Мини

Чета някъде, чувам някъде – че стачката на миньорите в „Мини Марица-изток” ще се прекрати. Или ще бъде прекратена. Не знам как е правилно да се каже. И то – не от граматическа гледна точка. По-скоро – не знам дали стачката ще се прекрати от само себе си и ще издъхне като прекалено голямо и лакомо животно, или някой друг (тоя, който я е наченал, да речем) ще я прекрати? Но – както и да е. Въпросът е какво оставя тази стачка. И някой веднага ще ми изреди куп „реални” постижения и резултати от стачката. Но аз не ги ща. Защото добре знам, че единственото важно нещо е това, което остава в душата. И не картинките, не цифрите, не запаметените факти – а отпечатаните в душата чувства са важни! Я вижте някой стар човек! Нима той помни от младостта си каква заплата е получавал на двайсет и три? Мисля, че не. Той има останали в душата си отпечатъци само от смеховете и плача, които е имал в тая година от живота си. Трябва да спомена на евентуалните си критици, че и от чисто практическа...

Прочети цялата новина

Свързани новини: