Саудитска Арабия

 Тази седмица, започна с будистки Бутан, католически ... Ватикан, очевидно днешният пътепис трябва да бъде повече от мохамедански ;) И какво по-мюсюлманско от Саудитска Арабия? С днешия пътепис я откриваме за пръв път за нашия сайт. Приятно четене:

Саудитска Арабия

  Прибрах се от близо 4 седмици в Саудитска Арабия. Досега не бях слизал към Арабския полуостров, а наред с факта, че цялостно дори ваденето на туристическа виза и ходенето заедно с Ива е почти невъзможно, без работа надали щеше да се случи.

  Имах няколко обучения в Сауди Арамко и това бе причината на заминаването ми. Обикновено не говоря за работа в личния блог, но го споменавам по една проста причина - Арамко представлява по-голямата част от икономиката и живота на Саудитска Арабия :) Според Wikipedia, Aramco е най-скъпата частна компания на света - петролен магнат с (вероятно) най-големи залежи на гориво изобщо. Компанията съществува от 1933-та година - едва година след създаването на Кралство Саудитска Арабия. С нефтените си залежи по-голямата част от икономиката на страната практически се издържа (по обясними причини). Тъй като имах и курс в Нефтохим Лукойл - Бургас (преди около 2-3 години), имах готовност за нещо подобно, или поне някаква нагласа за самата компания. При посещението ми в Арабия видях, че нещата са коренно различни (поне от българския клон тук).

Саудитска Арабия

 

  Като начало, престоят ми беше в

Даммам

- близо до Персийския залив, а не в центъра на страната в близост до Риад.   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Повечето ми познати, които са били в арабски или дори само мюсюлмански страни, очакват да имат опит и яснота какво се случва и как да се справят, ако попаднат в Кралство Саудитска Арабия. По наблюдения и множество разговори с хора там останах с ясното впечатление, че

там цари най-консервативната политика по много въпроси.

  Ако трябва да синтезирам

топ 5 правила за оцеляване в Саудитска Арабия,

то това са:

• никакъв алкохол (за наркотици да не говорим)
• никакви списания/филми 18+
• много внимателен контакт с жените там (по възможност - никакъв, дори погледи)
• внимателно и с дрехите - късите гащи са обидни, дори дънките понякога са неприятни за местните. За жените - винаги и само изцяло с черните одежди, покритото лице е предимство.
• ... и да не сте се опитали да питате за свинско, тъй като това ще е последният ви въпрос :)

Топ 5

Алкохолът е абсолютно забранен и не се продава никъде. И, не - не е като в Египет, където вечер се случват всякакви неща, след последната молитва. Тук просто не се пие и няма къде да се намери алкохол (може и да има 1-2 контрабандни улички, но със сигурност не бих си играл с живота там). За наркотиците мога да кажа само едно - при напускането на страната, на летището, получихме бланки за попълване преди един от stop-овете, на който трябваше да попълним лични данни, а отгоре с огромни червени букви пишеше: DEATH FOR DRUG DEALERS. Без коментар.

 

За XXX нещата,

хората са доста консервативни, контактите с жените са доста особени и цялостно това е тъмна територия. Страната следи масово за посещенията на всякакви сайтове - блокирано е всичко възможно (торенти, сайтове за сигурност и въпросните сайтове) и при успешно влизане в даден сайт (както направих със Замунда, само зареждане на началната страница!) - след 10 дена вече сайтът е забранен :)

Контактът с жените

също е нещо, с което трябва да се внимава. Облечени са изцяло в черно, повечето са с покрити лица и само процеп за очите, а някои стигат до крайност - носят плътни слънчеви очила или имат полупрозрачно фередже, така че дори очите са невидими. Доста е фрапантно, мъжете са ревниви и най-добрата политика е незабелязването на всички околни жени (с опцията да не се блъснете, естествено). В работата ми имах грешката да подам неволно ръка на една от жените, с които работех, при което я прибрах толкова бързо след ужасения поглед, че 'сякаш нищо не се е случило'. Като казах "с които работих" - до преди 5 години на жените е било забранено да работят, в момента прокарват политиката за работата, малко по малко, дори с бавни стъпки започват да приемат и жени в политиката (но наистина плавно и лежерно). За сметка на това на жените е забранено да шофират - така че повечето са превозвани от съпрузите си или масово се наемат шофьори (таксиметрови шофьори на твърда ставка или 'внос' на шофьори от чужбина, което е по-сигурно). Самото посещение на заведения, ресторанти и прочие се случва в отделни зали - зала 'singles' (забранено за жени) и зала 'families' - за семейства. Едва на две места видях ladies зали - където се събират жени, това се случваше в моловете.

 

Моловете са основното забавление,

тъй като музиката на публични места е забранена, киното е забранено, алкохолът - също, а на много места и наргилето е забранено (макар че открих достъп до наргиле по сложен и бавен начин). Та, де факто, хората в Даммам имат 2 забавления - ходенето в мола или пътуването към Бахрейн/Дубай, където повечето ограничения ги нямат - жените шофират, има кино, алкохол и прочие. Но, както казах, в Саудитска Арабия това чисто и просто не може да се случи, ако ви е мил животът. Всъщност по плажа има няколко вида забавления от сорта на каране на ATV-та. Нямах възможност да отида и да видя за себе си, но разбрах, че това е едно от нещата, които също се използват за уикенда. Но добър въпрос е при 45-50 градуса през лятото (и 35 градуса седмицата, когато се върнах) колко е удачно да се стои навън :)

Сауди Арамко

Споменавайки уикенда - в Саудитска Арабия уикендът е четвъртък и петък. През целият ми престой така и не успях да свикна на това. Тъй като имах доста работа и в България, добрата новина беше, че оставаха 2 дни за наспиване и реанимация в хотела, както и за работа по европейски/американски стандарт, а докато работех събота и неделя, реално останалите хора почиваха.

  Работното ми време бе през работната седмица събота-сряда от 7 до 4 (с престоя на място). След работа цял ден на крак (след 8 часа лекции) обикновено се прибирах малко на тишина и спокойствие или лягах за дрямка. Другата опция бе шофьорът да ме остави за кратка разходка из Карфур и взимане на храна от топлите витрини в мола (с персийско, китайско и други). В китайските ресторанти не продаваха китайски пръчици, направи ми впечатление. Цените на хранителните продукти бяха около 20% по-ниски от тези в България (на техниката - по-ниски или аналогични). Предизвикателството следобед бе да дремна между молитвите, като след работа се прибирах към 4 и половина, след което следват молитви в 5:30 и в 7. Най-предизвикателното обаче е сутрешния prayer в 4:15 - 4:30. Почти не минаваше сутрин, в която да не се будех от джамията до хотела - доста демотивиращо за идния работен ден.   Както се изрази контактът ми в Арабия -

"Сауди Арамко е държава в държавата"

Първо ми беше трудно да го осмисля (най-прост пример ми бе Ватикана), но след като слушахме радио "Арамко" и минахме покрай частното летище на компанията, както и строежа на ЖП линията към Риад, инициирана от петролната компания, започнах да загрявам. Компанията е открила около 55000 работни места в различни сектори, развиваща местната икономика, както и развива партньорства с различни страни на няколко континента. Някои хора смятат Aramco за държавна компания. Технически не са прави, де факто е доста близо до истината. Компанията е частна, но работят съвместно с краля и си помагат взаимно. Това е всеизвестен факт, а не е нещо 'под масата' - защото имат взаимен интерес, осигуряват работни места, страхотна държавна политика и условия на труда (с различни бонуси и пакети).

  На прибиране прегледах за местни сувенири или нещо от сорта. Изключая топовете (облеклата на местните), другото стандартно място са Dates - местните плодове, които приличат на фурми, а на доста места ги превръщат в сладки (със сусам, с пръчици, на места с шоколад, вътре с бадем/лешник и т.н.) Въпросните минават и за шоколадови бонбони при черпене. Тъй като алкохолът е забранен, освен безалкохолните и топлите напитки са популярни безалкохолната бира и някакво местно безалкохолно шампанско. Имах шанса да присъствам и на местно хранене - пиле с ориз, което ядохме, седнали с кръстосани крака на земята. Някои от присъстващите се храниха с пръсти, без прибори. Доста традиционно и част от заведенията в града бяха построени с високи платформи за сядане по подобен начин. Наргиле се открива трудно в Кхобар (и бих казал, че е по-слабо от турското такова), а кафето има много специфичен и незабравим вкус - страшно сладникаво със силен и приятен аромат. Още много интересни неща могат да се разкажат, но приключвам тук, тъй като времето минава, а пиша поста със седмици и е добре да види бял свят. Беше ми казано, че апаратите са забранени, така че имам само няколко снимки от мобилния (все пак е относително безопасно, ако не снимаш политически неща, църкви и някои други неща). Автор: Марио Пешев Снимки: авторът Други разкази свързани с Близкия Изток – на картата:

Прочети цялата новина

Свързани новини: