Благодарим на Вени за този текст. Един различен поглед върху събитията, който в голяма част споделяме. Политкоректността трябва да умре. Приятно четене: За едно съм съгласна с норвежкия масов убиец. Затова, че политическата коректност е калпава и не работи така както поддръжниците й я рекламират. Защото цензурата може да има успех само в тоталитарни общества [...]

Благодарим на Вени за този текст. Един различен поглед върху събитията, който в голяма част споделяме. Политкоректността трябва да умре. Приятно четене: За едно съм съгласна с норвежкия масов убиец. Затова, че политическата коректност е калпава и не работи така както поддръжниците й я рекламират. Защото цензурата може да има успех само в тоталитарни общества [...]

Мокър кичур гъделичка гърба ми. Косата ми за пръв път от десетина дена е мека и гладка. Мога да прокарам пръсти по цялата и дължина без да се оскубя. Най-накрая я измивам с балсам.

Лек, топъл вятър се вмъква през прозореца и носи шума от улицата. Във въздуха усещам повече аромата на балсама за коса, отколкото на виното, което току що си налях. Но това е без значение сега. Радвам се, че съм си у дома… Опитвам се да се съсредоточа, да върна преживяванията, колкото добри, толкова и лоши… всъщност няма лоши, защото нали казват, че всяко зло е за добро. Но Париж, за мен не се оказа градът, за който винаги съм мечтала. Там ми е грешката, уви. Прекалено много мечтая и силно желая.

Кафе

Седем часа вечерта е, а аз съм сънена. Стоя в едно от близките до квартирата ни кафенета и гледам празно в пространството наоколо. Чакам да ми донесат кафето за да се разбудя, да живна. След като пристигнахме в Париж се разходихме за кратко, купихме си храна и се прибрахме да починем. Уж лека почивка, а премина в дълбок сън. Бях изтощена. Не знам от какво. От много ранното ставане за полета или от самия път.

Изпивам кафето бързо и започвам да се оглеждам наоколо. Вляво от мен стои едър мъж в дънки и кожено яке. Пие бира, яде пуканки и чете някакъв гид за Франция. Зад мен две жени пият вино и си разказват нещо. Не хващам нищо от френския и по-добре. Мога да слушам само мислите си сега.

Хладно е. Беше валяло дъжд. Хора щъкат по улицата, минават колоездачи. В краката ми е пълно с фасове. Няма пепелници на масите. Чудя се. По това време обикновено пия вино, а не кафе. Но сега не ми се пие вино. Тъжна съм. Не знам защо.

Мъжът от Лувъра

С Вальо се разхождаме в Лувъра. Носим радиостанции със себе си, защото имам навика да се заплесвам, да се шмугна някъде без никой да ме види и да се загубя. Вървим заедно, засега. Нищо не разбирам от изкуство, но зяпам картините. Някои много ми харесват – като настроение. Но бързо ми омръзва. Дори не можах да видя отблизо Мона Лиза, защото тълпата там е огромна. Искам да изляза, да подишам. С Вальо се разделяме. Радиостанциите са включени.

Отивам във вътрешния двор с пирамидите, харесвам си пейка и сядам. Хоп, и крачета ще изпъна да си почина. Към мен се приближава семейство. Има място за всички, че и повече. Отпускам се и наблюдавам хората. Отново е хладно, но през този ден слънцето поне се опитваше да пробие през облаците. Стискам радиостанцията в едната ръка, в очакване Вальо да даде знак да тръгваме.

Към мен приближава мъж на средна възраст. Говори по телефон на френски и междувременно се опитва да седне между върха на пръстите на изпънатите ми крака и семейството. Понечих да се свия, а той ме хвана за крака и продължавайки да говори по телефона направи знак, че всичко е наред. Стряскам се и стискам още по-силно радиостанцията. Сядам прилично. След като свърши разговорът си, мъжът ме заговаря. На френски. Казвам му, че нищо не разбирам. Пита ме дали съм американка, какво правя в Париж и с кого съм. Кани ме на кафе. Доста настойчиво. Отказвам му няколко пъти. Искам да ме остави на мира. Но това не го казвам. Защо? Тръгва си с усмивка и пожелание за приятен ден. Обаждам се на Вальо, да дойде да си ме вземе.

Младоженците

Пак сме на пирамидите в Лувъра. Този път дойдохме късно за нощни снимки.

Разхождаме се и се забавляваме, опитвайки се да се снимаме сами и да не сме размазани. Виждам двойка младоженци. И те се снимат на осветените пирамиди. Радвам им се. Обзема ме някакво щастие. Само за миг.

Момичето от английската книжарница

Такова нямане на кулинарна литература на английски като в Париж, никъде досега не съм срещала. А иначе кулинарни книги много. От хубави, по-хубави. Но кой ти разбира френски. Справям се само с продуктите в рецептата. Технологията, обаче ми е важна и ми трябва. Много ме е яд.

Ирина – момичето от България, с което се запознахме в Париж ни насочи към книжарница Shakespeare and Co. Тази книжарница има дълга и интересна история. Пълна е с английска литература и приютени писатели, търсещи своята муза. Мястото изглежда като от филм с вълшебства. Бързо намирам лавицата с това, което търся. Така, така, я да видим сега какво има тук. Джулия Чайлд с нейните представи за френската кухня, Джейми Оливър, книга за френските сирена… опа, тук има нещо за макарони и книга с френски рецепти съчетани в менюта по сезон. Звучи интересно. Към всяко ястие в менюто има предложение за вино. Френско, разбира се. Взимам я. Взимам и книгата за макароните, въпреки че не знам за какво точно ми е. Има добри предложения за съчетаване на вкусове и аромати. Май затова си я взех.

Отивам на касата. Момичето маркира книгите и ми казва, че макароните са много трудни за приготвяне. Споделя, че тя не е успяла да ги направи и шеговито подхвърля: „може би защото нямам добра книга“. Усмихвам се и искам да и разкажа как аз приготвям макароните. И че не са толкова трудни. Но си загубвам думите. Просто не знам как да започна. Вальо говори нещо вместо мен. Сякаш потънах в черен дим. Късно е вече, не мога да си образувам изреченията. Съжалявам. Себе си.

Момичето ме пита дали искам печат на книжарницата върху книгите. Искам и още как.

Разходка

След една добра вечеря се разхождаме покрай Сена на път за квартирата. Стигаме до плажовете и неистово ми се иска да се събуя и да походя по пясъка. Е, събувам се. Чувствам се добре. Нощта е топла. Някаква романтика ли усещам?

Книгата

Срещаме се с Ирина и нейни приятели – трима французи и един португалец. Пием вино в някакво бразери. Споделям впечатленията си с Ирина и я затрупвам с въпроси за Париж. Показвам и книгата, която си купих от една книжарница със стара литература и грамофонни плочи. Книгата е The Food Lover’s Guide to Paris. Издадена е през 1984 година. Струва ми се добър пътеводител за гастрономи посетили Париж за първи път. Но повечето заведения вече не съществуват. Това, което ме привлече в книгата е подробностите описани към всяка рецепта от традиционната френска кухня. Да, в гида има и рецепти от шеф готвачите в споменатите места за хранене. Купих я за 20 цента. Двадесет цента! Книгата е невероятно попадение!

Тефтерът

Имам един тефтер с календар от миналата година. Писала съм си разни работи в него, но го зарязах след като в началото на годината ми подариха нов. Много хубав, в ярко оранжеви корици. Но ми го откраднаха. Тогава не си купих друг, а просто изрових стария. Припомних си записките от Мюнхен, от Форум храна, някакви планове за партита, важни продукти от различни магазини, разхвърляни имейли, телефонни номера  и такива неща.

Разхождаме се късно вечерта, след вечеря. Мястото, на което се намираме е оживено. Минаваме покрай една сладкарници. Обаче не е френска. Или мароканска или тунийзиска, не разбрах. Заплесвам се на витрината. До мен стои един човек, хапва нещо сладко, което си е взел от сладкарницата и ми казва, че е много хубаво. Влизам вътре и започвам да си харесвам разни неща. Искам от това топче с шамфъстък, и това тук.. това какво е? А това тук какво е? Без никакви обяснения получавам само отговор: „Много са хубави“ и виждам как десертите се озовават в пликчето с другите, които вече съм си избрала. По-добре да спра да питам, че току-виж съм изкупила цялата сладкарница без да знам.

Плащам, излизам и отново се спирам пред витрината. Изваждам тефтера си и започвам да преписвам имената от етикетите на десертите, които си купих. Мъжът, който по-рано стоеше пред сладкарницата, все още беше там. Без да казва нищо грабва тефтера от ръката ми и започва да пише какво съм си купила, че и още. Гледам го учудено и любопитно. Отброява десертите от витрината и чеква написаното от него в тефтера. Произнася имената им. Питам го какво има в единия десерт. Пак получавам отговор: „Много е хубаво.“ и нищо повече като информация за състава. В крайна сметка не разбрах, какво точно ядох. Но беше много хубаво. (Някой ако разбере нещо от написаното в тефтера под чертата, да ми пише, моля.)

Работникът в метрото

С Вальо слизаме от матрисата на метрото и се запътваме към изхода. В един момент табелите Sortie изчезват. Чудим се накъде на поемем. Насреща ни някакви хора работят. Прашни са. Помещението където се намираме изглежда да е в ремонт. Един усмихнат афроамериканец ни пита: „Изхода ли търсите?“  И докато ни насочва откъде да излезем, с широко разперени ръце и още по-голяма усмивка ни казва: „Grand Paris.“ (Вероятно е имал предвид проекта за разширение на метрото на Париж, което се казва по същия начин. Но както и да погледна думите му, никога няма да забравя щастливото излъчване на този човек, в този момент.)

Да, Париж е голям. Пълен с хора, всякакви хора. Пълен с атмосфера, настроение и мечти. Но романтиката я няма. Губи се някъде между тълпите, многочасовото чакане където и да отидеш, умората последвала от това… „Много филми си гледала.“ – шегува се Ирина с мен. Но все пак навсякъде в Париж хората се целуват.

Косата ми е все още влажна. Преполовила съм бутилката с вино. Вино, което си купих от Париж. Не ми се пише повече. Това са част от моментите, които изживях. Другите ще оставя за себе си. Не съм чак такъв егоист, но не мисля че ще те заинтригуват. Е, мога по моя си емоционален начин да ти опиша как с Вальо се загубихме на автомобилното изложение от колекцията на Ralph Lauren, което от моя страна започна с обиколки из изложението с един от служителите в търсене на Вальо и завърши с подаването ми на носна кърпичка от същия човек след като видях Вальо пред себе си. Човекът беше мил. И то по френски. Също така и приключенията след като разбрахме, че полета ни за връщането в София е анулиран. Но тези неща май ги разказвам по-добре на живо.

Пише ми се за храна. О, да. За храната и ресторантите в Париж. Ще довърша бутилката вино. Но друга вечер.

Още снимки и видео във Flickr. (Снимките с шоколадите и сладкишите, после.)

Le Grand Paris от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

За всички млади и / или не толкова млади специалисти , които имат желанието да работят безвъзмедно в областа на астрономията - http://nao-rozhen.org/job/fr.htm

Астрономи са предсказали наличието пръстени около Плутон. Статията на учените е публикувана в Astronomy and Astrophysics,а копие може да се намери на сайта arXiv.org.

ЕКА публикува снимки на сесверният полюс на Марс по време на лятното слънцестояне. Снимките с високо разрешение може да се видят на сайта на ЕКА.

От НАСА са отделили 2.4млн долара за разработка на космически станции за зареждане с гориво - станции предназнчени изключително за дозареждане на космически кораби по време на междупланетни полети.

Приблизително петстотин хиляди кибернетични атаки са били насочени към компютри в Китай през миналата година, като почти половината от тях са с източник, намиращ се отвъд океана. Това е съобщено от китайското правителство, след като неотдавна страната беше обект на предположения, че е извършила множество компютърни атаки по света. Според китайска агенция за контрол, мнозинството от атаките са били под формата на троянски коне, инсталирани на компютрите с цел да бъдат следени действията на потребителя и да бъде получаван достъп до личните му данни. 14,7% от тези атаки били от IP адреси в САЩ и 8% в Индия. Данните са съобщени от местния National Computer Network Emergency Response Coordination Center. Компанията за компютърна сигурност McAfee Inc. съобщи в началото на август, че кибернетични атаки, извършвани вече в продължение на повече от пет години са насочени към над седемдесет институции, вкл. правителства на държави. Сред идентифицираните обекти на атаките били ООН, МОК и много американски компании. McAfee съобщи, че виновникът най-вероятно е държава и подозренията паднаха преобладаващо върху Китай. Китай не е отговорил официално, но държавна медия е заявила, че спекулацията за китайска връзка е безотговорна. Китай е отхвърлил всички обвинения в хакерство и е заявил, че държавата е жертва на хакери, съобщава Асошиейтед Прес.

„Ти-ри-ри-ра” по светогорска църковна песенна традиция огласи вечерното богослужение в прослава на св. Пантелеймон в Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци миналата нощ . Това не е някаква шега, както може да си помислят непосветените. Това е ангелогласна песен, която според преданието, Пресвета Богородица пеела на Богобебето Иисус. Тази песен е едно от молитвените песнопения по време на всенощно бдение, което се служи неотменно в Светогорските манастири, обикновено срещу Господски и Богородични празници, но и срещу празници на по-чествуеми светии.

„Ти-ри-ри-ра” и други пъти е звучала в Църногорската света обител по време на всенощно бдение. Тогава обаче пееше с удивителния си глас старецът Спиридон от атонския скит „Малката света Анна” край Солун. Този път небесната приспивна песен на Божията майка изпя български беловлас духовник, не по-малко вдъхновено от от. Спиридон.

По староотеческия календар светията лечител и чудотворец Пантелеймон се чества на 9 август и затова много миряни и духовници, поканени от манастирското братство, се събраха на празник в Църногорския манастир. В обителта се пази частица от частните мощи на св. Пантелеймон и затова празникът придоби още по-голяма значимост.

След заник слънце в навечерието на празника манастирските камбани разнесоха мощния си звън над цяла Църна гора и събраха в храма духовници и миряни.

Събралите се в новия храм „Св. Силуан Атонски” в обителта молитвено присъствуваха на няколко служби. Всенощното бдение начена с Деветия богослужебен час в памет на Иисус Христовата смърт, малка Вечерня и Повечерие.

След това за кратко духовниците се събраха на трапеза и кратка почивка, за да се подготвят за предстоящото многочасово бдение, което продължи до малките часове на деня, почти до зазоряване. Доведени от светилник в притвора, свещеникът и дяконът прочетоха литиите и петохлебие, а иконата на св. Пантелеймон беше поставена за поклонение.

По време на херувимите пък много пъти се люляха в ангелско хоро храмовите полилеи, сякаш в унисон с пространно изпълняваните песнопения по утвърдени от традицията светогорски мелодии. Много пъти прозвуча и песенно възвеличаване на св. Пантелеймон.

И както е по светогорската традиция, за бдението и на празника бяха поканени духовници от различни свети места.

Всенощното бдение беше благословено от Тикибулския митрополит Георги от Гузинската православна църква. Той беше участник в международната конференция в София "Религията в полза на човека". Чул за чудесата по възстановяването на Църногорския манастир и пожелал да се поклони.

Всенощното бдение водеше зографският йеромонах Пимен, а празничната литургия на другия ден – енорийският свещеник на Брезник от. Константин Стойчев. И в двете богослужения помагаше дякона Пенко. В служението участваха и игуменът на Одранишкия манастир от. Ефрем, ефимерият на Ресиловския манастир от. Макарий, монаси-певци и др. духовни лица. Йеромонах Никанор от Църногорското манастирско братство следеше за изпълнението на богослужбите по светогорското правило.

За гостите имаше празнична трапеза. За онези от тях, които следват папския църковен календар и сега са в Богородичен пост, ястията бяха постни. Другите вкусиха от емблематичното манастирско биволско мляко, което става за мезе даже за вино от манастирската изба.

BrightSourceEnergy стартира нов соларен проект в Калифорния – две нови концентриращи соларни централи, всяка с капацитет от 250 мегавата. Първият проект на компанията – Ivanpah – вече е в процес на изграждане и се очаква да заработи напълно до 2013 година. Той включва две 100-мегаватови концентриращи централи и една 200-мегаватова.

Дизайнът на новия проект е променен, така че земята се използва 33% по-ефективно, както и икономическата ефективност е подобрена. Кулите са с височина 228 метра, за разлика от 140-метровите кули на Ivanpah. Всяка централа ще има впечтляващите 85 000 хелиостата. Очаква се проектът да осигурява електричество за 178 000 домакинства и да спестява 500 000 тона въглеродни емисии годишно.

Засега е избран частен терен с площ надвишаваща 13 000 декара (5 квадратни мили) в пустинята Mojave. Засега проектът е именуван Hidden Hills Solar Electric Generating System. Очаква се строителството да започне през втората половина на 2012 година и да се включи към мрежата през 2015 година.

BrightSource е подкрепяна от Google, френският енергиен гигант Alstom, Morgan Stanley, Chevron и NRG Energy.

Source: Clean Technica

„Бяла раздърпана тениска, несменяна последните шест дни и омазана с лютеница, сперма и вагинален секрет.”

Автор пънкар, червена корица, хищно заглавие, на жълт фон четем: „Най-продаваният роман от сръбски автор за последните две десетилетия”, което предизвиква толкова дразнещ скептицизъм, че дори те кара да си купиш книгата. Това са сръбските „Хищни нокти” на автора, чието име току поглеждаш по време на четенето и искаш да запомниш, а все ти се изплъзва – Марко Видойкович.

Върху основата на реални исторически събития – протестите срещу Слободан Милошевич през 96-та и 97-ма – романът надхвърля поголовно документалното и ни въвлича в един бърз, активен, циничен студентски живот – колкото реален, толкова и сюрреалистичен. Роман, в който се смееш и плачеш, умиляваш и отвращаваш през страница. Героят – революционер, пияница, простак, студент по право трети курс. Един малко пораснал Холдън Колфийлд, който кипи от недоволство, омраза, ярост, нежност и любов, и всичко се смесва и преплита в небивали изблици между глад, трева, луд секс, шествия и протести, побоища и паранормални видения.

В „Хищни нокти” неподправен език, далеч от превзетите евфемизми на литературното, се вихри в революцията на ненатруфени прости думи, кратки изречения, откровени до цинизъм сравнения. Преливането на разнежената чувствителност, изразена с груб език, леко напомня за Селинджъровия непрокопсан герой и неговата странна смесица от свръхпроницателност и свръхразговорност. Изчистеният стил не само се поглъща с лекота, но и се преглъща с приятен вкус. Конкретност без многословие във фонтани от необуздани, кипящи чувства, които извират ту в агресията, ту в сълзите на един противоречив, разхайтен революционер.

Между натуралната първичност на действията и описанията на Видойкович, току се прокрадват полудзен-будистки прозрения в лицето на свръхестествената Нада, която провижда всеобхватно необхватната човешка история. Всред цялата какофония от кървави разпри, съвкупителни маратони, мизерия и мръсотия последното, което очакваш да прочетеш, е перефразиран Екзюпери, но ето че и същественото, което е невидимо за очите, потича съвсем естествено във фееричната сюжетна линия. Философският елемент на книгата се изчерпва в границите на една страница с извода, че не съществува нищо неочаквано, а то „е само тъга или радост за случилото се.”

И като че ли всяко начинание преминава през етапи, които накрая превръщат организаторите в последната дупка на кавала. Страстта за радикални промени, която нахлува с гръм и трясък в началото, хората „с революция в косите, битка в очите и крясъци в душите”, въвлечени във вихъра на събитията, бързо откриват пошлата същност на живота. Всичко е просто една смешна претенция, за студента по право всички са лицемерни страхливци... „Лицемери”! Любимото определение на Холдън. Този недодялан герой, който никого и нищо не харесва, но въпреки това ни става толкова симпатичен в бунта си срещу фалшивостта на този свят. Порасналият му сръбски съмишленик в един огрубен и осъвременен вариант звучи също така недоволно.

С интензивната мощ на онзи бурен деветдесетарски дух, който променяше историята, Видойкович променя писането и едва ли има по-добро определение за него от „хищно” – амалгама от силата на революцията, романтиката на младежката наивност и халюцигенния магичен реализъм.

 

 

 

 

Тоталитарно време. Голяма опашка за месо. На опашката хората чакат тихо да почнат да продават. По едно време един от опашката се обръща към съседа си: - Абе вие знаете ли каква е разликата между свинята и милиционера? Не щеш ли, оказва се, че на опашката има един милиционер, който веднага надига глава: - Я, я, я, кажи да чуем каква е разликата?! - А, не, няма никаква разлика, никаква разлика няма! - отговаря човекът. Усмихни се, България, йезуитски се опитва да излезе от скандала с даренията МВР. Няма разлика между нас и останалите, казва зам.-министърът и пита журналистите защо не ровят в даренията и на другите ведомства. Както се оказва обаче, другите нямат дарения, а хората на Цветанов, освен пари са получавали и печки, перални машини, прахосмукачки и всякакъв друг инвентар - все вещи от първа необходимост, да ни пазят по-добре.

Миналата седмица беше богата на снимков материал от различни обекти, които са свързани с изследването на космическото пространство. По-долу ви предлагаме най-интересните фотографии, придружени с кратки описания към тях. На горната снимка се виждат няколко от кратерите на астероида Vesta. Интересното им разположение е накарало учените да нарекат формацията с прякора „Снежния човек”. Това е кадър от видео на NASA. На него се вижда Слънцето, което сякаш се усмихва пред обектива на камерата. Петната по звездата са обичайно явление и се отличават с това, че са по-тъмни и по-студени от обичайното за слънчевата повърхност. На четвърти август стана ясно, че учените на NASA са открили доказателства за течна вода на планетата Марс. Горната снимка е част от въпросните доказателства. Водата е жизненоважна за бъдещото колонизиране на Червената планета, затова NASA й обръща много голямо внимание. Ракетата Atlas V излетя с космическия кораб Juno от военната база в Кейп Канаверал, щата Флорида на пети август. Juno отлетя на мисия, която ще продължи пет години и ще го отведе до Юпитер. Корабът ще измине 400 милиона километра и ще влезе в орбита около планетата. С помощта на получената информация учените ще се опитат да научат повече за формирането на Юпитер и еволюцията, която е претърпяла планетата през годините. Juno разполага със съвършени инструменти, които ще позволят да се изследва състава на атмосферата и да се картографират магнитните полета на Юпитер.

Ако, докато си карате кротко с колата ви спре полицай, не се учудвайте, че ви изпитва на азбуката или на таблицата за умножение. В случай че сте забравили колко е девет по пет или се запъвате на сложните словосъчетания, трябва да си приготвите няколко банкноти, дарение за родното МВР, или да се разделите с малко точки. Подобен букво или цифро дрегер, поискаха от съсловните организации заради проблеми с образователния ценз на шофьорите роми. Той е задължително условие за вземане на книжка. Оказа се обаче, че при карането, както и в много други сфери, получаването на образование не е задължително условие за наличието на грамотност. От Съюза на организациите в автомобилния транспорт и Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища, поискаха проверка на издадените свидетелства за управление на хората от малцинствата, които са имали проблеми с КАТ. Причината за искането било, че много роми, въпреки че били неграмотни, получавали правото да шофират. Съсловните...

Проект, наречен London Rioters, има за цел да помогне на британските полицаи да идентифицират най-разрушителните мародери, които през последните дни тормозят мегаполиса Лондон, информира Gizmodo. Създателите на сайта LondonRioters.co.uk призовават хората, които разполагат със снимки на хулиганите да ги качат за да могат останалите посетители евентуално да ги идентифицират. Крайната цел е всеки от престъпниците да си получи заслуженото в рамките на закона. Столицата на Англия е разтърсена от групи анархисти и вандали, които грабят и причиняват разрушения. Днес вълната от насилие започна да се разпространява и в други британски градове. Поради големия интерес, сайтът London Rioters често излиза офлайн. В него има два основни бутона за опериране. Първият е за качване на снимки, а вторият за подаване на информация, относно хората на вече качените снимки. На долните фотографии можете да видите лицата на част от мародерите, които са качени за разпознаване в сайта: Друг инициативен англичанин се е заел с интернет проект, който има за цел да маркира върху картата на Лондон зоните, в които върлуват хулигани. Целта е нормалните хора да знаят кои райони трябва да бъдат избягвани. Джеймс Кридланд използва като основа на работата си услугата Google Maps. Информацията си той набира от доброволци, които му подават актуални данни за последните мародерства.

Измамници решиха да припечелят покрай новия проект на Джоан Роулинг, който скоро ще стартира в сайта Pottermore.com. Авторката на Хари Потър подготвя сайт за интерактивни читателски забавления. Наскоро приключи набирането на ограничен брой участници за бета тестове и точно на това разчитат хакерите, информира BBC. Интернет измамниците събират пари срещу фалшиви акаунти, които според тях ще дадат ранен достъп до сайта. Pottermore трябва да стартира официално през октомври и дотогава сдобиването с истински акаунт ще бъде почти невъзможно. С помощта на методи за оптимизиране на резултатите от търсене на информация в интернет, хакерите извеждат сайтовете си до челните места в Google и Bing по ключови думи, които използват често феновете на Хари Потър. В сайтовете се предлага възможност за купуване на акаунти в Pottermore. Всичко това обаче е чиста измама. От края на юли до шести август в Pottermore.com имаше ограничена възможност за създаване на бета акаунти за най-съобразителните фенове. Набирането на тестери вече приключи и около един милион души ще имат възможност да видят какво представлява Pottermore преди всички останали. Измамниците са плъзнали и в eBay. Там има оферти за продажба на акаунти в Pottermore, които възлизат на около 100 щатски долара за една регистрация. Вероятно сред многото фалшиви оферти има и такива, които са легитимни, но е силно непрепоръчително да се разчита на подобни предложения.

“Кралят застана зад народа”. Така озаглавява своята статия журналистът и редактор на пан-арабския вестник “Asharq Alawsat”, Тарик Алхомайед.

В публикацията, посветена на саудитската реакция срещу военния отговор на сирийското правителство срещу протестите, Алхомайед говори за “арабския владетел, който дълго време е бил търпелив с Башар Асад” и, че “Сирия е скъпа арабска сестра” и заставането на Саудитска Арабия зад сирийския народ означава, че защитава световните човешки ценности.

Написаното от Тарик Алхомайед е продиктувано от ситуацията в Сирия и оттеглянето на саудитския посланик от Дамаск, придружено от изявление на крал Абдула относно неприемливостта на действията на сирийската армия. В същото време, когато интервенцията в Хама и Дейр ез-Зор продължава, а все повече хора губят живота си, президентът Башар Асад направи ново назначение, което може да има отрицателен ефект, и очевидно е подразнило и Тарик Алхомайед. На мястото на генерал Али Хабиб, за министър на отбраната бе назначен Дауд Ражха – представител на християнското малцинство, за който досега не се знае много. Как се изтълкува тази смяна извън Сирия? За опозицията това означава, че Башар Асад търси затвърдяване на християнската подкрепа, съсредоточена в западната част на страната. Според слуховете, генерал Али Хабиб, е противник на идеята армията да излезе по улиците на Хама и Дейр ез-Зор и най-вероятно тази му позиция, която не позволява предприемането на по-тежки действия срещу него, е причина за отстраняването му от поста на министър на отбраната. Сега, реакцията на Саудитска Арабия, придружена от Кувейт и Бахрейн, които също привикаха посланиците си, идва много навременно, тъй като за Саудитска Арабия назначаването на Дауд Ражха е директно отправено послание, че сунити няма да бъдат назначени на високи постове, засягащи националната сигурност на Сирия. Достатъчно за саудитския крал, за да отправи послание към Башар Асад.

Рияд винаги се е старал да има влияние върху мюсюлманите не само в Близкия изток, но и извън границите на региона. Конфронтацията с Иран по отношение на политиката към шиитските малцинства е причина Иран и Саудитска Арабия да са в почти перманентен сблъсък не от вчера. Сирия, управлявана от малцинството на Алеуитите, е хапка, която е желана и от двете държави. Със сигурност за Саудитска Арабия е още по-важна, като се има предвид, че губи позиции в Ирак, а Хизбулла представлява сериозна заплаха за сунитското влияние в Ливан.

Г-н Алхомайед е защитник на арабските бунтове (това може да прочетете в “Капитал”, които взеха интервю с него), но стига те да не се отнасят за Саудитска Арабия. Когато има протести в страната, светът мълчеше. Тогава се запитахме – може ли петрол да купи стабилност?

Учудваща е реакцията на Бахрейн, чието правителство потуши, заедно със саудитски сили, меко казано ужасяващо протестите на своя територия. За ситуацията на островната държава Al Jazeera, казва, че е “кауза изоставена от арабите, Запада и забравена от света”. При онова, което видяхме като убийства насред центъра на Манама, как Бахрейн заема позиция, която издава по-скоро едно лицемерие? Заради интересите, които Саудитска Арабия защитава.

Кралят не застана зад сирийския народ – не става дума за това. Сирийският режим винаги е бил анти-саудитски и това бе причина дълго да няма добри отношения между двете държави. Сега, когато правителството в Сирия е изправено пред възможността да бъде сменено, а протестите обхващат все по-големи части от страната, Рияд вижда прекрасна възможност да влияе на събитията, като достигне до сърцата на най-религиозната част от сунитското население в Сирия. Кралят не застана зад народа, а зад интересите си. Нищо ново.

Hewlett-Packard Co предлага голяма отстъпка от цената на таблетния си компютър TouchPad, само месец след като WebOS-базираното устройство дебютира на пазар, доминиран от iPad на Apple. Компанията предлага внезапна отстъпка от сто щатски долара, обявена на интернет сайта й. Намалението се отнася както за 16GB, така и 32GB версия на таблетния компютър. С това цената на устройствата е съответно четиристотин и петстотин щатски долара. Отстъпката превръща цената на TouchPad в по-ниска със сто долара от тази на най-евтиния iPad. Hewlett-Packard не е обявил данни за продажбите на устройството от старта им досега. Таблетният компютър с диагонал на екрана с дължина 9,7 инча, маркетинг кампанията, на който е изпълнена със знаменитости, бе посрещнат с много критики – преди всичко за краткия живот на батерията му, бавната изчислителна скорост и липсата на приложения. Говорител на HP е съобщил, цитиран от агенция „Ройтерс”, че отстъпката, която е в сила от пети август, е част от редовните сезонни промоции на компанията. Най-евтиният модел на TouchPad също е предлаган с допълнителна отстъпка от още двадесет щатски долара в сайта за групово пазаруване Woot.com. Успехът на голяма част от мобилните устройства се дължи на добре развита екосистема от приложения, а Hewlett-Packard Co изостава значително от Apple и Android в това отношение. Таблетът бе пуснат след придобиването за милиард и двеста милиона щатски долара на Palm от HP . Платформата WebOS на Palm бе вградена във всички мобилни устройства на компанията.

Китайските власти предприеха активни действия срещу фалшивите магазини на Apple, които бяха разкрити наскоро от един блогър. Въпросните търговски обекти бяха наподобили максимално истинските магазини на Apple, като дори продавачите в тях си вярваха, че работят за компанията на Стив Джобс. Оказа се, че самите магазини са нелегитимни копия, въпреки че продаваните в тях продукти са истински, информира DigitalTrends. Ако си мислите, че китайските власти са пратили отряди за борба с организираната престъпност в акция срещу магазините, ще сгрешите. Все пак там не е България, въпреки че Китай се управлява от комунистическа партия, която е известна със своята консервативност. Единствената мярка срещу клонингите е била взета под формата на административно нареждане, с което магазините се задължават да покрият с нещо логото на Apple. На фирмите е забранено и използването на името на американската компания в словосъчетания като „Оторизиран доставчик на Apple” и „Директен дистрибутор на Apple”. Контролните органи обаче са имали благоразумието да оставят търговските обекти в оперативен режим за да не предизвикат негативни ефекти като загуба на работни места и влошаване на бизнес климата. Официалните магазини на Apple по света са повече от триста. За втората четвъртина на тази година приходите от тях са 3.5 милиарда долара, а чистата печалба е 828 милиона долара. Не е чудно, че много странични предприемачи се мъчат да се прикачат към влака с парите, на който се вози компанията на Стив Джобс. Той си мисли, че работи в истински Apple магазин

Гладни катерици се оказаха една от основните причини за проблемите с качеството на интернета в Колорадо. Специалистите от доставчика на интернет Level 3 Communications установили, че 17% от всички проблеми по тяхната оптична мрежа през тази година се причиняват от катерички, информира Gizmodo. Гризачите много обичали да си похапват от оптичното трасе на интернет доставчика и борбата с тях се води с променлив успех. Level 3 Communications притежава мрежа, в която са включени над 120 хиляди метра оптични кабели. До момента всички опити да се спре унищожаването на трасето не са много успешни. Инженерите, които работят по случая недоумяват защо катеричките харесват толкова много точно кабелите на колорадския доставчик на интернет услуги. Възможно е фъстъченото масло, което се съдържа в изолацията на кабелите да е причина за нашествието от катерички, което затруднява обмена на информация. В Съединените щати катериците се смятат за вредители, тъй като броят им е много голям и те се срещат дори в центровете на големите градове. За да се изхранват катеричките крадат храна от домовете на хората. Обичайна практика е жителите да ги ловят в специални капани и после да ги пускат на свобода на няколко километра от дома си, в близките паркове и гори.

Може ли Google+ да привлече достатъчно потребители за една година и да стане втората по популярност социална мрежа в САЩ. По-популярна от Twitter и LinkedIn. Според ново проучване е възможно. Онлайн проучването, което е проведено сред 1003 души в САЩ, които са интервюирани от 29-ти юли до 2-ри август предполагат, че Google+ върви по стъпките на Facebook. 13% от интервюираните вече са потребители на социалната мрежа на Google и още 9% смятат да станат до 12 месеца: Таблица в реален размер тук. Според проучването, 16 милиона потребителите в САЩ имат план да се присъединят към Google+ следващата година. Ако това се окаже истина, то Google+ ще задмине Twitter, LinkedIn и MySpace в броя на американските им потребители. Проучването показва и други интересни статистики за Google+: Таблица в реален размер тук. На трима мъже се падат 2 жени, в сравнение с Facebook, където на 1 мъж се падат 1,2 жени. 43% от членовете са между 18 и 29 години, в сравнение с Facebook, където това число е 31%. 59% имат висше образование срещу 37% във Facebook и 48% са необвързани, за разлика от Facebook – 33%. Проучването обаче не обръща всички прожектори към Google+. Близо една трета от потребителите вече са изоставили акаунтите си или не са писали/качили нищо. Все пак това си остава само проучване и само времето ще покаже, кои цифри ще се окажат верни и кои не.

Сайтът Bagcheck обявиха на техния блог, че днес са закупени от микроблогинг гиганта Twitter. Условията на покупката не бяха оповестени. Bagcheck беше пуснат преди 7 месеца от Сам Пулара и Люк Роблевски. Социалната мрежа е създадена с цел потребителите да могат да показват и дискутират тяхното оборудване. Сайтът не е ограничен само до технически ентусиасти. Потребителите имат списъци с неща, които използват ежедневно – от кухненски инструменти до спортна екипировка и така намират други, които имат подобни хобита или екипировка и дискутират своето оборудване. Според съобщението в блога, услугата ще продължи да работи, но нещата могат да се променят и предпазливите потребители е добре да изнесат настройките си в HTML или JSON файл. Не става ясно какво точно смята да прави Twitter с новата си придобивка. Говорител на микроблогинг услугата каза: „Прекалено е рано да се споделят всякакви детайли относно как Bagcheck ще бъде вграден в Twitter.” Twitter наскоро купиха доста компании - AdGrok, TweetDeck и мрежата за социални анализи BackType.

Разбрахте ли защо делото „Белнейски” се е забавило с години? Когато намерили труповете, ги откарали в моргата и първата работа била да ги измият с маркуч. Следствието от това било, че извършването на редица биологични експертизи, които е можело да бъдат направени, е станало невъзможно. Това е същото, като да намерим оръжието, с което е извършено престъплението, и преди да снемем отпечатъци от него, старателно да го избършем с парцал. Удивително! По времето на Сталин такова поведение щеше да бъде прието за саботаж. Склонен съм да приема, че служителите на нашето МВР не го правят нарочно. Те просто са невежи и немарливи. Между другото чули ли сте някой да е бил уволнен за станалото? Аз не съм. Преди няколко години познат направи изложба във фоайето на Софийския университет. Една от картините беше открадната. Съседните две бяха разместени. Изглежда, извършителят се беше опитвал да откачи и тях, но не беше успял. Извикахме полиция, която направи протокол. Художникът обърна...

Колко лесно се лъже българина че безплатен обяд има Аз ви предупредих преди време да се пазите. Оказа се че и прокуратурата ме подкрепи, макар и задочно  

Група тайвански учени са създали екологична електронна хартия за многократно писане на нея, без да бъда рециклирана. Хартията работи без електричество. Откритието е на Display Technology Centre към местното научноизследователско звено Industrial Technology Research Institute. „Изисква единствено топлина за съхраняване или прехвърляне на снимки на гъвкавия екран”, казва Frank Hsiu – научен работник в Института, цитиран от агенция „Ройтерс”. Учените съобщават, че написаното на хартията може да бъде изтривано чрез поставяне на хартията в топлинно устройство, подобно на това, използвано във факс апаратите. Технологията може да бъде използвана в продукти като дигитални книги, електронни табла за съобщения и др., според представителите на Института. Според резултатите от лабораторните изследвания, написаното върху хартията може да бъде изтривано до двеста и шестдесет пъти. Хартията може да допринесе много в екологично отношение, тъй като благодарение на нея може да бъде спестено отсичането на голям брой дървета по света. Институтът е трансферирал технологията към тайванска компания и очаква продуктът да излезе на пазара до две години.

Мария Капон е родена на 8 април 1969 г. в Пловдив. Завършила е икономика, специалност продуктов маркетинг, в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен, Германия. Владее писмено и говоримо френски, английски, немски, испански и руски. Омъжена, с едно дете. Председател е на Единна народна партия, беше народен представител в 40-ото НС. През 2005-2007 г. бе ръководител на групата български евронаблюдатели в Европейския парламент в групата на ЕНП-ЕД. Работила е като организатор в отдел "Нови пазари", дирекция Маркетинг- 1994-1996, "Международен панаир" ЕАД - Пловдив, началник отдел "Строителство на панаири в чужбина" -1996-1997 "Международен панаир" ЕАД -Пловдив. В момента е изпълнителен директор на фирма „Фернет България" ООД - Пловдив. - Г-жо Капон, миналата седмица проф. Людмил Георгиев в интервю пред "Новинар" оповести, че се готвите за общ политически проект с Касим Дал, един от отцепниците от ДПС и доскоро дясна ръка на Ахмед Доган. Къде са пресечните ви точки в...

Тя е млада и хубава. Дори не е руса. Само е млада и хубава. А като видиш подобно същество, не можеш да не се сетиш за Достоевски. И връзката между Достоевски и това момиче не съм аз в качеството си на идиот. Връзката е във всемирното спасение. А всемирното спасение в този момент се намира в отричането на Достоевски. От този момент нататък, от тази среща на това момиче разбрах, че красотата няма да спаси света. Защото красотата е блондинка. А блондинките носят гибел. Дори когато блондинките са брюнетки, носят гибел. Защото както блондинките понякога се маскират на брюнетки, така и брюнетките се маскират на блондинки. Почнеш ли да се правиш на друг, ти вече си това, на което се правиш. Влизаш в роля. И започваш да погубваш първо собствените си мозъчни клетки. Първото нещо, което една блондинка погубва, са стотици, не, хиляди, не, милиони, не… билярди мозъчни клетки. Първо започва от своите. Излиза, че русото вирее само на гюбре. Виждали ли сте върху гюбрето, което е най-обикновен...

Baidu Inc – най-голямата китайска търсеща машина, обяви в понеделник, че е сключила споразумение с BMW за предоставяне на търсещите й услуги в някои от превозните средства на баварския автомобилостроител. BMW и Baidu ще работят съвместно за изграждане на платформа, която ще предостави възможност на притежателите на моторни превозни средства да четат електронна поща, да разглеждат дигитални интерактивни карти, както и друга информация в колите им в Китай. „Надяваме се, че без значение какъв терминал използват, хората ще имат възможността да използват „кутията” на Baidu за лесно откриване на информацията, която желаят”, казва в изявление Zhang Dongchen, който е част от висшето ръководство на Baidu. Baidu съобщава, че е получавал предложения за съвместна работа и от други производители на моторни превозни средства, но не разкрива подробности. Миналият месец Baidu постигна споразумение с китайска телевизионна компания, съгласно което ще предостави „кутията” си за търсене (search box) за ползване през милиони телевизионни приемници.

Прави впечатление, че медиите опростяват нещата до някаква пошла сензационност (криза, паника, срив, непосредствена опасност) или съобщават някакви откъслечни факти… “Индекса Кака Пена се е повишил с 212 точки, инвеститорите са в паника от спекулантите, Манго Джери бърка в гъза на мечката…”. Докато читателите се опитват да анализират и да съшият парчетата в някакво смислено твърдение. Това е и по цял свят, те нашите вестникари просто превеждат дописките на колегите си. Прогнозите безславно не се сбъдват, а “умните” амализи идват доста след събитията.

Не всеки коментар е велик, но става за отправна точка:

Сталин:
Другари,
Крайно време е икономическата наука, да стане раздел от психологията.
Както правилно отбеляза другарят Ментор, по горе, златото е също доста илюзорно убежище. Според мен, не златото се качва в момента, а просто доларът продължава да пада.
Това е все едно някоя блондинка, да е хванала любимия си за мъжкия атрибут и наблюдавайки ерекцията му да си мисли, че ръката и се смалява.

LZ22
Сривът има фундаментални корени и няма да се преживее безболезнено. Докато 95% от оборотите на световните борси са виртуални, а “спечелените” пари се “инвестират”, измислента икономика ще затъва!

Един пример: Какво струва на Zynga 9 милиарда долара? Това са напълно измислени пари!

Адриан Николов
Ако следвам твоята линия на разсъждение, то и парите нито се ядат, нито се пият, а пък единствената им възможна индустриална употреба би могла да бъде като подпалки за огън; ценна ги прави нашата обща заблуда, че държавите ни ги гарантират като средство за размяна.

Проблемът при тях е друг – за разлика от златото, което е ограничено количество, хартийки могат да се печатат фактически безкрайно… и следва явление, познато като инфлация. Всъщност, завръщане към златното покритие на парите ще подейства доста оздравително и изтрезвително на разюзданите банки, инвеститори, пък и държавници. Пък и златото е универсално, докато зад настоящата система на резервни валути стоят теоретично “непотопими” икономики… които в последно време се оказват горе-долу толкова непотопими, колкото и Титаник.

K_
Графе, самата идея че ако спестяваш няколко десетки процента от месечния си доход в продължение на деситилетия и тия мангизи се трупат в частни или обществени фондове, след 20-30-40 и повече години ще можеш да се наслаждаваш на “осигурени” старини, абсолютно независим от децата си и най-близките, е извратена.
Това неминуемо води до натрупаване на огромни маси средства поставени в ръцете на пъпчиви брокери, на които последната им мисъл е за пенсията на който и да е.
Да, пенсионерите ще загубят най-много, защото и така е най-справедливо. Някой трябва да плати все пак за огромната финансова глупост, натрупала се по света.

Indice-Web е испански торент тракер, чрез който може да се споделя и обменя съдържание. Най-общо казано, работи на същите принцип и технология, както The Pirate Bay или нашите Замунда и Арена.

Приликите продължават с това, че заради

обвиненията

отправени от носители на авторски и сродни права, сайтът на Indice-Web е бил въвлечен в сериозно съдебно дело, но все пак – и за разлика от гореспоменатите – е излязъл от него като победител.

Накратко, делото е решено на втора инстанция от Апелативния съд Барселона, като спорът се е въртял около това, дали

поставянето на линкове

към съдържаение нарушава нечии права.

Апелативният съд е приел тезата на Indice-Web, според която предлагането на един вид “пътепоказател”, посочващ кой линк води до търсеното от потребителя съдържание, без то да се хоства ot Indice-Web,

не нарушава

изключителното право на възпроизвеждане, разпространение или осъществяване на индивидуален достъп до съдържанието, до което води линкът.

Electronic Frontier Foundation са написали интересна статия по въпроса и са сложили линк към решението (на испански).

За жалост Апелативният съд е отказал да се произнесе по това, дали Indice-Web носи отговорност за помагачество при осъществяването на (непозволен) даунлод или стрийминг на съдържание от сървъри на трети лица, защото този въпрос не е бил поставен в рамките на първоинстанционното производство.

Макар и бидейки не съвсем изчерпателно, решението на Апелативния съд Барселона е от конкретно значение за операторите на торент сайтове, както и от генерално в контекста на споделянето на съдържание.

Каква е ситуацията у нас?

След един бърз сърч попаднах на противоречивата информация, според която срещу Арена и Замунда още през 2006 г. били образувани някакви дела, които към днешна дата било трябвало да са внесени в съда.

Ако някой знае повече, нека сподели.

No related posts.

Заплатите в България растат три пъти по-бързо от средното за ЕС. Най-много е нараснала средната заплата във финансовите и застрахователни дейности – с 9,7 на сто, следвана от средната заплата в добивната промишленост – 7,3%, и строителството – малко под 7 процента. На годишна база средната работна заплата в край на юни се е увеличила [...]

Заплатите в България растат три пъти по-бързо от средното за ЕС. Най-много е нараснала средната заплата във финансовите и застрахователни дейности – с 9,7 на сто, следвана от средната заплата в добивната промишленост – 7,3%, и строителството – малко под 7 процента. На годишна база средната работна заплата в край на юни се е увеличила [...]

темата за поредното Тортено предизвикателство – 9-то Тортено предизвикателство, Февруари 2011г., беше ПРАЗНИЦИ (всенародни). (тук е 8-то/a>). до последно никакви идеи не ми идваха, поводите отминаваха, време никакво, идеи – нъц. един ден, хапвайки в любимия ни оранжев сервиз , реших да се пробвам с рисуването и да се предизвикам – желание имам, но не [...]

из "Старците-пустинници се шегуват"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Президентството на Обама е поредното доказателство как комунистите винаги в крайна сметка се провалят. За съжаление в случая провалът на марксиста Хюсеин Обама, рискува да повлече след себе си и най-силната западна държава:

Президентството на Обама е поредното доказателство как комунистите винаги в крайна сметка се провалят. За съжаление в случая провалът на марксиста Хюсеин Обама, рискува да повлече след себе си и най-силната западна държава:

Ако ви трябва малко добро настроение, вижте тук имената на политическите субекти регистрирани за участие в изборите.

Смехът е гарантиран, жалко, че само това ни остана!

No related posts.

  Каква може да бъде причината някой да създаде група във фейсбук, в която да вкара имена на реално съществуващи личности, някои известни, на които не им е известно да подкрепят въпросното „начинание“? Кой би си направил труда?Явно ще е някой, който страда от криза на идентичността и краде чужд авторитет. Питам не защото собствената [...]

Отделението на Compuware за тестване на различни показатели, Gomez, показа нова информация относно кой е най-бързия браузър в „реалния свят“ на десктоп потребителите. Теста показва само времето за зареждане на потребителите на широколентова връзка. Информацията е събиранa в продължение на един месец и събрала повече от 1,86 милиарда индивидуални измервания на повече от 200 сайта. Резултатът е,че Google Chrome e най-бърз. Таблица в реален размер тук. В таблицата се вижда, че най-малкото време за зареждане отнема на Google Chrome 12 – 3,433 секунди. Най-бавните браузъри са Safari 4 (6,149 секунди) и Internet Explorer 7 (6,006 секунди). Времето за рендинг е това за зареждането на визуалните части на страницата и тук отново Chrome се справя добре за 2,374 секунди, но Firefox 5 се справя най-добре за 2,18 секунди. Gomez не са направили тестовете в лаборатории, а в реалния свят и по-точно с обикновени потребители и техните браузъри.

  Невероятно, но факт! Най-дълго и най-трудно издирваният документ вече е тук. Сигурно се досещате, че става дума за т.н. Техническо решение № 2903/11.12.2003 г. с приложения №№ 1-29 към него. В продължение на цели три години я...

Продукти:
1 по-едра Есетра
щипка сол
щипка индийско орехче
2 връзки магданоз
1/2ч.ч. олио

Приготвяне:
Рибата се изчиства и измива. Реже се на котлети. Магданозът се реже много на дребно. Половината се разстила на дъното на тавичката. Рибните парчета се поръсват и от двете страни със сол и индийско орехче. Подреждат се върху магданоза. Върху тях се поръсва останалия магданоз. Ястието се полива с 1/2ч.ч олио и 1/2ч.ч. вода. Пече се на умерена фурна 30 – 40 минути.

Напук на икономиката и лошите прогнози издателският бизнес в САЩ полита нагоре с размах, показва ново изследване, цитирано в днешния брой на New York Times. Проучването Асоциацията на американските издатели (AAP) и Групата за изследване на книжната индустрия (BISG) - BookStats, разкри, че през 2010 книжният пазар в Щатите е скочил с 5,6% спрямо нивата от 2008 г. Над 2,57 милиарда книги са намерили читатели, което е ръст от 4,1%. В проучването са се включили близо 2000 издатели, търговци и дистрибутори от Щатите.

„Наблюдаваме съживяване и то по всички сегменти – масовите, академичните, професионалните и дори ученическите книги“, казва пред Times Тина Джордан, вицепрезидент на Асоциацията на американските издатели. „Във всяка категория виждаме растеж. Писаното слово е живо и здраво, независимо дали е на хартиен или дигитален носител.“

Най-забележително се представя университетската литература, която според BookStats бележи скок с 18,7% за три години. Масовата книга се класира със значително по-малкото повишение 5,8% до продажби от $13.9 млрд. през 2010 г., отчасти заради ръста на електронни книги. Младежките четива, които в момента се къпят във водите на паранормалната и антиутопичната фикция, изплуват нагоре с 6,6%. Стабилно извисяване бележи художествената литература за възрастни, която за три години се изкачва с 8,8% по книжната стълбица. Професионалната литература също отбелязва покачване, като продажбите в сегмента са се увеличили с 6.3% до $3.75 млрд. за 2010 г.

Електронните книги пък съвсем не отстъпват, вина за което имат разширяващият се и поевтиняващ пазар на е-четци като Nook и Kindle, както и надпреварата на издателите да дигитализират по-старите книги. През 2008 е-книгите са обхващали нищожния процент от 0,6 на целия книжен пазар, докато само след три години пазарният им дял е сериозен - 6,4%. Предпочитанията на четящите електронно клонят към художествената литература.

Издателката Доминик Рака, работила и по двете изследвания на пазара през 2008 и 2010 година, споделя пред NY Times: „Това показва, че индустрията като цяло е здрава. Мисля, че е окуражаващо. Наблюдаваме една индустрия, която се преобразява.“ Едно от най-важните заключения в доклада според нея е това, че в последните години издателствата експериментират все повече с мултимедийните продукти и преминават много сериозно бариерата на традиционното книгоиздаване.

Ето и презентацията, с която бе анонсирано изследването BooksStats в края на май:

[issuu viewMode=singlePage width=640 height=480 showHtmlLink=false documentId=110809051559-859952c1d53f4853bcb29b722cf02aec name=bookstats_bea2011_final_presentation username=azcheta tag=books unit=px id=5d2e98aa-0c2c-9898-1ea0-543e3c1c526e v=2]

Самата дефиниция за богатство се променя. Икономиката работи с числа, но е много далеч от точна наука, доминирана е от самопровъзгласили се гурута и по всеки въпрос има поне 5 враждуващи теории. Борси, акции, валути, институции – колкото повече научаваме за тях, толкова по-бързо агентите на пазара успяват да ги манипулират. Например “големите” кредитни агенции: уж частни и независими 100-годишни одитори, всъщност част от банките и заинтересувани да дават какъвто им отърва рейтинг. Уж са конкуренти, а са само 3 и пишат едно и също. Регулаторите (в белия свят) също са пълен фарс, вървят 3 години след събитията и вместо за мошенници, проверяват за пожаробезопасност. МВФ-та, корпорации, всички са са ояли и се дават в собствените си лайна.

Какво са парите? Накратко: хартийки, за които вярваме, че имат стойност, защото някой в бъдеще може би ще е склонен да работи за тях

Колко са заемите?

Какво е фалит?

Числото на дълговете на “развитите” държави вече е толкова голямо, че колкото и нули да му се пишат, нямат никакво значение. Колодата от карти е толкова висока, че не й се вижда дъното. Но сме впечатлени от това, че още не се е сгромолясала и й даваме надежди да изкара някоя друга година или десетилетие.

Ако сегашната система се запази:

Оптимистичният сценарий е да има “мек” срив, няколко малки кризи от по 4-5 години, вече избутахме едната. Населението да си изгуби парите и пенсиите бавно и да остане с усещането, че е поради негова грешка и е имало някакъв избор.

Песимистичният сценарий е голямо отлагане на Нормализацията, още 10 години агония и тотален срив след който всички ще сме на нулата поради зверската инфлация, дори и купилите злато и други метали.

Това поколение “мастити икономисти” нямат инструментариум да ни “изведат” от Кризата, няма магическо решение, което да бъде взето и всичко да си е по старо му. Едните “експерти” предлагат 50% повече държавен дълг на година, другите предлагат 20%. Текущата парадигма не дава решение как да пиеш без да плащаш.

Единственият начин за спасение е дефиницията за “парите” да се видоизмени. Да си изберем нов Господ, да започнем да вярваме в нещо друго и да си задоволяваме алчността по друг начин. До колкото имаме избор.

В глобалната мрежа се появи сайтът Officeleaks, на който желаещите могат да се оплачат от работодателя си, без да се боят от уволнение. В днешни дни всеки може да критикува шефа си и дори колегите си, но не и във Facebook или Twitter. Грозните думи по адрес на работодателя в социалните мрежи могат да бъдат видени, а примери за уволнение на недоволни, изказали се в интернет, вече има предостатъчно, пише Euromag. На разположение на онеправданите служители вече ще бъде порталът officeleaks.com, където на потребителите са предоставени анонимни форуми за обсъждане на условията на труд без никакви последствия. "Обсъждайте политиката на Вашата организация, изказвайте мнението си и споделете най-новите сплетни и клюки в условията на пълна конфиденциалност", пишат разработчиците на главната страница на ресурса. "Това е място, където можете да изразите всякакви мнения", уверяват организаторите.

Наскоро проведено проучване относно как социалната медия влияе върху хората показва развитието на антисоциално поведение, нарцисизъм и някои други недостатъци на характера. „Предозирането“ с Facebook може да доведе до развитието на подобни психологически разстройства в тинейджърите, според проучването проведено от Лари Росен, професор по психология в Калифорнийския университет. В презентацията „Сръчкай ме: Как социалните мрежи могат едновременно да помогнат и да навредят на нашите деца“ по време на 119-а годишна конвенция на Американската Психологическа Асоциация, Росен представи своите открития. Те са базирани на 1000 проведени анкети и на наблюдение на 300 тинейджъри, които са учили по периоди от 15 минути. Някои от негативните ефекти на употребата на Facebook включват – развитието на нарцисизъм в тинейджърите, които често ползват Facebook, антисоциално поведение, мания и дори агресия. С по-слаби оценки в училище са хората, които са проверявали поне веднъж Facebook по време на 15 минутния период на учене. Те също имат и по-слабо съсредоточаване в четенето. Но не всички открития са негативни. Едно от най-интересните е развитието на „виртуална съпричастност.“ Обикновено мислим за съпричастността като действие, което се извършва лице в лице, където прегръдки, лицеви изражения и мили думи помагат за подобряването на настроението на другия. Росен твърди, че тинейджърите изграждат способността да показват „виртуална съпричастност“ към техните приятели във Facebook. В допълнение, той твърди, че тази съпричастност може да се покаже и в реалния свят и да научи тинейджърите как да бъдат съпричастни с други в ежедневието.

Лошото време в Дъблин накара облачните услуги на Microsoft и Amazon да са извън строя през почивните дни. Силни гръмотевици са повредили информационните центрове на двата компютърни гиганта и са повредили системата за управление на генераторите. Платформата за облачен компютинг на Amazon, EC2, е била офлайн за втори път тази година, като първия път беше през април поради претоварен капацитет. „На този етап знаем само, че гръмотевица е ударила трансформатор и е станал пожар. По принцип след като напрежението падне от трансформатора трябва да се включат генераторите. Но удара е бил достатъчно силен за да повреди и част от системата за управление за генераторите, което е причината някои от тях да не тръгнат,“ беше написано на страница на състоянието на Amazon. Услугата, Business Productivity Online Suite, на Microsoft също е била извън строя. До 3 часа някои от услугите са били онлайн отново. Amazon е успяла да възстанови 60% от засегнатите операции в рамките на 12 часа. Microsoft написаха в Twitter, че са успели да възстановят услугите си за 3 часа. Дъблин е използван от множествено IT компании, защото градът предлага изгодни условия за данъците и добра свързаност, а и доста голям брой опитни IT специалисти.

Световните пазари са в паника. Акциите се разпродават, ресурсите поевтиняват, а парите и златото поскъпват.

Нормално е да дойде криза, като резултат от управлението на комунисти и популисти. Войните, раздутите социални разходи и раздутата администрация могат да спечелят избори, но означават високи данъци и неефективна икономика.

Не е нормално в кризата акциите да поевтиняват, а парите да поскъпват. Парите са хартийки, които се печатат от централните банки при поискване. Те са облигация без покритие. Зад акциите стоят фабрики, пристанища, техника. Зад ресурсите – функционирането на света. Зад парите не стои нищо.

Огромна част от съвременните пари съществуват само под формата на цифри в някакви компютри. Единственото обяснение, което имам за случващото се е, че в момента изчезват едни трилиони, които дори не са били отпечатвани. Съответно хартиените пари стават по-скъпи, противно на всякаква логика.

Това няма да продължи дълго.

:)) Хареса ми този анонс.
Да вземем да идем до там...

Нищо подобно фест 2011
...е музикален фест на открито, който се случва в град Стрелча.

Стрелча се намира през две преки от Пловдив, на две бири разстояние от София и вляво от пътя за морето.

Запазете си последната събота на август (27-ми) и елате при нас!

На стадиона сме!

Входът е свободен!!!

Спането също – носете си палатки и чували!!!

Стрелча не е пре(д)взета. Слуша от джаз до пънк. Полицаите тук пишат поезия, а светулките са по-големи от звездите!

С днешният пътепис Любо завършва поредицата си за най-високите върхове на Балканите. Ако кликнете върху името му (горе) ще можете да прочетете досегашните, а днес ще се катерим до най-високия връх на най-младата държава в региона ни – Косово. Приятно четене:

Косово – предразсъдъци или реалност

или една страна и една планина на една ръка разстояние.

Джеравица, Дечански манастир и Прищина.

Много приказки са се изговорили за тази страна и много предразсъдъци съм чул от хора, които никога не са ходили там и затова потеглих без да мисля за опасности и размирици и съм благодаран,че стана така, защото това се превърна в едно незабравимо пътуване на едно прекрасно според мен място, на което срещнахме само гостоприемство, дружелюбност и хубави хора!

В петък на 16.07 след работа натоварихме колата с раниците и малко храна и потеглихме. Посоката – Косово, но за днес трябваше

да стигнем до Куманово,

където ще спим при мой приятел и на следващия ден всички към планината Проклетия и нейния най висок връх – Deravica – 2656 m. В Куманово бяхме към 23:00 ч. То от София е много близо, но като се започнаха едни проверки на границата, пък „А дай и рамата да видим“. То вярно, че и беше скучно на служиталката, пък и сърдита беше, ама си имаше занимание да люпи семки и не знам защо се занимаваше с нас.

В Куманово бяхме свидетели на истинско македонско гостоприемство.

Седнахме на една маса и като се почна едно ядене. Много добре беше сготвила майката на моя приятел Деян. Благодаря, Деяне, всичко беше чудесно, а полято със Скопско пиво още по-хубаво.

След софрата спахме към 2:30 ч и в ранни зори поехме към косовската граница и дългоочакваната

планина – Проклетия,

която си е бая проклета, но и изключително красива!

Границата с

Косово

минахме без проблеми. Културни, спретнати служители и добра организация. Купихме си застраховказа 30 евро, защото Косово не е член на споразумението „Зелена карта“ и минахме. Скоро след границата пътя се отклонява и пресича през Шар планина в посока град Призрен. Прекрасен асфалт, никакви дупки и красиви планински гледки. Е , има завой бая, но това не пречи. Колкото и странно да звучи, но в Косово не влязох в нито една дупка. Прекрасен асфалт или поне добър.

Прави ми впечатление, че косоварите, въпреки че са си чисти албанци карат много спокойно и са отстъпчиви на пътя. Несравнимо е с бясното каране в Албания.

Град Призрен

го разглеждаме в движение и продължаваме към

Dakovica

като попът купувам една диня за след планината на много изгодна цена – 20 цента за килограм. От Dakovica се продължава за

град Дечани и от там се завива към Дечанския манастир,

който ще оставим за утре. От манастира са още 10 км по черен път, който на е много хубав, но става за кола. Стига се до

село Koznjar,

където оставяме колата в двора на ресторанта там като естествено попитахме и дори отказаха пари. Това е място , което не бих нарекъл село. Тук имаше само ресторанта с рибарник и още 2 постройки. Тук след оправяне на багажа, мотане и хапване нарамихме раниците и хайде нагоре. Първоначално се върви по същия черен път и един трактор, който караше пясък ни качи на Стоп върху пясъка и ни спести 20-30 мин ходене. Преживяване си беше. Не се бях возил в трактор с пясък досега. По данни от поляци, които са идвали тук ни предстояха към 6:30 ч ходене, а всъщност се оказаха 9 ч без много да се мотаме, но както и да е. Срещаме полицай с Тойота Ланд Круйзер да патрулират из черните пътища на гората да няма размирици. Всички бяха спретнати и говореха английски. Само вратовръзки им липсваха. Пожелаха ни приятно изкачване и се разделихме. Първоначално пътя минава през гората, а след като тя свърши се разкрива страхотна гледка и има няколко бараки на косовски овчари, които бяха много готини хора и говореха сръбски та се разбирахме. Бяха баба, дядо, млада жена и малко дете.

Младите говореха само албански и с тях комуникацията беше със жестикулации. От албански нищо не отбирам. Скромно живеят хората тук, но са заобиколени от такава красота и спокойствие. Казваме си чао до утре и продължаваме.

От тук следва 1 час ходене по наклонени пасбища сред крави и овце и после СТРЪМНО, ама мноооооого стръмно.

Пейзажът тук напомня много на Алпите, но е някак си много по-диво и непокътнато от човека. Местните ни казаха, че идват главно поляци и чехи. След много стръмното се оказа, че има още доста не по-малко стръмно и двама от групата казаха, че са до тук.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Беше късен следобед и нагоре продължихме аз и Краси. Още 30 минути стръмно изкачване и върха се показа за първи път в цялата си прелест огрян от залязващото слънце. Следваше малко равно после още малко изкачване и ето ни на

върха на Deravica

Върха е най-висок в Косово

и втори по височина за планината Проклетия.

Поздравяваме се с Краси. И за двама ни това е последният Балкански Първенец, на който не сме се качвали, но определено, не бих поставил тази прекрасна планина на последно място. Гледката е поразителна.

Времето е ясно и всичко се вижда като на длан. На триангулачния знак на върха има оставени няколко гилзи от калашников, за да ни напомнят къде се намираме и какво е ставало тук не много отдавна. Седим на върха и не ни се тръгва, но е време. Слънцето е вече ниско и срамежливо се скрива зад околните върхове. Залезът спира дъха. Слизаме при другите двама, които ни гледат с очакване. Вкупом слизаме още малко и опъваме палатката на около 2200 м.н.в. В близост минава много бистър поток, от който водата може да се пие. Тъкмо опъваме палатката и над главите ни се показва вечерното небе, отрупано с безброй звезди, които трудно се виждат в големия град. Луната също се е лепнала там сред звездите за контраст и огрява нощната планина. Хапваме русенско варено и лягаме да спим след чудесния ден, защото утре предстои един не по-малко дълъг ден.

Вдигам групата към 6:00 ч, събираме лагера и по обратния път надолу. Спираме при нашите приятели. Те ни правят кафе и ни канят да седнем. Говорим си за живота там и в България. Хората казвт, че имат 8 деца, които работят в Швейцария. Едното момче от групата реши да подпомогне малко хорицата и поиска да платим за кафето, но като се разлюти бабата, като скочи като младо яре - „Не искам пари!!! Вие сте ми гости. Ние пари имаме ,колкото ни трябват, а и повече“. В крайна сметка оставихме едно Русенско варено за проба, което не отказаха, сбогувахме си и тръгнахме надолу.

Веднага направих сравнение на тези албанци тук и онези в Албания, за които си ходещо портмоне и гледат да те изтръскат и да те метнат нещо. Е, със сигурност и там има свестни хора, не може да няма. По обратният път бързаме и в ранния следобяд стигаме до колата, която седи и послушно ни чака. Идва собственика на ресторанта да ни пита как сме си изкарали и дали сме имали някакви проблеми. За щастие нямахме. Благодарим и тръгваме надолу. Спираме след малко до реката да цопнем динята да се изстуди и да се охладим в ледените води. Супер такава свежест и от динята и от ледената вода. Айде и тук отиде 1 час и времето бая напредна.

Дечанският манастир

се охранява строго от италиански войници. Наоколо постоянно минаваха джипове на KFOR, който всяваха респект.

Паркираме до единствените туристи освен нас. Истински пътешественици от Словения с джип Ланд Роувър, много добре оборудван и отрупан с много лепенки от Пакистан, Иран, Сирия, Йордания, Мароко. Ето това са истинки пътешественици! Манастира е много спретнат и добре поддържан. Хубаво местенце.

От тук посоката е към град Pec,

където си купуваме от местната бира, за да я тестваме и се отправяме към Прищина. Улучваме деня на сватбите – общо 12 видяхме за цялото връщане и доста ни забавиха, защото пречеха на движението, ама какво да се прави. Прави ми впечатление, че всяка трета кола в тази страна е с швейцарска регистрация. Има и много от скандинавските държави. Намерили са си някаква ниша по тези страни косоварите няма спор. На път за Прищина виждам единствената кола в Косово с българска регистрация от Благоевград.

Прищина!

Свикнали сме да чуваме това има наред с Чечня, Газа и т.н. И новините обикновено са били с една и съща тематика, но този път за мен Прищина е нещо различно – туристическа дестинация. В града няма какво толкова да се види освен да се усетят и видят последствията от войната. Виждам билборд с войник с металодетектор и малко дете, което си играе до него, а посланието е „Нека войниците да изчистят местата, където децата играят от мини“. Доста тягостно. В центъра на града има надпис с колеми каменни букви – NEW BORN.

Доколкото разбирам от Деян, косоварите са го сложили след независимостта си.

Разхождаме се из центъра, хапваме преди да тръгнем и оттук посоката е към Сърбия и после към Куманово, за да оставим Деян. От Косово излизаме през КПП-то след град Гниляне. На граница никакви проблеми. В Куманово сме към 9:30 ч. Оставаме при Деян 30 минути и потегляме към България. Късно вечерта сме в София. Имам да спя 3 часа и понеделник и работата ме зоват, но след чудесния уикенд не е толкова гадно :-) Всичко като километри – 834 км.

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Косово– на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Косово в деня на независимостта си(1): Поглед от Прищина
2. За там където стрелянето по линейките е забранено, а за танковете има пътни знаци, или екскурзия до Косово
3. При нашенци в Косово (1): Сватба при гораните (с.Драгаш, Косово)
4. Пътеписче… :) (Мото-уикенд из Сърбия, Косово и Македония)
5. Косово в деня на независимостта си(2): Поглед от Скопие
6. При нашенци в Косово (2): Гораните от Рестелица
7. До Батошевския манастир Успение Богородично
8. При нашенци в Косово (3): На гости при гораните от Зли поток
9. Руенски и Рилски манастир
10. Черепишки манастир
11. На мотор от България през Македония до Албания и Гърция или как не влязох в Косово
12. Израел – мистика и реалност (2)

От ЕКА са съобщили , че РН Ариана-5 , успешно е стартирала от космодрума Куру и извела на планираната орбита два телекомуникационни спътника Astra-1N и японский BSAT-3c (JSAT-110R).

В края на миналата седмица се заговори, а през тази със сигурност ще се говори още по-разпалено, за понижения кредитен рейтинг на Съединените щати. Любителите на епични сюжети виждат в това началото на края на световния ред, докато недоверчивите и скептични мърморковци са по-склонни да приемат, че става въпрос за поредния глобален цирк, чиято единствена цел е да се повишат лихвите по дълговете, от което да спечелят заинтересованите банки. Кредитният рейтинг е теоретична величина, която се използва при изчисляването на взаимоотношенията между страните по даден дълг – когато рейтингът се понижава, расте рискът; когато рискът расте, този, който го поема, трябва да се застрахова допълнително и основният инструмент за това е размерът на лихвата. Тоест, колкото по-нисък е кредитният рейтинг, толкова по-високи са лихвите.

Друг е въпросът каква точно обективна стойност имат оценките, които рейтинговите агенции дават на едно или друго нещо. Помним, че ипотечната криза започна точно когато една от тези агенции обяви, че е сбъркала в оценката на инструментите, в които инвестираха банките, и че тези инструменти са много по-рискови, отколкото бяха представяни от „авторитетните” рейтингови институции. Тогава се срина инвестиционната банка „Леман брадърс” (според мнозина принесена в жертва от правителството за назидание на останалите) и се отвори кутията на Пандора. Разбра се, че през цялото време кредитните агенции са давали невярна оценка на финансовите продукти, основани на американски ипотеки през 2007 г. Така започна последната криза. Сега кредитните агенции са на път отново да коригират оценките си, но този път по отношение на една държава, която винаги се е радвала на максимален кредитен рейтинг. Дали ще признаят, че през цялото време са лъгали инвеститорите, че Съединените щати са най-сигурното място за техните пари? И ако го направят, коя кутия ще отворят и коя криза ще отпушат този път?

Най-черногледите казват, че идва нова криза. Това не е вярно, защото, за да идва нова криза, старата трябва да си е отишла, а това не е така. И не би могло да бъде, особено след като миналата година Федералният резерв реши да спасява икономиката, като налее на банките нови 600 млрд. долара – точно обратното на това, което го съветват „австрийските” икономисти. Впрочем Федералният резерв, самият той частна банка с основен клиент държавата САЩ, винаги е бил склонен да подкрепя другите американски банки в труден за тях момент под предлог, че е загрижен за вложенията на обикновените хорица и за правилното функциониране на кредитните им карти, които банките щедро им раздават срещу ангажимента да задлъжняват към тях все повече и повече. А не се ли страхуват банките, че хорицата в един момент ще задлъжнеят толкова, че ще спрат да могат да си обслужват задълженията? Не, защото тогава банките ще фалират и Федералният резерв ще се втурне да ги спасява, като им налива космически суми, с част от които членовете на бордовете на фалиралите банки ще си раздават космически премии в края на годината по случай успешния фалит. И при това положение кой може да обвини банките, задето техният основен предмет на дейност е причиняването на собствената им несъстоятелност, след като за тях това се оказва най-доходно? За съжаление, напоследък и държавите се научиха от банките и то, за още по-голямо съжаление, не само в Америка. Какво се случи на гърците, след като години наред ядоха, пиха и се веселиха на вересия, получаваха по 14 заплати и повече от половината население беше на синекура в администрацията? Разориха се, фалираха и Европа тръгна да ги спасява с пари. Демек, платиха им, задето са профукали всичко.

Изобщо, в света, след Френската революция и особено след Втората световна война, има нещо нездраво. От образ и подобие Божие сме се превърнали в консуматори на полуфабрикати и домакински електроуреди. Смятаме за праг на бедност онова, на което само преди две-три поколения се е гледало като на недостижим лукс. Уж човекът е най-интелигентното нещо на света, а не може да разбере, че няма как да придобие и използва нещо, което не е създал или произвел. Ама как така! Нали в цивилизованите страни на хората всичко им е на кредит?! Да, кредитът е ползване на нещо, произведено от някой друг, срещу нещо, което ти ще произведеш някога в бъдещето. Но ако не го произведеш? Тогава ще фалира този, който ти е дал кредита. Или онзи, който му е гарантирал кредита. Или третият, който е застраховал гаранцията на втория. Но когато държавата тръгне да спасява всички по веригата, ще фалираш ти, защото държавата ще спасява с парите от твоите данъци. Но ако си платиш данъците с кредит… и тъй нататък до пълния разпад на системата. А в момента системата е такава, че повечето хора са получили кредити на стойност, която дори и теоретично не са способни да произведат до края на живота си. Същото важи и за банките, същото важи и за държавите. Накрая всички ще признаят, че нещата не са такива, каквито са ги изкарвали и че длъжниците няма да могат да си върнат дълговете. Тогава всички кредитори и инвеститори, всички централни банки и разни държави като Норвегия и Китай, които влагат излишните си пари в американската икономика, ще пият по една студена вода. Доларът ще престане да бъде резервна валута, ще се върне златният стандарт и Картаген ще бъде разрушен.

Tweet

Прозрачност, елиминиране на посредниците, разнообразяване на енергийните източници, развиване на възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност - това са четирите послания на САЩ към България в разгара на газовата криза през зимата на 2009 г. Те са прецизирани от посланик Макълдауни в поверителна грама изпратена до Държавния департамент и озаглавена "България се самоизмъква от енергийната дупка" [09SOFIA15] (Превод на български). 

От грамата става ясно, че посланикът е обсъждал тези теми с български официални лица. В опциите за диверсификация е включено изграждането на втора, средна по размери рафинерия, която да конкурира "Лукойл" и на второ газово хранилище. Американците са предложили техническа помощ и включване на американски фирми в проекта.

От текста не става ясно кой от българските политици и/или експерти е говорил за строителството на втора рафинерия, на какво ниво и колко детайлно е обсъждан този въпрос.

Енергийният сектор в България е характеризиран като "мътно блато". Посланик Макълдауни смята, че спирането на газа от Русия дава шанс на България да се отърси от близо 100% зависимост от руските енергийни доставки и да се освободи от "свързани с Русия приближени лица и паразити, които се хранят от наеми". Макълдауни предупреждава, че руските интереси и посредниците ще окажат съпротива, но "все пак се отваря една възможност".

Коментар на Биволъ: Проблемите в енергийния сектор са честа тема в американските дипломатически доклади изтекли в Уикилийкс. В около 5% от 251 287 документа се среща ключовата дума ENRG. В докладите изпратени от София тази ключова дума се среща в повече от 10% от грамите. Анализите на посланиците са твърде подробни, а заглавията цветисти: Мръсна енергия: корупция и липса на прозрачност измъчват българския енергиен сектор, Жадна за страсти България в леглото с мускулестата двойка на Газпром и Лукойл.

От цитираната грама на посланик Макълдауни се разбира, че целите на САЩ в България са мащабни, но "реална промяна на начина, по който България извършва всичко в енергийния сектор" очевидно не е постигната повече от две години след газовата криза.

Любопитно е, че темата за строителството на втора рафинерия не се обсъжда изобщо в българското публично пространство, но беше отхвърлена в руската преса преди няколко дни със странния аргумент, че "Лукойл" произвежда повече, отколкото реализира на вътрешния български пазар.

Този аргумент може и да има икономическа обосновка, но темата за енергийната зависимост на страната е преди всичко политическа и съотнесена към националната сигурност, както показаха бързо забравеното спиране на руския газ през 2009 г. и текущата криза с лиценза на "Лукойл".

Уикилийкс разкри, че руската енергийна политика спрямо България и други страни се свежда до груб шантаж и заплахи за спиране на енергийните доставки. Конкретно за България това става ясно от оплакванията пред американските посланици на двама български премиери: Сергей Станишев през 2006 г. [06SOFIA565] и Бойко Борисов през 2009. [09SOFIA561]

За едно съм съгласна с норвежкия масов убиец. Затова, че политическата коректност е калпава и не работи така както поддръжниците й я рекламират. Защото цензурата може да има успех само в тоталитарни общества и не е ефективна в Евросъюза, дори срамежливо поприкрита с ляволиберални лозунги:

"Политическата коректност е политически, културно-социологически термин, отразяващ установяването на система от рамки и правила, включително "политически коректен език", който има ограничаваща функция във връзка с етически, морални съображения, и тази задържаща и ограничаваща функция е по отношение на всяка обществена и социална изява, която би могла да касае теми от тънък характер, както и възможния и допустим обществен дебат по редица остри обществени проблеми и използваната в такива дискусии терминология."

Wikipedia

Теоретичните дискусии по темата не са продуктивни. Средностатиският еврогражданин, включително нашият, знае това. Знае например, че имаме проблем с ромите. - установилата се гетоизация със съпътстващите липса на адекватно образование (голямата част от децата, които не учат, са роми), семейно планиране (знание за методите да не се забременява и разбиране, че това е необходимо) и произлизащите от това безработица, престъпност и т.н. Средностатистическият българин знае това, но също така знае, че не може да говори за него. Може да говори само за полицейското насилие срещу роми и за това, че ги преследват - например във Франция, даже ни ги връщат.

Проблемът е, че средностатистическият човек не умее да формулира тези проблеми на "високо" ниво - гетоизация, социално изключване и прочие дъра-бъра ляволиберални бърбореници. А също така - и ПО-ВАЖНО! - не ги разбира. Отгоре на всичко е прав. Защото така наречената политическа коректност изключва обсъждането на проблема по същество и така го оставя само на десните популисти: "Ама моля ви се, не е признак на добър вкус да говорим за ромската престъпност,... аууу!..., к'ъв национализъм, не ви е срам!"

Това е лицемерие! Освен, че е безумно тъпо! Забраната да се говори за нещо не забранява съществуването му!

Лицемерие е, че старите страни.членки на Евросъюза не желаят да осъдят официално комунизма като мракобесна идеология и практика, равна на нацизма, прикривайки се с ляболибералното смокиново листо.

Лицемерие е, че не се говори за ромския проблем у нас - установилата се гетоизация със съпътстващите липса на адекватно образование Теоретичните дискусии не са продуктивни. Пример е ромският проблем у нас - установилата се гетоизация със съпътстващите липса на адекватно образование (повечето деца, който не учат, са роми), на семейно планиране (знание за методите да не се забременява и разбиране, че това е необходимо) и произлизащите от това безработица, престъпност и т.н. Всеки средностатистически българин знае това, но не е прилично да го говори. Може само за полицейското насилие срещу роми и за това, че ги преследват - например във Франция, даже ни ги връщат.

Резултатът от тази щраусова политика е, че един изключително важен дебат е оставен на антисистемните популистки националистически партии (Народния фронт на Льо Пен, "Атака" у нас и сума други северноевропейски и всякъдешни). И кво следва? Забраняваме бурките, минаретата... алоу, що не забраним и съответните имена, ъммм? Кретенските решения на французите и швейцарците за бурките и минаретата уж са адекватен отговор на страховете на масите, но са тежко безсмислени - не само от същностна гледна точка, но и от съвсем прагматичния дългосрочен абсурд: "Те" вършат "черната работа" в ЕС (затова не можем да ги прогоним), но с тези темпове "те" ще станат повече от "нас". Да сте чули някой да обсъжда публично този страх? Страхът на белите християни - жители на Европа, че са заплашени от мюсюлманите?. Не, не е допустимо в "сериозната" политика и "сериозните" медии да се обсъжда това.

У нас е същото: Има негласна забрана да се говори за драстичната гетоизация на ромите и съпътстващите й липса на адекватно образование (огромната част от децата, който не учат, са роми), семейно планиране (сиреч методи да не се забременява и разбиране, че това е необходимо) и произлизащите от това безработица, престъпност и т.н. Всеки средностатистически българин знае проблема, но не е прилично да говори за него. Може да говори само за полицейското насилие срещу ромите и за това, че ги преследват - например във Франция, даже ни ги връщат.

А масовият убиец Брейвик говори именно за тези "забранени" неща. И, мисля, че този дебат трябва да бъде приет - за мултикултурализма, за емитрацията в ЕС, за проблемите в интеграцията на мюсюлманите....

Замитането под килима на нещо, което съществува, е тъпънарско политическо решение - както най-малките деца вярват, че ако си затворят очите, лошото ще изчезне. Хитлер и нацизма не само трябва да бъдят заклеймявани, но и изучавани е обсъждани - което не може да е пълноценно без изследването на нацистката библия "Моята борба". Издават я маргинални издателства, близки до популистите-националисти. ЗАШО? Ако бях издател, ще я идсам съпроводена с професионален коментар - БЕЗ да накърнявам текста.

Ако погледнем така Брейвик, лъсва като въшка на чело, че преписва чужди мисли, отгопе на всичко неконститентно (сиреч едно не се връзва с друго). За плагиатството -- в Wikipedia

Прословутият му манифест "2083 - A European Declaration Of Independence" e боза, забъркана от уж ф4илософски и научни твърдения.; а в действителност - тъпа, скучна компилация + примитиветн роман на личността, сиреч "ай!, да ви кажа как стигнах дотук". В тозе план и Жан-Жак Русо е по-интересен. Дори Унабомбър. Нашият човек - осврен това, че пише глупости - е досаден до няма накъде.

Защо този бъркоч от тъпо разбрани класически текстове и изблик на лични комплекси е сякаш под възбрана? Вестникарските и новинарски сайтове (както и хартиените) го цитират избирателно. Политическа коректност. А фантасмагориите на Брейвик ги споделят милиони жители на ЕС. Това, че не си го признаваме, не го променя.

С идеите, въплътени в текстове, трябва да общуваме на полето на свободните дебати. Да спорим с нацистите, позовавйки се И на "Моята борба". Да осмисляме Брейвик, обсъждайки И манифеста му. Невъзможно е да се спре разпространението на такива текстове. Въпросът е какво да правим с тях. А това не се решава със забрани.

Заради всичко това давам манифеста му, защото той трябва да се обсъжда, за да може да дискутира с него, да бъде демистифициран като идеологическа библия. Защото освен нескопосна компилация, граничеща с плагиатството, е и безумно скучен.

Директно сваляне - http://www.megaupload.com/?d=IDIORAYY
Торент в Piratebay: - http://thepiratebay.org/torrent/6560898/2083_A_European_Declaration_of_Independence

С враждебните на демокрацията идеологии трябва да се воюва демократично. Няма по-голяма заплаха за демокрацията от забраната на мисълта и словото.