Любимци в новините: постоянни и променливи величини

  Преображение мина, вечерите захладняха, дните се скъсиха, скоро заминаваме на планина, после започва учебната година... Ето как нещата загрубяват;)

  За да забавим това темпо се включваме в чудесния конкурс за пясъчни замъци на .Точица (Зорница Христова), поетично определен като 'Нетрайно плажно изкуство'...

  Първите ни две снимки са от знаменателната среща със семейство Рошлеви и съвместните ни плажни занимания:) Тази с вид на перфектно пещерно изкуство е дело на самата майка Рошла и изобразява мен и дъщерите ми /уточнение в случай, че поразителната прилика ви е убягнала, незнайно как/. 

  Следващите две са от дворните занимания на децата и племенника ми, които нагледно показват как с помощта на градински маркуч и завидни хидро-инженерни познания... се съсипва пясъчник.

  Та, надяваме се на награда и на дълго лято!

  А срокът на конкурса е до 1ви септември - само желание и пясък да има... 

Нищо не знам за немския дигитален художник Франк Мелех освен творбите. Омагьосват ме.



А тази я заобичах (заради Алиса и заради моя Пърси):



Галерията на сайта на Франк Мелих е свободна, тъй че enjoy it :-)

Срещат се двама приятели. - С нещо да се похвалиш? - Много съм щастлив. След дълго ходене по мъките най-после си намерих работа, утре започвам. Условията са отлични, заплащането е добро, а казват, че във фирмата са като едно семейство. На следващия ден: - Е, разказвай, как мина първият ти работен ден на новото място? - Прогнозите се оказаха изключително точни. Убедих се, че фирмата наистина е като едно семейство. А шефът е тъщата. Усмихни се, България! Премиерът правдиво отбеляза, че през 90-те години, докато в други държави са работели, ние сме стачкували. Сега пък ние работим, а другите си палят градовете и закъсват с дълговете. Сходството е, че и преди и сега не е здравословно да си разваляме отношенията с тъщата…

На 11 август 2011 , тристепенната ракета носител Minotaur IV Lite, стартира от авиобазата Ванденберг в Калифорния. На борда на ракетата се е намирал хиперзвуковия летателен апарат HTV-2, който в перспектива ще позволи на Пентагона в рамките на 60 мин да нанася удар по произволна точка от планетата.

От НАСА са обявили победителя в конкурса за разработка на нов тип двигател за космически апарати. В рамките на първата фаза на конкурса за разработване на двигателна установка за пряко преобразуване на ядрена енергия , с 100 хил долара е награден професор на Вашингтонския университет Джон Слаъ, който е разработил проект на електроматен плазмоиден двигател или както го нари ат в НАСА - безелектроден двигател на базата на силата на Лоренц (ELF).

Астронома Питър Дженискенс е открил комета , която може да се блъсне с Земята през 2016г.
Историята на това откритие започва на 4 февруари, по време на наблюдение на метеоритен потокс телекамерата на станцията CAMS в Калифорния.

© Милен Радев

Тези дни в Берлин преминават под знака на паметните прояви за почитане 50-тата годишнина от издигането на Берлинския зид в нощта на 12 срещу 13 август 1961 г.

При цялото многообразие на темите, формите и гледните точки, намерили място в медийните приноси, в официалните заявления, в публичните дебати и подиумни дискусии, не за пръв път ми прави впечатление нещо дълбоко сбъркано.

Общественото почитане паметта на загиналите бегълци от рая на милиционеросоциализма (© Димитър Инкьов), на дългогодишните затворници на съвестта, на мъките на разделените от Стената семейства се осъществява по един уникално асептичен, политически коректно хигиенизиран начин.

Анализът на десетилетното господство на източногерманския режим се свежда до лични човешки драми, до спомени за наистина мъчителни лични трагедии, най-често представяни обаче като „резултат на конфронтацията през Студената война“. Дори там, където вината на Източен Берлин за тежки нарушения на основни човешки права не може да бъде премълчана, се ползват атрибути като „режимът на ГДР“, „лидерите на Източен Берлин“, „нехуманния режим“ и пр.

Навлизането по-навътре в причините за тази десетилетна действителност е рядкост на ниво масов медиен дебат и особено на ниво официални становища на политическия „елит“. Обобщаването, търсенето на обяснения за абсурдния гедеренски граничен режим в самата същността на господстващата на Изток тоталитарна доктрина и практика са днес прерогатив на периферни обществени групи на репресирани жертви на стария режим, на смятани за „реакционни чудаци“ индивидуалисти.

С две думи – системния анализ на комунизма, разглеждането издевателствата на гедеренската реалност и на нейното наследство от коректна антикомунистическа позиция са рядкост тези дни в Германия. Осмелилите си да подходят към събитията и тяхното тълкуване от такъв ъгъл, просто наблягащите на термина „комунизъм“, рискуват медийна изолация, обществено маргинализиране и професионални проблеми.

Историкът Хубертус Кнабе, директор на Мемориала към затвора на Щази в Хоеншьонхаузен е най-красноречив пример за това. Големите медии съпровождат цитирането на неговото име неизменно с атрибути като „противоречивият“, „оспорваният“. Кнабе, както и други осмеляващи се – особено от кръга на лично пострадалите от социалистическия берлински режим – да протестират покрай вчерашните чествания срещу „разсеяното“ отминаване на комунистическата същност на ГДР, биват обвинявани в стремеж „да политизират“ анализа на миналото.

Едно абсурдно обвинение, което едва ли заслужава и мимолетно внимание. Но на което все пак се наложи да обърна внимание вчера, когато се сблъсках пряко с негови млади, фанатични адепти.

Познат е устойчивият успех на Изток на партията-наследничка на ГДР-ските комунисти, която след като си смени три пъти името, сега печели привърженици и в Западна Германия под „прогресивното“ название Левица. Тази партия управлява вече пета година федералната провинция Берлин в коалиция със социалдемократите, въпреки, че идеологическо и ментално много от членовете й са дълбоко затънали в догматичното блато на реалния социализъм.

Вчера, на мемориала за жертвите на Берлинския зид на Бернауер щрасе, сред редицата венци, положени пред запазения сегмент на Стената, изведнъж ми бодват окото кървавочервени гербери и също тъй кървавочервени ленти със златен надпис: „От ръководството на партията ЛЕВИЦА, Берлин“. Многобройното гражданство, спиращо се пред този венец роптае с неприкрито раздразнение. Недалеч, край бордюра е паркирана полицейска кола, която според предположението на възмутени посетители трябва да пази венценосната гавра с паметта на жертвите на граничния режим, установен от партията-предшественица на „Левицата“.

Повторачвам се в лентата на венеца и установявам, че за разлика от кратките, но изразителни послания на почит към разстреляните на Стената, с които са изпъстрени другите венци на партии и организации Левицата умело и с присъщия й цинизъм се е измъкнала от дилемата – хем да не скандализира с отсъствие коалиционните си партньори, хем да не засегне чувствата на верните си членове. На венеца е  написано кратко и многозначително; „В памет“…

А сега, де? В памет на кого – на врабчетата, станали по погрешка жертва на самострелящите устройства по телените заграждения? На дивите зайци, разкъсани от мините в кльона? Или на непрежалимите и снабдени от режима на ГДР с ореола на социалистически мъченици граничари, загинали при престрелки или докато са се опитвали да осуетят някое бягството на Запад?

Помислено, сторено. Вадя листче и химикалка и мушвам пред венеца следната бележка под надписа „В памет“: „…на загиналите граничари ли? А какво става с жертвите?“ Име, подпис и – ето ти сензация. Възбуденото гражданство се трупа, щракат камери, жужат камкордери. Поощрителните и утвърдителни коментари нямат чет.

Не щеш ли, след 10-на минути минаваме пак покрай това място. Една лелка тича и шушне: „Майн хер, майн хер, зорът е голям, прибраха Ви листчето!“…

Бре! Ами сега? Бива ли като отявлен балкански субект, при това реакционер, да оставим провокацията без отговор? Питаме с вежди лелката „Кой беше?“. Тя сочи някаква невзрачна двойка индиферентно взираща се в редицата с венците.

Припваме към тях, приближаваме се на пръсти в гръб и не щеш ли, забелязваме под мишницата на девойката, грижливо сгъната нашата хартийка. Хоп, и листчето се озовава в ръцете на законния си собственик.

Девойката се обръща и ме гледа като политкомисарка в нужник, на който вятърът току що е отнесъл паянтовата врата.

„Какво Ви кара, моме, да ми прибирате бележчицата?“, питам.
„Амчи, това тук не е място за политизиране, това е място за почит!“, казва.
„А? На Вас това ли Ви е работата, да осуетявате политизирането?“ – „Ами да, толкова колкото и на Вас Ви е работа да пишете такива провокации…“
„Моя работа е да си изразявам мнението когато и където искам“, отговарям. „А на Вас очевидно, както на татковците и дядовците Ви, работата е да цензурирате и прибирате това, което не Ви е удобно?“

Публиката наоколо ръмжи в неустановена тоналност…

Мушнах си пак листчето под венеца, постоях малко наоколо да поснимам и послушам (суетно си признавам) одобрителните коментари на берлинчани, пък се метнах на  велосипеда и отпраших към писалищет. Зер, нали трябва текстове да се пишат и видеоклипове да се монтират.

И то все политизирани!

  Кой ли не разпъва на кръст пловдивския активист от ГЕРБ, който се оказа мошеник.

Тази година август абортира. Плажовете изгубиха пред барикадите. Европа е обхваната от отдавна невиждано недоволство. Бесовете, които опустошиха английските градове, избиха след масовите протести в Гърция, където също имаше изблици на насилие, както и в Испания. В други страни, като Португалия и Италия, преобладава усещането, че така не може да продължава повече. Да не говорим за Норвегия, където един луд се опита да разстреля своя народ. Цифрите обясняват донякъде нещата. Безработицата сред младежта в страните от ЕС надхвърля 20 процента, а в Испания е достигнала дори 45 процента. Един от всеки пети европейски (и американски) младежи се чуди как да си намери работа. Недоволството расте успоредно със съкращаването на социалните разходи и вдигането на пенсионната възраст, в опит да се овладее държавният дефицит. Британците станаха свидетели как най-аристократичният кабинет от времето на Макмилан оряза всичко от университети и библиотеки до центровете за младежка консултация....

Гаргамел вече не се крие. 10 години след бандитската приватизация осъществена от правителството на СДС, бившият министър председател полека започва да вади на бял свят скътаните милиони. Сценарият се осъществява по познатата мафиотско-комунистическа схема на ни лук ял, ни лук мирисал, но със заможни деца. Разбира се, “спестените” милиони се насочват в такива “полезни” за [...]

Гаргамел вече не се крие. 10 години след бандитската приватизация осъществена от правителството на СДС, бившият министър председател полека започва да вади на бял свят скътаните милиони. Сценарият се осъществява по познатата мафиотско-комунистическа схема на ни лук ял, ни лук мирисал, но със заможни деца. Разбира се, “спестените” милиони се насочват в такива “полезни” за [...]

Google продължават малко по малко с увеличаването на функционалността на своята социална мрежа Google Plus. От компанията обявиха, че са интегрирали G+ с платформата за електронни книги GoogleBooks, като по този начин всеки от потребителите ще може да споделя с останалите коя книга чете в момента, просто натискайки бутона Share горе вдясно.

След това споделената книга се появява в профила на потребителя с част от основното описание, зададено от Google Books.

Все още липсва възможност за директно споделяне на конкретната страница (става само ако копирате линка от Google Books в Google+) или пускането на конкретен цитат, но очакваме Google да добавят и тази функционалност съвсем скоро.

В скоро време модните тенденции в облеклото няма да зависят от естетиката и въображението на дизайнерите. Те ще трябва да отговарят на опасностите, идващи от заобикалящия ни свят. В скоро време може да изчистите гардероба си от всякакви парцалки и да го заредите с няколко скафандъра, противогази, гумени ботуши и ръкавици. Нормалното ходене или секси поклащането на токчета също ще изпаднат от списъка с дейности, привлекателни за околните. Вместо това в сила ще влезе придвижването на прибежки и лазене, с цел да избегнем всяка вероятна заплаха. Коктейлът от безкрайни новини за полудели хора, унищожаващи с лека ръка своите браря и сестри, и хилядите теории за световните конспирации, чиято жертва са обикновените хора, ни правят безкрайно подозрителни. Облъчването с идеи, че някой някъде си играе с нас, контролира здравето, мислите и действията ни нищо чудно да роди масова параноя. Напоследък освен всичките ложи и ордени, които явно имат подходящо дистанционно за масата роботизирани...

