Б.Б. и литературата

Чел съм само една книга – Винету.
Но пък съм написал всички останали.
Бойко Б.

Като деца в Банкя бехме толко бедни, че и буквички немахме. Не можехме да си ги позволим. Затва пишехме с чертички и кръстчета. Аз и досега така си пиша, ма тва е друга тема.

Немахме пари за книги, затва требваше аз сам да си ги напиша. Ей с тия две ръце съм написал всичко. Целата световна литература. От сутрин до вечер съм писал, немах време едно интервю да дам, представяте ли си... Щото на народа му требват две неща – магистрали и литература.

Първо написах една гръцка книга. По него време много слушахме гръцко и реших и аз да забия нещо в тоя стил. Направих едно романче – “И ливада”. Става дума за едни колеги – каратисти, които отиват в Троян да се бият за неква путка. Така наречената Троянска война. Обаче едните са пълни ливади и другите ги изтрепват и взимат путката и незнамкво си... Забравил съм вече как свършваше, щото го писах преди 5-6 хиляди години.

После ми писна от гръцко и почнах да пиша на английски. Написах всичко, квото знам на английски - “Конграчулейшънс” и “Хи шуд аполоджайс”.

Разбърках ги така тия думички и от различните комбинации между тях се получиха събраните съчинения на Шекспир.
Там съм вкарал и доста лични моменти, разбира се. Да речем Ромео и Жулиета. Тва сме аз и Цецо. Обичаме се, обаче некви идиоти се опитват да ни разделят. Или па Хамлет. Тва всъщност съм аз – постоянно се колебая да бъда или да не бъда министър-председател или президент, или патриарх, или направо Господ? Офелия – моята приятелка – е нещо средно между Цецка Цачева и Ангела Меркел, знаете, с Меркел сме много близки. Хорацио – моят приятел – тва е Берлускони, нали... А па лошият крал – тва е Първанов. И накрая всички се изтрепват. В България винаги става така. И подпалват всичко, и идвам аз с големия си маркуч, и гася.

После написах “Дон Кихот”. Тва е роман за мафията. Щото знаете кво е Дон. Тва е там шефът на мафията. Като Дон Корлеоне и Дон Цеци. И тоя Дон Кихот ходи с некъв пич Санчо, и свободата им е през салама общо взето.

После написах неколко руски неща. Първото беше “Мъртви души” - за изборит е. Знаете, изборите винаги се печелят от мъртвите души – тия, дето само ги има в списъците.

После написах “Три сестри”. Тва е гавра с тройната коалиция. Наричам ги сестри, щото за мен те са пълни... да не казвам кво. Цел мандат мълчаха като... да не казвам кво, а сега ми държат сметка. Е, не са ли пълни... сестри!

После написах “Война и мир”, щото не е ясно в кво живеем. В България мирът си е жива война. Ще се изтрепем по пътищата, ако не им построя магистрали.

Най-много обичам да пиша за деца. Например за Дянков. Толкова е малък и смешен. Викаме му “детето на кабинето”. Той е главен герой в романа ми “Хари Потър”. Малък човек с очилца. Има и вълшебна пръчица и с едно нейно замахване може да изхарчи целия държавен бюджет.

Написал съм и повест за първия български космонавт – Ян Бибиян. Казва се така, щото всъщност е арменец.

А накрая написах “Винету”. И даже си го прочетох! Имам и вариант на романа в стихове:

Винету, Винету,
ти обичаш Маниту,
ту-ту-ту, Винету,
ти си много ту-ту-ту!

Това е то, голямата литература! Който не я разбира, да ме фане за... писалката.

Моят шедьовър обаче ще си остане романът "Под Егото". Написах го само за два часа, въпреки че си беше почти написан от някой си Иван Вазов. Пипнах го леко оттук-оттам. Хубав се получи. Даже много хубав. Абе направо си е шедьовър. Кнут Хамсун да ме фане за кнута. Ето и първата глава от романа ми. Приятно четене!

Бойкови вълнения

Глава първа от романа "Под Егото" от Бойко Борисов
Под редакцията на някой си Иван Вазов

Госпожица Рада Госпожина беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице – същинска репортерка. Затова именно тя бе избрана да строи първолаците за срещата с Бойко Борисов.
- Деца, кого посрещаме днес? – попита Рада.
- Нашия пръв държавен и партиен ръководител, генерал Бойко Борисов – отвърнаха бодро в хор хлапетата.
- Правилно, чоджум – усмихна се Бойко и понечи да погали Рада Госпожина по главицата, но се сети, че не е на журналистическа пресконференция, а на ученически изпит.
Учителката изкара най-умното и начетено девойче и го попита:
- Райно, я ми кажи, при кой български главен секретар на МВР престъпниците се скриха в миша дупка?
Без въобще да се замисли, момичето изрецитира:
- При Бойко Борисов!
– Доста небрежно е преподавано! – обади се ленив глас от задните редове.
Всички се обърнаха към Кириак Първанов и го изгледаха с почуда. Бойко Борисов запази хладнокръвие и само кимна на своите момчета. Гласът на Кириак Първанов не се чу повече. Учителката продължи със следващия въпрос:
- Кой не знае нашето АБ, Райно, кой говори с объркан словоред?
Детето тутакси отговори:
- Йода от Междузвездни войни!
Множеството се смути, а Бойко Борисов леко се навдигна и смръщи вежди. Учителката се опита да подскаже:
- Нашето АБ, Райно, кой го бърка с испанското АБ?
Детският поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица и посочи портрета на Царя, който я гледаше от стената.
- Тъй, тъй, кузум, Негово величество — извикаха няколко съюзни гласа от предните столове.
- А кой е пазил Негово величество? – реши да продължи Рада, усещайки погледа на нейния възлюбен върху снагата си.
- Бойко Борисов – усмихна се Райна щастлива.
- С какво го е пазил? – намигна й съучастнически пак даскалката...
Райна се смути, но само за миг, и бързо изстреля:
- С презерватив!
- Не, Райне, това е от урока по полово обучение... - смути се Рада и погледна към Бойко.
Изпитът нататък продължи леко. Въпросите и отговорите следваха един след друг, защото се намеси самият Бойко Борисов:
- Госпожице, позволявате ли? – обърна се той към учителката и зададе следния въпрос:
- Кажи, Райне, кой е виновен за икономическата криза?
След което извади снимката на Сергей Станишев, която носеше в джоба си, и я завря пред детското личице.
- Съселът – рече Райна.
- На прав път си, момиче – смигна й Бойко. – А как се нарича тоя съсел?
- Сергей Станишев!
- Браво! Браво! – целата зала избухна в облекчени ръкопляскания. А Бойко продължи:
- Кой е виновен за ниските пенсии?
- Сергей Станишев.
- А за безработицата?
- Сергей Станишев.
- А за това, че не се класирахме за Световното в ЮАР?
- Ъ-ъ-ъ... Мъри Стоилов? – запъна се за малко Райна, но като виде отново снимката пред очите си, продължи гладко: – Сергей Станишев!
- Отлично! – насърчи я Бойко и отново додаде: – А при кой български владетел българите ставаха мюсюлмани само и само да се докопат до някое хубаво местенце във властта?
- При Бойко Бори…
- Не, Райно – прекъсна я благо Бойко, – и това ще стане, но като му дойде времето. Сега ми кажи при кой български владетел може да се казваш Йордан, че и Цонев, и да си от ДПС?
- При владетеля Доган паша.
- Браво, Райно, разбираш я ти коалиционната политика – усмихна се Бойко Борисов.
- Доган не е български владетел – надигнаха се гласове от залата.
- Как да не е! – скокна Борисов, а после бърже се поправи: – Така де, не е... Знаете, Доган не е поставил един подпис някъде...

Откъс от книгата "Аз, Бойко". Текстът се публикува ексклузивно в "Аз чета" с разрешението на издателство Сиела.

Прочети цялата новина

Свързани новини: