Глупости

Дойде един от най-чаканите и светли празници, народното мнозинство пъстрее и се вълнува, китни манифестации шумят по площадите, весели бригадири с обветрени лица крачат редом с честити селяни и радостно скандират из цялата необятна българска земя. Лозарите и любовчиите – горди виновници за това всенародно тържество – вървят най-отпред с открити лица и с песен на уста. И така нататък. Просто си помислих за миг какво би било, ако на един журналист от седемдесетте години, от дните на най-презрелия социализъм, му се наложеше да пише материал за Трифон Зарезан и Свети Валентин. Той би извадил дисагите с клишетата, би измъкнал от пояса си лепило от тъпанарски патос и би се захванал – удри, сечи, лепи, цепи – и би изблъскал една доста прилична, пълна с жизнерадост и дръзновение журналистическа боза. В неговия си стил – от седемдесетте. Глупав и фалшив. М-да – в глупави и фалшиви времена си поживяхме. Поне тези, които ги помним. Викам – да не ги забравяме. И ето какво става сега:...

Прочети цялата новина

Свързани новини: