Кучето на двора е щастливо. Вързано с двуметрова верига, в нескопосана колиба, многократно препикана от страх. Бабичката е добра, всяка сутрин му дава хляб, понякога има и кокалчета. Навън е опасно, хората ще те набият, уличните псета ще те сдавят. Кучето добре знае това - веднъж се отскубна и избяга, а бабичката дори не му се кара, като се върна.

Ще бъде петнадесет часа, нула минути и десет секунди. Навън е вече тъмно.