Храната с марка "Стара Планина" не се купува все повече и повече. Вече дори се и споменава по медиите (http://last.actualno.com/news_355920.html).

За някой това може да е новина. За други това е някаква масова конспирация.

Но за мен, и за четящите този блог (тъй като съм го споменавал многократно) това не е новина, а съвсем логичен факт. Когато ентусиазираният министър прокламираше стандарти аз пророкувах, че те няма да изкарат и година. Не познах. Изкарват малко повече, но развитието е ясно, защото говорим за едно лесно пророчество. Когато в отворен пазар някой се опитва да наруши пазарните процеси, след известен период от време те го заобикалят. Българските купувачи оценяват евтината храна с по-висока стойност от скъпата. Тъй като вкусовите разлики не са чак толкова големи, колкото цената, както и отделно някой заклеймени подобрители, всъщност подобряват вкуса. Компенсирането им със сол в "Стара Планина" не само, че не създава еквивалентно консервиране, но е и дори още по вредно за здравето (и бе една от основните причини преди години България да беше номер едно по заболявания на щитовидната жлеза и сърдечно съдови такива).

Днес министъра се чуди как да спасява стандарта. По Стамболийски той търси механизъм да накара държавните учереждения да купуват само храна по стандарт (в частност учебните заведения и армията, защото те купуват храна), макар това да е на ръба на законите, и то по-скоро от лошата страна.

Но безспорно, ако местните производители не могат да отговорят на пазарните тенденции, им трябва един министър да се опитва да ги променя, за да ги спаси, вместо те да се спасяват сами, опитвайки се да станат по-ефективни.