Денят на чакала

Нека направя едно метафорично описание, а вие сами ще се сетите какво имам предвид. Тоест – не. Въпреки, че може би ще се сетите, аз пак ще ви кажа след метафоричното си описание съвсем директно какво имам предвид. Защото езоповският стил, басните и иносказанията са за робските времена. Езоп е бил роб и ето защо е разказвал басни. За да се сетят гражданите кого критикува, кого напада с жлъч. А нападнатият да няма какво да каже, защото в баснята не е описан той, а животно. Повтарям – Езоп е бил роб. Спомням си добре и десетките мъченици – писатели и творци от предишните поколения – които изразяваха иронията си и несъгласието си към диктатурите с особено засукани метафори, с притчи и басни. Тези молюски на социализма също бяха роби. Щеше им се едновременно да изразят плахото си несъгласие, а също така и да си останат любимци на Другаря Генерален Простак на Партията. Писателите от миналото. Хахаха. Баснописци. Искам да кажа, че няма робски времена. Времената са си винаги едни и...

Прочети цялата новина

Свързани новини: