости”, вероятно имаш предвид нейната семейна връзка със старата комунистическа номенклатура, която мнозина коментатори в България припомнят тези дни? 

- Не, Фили, нямам предвид това, макар че то не бива да се забравя. Имам предвид по-скоро силната и връзка с партия НДСВ, която, както виждаме, и досега не е изчезнала. А това е лошо не само защото НДСВ докара наистина много беди на България, но и защото сред умните хора тук да си силно свързан с НДСВ буквално означава да имаш поставена диагноза, диагнозата на един особен човешки манталитет, който включва няколко основни симптома. Първо – готов е да се поклони пред ирационалното, само защото е ирационално. Второ – дори когато види, че ирационалното твори глупости и носи беди, упорито продължава да го защитава с внушението и самовнушението, че това е временен ефект, през който трябва да се мине, за да се оправят нещата. Трето, доколкото и докогато може, използва близостта си до същото това ирационално за съвсем рационални неща като изграждане на блестяща кариера например. 

- Пламен, а какво имаш предвид, като казваш, че второто нещо, което пречи на Меглена Кунева, е особената ситуация, в която се намира българската политическа сцена в момента? 

- Тази сцена сега има няколко важни характеристики, Фили. Първо, тя вече е изцяло популистка като манталитет и нагласи. Такава е тукашната политическата система изцяло и тя целенасочено и съзнателно беше изграждана такава през последните точно десет години – от 2001-ва насам, когато на власт дойдоха Сакскобургготски като премиер и Първанов като президент.

И сега затваряме кръга с еднозначно обяснение за казаното от мен по-рано. Кунева е системен играч, защото като политик винаги е била важна част от екипа, работил през годините за развитието и налагането на популизма в българската политика. В момента, когато това е факт обаче, тя се опитва да се представи за несистемен играч, опитва се, на създадения включително и с нейна помощ фон, да се открои като нов, различен политик. И го прави, защото вероятно самата тя, а сигурно и част от хората около нея добре усещат, че в обществото има жажда за повече предвидимост, за повече нормалност, за край на люшкането и експериментите с управляващи екипи, които, вместо веднага да се хвърлят да управляват топлата вода, първо се хвърлят да я открият като такава, защото не знаят нищо за нея.

Да, това съществува като нагласи, само че още е рано да се прояви като наложена ясна тенденция в обществото. На предстоящите избори българите все още няма да са готови за връщане към класическите политически форми, обратно, тези избори всъщност се очаква да бъдат самата връхна точка в развитието на популизма. Така че Кунева изглежда изпаднала в капан, в залагането на който сама има участие.

Втората особеност на българската политическа сцена в момента, която пречи на Меглена Кунева, е необичайно дългият период на дебнене между основните партии – ГЕРБ и БСП, необичайното закъснение по отношение на това кой ще бъде техен президентски кандидат. 

- Това не е ли по-скоро фактор в нейна полза, ако успее през това време да набере достатъчно инерция пред все още неясната си конкуренция? 

- Кунева това и прави, Фили, опитва се да набира инерция. Но да вземеш преднина пред някой, който изобщо не тича до теб, си е твърде ирационално и не особено ефективно занимание. Сега тя е в ролята на Ахил от онази апория на Зенон – Ахил, който търчи през глава, но лесно може да бъде победен от костенурката, която дори още не е тръгнала, тоест, инерцията, която Меглена Кунева може да набере, никога няма да бъде достатъчна, преди да са ясни другите основни бегачи по президентската писта.

Публиката тук изчаква, Фили. Публиката не бърза да даде доверие на сляпо. Ами ако реши да се кандидатира бат` Бойко с цялата си властова харизма, пък аз предварително и публично съм се писал привърженик на съблазнителната, но безвластна женска харизма на Кунева – мисли си най-вероятно българинът. 

- Пламен, а изглеждат ли през тази седмица шансовете на Меглена Кунева да получи подкрепа от БСП по-големи, отколкото бяха през миналата седмица? 

- Струва ми се, че са същите, Фили, тоест – клонят към нула за подкрепа на първия тур и към безкрайност за подкрепа на втория. Самата Кунева упорито настоява, че тя е независима, че не търси и няма да търси подкрепа от партии. Както каза по този повод известният професор Михаил Константинов обаче, в България формулата на независим кандидат съществува само в една версия – независим, подкрепен от еди коя си партия. Иначе не съществува.

Та със сигурност Меглена Кунева осъзнава това, което си говорихме с теб миналия петък, Фили – че директната помощ от БСП на първи тур би била за нея нещо като целувката на смъртта. Пък и за самата БСП може да се окаже нещо подобно.

Затова очакванията ми са, а и логиката на политическата игра в момента сочи натам, че социалистите ще издигнат собствен кандидат, но достатъчно слаб, за да не стигне до втория тур, след което на втория тур ще застанат зад Меглена Кунева и ще призоват за формат – всички срещу ГЕРБ. Те, впрочем, вече са играли по този начин неведнъж, така че знаят точно как да го направят, за да извлекат максимални ползи при минимални поражения за себе си.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Някои (напр. политици) казват, че българите много спестяват в банки и това е причината да не се възстановява икономиката. Обаче, всъщност депозитите в банките растат по-бавно отколкото преди кризата. Нещо повече, в други страни има повече спестявания, но това не пречи на някои от тези страни да постигат отлични темпове на растеж на икономиката. В другата крайност – гърците почти нищо не спестяват, обаче това явно не помага на възстановяването.

Евростат: Спестявания като дял от БВП, 2010

Блогът за икономика 2011

рибки от картонени чинийки

Нещата, които можете да направите от картонени чинийки са наистина много. Тук сме се опитали да ви покажем само част от тях. Най-любими са ни рибите – може би, защото си мечтаем за морето вече…

Картонени чинийки, подходящи за различни творчески занимания за деца, може да поръчате от  интернет магазин КРОКОТАК.

з

За да си направите рибка, имате нужда от 3 картонени чинийки, телбод и очички.

маски от картонени чинийки

череп – маска от картонени чинийки

шарени птичета от картонени чинийки

пеперуди от чинийки и дървени лъжици

домино от картонени чинийки

динозавър от картонени чинийки

диня от картонени чинийки

куче от картонени чинийки

използвани матерали:

картонени чинийки

дървни лъжици

очички за апликации

метални нишки (чистачки за лули)

темперни бои

фоам – гумени листове за апликация