проведохме интересна игра-експеримент с учениците от един умен 4-ти клас. в рамките на един час и отбори от по 2 до 4 души с налична една кутийка кламери, разпределена между всички - кой какво по-интересно приложение ще им измисли и какво ще изработи. ето резултатите, мега добри: - ключодържател - явно ...

Министър-председателят  нарича спирането на процедурата за присъединяване към АСТА  успех за България. Поканените на заседанието на МС  представители на организациите, които  предложиха ратифициране с резерва и тогава бяха доволни,  днес  са заявили, че не могат да не бъдат доволни.

По-скоро могат, ако биха искали – според самия министър-председател

нашето законодателство е хармонизирано, добро и достатъчно ефективно, за да се налага и подобно споразумение да се подписва.

Абсолютно.

Но то вече е подписано. 

А и  разговорът вече отиде отвъд конкретното споразумение, протестът е – както казва Комитата –   срещу самия подход.

Министър-председателят днес нарича спирането на процедурата за присъединяване към АСТА  успех за България. Поканените на заседанието на МС  представители на организациите, които  предложиха ратифициране с резерва и тогава бяха доволни,  днес  са заявили, че не могат да не бъдат доволни.

По-скоро могат, ако биха искали – според самия министър-председател

нашето законодателство е хармонизирано, добро и достатъчно ефективно, за да се налага и подобно споразумение да се подписва.

Абсолютно.

Но то вече е подписано. 

А и  разговорът вече отиде отвъд конкретното споразумение, протестът е – както казва Комитата –   срещу самия подход.

Уважаеми сънародници в Чикаго, САЩ и Канада, По инициатива на Фен клуб “CHICAGO REDS” (www.chicagoreds.com) Подкрепена от : Медиите: в. “България СЕГА” (www.bulgariasega.com) , в. “България” (www.bulgaria-weekly.com) и Еврочикаго (eurochicago.com) Организациите: Български Център за Културно Наследство и Българо-Американска Асоциация Със съдействието на Български Червен Кръст (www.redcross.bg) СЕ ОРГАНИЗИРА КАМПАНИЯ ЗА ДАРЕНИЯ В ПОЛЗА НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ НАВОДНЕНИЯТА В БЪЛГАРИЯ

След правителството на Бойко Борисов и Литва обяви, че замразява ратифицирането на споразумението АСТА, предаде АП. Решението идва след серия от протести срещу документа в Стария континент. Новината беше съобщена от министъра на правосъдието Ремигиюс Шимашус след заседание на кабинета. Той посочи, че балтийската страна първо ще види каква ще е позицията на ЕС по въпроса преди да се вземе окончателното решение, съобщава news.bg. АСТА беше подписана на 26 януари 2012 г. в Токио. България, Германия, Словакия, Полша и Чехия вече замразиха процеса на ратификация. Великобритания първа отказа да се присъедини.

Ирина Бокова, снимка Ройтерс

Представители на Wikileaks не са били допуснати да се изкажат на международна конференция в ЮНЕСКО посветена на... Wikileaks.

На конференцията, която се провежда в седалището на организацията в Париж на 16-ти и 17-ти февруари ще говорят 31 лектори. Всички предложения на Wikileaks да пратят представител са били отхвърлени с аргумента, че "свободата на изразяване ни дава право да изберем кои лектори ще участват".

На страницата на организацията Джулиън Асанж коментира по следния начин: 'ЮНЕСКО се превърна в шега за международното движение за правата на човека. Да се използва свободата на изразяване като аргумент за цензуриране на Wikileaks от конференция за Wikileaks е абсурд по Оруел, отвъд думите. Време е да се окупира ЮНЕСКО.'

Внимателният прочит на биографията на Ирина Бокова обаче придава на казуса по-малко абсурдeн вид.

Ирина Бокова е номенклатурна рожба на престъпния комунистически режим, обявен за такъв със специален закон. Тя е дъщеря  на комунистически сатрап, който според свидетели лично е убил с ритници карикатуриста Райко Алексиев. Георги Боков е дългогодишен редактор на органа на комунистическата партия, в. Работническо дело, най-мракобесното издание за цялата история на българската преса.

В България и в другите комунистически страни се вършеха ежедневно престъпление срещу правата на човека, а в същото време комунистическата пропаганда, маскирана като преса, най-редовно заклеймяваше за същото критиците на системата.

При избирането на Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО писателят Илия Троянов написа следното:

"Новата генерална директорка на ЮНЕСКО се числи към малка, властна прослойка, която съсипа България и която сега играе играта на демокрация, докато не са застрашени неправомерно придобитите й привилегии. Оцелелият от Аушвиц Ели Визел обясни, че изборът на Хосни би бил „срам” за международната общност. Вчера двама оцелели от ГУЛАГ от България обявиха, че изборът на Бокова е срамен за всички нас. ЮНЕСКО може да избегна единия срам, но на каква цена!"

Абсурдът с конференцията за Wikileaks ясно показва, че международната правозащитна общност вече е започнала да плаща лихвите по избора на Бокова.

Сайтът на варненската журналистка Вуеселина Томова Афера.бг, известен със скандалните си разкрития за полицейщината и политическата употреба на службите за сигурност от всички управляващи досега, е недостъпен от няколко часа.



Според Razkritia.com отговорна е турската хакерска група Milli Kuvvetler – „Пазители на държавата”. Даден е и скрийншот, на който вместо заглавната страница на Афера излиза знакът на Milli Kuvvetler, придружен от обемен текст на турски език. Основното искане на групата е всички да прочетат и запомнят документа „Ергенекон”.

Аз се съмнявам в това, тъй като не се посочва никакъв турски или изобщо небългарски линк за това, че Milli Kuvvetler са провели атаката. Прилича ми на нескопосна пакост на български служби, вероятно от МВР, опитващи се елементарно да заметат следите. Причината: Томова отдавна им е не трън, а трънище в петата ;-)

ННяма и никаква причина турските хакери да атакуват Афера. Днес Milli Kuvvetler проведоха операция срещу 5 израелски сайта, но обтегнатите отношения между двете държави са известни. А сайтът на Томова не е демонстрирал никакво специално отношение или предубеждение към съседната ни държава.

В текста, който може да прочетете в страницата на “Стандарт”, е трудно да намерим откъде идва идеята за заглавието – тя идва едва в края на последния параграф. Да погледнем две точки от новината: Снимката. Тя е от този тип изображения, сложени просто, за да красят публикацията. Човекът, който виждате първо не е от Тунис – това облекло е характерно за Йордания. Което говори, че авторите на текста са си казали, че трябва да има някаква снимка, потърсили са в Google изображения, отговарящи на думата “бедуин” и са пуснали нещо. Текстът. Човек, прочитащ заглавието смята, че ще стане дума за едва ли не сафари на премиера Бойко Борисов в пустинята. Но всички абзаци, освен последния, говорят за какво ли не, освен за планираното посещение на Борисов в бедуинско селища, като атракция. Но то не е основно във визитата на премиера в Тунис и не би трябвало да се изважда като част от заглавието. Този ориенталистки подход към арабския свят не е от вчера или днес и е резултат на десетилетия натрупване на стереотипи. Със заглавието се търси сензация, интерес и отново чрез него, се затвърждават възприетите в обществото стереотипи за арабското население като чергарско и изостанало от цивилизацията. Заглавието би [...]

Бях я позабравила тази песен...
Красота за душата!!!

Автономния руски космически модул 'ОКА-Т' , може да бъде изведен на работна околоземна орбита през 2016-2017г, в случай , че за него се намери полезен товар, това е съобщил на пресс конференция началника на пилотираните програми на Роскосмос Алексей Краснов.

Chicago Mayor Rahm Emanuel is trying to expand Chicago's handgun registration throughout the rest of the state. If Rahm has his way, he will force all gun owners to pay a $65 registration fee every five years for every handgun they own, and submit their name, address and phone number, as well as the gun's make, model, serial number and location and date of purchase to the state police.

В момента Роскосмос удължи времето за подаване на заявки за включване в отряда на космонавтите. До сега са подадени 43 заявления на претенденти за космонавти - това е съобщил началника на пилотираните програми на Роскосмос Алексей Краснов.

Известен представител на българската емиграция във Франция, автор на редица книги, издател на литературно списание, общественик, Тончо Карабулков е радетел за изграждането на Център на българската книга по света. На “емигрантската книжнина”, както сам я нарича.

На 14 февруари в 21:36.37 наше време , от площадка 200 на космодрума Байконур, при съдействието на екипите от ракетно космическия отрасъл е реализиран успешен старт на ракета носител 'Протон-М' с ускорителен блок 'Бриз-М' и телекомуникационния космически апарат ЕнЕсЕс-14 (NSS-14).

Просяк тропа на вратата на една къща. Отваря домакинята: - Госпожо, няма ли да се намери парченце торта за човек, който от два дена не е сложил и трохичка в устата си? Домакинята: - Торта? А хляб не може ли? - Обикновено да, госпожо, но днес имам рожден ден. Усмихни се, България! Скоро ще ядеш пасти вместо хляб с повод и без повод, защото студът посегна и на насъщния. Сега ни е зле, но лошото тепърва предстои, след като опразним хамбарите, а новата реколта никаква я няма. А имало е времена, когато, както написал един пишман кандидат-студент, "житото било пораснало толкова високо, че Александър Велики преминал незабелязано Дунава, криейки се в него". Ех, времена, ех, жито...

Експерти от Университета на Минесота са установили, че нежеланието на Холивуд да се адаптира към съвременните реалности е основната движеща сила, която стои зад пиратството на филми в интернет. Потребителите са принудени да теглят пиратски неща от интернет поради липсата на достъп до легална алтернатива. Проблемът важи с особена сила извън САЩ, където новите филми излизат с огромно закъснение, информира Mobiledia. Филмовата индустрия работи по система, която не е променяна от десетилетия. Тя е свързана с времеви прозорци, при които филмите излизат със закъснение в различните световни държави. Стига се до парадокси, при които даден филм отдавна е минал по кината в САЩ и вече е наличен на DVD, но все още не е минала кинопремиерата му навсякъде по света. Тези закъснения принуждават любителите на нови продукции да прибягват до торентите, тъй като те са единствената алтернатива, с която разполагат, за да се насладят на филма. За пример е даден номинираният за Оскар филм The Help, който излезе по кината в САЩ през август миналата година, достигна Англия през октомври, но ще види бял свят в Русия и Япония чак през този месец, като същевременно вече е излязъл на DVD в своята родина. В миналото тези забавяния се правеха, за да се извлече максимална печалба от филмите, но тази тактика изглежда повече от архаична през второто десетилетие на XXI век. Университетските специалисти са публикували специално изследване за влиянието на пиратството върху приходите от филмите и причините за отделните тенденции в тази сфера. Те са стигнали до извода, че когато потребителите бъдат оставени без легална алтернатива те не се колебаят да прибягват до безскрупулни методи и ще продължат да го правят, докато Холивуд не се модернизира.

Руски блогър твърди, че финландският мобилен гигант Nokia вече подготвя първия си таблет, който ще бъде задвижван от операционната система Windows 8. Елдар Муртазин е попаднал на информация за това, че ръководителят на руското звено на Nokia е получил документи с данни за въпросния таблет, съобщи Phonearena.com. Текущата информация не е достатъчна, за да се разбере на какъв етап е работата по таблета, но по-интересното е, че според Муртазин финландската компания няма да има никакви ексклузивни права върху употребата на Windows 8 при мобилни устройства. Това потвърждава предишните изявления на Microsoft, според които новият Windows ще бъде неутрален по отношение на производителите на хардуер. Въпреки това информацията помага, за да си съставим по-ясна картина за бъдещето на Windows 8 и сферите, в които ще бъде използван. Информацията, разгласена от руския блогър, е публикувана от него в микроблогинг платформата Twitter и на този етап автентичността й не може да бъде потвърдена, но няма причини да се съмняваме в нейната достоверност. Почти сигурно е, че съвсем скоро ще има повече подробности за Windows 8 таблета на Nokia. Предположенията на експертите са, че устройството ще следва философията и дизайна на серията от смартфони Lumia.

По информация на Wall Street Journal, цитирана в Tech Spot, вътрешната мрежа на канадския производител на телекомуникационно оборудване Nortel е била компрометирана от хакери, които са имали пълен достъп в разстояние на почти цяло десетилетие. Смята се, че инфилтрацията е била толкова дълбока, че хакерите дори са разполагали с паролите на членове от най-висшето ръководство на Nortel. В това число влиза и самият изпълнителен директор на канадската компания. Разследващите лица, които са проучили детайлите около хакерската атака смятат, че хакерите са имали достъп до цялата възможна информация. Оказало се, че началото е дадено през 2000 година, когато хакери се добрали до паролите на някои от ръководителите на Nortel. С тяхна помощ били инсталирани шпионски програми, които регулярно събирали и изпращали чувствителни данни до сървъри, намиращи се в Китай. Според експертите на Sophos хакерите са влизали в мрежите на Nortel през китайски IP адреси, но това не означава, че са от там. Те биха могли да са от всяка точка на света и да използват заразени с троянски коне компютри за престъпната си дейност. Поради това не може да се установи нито кой е извършил пробива, нито от коя държава е той. Nortel в момента не функционира и е в процес на банкрут.

Българите в Кипър събраха близо 600 килограма дрехи, обувки, завивки, битова техника, детски легла, играчки, хранителни продукти, които да помогнат на хората от пострадалите райони в България. Пратката от 86 кашона бе натоварена на пристанището в град Лимасол и днес се довършва обработката на документите. Корабът ще отплава за България в петък и във вторник или най-късно в сряда дарението ще е в София.

Най-краткият политически виц напоследък гласи: ДПС иска вот на недоверие срещу ГЕРБ за... наводненията. Ще ме прощавате за цинизма. Що ли му трябваше на Христо Бисеров да прави тая мечешка услуга на съпартийката си Емел Етем?! Таман госпожата се беше разтворила в природата, а споменът за старите й грехове избледняваше, и той взе, че разлая кучетата.

Пазарните анализатори на IHS iSuppli и Coughlin Associates предвиждат, че доставките на твърди дискове ще се върнат към нормалните си нива по някое време през третото тримесечие на тази година. За съжаление това не означава, че ще има и нормализиране на цените, които в момента са доста завишени. Тяхното падане ще видим не по-рано от 2014 година, съобщи Tech Spot. И двете анализаторски фирми са единодушни, че възстановяването на производителите на твърди дискове вече е започнало и нещата се подобряват с всеки изминал ден. Повече спадове не се очакват, освен ако отново не се случат някакви непредвидени кризисни ситуации. С всяко следващо тримесечие световният пазар на хард дискове ще укрепва все повече. Нуждата от твърди дискове все още доста надвишава предлагането, което води до завишаване на цените. Първото увеличаване в производството се очаква чак през лятото. Дотогава положението остава сложно. Цените няма да паднат веднага, защото производителите имат извънредни разходи за възстановяване на заводите си след природните бедствия, а стойността на компонентите, от които се правят дисковете също скочи. Важен фактор са и сливанията между водещи производители, които намалиха конкуренцията на пазара. Seagate и Samsung вече са едно цяло. Същото важи за Western Digital и Hitachi GST.

Марина Стефанова е родена на 23 септември 1977 г. Завършила е „Право” и „Икономика” в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирала е дълго време в областта на социалното предприемачество, медиацията, корпоративната социална отговорност, управление на проекти, английско и европейско право. Тя е един от учредителите на фондация „Каузи”, която съществува от 2009 г. - Г-жо Стефанова, предприемчиви ли са младежите с увреждания в България? - Трудно може да се говори за предприемчивост в област, в която младежите се третират като неравноправни, „специални” или различни по някакъв начин. Това е така, защото от най-ранна детска възраст младежите с увреждания се третират по различен начин от тези, които са в равностойно положение. Може би за добро или не чак толкова, позицията на фондация „Каузи” е, че това разделение в зряла възраст води до сегрегация и отделяне на двете общности – тази на хората с увреждания и тази на хората без, една от друга. А това означава, че ние нямаме никаква...

Марина Стефанова е родена на 23 септември 1977 г. Завършила е „Право” и „Икономика” в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирала е дълго време в областта на социалното предприемачество, медиацията, корпоративната социална отговорност, управление на проекти, английско и европейско право. Тя е един от учредителите на фондация „Каузи”, която съществува от 2009 г. - Г-жо Стефанова, предприемчиви ли са младежите с увреждания в България? - Трудно може да се говори за предприемчивост в област, в която младежите се третират като неравноправни, „специални” или различни по някакъв начин. Това е така, защото от най-ранна детска възраст младежите с увреждания се третират по различен начин от тези, които са в равностойно положение. Може би за добро или не чак толкова, позицията на фондация „Каузи” е, че това разделение в зряла възраст води до сегрегация и отделяне на двете общности – тази на хората с увреждания и тази на хората без, една от друга. А това означава, че ние нямаме никаква...

Все повече хора обичат да се консултират с интернет когато имат някакви болежки и в такива случаи търсачката Google се превръща в най-добрия им приятел. Инженерите на информационния гигант са установили, че потребителите се интересуват най-много от причините за своите симптоми. Затова в Google вече е въведена система, която ще изкарва най-отгоре линкове с информация за заболяванията, които са свързани с конкретните оплаквания, информира Mashable. Ако ви трябва информация, свързана с болка в дясната част на корема търсачката веднага ще ви предложи повече данни за заболявания като апандисит, херния, камъни в бъбреците и други подобни. След това ще следват обичайните резултати със сайтове, намерени чрез стандартния алгоритъм на Google. Потребителите трябва да имат предвид, че информацията, която предоставя търсещата машина не може да замени посещението при истински лекар и когато човек е болен трябва да се обърне към съответния медицински специалист. Рони Зайгер, който е здравен стратег на информационния гигант е разяснил в блога на компанията, че е поласкан от това, че толкова много хора се обръщат към Google, за да подобрят здравето си и екипът на търсачката работи усилено по това да им предложи най-добрите възможни резултати.

Петко Друмана се поинтересувал какво ще ни е нужно, за да оцелеем след сполетялото ни глобално затопляне и така създава интерактивна изложба, която отвори врати за широката публика през изминалата събота в Graffit Gallery, Варна.

Петко е авангарден артист и ръководител на център за медийни изкуства Интерспейс. „Това е проект, който съм създал през 2008 година и който е представян на много места по света, но никога не е представян в България.” Комплект за оцеляване след глобалното затопляне е бил част от редица международно признати събития, като изложбата Deep North, част от Transmediale 2009 в Берлин, изложбата Microwave 2009 в Хонк Конг и изложбата в рамките на Sundance Film Festival 2010 в САЩ. Този път проектът е представен във Варна и с това дава рамо на кандидатурата на града за Европейска столица на културата.

Комплект за оцеляване след глобалното затопляне е мултимедийна инсталация, която поставя по иновативен художествен начин актуалните проблеми за промените в климата. За подсилване на пост-апокалиптичния ефект, инсталацията се представя в пълна тъмнина. Панорамните прожекции на пейзажи и картини, остават невидими, в първия момент, за човешкото око, тъй като се излъчват в инфрачервения спектър. За да разгледате изложбата, ще получите очила за нощно виждане - подобни на тези използвани от военните. В пространството отеква звуков бас, а усещането за присъствието на други хора е постоянно. Дезориентирани от липсата на светлина, ще се сблъскате със свръхестествената поява на физическия свят в инфрачервения спектър, такъв какъвто се вижда през очилата за нощно виждане.

. . .

Комплект за оцеляване след глобалното затопляне е в Graffit Gallery до 26 февруари. Повече информация може да намерите тук.

София, 14 февруари 2012 г. Дърво и камък се пукат от студ, а увити като сърми хора разнасят червени балони с надпис LOVE. Столичани прескачат бабуните из непочистения център, бързат да празнуват. Питам се: Защо никой не чисти по дяволите и защо плащаме данъци... Въпросът ми увисва като ледена висулка, която сама трябва да прекърша, за да не ме удари по главата. По съвет на кметицата. Колата! Как да излезе от улицата, която никой никога не влезе да почисти тази зима. Никога. За пореден ден решавам, че това е безобразие и ако подобно нещо се случеше в Гърция, кметът барабар с цялата градска управа щеше да е изхвърлен, докато гневни хора крещят по улицата, че щом си плащат, някой трябва да чисти. Питам се: Защо никой не чисти по дяволите и защо плащаме данъци... Колата, чисто нова, на лизинг, буксува бясно и безпомощно, хлъзва се в коловоза и там забива предница като "Титаник" в леден блок. Застрахователите искат 30% отгоре, задето живеем в такъв квартал, макар и да се води...

© Милен Радев

Днес ще разкажа за три филма от тазгодишната официална програма на Берлинале, които подбрах за гледане по незнайно внушение и които при цялата си уж несъвместимост се оказаха обединени от начина, по който разнищват голямата световна история. Не от позицията на назидателното всезнаене, а така както я преживява и изстрадва едно отделно малко и чупливо човешко същество.

Фестивалът бе открит с френската пищна суперпродукция Les adieux à la Reine („Сбогом на кралицата“) на Беноа Жако. Кралицата е Мария Антоанета, годината е 1789, а мястото на действие е затвореният свят на двореца Версай (да не се бърка с едноименни фолк-клубове от по-късни епохи на разпад – б.м.).

Главна героиня обаче съвсем не е обречената лекомислена и импулсивна владетелка, а девойката Сидони, част от кралската прислуга, натоварена със задачите на lectriсe (личен четец) на кралицата.

От първия миг на филма, в който Сидони (Леа Седу) се буди в 6 часа на оказалия се по-късно исторически ден 14 юли и до неговия финал ние преживяваме от възможно най-близка дистанция трескавите дни на началото на т.н. „Френска революция“. Това става обаче не чрез епичния разказ за народния бунт и без червените капи и развени байраци на санкюлотите. Бесовете на парижките площади и кръвожадното блато на Конвента отсъстват от този филм.

Вместо това Беноа Жако буквално ни всмуква в личността на малката, простонародна, но издигнала се с природна интелигентност Сидони, кара ни да виждаме Версайските коридори и салони през нейните невярващи, панически широко отворени очи. Предана изцяло на любимата Мария Антоанета (Даян Крюгер) Сидони шари тревожно из етажите на прислугата, но попада и в кръга на аристократичния елит на кралството. Така тя става нямо регистриращ свидетел – а покрай нея и ние – на историческите дни в онова горещо лято.

Още преди премиерата критиците бяха лепнали на филма обикновено презрително използвания етикет „костюмна драма“. Единствено вярното в тази характеристика е, че героите на „Сбогом на кралицата“ действително носят исторически костюми. Движат се наистина във исторически мизансцен, възстановен впечатляващо и без всякаква бутафорност. Но атрибутите и сцените са изпипани автентично и тъй като ги възприемаме през погледа на Сидони,  ставаме веднага съпричастни на илюзорната самоувереност, после на объркването, постепенно прерастващо в паника, които царят във Версай.

На този фон трепти благоговението, нелишено от еротична зависимост, което Сидони изпитва към перфектната в нейните очи владетелка. По волята на авторите на филма Мария Антоанета поставя предаността на Сидони на гибелно изпитание заради собствени капризни чувства. Сидони поема риска, остава вярна в премеждието, а нас оставя в размисъл дали все пак е успяла в себе си да надмогне преклонението пред кралицата.

Една мисъл ме спохождаше отново и отново през цялата прожекция. В капсулирания в себе си свят на Версай цари неимоверна делова активност. Гъмжат тълпи от самоуверен аристократичен, дворцови и управленчески елит. Вземат се безполезни решения, окуражават се взаимно, че знаят какво вършат, ласкаят очевидно неадекватния на ситуацията Луи XVI. А навън кризата набира сила, слуховете за превзетата Бастилия, за отсечени глави, разнасяни по улиците, за смъртни списъци, които „народът“ им готви, пълзят из дворцовите коридори.

Тази неспособност да се намери изход, решение за една може би неразрешима ситуация поне на мен много силно ми напомни затворения в себе си и пребиваващ във „Версайска изолация“ днешен европейски политически елит. Знаейки каква съдба споходи само година-две по-късно целия онзи, показан на екрана свят, не може да не се разтревожиш сериозно за този, нашия…

*  *  *

Интересът към In The Land Of Blood And Honey („В страната където тече кръв и мед“) първия авторски филм на Анджелина Жоли (сценарий и режисура)  бе много силен от самото начало на проекта. Не само заради изключителната позиция на авторката в днешния артистичен свят. Основната причина бе темата, нейната трактовка в продукцията, силните страсти, които войните след пропадането на Югославия, разпалват до ден днешен.

Основната рамка на действието е позната – чрез преживяното от една босненска девойка – Айла (Жана Марианович) – филмът разказва за безподобния на нищо познато в Европа след Втората световна война сръбски терор в Босна в средата на 90-те години на скоро отминалия ХХ век. След първата експлодирала бомба в мирно кафене на провинциално босненско градче, следват „етнически прочиствания“, масови разстрели на мъжкото население, отвличане на жените в лагери, където в течение на месеци са подложени на сексуален тормоз и гибел.

Бясната реакция в Белград и сред сръбските общности в чужбина (някои дори по-шовинистично екстремни от домашните) бе очаквана и едва ли учудва. По-сложно е с противопоставянето и споровете, които филмът предизвика още при планирането на снимките в самата Босна сред организациите на жертвите, на сдруженията на жени, пострадали от масовия и системен сръбски сексуален терор.

Една част и то влиятелна част от тези организации обвиниха Анджелина Жоли, в гавра с жертвите, тъй като в основата на сюжета са любовните отношения между Айла и сръбски милиционер от някогашна мирна Босна, когото тя среща отново, но вече като комендант в сръбския паравоенен лагер, където е завлечена с десетки други жени. Според говорителките на организациите на жертвите такава ситуация е била абсурдна и невъобразима в тогавашната обстановка и нейното изобразяване на екрана е ново изпитание за травматизираните до днес босненски жени.

След изострената обстановка около филмовия проект и дори след временно оттегленя на разрешение за снимки в Босна, на Анджелина Жоли се наложи да заснеме по-голямата част в Унгария. Междувременно страстите са сякаш поуталожени, макар и фундаменталните й критички да продължават да се дистанцират от филма, без да са го видели до сега.

Днес, сряда 15 февруари, ще бъде официалната премиера в Сараево, за която там снощи са пристигнали Анджелина Жоли и Брад Пит.

Какво мога да кажа от себе си за Страната където тече кръв и мед…

Ще започна с това, че след този филм почти 3 дни не можах да се насиля да вляза в която и да е друга прожекция от Берлинале. Отдавна чувствам дълбока причастност към събитията в Югославия след нейното разпадане. В библиотеката ми книгите за сръбската агресия в Босна заемат половин рафт. Особено важни, макар и трудно поносими като четиво, са няколко сборника с документални свидетелства на босненски жени за сръбския терор над цивилното население и за организираното насилие над тях.

Филмът на Анджелина Жоли стовари сега със страшна, непредполагана сила върху мен всичко онова, за което бях само чел и гледал загатнато в документални клипове от онова време. От самото начало сцените сразяват с неочакваната си и перфектно инсценирана историческа и – бих казал – дори етническа автентичност. На зрителя не се спестява нищо. Жестокостите на пияните, озверели сръбски четници следват своя дяволски ритъм и дори когато някои от тях остават загатнати в периферията на кадъра, вледеняващото им въздействие  едва ли може да остави някого хладнокръвен (освен единици с вероятно сръбско потекло, които не се посвениха на финала в тъмната и вцепенена в мълчание зала да викат „у-у-у“ и да освиркват).

Тук е силата на филма, тук е неговата оставаща стойност – в осезаемото и незабравящо се пресъздаване с художествени средства, в една мрачна, реалистична естетика, на четиригодишната агресия на сърбите срещу несърбите в Босна. Заслугата на Анджелина Джоли е голяма, майсторската й режисура на тези трудни, но важни епизоди, вникването й в детайлите на сръбско-босненската действителност са трудно обясними и заслужават адмирации.

За останалата част от сюжета предпочитам да замълча. Историята на взаимоотношенията на Айла със сръбския военен комендант (син на милиционерски генерал – някогашен партизанин, любовно и робовладелски привързан към Айла, разкъсван от хуманистични терзания, но въпреки това функциониращ безупречно в четнишката среда) е шита с бели конци. Двамата са „герои на кокили“, по любимия в такива случаи изрази на Захари Стоянов.

Сюжетните увъртания около нейното бягство от лагера и повторно завръщане при „капетана“ вече като шпионка на босненските бойци за да остане за още 3 години негова пленница са абсурдни и не издържат на никаква логика. Дали тази сюжетна линия е била дан на нужната политическа коректност или е плод на искрения идеализъм на Анджелина? Според нейните думи и на пресконференцията тук, тя е убедена в реализма и в хуманистичния заряд, който носи такава връзка, макар и в онази адска обстановка.

Последна забележка за едно според мен голямо актьорско постижение – Раде Шербеджия (познаваме го напр. от „Преди дъжда“ на Милчо Манчевски) в ролята на сръбския генерал, бащата на главния герой. Една перфектно изградена фигура, въплътила всички гнусни качества на балканската патриархалност, на безогледния шовинизъм и сълзливо национално самосъжаление. За генерал Небойша другият, различният, членът на чуждия етнос носи потомствена вина и през 10 поколения. В неговите очи босненците са лишени от човешки качества, те са вредни паразити, които трябва безмилостно да се унищожават.

*  *  *

Третият филм, в който съдбовен исторически катаклизъм се пречупва през погледа на един единствен индивид – 14 годишния Оскар – е Extremely Loud And Incredibly Close („Изключително шумно и невероятно близко“). Бащата на Оскар (Том Ханкс) се озовава по случайност и по работа в една от Кулите в Ню Йорк точно на 11 септември 2001. От там той успява да отправи само няколко телефонни обаждания до жена си (Сандра Бълок) и да запише кратки послания до сина си на телефонния секретар у дома, преди да се сгромоляса в небитието.

В развитието на филма проследяваме малката, лична трагедия на едно момче, което си спомня в детайли съвместните приключения, занимания, историите на един любвеобилен и ангажиран с възпитанието на сина си баща. Изключително развитият, с гениални почти качества Оскар не може да се справи с неумолимостта на внезапната загуба на най-важния за него човек. В отчаянието си той се затваря, наранява и отблъсква майка си, прави всичко възможно за да запази своя диалог с вече несъществуващия баща.

Филмът на Стивън Долдри е един протест на логично мислещия ум срещу безсмислеността и безцелността на битието, което допуска нелепа смърт, като сполетялата затворените в нюйоркските Кули. Същевременно той търси (и според мен намира убедително) смисления отговор на привидно безсмисленото човешко съществуване. Това става след наситено с драматично напрежение странстване на малкия Оскар из големия Ню Йорк. Понякога неговата тъга и безутешността му стават тъй интензивни, че се понасят трудно дори в кинозалата, понякога случките от живота на хората, което той среща ни отбиват от голямата тема, средствата на катарзиса са си все същите и повече от 2000 години след Аристотел.

Към Оскар се присъединява и му помага да извърви мъчителния път и една странна фигура, за която в хода на действието започваме да се досещаме, че му е много по-близка, отколкото изглежда – ням старец, емигрант от Европа. Без да промълви и дума през целия филм Макс фон Сюдов прави само с погледа си на древен мъдрец и с пестеливата мимика на забележителното си лице една голяма роля, която му донесе и тазгодишна номинация за наградата Оскар.

Така за пръв път сега успях да усетя истински какво е означавала трагедията от 9/11 в съвсем личен, човешки план за десетки хиляди близки, какви травми и непреодолими душевни осакатявания са понесени от тези съвършено невинни жертви на фанатичния, фундаментален ислям.

Залата на прожекцията, на която бях, откликна с продължителни и доста шумни аплодисменти. Реакциите на професионалните критици на следващия ден бяха предвидими и типични за германските интелектуализирани медии – отчитане на важността на темата, играта на актьорите но веднага укоризнени натяквания по адрес на режисьора за прекалената емоционалност, за това, че карал зрителите да се просълзяват (ау, какъв резил! – б.м.), че бил прекалил със сантименталния музикален съпровод и пр.

Като че ли предвидил упреци от този род, Стивън Долдри беше казал още преди време – май в интервю за Би Би Си? – че така откликват хора, стегнати в собствени комплекси. Те забелязват, че са податливи на емоционалната страна на историята и се стремят да реабилитират пред себе си съзнателното потискане на излишни чувства, осъждайки всъщност собствената нежелана и спонтанна реакция.

За пишещия тези редове Extremely Loud And Incredibly Close бе сполучилив, психологически натоварващ, емоционално ангажиращ филм, който никъде не преминава тънката черта, разделяща истински вълнуващата драма от мелодрамата.

---

© за всички снимки от филми Berlinale Press Office

Преди да сте се запитали защо се издава нечия лична кореспонденция през ХХІ век, при това приживе, може би е добре да ви предупредя, че “Mail Jazz” дори не се доближава до епистоларния жанр. Истината е, че общуването между музикантката и писателка Олга Шурбанова и поета Кръстю Пастухов е толкова задъхано-вълнуващо, интересно и обогатяващо, че трябва, просто трябва да бъде споделено.

В „Mail Jazz” е събрана електронната кореспонденция между двамата. Не се заблуждавайте обаче, че те са единствените герои – между кориците на книгата ще срещнете всякакви исторически личности, литературни и легендарни персонажи. Книгата е jazz със своите авангардни импровизации на всякакви теми, доближава се и до фолклора по начина, по който Олга и Кръстю подемат, допълват и доразвиват историите си. “Mail Jazz“ е майсторска игра на асоциации, ситуирана в един паралелен свят, където Варшава е в България, а бул. „Прага“ – в село Чуйпетлово.

Шурбанова и Пастухов си говорят като на среща на випуска, двайсет години след дипломирането. Те са били на едни и същи бригади, чели са едни и същи книги и са слушали една и съща „упадъчна“ музика, но по някаква ирония на съдбата така и не са разбрали колко много имат да си кажат. Затова сега ще си разказват непрекъснато, един през друг, пропускайки салатата, ордьовъра и основното, няма да усетят кога спира музиката и накрая ще принудят келнера да ги помоли учтиво да приключат и без това извънредната му смяна. В беседите им ще има както закачки и тънка ирония, така и тъжно усмихната носталгия. Полученото заприличва в един момент и на очна ставка, тъй като съученикът Пастухов и съученичката Шурбанова си разказват един и същ школски концерт в Младежкия дом, само дето тя е гледала от последния ред, скрита от колосалната глава на пионера волейболист Даню Хармс от „Г“ клас, докато Пастухов е седял от ляво на балкона и подръпвал плитките на Елизавета от „Б“.

“Mail Jazz” е четиво за добре подготвени ценители с богата обща култура. Казано на кулинарен език, книгата е едно особено блюдо, западноевропейски деликатес, приготвен по нашенски, истински пир за ценители. Разбира се, бихте могли да процедите през зъби, затваряйки тази еклектична творба, „Аман от интелектуални брътвежи“, а бихте могли и да й влезете в тона, само внимавайте да не останете между страниците и да не ви се тръгва. Или, както пише самият Пастухов на самата Шурбанова, „може да се замисли човек върху тази история, а може и хич да не се замисля“.

 

Бащата Йордан Козарев изнасилва 17-годишната си дъщеря почти всеки път, когато тя му отиде на гости, за да получи издръжката си – това трябва да минава за човешка деградация. За семейна деградация трябва да минава знанието на роднините какво се случва на момичето – че баща му го третира като професионална курва, която задължително си сваля гащичките, преди да прибере парите. Всички знаят, но дълго време си мълчат, защото логиката им е желязна за малък град като Смолян – не е страшно кой кого чука, по-страшно е да не се разчуе. Накрая съдът дава 20 месеца затвор на семейния изнасилвач, което трябва да е деградация на системата. Това просто на нищо не прилича, защото с нищо, за което се сещаме, не може да бъде обяснено. Да бяха оправдали Златко Баретата по всички обвинения – да можехме да си го обясним. Например, че за човек като него не е финансов проблем да бъде невинен. Той може да корумпира системата, но може и да не я корумпира, защото тя и без това работи лошо. Или пък...

Много интересна статия за тайните методи на Кремъл за създаване на обществено мнение в своя полза е поместена днес в сайта на Radio Free Europe. Помествам я в оригинал, за да се видят някои прилики с пропагандната война в България в полза на руския стратегически интерес. Смея да твърдя, че „малката българска пролет”, която беше успешно организирана в интернет по темата за борбата срещу непомирисвания от никого тук шистов газ, е дело на същия тип организирана армийка от „подводничари”, платени от Москва, които се качиха на вълната на искрената загриженост за екологията, яхнаха я и я оглавиха (колкото и да се сърдят автентичните протестиращи на това мое твърдение, истината е, че те бяха употребени и без да си дават сметка за това).

В България става дума за двадесетина наемници, платени да създават впечатление за масово недоволство в интернет и да тормозят своите опоненти по темата с агресивни или псевдонаучни аргументи, сред които най-вече , разбира се, някое и друго „американско доказателство” за апокалиптичните последици от добива на шистов газ ( как пък не се „сетиха” да покажат поне едно руско находище, в което се прилагат същите методи, но с далеч по-стари технологии!).

В книгата си „Течна дружба” споменавам, че само за първата половина на 2011 г. ядреното лоби в България е получило от Русия огромната за страната ни сума от 10 милиона евро, разпределяни за рекламиране на АЕЦ „Белене”. Парите са разпределяни от напълно легална ПР агенция. Това се усети особено рязко след катастрофата в Япония, когато целият свят се потресе от надвисналия над Япония ядрен Армагедон , а у нас масово изпълзяха по медиите силно превъзбудени коментатори, обясняващи какво светло ( като заревото от атомен взрив!) бъдеще ни очаква, като си постоим още една руска централа.

В приложената статия, в която основно място заема публикация на британския вестник „Гардиън”, се описва механизмът, по който платените от Кремъл наемници манипулират настроенията в интернет и в някои конкретни руски медии. И защо, според Вас, в България няма подобни разкрития? Досещате ли се? Точно така: властта би мога с лекота да проследи подобни нашественици в българската публичност, които на практика се занимават с подривна дейност във вреда на българската държава и българския народ, но при едно условие:ако иска!

Russia’s 30-Ruble Army Emerges Again

February 08, 2012
Last year, I wrote about Russia’s „human bots,“ aka its 30-ruble army — online commentators who were paid to trawl the web and comment on articles critical of the Kremlin.

Much like China’s 50-cent party, these online commentators are paid a few hundred dollars to leave 70 comments a day from 50 different accounts. Hard to pin exactly on the Kremlin (it’s the type of shady public-private partnership the Kremlin excels at), but entirely consistent with the Russian authorities’ approach to the Internet: less filtering, more narrative-shaping.

There are now more details about how exactly this process works, after a group of Anonymous hackers released private e-mails allegedly from the pro-Kremlin group, Nashi.

From „The Guardian“:

The group has uploaded hundreds of emails it says are to, from and between Vasily Yakemenko, the first leader of the youth group Nashi – now head of the Kremlin’s Federal Youth Agency – its spokeswoman, Kristina Potupchik, and other activists. The emails detail payments to journalists and bloggers, the group alleges.

[…]

Apparently sent between November 2010 and December 2011, the emails appear to confirm critics’ longstanding suspicions that the group uses sinister methods, funded by the Kremlin, to attack perceived enemies and pay for favourable reports while claiming that Putin’s popularity is unassailable.

They provide particular insight into the group’s strategy to boost pro-Putin coverage on the internet, which in contrast to television is seen as being ruled by the opposition. Several emails sent from activists to Potupchik include price lists for pro-Putin bloggers and commenters, indicating that some are paid as much as 600,000 roubles (£12,694) for leaving hundreds of comments on negative press articles on the internet. One email, sent to Potupchik on 23 June 2011, suggests that the group planned to spend more than R10m to buy a series of articles about its annual Seliger summer camp in two popular Russian tabloids, Moskovsky Komsomolets and Komsomolskaya Pravda, and the daily Nezavisimaya Gazeta. Arkady Khantsevich, deputy editor of Nezavisimaya Gazeta, denied that his journalists accepted money for articles, a widespread practice in post-Soviet Russia.

As Miriam Elder points out in „The Guardian“ story, in the past pro-Putin stunts „advertised as spontaneous acts by average citizens were in fact orchestrated by Nashi.“

If you look at much of the pro-Kremlin activism, it does have the look and feel of astroturf.

For example this „viral“ video of oppositionists praying in front of the U.S. Embassy popped up on a recently created YouTube channel without any other content and received a relatively small amount of clicks. It only really surfaced after a report on the state-controlled RT.

Or there’s this video of a Tajik guy singing Putin’s praises and staring longingly at the Kremlin. Nothing is known of the singer, and he appears to have emerged from nowhere.

The sham is mirrored offline with the Kremlin bussing in people from the provinces, getting people’s employers to pressure them to attend, and even reportedly paying for protesters.

The Kremlin is also pursuing other avenues of engagement, notably a new crowd-sourced platform online, Russia Without Fools, where concerned citizens get to bitch about bureaucratic ineptitude and crumbling infrastructure.

Essentially it’s a slick parody of OpenGov, an Internet-age spin on the „if only the tsar knew“ theory, where the focus of Russians’ anger wasn’t their leader with all his God-given grace but instead the bumbling and corrupt local officials.

Share on Facebook

 

Още миналата седмица след парламентарното изслушване на министрите Трайков и Рашидов получих покана да участвам в дискусионната Кръгла маса на тема „АСТА: за или против“, която бе организирана от Центъра по интелектуална собственост към УНСС и се състоя там вчера.

Поканени бяха представители на организаторите на съботния протест срещу АСТА, но и депутати, хора от министерствата на културата, вътрешните работи, икономиката и енергетиката, Митниците.

Аз отидох в компанията на Мария Ненова, Комитата и Асен Генов. Обичайните заподозрени, така да се каже.

Разбира се, имаше представители и на другите. Също така обичайните заподозрени.

Намерението на организаторите (най-вероятно) бе да съберат на едно място защитниците и противниците на „Търговското споразумение за борба с фалшифицирането“ и да им предоставят дискусионен форум, на който те да изложат своите аргументи „за“ или „против“. За съжаление това не стана.

На кратко ще щрихирам какво се случи вместо това.

Като встъпление послужиха две презентации от академичната общност, чиято цел (май) бе да преразкажат АСТА и да заявят позиция на подкрепа. В интерес на истината едната презентация, макар и мимоходом, отбеляза, че споразумението съдържа достатъчно проблемен потенциал с оглед на взаимодействието му с някои от основните човешки права.

Онова, което последва (най-вече от редиците на другите) бяха безкрайните и предварително заучени мантри, че АСТА не щяла да промени нищо в българското законодателство, и че изразените опасения свързани с нея били неоснователни. В допълнение се наслушахме на един куп хорър-сценарии за това колко трагично било положението на българските творци и как в най-скоро време N на брой работещи в креативния сектор хора щели да загубят работата си.

Нито един от застъпниците на търговското споразумение не се опита да обясни каква е необходимостта от неговото ратифициране и вливане в българското законодателство.

Така първи по същество се изказа българският доайен в правото на интелектуалната собственост Георги Саракинов. Той обърна внимание на присъстващите, че светът е прекарал доста време в т. нар. модел Гутенберг, по времето на когото се е оформила концепцията за авторскоправна закрила, която познаваме и днес.  След това мъдрият старец простичко обясни, че с масовизацията на интернет, моделът Гутенберг вече е отстъпил мястото си на модела Гугъл, който се подчинява на други технологични правила и поради това се нуждае от обновена и отговаряща на съвременните изисквания регулация.

С други думи, нуждаем се от нова концепция за авторско право и съответна закрила.

Когато дойде времето за моето изказване, аз се присъединих към мнението на Саракинов и изразих съжалението си, че четирите години преговори по АСТА са бзвъзвратно изгубени, защото вместо да се занимае с небходимия нов подход, тя на практика се явява

Облечен в законотворческа ретроградност опит на развлекателната индустрия да запази отмиращите вече модели на цената на засилени санкции срещу потребителите.

След това отрекох нейната необходимост и се обявих „против“ нейното приемане.

С това бях единственият от юристите, който изрично изказа позиция по темата на кръглата маса.

За финал да кажа, че дискусията (с минимални изключения) протече в доста амикална обстановка, за което най-голяма заслуга имаше Проф. Борислав Борисов.

С Комитата и Асен успяхме да влезем в личен контакт с важните от другите и да проведем по някой неформален разговор с тях.

Related posts:

1. ACTA: писмо от Германия
2. ACTA: развенчаваме митовете
3. На вниманието на министър Трайков: Германия не ще ACTA
4. ACTA: първи дебат в българския парламент
5. ACTA: отговарям на въпроси в Капитал

Като цяло, икономиките в ЕС се забавят през четвъртото тримесечие на 2011, но относителното класиране на България се подобрява. Балтийските страни са водещи в ЕС по най-висок растеж, а Гърция и Португалия са най-отзад, с най-висок спад на икономиката.

Растеж на БВП на годишна основа, %, четвърто тримесечие на 2011

Източник: Евростат

Блогът за икономика 2012

Корпорацията Cisco публикува аналитичен доклад, според който броят на мобилните устройства ще надвиши този на населението още през текущата година, а през 2016 година те ще бъдат повече от 10 милиарда. Обемът на генерирания от тях трафик на свой ред ще нарасне почти 8 пъти - от 1,3 EB (екзабайта) през 2012 година до 10,8 EB (10,8 милиарда гигабайта) през 2016. Днес основните потребители на мобилен интернет трафик са преносимите компютри, но анализаторите от Cisco смятат, че през 2014 г. ситуацията ще се промени и тяхното място ще бъде заето от смартфоните. В момента лаптопите генерират 498 пъти повече интернет трафик от мобилните телефони, 120 пъти повече от таблетите и 35 пъти от трафика, генериран от смартфоните. През 2016 г. на 4G мрежите ще се падат едва 6% от мобилните връзки и 36% от общия трафик. Средната скорост ще се увеличи от 189 KB/s през 2012 г. до 3 Mbit/s три години по-късно, като бариерата от един мегабит ще бъде преодоляна през 2014 година. Най-голям ръст на трафика, ще има в Средния Изток и Африка, следвани от Азиатско-тихоокеанския регион, а последна в тройката лидери е Източна Европа. Отбелязва се, че основната причина за нарастването на трафика ще стане популярността на видеосъдържанието.

В деловодството на Народното събрание е внесено становище на Гражданска инициатива „Не на АСТА“ относно приетия на първо четене Закон за хазарта. То е адресирано до министър-председателя Борисов с копие до председателя на парламента Цецка Цачева.

Както съобщи Биволъ, в гласувания на 2 февруари 2012 законопроект има опасен законодателен прецедент. В Член 22. точка 13 се дават правомощия на изпълнителната власт в лицето на държавна комисия да филтрира сайтове и да спира достъпа на интернет потребителите до тях.

"Приетата разпоредба е недопустима, недемократична и противоконституционна, тъй като разрешаването на органи на изпълнителната власт да контролират и преценяват естеството и съдържанието на информацията, която българските граждани могат да обменят в Интернет, нарушава основни човешки права и граждански свободи." - пише в становището на Гражданска инициатива "Не на ACTA".

Авторите подчертават, че този член противоречи както на българската Конституция, така и основни европейски документи, сред които Хартата на основните права на Европейския съюз.

Цитирано е решение на Съда на Европейския съюз (Решение1 по Дело С-70/10, обявено на 24.11.2011 г.) с което интернет филтрирането се определя като нарушение на общностното законодателство в сферата на основните човешки права, информационното общество, личните данни и интелектуалната собственост.

От "Не на АCTA" предлагат друга редакция на Член 22 точка 13, според която Комисията по хазарта „извършва мониторинг на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили разрешения по този закон.”

Пълният текст на становището е публикуван на сайта на Гражданската инициатива "Не на АCTA"

Агентурната драма в Българската православна църква (БПЦ) като че ли е на път да утихне. Нищо по-добро за онази част от клира и миряните, които, навикнали на раболепие, смятат себе си за смирени. Но това затихване не е добро нито за Църквата, нито за обществото, въпреки явната му непричастност към същината на православието.

Хората преживяват болезнено заплахата да им се отнеме правото на безплатно развлечение. В същото време те не забелязват как губят нещо много по-важно, от което зависи самото им съществуване - основното си човешко право на информация. То не е защитено с авторски права, но за сметка на това фигурира в конституциите на всички демократични държави, както и във важни международни конвенции.

 

Доколко проверявате фирмите от този сектор или при други производства за участие на свързани лица или финансова зависимост от един кредитор, който в определен момент може да се окаже собственик на голяма част от участниците в съответния пазар? За Корпоративна банка например се знае, че е финансирала част от сделките на медийната група на Ирена Кръстева и други издания. Когато един кредитор стои зад много издания, това не създава ли предпоставки за някакъв вид монопол?

Не е в правомощията ни да проверяваме за подставени лица. Ако има нарушения на Наказателния кодекс, те биха представлявали интерес на следствието и прокуратурата. Ние проследяваме явния вид на собствеността на компаниите. Останалото за нас е без значение, защото ние нямаме такива правомощия.

Това не е ли пропуск на законодателството? Защото когато една банка държи финансовите лостове на много компании от един бранш, те са длъжни да се съобразяват с нейните политики.

В Закона за защита на конкуренцията не са предвидени подобни проверки и нямаме основание да ги извършваме.

А има ли страни, в които това е регламентирано?

На мен поне не ми е известно да има такива практики. Това са други форми на пазарно поведение, които няма как да са атакуеми по Закона за защита на конкуренцията. Ние не бихме могли да направим нещо повече от това, което законът ни позволява. Иначе ще се превърнем в репресивен орган, а целта е КЗК да е академичен, а не силов орган.

 

Цялото интервю на Владислава Пеева

 

Доколко проверявате фирмите от този сектор или при други производства за участие на свързани лица или финансова зависимост от един кредитор, който в определен момент може да се окаже собственик на голяма част от участниците в съответния пазар? За Корпоративна банка например се знае, че е финансирала част от сделките на медийната група на Ирена Кръстева и други издания. Когато един кредитор стои зад много издания, това не създава ли предпоставки за някакъв вид монопол?

Не е в правомощията ни да проверяваме за подставени лица. Ако има нарушения на Наказателния кодекс, те биха представлявали интерес на следствието и прокуратурата. Ние проследяваме явния вид на собствеността на компаниите. Останалото за нас е без значение, защото ние нямаме такива правомощия.

Това не е ли пропуск на законодателството? Защото когато една банка държи финансовите лостове на много компании от един бранш, те са длъжни да се съобразяват с нейните политики.

В Закона за защита на конкуренцията не са предвидени подобни проверки и нямаме основание да ги извършваме.

А има ли страни, в които това е регламентирано?

На мен поне не ми е известно да има такива практики. Това са други форми на пазарно поведение, които няма как да са атакуеми по Закона за защита на конкуренцията. