До момента ГЕРБ спазват обещанията си. Филмирано е от хеликоптер, а коментарите са лично от Плевнелиев.

До момента ГЕРБ спазват обещанията си. Филмирано е от хеликоптер, а коментарите са лично от Плевнелиев.

Орбиталните телескопи Plank и XMM-Newton са открили досега неизвестен галактически кластер с огромни размери. Уникалното космическо формирование е било намерено когато телескопа Plank е изпълнявал планово сканиране на небесната сфера в микровълновия диапазон , използвайки така нареченият Микровълнов фон на Вселената, а също така е изследвал плътноста на разпределение на веществото с помоща на ефекта на Суняев-Зелдерович.

Журналист интервюира милионер. – Какво ви помогна в бизнеса? - Убеждението, че сами по себе си парите не играят никаква роля. Важна е само работата. - И това убеждение ви направи богат? - Не, забогатях, след като убедих в това подчинените си. Усмихни се, България, през последната година, въпреки кризата, броят на милионерите у нас се е увеличил с 66. Явно бизнесмените ни са доста успешни в убеждаването на подчинените си или пък просто имат добри контакти в правилните хора от властта. Всъщност да си много богат невинаги е проста работа. 80-годишен милионер се сгодява за 20-годишна манекенка. Преди сватбата той отива на преглед при доктора си: - На твоята възраст сексът може да бъде опасно занимание, дори смъртоносно - предупреждава го докторът. - Какво пък, ако тя умре, умре.

На лице са първите съдебни решения, които дават "карт бланш" за принудителното събаряне на скандалното курортно селище "ЗлатнаПерла", което бе построено напълно незаконно в Природен парк "Странджа". С решения от 25 юли, Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбите срещу две заповеди на РДНСК-Бургас за събаряне на постройки в селището изникнало в защитена зона южно от гр. Царево.

Вилното селище се състои от 10 обекта и за всеки от тях трябва да бъде издадена отделна заповед, която подлежи на обжалване пред местния административен съд. До влизането на булдозерите ще мине още време, тъй като фирмата Краш 2000 ще обжалва вероятно и на по-горна инстанция във ВАС. 

Raging Buffalo: Абсолютно незаконното строителство, появило се с помощта на углавно криминално престъпление, което само за броени дни съсипа една безценна природна забележителност, вече 7-ма година не може да бъде премахнато от българските институции. По всяка вероятност се очертават още доста месеци, дори години на съдебно протакане и импотентност законът да бъде задействан. Подобна индикация говори най-добре за същността и на предишните, и на сегашните властимащи от всички категории в държавата ни. Кому помага и насърчава българскто правораздаване - тези, които се стремят да спазват законите, или тези, които живеят с мисълта, че държавата им е бащиния, а населението й (т.е. всички ние, обикновените българи данъкоплатци), сме крепостно население за обслужване на феодализираните им владения?

В момента селището е собственост на фирма "Саут уест", която е 100 % притежание на "Минстрой холдинг", фирма на бившия "мултак" и заместник на Илия Павлов - Николай Вълканов. Същата фирма даде милионния хонорар на лидера на ДПС Ахмед Доган за хидрогеоложки консултации. За ДНСК обаче фирмата, която трябва да събори обектите продължава да е Краш 2000.

Последният трик приложен от Краш 2000 беше да поиска съдебна експертиза за височината на постройките. Според фирмата РДНСК-Бургас не е компетентна да издава заповеди за събаряне на сгради по-високи от 7 метра. Експертизата обаче доказва, че двете вили обект на заповедите за събаряне не са по-високи от 7 м. и жалбите на Краш са отхвърлени.

Не е ясно колко време ще продължат експертизите за останалите вили и ресторанта, които може да се окажат и по-високи от 7 м. В такъв случай заповедите за събаряне трябва да бъдат издадени от централата на ДНСК, а не от регионалния директор.

Как "социално слабият" съд бранеше "Златна перла"

Вилното селище изникна преди 5 години в природен парк „Странджа" с фалшифициран документ за липсата на необходимост от ОВОС. Въпреки, че ВКП доказа, че документът, на базата на който е издадена строителното разрешение е абсолютно фалшив, кметът на Община Царево - Петко Арнаудов отказа да ревизира издадените предписания и разрешителни на Краш 2000 и фактически се превърна в съучастник. Прокуратурата обаче хвърли формално вината на починал чиновник (който не може да бъде разпитан и да се защити), отказа да разнищи престъплението докрай и да установи точно кой е донесъл незаконно в общината фалшификата и защо. Подаденият сигнал за това от журналисти на "Биволъ" не бе разгледан изобщо по същество от бургаските прокурори, които тенденциозно "чадъросват" всички далавери в южната морска община, свързани с кмета Арнаудов и юриста му Евгени Мосинов - и двамата видни номенклатурчици от БСП. По времето на станишевото правителство това изглеждаше поне логично, но сега когато на власт е ГЕРБ промяна няма.

Селището "Златна перла" се превърна в символ на наглостта на строителните предприемачи и местната власт, след като Петко Арнаудов и собственикът Краш 2000 колективно атакуваха във ВАС и постигнаха ликвидирането на целия парк "Странджа" през лятото на 2007 г., за да узаконят по този начин своеволията си.

Към този момент беше малко известен фактът, че ВАС с председател Константин Пенчев е получил предварително на социална цена терен от 2250 кв/м на брега на малкия плаж в Лозенец. Община Царево продава без търг и конкурс земята срещу скромната сума от 40000 лева или 8,5 евро на квадратен метър. Пазарните цени за регулиран парцел на първа линия в Лозенец по това време стигат до 200 евро. Съдът си построи там почивна станция за 3 млн лева скромно наречена "Учебен център". Първите "обучаващи се" съдии се настаниха на "учебните" шезлонги с изглед към морето през юни 2007 г., малко преди тричленката на ВАС да заличи парк "Странджа". Последното е само една от "услугите", които върховните магистрати са правили на Арнаудов и Мосинов. Не по-малко скандално решение на получилите почивна база за "без пари" врховни съдии е узаконяването на продажбата на 120 дка земя на плажа на к-г "Корал" за 4 евро/м2, но това е друга тема на разследване и публикации.

Решението на ВАС да закрие най-големият Природен парк в България, заради олигархично-корупционни интереси предизвика улични протести. След намесата и на авторитетни европейски институции се стигна до намесата на Народното събрание, което гласува специален закон, забраняващ на съда да преразглежда статута на природните паркове.

Съдебната сага обаче продължи и ще се запомни с включването на "социално слабия" съдия Андрей Икономов, чиято майка получи право на строеж на първа линия в Приморско. Малко преди да бъде отстранен от длъжност той се опита да узакони две от сградите, докато другите 8 бяха категорично обявени за незаконни от други състави на ВАС. Нужно е да се припомни, че именно Икономов бе съдията, който си позволи да премахне по аналогичен начин и защитата на един от най-големите пясъчни плажове в Европа - "Камчийски пясъци". Това отвори "законна" форма на неговата продажба на частни "инвеститори" с цел застрояване.

В крайна сметка след скандалите с малоимотните магистрати и придобилият международна известност казус с учебния център наречен от местните "Темида бийч", ВАС се произнесе окончателно, че цялата "Златна перла" е незаконна. Това отключи процедурата за събаряне.

Чадър и от ДНСК

Дори след окончателното обявaване на "Златна перла" за незаконна, заповедите за събаряне бяха блокирани от тогавашния шеф на ДНСК - Иван Симидчиев. През май 2009 той изпраща писмо до РДНСК – Бургас, в което пише, че около „Златна перла" има нови обстоятелства и има възможност „за правилно приключване на случая", т.е. за узаконяване на комплекса. Законът за устройството на територията обаче не дава възможности да се узакони нещо, което веднъж е било обявено за незаконно.

През април 2010 г. ВАС изненадва с поредното си решение – строителният контрол действа по собствена преценка и отказите му да изпълни правомощията си са необжалваеми. Въпреки, че съдът е обявил „Златна перла" за незаконна, ДНСК е освободена от законовото си задължение да събори незаконния комплекс.

Скандалът стигна и до прокуратурата, която образува досъдебно производство за забавянето на заповедите за разрушаване. В крайна сметка Симидчиев беше отстранен през октомври 2010. Формален повод станаха разкритията за 45 незаконни обекта край Ивайловград, "открити" след въздушната акция на НАП. Преди това екоорганизации многократно апелираха за освобождаването на Симидчиев заради "Златна перла" и лифтовете в Пирин и Рила.

Новият шеф на ДНСК ускори издаването на заповедите за събаряне, а министърът Росен Плевналиев нееднократно се закани, че "Златна перла" както и други незаконни обекти ще бъдат съборени след приключването на съдебните процедури.

Престъпление има, наказани не

Биволъ продължава да търси от институциите отговор на въпросите кой ще понесе отговорност за закононарушенията около построяването на незаконния обект. До момента не е известно дали Краш 2000 е платила глобите от 50 000 лв. и 268 800 лв. по актовете на РИОСВ от 2006 г.

Както споменахме няма разследване и на извършеното най-сериозно престъпление в основата на тази емблематична корупционна схема – фалшифициран подпис на зам. министър. Журналистите от Биволъ сигнализираха Прокуратурата, Комисията по корупция в Народното събрани и дори новата структура БОРКОР със сигнал за случая и настояха за разследване. До момента няма отговор от нито една от сезираните институции. Прокуратурата мълчи, въпреки очевидната изгода от фалшификата за имащите интерес от строежа - Краш 2000 и конкретни лица в Община Царево, които а участвали в издаването на строителните разрешителни и бранеха персонално строителството, с мобилизирането на сериозни ресурси.

Документът с фалшивия подпис на зам.-министър Йордан Дардов

Краят на Facebook ще е на 5 ноември тази година. Това обяви една от най-големите хакерски организации "Анонимните". Във видео съобщение в интернет те заплашват да изтрият социалната мрежа. Една от причините е нелегалният достъп до личните данни на абонатите и заблудата, че всеки може да изтрие акаунта си, предава news.bg. Групата от анонимни хакери е смятана за извършител на редица атаки срещу сайтове, сред които на американския Сенат, картовите компании Visa и MasterCard, както и на повече от 70 полицейски електронни страници в САЩ. "Вашето средство за комуникация, което толкова обожавате, ще бъде унищожено. Facebook продава вашата информация на правителствени организации и дава нелегален достъп на фирми за сигурност, така че те да могат да шпионират хора от цял свят. Всичко, което правите във Facebook, остава там", се посочва още във видео предупреждението. Атаката срещу социалната мрежа е наречена "Операция Facebook 5 ноември 2011". От "Анонимните" призовават всеки, който също е хакер или човек против ограничаването на личната неприкосновеност, да се включи в унищожаването на социалната мрежа. На тази дата във Великобритания се отбелязва нощта на Гай Фокс, който през ХVII в. искал да взриви парламента в Англия. На терориста е посветен филмът V като Вендетта, в който Гай Фокс е изобразен с маска. Тя е станала символ на хакерите от Anonymous.

Мартин Димитров е роден на 13 април 1977 г. в София. Завършил е Френската гимназия, а след това УНСС. Работил е в Института за пазарна икономика. През 2005 г. е избран за депутат от листата на коалицията ОДС. През 2008 г. след вътрешни избори в партията става лидер на СДС, а по-късно е съпредседател на Синята коалиция. Той е депутат в 41-вото НС и също така е председател на икономическата комисия в парламента. - Г-н Димитров, поради новата икономическа криза наши леви политически лидери очертаха мрачни прогнози за национална катастрофа, какво мислят обаче десните политици и в частност вие? - Положението наистина е много сериозно. Когато идва криза в кризата, се очертават допълнителни рискове особено за крехка икономика като българската. В такава ситуация е важно да се запази финансова дисциплина. Най-големият риск за България обаче в тази ситуация са разходите, които правителството ще направи за предстоящия вот. Става въпрос за помпозното рязане на ленти на разни чешмички,...

Цяло едно поколение британци се чувства изолирано и обединено от омразата срещу елитите и полицията. Ножицата между бедни и богати се разтваря все по-широко, а етническите малцинства се чувстват все по-дискриминирани. Пол Багюли изследва културите на протеста и масовите изстъпления в университета в Лийд. Според него протестите на хората във Великобритания не са насочени срещу бедността и голямата безработица, а са по-скоро последствие от тях. "Протестите са демонстрация на сила, но не са политически, а само отразяват пропуснатото от политиката - казва той. - Хората не опустошават банки, за разлика от събитията в Атина неотдавна, не атакуват и филиалите на Макдоналдс, както става редовно по време на безредиците по 1 май например. Става дума не за критика срещу капитализма, а за вандалство", категоричен е ученият. Пол Багюли е на мнение, че ситуацията в Гърция и Испания е била по-различна от тази във Великобритания. Според него тя по-скоро е сравнима с протестите от парижките...

Преди години влизах в един британски форум. Веднъж получих анонимно електронно писмо. Беше пълно с обиди и се въртеше около това, че съм българин и изпражнение. По всичко личеше, че е писано от англичанин от същия форум. Авторът се беше постарал да не се разбере кой е. Имейлът беше изпратен през сайт, който не позволява ай пи адресите да бъдат проследени. Би било достатъчно, ако просто бе регистрирал нова поща с непознато име. Беше го направил така, сякаш мигновено щеше да се задейства бригада хакери и следователи, които да го издирват по петте континента. След като му отговорих със също така обидно писмо, без да се крия кой съм, се замислих по случая. Първото ми заключение беше, че това е страхливец и параноик. После, че идва от страна, където всяка дреболия има последствия. В България се ругаем под път и над път. Нито аз, нито държавната машина щеше да си направи труда да търси автора. Но той не го знаеше. Обикновено си мислим, че доброто държание е въпрос на мека душевност....

Служителка в къщата-музей на Марк Твен в Хартфорд, Кънектикът, призна пред съда, че е извършила злоупотреба за 1 милион долара срещу организацията, която се грижи за поддръжката на историческата сграда. Това съобщи сайтът LA Тimes.

В продължение на 8 години Дона Грегъри, която до скоро работела в музея, редовно задигала пари от организацията, грижеща се за къщата. Служителката се призна за виновна по обвиненията в измама.

Според съдебната документация, Грегъри е признала, че в периода 2002 – 2010 г. е извършила фалшификации в онлайн системата за обработване на трудовите възнаграждения. Измамата й позволила да препрати по личната си сметка допълнителни суми, които описвала като работни аванси. Тогава поправяла счетоводната книга така, че да покрие мнимите предплати и ги записвала там като разходи за поддръжка. Освен това, твърдят властите, Грегъри фалшифицирала и официалния банков отчет на къщата-музей, за да прикрие надписаните аванси.

Недобросъвестната служителка използвала и системата за издаване на чекове в своя полза, като подправяла подписите на своите началници. Измамата била открита, когато банков служител се осъмнил в няколко от подписите.

Сега, освен че ще трябва да заплати обезщетение в размер на 2 милиона долара, Дона Грегъри може да бъде осъдена на до 23 години лишаване от свобода.

Подобно на къщите-музеи и на други известни американски писатели, oт известно време домът на Марк Твен също среща финансови затруднения, макар че повечето от тях не се дължат на измамата, обръща внимание LA Times.

„Вести.бг“ гърми със сензацията:

Простете ми, ама да ви пикая на новината.

No related posts.

—————————————-
Тази публикация е част от категорията ми наречена „вместо на кино“ и показва, че споделянето на информация НЕ Е престъпление. Приятно теглене и гледане.

Бого
————————————————

За какво иде реч:

Постер:

Описание:
Дали контролираме съдбата си или невидими сили ни манипулират?
На крачка от спечелване на място в американския сенат, амбициозния политик Дейвид Норис (Мат Деймън) среща красивата балерина Елис Селас (Емили Блънт), жена, като никоя която е познавал.

Точно когато осъзнава, че се влюбва в нея, мистериозна организация решава, че двамата не трябва да бъдат заедно. Дейвид е изправен срещу самите агенти на Съдбата – хората от Бюрото по Нагаждане, които ще направят всичко по силите си, за да държат влюбените разделени.

В лицето на малкия шанс, Дейвид или трябва да забрави за нея и да приеме (пред)определения си път, или да рискува всичко, за да прекърши Съдбата и да бъде с Елис.

Развиващ се в Ню Йорк, филмът „Агенти на съдбата“ е базиран по разказ на Филип К. Дик („Блейд Рънър“, „Зов за Завръщане“, „Специален Доклад), режисиран от Джордж Нолфи (дебют), написал сценариите на „Бандата на Оушън 2“ и „Ултиматумът на Борн“.

Изтегляне:
magnet, torrent

No related posts.

Шести ден продължават палежите във Великобритания. Интересно е да се наблюдава как медиите филтрират информацията за случващото се и манипулират общественото мнение. Много рядко в тях ще намерите отговор на двата основни въпроса: 1. Защо точно избухват безредиците и кой е убития Марка Дагън? 2. Кои са тези, които подпалиха големите английски градове? Истината е, [...]

Шести ден продължават палежите във Великобритания. Интересно е да се наблюдава как медиите филтрират информацията за случващото се и манипулират общественото мнение. Много рядко в тях ще намерите отговор на двата основни въпроса: 1. Защо точно избухват безредиците и кой е убития Марка Дагън? 2. Кои са тези, които подпалиха големите английски градове? Истината е, [...]

Нов стандарт за отлично представяне в производството на дигитални книги QED ще играе важна роля при определянето на победителите в Годишните награди за издателска иновация (PIA). За него ще могат да кандидатстват всички електронни издания, които се отличават с качество и отличен дизайн, обявиха организаторите на изложението Digital Book World в Ню Йорк.

QED е първата по рода си независима оценка на базата на три обединени стандарта на продукцията на електронната книга. Името идва от абревиатурата за „Quality, Excellence, Design” или „Качество, изключителност, дизайн” при дигиталните книги. За да получат стандарт QED, е-книгите трябва да се представят на ниво в мултиформатен 13-степенен процес за оценка на качеството. Кандидатите ще бъдат независимо и подробно изпробвани на всякакви устройства – от мобилен телефон до таблет. QED-стандартът е съсредоточен върху читателя, поставяйки си за цел да осведоми потребителите дали тяхната покупка ще им се отплати подобаващо, независимо къде или как искат да четат, обясняват от Digital Book World.

За второто издание на наградите Publishing Innovation Awards, където QED ще дебютира през 2012 година, журито ще оценява напредъка в дигиталното книгоиздаване в 14 категории – с цели 9 повече от миналогодишните. Ще се търсят нововъведенията, приложимостта на идеите, опита и мнението на потребителя, както и качествения дизайн на продуктите. Победителите в отделните категории ще бъдат обявени на галавечерта на PIA, която ще се проведе през януари по време на Digital Book World 2012.

Наградите са основани за издатели, писатели, идейни хора, които искат да се развиват в сферата и да променят границите на възможното. Победителите във всички 14 категории трябва да са изцяло отдадени и фокусирани върху развитието на книгата в 21. век, независимо дали напредъкът ще се осъществи чрез дизайна, взаимодействието или социалните елементи на книгата.

Живият скелет Кадир, който всъщност си е жива отрепка, направи нещо скапано. Заради което не говорете и не мислете за него като за жертва. Тъй като нито е жертва на престъпление, нито на несправедлива система, а преди всичко е прецакан от самия себе си. Не му съчувствайте, дори не го съжалявайте. Съжалявайте себе си, тъй като имате като неговия паспорт, а вътре е записана една и съща националност. На нея скелетът й направи възможно най-отвратителната реклама. Той каза на целия свят, че тук има пазар за класически роби – елате и си изберете, гледайте да са по-якички в кръста. Той каза на целия свят, че тук не просто има пазар, но и че робите са от най-добрата порода – могат без вода и хляб, а после не могат да обяснят на чия тръстика са работили и кой ги е бил с камшик. Съжалявайте още, че онази гръцка линейка успя да достави живата отрепка толкова бързо. Че после пак толкова бързо я прехвърлиха на български системи и навреме я вкараха в болница. Всичко това трябваше да отнеме...

Докато аз бях в София и четях пътеводители на необичайните книжарници и материали за това как книгоиздаването в САЩ се съживява, шефът ми беше в Америка. В Анн Арбър, Мичиган.

Когато се върна, ми разказа нещо, което ме хвърли в ужас. Не че живея на луната, мили хора, съвсем не. Наясно съм с движението към дигитализация, с това, че бъдещето принадлежи на т. нар. е-книги. Но съм човек, който живее сред истински книги, на всичкото отгоре имам някаква антикварска жилка.

Когато в училище ни даваха новите учебници, всички ги подушваха – харесвали миризмата на нова хартия. Аз пък винаги съм обичала тази на старите книги – то не те ли лъхне малко на мухъл, та да си представиш през колко ли ръце, библиотеки и мазета е минало томчето, не е работа. В книжарницата новите лъскави корици ми стоят някак безжизнени, а в моята библиотека – само елате ги вижте – поомачкани, поовехтели, преживели какво ли не...

Но да оставим настрана моите неврози и книжни фетиши. Ето какво ми разказа шефът. Целият Анн Арбър бил осеян с плакати, които призовавали: „Пригответе се за най-голямата книжна разпродажба в историята на града!“. Става въпрос за библиотеката на Мичиганския университет, която влезе в проекта на Google за дигитализация. По-голямата част от колекцията на учреждението е вече сканирана и достъпна в Mirlyn – сайта на библиотеката на Мичиганския университет, в каталога на HathiTrust*, както и в Google Book Search. Трудовете, които вече са извън периода на авторско право, могат да бъдат изтеглени в пълен вариант. Прекрасно, нали? Аз, която едва ли някога ще попадна точно в Мичиган, би трябвало да се радвам, че мога да попрочета това и онова от университетската библиотека, докато си пия кафето в китно село в Северна България.

Да, но колелото на живота се върти и в замяна на свободата, която дават е-книгите, ще трябва да дадем добрите стари книжни томчета, в които тук-таме някой е подчертавал нещо, където на 149-а страница има петно от кафе, върху които си биехме печати, за да не ни ги крадат, а измежду листите им падат любовни писма, картички, билети за театър.

Това не е смъртта, а раждането на книгата. Ще спестим място и пари. Ще имаме достъп до книги, за които не сме и мечтали. Ще спасим милиони дървета (!). Може би дори ще четем повече.

Но една епоха си отива. И поемката на Роалд Дал за детските книжки и телевизията няма да звучи вече по същия начин, останала без основната си опозиция – хартия-екран.

Не съм против е-книгите. Просто статуквото ми харесва, защото имам избор между двете. Но по всичко личи, че няма още дълго да е така...

* Библиографско търсене може да бъде направено на главната страница на HathiTrust Digital Library (http://www.hathitrust.org/) – може да се търси по всички категории – заглавие, автор, тема, ISBN/ISSN, издателство, сериен номер, година на публикация. На същата страница може да се търси и пълният текст на книгите от колекцията.

В Лас Вегас, САЩ, завърши 19-ият Световен хакерски шампионат. Тридневният полулегален турнир привлече вниманието не само на IT администраторите, но и на потенциални работодатели, както и на агентите от ФБР, съобщава BFM. Тазгодишната конференция Defcon бе по-специална, тъй като тя се проведе на фона на зачестилите по целия свят кибератаки, жертви на които станаха множество крупни компании и правителствени агенции, отбелязва агенция "Ройтерс". Събитието събра под един покрив близо 5000 участници, чиято средна възраст беше малко над 20 години. За мащаба на турнира говори фактът, че той бе посетен от представители на основните силови ведомства на САЩ - ФБР, полицията и Военновъздушните сили. Федералните агенти отправиха предложения към някои от младите специалисти да работят за благото на страната. По думите на един от организаторите на проявата, Крис Хеднейги, основната цел на мероприятието е да се обърне внимание върху важността на IT безопасността. "Ако сайтовете, които атакувахме през последните три дни, бяха нападнати истински криминални хакери, те щяха да бъдат заразени с множество вируси", заяви Хеднейги. Една от задачите на турнира е намирането на работа на талантливите млади специалисти. Често участниците в шампионата, хаквайки сайта на някоя от големите компании, получават работа в нея, отбелязва организаторът. Така по време на 19-ото хакерско съревнование участниците в него са проникнали в сървърите на компании като Oracle, Apple, AT & T, Delta Air Lines, Symantec и Verizon. При това хакерите не са нанесли щети върху тях - важен е бил единствено самият факт на взлома. Освен това, агенцията съобщава, че през първите два дни на шампионата в Лас Вегас се е състоял и турнир за деца-хакери, които също са демонстрирали висока класа, като "бутнали" няколко сървъра.

(детски терапевтични приказки и притчи)

В детската градина имаше много играчки. По релсите бързаха влакове, из въздуха се носеха самолети, а в количките лежаха пременени кукли.
Децата играеха заедно и им беше весело. Само едно момченце не играеше. То беше събрало около себе си голяма купчина играчки и ги пазеше от другите деца.
-Мое! Мое! - викаше то и закриваше купчината с ръце.
Децата не спореха. Играчки имаше много.
-Забавлявате ли се деца? - попита възпитателката.
-Да, много! - завикаха малчуганите един през друг.
-А аз не! На мен ми е скучно! - оплака се от своя ъгъл момченцето с многото играчки.
-Защо? - изненада се възпитателката. - Я виж, колко много играчки имаш!
Но момченцето не можа да обясни.
-Защото не е играч, а страж - обясниха вместо него децата.

В.Осеева

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Продукти за 4 порции:
4 тостерни филийки
4 домата
4 плочки сирене
юипка сол
няколко листа пресен босилек
3- 4 с.л. мазнина

Приготвяне:
Тостерните филийки се пържат в загрята мазнина. Предварително в съда се поръсва щипка сол. Вземат се 4 квадратни чинии. В средата се слага по пържена филийка. Върху нея се подреждат плочка сирене и домат, нарязан на кръгчета. Най- отгоре се поръсват със ситно нарязан босилек.

Повече от 200 хиляди потребители на мрежата за споделяне на файлове BitTorrent в Съединените щати са станали обект на съдебни искове от страна на носители на авторски права от началото на 2010 година досега, съобщава TorrentFreak. Съдебната система на САЩ е претоварена с искове заради нарушения на авторското право, подадени основно срещу потребители на мрежата BitTorrent. Поредната впечатляваща отметка от 200 хиляди обвиняеми по подобни дела беше преодоляна в началото на месец август, отбелязва TorrentFreak. Като правило, правопритежателите първо се опитват да се доберат до личните данни на потребителите, след което предлагат на ответника да уредят спора с извънсъдебно споразумение. Исканите за това суми са от порядъка на няколкостотин до няколко хиляди долара. Ако методът не сработи, по-нататък ищците изискват чрез съда значително по-високо обезщетение. Бурното развитие на интернет технологиите постави под въпрос бъдещето на традиционния бизнес модел на издателите на музикално и видеосъдържание. В резултат на това те откриха нов източник на доходи - получаване на пари от потребителите чрез съда. Ако дори половината от интернет потребителите, срещу които са подадени съдебни искове, се съгласят да платят по $ 2 500 долара, притежателите на авторски права ще получат допълнително четвърт милиард долара, твърди TorrentFreak.

Image: “Don’t touch my internet”
by Myrat on Wikimedia
Силно повлиян от статия на турския адвокат Omer Bayraktar, преди около десетина дни  разсъждавах над планираното филтриране на интернет в Турция.

Пуснах един постинг тук, на страниците на De Libertate Iuris Digitalis, както и един в поддържания от мен на английски Reguligence Weblog.

Предвид сериозния удар, който замислената правителствена мярка би нанесла на свободата на изразяване и достъпа до информация, прогнозата ми относно възможните последствия бе доста мрачна. Честно казано, направо стисках палци на турците тя да не се реализира.

Е, сега дали суеверните ми шехерезади или скромното ми присъединяване към групата на критиците са дали истински резултат е трудно да се каже, но според сайта на Wall Street Journal Турция нямало да осъществява плана си в първоначално замисления му вид. От онова, което съобщава авторитетният нюйоркски вестник не лъха кой знае какъв оптимизъм, но задължителното филтриране все пак щяло да бъде заменено със свободно избираемо такова.

Това на практика означава, че онези интернет потребители, които не си изберат подходящ филтър, ще могат да ползват глобалната мрежа според условията на важащото за момента в Турция “общо основание”, а именно без възможността да посещават около 8 000 уебсайта.

В зависимост от решенията на ЕСПЧ по делата Yildirim vs Turkey и Akdeniz vs Turkey, има добър шанс и сега действащото частично филтриране  да бъде отменено или поне сериозно преосмислено.

 

Related posts:

1. Интернет в Турция: да, но само с филтър

Руската „Лукойл“, на която премиерът Путин беше размахал пръст, си е признала вината за монополизма си ( толериран и позволен преди ). Асошиейтед прес, цитарана от в. „Дневник“, съобщи, че в резултат на това руската федералната антимонополна служба (ФАС) е прекратила производството си срещу компанията. „Лукойл“ е поела ангажимент да прекрати нарушението си, а ФАС [...]

Летят страхотно! Правят се  бързо!

Ако имате принтер, може да разпечатате шаблонът, който сме подготвили на цветна хартия и вашите ракети ще станат по-весели. Ние  ги оцветихме с моливи, предимно бял, жълт и оранжев, които се виждат на цветната основа.

Ако нямате принтер, като следвате схемата по- долу ще си направите от бял лист подобна ракета, която ще трябва да оцветите:)

Вижте още: картинки за оцветяване “В небето”

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Вижте още:

Днес отново ще катерим баирите ;) Този път това ще бъде планината Тян Шан, а заедно с това откриваме една нова за нашия сайт страна – Киргизстан или Киргизия по народному ;-) Кирил ще ни бъде водач.   Приятно четене:    

Експедиция „Киргизстан – 2010”

Тян Шан …,

звучеше интересно, Алекси ни го подхвърли на мен и Плътния по време на един курс и …, решихме да опитаме. Малко по късно се закачи и Чироза и работата взе да се заквасва. Поразшетахме се за хора, естествено някой отпаднаха /финанси и здравословни причини/, но като цяло на 10.08.10г. в 22:00h на автогарата срещу Централна гара се събрахме едно разнородно екипче от различни клубове, на което легна „тежката отговорност” да реализират експедицията в далечната Киргизия. Тук само ще вметна, че отношенията между деветте члена на експедицията бяха повече от перфектни, независимо от различната клубна принадлежност и това че някой не се познавахме, до такава степен, че липстваха дори и най дребните „търкания”, така че в това отношение /а и не само в това/, проявата спокойно може да послужи за пример към провежданите в бъдеще такива. Състав: Чироза – шеф /задължително трябва да има такъв/, Аз, Животното, Блеки, Жорето /Жорж/, Ваньо, Тошето от Етрополе, Пламен от Хасково и Коцето от „Академик” /Софийски или Русенски, все тая/, абе все отбор юнаци и готини пичове. Жалко за Плътния, който според мен беше основния двигател на замислената проява, но …, задължително ще дойде следващия път, сигурен съм. И така, все пак тръгнахме, единия от спонсорите /ЮНИОН ИВКОНИ/ ни извози до аеорогарата на Истанбул, „паркирахме” се там и си зачакахме кротко полета за Бишкек. С малко мотане и биричка /мислехме си, че е за последно/, времето поизтече, метнахме се на самолета и …, пет часа и половина, да ти дойде до …, направо не ми се мисли как пътуват през океана. Най после стигнахме, с „далаверата” на часовете и времетраенето на тъпия полет трябва да е било четири или пет сутринта местно време /разликата между нас и Киргизстан е три часа/, посрещат те спретнати милиционери от позабравените /по нашите ширини/ социалистически времена, след като си поогледал от самолета Американските транспортни „Дъгласи” /Щатите имат логистична база в Киргизстан/. [caption id="" align="aligncenter" width="649" caption="Летище Манас (100 долара за пушене!)"][/caption] Докато се оправяхме с визите, част от групата беше „оформена” със сто щатски долара /оставени в кенефа/, заради лукса да запали по една, но това не помрачи нашето „ведро” сутрешно настроение. Най на края си събрахме пръснатия из залата багаж, натоварихме си го на колички и гордо се изнесохме от летището, носещо името „Манас”, където за наше удовлетворение ни чакаха две бусчета за да ни откарат в хотела.

Влезнахме в Бишкек,

тъмница /Бакиев бил продал тока/, фиксирам табела на която е отразено, че на дясно е Ташкент, а на ляво е Алмати и се осъзнах най сетне, че отново съм в Средна Азия, чувството е много готино, пожелавам го искренно на всеки. Домакините от „Горы Азии”, под ръководството на Сергей Дудашвили, се бяха погрижили за настаняването ни, за което нямахме абсолютно никакви забележки. Тук е мястото да отбележа, че логистичната подкрепа от тях беше перфектна и на доста добро ниво, като се започне от пребиваването ни в цивилизацията и се стигне до организацията на базовите лагери в планината и цялостното провеждане на експедицията, за себе си мога да твърдя, че в „по английска експедиция” не съм участвал. Следваше един ден за почивка, рекогносцировка и стиковка на нашия екип и този от страна на домакините, уточняване на задачите и районите в които ще работим, празнична вечеря за запознаване /с ракия и водка/ и спане.

На 13-ти сутринта натоварихме един ЗИЛ-131 пригоден сравнително луксозно за превоз и на хора, метнахме се на него заедно с петимата домакини от руски произход /Валентин, Василий-1, Василий-2, Вика и Валера/ и поехме на юг през Нарын към долините на Ак-Сай и Ко-Къя. [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="Пътят"][/caption]

 

Пътят до Нарын,

като цяло се покрива с древния „Път на коприната”, с тази особеност, че не е асфалтиран от Съветско време и непрекъснато се изкачва до 3000 и повече метра и слиза на 1500 метра, [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   докато стигне до самия

Нарын /2200 метра/,

който е последния град /доколкото може да се нарече град/, преди да се стигне границата с Китай, на 200 километра от нашия набелязан район за провеждане на експедицията. [caption id="" align="aligncenter" width="631" caption="истинска юрта"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="639" caption="Хотел (юрта)"][/caption]

Преспахме в Нарын /в автентични юрти/

и на следващата сутрин поехме, вече наистина по не асфалтирани пътища, към района на действие. След преодоляването на два гранични пункта за проверка на документите /там е гранична зона и е отворена за посещения при определени условия от пет години/ и редица главоломни качвания и слизания се отзовахме в

Ак-Сайската долина,

широка 2-3 километра и намираща се на височина малко над 3000 метра. [caption id="" align="aligncenter" width="664" caption="Долина Ак-Сай"][/caption]   От там по почти „криминални” пътища и качвания до 3700 метра се докопахме и до

долината на Ко-Къя

/малко по малка от другата/, където и установихме първият си базов лагер. [caption id="" align="aligncenter" width="649" caption="Базовият лагер в долината Ко Къя"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="650" caption="Базовият лагер"][/caption] 15.08.10 г. /сутрин/ Интересно е да се събудиш на приблизителна височина от 3100 метра на „майка си в гъза”, само на десетина километра от Китайската граница. Като се поогледаш, над теб някъкви високи върхове в сняг, под теб поляна от еделвайси, около теб широка долина по която пасът якове, коне, че даже и една камила /Коцето специално ходи да я снима/, абе идилия. Времето …, засега шибано, ръми някакъв ситен дъжд, руснаците ехидно подмятат, че им се е случвало да усъмват затрупани от сняг, ние разбира се гледаме недоверчиво, ама с едно на ум.

Тръгваме към езерото Кел-Су

/там има известна дупка от преди/, пътя е коритото на реката, абе с една дума веселба /добре че стигнахме и се върнахме/, готин купон беше. [caption id="" align="aligncenter" width="649" caption="Езеро Кел Су"][/caption]   Езерото е приказно, за разлика от дупката, която се оказа наистина много красива по своему но за съжеление „пършива”, около 200 метра дълга /тая се оказа най голямата/, но пък кой ти я дава. Последва ден на тотален табан с някъкви ненормални денивелации в абсолютно безплоден район, добре че поне времето се оправи и си остана така до края. На 17.08.10 г. предприехме смяна на базовия лагер в близост до по-перспективен район, пак в долината на Ко-Къя. Пътя до новият ни базов лагер беше съпътстван с много емоции, особено в последната му част, където трябваше да слезнем със ЗИЛ-чето по някакъв път, правен за геоложки проучвания и където си мислех, че всеки момент ще си изтъркаляме набързо в тъпото дере. Коцето и Тоше пък за разнообразие решиха да минат пеша от стария до новия лагер /без да знаят къде ще бъде новия лагер/, с което се справиха без проблеми, качвайки се на близо 4300 метра и изправяйки на нокти домакините, но всичко си мина нормално. [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="Ко Къя"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="Ко Къя"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="583" caption="Долина Ко Къя"][/caption] На следващия ден голяма част от групата се натоварихме на машината и тя си ни изкара до така нареченото плато /между другото тук всичко си беше истински карст/, където ни метна и естествено си замина. Направихме си спонтанно разпределение по между си и нашта групичка от пет парчета /Живето, Жорето, Аз и Вика с Василий от домакините/ поехме с твърда крачка към първото ни по-предно лагерче със заветната цел за големи открития във високите планини. [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Тян Шан"][/caption] Поустановихме се на вода на около 3600 метра и се вкопчихме в масива. Започнаха се пършивка след пършивка, по между другото гарнирани с някоя друга лисица, поизкатерихме се ебем ти … колко метра и за финал намерихме и изкартирахме едно интересно дупче от стотина метра с хубава ледена зала и като цяло с ниски температури. [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Ледена пещера"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="636" caption="Ледена пещера"][/caption]   Прибрахме се в лагера и направихме един екзотичен опит за огън с изсъхнали треви /бяхме си забравили газовите бутилки/, след което плюхме на тази идея и се хванахме за водката, вещо направена от спирт, което се оказа най удачното продължение на вечерта.   На сутринта на 19.08.10 г. се наложи руската част от екипа да се прибере към базовия лагер по здравословни причини /казвах и предната вечер на Вика, че водкота на тия височини е полезна, ама тя не ни ми вярваше/ и ние вече поосиротели си преместихме лагера на още по високо, за да ни е по мазохизтично, разбира се. Пътьом се срещнахме с Коцето и Тоше /почти като на „Витошка”/, които след интересни премеждия /някой от които на 4200 метра/ се бяха запътили най на края към новия ни „вече стар” базов лагер, поснимахме се, раздухме и всеки по пътя си. Разпънахме палатката /вече незнам на колко метра, а и хич не ми и пукаше/ и затабанясвахме наоколо. Естествено поизлезнаха пак малки неща, е вярно, че едно от последните беше малко над 4000 метра, но това е …. На пред платото продължава, интересно е но, …, сигурно следващия път …, няма как, все пак трябва и да се връщаме, наистина сме отишли на майната си дори и от базовия лагер.   Вечерта мина с литър и нещо водка /направена по обичайния начин от Живето/, като на сутринта с учудване констатирахме, че забравеното на вън шишенце с вода е станало на камък /замечтахме си за уиски/. На сутринта си „бихме дузпата” и след интересна среща с местните еколози /бяха са „Калашници” и на коне/ си стигнахме „по живо и по здраво” в лагера, където ни чакаше много вкусна манджа от мармот. [caption id="" align="aligncenter" width="631" caption="Ядлив мармот ;)"][/caption] На 21.08.10 г. отскочихме с Жорето да изкартираме единствените открити пропасти /едната, от които е дълбока 50 метра/, докато другите окончателно довършваха района. Последната вечер на този базов лагер мина на „високи обороти” с приготвяне на баран, докаран от местните /много готини типове/ и довършването на последната останала ракия /от Коцето/ …, абе беше приятно /меко казано/.

На 22.08.10 г. си събрахме поредния базов лагер и се установихме на третия такъв. Рутината вече си казваше думата и всичко се вършеше почти без думи. На другия ден с Жорето и Живето /вече изпитана група/ се изкатерихме до един готин отвор, приличащ на „Сезам” от приказките и се забихме в него, където ни чакаха ледено отвесче /не си носехме въже и правихме некъкви простотии с 1 метър прусече и една щека, за което ме срам да разказвам/, мъртва запазена лисица /температурата е като във фризер, а и това е съдбата на всички влезнали неподготвени/ и три мечи бърлоги и …, беше красиво. Изкартирахме я, поснимахме и излезнахме от раз, което учуди и самите нас, предварително подготвени за некъкви апокалиптични картини за пирамиди от хора и така нататък. На връщане ни започна и дъжда, но се успокоявахме, че все пак това е на края, така че много не ни пукаше.

24.08.10 г. – денят си беше за сушене и мързелуване. Някой от групата вяло пошетаха из района, а вечерта се опитвахме да допием последните остатъци от спирт, след което поспахме /е имаше премеждия с едно стадо крави/ и на сутринта под ръмящия дъжд си стегнахме багажа и по обратния път към Нарын. [caption id="" align="aligncenter" width="551" caption="Хотел"][/caption] Другото …, вече не е интересно /на нас ни беше много интересно/, стигнахме до Нарын, после до Бишкек, а после отидохме и до Иссык куль на море, после пак Бишкек и по обратния път до София. Честно ви казвам, това беше една от най готините експедиции в които съм участвал.   Автор: Кирил Данаилов Снимки: авторът Други разкази свързани с Централна Азия – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. До връх Руй (22.09.2010 г.)
2. Футбол и Маймундере :) (Южна Африка 2010)
3. На лагер в Чанаккале, Турция (Peace camp 2010 – Çanakkale)
4. Сняг в Лондон (по Коледа и Нова година 2010/2011)
5. С лична карта до Сърбия от 12 юни (а не юли!) 2010

 Видях този коментар в бележка на Фейсбук-страницата на проф. Димитър Иванов. С негово позволение го публикувам в блога си, защото си мисля, че си струва да се прочете от повече хора. Защото си струва да ни накара да се размислим, ...