На ръба на този етаж е застанала една тераска с метални пръчки. Приютила две заразно смутени души, тераската поскърцваше нарочно. Нощта спеше, упоена от източния вятър, който плавно променяше облачни пейзажи под медена пита луна. Вървим изправени, хванати за лакти по тясна алейка в парка и хукваме по дърветата да се катерим, с бухали да си говорим. Бухали няма, но с прилепите играем карти.
В това време, в кухнята, във фурната се пече кекс със сладко от сини сливи. В една стая пълна с бели балони започна да мирише на ванилия, която се промъкваше синестетно някъде от етажа. На ръба на този етаж, тераската беше останала само с една бутилка без вино. Разправяше й, скърцайки от щастие, как всеки ден хората я масажират по гърба с краката си, нея- царицата на етажа. Бутилката се похвали, че се е целувала с всичките страстни езици на етажа. Тераската  изскърца още само веднъж преди бутилката да се разбие в тротоара. Прилепите литнаха стреснати да си търсят вечеря, а ние срещнахме на прага една счупена тераска.