Любимци в новините: постоянни и променливи величини
Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Битката за Триполи започна
Новините за Либия стават от горещи, по-горещи. С напредването на бунтовническите сили към столицата Триполи, все повече се усилват слуховете за местонахождението на Муамар Кадафи. Временния съвет на Либия пусна съобщение, че полковникът е напуснал Триполи в посока Либийската пустиня. При всички положения данни за Кадафи няма, поне не сигурни. В същото врем, т.е. 12:30 [...]
Нещо хубаво и нещо лошо в Carrefour
Днес бяхме в Carrefour, The Mall, Сoфия.
Нещо хубаво – има каси на самообслужване, човек се чувства малко повече европеец. При това по-малко от 20 години след изобретяването им и едва пет след като видях подобно нещо за първи път. Естествено, типично по български, няма как да приключите операцията, без щателна проверка от касиер. Няма как и да платите в брой, приема се плащане само с карта.
Нещо лошо – всеки, който влиза с чанта или друг багаж, трябва да го предостави на охраната за обвиване с найлон… В крайна сметка магазинът прилича на летище с много строг режим на контрол, а се сещате какво е влиянието върху природата от толкова излишен найлон:
И едното, и другото виждам за първи път в България, и то точно в този Carrefour. Някакси противоречиво изглеждат нещата – от една страна, „вярваме ви“, даже и безкасово обслужване предлагаме… От друга, „много крадете“, затова ще ви увиваме багажа в найлон… А иначе много обичаме да пишем PR-материали за „приятелското отношение към природата“…
Чушки! (На промоция)
Подобни публикации
Как да трием файлове, които не щат да се трият
Няма начин да не сте виждали това досадно съобщение от тъпия уиндоус:
Досадата се явява в различни варианти:
- Cannot delete file: Access is denied
- There has been a sharing violation.
- The source or destination file may be in use.
- The file is in use by another program or user.
- Make sure the disk is not full or write-protected and that the file is not currently in use.
1. Кликвате с десен бутон папка или файл и избирате Unlocker
2. If the folder or file is locked, a window listing of lockers will appear
3. Кликвате Unlock All и проблемът е решен!
ГЕРБ- Перник на 4 години
Партията ГЕРБ в Перник стана на 4 годиники.
Голо бърдо се оказа тясно за хорото, което извиха днес герберите от Перник. По повод четвъртата годишнина от създаване на партийна структура на ГЕРБ в област Перник на поляните под хижа „Славей” се събраха членове и симпатизанти от партията на пикник за рожден ден.
Мястото вече е традиционно и за ГЕРБ-Перник се превръща като нещо, подобно на Бузлуджа за социалистите. Социологическите атгенции твърдят, че доверието към управляващата партия спадало, но не би. Тая година народът на поляната беше повече от всякога. Извиха се няколко хора, които потеглиха даже по планината. По свидетелството на заклетия планинар бай Станчо на 83 години, никога в планината над Перник не се било играло толкова голямо хоро.
Празникът започна ооло 11 часа. До хижата герберите стигнаха с автомобили. Предварително си бяха взели разрешения да нарушат забранителния знак към хижата, който общината постави, за да не си пречат туристи и автомобили. Някои предпочетоха да походят пеша и сред тях бяха депутатът Петър Петров и шефа на РИОСВ Пламен Ангелов, които пешки качиха планината. Откъм Радомир 90 младежи пък си организираха поход. За всеки случай дойде и линейка, да не би някой да го хване слънцито , или бирата и с нея пристигна лично шефът на „Спешното” д-р Валери Димитров.
Скарите пушеха по-отрано. Веселото настроение хората носеха със себе си, а и тука – сред приятели и съратници то се увеличи. Поне така каза русата депутатка Ирена Соколова. Като й дадоха думата за реч, тя сподели, че си мислела дали всички като нея са с приятни чувства от срещата за партийния рожден ден.
С лъчезарна усмивка гости посрещаше общинската председателка на ГЕРб в Перник д-р Вяра Церовска.
Висшочайши гости нямаше. Канен беше специално строителният министър Росен Плевнелиев. Той не дойде, но тук като и миналата година беше друг Росен - шефът на Агенцията ба българите в чужбина юристът от Перник Росен Иванов.
Гости имаше и от всички десни партии в Перник – СДС, ДСБ, ССД, Демократическата партия, НДСВ, синдиката „Подкрепа”. Те обаче бяха в отделни групички заради тежкия предизборен конфликт помежду им. Двете партии от Синята коалиция в Перник вече са поотделно за местния вот заради ината на младото и „зелено” ръководство на синьото СДС. Всичките партиибяха приготвили поздравителни адреси. Специални писма за празника се получиха и Бойко Борисов, от Цветан Цветанов и от Плевнелиев. Прочетоха само приветствието на Борисов, но дали то се различаваше от миналогодишното не се знае.
То че виха хора, виха се, но преди това имаше речи, както вече стана реч. На естрадата се качиха всичките трима депутати и областния управител Иво Петров, който е и партиен шеф. Малко по-късно извикаха и кандидате за кметове в Радомир – Пламен Алексиев, в Земен – Димитър Сотиров, в Ковачевци – Анна Цветкова и в Брезник Димитър Димитров. Трънският кмет Станислав Николов го нямаше. Той и така си е от ГЕРБ, но имал важен ангажимент из своя вилает. За Перник, както се знае, кандидат още няма, но пък в това нямало драма, увери Иво Петров, който е единия от претендентите.
Той с готовност застана до другия номиниран – депутатката Ирена Соколова за снимка с усмивка, за да докаже, че който и да е кандидатът всички ще го подкрепят. За да не се чудят кой ще им е кандидата за кмет в Перник, журналистка подари на ръководството за рождения ден вързопче боб – да го хвърлят и да отгатват отговорите на дилемите. Шегата беше приета, но и захлупена. Първо кандидате щели да бъдат двама и второ – по-добре било бобът да е поне за едно варене.
За всеки случай Иво Петров изрично заяви, че на престоящите избори за местна власт, неговата лична амбиция и амбицията на ГЕРБ е в шестте общини на областта да има 6 кмета от ГЕРб, максимален брой да са общинските съветници и колкото се може повече кметове на населени места.
Младо девойче беше водеща на деловата част. Като начало тя представи предизбарната инициатива на ГЕРБ „Аз съм ЗА”, но дали я чу многобройният народ по поляната не се разбра.
Иво Петров връчи партийна книжка с номер 1 000 на млада жена от Студена. Бяхме само 105 преди 4 години, а сега сме над 1300, каза той. В словото си партийният шеф благодари на всички наред – на дошлите на празника, на депутатите, на общинските структури, на журналистите – също като на Оскарите. Забрави само съпругата си Диана, която също беше сред празнуващите.
Въпросът кой ще духне пламъчето на свещичката на тортата за партийния рожден ден си намери отговор. Огромната торта беше изнесена на сцената и там се събраха всички деца. Най силно духаше 8-годишния Орлин.
После парчетата бяха само за децата. Дано са стигнали за всички, защото и те бяха много. Сред празнуващите хлапета бяха и няколкото възпитаници от приюта за деца в Калкас. Освен торта имаше и подаръци. 
За хорото и веселбата се грижаха танцьори от Елев дол и диджеят – учител Сашо Диманов.
Най-често на рождения ден на ГЕРБ танецът е повеждал зам. Областния Георги Шарлачки. Сега обаче него то нямаше и Иво Петров напълно се отсрами. Малко го насмете „Чичовото”, но после зад него се хванаха толкова много хора, че колелото се изви чак до гората.
Инвентаризация на европейските ценности
(оригинален текст)
Европа, ти откачи!
Добре е да направим инвентаризация на европейските ценности на чисто
Казват ми, че ругая европейските ценности. Че, ето, сегашното състояние на Европа - това е върха и кулминацията на развитието и всички трябва с отворена уста да го наблюдават и да му подражават.
Ценност № 1: Единството на Европа
Сега това е една от най-важните европейски ценности. Европа се обединява, изчезват границите, и еврочиновниците в Брюксел гласуват благодетелни укази за кривината на краставиците и за продажбата на яйца на тегло. Обединението е може би е забележително, но ето ти проблем - от момента на разпада на империята на Карл Велики и до образуването на ЕС, Европа никога не е била единна.
Китайската империя е била, Халифатът е бил, Високата порта е била единна - а Европа не е била, и през цялото време, докато Европа завоювала света, отделните ѝ части са били в най-жестока конкуренция една с друга. И тази конкуренция е способствала за прогреса. Великобритания не е станала империя просто така, а в борба срещу Испания. Прусия е станала Германска империя не просто така, а в резултат на решителни реформи, без които държавата не би оцеляла във вражеско обкръжение.
Т.е., внимание: Може би единството е нещо много добро. Нещо страхотно. Но това не е европейска ценност от времето на европейския разцвет. В зенита на своята слава Европа не е била единна.
Ценност № 2: Всеобщото избирателно право
Също така ни говорят, че демокрацията – това е европейска ценност и европейско завоевание; че това е същия тоя невероятно добър режим, който под демокрация разбира всеобщо избирателно право. Който е против всеобщото избирателно право е фашист, негодник, и въобще - гад.
Сега, аз за минутка ще се въздържа от оценка на работоспособността на всеобщото избирателно право в някаква си Гана или Палестина, но ето че въпросът си стои : а какво е отношението на универсалното избирателно право към традиционните европейски ценности?
Ще ми подскажете ли, в името на коя демокрация Колумб откри Америка, а сър Френсис Дрейк грабеше испанските кораби? На Запад по времето на разцвета е имало най-разнообразни режими: парламентарна монархия, като във Великобритания, където кръгът на избирателите се ограничава до данъкоплатците; република, като в САЩ, където пак избирателите са само данъкоплатците. Абсолютна монархия, като в Прусия, Испания и Русия.
Ето, всеобщо избирателно право е нямало нито във Великобритания, нито в САЩ, и Томас Маколей, историк и член на британския парламент, е написал в средата на XIX-ти век, че това понятие е „съвършено несъвместимо със съществуването на цивилизацията“. За пръв път всеобщо избирателно право е било въведено във Франция след Великата френска революция и е приключило с гилотината и терора; втори път (само за мъжете) го въвежда железният канцлер Бисмарк в Германската империя през 1871г., желаейки да разводни свободомислието на германските собственици с шовинистичните мании на безмозъчните маси.
Цензът продължавал да се понижава, а избирателното право започнало да се разпространява върху малоимотните след Първата световна война и окончателно всеобщо то става след Втората световна война, под влияние на социалистическата идеология. Във всички бедни държави, в които са се опитвали да го въведат - в същата тази Африка - всеобщото избирателно право е довеждало до преразпределение на собствеността, разпространение на религиозен или национален фанатизъм и приключва с диктатура.
Но сега говоря за нещо друго. Да допуснем, че всеобщото избирателно право е венецът на общественото развитие. Да допуснем, че всеки лумпен, който разбива лондонски магазини, е същия този човек, който трябва да взима решение как да живеем всички, а който отрича това негово право е ретрограден фашист. Но къде са тук европейските ценности? Всеобщото избирателно право не е съществувало на Запад, докато Западът е завладявал света. Когато то се появило на Запад, Западът изгубил господството си в рекордни срокове.
Ценност № 3: Социалната справедливост
Социалната справедливост в момента е още една европейска ценност. Социалната справедливост се изразява в това, че ако имате безработна наркоманка с пет деца, то тя ще живее в разкошна къща, защото децата не трябва да страдат! – това е несправедливо - а ако имате работа, мъж и семейство, то трябва да бачкате като вол и половината от заработеното ще ви го вземе държавата, за да го даде на безработната наркоманка.
Не зная дали е справедливо - но според мен, несправедливо е да се грабят тези, които работят, за да се дадат на тези, които безделничат.
Аз, обаче, говоря за нещо друго: какво отношение има това към европейските ценности?
Да ви припомня ли, какво се е случвало във времената на Британската империя, над която никога не залязвало слънцето - със същата тази неомъжена жена, която внезапно се сдобива с дете? Предоставяли са ѝ помощ? Квартира? Къща? Отговор: не, тя е ставала парий.
По времето на разцвета на Европа, цялата грижа за социалните блага - за възпитанието на децата, за издръжката на родителите, за медицината, образованието и т.н. е падала върху семейството и главата на семейството, а обществеността се е противила по най-упорит начин на идеята, тези разходи да се поемат от обществото.
Ценност № 4: Мултикултурализмът
Мултикултурализмът е друга европейска ценност. Той гласи, че всички култури са от изключителна важност, че всеки имигрант, който е дошъл в Швеция или Холандия, има право да съхрани забележителните си традиции, и ако не разбира например, какво щастие е за арабската жена, че брат ѝ има право да я убие за прелюбодействие, или пък колко щастлива е шестгодишната сомалийка, на която без анестезия и отрязват срамните устни с нож на масата в кухнята – то той е козел, фашист, ретроград и т.н.
Тук трябва да поясня, че не разбирам този трепет над традициите. В Европа е имало свои традиции - през 15-ти век във Великобритания са разрязвали на четири части враговете на короната, като предварително са им вадели бъбреците и са ги пекли. Аз все си мисля, че Дейвид Камерън не може да отреже главата на жена си и да се обоснове, че спазва традицията на Хенри Осми.
Аз говоря, обаче, за друго. Какво е отношението на мултикултурализма към европейските ценности? Когато Кортес е разгромявал ацтекските храмове - той мултикултурализъм ли е проповядвал? Когато Васко да Гама е потапял кораби с богомолци на път за Мека и е стрелял с гюлета по мирното население на малабарското крайбрежие - това да не е била някаква хуманитарна програма?
Европейските ценности от времената на колониализма са били представата за абсолютния приоритет на прогреса и европейската цивилизация. Някои европейци са били расисти от чист вид и са разсъждавали по темите, че черната и жълтата раса са генетично непълноценни, други са смятали, че към идеите на прогреса и западната култура рано или късно ще се приобщят и други раси и народи. Но не е имало такива, които да са смятали, че канибализмът, многоженството или изгарянето на вдовици са едни забележителни алтернативни обичаи, които трябва да бъдат трепетно съхранявани и поддържани. Аболиционистите в САЩ се сражавали за свободата на чичо Том. Но те не се сражавали за това, чичо Том да свали европейските си дрехи и пак да се облече с препаска, или пък да се откаже от името Том и да си върне името на някой праотец - Нкунда или Мбонга - или пък да се откаже от английския език и да заговори на родния кинярванда. Въобще и не биха си помислили да се сражават за такива фантасмагории.
Веднага щом било приключено с идеята за превъзходството на европейската цивилизация, то свършило и самото превъзходство на европейската цивилизация. Вместо Европа, която колонизира света, в момента имаме свят, който колонизира Европа.
Може да се окаже, че мултикултурализмът е нещо забележително, трогателно и само ретроградите и фашистите не разбират защо по улиците на Лондон вървят опаковани във плат гражданки на Великобритания. Но е факт, все пак, че мултикултурализмът няма никакво отношение към традиционните европейски ценности от времето на разцвета на Европа.
Ценност № 5: Държавното регулиране
Най-накрая, има още една „европейска ценност“, за която малко се говори, но се вижда като на длан. Това е държавното регулиране на всичко и всички.
Причината, по която не се говори за тази ценност, е много проста - тя в основата си противоречи на идеята за частната собственост. Или частна собственост, или регулиране.
Знаете ли, че до края на 19-ти век във Великобритания не е имало закон за защита на паметниците на културата? И когато се опитали да го приемат през 1870-та година, тогавашният премиер Бенджамин Дизраели директно заявил, че той противоречи на идеята за частната собственост. Стоунхендж почти щял да бъде разрушен - за малко през него щяли да прекарат железопътна линия.
Знаете ли, че Статуята на свободата в САЩ е била построена с частни средства? И федералното правителство и щатите, в които управлявали данъкоплатците, забранили да се отдели дори един държавен цент. Причината била проста – ако това е необходимо на обществеността, нека тя сама събере парите. И събрали - Джоузеф Пулицър, издателят на ню-йоркския World, напечатал имената на всички, които от последните си спестявания дали 5 или 60 цента. Това е полезно да си го припомняме, когато чуем, че без никакво възражение Конгресът е отделил за ремонт на статуята поредните двайсет и няколко милиона долара.
Сегашните закони на бюрократична Европа са безумни. В Испания цели селскостопански региони се превърнаха в пустини, защото на фермерите им плащат, за да не отглеждат продукция. В Италия полетата са покрити със слънчеви батерии, които не продават никъде електроенергията си, защото така или иначе получават пари за нея. В Германия икономичните немци осветяват слънчевите батерии нощем с електрически лампи, защото електроенергията от тях им се изкупува с голяма премия. Можете ли да си представите, че в Европа през 18-ти век, някой би плащал субсидии на селяните или пък би диктувал формата на краставиците?
Социалдемократически, а не европейски
И ето, първото нещо, което искам да кажа аз. Не разбирам защо хората, които разсъждават за търпимост, социална справедливост, всеобщо избирателно право, демокрация и т.н., говорят за „европейски ценности“.
Това не са „европейски ценности“. Това са социалдемократически ценности. Това са ценности, които нямат нищо общо с ценностите, които са изповядвали Колумб, Нютон, Васко да Гама и дори Томас Джеферсън. Тези ценности се появяват в края на 19-ти век, а укрепват заради победите на левите партии на изборите и заради диверсионно-идеологическата мощ на сталинския СССР.
Това не са и „общочовешки ценности“. Тези ценности не са били изповядвани нито от Джон Лок, нито от Адам Смит, нито от авторите на Декларацията за независимост. И което е по-важно - тези ценности не се изповядват, в друг смисъл - от Бин Ладен, от войнстващите ислямисти, от декласираните боклуци, които устройват погроми по улиците на Лондон. Съгласете се, съществува известен проблем, когато групичка мюсюлмани обявява лондонското предградие Waltham Forest за зона на шариата и обещава да застави жените да закриват лицата си, а либералните съзерцатели на тази инициатива кимат с глава - ето, има и такава мултикултурна гледна точка.
Не ми харесва, когато ми натрапват като „общочовешки“ или „европейски ценности“ това, което не е нито едното, нито другото. Ние от тая манджа добре похапнахме в СССР. Там винаги на върха бяха големи любители на социалистическите ценности, които бяха най-прогресивните и трябваше да възтържествуват по целия свят.
А по-нататък?
Най-главното е друго. Добре, ще ми кажете вие, нека тези ценности не са нито общочовешки, нито европейски. Да допуснем, че управляващата европейска бюрокрация и левите европейски интелектуалци ни лъжат.
Но светът не стои на едно място! Какво ли не е ставало през 18-ти век. През 18-ти век са бесили за кражба на кокошка. През 18-ти век в Лондон не е имало полиция, а количеството убийства е било 52 трупа на 100 000 население (52 пъти повече от сега). През 18-ти век хората не са се къпали със седмици, в Лондон не е имало канализация, а деветгодишните деца по манифактурите са работели на 14-часов работен ден. През 18-ти век жените са носели корсети, а към перуките се полагали „бълхоуловители“ - вие, Юлия Леонидовна, не искате ли да ходите с корсет и бълхоуловител? Или пък ви се струва справедливо децата да работят по 14 часа на ден?
Ето – такива са ни били ценностите, а са станали други. По-добри.
На това, ще отговоря по следния начин – Първо, не трябва да се шикалкави. Котката трябва да се нарича котка, а не птицечовка. Не наричайте ценностите си „европейски“, а честно ги наричайте „социалдемократически“. И си кажете, без да се притеснявате, че изначалните европейски ценности са боклук, но ние всичките ги отменихме и построихме прекрасния нов свят.
Второ. Избройте ми всички ценности. Не ми разказвайте, че в Европа е останала свобода на предприемачеството. А ми говорете честно: „Ние, държавата, смятаме за правилно да взимаме парите на работещите хора и да ги даваме на неработещите. Защото, колкото повече пари взимаме, толкова повече нараства нашата мощ и толкова повече нараства броят на избирателите, които зависят от разпределяните от нас пари и гласуват за нас“. Избройте ценностите си в правилния ред, и ако търгувате с кокошки, не ги наричайте шарани.
И трето, разбирате ли каква е работата? Разбира се, всичко в света се променя - освен желанието на тълпата да живее на аванта и да има вожд, който да предоставя тая аванта. Ето, обаче, какъв проблем възниква - за около 500 години една нищожна част от света – Европа, господства над него. Тя се е сдобила с тази власт благодарение на частната собственост, на техническия прогрес, на конкуренцията на европейските държави помежду им, на усещането за цивилизационно превъзходство и на минималната държава - в сравнение с азиатските. И за 20–те години, изминали от момента на обединението на Европа и тържеството на „общочовешките ценности“, това лидерство беше пропиляно.
С такъв фантастичен резултат не може да се похвали дори Китай от времето на династията Цин.
Апокалипсис
Повече - от източника
много мъдрост в три чаши чай
Тук, в Пакистан и Афганистан, преди да започнем работа с някого, ние изпиваме три чаши чай. На първата чаша той е непознат, при втората – почитан гост, при третата – член на семейството, а за своето семейство ние сме готови да сторим всичко - дори да умрем. Хаджи Али, старейшина на ...
Удивителна „жива картина“ в Лондон
Има много начини да бъдем зелени, но Лондонската National Gallery и проекта на GE „Еcoimagination“ са намерили изключително артистичен и вдъхновяващ начин чрез създаването на тази удивителна зелена стена, която пресъздава една от най-известните и харесвани картини на Ван Гог – „Пшенична нива с кипариси“. Тя е изградена от 8000 растения и може да се види на Лондонския Trafalgar Square.
Шедьовърът е избран заради възможността да се използват различни цветове и дълбочини. Подборът на растенията и тяхното разполагане са отнели повече от 500 часа. За изграждането на стената е изработен подробен номериран макет.
Поддържането на стената през лятото не е лесна задача. Необходими са от 120 до 200 литра вода ежедневно и поне 132 часа труд, но в крайна сметка всичко си заслужава усилието, тъй като проектът ще намали въглеродния отпечатък на галерията с 40% !
Процесът на проектиране и изграждане на тази удивителна жива картина можете да видите на следното видео:
По материали от: environmentalgraffiti
Казахстан блокира достъпа до 13 популярни чуждестранни сайта
В петък (19 август) съд в Казахстан е разпоредил в страната да бъде блокиран достъпът до тринадесет чуждестранни интернет сайта, включително популярната услуга LiveJournal с твърдението, че подбуждат тероризъм и религиозна омраза. „Тези Интернет източници ...включително LiveJournal ...разпространяват материали с пропаганда на тероризъм и религиозен екстремизъм и призиви за извършване на терористични актове и направа на взривни устройства”, е съобщила Айлана Искендирова, цитирана от Ройтерс, която е говорител на районния съд в столицата Астана. Казахстан, 70% от 16,5 млн. население, на която страна са мюсюлмани, досега бе избегнала ислямисткото насилие, засегнало съседните й държави, бивши съветски републики. Серия от необясними престрелки между добре въоръжени хора в няколко части на богата на петрол държава, обаче изглежда силно са обезпокоили властите, според наблюдатели Инцидентите хвърлят сянка върху образа на държавата като стабилна в регион, изпълнен с насилие и граничещ с Афганистан. Говорителят на съда е отказал да предостави примери на незаконните дейности, съобщавайки, че съдът е взел решението след дело, образувано от прокурор срещу сайтовете и е добавила: „тези материали противоречат на Казахстанското законодателство”. Решението влиза в сила от 20 август (днес). Светлана Иваникова, ръководител на LiveJournal Русия (www.livejournal.ru), която услуга е популярна сред казахските блогъри, е съобщила, че не е прочела мотивите на съда и не знае защо сайтът е блокиран в Каззахстан. Казахстан е управляван с твърдата ръка на президента Нурсултан Назърбаев в продължение на повече от десет години и е най-силната икономика в региона. Държавата обаче е обект на много критики от запада и правозащитни групи за демократичността й. През 2008 година LiveJournal е бил блокиран в Казахстан, защото доведеният и избягал от държавата син на президента, открил свой блог, в който критикува властта.
Какво чете Барак Обама това лято
Издателите в САЩ през последните няколко години очакват с нетърпение два конкретни момента в годината, които могат да обърнат продажбите с краката нагоре. Единият е обявяването на любимите книги на Опра Уимфри, а другият - летният списък с четива на президента Барак Обама.
И докато Опра е превърнала литературните клубове и препоръчването на книги в доходоносен бизнес, то летните романи на Обама всъщност са доста по-голяма мистерия и малките книжарници на остров Мартас Вайнйард, където почива семейството на американския президент, се състезават за неговото внимание. Всяка година семейното магазинче за книги на Ан и Дейвид Ле Бретон Edgartown Books подбира внимателно няколко заглавия от каталога си и ги изпращаа в лятната резиденция на президентското семейство Блу Херън Фарм, а от останалите книжарници не пропускат да се похвалят, ако Обама спре да си купи нещо за четене.
"Президентът беше изключително развълнуван от действието в книгата "Градината на зверовете" на Ерик Ларсън, което се развива през 1933 година в Берлин", споделя пред CNBC Арика Улф, която е продавач в Edgartown Books. "Обама идвал няколко пъти в книжарницата, но ние винаги изпращаме по нещо във фермата рано сутрин, в случай че е зает. Дъщерите му Саша и Малия обаче са винаги тук, през по-голямата част от времето идват сами, но понякога са и с родителите си", разказва още Улф.
Според LA Times обаче Обама и семейството му са посетили друга книжарница при петъчното си пътуване до Вайнярдс Хевън и са подбрали още заглавия. Облечен в синьо поло, американският президент е излязъл от легендарното местно магазинче за книги Bunch of Grapes с "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли, миналогодишния хит "Стая" на Ема Донахю, криминалната серия "Трилогията Баю" на Даниел Уудрел. Вестникът добавя, че след покупката на книги Обама се е запътил към Vineyard Golf Club за да поиграе голф.
Интересът към четивата на Барак Обама обаче не е само заради високия му пост. Още като сенатор и по време на кандидатпрезидентската надпревара през 2008 година той неведнъж се е появявал с книга в ръка. В разгара на борбата с опонента му Джон МакКейн Обама бе видян да държи в ръка "Постамериканският свят" на Фарид Закария и това доведе до сериозни дискусии сред опонентите му.
Ето какво изпратиха от Edgartown Books това лято Барак Обама и семейството му:
Книгите на президента:
- "Rules of Civility" на Арнър Тауълс
- "The Warmth of Other Suns: The Epic Story of America's Great Migration" от Исабел Уилкърсън
- "In the Garden of Beasts: Love, Terror, and an American Family in Hitler's Berlin" от Ерик Ларсън
- "Caleb's Crossing" by Geraldine Brooks
За Саша и Малия Обама:
- "Frindle" от Андрю Клемънс
- "A Royal Match" на Танй О'Конъл
- "Audrey Wait" от Робин Бенуей
- "Ten" (Winnie Years Series) на Лорън Миракъл
Учител в Калифорния разследван след коментари във Facebook срещу еднополовите бракове
Учител от централна Флорида, САЩ е изправен пред дисциплинарни действия, защото е публикувал в профила си във Facebook коментари, остро порицаващи еднополови бракове, съобщи AFP. Училищният съвет на Лейк Каунти ще разследва Джери Бюъл, който вече е отстранен временно от учебни занятия. Бюъл е съобщил за вестник „Orlando Sentinel”, че е написал публикациите в свободното си време от личния си компютър. Бюъл е с многогодишен стаж в преподаването на социални науки и веднъж носител на отличието „Учител на годината”. През юли е написал 25 коментара във Facebook, че е възмутен от новинарски репортаж, който е гледал по телевизията, посветен на легализирането на еднополовите бракове в Ню Йорк. Съобщил е за вестника, че коментарите му не са направени от омраза, а отразяват личното му мнение. Компетентните органи предстои да установят дали учителят е нарушил училищните правила.
В Германия забраняват Facebook
Северно германската провинция Шлезвиг-Холстайн (Schleswig-Holstein) е забранила Facebook, съобщава Digital Trends. На всички институции е било разпоредено до края на месеца да закрият страниците си в социалната мрежа и да премахнат плъгина „Like” от интернет сайтовете им. Според изявление от офиса на комисаря по защита на данните в Шлезвиг-Холстайн (Schleswig-Holstein’s Data Protection Commissioner’s Office), тези характеристики на Facebook нарушават германския Telemdia ACT (TMG) и Федералния закон за защита на данните. От институцията съобщават, че проблемът се състои в данните, изпращани от германските интернет сайтове към САЩ. Основното твърдение е, че всеки който е използвал плъгина ще бъде проследяван от Фейсбук в продължение на две години след това. Държавният офис съобщава, че това профилиране на потребителите без те да имат право на избор е в нарушение на европейското законодателство за защита на данните. Условията за ползване на Фейсбук не отговарят на германското законодателство. Нарушителите на забраната може да понесат парична санкция до петдесет хиляди евро. От офиса, издал забраната, съобщават, че ще проучат дори още по-подробно приложенията за Facebook.
Ескалация на напрежението между Израел и Египет, удари по Газа
Непосредствено след атаките в Южен Израел, отношенията между доскорошните съюзници – Египет на Мубарак и Израел – се обтегнаха. Днес Египет има цена, както и кръвта на всеки един египтянин – се чуха гласове от египетското политическо пространство, загатвайки, че след падането на Хосни Мубарак, изкуствено поддържаните близки отношения между Тел Авив и Кайро са [...]
StumbleUpon заема повече от половината от трафика в социални медии в САЩ
Според StatCounter, през последните два месеца StumbleUpon води пред Facebook и през август на настоящата година заема повече от половината от трафика в социални медии в САЩ. Преди две години StumbleUpon бе основният двигател на трафик в социални медии, но загуби пазарен дял заради Facebook през последните осемнадесет месеца. През август делът на Facebook в социалния трафик в САЩ е спаднал до 38%, докато Twitter, Myspace, Digg, Reddit, YouTube и др. изостават много от двата лидера. Потребителската база на StumbleUpon е относително малка – дванадесет милиона души, за разлика от седемстотин и петдесет милиона на Facebook, но услугата е създадена специално за публикуване на линкове в нея. Facebook все още доминира в социалния трафик в световен мащаб с дял от цели 60%, а StumbleUpon заема второ място по същия показател с 28%. Трети е YouTube с 6%. Измерването на StatCounter не включва HTTPS трафика, което може да бъде основната причина за тези изненадващи данни. StumbleUpon неотдавна премина границата от двадесет и пет милиона click-а на бутона Stumble. Потребителската база също удари рекорд с повече от един милиард споделяния през месец април на настоящата година. StumbleUpon работеше за преустройство на услугата като startup компания, след като партньорството с eBay бе прекратено в началото на 2009 година. eBay придоби компанията през 2007 г. за седемдесет и пет милиона щатски долара, но не успя да комбинира социалното споделяне с електронната търговия.
Twitter пусна Bootstrap – нова платформа за изграждане на CSS приложения
С цел да се конкурира по-добре на непрекъснато променящия се пазар на приложения, в петък Twitter пусна Bootstrap. Услугата за микроблогове обяви в блога си вчера следобед, че платформата ще осигури пакет от инструменти, използващи CSS и HTML стандарти за създаване на приложения. Стандартите са разработени първоначално по време на организираната от Twitter Hackweek (хакерска седмица). От тогава досега са били усъвършенствани. Twitter съобщава, че предстои да пусне и рамка за разработване на приложения. В ядрото си Less – лесно за използване средство, което осигурява повече мощ и гъвкавост от стандартния CSS. Less предоставя редица характеристики, сред които променливи, цветови функции и много други. Bootstrap изисква само кодът да бъде поставен и не съдържа нищо друго освен CSS, което означава, че не са необходими излишни снимки, Flash или Javascript. Bootstrap е част от усилията на Twitter да установи диалог с разработчиците и да ги ангажира в дейности, като напр. изграждането на стандарти. По света съществуват повече от един милион приложения на трети лица, изградени от повече от седемстотин и петдесет хиляди разработчици. На всяка една секунда и половина се създава по едно ново приложение.
Сирийски временен парламент – добра идея, но липсва единството
В атмосферата на политическа криза, притискаща Сирия в здрава хватка, анализатори и медии отправят поглед към опозицията. Проблемът на сирийската опозиция, както се оказва от години, но днес го виждаме най-добре е, че тя е 1. извън Сирия и 2. не е единна. Има разбира се, обясними причини за това явление. Най – напред трябва да се [...]
От Шипка до Ленин по стъпките на стъпканите
Радвам се да науча от директора на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа” Данчо Данчев , че „българинът се завръща към историята“ си, което се усеща на Шипка (Фокус). Какво обаче се усеща като завръщане към най-новата ни история от страна на едни специфични българи, които ни управляват? През седмицата се усети, че министърът на културата [...]
3 исторически книги
Чета предимно правна и историческа литература и почти никаква белетристика.
Верен на тази си традиция, вчера си купх три исторически книги от книжарница “Български Книжици“:
1. “В България и Румелия” от Емен Кейе – френски финансов инспектор на служба в току що освободената ни Татковина.
Мотивация да си я купя и прочета: от една страна са ми много интересни социалните елементи в историческата битийност и житийност (при прелистване книгата се очертава като такава), а от друга представянето на следосвобожденския период, гледан през призмата на чужденец-очевидец звучи направо многообещаващо.
2. “Бисмарк, Източният въпрос и българското освобождение 1856 – 1878″ от Константин Косев – стипендиант на фондация Александер фон Хумболд.
Мотивация да си я купя и прочета: интересно ми да разбера какво точно е имал предвид големият германски политик, казвайки че “Балканите не струват костите дори и само на един померански гренадир” и доколко достоверно е това изказване изобщо.
и
3. “България и българите в италианската географска книжнина” от Пенка Данова – член на Института за балканистика при БАН.
Мотивация да си я купя и прочета: предвид оскъдността на българските средновековни извори и наличието на почти само византийски и впоследствие османски такива, ми бе интересно да разширя кръгозора си със сведения представени от средновековните обитатели на италийския полуостров, които са посетили и нашите земи.
No related posts.
Неправомерно събиране на лични данни
В Бяла Слатина активисти на ГЕРБ обикалят по домовете на хората със предварително изготвени списъци. Представяйки се за служители от общината те набират информация за реално живущите на адресите, данни от документите за самоличност и ЕГН. Прилагам фотокопие от част от въпросните списъци.
Анализатори: реорганизацията на HP може да струва скъпо на Microsoft
Анализатори видяха лош знак за Microsoft в съобщението на Hewlett-Packard за реорганизация в компанията, пише Computerworld. В компанията Directions on Microsoft например считат, че продажбата или отделянето на производството и продажбата на персонални компютри може да се отрази негативно върху перспективите за операционната система Windows 8. Hewlett-Packard и Microsoft са дългогодишни партньори, а сътрудничеството между двете компании е много тясно. В бъдеще именно HP може да стане един от основните производители на таблети под управлението на Windows 8. Но ако поделението на Hewlett-Packard, занимаващо се с производство и продажба на персонални компютри, бъде продадено на друга компания или стане самостоятелно, е възможно Microsoft да не може да разчита на крупни съвместни проекти с новата организация. Освен това, решението на HP за реорганизация свидетелства за понижаване на значението на настолните компютри и лаптопите, твърдят експерти. Според тях, компанията Hewlett-Packard е осъзнала, че в бъдеще ролята на персоналния компютър ще става все по-незначителна, отстъпвайки място на таблетите и смартфоните. Въпреки това обаче компанията така и не успя успешно да излезе на вече запълнения пазар на тези устройства.
Медиен бос през просото
Соня Колтуклиева: Красимир Гергов е медийният октопод у нас! „Когато бях млад, мислех, че най-хубавото е сексът, после разбрах, че най-хубавото е монополът!“, кефи се рекламният бос 20 август 20 ……………………………….. - Соня, последното ти интервю за „ШОУ” предизвика истинска сензация. В него ти разказа за есемес на личната пиарка на Красимир Гергов, изпратен до [...]
Кременски езера
Преход, с кодово име Боровинково пиршество, от хижа Безбог до Кременските езера, с изкачване на връх Джано и нощуване под лунното небе.
Програмата на издателство Сиела на "София диша:Словото зове"
Освен като основен партньор на Аз чета в играта приключение "Изгубени в литературна София", по време на литеартурното издание на София диша тази неделя издателство Сиела ще срещне минаващите през ул. Ангел Кънчев и с някои от най-известните автори в своето портфолио. На 21 август ще имате възможност да се срещнете и поговорите с Людмила Филипова, Михаил Вешим, Калин Терзийски, Весел Цанков, Ангел Игов и да се насласите на тяхното писано слово в малко по-различен формат.
Програмата на издателството ще започне от 16 ч. с представянето на книгата на Весел Цанков "Блогът на местния идиот". Публиката за него ще подгряват добре познатите актьори Латинка Петрова и Пламен Сираков. Час по-късно започва четенето на текстове от Ангел Игов и Петър Чухов. Точно за 18.00 Людмила Филипова е приготвила и игра с награди за своите читатели.
В 19 ч. идва може би най-интересната част от програмата на издателство Сиела - разговорът с Михаил Вешим, автор на нашумелия роман "Английският съсед", продуцента на едноименния комедиен сериал Пенко Русев и актьорите Ирен Кривошиева и Слав Бойчев. Ще можете да ги попитате всичко, което ви интересува за сериала "Английският съсед", който започва да се излъчва от септември по БНТ.
И за финал - Лудостта на Калин Терзийски! Заразна ли е тя ще разберете точно в 20.00 при срещата си с писателя.
Петата колона тук също е сечиво от съветския склад
Русия – живеем в съветски склад 20 Август 2011 Семьон Новопрудски Газета.ру Млада привърженичка на Путин и Медведев. Снимка: димовски – блог Седемнайсет години подред центърът Левада пита руснаците за августовския пуч от 1991 година – грубият опит на КГБ с помощта на партийната и военната върхушка да спаси със сила разпадащия се Съветски [...]
Иран 2011 – една „малка“ разходка(1): През Турция към Иран
Тия дни ни върви на източни пътеписи. Днес ще почнем една мотоциклетна обиколка на Иран, като за начало Бойко ще му се наложи да мине през цяла Турция и след няколко премеждия (няма да разкривам още какви, ами четете внимателно) да влезе в Иран. Приятно четене:
Иран 2011 - една „малка“ разходка
част първа:През Турция към Иран
Още след завръщането ни от Сирия през 2009г. бяхме решили следващата дестинация да бъде Иран и по-точно древна Персия. Интересът ни към тази държава се засили след пътеписите на Любо за неговата обиколка и сега след прекрасните неща, които Димо ни показа от дните изкарани там. Организацията беше лесна. За визите отново Мони свърши всичко по издействането на покани от www.stantours.com. Поканата на човек струваше 55$, след което визата от Посолството в София беше само формалност на цена от 50 евро на човек. Единственото по-различно беше, че документите за визите се попълват в една агенция за преводи срещу Турското посолство в София, която има необходимите бланки. Услугата е 15лв. на човек. Групата първоначално беше от 8 души, после станахме по-малко, след това още по-малко и накрая се събрахме само Пламен от Варна с BMW R1200GS, Димитър /ЗМЕЙ/ с BMW K1200LT, Данчо /Даката/ със Suzuki Bandit 1200 и аз с BMW R1200GS. Друга организация нямаше. Намерихме си хартиени карти за Иран и карта за GPS – Iran map 2.70, която работеше перфектно. Бяхме решили да тръгнем на разходка, да търсим хотели за нощувка и очаквахме пътуването да се получи като почивка. Е, не се получи така, но пък въобще не ни беше скучно. И така мястото на срещата беше малък хотел вСвиленград
на 21.04.2011г. вечерта. Отпразнувахме подобаващо тръгването и учудващо на 22.04.2001г. успяхме да станем рано за да тръгнем на път. В 08.00 часа напуснахме Свиленград. Отново бавната процедура по минаването на границата. Първо проверка това ли е мотора по документи, после паспортна проверка, след това печат на митничар, че е проверил багажа и можем да внесем козунаците и боядисаните яйца и накрая четвърто гише, което гледа налични ли са всички печати. Иран беше далеч и трябваше да минаваме повечко километри на ден за да стигнем за два – три дни. Поехме поскучната магистрала към Истанбул.
Температурата беше 11 градуса придружени със силен страничен вятър, който не ни остави цял ден.
Около 11.30 часа бяхме на входа на
Истанбул.
От тук започна странно задръстване. Движихме се едва, едва като почти бутахме моторите. Сигурно охлюв щеше да ме изпревари в този момент. Групата ни се разпокъса. На входа на магистралата вече се купува карта “KGS”, с която се минават всички бариери след това, а не се плаща на място както беше миналата година. Картата до Анкара беше 50 лири. Това допълнително усложняваше минаването, тъй като трябваше на всяка бариера да се престрояваме в съответната лента за “KGS”. С много мъки успяхме за 3 часа да минем Истанбул по околовръстното шосе.
Сравнено с 2010г. цените са станали доста високи.
Един обяд в закусвалня е от порядъка на 20 лири, 1 литър бензин 95 е 4,23 лири. Митака беше купил лири на курс 1 лира – 0,90лв., но в летния сезон си става 1:1. Около 17.00 часа стигнахме град Gerede, където трябваше да нощуваме по план. Естествено решихме да продължим да караме, защото беше все още светло. След магистралата пътят рязко се влоши, въпреки че това е основния път Е80 към Иран. Имаше много участъци в ремонт. Времето си беше доста студено и около 19.30 часа спряхме почти замръзнали в едносело Kursunlu
/ а може и да беше град/ с население едва 2900 души. Намерихме нещо като хотел с цена от 15 лири на легло, което си е доста високо, но друго нямаше. Отвориха и една закусвалня, в която ни сготвиха вечеря и всичко си дойде на мястото.
Вече бяхме навлезли в
кюрдската част на Турция,
но хората си бяха много гостоприемни и постоянно ни заговаряха, гледаха моторите и се усмихваха. В това място спокойно си оставихме моторите да нощуват на улицата без притеснения, че нещо ще им се случи.
Направихме груба грешка.
Издържахме около 40 минути при 0 (нула) градуса. Всичко ми замръзна и спряхме в едно крайпътно кафе, където чакахме да стане поне 6 градуса и продължихме при тази вече „нормална” температура. Не знам защо, но всички мислихме, че отиваме на топло място и бяхме взели доста летни дрехи. Аз имах единствено тениски с къс ръкав и термо бельо, което малко позакърпи положението. Като цяло си беше много студено в това време на годината, а и карахме заобиколени само от планини със заснежени върхове.
впечатли много с природата си.
Навсякъде около нас е зелено, високи планини и ако беше по-топло щеше да бъде чудесно. Но в сега температурата не искаше да се качи над 9 градуса. Голям студ. Пътищата не са хубави – стара настилка, много ремонти, но все пак сравнени с нашите са чудесни. В момента се строи инфраструктура в огромни мащаби с широки пътища, и всякакви водни съоръжения. Карахме, наслаждавахме се на гледките около нас и спирахме само за да зареждаме с бензин и чай.
гр. Erzingan.
Красиво място заобиколено от още по-красиви планини покрити със сняг. Поне настроението ни беше пролетно.24.04.2011г. – Великден е.
Днес изчакахме малко да се качи температурата и тръгнахме около 09.00 часа.
[/caption]
Dogubayazit
и там намерихме нещо като сервиз за мотори. Тук поправяха такива моторетки, които бяха на 1/3 от големината на БМВ-то. Първи проблем – ние не знаем кюрдски, майстора знае само кюрдски. След доста ръкомахане, сочене с пръст, разговори по телефона и други раздвижвания решихме да вадим инструментите и да започваме разглобяването. Веднага след като майстора видя какво искаме да свалим, запретна ръкави и започна демонтирането.
крепостта на Ишак паша,
която е на около 7 километра от Dogubayazit нагоре в планината.
Ето и малко синтезирана информация.
През 1784 г. кюрдският вожд Ишак паша избира едно високо плато край митичната планина Арарат в днешна Източна Турция. Мястото е много удобно стратегически, защото отдолу в низината минава Пътят на коприната, а бизнесът на Ишак паша е да събира транзитните такси. Тези пари той влага, без да пести, във великолепен, невиждан за времето си дворец. Когато този строителен шедьовър е завършен, по стара традиция пашата отрязва главата на архитекта. Това е единственият начин да бъде сигурен, че няма да има втори такъв палат на света. Придобитите по този начин авторски права върху архитектурата на двореца продължават до 1917 г. Тогава съвсем безцеремонно ги нарушават руски войници, които изкъртват от пантите огромните порти на двореца и ги отнасят в Санкт Петербург. До ден днешен позлатените и богато орнаментирани врати затварят парадния вход на един от най-големите световни музеи – Ермитажа. Палатът, издигнат върху изсечена в скалата площадка, има 336 стаи. Всички те са съоръжени с невиждания по онова време лукс на централно отопление, водопровод и канализация. Изящна джамия; гробница; библиотека и две тържествени зали с богати на орнаменти фасади, портали и интериори - всичко е решено в почти невероятна смесица от стилове.
планината Арарат,
макар и в облаци.
Dogubayazit
Градът е малък, около 65 000 население, доста мръсен, но някак на нас ни хареса.
Всички хора се определят като кюрди, а не турци. Във всички държавни институции работят само турци, като ни разказаха, че не можеш дори да кандидатстваш за държавна работа, ако си кюрд. Дискриминацията тук е огромна и явно изразена. Мен лично
кюрдите ме впечатлиха много
с огромното си гостоприемство и топло отношение, което смея да твърдя е доста по-истинско от това, което съм виждал при турците.
Прибрахме се в хотела да се отдадем на почивката и да чакаме утрешния ден.
Около 14.30 часа започна протеста и с него и боя.
Протестиращите първо бяха отблъснати от площада, но веднага се върнаха въоръжени с камъни и бутилки, които хвърляха по полицаите. Пламен каза, че не е лошо да си тръгнем от тук, но аз все още мислих, че няма да има проблем. След около две минути изстреляха някакъв газ, който за около минута направи непоносимо оставането ни. Започна да люти на очите, силна кашлица и едва можех да си поема въздух.Е, явно трябваше да тръгваме.
Запалихме моторите и в края на града спряхме в едно кафе за да изчакаме да приключи всичко. Там изчакахме да мине и много силна буря със силен дъжд. За минути всичко притъмня, Арарат се скри в облаци и започна дъждат. Едно местно момче с АТВ спря след бурята при нас и каза, че протеста е свършил и можем да се връщаме. Обадих се на Митака и тогава разбрахме, че лагер няма и днес, тъй като са закъснели да го качат на самолета от Измир. Обещали за утре. Настана кратко мълчание, но пък нямахме друг избор. Върнахме се в същия Tahran hotel, който чувствахме вече като родно място. Взехме Митака от сервиза и се отправихме към супермаркета, защото имахме повод отново да „полеем”. На връщане Пламен и Даката срещнали австриеца Майкъл, който също пътува с мотора и го доведоха в хотела. Там вече бяхме почнали с готвенето за последното ни пиене на алкохол в това пътуване.
Иран
На границата ни посрещна огромна опашка.
Появиха се хора, които много настояваха да ни обменят иранска валута. Толкова настояваха, че дори говориха български език и то доста добър. Нямам представа откъде знаеха, но беше още по-учудващо когато казаха, че сменят иранска валута и за български левове. Сигурно обяснението е с техните студенти тук в България. Чакахме около половин час и тогава един от турските митничари ни пусна да минем напред. Бързо ни оформиха паспортите, съдействаха ни иранците да отворят вратата с телената мрежа колкото да минем и се озовахме в ничия земя. Тук опашка нямаше. Паркирахме моторите и се наредихме за да ни подпечатат паспортите, което отне около 15 минути. Докато чакахме, дойде човек, който ни поиска карнетите на моторите. Както знаетевсяко МПС, което пътува в държави като Иран трябва да има „Carnet de Passages en Douane”.
Това е документа, който най-общо спестява оформянето на внос-износ на всяка граница и плащането на огромни такси свързани с това. Та дадохме карнетите и тръгнахме след него. По принцип трябва само да се постави един печат и митничаря да си вземе един отрязък. Тук обаче се случи нещо странно. Митничаря каза, че тези карнети на важат за Иран. Естествено това беше пълна глупост, тъй като специално тези карнети ни казаха от Посолството им да си извадим, а и с такива сме обиколили доста държави и последно Иран си го пише и на самия карнет. Странно започнаха да се развиват нещата. Изкараха ни извън сградата да чакаме. Излезе и шефа на митничарите, който също потвърди, че не важат. Отвън ни казаха, че за мотор трябва да платим по 300 евро за оформяне на внос-износа. Това беше абсурдна цена. Тогава се появи „добрия” служител, който каза, че ще оправи нещата. Е, тук вече се изясняваше картината.Стигнахме до 50$ на мотор за рушвет.
Дадох парите, чакахме около един час, след което се появи „добрия” служител и ни каза, че всичко е уредено и да караме след него до бариерата, след която вече официално сме в Иран. Тръгнахме след него и след около 3 километра стигнахме последното КПП. Там ни подпечатаха документите, но все още не ни ги даваха. Минахме бариерата и тогава точно този „добрия” ми каза, че трябва да платим 100$ за услугата иначе нямало да ни върне документите. Вече бяхме бесни. Казах му твърда цена 20$ за всички и така се споразумяхме. Вече бяхме с документи и можеше да продължим. Това КПП при Доубаязит е всъщност най-голямото, през което преминава основния трафик от Турция към Иран. Аз лично никога повече няма да влизам от там заради тази случка. Има още две по-малки, през които може да се влезе, предполагам, без такива истории. Не ни хареса това „посрещане” в Иран, но все още бяхме оптимисти за това, което ни очаква. Продължихме да караме, като за нощувка си харесахмегр.Khoy
Веднага ни направи впечатление трафика. Много натоварено движение, всеки кара по някакви собствени правила, но всъщност това вече го бяхме виждали в Сирия и Йордания. Така по тъмно стигнахме гр.Khoy. Проблема по пътя беше, че във всяко село и град на входа, на изхода и вътре са наслагани на пътя „легнали полицаи”, които са доста големи и неприятни за минаване ако не ги види човек. След като стигнахме още с първото спиране едни момчета ни упътиха към хотел. Не го одобрихме, но момчето на рецепцията ни упъти до друг, в който вече се настанихме. Тук хората си бяха вежливи и гостоприемни. Нахраниха ни и така вече стъпили в Иран легнахме да спим доволни. Очакваше ни ново приключение в непозната земя. Следва... Автор: Бойко Терзиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Мала Азия– на картата: Още пътеписи от близки места:- Из Турция на мотор – 2009г(3)
- Из Турция на мотор – 2009г(2)
- Из Турция на мотор – 2009г(1)
- Из Турция на мотор – 2009г(4)
- Обиколка на Турция с мотор
- Из Турция на мотор – 2009г(5): Из Кападокия
- Пътуване до черноморска Турция, Грузия и Кападокия (1)
- С мотоциклет в Турция (2)
- Страх и ужас в Иран (1)
- При най-усмихнатите хора – Иран (2)
- До другия край на Турция – с Африка Twin
- Обиколка на Турция с мотор – част трета
Любовта, която носи разрушение
Новият минироман на Амели Нотомб ме уцели в особено емоционално състояние. В резултат почти се припознах с главния герой и историята мигом се превърна в лична. Това направи четенето на "Зимно пътуване" любопитно изживяване.
И този път белгийката ни е приготвила интересни съставки - кандидат-самоубиец, писателка аутист и млада дама, дала обет пред себе си да й помага с всичко. И една от най-големите забележителности на Париж, която сякаш ще бъде унищожена. А, да - и порция халюциногенни гъби, които служат като стимулант за пъстро душевно пътешествие. Без да споменаваме самолета със стотина пътници, който май ще бъде използван като оръжие. И разбира се, налице е любимият ми стил на повествование с марка А.Н. - лек, увличащ с динамичността си и правещ те съпричастен с разказа от първо лице.
Мразя омразата, но въпреки това я изпитвам.
Един от лайтмотивите в романа. Нашият човек, Зоил, толкова всеотдайно се впуска в любовта си към младата Астролаб, че чувствата обсебват цялото му ежедневие. Всичко друго губи смисъл, единствено миговете с любимата носят радост, трепет и желание. Мощно желание, което така и остава не докрай споделено. Натрупаната неудовлетвореност преминава в лавинообразна омраза, която достига огромни размери. Толкова огромни, че единствено разрушението може да донесе отмъщение и покой.
Най-много се сърдим на хората, когато те нямат никаква вина.
Макар и Зоил да е осъзнал това, вече е късно. Колелото на омразата се е завъртяло и всичко намислено трябва да се осъществи. Границата между любовта и ненавистта се оказва така тънка, че почти се изгубва. До къде могат да ни доведат наранените чувства? Амели Нотомб дава свой отговор на този въпрос.
Накрая ще отворя малка скоба. Харесвам Амели Нотомб и с удоволствие посрещам историите й, но цените на книгите й винаги са ме учудвали. Тази струва 11 лв., а с бавно темпо се чете за не повече от час и половина... Предполагам това спира доста хора от първата им среща с талантливата белгийка. А определено си заслужава. Дано от Colibri се замислят по този въпрос. Сигурно може да се намери разумно разрешение и да бъдат предложени по приемливи цени за всички нас.
Учените търсят обяснение за фигурните облаци на Титан
Астрономите търсят обяснение на странните облаци във формата на връх на стрела на Титан, най-големият спътник на Сатурн. По една от хипотезите причина за това са резонансни явления в атмосферата.
Астрономи са определили точната възраст на Луната
Астрономи са установили тоната възраст на Луната - земният спътник е на 4.36 млд години ( плус минус три милиона ). Статията на учените е публикувана в списание Nature,а нейно кратко изложение е публикувано на сайта ScienceNOW
От Байконур стартира РН със спътника 'Експресс-АМ4'
На 18 август 2011 в 00:25 наше време, от ПУ 39 на площадка номер 200 на космодрума Байконур , успешно стартира ракета носител 'Протон-М' с укорител 'Бриз-М' и телекомуникационният спътник 'Експресс-АМ4'
Търсене
Архив
RSS Абонамент
"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.
Ново: Публикуване
- Информацията от RSS канала на pressbulgaria.com се публикува автоматично и в gramophon.com.
2004 - 2018 Gramophon.com