Цвета Караянчева е първата жена депутат от български произход от Кърджалийския район. Тя е родена и отрасла в красивия родопски град Кърджали. По образование е машинен инженер, а след това е била и на обучение по мениджмънт в "Open University" към НБУ. Била е проектант, после директор на „Формопласт-Кърджали”. Тя е основател и областен лидер на ГЕРБ. Семейна е, има една дъщеря. - Г-жо Караянчева, преди вота започна ревностна надпревара между някои партии за електората на ДПС, как ще коментирате например изцепките на г-н Юзеиров напоследък - пред ЦИК в неуважително облекло, някакви напъни за преводи от турски на цигански и т.н.? - Това е неуважение към институциите, държавата и най-вече към българския народ. Нашият народ не заслужава такова несериозно отношение от страна на хора, които се мъчат всячески да привлекат внимание към себе си. Не зная какви са мотивите на този човек, но за мен такова поведение е смехотворно и няма да впечатли никого. Българинът е доказал, че е разумен...

На 14 Май 2011 се състоя Форум Бизнес, който събра тълпа заинтересувани хора в Модерния Театър. Там цареше приятна атмосфера, а гостуващите лектори обсъдиха множество теми. Тях ще си припомним в следващите дни. Приятно гледане.

“Не е нужно да унищожиш едно място за да добавиш допълнителна стойност върху продукта, който предлагаш”: Нада Тошева, директор на Българското дружество за защита на птиците, разказва за извоюваните добри практики във връзкта между бизнеса и природозащитниците в България.

Нада Тошева на Форум Бизнес 2011 from горичка on Vimeo.

Считано от версия 8, интернет браузърът Firefox ще блокира автоматично всички добавки, инсталирани в него чрез софтуер на трети страни. За да бъдат активирани отново тези тези разширения, потребителят ще трябва изрично да разреши тяхната работа. Според Джъстин Скот, продуктов мениджър в Mozilla, добавките, които все по-често се инсталират във Firefox заедно с инсталирането на друг софтуер, отдавна причиняват немалко главоболия на ползвателите на програмата. В някои случаи потребителите, инсталирали даден софтуерен продукт, дори не подозират, че са "обзавели" браузъра си с нова паразитна добавка. Подобни добавки се включват с много популярни приложения, например Adobe Acrobat, Skype и други. В последния случай разширението често предизвиква крашване на браузъра, поради което то е било вписано от Mozilla в черния списък с добавки, макар и временно. През 2009 година Microsoft инсталира във Firefox разширение, което представляваше заплаха за потребителите на браузъра с отворен код. "Въпреки че много от тези приложения се инсталират с разрешение на потребителя, съществуват и доказателства, че част от добавките се инсталират в системата без знанието на ползвателите", заявява Скот. Според него, за Mozilla не е проблем да даде примери за добавки, които затрудняват работата на браузъра, правят я по-бавна, застрашават безопасността на потребителите или влияят по някакъв друг начин отрицателно върху системата. Планираните във Firefox 8 промени трябва да прекратят тази порочна практика. През идната седмица браузърът Firefox 8 трябва да бъде публикуван в канала Aurora, а официалният анонс на финалната осма версия е планиран за 8 ноември тази година. Според плановете на разработчиците, ако Firefox 8 открие, че друга програма е инсталирала добавка, браузърът автоматично ще изключи разширението и ще поиска от потребителя разрешение за изпълнението му. "Разбира се, ние напълно допускаме ситуация, в която потребителят ще изяви желание да работи и с добавки на трети страни" казва Скот.

Неделя следобед е и не искаме да ви напрагяме със сериозни текстове за бъдещето на издателския бизнес и за обемни кампании за насърчаване на четенето. Вместо това ще ви представим един уникален филм, който е посветен на професията-мечта: уличен библиотекар. Лора Мултън е от Портланд, САЩ и всеки ден слиза до центъра на родния си град, където отваря своята улична библиотека Street Books. Заснета е от Травис Шийлдс като част от неговия проект PortlanDography.

Тази жена ме вдъхновява, а вас?

Компанията Google представи серия от актуализации за потребителския интерфейс на платформата за електронна поща Gmail и системата за работа с офис документи Google Docs. От корпорацията заявиха, че обявените иновации ще помогнат на потребителите по-добре да управляват своята електронна кореспонденция чрез прилагане на функцията Preview за входящите писма. Освен това потребителите вече могат да скролват масивите от входящи писма и да маркират определени съобщения, без да ги четат. Компанията обнови и потребителския интерфейс за мобилната си система за електронна поща. В нея е повишена работната резолюция, добавени са анимирани преходи, когато потребителят се придвижва по различните страници, както и редица други нововъведения, които позволяват използването на някои от новите функции, реализирани в съвременните мобилни устройства, като например възможността за обновяване на съдържанието на папките с входящи писма чрез жестове ("издърпване" на екрана надолу). Що се отнася до актуализациите в Google Docs, те засягат така наречените "горещи клавиши" и някои от навигационните елементи на интерфейса. Системата за работа с електронни таблици в Docs вече позволява по-лесно копиране и вмъкване на таблици и различни данни в документите. Появили са се и нови функции, свързани с управлението на документи с помощта на мишката на компютъра.

Една от странните новини на изминалата седмица беше свързана собещанието на премиера Борисов  да бъде проучен въпросът с монополизма в разпространението на вестници и да бъде разследвана връзката зад свързаната с това медийна групировка, чиито (формални) лица са депутатът от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирен Кръстева ( публична тайна е, че те разполагат [...]

„Познавам“ Росица Караджова само от книгата й, която прочетох вчера - „Ритъмът на сърцето“. Не съм гледала никакво „Байландо“ по никаква Нова телевизия, въобще не съм наясно с интригите, които са или не са се случвали там (както намекват някакви блуждаещи информации из интернет). Пък и работата ми е да ви разкажа за книгата като книга, да поговорим за реалността, не за риалитито.

Първото, което ми направи впечатление, докато четях, беше стриктното следване на утвърдената схема за холивудска романтична комедия... Само че не чак толкова комедийна, защото Роси, главната героиня в този полубиографичен роман, е глуха, както и самата авторка. Точно по тази причина ми е малко трудно да бъда честна с оценката си, но обещавам да го преодолея още в следващия абзац.

И така, централната любовна история едва ли ще ви бъде интересна, освен ако в момента не изживявате първата си, ама наистина първа любов. Детската наивност и откровеност, които прозират зад всяка дума, трудно могат да оставят място за някаква мистерия по отношение на развръзката. Всъщност Роси е изключително зряла в едно – в това, с което за добро или зло има опит – глухотата. И ако Росица Караджова прилича поне малко на героинята си – което смея да твърдя, че е така, след като изгледах някои клипчета в интернет, то тя със сигурност е по-пълноценна от някои чуващи хора по света.

„Още си млада, време ти е да четеш утвърдени автори, не някакви си истории в стил Ане Франк“, мрачно ме посъветва един мой познат, когато му казах какво чета. Е, да, определено се връщам при майсторите на перото, но не съжалявам, че посветих един ден на Роси и мечтите й – от чисто човешка гледна точка.

Cambridge University Press дава временен свободен достъп до своите списания за 2009 и 2010 г. до 30 август т.г.

Издателството на Кембриджския университет е едно от най-старите в света (основано 1534 г.) и едно от най-големите. То издава научна, учебна и справочна литература - ежегодно над 2 000 книги и над 270 списания (от които над 160 с хуманитарна и обществено-научна тематика). Cambridge University Press не е търговско дружество, основната му цел му не е печалбата, а качеството на продукцията и услугите.

На сайта Cambridge Journals Online (CJO) са практически всички списания на издателството
--> списък на изданията
--> линк за свободен достъп

Текстовете на статиите са предимно в PDF формат, има библиографски описания и аннотации, заглавия и възможност за обикновено и разширено търсене.

Миналата седмица се върнахме от море. Халкидики. Не защото не опитахме на Българското черноморие. Опитаме. Ама в последния момент ни отказаха резервацията. Както и да е. Хотела беше супер. Но това което ме накара да се гордея с родината си беше интернета. Понеже хотела предлагаше wifi на безбожни цени реших да приложа изпитания трик с [...]