Комплекс за вина

Когато бях малък, си мечтаех – продължавам да мечтая, което значи, че продължавам да съм малък, по-скоро продължавам да съм непораснал, защото има доста малки хора около нас – та когато бях в началото на своето мечтание, си представях как внезапно човечеството ще оздравее, защото съм прехвърлил всичките му болести върху себе си.0 Разболях се от проказа и рак, от сифилис – още не беше се появил СПИН – и жълтеница. Гледах се с изкривения поглед на малоумник в огледалото - неизличимата човешка болест – и единствената разлика между мен и човечеството в този момент бе, че аз осъзнавах своето малоумие. Което значеше, че се правя на такъв и не бях заприличал на човечеството. По-късно написах и един стих: „ТОВА ЧОВЕЧЕСТВО НЕ МЕ ЗАДОВОЛЯВА”… Голям екзистенцмаксималист трябва да съм, щом не съм искал да задоволявам жени, а човечество. Защото, противно на мнозина, аз смятам, че жената е човешко същество и понякога дори го превъзхожда. А щом превъзхожда, човешкото същество, значи не е...

Прочети цялата новина

Свързани новини: