Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Автомат? Шмайзер? Шпагин?

Във връзка с дългогодишния научен спор какво точно стърчи над нашата столица, институции, самочувствие, самосъзнание и познание за истинското тълкувание на онова, което виждаме, но (уж) не разбираме, прилагам гледната точка на г-н Белчо Дончев- в помощ на пропагандно незрящите българи, умствено немощните ни сънародници и мощните им медийни съдружници. (ivo.bg)

КУКИШ
Размишления с елементи на преразказ
Белчо Дончев
***
Нека започнем, любезни читателю, с обяснение на символа Кукиш. Това е съчетание от пет пръста свити в юмрук, при което главичката на палеца наднича между показалеца и средния. Роден е и израстнал в Русия. Исполински размери придобива в СССР, който го представи, предостави и противопостави на целия останал свят. Буквалното му словесно значение е – “Во..!” , пълният израз е “Вот тебя!”. Символизира пълно превъзходство на прогресивната комунистическа простотия над здравия човешкия разум.

В милата ни Мамковина(тогава все още Татковина) Кукишът бе пренесен от Русия към края на по-миналия век. В началото плахо, неуверено, с победата на Великата Октомврийска и т.н. революция, българското ашладисано кукишче започна да набира червена мощ. Мина детството си при Първия септемврийски бунт – 23-та и атентата 25-та, доказа се чрез обири на мандри и издържа зрелостният си изпит за Истински Кукиш чрез убийства на кметове и стражари през 42-ра – 44-та години на миналия век.

Тогава някак си интернационално се появи Червената армия на Големият Червен Съветски Кукиш и го тури на власт. Девети Септември, ех, Девети Септември, големият български Кукиш-ден!!! Началото на държавната кукишизация! Продължила четиредесет и пет години. След което на власт дойде Кукиш-демокрацията.

Кукиш-демокрацията не е нищо друго освен сполучлив опит за постигане на Кукиш с човешко лице. Сполучлив разбира се единствено за самия Кукиш. Това, любезни читателю, мога веднага да ти го онагледя. Апропо, то вече беше онагледено от една Другарка-Кукишистка, която гордо заяви следното: “В нашата фамилия всички винаги са били комунисти (така се наричат поклонниците на Кукиш-култа). Дори двугодишното ми внуче, и то е от БСП!”. ( Би Ти Ви, 1 август, 2004г., репортаж от юбилейна Кукиш-култова сбирка, летяща чиния-Бузлуджа). Нашите разсъждения, любезни читателю, около горният опит за преразказ, както е обещано:

Кукушът може ли да прави деца? Защото явно фамилията на Другарката-Кукишистка не е съществувала преди появяването му по тези земи. Будното двегодишно внуче комунистче ли е или бесепарче? Нали уж не беше едно и също? Или е? Да разсъждаваме, любезни читателю, да разсъждаваме, не само да преразказваме!

Разбира се, Кукишът вече не е същия. Той е усмихнат, кара моторетка, не е виновен за нищо, нито преди, нито сега, Кукиш-телевизията си остана Кукиш-телевизия, Кукиш-пресата си остана Кукиш-преса, Кукиш-бизнесмените си остават Кукиш-бизнесмени, Кукиш-ченгетата си остават Кукиш-ченгета, Кукиш-мафията си остана Кукиш-мафия, но самият Кукиш не е същия! Той разтвори ръката си, палецът зае обичайното си място и петпръстовата комбинация, описана в началото на нашите размишления с елемент на преразказ, любезни читателю, остана само в нашия разказ. И днес бившият Кукиш вече не показва на изпростялия, наивен, лековерен, гладен български народ кукиш. Комбинацията е друга. Национална по форма. Трипръстова!

Апропо, какво точно стоеше отгоре на паметника на Съветската армия?

Share on Facebook

Изявление на Вивиан Рединг, член на ЕК:

Защитата на авторските права никога не може да бъде оправдание за елиминиране на свободата на изразяване или свободата на информацията. Ето защо по мое мнение блокирането  на интернет никога не е опция.

Вместо това  трябва да намерим нов, по-модерен и по-ефективен  начин в Европа за защита на художествените произведения,  като се вземе предвид технологичното развитие и свободата в  интернет.
Насърчаването на законното предлагане, включително и зад граница, трябва да стане приоритет за политиците.

Ето защо   приветствам намерението  на членове на ЕП да се обърнат към  Съда на ЕС  за правно становище, което да изясни, че споразумението ACTA не може да ограничи свободата на изразяване и свободата на интернет.

Очевидно промяната на настроенията в Брюксел    е част от обяснението на промяната в позициите и в България.

Изявление на Вивиан Рединг, член на ЕК:

Защитата на авторските права никога не може да бъде оправдание за елиминиране на свободата на изразяване или свободата на информацията. Ето защо по мое мнение блокирането  на интернет никога не е опция. Вместо това  трябва да намерим нов, по-модерен и по-ефективен  начин в Европа за защита на художествените произведения,  като се вземе предвид технологичното развитие и свободата в  интернет.
Насърчаването на законното предлагане, включително и зад граница, трябва да стане приоритет за политиците.

Ето защо   приветствам намерението  на членове на ЕП да се обърнат към  Съда на ЕС  за правно становище, което да изясни, че споразумението ACTA не може да ограничи свободата на изразяване и свободата на интернет.

Очевидно промяната на настроенията в Брюксел    е част от обяснението на промяната в позициите и в България.

Рано сутрин, навън е много студено, вътре в пощенския клон – малко по-малко. Служителките не са си свалили палтата, посетителите не бързат да си ходят. По пода е мокро и кално, от радиото се чува пращене, на моменти се долавя песен на Веселин Маринов. Ден като ден.

В такъв момент една от посетителките изпищява и изпуска на пода торбичка с надпис „Най-здравата торбичка“, което обаче не стряска останалите в салона, защото киселите млека отдавна са в пластмасови опаковки. А едно време какви звучни бурканчета имаше… Изрусената служителка на 2-ро гише скача от мястото си и застава зад металната каса, без да подозира, че след малко това ще бъде най-несигурното място. Чак тогава и останалите виждат причината за паниката – двама маскирани мъже с насочени пистолети са застанали на входа. Служителката от 3-то гише успява да натисне паник-бутона и времето трябва да започне да тече по-бързо. Или крадците, или полицаите! Времето обаче продължава да тече бавно.

В друг пощенски клон на 167 км разстояние денят започва по същия начин. С две разлики – от радиото не пее Веселин Маринов, а министър Цветан Цветанов отчита успехите в борбата срещу престъпността. Втората разлика е, че въоръжените посетители не са обирджии, а полицаи. Посетителите и служителите обаче са еднакво изплашени. В това време обирджиите от първия пощенски клон вече са напуснали сцената с 20 хиляди лева.

Сигурно знаете подробностите на тази напълно истинска история – подаденият сигнал до тел. 112 бил за нападание в пощата в кв.“Дружба“ в Плевен, но разваленият телефон предал на полицията за софийския квартал „Дружба“.

Когато прочетох за тази история, първата ми мисъл беше, че това е страхотно начало на филм. Сценаристите на „Бандата на Оушън“ очевидно не четат български медии и затова нямат изобщо идея, че такава сцена може да съществува.

Всъщност тази история няма пряка връзка с това, което ще напиша след малко. Случката ала „живот като на кино“ ме подсети и за други филмови сцени, припомни ми и симпатичните и безскрупулни схемаджии от британския сериал „Hustle“ (Измамници). В един от епизодите те продават история на главния редактор на тиражен таблоид, който обаче решава да се направи на по-хитър от тях, публикува историята за Кралицата-майка и отказва да им плати. В този сериал измамниците винаги са подсигурени, отиват в друго издание, а тиражният таблоид публикува на първа страница историята, която е… фалшива. На следващата сутрин домът на главния редактор е обсаден от репортери, скандалът е голям, гилдията е възмутена, защото правилата са нарушени.

Не са редки случаите, когато тук в България правилата в журналистическата професия се нарушават. Досега обаче не си спомням случай критична маса колеги да се възмутят публично от това, че друг колега драстично е нарушил правилата. „Колеги са“, „Всичко друго ли оправихме, че с това да се занимаваме“, „Трябва да сме единни, да не се делим“… така звучат част от аргументите, с които замитаме всяко грубо нарушение на правилата. Така избягвайки всякакъв конфликт и крепейки фалшивото „единство на гилдията“, всички ставаме съучастници в убиването на журналистиката.

Пример от миналата седмица: „Новинар“ публикува статията „Неблагодарни цигански расисти“, подписана от Калин Руменов. Повод за вдъхновението на автора е срещата на държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън с група млади роми по време на няколкочасовото й посещение в София. Ето как започва този текст:

„Защо ви трябваше да го правите, неблагодарни млади цигани. Защо ви трябваше да лъжете като дърти цигани пред държавния секретар на САЩ и да серете по всички българи, че ви счупват от бой там, където ви хванат. Само и само за да покажете, че няма никаква разлика между вас и всяка отрепка, спипана на местопрестъплението с краден капак на улична шахта.“

Тази публикация предизвика бурна реакция в социалните мрежи, а най-често споменаваният текст от Наказателния кодекс бе „Чл. 162. Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.“

Такава тема за останалите медии не съществува. Такава тема дори за изданието, в което е публикуван цитираният текст, не съществува. А смеем ли всъщност да хвърлим камък по някой, който нарушава правилата, след като самите ние не сме сигурни дали ги спазваме. Най-удобното оправдание е, че журналистиката е като всички останали професии в България и както при лекари, полицаи, съдии има и достойни, и недостойни, така е и при нас. Удобно е, но има една основна разлика – нашият основен, дори единствен капитал е доверието. Продължавайки да мълчим след всяко грубо нарушение на правилата, всъщност безучастно гледаме как се изпарява доверието към професията.

Читателите отдавна не ни вярват и затова сме си виновни само ние. Не е техническият прогрес, въпреки че и това е удобно оправдание. Кой да ни повярва, когато днес публикуваме за „неблагодарни цигански расисти“, а вчера сме публикували серия от репортажи за смесени бракове, защото сме усвоили проект за насърчаване на толерантността, платен от N-та международна неправителствена организация. Кой да ни повярва, че днес сме искрено възмутени от желанието на председателя на Специализирания наказателен съд Георги Ушев да редактира предварително всички текстове за него, след като вчера сами сме си изпращали за одобрение текстове, които са ни платени с пари по N-та оперативна програма с благословията на някой министър. Нека не си правим илюзии и да приемем факта, че активната и мислеща част от гражданите вече не вярват на журналистите.

Не съм прав обаче, че никога няма реакция. Когато всекидневникът „7 дни спорт“ излезе със заглавие „Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки“, това стана тема за повечето медии. Дори омбудсманът Константин Пенчев сезира прокуратурата. Следвайки правилото „да чуем и двете страни“, част от колегите всъщност дадоха още трибуна на расисткото говорене. Има един виц за т.нар. обективна журналистика – когато някой казва, че Земята е кръгла, задължително трябва да намерим втори, който да твърди, че е плоска. И понеже тук става дума за правила, за неспазването им, за Наказателния кодекс и за да сме по-близо до нашата действителност, ще преведа нещата ето така: когато пишем за разкази на жертви на отвличания, непременно трябва да включим и мнението на този, който твърди, че не е кой знае какво да те отвлекат.

Това е точно толкова абсурдно, колкото историята, с която започнах – за двете пощенски станции и объркването на полицията. В тази история става дума за невъзможността на държавата да се справи с една техническа система, каквато е тел.112, и полицаи, лекари и пожарникари често да не знаят къде отиват, защото някой не знае кое копче да натисне. В това време всяка компания за таксиметрови услуги знае много добре от кой адрес се обаждате, още докато водите разговора. И не бъркат. Абсурдно, нали? А още по-абсурдно е, че този абсурд не намери място в новините на някои от най-популярните медии. Ще цитирам колеги от кухнята, чиито шефове в такива случаи им казвали: „Е, кво пък толкова? Няма да занимаваме хората с глупости.“

снимка: itsnature.org, няма общо с темата, но пък е красива

Днес на пресконференция в МИЕТ министър Трайков направи изявление относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането  (АСТА):

Внасям в МС предложение за спиране на процедурата по сключване от страна на Р България  на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането. Министърът на външните работи и аз ще координираме позицията на българската държава със страните–членки и институциите на ЕС относно формулирането на обща позиция по Споразумението АКТА. Това означава, че България няма да предприема никакви действия по АКТА, включително внасяне за ратификация, до изграждане на единна позиция на страните – членки като цяло.

Министърът заявява още:

Песимист съм за идеята за регулация, която се опитва чрез санкции, а не чрез пазарни методи да защити една индустрия, която не е успяла да се адаптира към цифровата ера. Никога едни авторски права не може и не бива да бъдат поставяни над общочовешки права.

Не може и не бива. Същевременно обаче съдбата на въпросната регулация остава неясна.

Спиране на процедурата не е радикално  решение.

To е симптом за порок: споразумението не се основава на   балансирана  по същество и прецизна от правна гледна точка позиция.  В този смисъл има ново изказване на Вивиан Рединг, член на ЕК, в което тя се застъпва за съдебен контрол върху споразумението.

Има очакване, че  изграждането на единна  позиция няма да може да остане в затворените общества на администрация и лобисти. В противен случай сме изправени пред опасността,  очертана във форумите,

консолидацията на политическа и корпоративна власт да се превърне от общоизвестна тайна в законово утвърден стандарт.

Видео

Днес на пресконференция в МИЕТ министър Трайков направи изявление относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането  (АСТА):

Внасям в МС предложение за спиране на процедурата по сключване от страна на Р България  на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането. Министърът на външните работи и аз ще координираме позицията на българската държава със страните–членки и институциите на ЕС относно формулирането на обща позиция по Споразумението АКТА. Това означава, че България няма да предприема никакви действия по АКТА, включително внасяне за ратификация, до изграждане на единна позиция на страните – членки като цяло.

Министърът заявява още:

Песимист съм за идеята за регулация, която се опитва чрез санкции, а не чрез пазарни методи да защити една индустрия, която не е успяла да се адаптира към цифровата ера. Никога едни авторски права не може и не бива да бъдат поставяни над общочовешки права.

Не може и не бива. Същевременно обаче съдбата на въпросната регулация остава неясна.

Спиране на процедурата не е радикално  решение.

To е симптом за порок: споразумението не се основава на   балансирана  по същество и прецизна от правна гледна точка позиция. Цитира се изказване на Вивиан Рединг, член на ЕК, в което тя се застъпва за съдебен контрол.

Има очакване, че  изграждането на единна  позиция няма да може да остане в затворените общества на администрация и лобисти. В противен случай сме изправени пред опасността,  очертана във форумите,

консолидацията на политическа и корпоративна власт да се превърне от общоизвестна тайна в законово утвърден стандарт.

Видео

Тук можете да намерите обобщение на работата на евродепутат Илиана Иванова за 2011 година: Deinost Iliana Ivanova 2011

Първата ракета носител от класа 'Вега' стартира успешно от космодрума Куру. Пряка транслация на старта имаше на сайта на ЕКА.

(кликни върху таблицата за по-голям размер)

Както предупреждавахме миналата година (покрай "Пакта Евро Плюс") начинът, по който Европа смята да мери конкурентоспособността на икономиките е изключително съмнителен. Това коментирахме и когато беше обявено таблото за оценка на дисбалансите.

И ето сега резултатът - 12 страни са под наблюдение, включително България. Изумителни са българските дисбаланси:

- голям дефицит по текущата сметка (той изчезна още преди 2 години и вече е излишък!)

- твърде много чужди инвестиции (не се шегувам!)

- твърде висок растеж на заплатите (без коментар)

- голям частен дълг (въпреки че повечето кредити са вътрешнофирмени)

Смешно. България е в списъка на страните с дисбаланси – заради неща, които или отдавна не са верни, или въобще не са дисбаланси. 

Блогът за икономика 2012

Група астрономи от Италия, Германия и Франция са открили , че денонощието на Венера е по-дълго от колкото се смяташе досега. Учените нямат обяснение на това. Статията на учените е публикувана в списание Icarus.

На 13 февруари 2012 , в 11:32 , от щведския ракетан полигон в Кируна , е реализиран успешен старт на бразилска геофизична ракета VSB-30.

Астрономи работещи с телескопа Magellan са съобщили , че на базата на наблюдения проведени с телескопа още през септември 2011г са били открити два нови спътника на Юпитер, за съществуването на които не е било известно досега.

Точно 49,3 м е дължината най-дългото любовно писмо за 2012 година в България, което еднозначно превърна Бургас в „Романтична столица на България“, съобщиха от Кръгозор. Писмото е дело на читатели, които успяха да обединят своите лични послания и любовни обяснения и превърнаха своя град в победител за втори път след 2009 г. Подгласник в надпреварата е миналогодишният победител Велико Търново с 44-метрово любовно писмо, а трети сред романтичните градове в страната остана Добрич с писмо дълго 36,2 метра.

Финалът на кампанията за най-дълго любовно послание се проведе на 13 февруари по време на премиерата на сборника „Сто сонета за любовта” от големия латиноамерикански поет Пабло Неруда в софийската книжарница "Хеликон-България".

Събитието, изцяло подвластно на романтичното настроение, беше озвучено именно от нежните стихове на чилийския поет, четени в оригинал от Андрес Сааведра, отговорен секретар на Почетното консулство на Чили у нас.

Кампанията за най-дълго любовно писмо се проведе за трети път и бе организирана от издателска къща „Кръгозор” и верига книжарници „Хеликон”. Те посочват, че всяка година размерите на романтичните послания се увеличават двойно.

Ето и класацията на всички любовните писма в различните градове:

Бургас – 49,30 м
Велико Търново – 44 м
Добрич - 36,20 м

Габрово – 31,10
Русе – 15 м
София - общо – 24,30 м
Стара Загора – 6,75 м
Благоевград – 5,30 м
Варна – 3,90 м
Кюстендил – 3,50 м
Шумен – 3,10 м
Пловдив – 2,30 м

Във финалната версия на операционната система Windows 8 може да има вградена поддръжка за PDF документи и те биха могли да се отварят без да има нужда от инсталирането на допълнителни приложения като Acrobat Reader на Adobe. Информацията за това беше изнесена в PCBeta.com, където е показано и изображение със стартовия екран на новия Windows. В момента повечето от хората разчитат на четеца, създаден от Adobe, който се използва под формата на добавка за интернет браузъри или като самостоятелна програма. Без подобна програма документите с формат PDF не могат да бъдат четени чрез операционните системи на Microsoft. Редмъндският гигант вече заяви, че иска да премахне нуждата от плъгини в браузъра си, като първата стъпка в тази посока ще бъде Internet Explorer 10, който няма да поддържа външни добавки, когато работи под новия Metro интерфейс. Това предполага вградена поддръжка за PDF. Наскоро Microsoft пусна доста голяма публикация в официалния си блог, посветена на ARM версиите на Windows 8. Там стана ясно, че операционната система няма да поддържа никакви плъгини, когато е инсталирана върху устройства, базирани на ARM. Вградената поддръжка за PDF ще улесни крайните потребители, защото този формат е много популярен и се използва масово за различни формуляри, документи, книги, вестници и списания.

Китайската компания Proview Technology, която спечели съдебното дело за правата над търговската марка iPad в Китай, възнамерява да поиска забрана на износа и вноса на таблетите на Apple, съобщава агенция "Асошиейтед Прес". Като се има предвид, че почти всички iPad се произвеждат в Китай, ако Proview спечели и това дело, американската компания ще се изправи пред големи проблеми. Преди няколко дни по искане на Proview Technology в град Шъдзяджуан китайската полиция започна да иззема постъпилите вече в продажба таблети iPad 2. Компанията отбелязва, че е депозирала подобни искания в още 30 града в азиатската държава. Предполага се, че Apple ще анонсира iPad от обновеното второ поколение на 7 март. В американската корпорация вероятно са обезпокоени от сериозността на намеренията на Proview, но въпреки това експертите смятат, че ако Apple бъде притисната, американците ще успеят да постигнат финансова договореност и да се откупят от китайските заплахи, които вероятно са отправени именно с тази цел. В същото време вестник The Wall Street Journal отново започна да разпространява информация, че Apple обмисля възможността за създаване на iPad с по-малък екран. Според изданието, компанията вече тества модел с 8-инчов екран.

Днес всички празнуват - едни се радват на винцето, други на любовта, трети пък поливат любовта с вино и т.н. Само да внимаваме да не се удавим! Защото във виното са се удавили повече хора, отколкото в морето. А в любовта пък горе-долу всеки се е давил, което ме навежда на мисълта, че вместо празник трябва да обявим по-скоро тържествено честване. С риск да стана досаден ще изкажа и по отношение

Пиратският залив смята да премахне почти напълно всички .torrent файлове от системата си и решението ще влезе в сила до края на месеца. След 29 февруари най-известният сайт за споделяне на файлове в света ще премахне торентите и ще остави само „магнитни” линкове, информира Mashable. Разликата между двете системи на работа се състои в това, че в момента можете да свалите даден .torrent файл директно от сървърите на The Pirate Bay, а от другия месец ще трябва да сваляте торентите от други потребители на услугата, вместо от самия сайт. Системата с „магнитни” линкове е малко по-бавна от стандартната, като това важи в особена степен за по-малко популярните торенти. След като получите самия .torrent файл тегленето на същинската информация ще протече по обичайния начин. За да мине преструктурирането по-плавно в началото само торентите с повече от 10 пиъри ще бъдат прехвърлени изцяло към „магнитни” линкове. Непопулярните торенти все още ще разполагат с директна възможност за изтегляне на своя .torrent файл. Премахването на нуждата от теглене на файлове е стъпка напред към децентрализирането на системите за споделяне на данни. Използването на линкове, вместо файлове, ще позволи информацията да се обменя без почти никакви посредници като The Pirate Bay, които могат да бъдат лесно атакувани и свалени.

По време на презентация на технологии за потоково предаване на мултимедийно съдържание създателят на протокола BitTorrent Брам Коен заяви, че "си е поставил за цел да унищожи телевизията". С тази шега той "гарнира" своя разказ за технологията BitTorrent Live, която може да се използва не само за видеоконферентна връзка и провеждане на живи предавания, но също така и като алтернатива на телевизията. Според Коен, с помощта на BitTorrent Live може да се предават качествена картина и звук при минимално забавяне, съобщава ресурсът GigaOm. В допълнение, едно от основните предимства на новата технология е ниската й себестойност. Като пример Коен приведе ситуация, в която 12 потребители, гледащи видео със стандартна резолюция, предават данни с обща скорост 120 KB/s. От това следва, че източникът на данни не трябва да плаща за широк интернет канал, за да може предаваното от него съдържание да бъде достъпно за голям брой желаещи да го гледат. Технологията за потоково предаване на видео BitTorrent Live е подобна на тази, използвана от известните на мнозина торент тракери. Натоварването по време на предаване на съдържание се разпределя между всички потребители, а не само върху един източник. Според Брам Коен, той работи над технологията вече около три години. Независимо от това, разработчикът изрази готовност да предостави напълно безплатно технологията на онези, които няма да я използват за получаване на печалба. Бета версия на продукта вече е достъпна за свободно сваляне от сайта на BitTorrent Live. Брам Коен

Китайските власти вече започнаха да изземват и конфискуват от търговската мрежа таблети от серията iPad на технологичния гигант Apple. Кампанията е стартирала в северната част на Китай и е следствие от оплакванията на Proview Technology, които твърдят, че притежават правата върху търговската марка iPad, информира Mashable. Освен забраната за продажба на таблети Apple рискува и глоба от 38 милиона долара заради злоупотребата с чуждо търговско наименование. През 2010 година компанията на Тим Кук купи правата върху думата iPad от тайванската фирма Proview International Holdings, която е дъщерна на китайския Proview Technology. Оказа се, че тези права не са в сила на китайска територия и там Apple няма право да продава таблети под името iPad. Припомняме, че през декември Proview осъди успешно Apple, а съдебното решение в момента се обжалва. Първите конфискации на таблети iPad са започнали още в четвъртък. На този етап не се знае колко бройки са конфискувани и какви са мащабите на предприетата от властите акция. Китайските медии съобщават, че служителите в някои от магазините на Apple са скрили таблетите, за да избегнат тяхната конфискация.

Кольо Парамов е завършил икономическа география и философия в Софийския университет, както и международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство. Парамов е бивш ревизор на БНБ и депутат от 36-ото Народно събрание, сега финансов консултант. Той бе за кратко и съветник по икономическите въпроси на премиера Борисов, но се оттегли. - Господин Парамов, какъв знак е това, че агенция "Муудис" понижи кредитния рейтинг на шест водещи държави от еврозоната? - Това е оценка на кризата. Всичко се очакваше. Кризата е в своя тежък разгар, така че реакцията на "Муудис" е съвсем навреме и съвсем точна. Друг е въпросът по какъв начин тези агенции, които останаха на полето на оценката в световната икономика, дали самите те доста прецизно и почтено използват своя авторитет, за да моделират обществено отношение и нагласи. - А тези протести в Гърция какво вещаят? - Това, което става в Гърция, е много сериозна оценка за гръцкия народ и всички останали. Ние за...

Вчера, 13 февруари беше празникът на служба ГДБОП. Използвахме случая да поздравим антимафиотите със сатирична статия в рубриката Рога и Копита (хумор). За да няма недоразумения сложихме следното подзаглавие: От сътрудниците на рубрика Рога и Копита за професионалния празник на ГДБОП.

Недоразумението обаче се получи. Днес няколко сериозни медии представиха като реална информация нашата измислица.

Налага се да напишем следното опровержение. Не, Анонимните не са хакнали системата ЕСГРАОН и не са подменили Явор Колев с трима Кольо Яворовци. Не, снимката на Явор Колев не е подменена със снимка на мъж със сплъстена дълга коса и невчесана брада. Всичко това е измислено за забава на читателите на сатиричната ни рубрика.

Няма как обаче да опровергаем, че информационната система за борба с престъпността не съществува, защото тя наистина не съществува, поради което няма и как да бъде хакната.

Какво е Рога и Копита?

Рога и Копита съществува като сайт от пролетта на 2009 г. Първоначалната идея беше да се направи сатиричен блог за черен хумор и "простотии", по смисъла на казаното от Соломон Паси за блоговете.

Oт ноември 2010 Рога и Копита продължи онлайн битието си като хумористична рубрика в сайта за разследваща журналистика Биволъ.

От 2009 до днес в Мрежата придобиха популярност много заглавия подписани от Рога и Копита:

Първанов в Русия - Чебурашка, внимавай!

Масларова влиза в манастир

Соломон Паси става за главен цензор на НАТО

Румен Петков става главен преговарящ с организираната престъпност

Кръстиха мозъчна гънка на Бойко Борисов

Роко Зифреди с хонорис кауза от Пернишкия университет?

Цветан Цветанов се задържа сам

и други.

Рубриката се следи и от висшите ни държавни мъже. "Защо се подвеждате г-н Станишев, аз можех да прибера докладите ви и да ги пускам порция по порция, но не през в. "Галерия" а през в. "Рога и копита", каза премиерът Бойко Борисов от парламентарната трибуна на 14 януари 2011 г. На 13 май 2011 г. президентът Георги Първанов направи следния коментар по повод на разследването на парламентарна комисия за ловните му подвизи: "Според мен е редно да се създаде една агенция "Рога и копита...". 

На колегите журналисти, които следят рубриката Рога и Копита в Биволъ, препоръчваме да цитират коректно, че това е хумористична рубрика, в която почти всичко написано е плод на здраво въобръжение, а съвпаденията с истински имена и събития тоже.

Владимир Шопов

Дигиталното прераждане на демокрацията бе очаквано доста преди появата на социалните медии. Успоредно с постепенното разпространение на интернет в средата на 90-те години се появиха първите теории за нова ера в демократизацията, не просто в разни държави от бившия „трети свят” или остатъчни автокрации, но и в самите „стари демокрации”. Електронната революция трябваше да направи рестарт на класическите демокрации, които бяха вече задръстени от корпоративно съглашателство, подозрителен консенсус между основните играчи, гражданска апатия, замиращ граждански ангажимент. Очакванията за голяма, макро промяна като цяло не се сбъднаха. Електронното гласуване навлиза, но лекотата на онлайн общуването не вдига партийното членство или гражданската активност. Писането по електронни стени, на мейли до депутати или министри е вече рутинно, но чувството за нелегитимност на политиката единствено расте. От голямата дигитална революция останаха микро апликациите, които поне малко да отворят системата и да я направят по user-friendly.

По тази причина през последните години набра скорост идеята за микроучастието. Тя е свързана и с микроблогирането и вече има немалко конкретни реализации, които „вкореняват” възможността да се подобри управлението, неговата отвореност и ефективност. Например, вече съществуват платформи, които позволяват в реално време да информирате вашата община за най-различни проблеми. Такъв пример дава управата на лондонския квартал Барнет. Там можете да съобщите за счупени лампи, течове, графити и т.н. Подобни приложения постоянно се увеличават и отварят нови възможности за по-добро градско управление. Ясно е, че те имат голям потенциал да подобрят средата, да „приближат гражданите” към местното управление, да помогнат на градовете в битката за по-голяма привлекателност, от която все повече зависи тяхното развитие. В същото време, подобни електронни приложения са доста далеч от очакваните радикални размествания на демократичната среда и са по-скоро просто полезни, отколкото революционни.

Присъствието във Facebook е вече неотменим стандарт и се използва от все повече публични институции, партии, фигури. От няколко години партиите го включиха в своя арсенал и пробваха да си вдигнат членската маса. Удобството обаче не се оказа достатъчен аргумент и тенденцията за намаляване на партийните ентусиасти не бе обърната. Всъщност основната употреба на интернет и социалните медии е по време на предизборните кампании, където все повече се концентрира политическата дигитална активност. И тук обаче резултатите са доста смесени. Макар да е трудно да се измерва общия ефект от подобни кампании има вече немалко опити. Например по време на кампанията за Парламентарни избори в Австралия през 2007 година този ефект бе оценен на не повече от 1-1,5% от общия брой на избирателите. Повечето практици ясно си дават сметка за тези ограничения на онлайн кампаниите, но вече съществува съгласие, че макар то да не решава изхода от изборите представлява неотменим елемент от политиката. Онлайн може да не ви спечели изборите, но няма как да минете без видимостта, която той осигурява.

Интернет и социалните медии са обект на особен ентусиазъм в България. Те приличат на възможност за успешно надхитряне на социалната реалност на гражданското (без)действие. След като не успяхме да направим гражданско общество във физическата реалност, да се пробваме във виртуалната. Непохватната милиционерщина придаде на тази илюзия още по-голяма сила и я превърна във вълна от клавишен героизъм, която ни залива ежедневно. Започна революцията на малките форми, „групи”, „каузи”, споделяния, харесвания. „Четящите класи” в страната се метнаха на вълната, но в своя ентусиазъм отидоха повече в полето на шума и плиткото възмущение, отколкото в търпеливото организиране на социалната промяна. „Пак е нещо” би бил може би най-реалистичния отговор на това състояние. Досегашните ефекти от активността във Facebook идват най-вече от готовността на журналисти да използват дигиталния шум като източник на съдържание. В българските медии има все по-малко лица и автори и виртуалното пространство е надежден (и безплатен) снабдител на теми, тези, авторитети, образи и гласове на „народа”. В същото време, много от успехите, например ACTA, се дължат по-скоро на това, че протестиращите случиха на кабинет, който лесно се стряска от социален шум.

Facebook става за мобилизация, но не и за организация и дълбока промяна. Стотиците „групи” няма как да прераснат в работещи социални и публични коалиции, които да разбутат сериозно обществото и политиката ни. Без да се сглоби работеща коалиция от виртуални и реални субекти (граждански организации, партии, медии) повдигнатите въпроси ще бъдат затрупвани от виртуалния адреналин на пристрастените. Вълните от възмущение, активност и  лека истеричност ще се застъпват една друга и неутрализират взаимно. Образите и историите на тази реалност имат склонност да се умножават безкрайно, а потънал в тях „Фейсът” ще си остане много повече look, отколкото book.

На Анжела Хайдингер Откъдето и да идват думите, те са дадени не да се разбират хората, а да се карат. Виж животните как го правят без членоразделна реч - разбират си се с поглед. Погледнат се и е ясно, че едното иска да изяде другото. Или да го оплоди. А тука какво става - първо се скарат членоразделно, за да може да се членосъединят. Ухажват се, докато се дъвчат... Първата ни работа, като проговорим, е да излъжем… Аз не правя изключение между децата с изключение на едно. Казал съм не „мама”, а „тате”… Първата ми дума е била „тате”… И още с нея ми е тръгнало накриво в тоя живот. Защото точно тогава татко нещо пак отсъствал от къщи – лека му пръст. Удаваха му се много пиенето, жените и четенето… И винаги е намирал с едно от трите да извини леките си забежки от семейството. И го правеше тъй, че не може да му се разсърди човек. Но нали знаем, че майките не са човеци – те са свръхчовеци и точно тогава, когато съм произнесъл първата си дума, мама го е приела и като подигравка с...

В световен мащаб има огромен възход на онлайн рекламата и за нея се отделят все по-големи суми. По данни на Pew Research Center се очаква до 2016 година парите, които рекламодателите харчат в интернет да скочат почти двойно – от 32 на 62 милиарда долара. Оказва се обаче, че пресата не успява да вземе своя дял от тези пари, а трябва да се задоволи с много по-малко, отколкото е свикнала, информира Mashable. Проблемът е, че новинарските сайтове не успяват да предложат рекламни продукти, които да са конкурентни. Повечето от тях разчитат на статични и нетаргетирани банери, които струват скъпо и не са атрактивни за хората, които имат нужда от повече онлайн популярност на продуктите си. По този начин лъвският пай отива в компании като Facebook и Google, които не създават медийни продукти, а просто канализират съдържанието на световната мрежа. Специалистите от Pew Research Center са разгледали рекламните оферти на 22 големи издателя на вестници и са установили, че само 3 от тях предлагат добро таргетиране за рекламите в своите онлайн издания. Според Pew, стратегията за добро насочване на рекламните послания ще бъде ключова за оцеляването на вестниците. Установено е още, че издателите на вестници не постигат почти никакъв успех в опитите си да накарат рекламодателите да рекламират едновременно в хартиените и онлайн изданията.

Въпреки че напоследък всеки продукт, който Apple представят на пазара, предизвиква нещо като мини революция, същото не може да се каже за дългоочакваната им HDTV услуга. Повечето производители на телевизори са склонни да вярват, че американската компания няма да успее да направи новия си продукт толкова популярен, колкото смартфоните, таблетите или ноутбуците си. Още през декември 2011 година, Sharp изказаха своето мнение по въпроса, според което потребителите ги интересуват много повече неща като цена, качество на картината или размер, отколкото уникалният дизайн, който от Apple със сигурност ще покажат с телевизионна си услуга. Сега към Sharp се присъединява и още една компания – лидер в производството и продажбата на телевизори – Samsung. Пред AllThingsDigital.com продуктовият директор на компанията Крис Моусли заяви, че, според него, Apple нямат нужните ресурси за изследване и развитие, които да гарантират успех на телевизионния им продукт. Според Моусли, за да бъде услугата толкова революционна, колкото я правят да изглежда медиите, Apple трябва да имат поне 10 хиляди служителя, заети в отдела по Изследвание и развитие. А, както можем да предположим и сами, те нямат толкова. Моусли, освен това, смята, че Apple нямат технологиите, с които да създадат качество на картината, което да е съизмеримо с това, което могат да предложат останалите производители и, особено тях самите. Всъщност, говорейки конкретно за Apple, Моусли не пропусна да изтъкне, че, всъщност, няма нито една друга компания, която да предложи по-качествени телевизори от техните собствени. Дали, обаче, това е така, не можем да знаем. Apple пазят проекта в пълна тайна и нищо чудно да ни изненадат с нещо, което никой не е очаквал.

Свободата е основната ценност и от нея следват много други. Всеки, който ни убеждава, че трябва да се откажем от част от нашата свобода, за да получим сигурност или стабилност и т.н. откровено лъже и заблуждава. В Аста виждам идеята за тотален контрол и пълна цензура. Сега ни убеждават, че това били само няколко проблемни текста, но [...]

Някогашният лидер на социалната сцена MySpace изглежда се завръща с гръм и трясък, а слуховете за смъртта му са силно преувеличени. Услугата, която сега е под грижите на Джъстин Тимбърлейк, е успяла да натрупа един милион нови потребители в базата си само за един месец, предаде Mashable. По официални данни на MySpace в момента новите регистрации са по 40 хиляди дневно. Положителната промяна е настъпила след пускането на новия MySpace Music Player през декември. Социалната мрежа разполага с музикална фонотека от 42 милиона песни и това се смята за най-голямата колекция от безплатна музика в света. Въпреки че MySpace все още се нарича социална мрежа, по всичко личи, че услугата няма намерение да се конкурира с Facebook или Google+, а със сайтове от рода на Spotify, които са ориентирани към музиката. И в миналото MySpace беше известен най-вече с това, че подслоняваше най-големите звезди от музикалната сцена, като по този начин привличаше обикновените потребители. В началото на миналото лято в MySpace влязоха нови инвеститори, които наляха 35 милиона долара за актуализиране на социалната мрежа. Те купиха сайта от News Corporation на Рупърт Мърдок, който тотално се провали в опитите си да извади някаква печалба от залязващата услуга. Мърдок беше собственик на MySpace в разстояние на 6 години.

Организациите, участвуващи в Гражданска платформа за памет и съвест, апелират към гражданското общество да номинира нови достойни членове на Комисията, които да бъдат избрани от парламента и да отстояват човешките права, демокрацията и осмислянето на комунистическия режим.

Още миналата година в Мрежата се бяха появили слухове, че Apple планират да представят нов iPad с по-малък екран. Тогава се говореше за размер на екрана от 7 инча. По-късно, обаче, слуховете бяха опровергани. Сега, почти година след това, отново се заговори за по-малък таблет от Apple. WSJ.com предадоха, че американската компания е обсъждала с азиатски производители бъдещ продукт, който ще има размер на екрана от 8 инча. За сравнение, iPad 2 – последният таблет на компанията – има размер на екрана от 9,7 инча. Според източници, новият по-малък таблет ще има същата резолюция като втория iPad, като в момента Apple са ангажирали както AU Optronics Co. така и LG Display с предлагането на прототип на този 8-инчов екран. За момента не се знае дали компанията наистина възнамерява да представи подобен продукт. Възможно е това да е само вътрешен проект, който никога да не достигне до етап реализация. Едно, обаче, е сигурно. Този по-малък таблет няма да бъде iPad 3, който компанията, по последни сведения, ще представи през март. От това, което знаем, третото поколение таблети от Apple ще имат по-голяма резолюция от iPad 2, но екран със същите размери. Според специалистите, един четвърти таблет би внесъл доста разнообразие в портфолиото на компанията. Напоследък много технологични фирми залагат именно на таблети с размери на екрана около 7 инча. Може би Apple не искат да останат по-назад.

Компанията Mozilla ще пусне версия на разработвания от нея браузър Firefox, адаптирана към интерфейса на новата операционна система на Microsoft Windows 8. Тя ще работи в пълноекранен режим и ще поддържа сензорно управление. Очаква се прототипът на версията на браузъра за Windows 8 да се появи през второто тримесечие, а алфа и бета версиите на програмата ще бъдат пуснати през втората половина на текущата година. Според разработчиците, новият браузър ще използва всички възможности на Windows 8, като ще позволи употребата както на класическия интерфейс на Windows, така и Metro. Както отбелязва ZDNet, ще бъде интересно да се види Metro-версията на браузъра, тъй като през последните години Firefox се "слави" с доста тежък интерфейс и високи изисквания към системните ресурси. Новият уеб браузър, подобно на своите предшественици, ще използва енджина Gecko. Ще припомним, че появата на публичната бета версия на Windows 8 е запланувана за 29 февруари. Операционната система ще включва адаптирани под интерфейса Metro програми, както и клиент за достъп до онлайн магазин за приложения.

Първоначално този текст беше емоционално и въодушевено преразказче на протеста.
Междувременно обаче си дадох сметка, че е далеч по-важно да коментирам други неща. А именно, че АСТА е перфектният пример за дългата поредица на лъжливото овчарче.

Историята на лъжливото овчарче е, едно дете, което пасе овце и тъй като му е скучно, се забавлява и от време на време започва да крещи “вълк, вълк” и всички овчари наблизо зарязват всичко и хукват да му помогнат. Само че се оказва, че вълк не е имало, а лапето просто се лигави. В някакъв момент на хората им писва да ги лъжат и в края на краищата, когато вълк наистина се появява, никой не му идва на помощ, защото смятат, че пак ги лъже и лъжливото овчарче е изядено.

Хубава приказка, но какво е общото с АСТА?
Ами че като цяло точно същият подход ни се продава отново и отново, само че за разлика от разумните овчари, все още не сме стигнали до момента, в кйто игнорираме истеричните и френетични крясъци за големия страшен вълк.
В нашият случай “вълкът” е прогресът.

И е направо изумително с какво постоянство се опитва да се спре прогрреса в името на печалбите на отделни отрасли.
Ще цитирам част от текста на Вени от Семки и Бонбонки тук:

През последните 100 години сме свидетели на множество технически постижения в разпространението, възпроизвеждането, създаването и препредаването на културата. Но и свидетели на непрестанните опити на заблудените законодатели, подложени на натиска на копирайт индустрията, да запазят старото за сметка на новото, само защото старото се оплаква.

Тези усилия започват през 1905 г., когато става популярна пианолата  - механичното пиано,възпроизвеждащо музика чрез перфокарти с кодирани ноти. Тогава продавачите на нотна литература заявяват, че това ще е краят на композиторите и изпълнителите, защото няма да могат да получават нищо от нотните издатели. По тази причина издателите искат механичното пиано да бъде забранено, също както и все по-популярния грамофон.

През 20-те години с появата и разпространението на

масовото радио, друга копирайт индустрия иска забраната му, защото намаляват печалбите й. За 4 години продажбите на записи падат от $75 млн. през 1929 г. до $5 млн. пред 1933 г. Обаче спадът е показателен на фона Голямата депресия, която се развихря тогава – той е много пъти по-малък от общия спад на икономиката. Индустрията започва да съди радиостанциите и в резултат новообразуваните дружества за авторски права започват да прибират част от печалбите им чрез лицензионни схеми.

През 30-те години нямото кино започва да бъде измествано от филмите със звук. Преди това всеки кинотеатър е наемал оркестър, изпълняващ акомпанимент към немите филми. С разпространяването на звуковите филми, профсъюзите на киномузикантите предявяват искания за законодателно регламентиране на работните им места.

През 40-те години киноиндустрията се жалва, че телевизията означава смърт за киното, тъй като печалбите й за 5 години падат от $120 млн. до $31 млн. “Кой ще плаща билет, за да гледа кино, щом може безплатно да го гледа вкъщи?”, пита Холивуд.

През 1972 г. копирайт индустрията се опитва да забрани новопоявилия се ксерокс. Искането идва от книгоиздателите и издателите на списания. “Не е далеч денят, когато никой няма да купува книги и списания”, жалват се те.

През 70-те години се разпространяват магнетофоните  и копирайт индустрията полага неимоверни усилия да ги забрани. Масово се пускат плашещи реклами “Домашният звукозапис убива музиката!” 

По същото време озвучителните уредби и диджеите започват да изместват живата танцова музика,

изпълнявана от групи и оркестри. Профсъюзите на музикантите и копирайт индустрията започват война, искайки законодателно да бъде въведена “диско такса”, събирана от частни сдружения и разпределяна между групите. И продуцентите успяват – таксата е въведена и се събира и днес.

През 80-те години се завихря буря около видеорекордерите. Представители на копирайт индустрията заявяват на изслушване в американския Конгрес, в който е много силно е представено филмовото лоби- “За американските филмови продуценти видерекордерите са същото както Бостънския удушвач за жените”. Войната е толкова ожесточена, че новото техническо достижение е буквално на ръба на забраната. Медиаконгломератът Sony завежда Срещу 

рекламите. В тези области копирайт индустрията успява частично да се наложи – поне в САЩ, където е забранено да се произвеждат и продават такива устройства, но за щастие съдилищата отхвърлят ограничениятапроизводителя на видеокасетофони Betamax е заведено дело, което той губи печели във Върховния съд с 5 на 4 гласа.

В края на 80-те копирайт индустрията успява да убие новъзникналата технология на дигитален звукозапис мърху магнитна лента.

През 1994 г. се появява технологията MPEG-1 Audio Layer III, станала бързо известна като  MP3аудиозапис. Копирайт индустрията отново оголва зъби, твърдейки, че новата технология може да бъде използвана единствено за престъпни цели и плейърите трябва да бъдат забранени. Първият успешен MP3 плейър – Diamond Rio с 32 MB памет, се появява през 1998 г. Продуцентите завеждат дело срещу производителя Diamond Multimedia и въпреки, че губят, фирмата е разорена от непосилните съдебни разноски.

Столетието завършва с печалноизвестния Digital Millennium Copyright Act (Закон за авторските права в дигиталната ера), прокаран в Конгреса от лобито на музикалната индустрия и киноиндустрията, чиято цел е да убие в зародиш Интернет и социалните медии като канал за разпространение. Копирайт индустрията се опитва да наложи всеобхватна отговорност за Интернет доставчиците и само с големи усилия новите технологични компании успяват да ограничат заплахата срещу тях чрез клауза, според която само крайните потребители са отговорни за евентуални нарушения на законите за авторското право.

В началото на нашия век бурята се завихря около дигиталните видеорекордери, записващиHigh Definition телевизионни предавания като игнорират
.

Уникално, нали? От една страна, всички сме чували за тези истории и въртим очи като ги чуем колко са били глупави и нагли за тези опити, особено в ретроспекция.
На практика обаче, това, което сякаш не осмисляме толкова е, колко постоянно се случва и как не се отказват. Едни и същи отрасли, използват едни и същи стратегии и дори едни и същи аргументи отново и отново и отново… и всеки път минаваме през един и същи процес. Сериозно, не им ли писва да грешат ВСЕКИ ПЪТ и да се излагат като кифладжии ВСЕКИ ПЪТ?

Преди няколко дни споделих друг един пример. За дилижансите и колко активно се е отхвърляло приемането и разпространението на телеграфните кабели, защото, видите ли, щяло да унищожи бизнеса на дилижансите, които раснасяли писма. Аргументът, че никой нямало да иска да използва безудшното прехвърляне на информация по кабел или призивите да помислим за всички онези, които отглеждали коне или карали диклижанси и си изкарвали прехраната по този начин и пр…. звучат ужасно лицемерно и некоректно. И при поглед назад, се подсмихваме.

Основното, което казвам: първо трябва да се докаже, че интернетът влияе на загубите и да разберем как точно стигат до тези извоеди. И  чак СЛЕД това (или едновременно с него) компаниите, организациите и отраслите трябва да се съобразят с промените на пазара и бизнес моделите. Трябва да се съобразят с потребителите, а не да принуждават потребителите да се съобразяват с тях и то по начин, който би бил негативен и проблематичен И за автори, защото им ограничава възможностите. (как точно ще ограничава артистите, ще е отделен пост)

Но каква е разликата АСТА в момента? Точният отговор е никакъв.
Виртуалното пространство и възможностите, които то дава са безкрайни. Умишленото ограничаване на развитието и променянето на методите на създаване и разпространяване на информация е не просто глупава идея (защото забраните само стимулират човешката изобретателност, а не ги спират), а и доста ясно показваща, че удобството и достъпът на потребителя до информацията е второстепенна. На първо място е печалбата на производителя/разпространителя на всяка цена.
Това не е някаква невероятна изненада, но директно застрелва всичките жални пози за “горките автори” и “унищожаване на изкуството”. Нито изкуството, нито създателите са основната грижа (лесно видимо в контекста на примерите по-горе) и посочването на наглото лъжене и крокодилските сълзи трябва да бъдат изритани от дискусията по един или по друг начин.

А за протеста… Протестът беше супер.
Подарих книгите и хората бяха изключително въодушевени и се зарадваха. Малко съжалявам, че бях единственият човек, който раздаваше книги, но се надявам поне някои хора да се вдъхновят, поне малко.
Видях толкова много колеги, познати, приятели, че направо не можех да повярвам на очите си.

Основната ми критика… никаква работа не сме свършили с разпространението на информация за АСТА, защото такива въпюещи глупости чух от хора на протеста, относно какво протестират, защо са там и какви са проблемите с АСТА, че е повече от отчайващо нужно темата да продължи да се коментира и да се рапзространява информация. Защото средният потребител е отчайващо правно и социално неграмотен и над това трябва да се работи…

Още за протеста: Григор, Пейо, Селене, LeeAnn, Комитата, Нели О, Бивол, Руслан, Светла, Юруков

Първоначално този текст беше емоционално и въодушевено преразказче на протеста.
Междувременно обаче си дадох сметка, че е далеч по-важно да коментирам други неща. А именно, че АСТА е перфектният пример за дългата поредица на лъжливото овчарче.

Историята на лъжливото овчарче е, едно дете, което пасе овце и тъй като му е скучно, се забавлява и от време на време започва да крещи “вълк, вълк” и всички овчари наблизо зарязват всичко и хукват да му помогнат. Само че се оказва, че вълк не е имало, а лапето просто се лигави. В някакъв момент на хората им писва да ги лъжат и в края на краищата, когато вълк наистина се появява, никой не му идва на помощ, защото смятат, че пак ги лъже и лъжливото овчарче е изядено.

Хубава приказка, но какво е общото с АСТА?
Ами че като цяло точно същият подход ни се продава отново и отново, само че за разлика от разумните овчари, все още не сме стигнали до момента, в кйто игнорираме истеричните и френетични крясъци за големия страшен вълк.
В нашият случай “вълкът” е прогресът.

И е направо изумително с какво постоянство се опитва да се спре прогрреса в името на печалбите на отделни отрасли.
Ще цитирам част от текста на Вени от Семки и Бонбонки тук:

През последните 100 години сме свидетели на множество технически постижения в разпространението, възпроизвеждането, създаването и препредаването на културата. Но и свидетели на непрестанните опити на заблудените законодатели, подложени на натиска на копирайт индустрията, да запазят старото за сметка на новото, само защото старото се оплаква.

Тези усилия започват през 1905 г., когато става популярна пианолата  - механичното пиано,възпроизвеждащо музика чрез перфокарти с кодирани ноти. Тогава продавачите на нотна литература заявяват, че това ще е краят на композиторите и изпълнителите, защото няма да могат да получават нищо от нотните издатели. По тази причина издателите искат механичното пиано да бъде забранено, също както и все по-популярния грамофон.

През 20-те години с появата и разпространението на

масовото радио, друга копирайт индустрия иска забраната му, защото намаляват печалбите й. За 4 години продажбите на записи падат от $75 млн. през 1929 г. до $5 млн. пред 1933 г. Обаче спадът е показателен на фона Голямата депресия, която се развихря тогава – той е много пъти по-малък от общия спад на икономиката. Индустрията започва да съди радиостанциите и в резултат новообразуваните дружества за авторски права започват да прибират част от печалбите им чрез лицензионни схеми.

През 30-те години нямото кино започва да бъде измествано от филмите със звук. Преди това всеки кинотеатър е наемал оркестър, изпълняващ акомпанимент към немите филми. С разпространяването на звуковите филми, профсъюзите на киномузикантите предявяват искания за законодателно регламентиране на работните им места.

През 40-те години киноиндустрията се жалва, че телевизията означава смърт за киното, тъй като печалбите й за 5 години падат от $120 млн. до $31 млн. “Кой ще плаща билет, за да гледа кино, щом може безплатно да го гледа вкъщи?”, пита Холивуд.

През 1972 г. копирайт индустрията се опитва да забрани новопоявилия се ксерокс. Искането идва от книгоиздателите и издателите на списания. “Не е далеч денят, когато никой няма да купува книги и списания”, жалват се те.

През 70-те години се разпространяват магнетофоните  и копирайт индустрията полага неимоверни усилия да ги забрани. Масово се пускат плашещи реклами “Домашният звукозапис убива музиката!” 

По същото време озвучителните уредби и диджеите започват да изместват живата танцова музика,

изпълнявана от групи и оркестри. Профсъюзите на музикантите и копирайт индустрията започват война, искайки законодателно да бъде въведена “диско такса”, събирана от частни сдружения и разпределяна между групите. И продуцентите успяват – таксата е въведена и се събира и днес.

През 80-те години се завихря буря около видеорекордерите. Представители на копирайт индустрията заявяват на изслушване в американския Конгрес, в който е много силно е представено филмовото лоби- “За американските филмови продуценти видерекордерите са същото както Бостънския удушвач за жените”. Войната е толкова ожесточена, че новото техническо достижение е буквално на ръба на забраната. Медиаконгломератът Sony завежда Срещу 

рекламите. В тези области копирайт индустрията успява частично да се наложи – поне в САЩ, където е забранено да се произвеждат и продават такива устройства, но за щастие съдилищата отхвърлят ограничениятапроизводителя на видеокасетофони Betamax е заведено дело, което той губи печели във Върховния съд с 5 на 4 гласа.

В края на 80-те копирайт индустрията успява да убие новъзникналата технология на дигитален звукозапис мърху магнитна лента.

През 1994 г. се появява технологията MPEG-1 Audio Layer III, станала бързо известна като  MP3аудиозапис. Копирайт индустрията отново оголва зъби, твърдейки, че новата технология може да бъде използвана единствено за престъпни цели и плейърите трябва да бъдат забранени. Първият успешен MP3 плейър – Diamond Rio с 32 MB памет, се появява през 1998 г. Продуцентите завеждат дело срещу производителя Diamond Multimedia и въпреки, че губят, фирмата е разорена от непосилните съдебни разноски.

Столетието завършва с печалноизвестния Digital Millennium Copyright Act (Закон за авторските права в дигиталната ера), прокаран в Конгреса от лобито на музикалната индустрия и киноиндустрията, чиято цел е да убие в зародиш Интернет и социалните медии като канал за разпространение. Копирайт индустрията се опитва да наложи всеобхватна отговорност за Интернет доставчиците и само с големи усилия новите технологични компании успяват да ограничат заплахата срещу тях чрез клауза, според която само крайните потребители са отговорни за евентуални нарушения на законите за авторското право.

В началото на нашия век бурята се завихря около дигиталните видеорекордери, записващиHigh Definition телевизионни предавания като игнорират
.

Уникално, нали? От една страна, всички сме чували за тези истории и въртим очи като ги чуем колко са били глупави и нагли за тези опити, особено в ретроспекция.
На практика обаче, това, което сякаш не осмисляме толкова е, колко постоянно се случва и как не се отказват. Едни и същи отрасли, използват едни и същи стратегии и дори едни и същи аргументи отново и отново и отново… и всеки път минаваме през един и същи процес. Сериозно, не им ли писва да грешат ВСЕКИ ПЪТ и да се излагат като кифладжии ВСЕКИ ПЪТ?

Преди няколко дни споделих друг един пример. За дилижансите и колко активно се е отхвърляло приемането и разпространението на телеграфните кабели, защото, видите ли, щяло да унищожи бизнеса на дилижансите, които раснасяли писма. Аргументът, че никой нямало да иска да използва безудшното прехвърляне на информация по кабел или призивите да помислим за всички онези, които отглеждали коне или карали диклижанси и си изкарвали прехраната по този начин и пр…. звучат ужасно лицемерно и некоректно. И при поглед назад, се подсмихваме.

Основното, което казвам: първо трябва да се докаже, че интернетът влияе на загубите и СЛЕД това компаниите, организациите и отраслите трябва да се съобразят с промените на пазара и бизнес моделите. Трябва да се съобразят с потребителите, а не да принуждават потребителите да се съобразяват с тях и то по начин, който би бил негативен и проблематичен И за автори, защото им ограничава възможностите. (как точно ще ограничава артистите, ще е отделен пост)

Но каква е разликата АСТА в момента? Точният отговор е никакъв.
Виртуалното пространство и възможностите, които то дава са безкрайни. Умишленото ограничаване на развитието и променянето на методите на създаване и разпространяване на информация е не просто глупава идея (защото забраните само стимулират човешката изобретателност, а не ги спират), а и доста ясно показваща, че удобството и достъпът на потребителя до информацията е второстепенна. На първо място е печалбата на производителя/разпространителя на всяка цена.
Това не е някаква невероятна изненада, но директно застрелва всичките жални пози за “горките автори” и “унищожаване на изкуството”. Нито изкуството, нито създателите са основната грижа (лесно видимо в контекста на примерите по-горе) и посочването на наглото лъжене и крокодилските сълзи трябва да бъдат изритани от дискусията по един или по друг начин.

А за протеста… Протестът беше супер.
Подарих книгите и хората бяха изключително въодушевени и се зарадваха. Малко съжалявам, че бях единственият човек, който раздаваше книги, но се надявам поне някои хора да се вдъхновят, поне малко.
Видях толкова много колеги, познати, приятели, че направо не можех да повярвам на очите си.

Основната ми критика… никаква работа не сме свършили с разпространението на информация за АСТА, защото такива въпюещи глупости чух от хора на протеста, относно какво протестират, защо са там и какви са проблемите с АСТА, че е повече от отчайващо нужно темата да продължи да се коментира и да се рапзространява информация. Защото средният потребител е отчайващо правно и социално неграмотен и над това трябва да се работи…

Още за протеста: Григор, Пейо, Селене, LeeAnn, Комитата, Нели О, Бивол, Руслан, Светла

На дегустацията на младо врачанско вино дойде, и ме помоли да ги снимам, за да бъдат отпечатани в пресата. Няколко дни по-късно почина. Е, лека му пръст. Ето ги:

Както вече ви съобщихме по-рано днес, България ще спре процедурата по одобрение на спорното международно споразумение за борба с фалшификациите АСТА. Това заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков пред журналисти днес. Той обяви и че страната няма да предприема действия по документа, включително ратификация, докато не бъде създадена единна позиция сред страните-членки на Европейския съюз, съобщава dnevnik.bg. Проект на решението, с което всички процедури по ратификацията на АСТА ще бъдат спрени, ще бъде внесен утре от Трайков за одобрение в Министерския съвет. То е съгласувано с премиера Бойко Борисов. Той и министърът на външните работи ще координират позицията на България заедно с другите страни-членки на ЕС за формирането на единно решение по бъдещето на спорния документ. Министърът пое пълната отговорност за подписването на международното споразумение като вносител на това решение в МС, въпреки че преговорите са започнали още през 2006 г. при предходното правителство.

Илиана Иванова призова китайските инвеститори да се обърнат към Източна Европа В специално интервю, публикувано в китайския водещ всекидневник „Чайна Дейли“, българският евродепутат Илиана Иванова от ЕНП/ГЕРБ коментира срещата на високо равнище между ЕС и Китай, която се провежда днес в Пекин. В него тя акцентира върху атрактивността на централна и източна Европа и покани китайските [...]

Брюксел – Високопоставен европейски законодател призова ЕС и китайските лидери да проведат „отворен диалог“ по време на срещата във вторник, за да се справят с търговския протекционизъм „внимателно и обективно“. „По време на срещата на върха основната тема, която ще бъде на дневен ред са търговските и инвестиционни отношения в контекста на нашето стратегическо партньорство,“ коментира [...]

Google обяви днес, че ще започне да събира изображения в България за подобряване на Google Maps, за функцията Street View. В следващите дни, автомобилите на Google ще започнат да правят снимки на много градове в цяла България, съобщава novini.bg. Street View е изключително популярна функция на Google Maps, която вече е достъпна в повече от 30 страни по целия свят. Тя позволява на потребителите да изследват виртуално и да навигират квартали чрез панорамни изображения с улично ниво. Street View е на разположение в Google Earth и Google Maps за мобилни устройства. Изображенията, събрани от колите ще бъдат обработени и внимателно подредени заедно, технологичен процес, който може да отнеме няколко месеца. Те ще бъдат налични на по-късен етап в Street View на Google Maps. Google взема сериозни мерки, за да защити неприкосновеността на личния живот, като същевременно позволява на всички потребители да се възползват от тази функция. Както при всички Street View изображения, преди публикуването Google ще замъгли лицата и регистрационните номера на всички изображения, за да защити личния живот на хората.

МПО ''Пирин'' - Чикаго организира на 19.02.2012 г. (неделя ) 13:00 ч. в църквата ''Св. София'' в Чикаго панахида по случай 139 годишнината от обесването на най-великия българин, Апостола на българската свобода Васил Левски. Канят се всички българи от България, Македония , Западни покрайнини, Бесарабия, Банат, Тракия и всички краища на разпокъсаната ни Родина, живеещи в Чикаго и околностите.

Днес е двоен празник: българският Трифон Зарезан, ашладисан от двайсетина години насам с вносния ден на влюбените „Свети Валентин”. Колкото и да се сърдят мнозина, явно младите си харесват повода да пийнат в деня на влюбените, нищо че е „натрапен” от проклетия Запад, срещу което пък кълнат по-старите. И ето че „алкохолна новина” долетя и от Русия.

Руската Правителствена комисия за безопасност на пътното движение (ПКБПД), оглавявана от първия вицепремиер Игор Шувалов, е предложила да се върне пределното равнище за алкохол в кръвта на шофьорите. Според вестник „Коммерсантъ” този въпрос е обсъждан на закрито заседание на комисията.
До август 2010 година Кодексът за административни правонарушения (КоПН) разрешаваше да се управляват МПС при пределно допустима норма на алкохол в кръвта 0,3 промила или 0,15 милиграма етилов спирт в литър издишан въздух. Това разрешение беше в сила точно две години. Тази концентрация се получаваше от литър бира или 40 милилитра водка плюс чаша бяло вино, изпити от мъж с тегло около 80 килограма.

Тъй като президентът Дмитрий Медведев реши, че тази „отстъпка провокира реално пиянство, преди човек да седне зад кормилото”, на 2 юли 2010 година руският парламент прие „сух закон”. Сега в Русия за шофьорите е въведена „нулева алкохолна толерантност”.

Освен това против суровата мярка се изказа дори и ПКБПД. Държавната автоинспекция предложила шофьорите да се санкционират както преди в зависимост от алкохола в организма им.

„Коммерсантъ” пише още, че след заседанието депутати спешно започнали разработка на законопроект за връщане на допустими норми за алкохол в кръвта. При многократно констатиране на шофиране в нетрезво състояние щяла да се търси наказателна отговорност.

Наблюдатели търсят връзка между популисткия проектозакон и президентските избори през следващия месец, на които избирателите не трябвало да са се явяват пред урните мрачни и ядосани на кандидата за президент Владимир Путин. /БЛИЦ

Слаба ракия е обаче Путин. Трябваха му повече от две години да прозре ползата от алкохола за покачване на народното опиянение от добротата на вожда. У нас премиерът Борисов без да се замисли извърши този популистки ритуал още с встъпването си в длъжност, когато великодушно и еднолично нареди да не се пипа акцизът върху казаните за варене на домашна ракия. По селските кръчми този жест беше оценен по достойнство, а виждаме, че и в Москва са се поучили как Бай Борисов прави политика, взимайки акъл от този печеливш политически ход.

Ако им се услади, в Кремъл като нищо ще възприемат и други имитации по почина на българския новатор, който нареди да се вдигне границата на ограничението за скоростта на шофиране по магистралите до 140 километра. И ако в това отношение все пак има прецедент- в Германия (единствена в света), изобщо няма такава горна граница- то с уникалното си прозрение да се забрани да се мисли за наличието на шистов газ в България премиерът Борисов определено „изби рибата” . Би било интересно в Русия да се поучат от неговата извънредно бликнала екологична загриженост и да прогонят „Газпром” от страната досущ, както храбрият Борисов напъди „Шеврон” от България. Нашата малка страна е научила на четмо и писмо руснаците, направо е покръстила огромната Русия. Защо тя и днес да не си внесе прогресивен опит от нас?

В стария виц двамата съветски пияници спорили колебливо дали веднага да изпият последната налична бутилка водка или „ентелегентно” да изчакат поне един час. Единият скрил бутилката зад гърба си, а другият, Боря, трябвало да познае в коя ръка е бутилката и само тогава да я гаврътнат на момента. Но Боря не познал от раз, на което другарят му по бутилка напрегнато го подканил отново да помисли: „мисля, Боря, мисли”!

Така че и ние можем да препоръчаме на Путин да избира дали да последва братушката си Борисов и ако от първия път сгреши, да опита пак: „Мисли, Вова, мисили”!

Share on Facebook

Или как да разберем дали сме похарчили парите си правилно Когато правим нашия сайт, имаме една основна цел – да заинтригуваме потребителите. Но с това са свързани и други въпроси – колко най-много потребители ще можем да привлечем и колко ще ни струва това. Три …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     20 Facebook Ads индикатора, които трябва да познав...

     Отчитане на резултатите е важна част от рекламата във Facebook. Ето защо всяка ваша рекламна кампани...

Кабинетът се оттегля от АСТА, пише днес "Преса". Правителството ще оттегли подписа си под спорното споразумение, което ограничава свободата в интернет и предизвика многолюдни протести в България и цяла Европа, пише изданието. Според него се очаква това да стане още в сряда. Като вносител лично премиерът Борисов щял да защити необходимостта от отказа. Припомняме, подписването на споразумението предизвика вълна от протести, особено в бившите комунистически страни, и мобилизира интернет потребителите, които приемат текста като тежко посегателство върху свободите им. Ако един от ключовите участници в договарянето на споразумението се оттегли, това ще има много сериозни последствия, обясниха европейските преговарящи. Ако една от страните в ЕС или ЕП го отхвърли, то ще бъде изоставено, отбелязва АФП.

Св. Валентин е, а ние сме толкова безнадеждно влюбени в четенето, че най-хубавият подарък, който можахме да ви измислим тази сутрин, е класацията на сайта HuffingtonPost.com за 10-те най-романтични сцени от филми, свързани с книгите и литературата.

В романтичния мюзикъл "Клоунско лице" (Funny Face, 1957) героинята на Одри Хепбърн Джо е леко смотана продавачка в книжарница, която среща любовта на живота си именно зад книжния щанд. Героят на Фред Астер във филма е моден фотограф, който открива Джо за света.

Във филма на Нора Ефрон "Имате поща" (You've Got Mail, 1998) пък и двамата главни герои си имат книжарници - тя държи малкото квартално магазинче за детска литература, а той - най-голямата книжна верига в Манхатън. Двамата, разбира се, са врагове, до момента, в който не се срещат случайно - и анонимно - в интернет... и се влюбват.

В "Закуска в Тифани" (Breakfast at Tiffany's, 1961), заснет по едноименната книга на Труман Капоти, отново виждаме звездата Одри Хепбърн, но този път ролите са разменени. Тук тя е прекрасна, щура и безгрижна девойка, а възлюбеният - Джордж Пепърд, е едва свързващ двата края млад писател.

Героинята на Кийра Найтли в "Изкупление" (Atonement, 2007) прави секс със сина на прислужника не къде да е, а в библиотеката на лятната си вила, преди сестра й, обзета от детинска ревност, да ги раздели.

Разбира се, не можем да пропуснем анимацията на "Дисни" "Красавицата и звярът"(Beauty and the Beast) След като Бел, която обожава четенето и книгите, прави неуспешен опит да избяга от замъка и звярът я спасява от лапите на група гладни вълци, тя превързва неговите рани, а той за благодарност решава... да я разведе из своята прекрасна дворцова библиотека.

Като цяло се оказва, че библиотеките са доста сакрално пространство за романтичните двойки. Именно там и Скарлет от "Отнесени от вихъра" (Gone With the Wind, 1939) признава любовта си към Ашли.

Във фантастичната драма от 1998 г. "В какво се превръщат мечтите" (What Dreams May Come) героят на Робин Уилямс като истински Орфей се спуска към Ада, за да спаси от там любимата си съпруга. По време на дългото и трудно пътуване той се натъква на огромна летяща библиотека.

Няма как да пропуснем и библиотекарката от "Музикантът" (The Music Man, 1962) - Marian the Librarian, която танцува и пее, заобиколена от книги.

Синеоката Зоуи Дешанел в "500 дни на любовта" (500 Days of Summer, 2010) среща обекта на своето желание, докато най-спокойно си чете "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд. "Ами ако вместо това бях отишла на кино?", пита се тя.

И малко библиофилски хорър (ако сте със слабо сърце и прекалено много обичате книгите, моля ви, спрете погледа си дотук). Докато любовта разцъфва между Сам и Лора в апокалиптичния филм "След утрешния ден"(The Day After Tomorrow, 2004), други младежи са принудени да палят огньове от книги в библиотеката, за да се стоплят.

Галерия с кадри от всички тези филми може да видите в Читалнята.

Със сигурност това не са всички филми с впечатляващи сцени, свързани с книги, но пък са доста добър подбор. Ако пък за романтичната вечеря довечера сте планирали да гледате някой романтичен и вдъхновяващ филм, ви предлагаме да разгледате класацията от миналата година с 10 от най-силните любовни филми правени по книги, със сигурност ще останете доволни.

Не забравяйте да поглеждате сайта днес през целия ден, защото сме ви подготвили много изненади и приятни, влюбени емоции между книжни корици.

Продукти за 4 порции:
400г бутертесто
400г пилешко месо
бялата част на стрък праз
2с.л. краве масло
1 яйце
1ч.ч. готварска сметана
1ч.л. сол
1ч.л. майорана
400г Моцарела

Приготвяне:
Празът се почиства, измива и реже на тънки колелца. Слага се тенджера на включен котлон. Добавят се 2с.л. краве масло. Празът се слага, когато маслото се разтопи. Разбърква се с дървена лъжица и се похлупва. Задушава се за 5 минути, колкото леко да омекне. Пилешкото се реже на дребно. Добавя се при лука. Полива се 1ч.ч. готварска сметана. След около 15- 20 минути, съдът се оттегля от котлона. Бутертестото се оставя да се отпусне. Доразточва се. Разпределя се на дъното и по околния ръб на тавичка. Надупква се с вилица. В средата се изсипва задушеното пилешко с праз. Поръсва се сол и майорана. Плънката се разпределя равномерно по тестяната основа. Най- отгоре се разпределят плочки Моцарела. Парчетата сирене се мажат с разбито яйце. Пече се на умерена фурна 20 минути. Оставя се да изстине. Реже се на 4 парчета.

Пламен Асенов

14. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Президентът иска екшън

Иска екшън план, ако трябва да сме точни, а то трябва, `щото иначе новините се изкривяват. „Иска екшън план за доклада от Брюксел” – пишат някои и публиката пак остава с погрешно впечатление. А всъщност президентът Росен Плевнелиев иска екшън план за реформи, които да приключат до края на 2013-та година и България най-после да излезе от механизма за наблюдение, прилаган ни от ЕС.

Похвална амбиция – особено на фона на предишния президент Първанов, който се интересуваше от темата, колкото крава се интересува от технологиите за производство на кисело мляко. Имам предвид, че не му пукаше по темата за реформи, полезни на страната. Иначе от докладите се възползваше пълноценно – да уреди някои вътрешни сметки или иронично да омаловажи преценката на експертите от Брюксел.

Сега обаче Плевнелиев е прав – отдавна е дошло време реформите в правосъдието и в системата за сигурност да се направят. На всички вече ни се изчака чакалото. Само че не е прав в съпътстващото си твърдение, че не е важно кой е виновен, дето досега реформи няма и за какво точно е виновен, важното е работата да стане. Това твърдение означава, че същите хора, които в последните години се потриваха, ще бъдат отново начело на реформите, само че този път ще ги направят, а няма да ги саботират с действие или бездействие.

Така няма да стане, г-н президент. През последните повече от 20 години като общество сме пробвали този номер и в редица други сфери – не става. То ако ставаше, щеше вече да е станало.

Анонимните заплашиха правителството

След протестите, които се проведоха в редица европейски и български градове срещу споразумението АСТА, в мрежата се появи и клип, с който международната хакерска група Анонимните заплашва правителството, че ще го хакне, ако не се откаже от това споразумение. И наистина може да стане, тия момчета не си играят. В смисъл – често се шегуват, но иначе не си играят.

Не знам какво да кажа, граждани. По принцип съм противник на идеята анонимни или полуанонимни  групи да диктуват политиката. Това противоречи на елементарните  демократични правила, които предполагат, че интересите на различните обществени групи са публични и решенията се взимат през дебат, в който се отчитат възможно най-много „за” и „против”, като ползите и вредите се преценяват спрямо интересите на  цялото общество. Знам, че това е идеалният случай, който никога не се реализира в пълноценен вид, затова и мнозина решават да добавят малко повечко пипер в манджата на демокрацията. Опасността от това обаче е съвсем ясна – ако някой само хакне правителствените компютри, не е голяма беля, ще ги оправят. Но от хакването на компютрите до залагането на бомби крачката е много малка – а това вече е голямата беля.

Иначе, няма какво да си кривя душата, харесва ми идеята в правителствения сайт да видя вписан Азис като министър на културата и Пената като министър на спорта – както колегите от „Стандарт” твърдят, че ще стане след очакваната кибератака на Анонимните. Бих препоръчал също Алексей Петров да бъде изтъпанен като шеф на МВР, а Ахмед Доган – да отговаря за управлението на европейските субсидии. Така де, трябва да сме реалисти и да подбираме подходящия човек за всяка ситуация, а не да нагласяме ситуацията спрямо човека.

Св. Валентин е

Това определено не е новина, но темата произвежда новини. Като например за приза „Романтична столица на България”, спечелен тази година от бургазлии чрез написването на любовно писмо, дълго 49.3 метра.

Добре, че не е адресирано до мен, `щото щеше да ми се наложи да го прочета и да им отговоря подобаващо на хората. Пък аз в такива случаи не си поплювам и някои се обиждат.

Но не е само това, граждани. В един сайт попаднах на нещо, рекламирано като „най-оригиналните пожелания и sms поздрави за Деня на влюбените. Няма да ви казвам какви „оригиналности” прочетох там. Е, `що пък да не ви кажа – но ще цитирам само едно послание, че повече е опасно за общественото и лично здраве: „Честит празник! Днес да ти се случи всичко най-прекрасно, а довечера ще те обичам страстно!”

Отдавна не бях попадал на по-големи простотии, честно. Някъде от времето, когато една женица написа знаково стихотворение за бат` Бойко…..Е, може би и откак Веселин Маринов изпя знакова песен за МВР-то, за малко да я пропусна. Но това все пак са единични случаи, а тая лудост с простотиите за Св. Валентин се повтаря всяка година и започва да става досадно.

И това не е само в България. Например гледам, че една световна фирма за дамско бельо е направила фотогалерия с три ангелчета – две блондинки и една брюнетка. Друг ден не бих отказал на нито една от трите да си…..побъбрим. Дори на трите заедно не бих отказал. Но като гледам розовите балони с форма на сърце, които някакви идиоти са ги накарали да гушкат, докато ги снимат, направо ми идва да нападна горките момичета с губерката и да им спукам балоните.

Гледах кратък репортаж за най-здравите представители на човешката раса. Тараумарите. Индианско племе от северните планини на Мексико. В телата на тези хора не виреят ракови клетки. Въпреки че тичат с десетки километри, не страдат от травми, а средната продължителност на живота им е деветдесет години, въпреки че не познават антибиотиците и превантивните имунизации с ваксини и животоспасяващи микстури. Кратък репортаж, но много тъжен. „Неразрушимите човешки екземпляри”, както са ги нарекли професорите и учените, посветили се на изучаването на тази свръхпопулация, са на изчезване. Самоубиват се. Все по-масово. Слагат край на живота си, като скачат в пропастите между зъберите на каньона, чиито релефи отказват да напуснат. Сушата не им позволява да отгледат културите, с които се изхранват и децата им гладуват с дни. Гордите тараумари не могат да понесат мъките на кльощавите дребосъци и скачат. Скачат като Дон Хуан на Кастанеда, право в бездната. На път са да изчезнат като предците...

Последният съветник на Живков съди за измама пaртията на Сергей Станишев Само след седмица Софийски градски съд трябва да даде ход на едно от най-скандалните политически дела у нас след началото на прехода. По ирония на съдбата в Деня на влюбените – 14 февруари, пред Темида един срещу друг трябва да застанат Съюзът на комунистите в България и БСП, за да решат спора – кой е истинският правоприемник на БКП и кой се легитимира в обществото с фалшива политическа самоличност. Това ще бъде поредният удар за партията на Сергей Станишев, който ...

Хора, имам трудности с интернета вечерно време и затова не успявам да кача нов разказ. Сутрин се трае, но тогава съм на работа и също не става да се правя на редактор. Получих няколко разказа, за чието забавяне се извинявам искрено, но тук ситуацията с нета наистина е кофти. Продължавайте да пращате разкази – ще ги качвам, когато успея да оправя ситуацията с интернета

Every February 14, across the United States and in other places around the world, candy, flowers and gifts are exchanged between loved ones, all in the name of St. Valentine. But who is this mysterious saint, and where did these traditions come from? The Legend of St. Valentine The history of Valentine’s Day–and the story of its patron saint–is shrouded in mystery. We do know that February has long been celebrated as a month of romance, and that St. Valentine’s Day, as we know it today, contains vestiges of both Christian and ...

Свети Валентин е празник, който вече се отбелязва и в България. Католически празник, който се празнува на 14 февруари и е приет за деня на влюбените. Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живяли през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. Този празник е повод да си изпратим поздравителни картички, да си подарим балони във формата на сърце, бонбони и цветя. На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни ...

Хранителните продукти се нареждат сред най-малко популярната продуктова гама за онлайн търговията, когато става дума за размер на продажби, сочи проучване.

Честит празник! Бъдете щастливи в любовта!

Филмчето и съответно аудиото са руски. Отдолу съм превела текста.

Видео обръщението е публикувано в YouTube на 12.02 от профила aannoonnyymmoouusful и съобщава, че протестите срещу ACTA са само началото ако правителството не се откаже от споразумението.

С всеки следващ ден българският бизнес се убеждава, че социалните медии и тяхната правилна употреба са от водещо значение за комуникационния им успех. Единствено политиците ни не могат да разберат, че спазването на няколко основни правила и постоянството са по-важни от самоцелното присъствие онлайн (обикновено …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Владимир Каролев: За силата на социалните медии ка...

       Позволявам си да публиквам една публикация на Владимир Каролев, защото засяга тема, която е интере...
  2. 

     Социалните медии и маркетингът през 2012 г.

     Социалните мрежи са дейност №1 онлайн. Въпреки че Google има най-много посетители, Facebook е мястот...

http://www.youtube.com/watch?v=n9ke5PkCdz0 Така изглежда съобщението на Anonymous до българските власти, които мълчат по спорното споразумение ACTA. В писмото си Анонимните са подсилили думите си с членове, параграфи и алинеи от Конституцията на България, която гарантира спазването на човешките права. Ето го и писмото: Здравейте, България. Предполагам, че знаете …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Anonymous „заплашват“ да спрат Faceboo...

       След масирана атака на няколко правителствени уеб сайтове и на развлекателната индустрия акти...
  2. 

     Всички ние сме част от Anonymous?

     Извънредно! „CIA Tango Down“ – Анонимните спряха сайта на ЦРУ. Това бе една от най...

През последните години като част от постоянното развитие на технологиите станахме свидетели на създаването на не едно или две нови неща, но едно от най-впечатляващите със сигурност бе Cloud computing. Нуждата от повече мобилност, пълна свобода на действие и пределно оптимизиране на разходите накараха „облачните …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Облачно със сървъри…

     Мобилност – това е топ тенденцията на нашето време. Мобилност, която ни дава възможност да сме в пос...
  2. 

     „2011 Mashable Аwards“: номинираните ...

     Вече са известни номинираните за престижната награда „The 5th Annual Mashable Аwards 2011̸...

Това наистина беше голямо шествие и протест, тъй като се надявахме да можем да осведомим хората за опасностите от приемането на ACTA (Търговско споразумение за борба с фалшифицирането), ако бъде ратифицирано от Европейския парламент през юни тази година. Вече е подписан от повечето европейски правителства, включително Великобритания, но все още предстои да бъде ратифициран от ЕС. Имаше много хора, които се присъединиха към  протеста в …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Как да протестирате срещу ACTA? Напишете е-мейл!

     Поставянето на подпис под АCТА беше одобрено от българското правителство. Но самото споразумение не ...
  2. 

     Flattr, творците и ACTA

     Докато бях в Швеция, се запознах с Петер Сюнде, един от създателите на The Pirate Bay. Той беше лект...

Извънредно! „CIA Tango Down“ – Анонимните спряха сайта на ЦРУ. Това бе една от най-горещите новини през уикенда. Заедно с протестите в цяла Европа срещу АСТА, Anonymous не останаха безучастни и се намесиха по един доста забелижим начин. Проблемът обаче дойде, когато доста потребители в социалната …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Anonymous „заплашват“ да спрат Faceboo...

       След масирана атака на няколко правителствени уеб сайтове и на развлекателната индустрия акти...
  2. 

     Извънредно! „CIA Tango Down“ -Анонимни...

       Сайтът на Централното Разузнавателно Управление (ЦРУ) бе хакнат само преди броени часове от хакерс...

От Samsung излязоха с официално изявление в понеделник, че Samsung Electronics ще пусне таблета Samsung Galaxy Tab 2 (7.0) през месец март. Тогава се очаква да бъдат обслужени и първите най-нетърпеливи клиенти. Таблетът, който ще бъде предлаган от Samsung, е под Android 4.0 Ice Cream Sandwich. Това …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Samsung спечели – Galaxy Tab 10.1 ще се прод...

     Apple не успя да убеди Върховния Съд в Австралия и забраната за продажби на Galaxy Tab 10.1 в държав...
  2. 

     Google пуска висококачествен таблет през 2012

     Председателят на Google, Ерик Шмид, заяви, че компанията планира да пусне свой висококачествен Andro...

Сергей Станишев преживява неочаквана, но положителна метаморфоза. Вчерашното му интервю в bTV е още едно доказателство за това. За първи път видяхме социалист, който поставяше истински проблеми, предлагаше решения за тях и беше в крак с времето. Позицията му за ACTA e безкомпромисна открита, без недомлъвки и шикалкавене. Много приятно впечатление остави и подаването на [...]