Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Считате, че хибридите са автомобилите на бъдещето? А как ви се струва хибриден автомобил, който е отпечатан в буквалния смисъл на думата? Stratasys и Kor Ecologic неотдавна обединиха усилията си, за да създадат Urbee, първият в света автомобил, който изцяло е създаден чрез 3-D печат (чрез отпечатване на слоеве от материал върху предишния слой, докато се появи окончателния продукт) и още някои допълнителни производствени операции.

3-D -печат е технология, която е използвана и преди. Например Boeing я използва за производството на определени части за своите самолети. Компанията Bespoke Innovations използва 3-D печат за производството на външната част на анатомични протези за медицината. Но Urbee е първият изцяло 3-D отпечатан продукт с помощта на триизмерните принтери  Dimension 3D Printers и Fortus 3D Production Systems на Stratsys.

Urbee е изключително ефективен автомобил. Той участва в изданието за 2010 на X-Prize Competition, изминава  85 километра с един литър бензин на магистрала и над 40 километра в градски условия.  Може да се използва както бензин, така и етанол.  Засега няма никаква информация дали   Urbee ще влезе в масов опроизводство, но беше показан преди дни от  Stratasys на SEMA Show в Лас Вегас.

Дали това е началото на революция в автомобилостроенето е рано да се каже. Но при този нов процес не е необходимо да се изработват специални инструменти за  машинната обработка на частите и компонентите, както и самата машинна обработка, няма ръчен труд, което означава изключително ефикасна адаптивност при нужда от промени в дизайна.  Това са безспорни предимства пред традиционното автомобилостроене.

По материали от: fastcompany

родителството те прави различен. ама много различен от това, което си бил преди него. хваща те за ръка и те повежда из дебрите си, които са като магическо приказно царство - има и тъмни гори тилилейски, има и слънчеви полянки с цветя и птички и много усмивки, има и розови пухкави ...

Лидерите сред световните аукциони – eBay – реши да заформи сериозно и трайно приятелство с Facebook. До момента то се пазеше в тайна, но и сега не е особено ясно каква точно ще е съвместната дейност на двете компании. Напомняме ви и, че съвсем наскоро един от главните директори на социалната мрежа – Katie Mitic – премина в екипа на онлайн магазина. И в eBay, Katie Mitic стана част от борда на директорите. Нито от eBay, нито от Facebook не са заявили официално какъв конкретно ще е замисълът на интеграцията на двете платформи. Според непотвърдената информация, разнасяща се през последните няколко дни из интернет пространството, яснота за партньорството между двете компании ще има едва след две седмици. Слуховете сочат, че Facebook и eBay ще обявят официално партньорството и стратегията за бъдещата си съвместна работа по време на X.commerce Innovate конференцията. До момента налице са единствено предположения във връзка с това какво точно ще правят заедно и с общи усилия социалната мрежа Facebook и най-големият онлайн магазин eBay. Не забравяйте, че за компанията на Марк Зукърбърг приоритет си остава разрастване от гледна точка на брой потребители, както и повишаване функционалността на страницата, като се добавят към нея все по-разнообразни и все повече услуги и опции. На този етап към социалната мрежа са се присъединили над 750 милиона души. Дали съвместната дейност на Facebook с eBay ще повиши това число, си остава въпрос на време. Що се касае до онлайн аукциона, за него е от изключително значение да запази лидерските си позиции на пазара. А в крайна сметка едно трайно приятелство с лидерите от Facebook това изглежда доста по-постижимо. Подобни трайни връзки и съвместна дейност търсят почти всички големи и малки играчи в IT индустрията. Съвсем наскоро Facebook станаха официални партньори и на всеизвестната система за онлайн разплащания PayPal.

Intel възнамеряват да се заемат с уникален нов проект. Целта му е не просто да промени начина ни на живот, но и да го подобри в значително по-положителна насока. Намеренията на Intel са да създадат прецизна схема за изграждането на такъв дом, който би могъл да се приспособи сам към обитателите си, а не те към него. Подобна схема, от една страна, ще спести множество средства и усилия на потребителите, но и ще помогне на онези от тях, които трудно свикват към новото и непознатото. Къщите или апартаментите от бъдещото, които ще са изградени по дизайна на Intel, ще ви познават много повече отколкото предполагате и ще знаят от какво имате нужда. Домът ви ще е наясно къде сте си оставили ключовете, а знаете, че за много от нас търсенето им е основна причина за честите ви закъснения на работа, срещи и така нататък. Домът ви ще следи и кой гледа най-често и дълго телевизия, което пък ще помогне на младите родители да контролират децата си дали си пишат домашните и дали като цяло изпълняват ежедневните си задължения. Intel няма да предложат на света ултрамодерни смартфони, каквото правят напоследък почти всички лидери в IT индустрията, а ще създадат смартхоум (умен дом). Главната цел на компанията е да адаптира всяка отделна част, уред и стая към нуждите на обитателите в къщата или апартамента. Това би могло да бъде възможно чрез създаването на комплексна система, захранваща и задвижваща с различни приложения отделните елементи в помещението. Лидерът за проекта е ученият Anthony LaMarca. Той разяснява концепцията, на базата на която ще се изгради уникалния и разбиращия ни дом, като прави съпоставка с функциите на съвременните смартфони. Anthony LaMarca смята, че след като един мобилен телефон е способен да определи мястото, на което ще бъдете след 200 крачки, значи и една къща би могла да разбере къде например са ключовете ви. За тази цел из дома на потребителите ще бъдат разположени хиляди сензори, които ще събират информация за навиците и основните ви дейности, докато сте си в къщи. След като информацията е обработена, тя ще бъде прехвърляна върху приложенията на цялостната система, инсталирана в къщата или апартамента. От компанията обясняват, че всъщност тази система ще представлява вид мобилно устройство, което обаче ще върви в комплект с камери и специални детектори, които да улавят информацията от околната среда и обитателите на дома. Едно от приложенията за умния дом от Intel вече дори е готово. То се казва Family Coordination и е предназначено специално за добрите и прилежни домакини. Приложението играе ролята на бележник с множество списъци с основните задачи, придружен с алармени сигнали. Уникалното е, че част от тези задачи не се записват лично от домакинята, а се организират автоматично, по подразбиране от приложението Family Coordination.

На вчерашния протест на площад “Тахрир” в Кайро, можеше да се види и актьорът Шон Пен с флаг на Египет. Протестът бе организиран срещу бавещите се реформи и силната военна машина, потискаща гражданското общество. Йеменско момче е нарисувало на лицето си йеменския и сирийския флаг в знак на съпричастност към протестите в двете страни, проведени …

Continue reading »

Днес, по време на предаване по случай първата копка на АМ “Струма”, премиерът Бойко Борисов обясни строителството на държавни обекти, като единственото важно събитие в страната. В отговора си на журналистически въпрос относно Катуница и последвалите събития, Борисов сподели, че  страната, когато я е взел е приличала на бойно поле и с никаква инфраструктура… И на …

Continue reading »

Зелената вълна обхвана и Мексико. Столицата на латиноамериканската страна попадна под влиянието на екологичните идеи и концепции. От няколко дена из Мексико Сити са пуснати в движение не какви да е, а електрически таксита. С тази инициатива Мексико се превръща в първата латиноамериканска държава, разработила и предприела подобна мащабна програма, посветена на екологията. Безспорно, столицата се нуждаеше от това начинание. Според местните власти, Мексико Сити е силно замърсен (особено въздухът) и това замърсяване се дължи предимно на многочисленото му населениe – над двадесет милиона души. Електрическите таксита, които вече пълноценно обслужват жителите на мексиканската столица, са дело на Nissan. Става въпрос за модела Nissan Leaf. Уникалните таксита на Мексико Сити са част от пилотна програма между Мексико и японския автомобилен производител Nissan за прокарване на „зелената” енергия в града. За съжаление, до този момент колите са едва три на брой. Мексиканските власти обаче обещават да разширят значително мрежата от електрически таксита. До края на тази година в латиноамериканската столица ще бъдат пуснати в движение още поне сто автомобила Nissan Leaf. Така ще приключи първата фаза на проекта за „зеления транспорт” в Мексико. Местните власти обаче няма да се задоволят само с това. Те предприемат и втора фаза на програмата, с която да увеличат броя на електрическите таксита до петстотин. Моделът Nissan Leaf е компактен хечбек с четири врати, задвижван изцяло от електрически двигател. Автомобилът изминава приблизително около 160 километра на всяко зареждане. Nissan Leaf е изцяло електрически, без ауспух и причинява 0% замърсяване на въздуха и околната среда. Кметът на Мексико Сити призова местните граждани да се възползват от услугите на електрическите таксита, а докато те не са достатъчни като брой за всички, по възможност, да се предвижват с велосипеди.

Ирена е:

• родена в Костинброд
• през годините е изучавала предучилищна педагогика, специализирала е “философия за деца”, а след това се е занимавала с още повече философия
• неотдавна взима ниво за преподаване на Сугестопедия десугестивен метод за образование
• справя се отлично с испанския език (годините прекарани в Испания сигурно са помогнали да го овладее )
• в кариерата си е заемала позиции на детски учител, мениджър-продажби, преподавател по философия и така до съвсем скоро, когато е работила като педагог във Войс Академи
• обича декоративните изкуства, музиката и танците

Горичка: Кое е най-трудното днес за един родител?

Да се запази като личност с пълната отговорност, че делата са по-важни от всякакви думи и че именно делата са тези, които децата приемат като пример за своя бъдещ живот.

Горичка: Препоръчайте ни една книга или блог за родителство или образование?

„Елементът” на Кен Робинсън с Лу Ароника

Горичка: Ако бяхте министър на образованието какво щеше да е първото нещо, което ще направите?

Бих организирала обучения, семинари, разговори с и за всички действащи учители по места, свързано с личностната им мотивация и собсвено израстване, защото примерът, който учителите дават на децата е изключително отговорен и ценен и не бива да се допуска посредственост, негативизъм, непочтеност… Бих обърнала повече внимание на личностите, които са ярки и необикновени, защото те са тези, които впечатляват децата и могат да играят важна роля в развитието им.

Горичка: За какво ще ни разкажете на Форум Родителство?

За моята необикновена и магична среща със Сугестологията на Д-р Лозанов и Д-р Гатева

*анимационната версия на Ирена е създадена със SP Studio

В разгара на циганското лято, сякаш на никого не му се иска да настъпват съдените месеци. Затова ще споделя няколко частици от приятното ни изживяване на плажа на Силистар през почивните дни на Септември.  Бях чувал много исории и спомени за дивната природа на южното Черноморие. Пък и като видиш няколко красиви снимки на бреговете на р. [...]

Негово Високопреосвещенство Севастийският Митрополит Аталлах Ханна от Йерусалимската православна патриаршия ще води неделната литургия в храм – паметник “Св. Александър Невски”. Това ще е възможност да чуете литургия, водена на арабски език от един от най-известните в днешно време представители на палестинските християни и православната църква в Йерусалим, митрополит Аталлах Ханна. Повече за него може да прочетете …

Continue reading »

   До онзи ден и аз смятах, че Кирил Рашков е виновен за всичко в тази държава. Но мнението ми рязко се промени. Най-малкото, защото когато всички говорят едно и също, трябва да се намери поне един идиот, който да застане на др...

Почти предизвестената победа на кандидата на ГЕРБ хвърля в дива злоба поддръжниците на мафията, гаргамелщината и гоцевщината.  Нека се посмеем на плакатната война водена в нета срещу кандидатите на различните партии.

НАСА оповестиха пред пресата и аудиторията резултатите от проучванията си във връзка с опасните и създаващи рискове астероиди. Става въпрос за изследването Wide-field Infrared Survey Explorer или накратко – WISE. Главнокомандващата на мисията – Amy Mainzer – успокои гражданите по целия свят, че не трябва да имат никакви опасения за това, че астероид убиец ще премине през Земята. Нещо повече – експертката в областта на астрономията сподели, че Американското космическо ведомство е идентифицирало над 90 на сто от големите, потенциално опасни за планетата ни астероиди. Сред тях се нареждат и такива, които са с размерите на онзи, предизвикал изчезването на динозаврите в далечната древност. Amy Mainzer и колегите й споделиха добрите новини, след като проведоха щателно преброяване на всички рискови астероиди. Mainzer обаче е на мнение, че все още съществуват десетки хиляди подобни небесни тела, чието откриване е повече от необходимо – най-малкото за да се даде гаранция на човечеството за сигурността на планетата. Най-вероятно и следващите преброявания ще се осъществяват от най-новия ултрамодерен широкоъгълен инфрачервен телескоп на НАСА. В края на официалното си изявление Amy Mainzer коментира и така наречената Planet X (Планетата Х), за която астронавти, учени, астролози и гадатели твърдят, че ще е причината за края на света през 2012 година. Експертката на НАСА увери, че това небесно тяло не съществува или поне на този етап от него не са наблюдавани никакви следи. Amy Mainzer завърши с това, че до момента американската агенция не може да посочи наличието на каквато и да е опасност, идваща от космоса, която по някакъв начин би могла да причини катаклизми на Земята. Всичко това съвсем не означава, че мисията на НАСА не е открила нищо. Amy Mainzer разказа за около сто кафяви планети джуджета, намиращи се в близост до Земята. Сред тях е разпозната и възможно най-студената планета джудже.

На вестникарски жаргон прекрояването на вече готовия брой се нарича „мутация“. Пример: моя милост се оказа причина за такова прекрояване, когато спират в печатницата в. „Новинар“ през октомври 2006 г заради „промъкнала се“ през цензурата статия на Иван Бакалов, в която застава на страната на принудения да напусне Би Ти Ви Иво Инджев ( разполагам [...]

Image: smart police / keeping the parliament clean by flik on Flickr

В началото на седмицата австрийските медии гръмнаха: хактивистите от Anonymous Austria публикували чрез Туитър акаунта си личните данни, в това число дати на раждане, адреси и телефони на 24 938 австрийски полицаи.

Деянието си хактивистите мотивират с все по-ниската степен на защита на личните данни на гражданите в следствие на гласуваните законови промени и приемането на

задържането на трафични данни

в австрийското законодателство.

Като за капак, хакцията следва отколешното мото на застъпниците на data retention, а именно

Никой не бива да се страхува, щом няма какво да крие

При все, че съм за безрезервната защита на личните данни и в този случай съм на страната на полицаите в качеството им на потърпевши физически лица, си мисля че хакцията на Anonymous Austria дава добър урок и повод за размисъл.

Изводът

може да бъде само един – колкото по-малко данни се обработват и задържат, толкова по-ниска е вероятността от злоупотреби с тях.

No related posts.

Пропуснахме доста постове в рубриката този месец, точно в момента, когато всички са полудели по промените във Facebook, новият възход на Google+ и какво ли още не. Междувременно попаднах и на доста други интересни новини от сферата на социалните медии, които си струва да споделя: все пак надали някой университет в България скоро ще предлага висше през сайт за групово пазаруване!

• Навици: една интересна инфографика за това доколко навлезли са интернет и социалните медии в ежедневието ни. 35% от потребителите вече зареждат приложения преди да станат от леглото, 40% ползват смартфоните си в тоалетната, а 83% от младите спят с телефон до главата. Постоянната свързаност явно вече е факт.
• Еволюция: интерактивният сайт The evolution of the web показва точно това – как са се развили интернет технологиите от създаването на HTTP до днес. Можете да кликнете на отделен таймлайн, за да видите какво се е случвало с JavaScript, Flash или Internet Explorer. Страницата надали има голяма практическа полза, но изглежда интересно.
• Обучение: ако и вие сте били сред хората, които обсъждаха силиконовата промоция на Kolektiva, то ето и нещо също толкова интересно. Частен университет в САЩ предлага 60% отстъпка за висше образование. Явно груповото пазаруване е успешен модел за предлагане на всякакви стоки и услуги – вече 17 души са се възползвали от офертата.
• Социално: ако все още има някой, който да се чуди дали има или няма смисъл от social bookmarking бутони на сайта или блога, ето малко данни. Сайтовете с бутон за споделяне в Twitter получават 7 пъти повече споделяния в мрежата.
• Новото: не мисля, че има смисъл да линквам обобщения на новите промени във Facebook след конференцията f8. Но Guardian излезе с много интересен материал, който обяснява “как OpenGraph ще ни направи второстепенни онлайн-граждани“. Материалът обяснява, че когато си “наемател” в чужда платформа, а не пълноправен “собственик” на твоето онлайн-пространство, то винаги ще ти се налага да се съобразяваш с правилата на хазяина си. С въвеждането на OpenGraph практически навсякъде, всички ще трябва да се съобразяваме с хазяина Зукърбърг – а той май носи нещо по-различно от виенска кифла и каничка кафе.
• Титаните: тези, които вече започнаха да отписват Google+ като поредния провал на компанията, май са избързали. След отварянето на свободната регистрация мрежата отчита ръст от 1269% в броя посещения. Experian я поставят на трето място е класацията си на социалните мрежи.
• +1: и докато сме на същата тема, още новини от Google+. Мрежата най-накрая направи бутона +1 полезен генератор на трафик и функционалност. Натискането му вече генерира линк във фийда ви, като можете да изберете за кои кръгове да е видима информацията при всяко споделяне. Това позволява доста свобода на споделянето и потребителят може да препоръча материал на един свой приятел или на цялата мрежа. Допълнително, при натискане на бутона виждате кой от познатите ви вече е споделил материала. Тази промяна най-накрая ще накара повече сайтове да интегрират бутона, защото новите му функции позволяват генериране на входящ трафик.

Още по темата:

1. Топ няколко: интересното от маркетинга
2. Топ няколко: интересното от маркетинга №4
3. Топ няколко: интересното от маркетинга №3

Задавали ли сте си въпроса как Amazon.com успяха да създадат и да пуснат на пазара таблет на стойност от 199 щатски долара? Според анализаторите, практически, това е невъзможно или най-малкото – тази стратегия ще струва пари на компанията. Експертите дори си позволиха да направят сметка какви точно ще са загубите за Amazon. Както знаете, дебютът на таблета Kindle Fire е предвиден за 15 ноември тази година. Оказа се, че с всяко продадено устройство, Amazon ще губи по около 50 щатски долара. Информацията е дадена от анализатора Gene Munster. Той е управляващият директор на анализаторската фирма Piper Jaffray. Според изчисленията, които прави старшият анализатор Gene Munster, разходите за изготвянето на таблета Kindle Fire възлизат на около 250 щатски долара. Директорът на Piper Jaffray прави и просто сравнение с това как действат от Apple. За компанията на Стив Джобс са необходими приблизително 350 щатски долара за производството на едно копие от iPad 2. Устройството на Apple обаче се разпространява на пазара срещу сумата от 500 долара, т.е. компанията е на печалба, за разлика от конкурентите си Amazon. Същевременно, друга анализаторска фирма си позволи да направи подобни пресмятания. Според UBM TechInsights, хардуерните разходи за изготвянето на таблета Kindle Fire възлизат на 150 долара. Дори UBM TechInsights да са прави, а сметките на Piper Jaffray да са грешни, разликата от 50 щатски долара по никакъв начин не може да се нарече печалба за Amazon. Друга група от експерти изразяват становище за таблета Kindle Fire, без да представят някакви изчисления. Мнението им обаче се препокрива с това на Piper Jaffray и UBM TechInsights – агресивната политика на Amazon за навлизането на пазара за таблети ще им струва излишни разходи, а загубите са неизбежни.

Рей Клуун е един от най-популярните и четени съвремени писатели в родната си Холандия. Започва да пише след като съпругата му умира от рак на гърдата преди 10 години. Първата му книга "Отива една жена при лекаря" е силно биографична и разглежда именно темата за живота и любовта по време на рак. Книгата се превръща в тотален бестселър в родината си, а в последствие се превежда и на повече от 20 езика. След нея, Клуун продължава да пише, като запазва типичния си хумор, разговорния език и откровения стил. В България са издадени 4 негови книги. През изминалата седмица Клуун посети за първи път страната ни, за да представи лично своята книга "Бог е лудост" в София и Пловдив. Това е първото му пътуване в чужбина за представяне на книга от 2 години насам.

Ето и какво сподели писателят в специално интервю за "Аз чета".

Като малък мечтали ли сте някога да бъдете писател и то на романи?

Никога. Никога не съм искал да ставам писател. Винаги ме е привличала работата с други хора. Имах своя маркетигнова агенция, работил съм в други агенции с различни компании, мениджъри, всякакви компании и хора. Да си писател от друга страна означава да работиш сам по цял ден. Спомням си, че когато бях ученик мразех, да имам изпити, защото трябваше да уча по цял ден сам в стаята си. Не успявах да го направя, затова винаги учех с включен телевизор, с родителите ми в стаята или с приятели. Сега, след 18 години, обичам да бъда сам, да пиша по цял ден или да остана единствено с компютъра си. Напълно се промених. Но никога не съм имал амбицията да бъда писател или да правя нещо сам самичък.

След смъртта на съпругата ви, каква беше вашата мотивация да започнете да пишете книга, след като писането не е било вашата страст?

Съпругата ми започна да прави дневник за дъщеря ни, която по това време беше на 3 години, когато разбра че умира. Последните две седмици от нейния живот тя нямаше възможност да пише в дневника, затова първото нещо, което направих след нейната смърт беше да довърша нейния дневник. Това, което ми направи впечатление в този момент беше, че всичко, което се случваше и чувствах беше лошо и неприятно, единствено писането ме караше да се чувствам малко по-добре. Затова, след като завърших дневника, реших да си купя от тези малките Moleskine тефтери, просто за да продължа да пиша, да записвам всчико, което ми хрумне и да използвам писането като вид терапия. В последствие заминах за няколко месеца в Австралия с дъщеря си, защото в Амстердам не се чувствах добре, не можех да намеря своя път, какво да правя. Бяха ми се събрали прекалено много нощен живот, прекалено много от всичко и реших да отида някъде далеч. И така в Австралия, половин година след смъртта на съпругата ми бавно, но сигурно това терапевтично писане стана много по-амбициозно.
Мислех си, че може би наистина трябва да напиша история за това, което се случи. Първо мислех текстът да е повече автобиографичен, след което реших – нека не е съвсем моята биография, но да хваща смисъла и есенцията на историята. Какво се случва, когато си на 30 и няколко, живееш своя щастлив градски живот, страхотни барове, приятели, ресторанти, въпроси “Къде да отидем на почивка?”, “Какви дрехи да нося?”. История за хората, които виждаш в София, Стокхоум, Амстердам, навсякъде с този стил на живот. И това, за което исках да пиша – когато нещо се случи и за първи път не можеш да контролираш живота си или да го живееш, както си свикнал. Какво се случва след това с теб, с твоите връзки?
Това беше историята, която исках да напиша.
Последните седмици от живота на съпругата ми бяха най-щастливите от нашия съвместен живот. Тя умираше, но нашата любов беше изключително силна, на по-високо ниво дори от момента, в който се срещнахме. И всичко това беше едно много силно душевно изживяване и усещане. Това беше историята, която исках да споделя със света.
Аз не мога да пея или да рисувам и единственото нещо, което можех да направя беше да напиша книга. И така започнах да пиша “Отива една жена при лекаря”.

А каква беше историята на останалите книги. Как решихте да напишете тях?

Спомням си, че когато се върнах от Австралия си купих нов компютър вкъщи и си казах, че трябва да имам самодисциплината, да напиша книга. Знам, че трябва да седя тук всеки ден, да пиша, знам, че ще го мразя. За моя голяма изненада след няколко дни аз не го мразех, а беше като нова страст за мен и бях обсебен от нея по цял ден. Тогава си казах, че може би имам проблем, защото няма как да живея от писане и за щастие първата книга беше много успешна, така че аз имах възможността да продължа да пиша. След първата книга исках да продължа да пиша и не само дълбоки и наситени с емоции истории, но също така забавни истории. Това беше просто нова страст, която открих за себе си, не толкова случайно, но по стечение на обстоятелствата.

Докато пишехте “Отива една жена при лекаря” какво очаквахте да се случи с книгата след като я приключите, защото все пак това е една много лична история?

Да, тя е лична. Но също така е универсална. Но трябва да кажа, че не очаквах и успехът, който постигна. Наистина не бях изненадан, но бях щастлив, че книгата беше публикувана. После тя започна в началото бавно и след това много осезаемо да става популярна. В началото книгата не беше бестселър, може би две години след като излезе нещата вървята нормално и след това наистина избухна. Бяха продадени първите права за превод в други държави, също и правата за филмиране в Холандия. Днес (28.09 бел.ред) е премиерата на филма на голям екран в Германия. Така че в продължение на 7-8 години непрекъснато се случваха някакви малки успехи за кинигата. Никога не съм очаквал голям успех, просто така се случи.

Какво лекува писането?

По онова време терапията беше по-скоро с онези малки тефтерчета, където записвах своите чувства. Когато пишеш нещата ти успяваш някак да подредиш чувствата си, да ги поставиш на определено място. Всеки психолог ще ви каже, че ако минавате през труден период, трагично изживяване, смърт на любим човек или нещо друго, ако записваш своите чувства това дава някаква структура на емоцията ти. За мен също беше така. В моментът, в който наистина реших, че искам да напиша книгата обаче процесът на терапията, на лекуването, беше вече приключил. Също така през първите години докато давах интервюта. Когато даваш интервюта се научаваш да подреждаш своите чувства и емоции по логичен комуникативен начин. Така че с интервютата се случва същото нещо. Лекуване е прекалено силно, но ти помагат да разпознаваш собствените си чувства и емоции.

Как трябва да се говори за рака в медиите, в книгите, в обществото?

Мисля, че темата е наистина важна. Една от всеки три жени се разболява от рак на гърдата, един от всеки шестима мъже се разболява от рак на простатата. Това, което разбрах в България е, че тук тази тема е все още вид табу. Хората не искат да говорят за много за това. В Холандия много по-лесно се говори за този проблем и жените решават веднага да отидат на доктор, ако мислят, че нещо може би не е както трябва. Затова мисля, че е добре да се говори по тази тема и също така да се чете за тази тематика, защото това може да спаси живота ти. Ако почувстваш нещо и веднага отидеш на доктор, това може наистина да спаси живота ти.

Може ли да се напише една толкова емоционална книга като “Отива една жена при лекаря”, без да е преживяна в реалния живот?

Не, не може. Аз мога да пиша хумор без да съм го преживял лично, но не мога да предавам емоции по честен начин, без да съм ги изживял. Не мога да измислям емоции, а когато емоциите не са истински не искам да пиша или да чета за тях. Не всичко трябва да се е случило в живия живот, но емоциите трябва да са истински, да са се случили. Не бих могъл да пиша за емоция, която не съм изпитал.

Като човек, работил дълго време в полето на маркетинга, задавали ли сте си въпроса, кое е нещото, което привлича хората към тази книга и я прави толкова успешна и популярна, въпреки тежката тематика? Гледате ли към своите книги и от другата страна като маркетингов продукт?

Докато пиша не се интересувам от маркетинга, не ми пука колко души ще прочетат книгата. Но в момента, в който спра да пиша, се появява маркетологът. И що се отнася до “Отива една жена при лекаря” тя е комбинация от емоция, хумор, уличен език, не е висока литература, не е трудна за четене. Тя е написана с езика и стилистиката, които използваме и в момента. Ако в момента ни снимат с камера, това е моят начин на писане. Мисля, че от тук идва успеха – достъпна е за много хора, това е история, която е емоционална и също така разпознаваема. Защото действието се развива в Амстердам, но може също да се случи и тук, в София. Тя разказва за типичните проблеми с които се сблъскват хората когато са на 30 – да имаш хедонистичен начин на живот от една страна и от друга нещата, които наистина имат значение. Как комбинираш тези неща - материализма и духовното, промискуитета и любовта, всички неща с които ти се налага да се справяш. Мисля, че тази книга е модерна, макар и много противоречива, съвременна приказка.

Липсва ли ви работата в маркетинга?

Не, защото не искам да работя за клиенти, които ми казват какво да правя. Или например, ако измисля нещо наистина страхотно, клиента да ми каже:“Не няма да го направим, защото нямаме достатъчно пари”.
Аз искам да пиша. Наскоро завърших книга за нощния живот в Амстердам от 1600 година насам. И тя няма да се превърне в бестселър, защото е обвързана силно с Амстердам. Хората в другите страни няма да искат да я купуват, хората тук в България няма да я купуват. Но това не ме интересува. Аз просто искам да пиша и да правя, това, което ми се иска да пиша и да правя. Когато работиш в агенция трябва да правиш това, което клиентите изискват от теб. Понякога може да им се противопоставяш, да отказваш да работиш за някого, но в края на деня ти си отговорен за всички хора, с които работиш и трябва да бъдеш поне малко прагматичен. Като писател аз не трябва да бъда прагматичен, и това ми харесва, а и все още мога да се занимавам с маркетинга на собствените си книги. Но също така не ми липсва работа с клиентите.

По книгата има създаден и филм. Какво е мнението ви за адаптацията?

Да, по книгата беше направен голям, комерсиален филм, не артистичен независим филм, а за широката публика.
Беше голям успех, един от най-гледаните филми в Холандия. На книга й трябваха 6 години, за да достигне тираж от 1 мил. копия, а на филмът му отнеха 6 седмици да събере 1 мил. зрители. Така работят филмите. Но независимо от факта, че това е комерсиален филм, с голям бюджет и таргетиран към широката публика, той е един много честен, откровен и въздействащ филм. Мисля, че свършиха страхотна работа и актьорът, който играе Стейн и актрисата, която играе Кармен – Карис ван Хоутен, която е нашата най-добра актриса. И двамата спечелиха награди за своите роли и съм много горд от филма, но аз не съм се намесвал в създаването му по никакъв начин. Минах три пъти като турист докато се снимаше, пиех кафе и просто гледах. Накрая ме помолиха да запиша гласа си за някои от сцените, какво би си помислил Стейн в тези моменти и това беше всичко. В крайна сметка този филм е постижение на режисьора и на актьорския състав и аз съм наистина горд от това, което те направиха.
Нещото, което особено силно харесвам във филма е една от най-добрите сцени – когато Стейн и Кармен се връщат от парти и карат в тунел. Моментът, в който тя излиза от колата, е наистина брилянтно решение – много емоционална сцена, точно в целта, запечатала изцяло същността на нещата. Но този момент го няма в книгата. Те го създадоха за филма и затова мисля също, че кино адаптацията на книгата е много творческа, справиха се наистина чудесно.

Религиозен ли сте?

Не съм религиозен по начин, който ме обвързва с определена религия. Отгледан съм като католик, но не съм нито католик, нито протестант или православен. Не вярвам в ритуалите и догмите, които всяка религия създава. Но вярвам в същността на Библията, на Корана, в големите духовни учители. Вярвам, че има висша енергия и че всички религии, философии и духовни водачи имат много повече близки неща, отколкото различия, които да ги разделят. От тази гледна точка аз не съм религиозен, но имам силната вяра, че има нещо по-висше, енергия или нещо друго, не знам.

Вашата най-нова книга на български “Бог е лудост” обаче става въпрос точно за Бог. Какво иска да ни каже един нерелигиозен писател с книга за бог?

Не знам как е в България, но в Холандия, повечето от хората, които оказват влияние върху общественото мнение са атеисти. Но ако попитате хората в Холандия само 8 % ще кажат, че са атеисти, 30-40% казват, че са религиозни и останалите 50-60% казват, че не знаят или че вярват в нещо, но не знаят точно какво е то. Но, ако четете вестници или списания и слушате какво се говори по телевизията процентите са обърнати точно наобратно. Това, което ми е интересно е ако си интилигентен как може да си сигурен за нещо, за което няма как да си сигурен. В книгата питам много учени и интелектуалци, дали Бог съществува и дали са сигурни. И няма учен който да каже “Да, той със сигурност не съществува”. Също така няма учен, който да каже “Да, той със сигурност съществува.”. Всъщност ние няма как да знаем и това ме очарова. Защото интелектуалците проявяват някакъв вид арогантност като казват на хората, които не знаят или вярват, “Как може да вярваш, да не си пропуснал урока за теорията на Дарвин в училище.” Това ми е интересно и затова е и книгата. Не е за това дали бог съществува или не, а че не можем да сме сигурни и когато не сме сигурни трябва да имаме малко повече респект и уважение към хората, които казват, че вярват в нещо, независимо какво е то. Защото всеки от нас може да е прав, но също така може и да греши.

Имате ли избистнени идеи за нови книги? Каква книга бихте искали да напишете?

През януари излезе последната ми книга, която е за маркетингова агенция в Амстердам през 1998, която предполагам, че ще бъде публикувана в България следващата година. След това веднага продължих да пиша тази книга за нощния живот на Амстердам, заедно с един холандски журналист. Тя е готова и ще бъде публикувана следващия месец. В момента имам идея за книга тип момче среща момиче, за приятелството и всичко около това. Всичко започва през 1987, когато хаус културата започва да завладява Европа и самата книга проследява живота на хората, които тогава са били на 20 години, а сега са на 40. Това, което искам да разкажа е какво беше за това поколение този период, нещо като Satuday Night Fever за диското или за рокендрола. Не знам дали ще успея, но имам историята в главата си, идея за някои от героите и желанието да започна да пиша в близките седмици.

Вчера бяхте в Пловдив за премиера на “Бог е лудост”? Какво се случи, как ви прие публиката там?

Беше много приятно. Хората бяха много заинтересувани и добронамерени. Публиката беше комбинация от хора, които искат да разберат защо хората в Холандия четат повече книги и също хора, които бяха силно повлияни от “Отива една жена при лекаря”.
По време на представянето при мен дойде една жена с малко момиченце, на осем години. Момиченцето беше нарисувало рисунка за мен със сърце и различни неща в него и ми го подари. Мисля, че това са неща, които наистина могат да те направят щастлив. Това е нещо много по-силно е от едно положително ревю. Хората бяха приятелски настроени, заинтригувани от книгите ми. Тук е единствената страна, в която дори е преведена и книгата ми за бременноста, която представя типичната холандска гледна точка. България наистина не е много голям пазар, но хората тук се интересуват и обичат книгите и това ме прави истински щастлив.

Вижте още общото ревю на книгите на Рей Клуун "Отива една жена при лекаря" и "Без нея".

Вижте и подсайта за книгите на Рей Клуун на издателсто "Жанет 45".

Вижте и трейлъра на филма по книгата "Отива една жена при лекаря" в Читалнята.

Три дъщери си дяволът отгледа,
а имаше си още и една
красива, весела мома.
Настъпи време за годеж и сгледа,
тогава чак им даде имена.
Нарече най-голямата „Надменна“,
защото я омъжваше за княз.
А втората нарече „Алчна“, нея
предложи на търговец за жена.
Пък третата,
жената на поета,
той „Завист“ назова.
Най-малката, красива дъщеря
„Любов“ нарече нейния баща
и даде я на всички, на света.

Аветик  Исаакян
Превод на Димо Боляров

Три дъщери си дяволът отгледа,
а имаше си още и една
красива, весела мома.
Настъпи време за годеж и сгледа,
тогава чак им даде имена.
Нарече най-голямата „Надменна“,
защото я омъжваше за княз.
А втората нарече „Алчна“, нея
предложи на търговец за жена.
Пък третата,
жената на поета,
той „Завист“ назова.
Най-малката, красива дъщеря
„Любов“ нарече нейния баща
и даде я на всички, на света.

Аветик  Исаакян
Превод на Димо Боляров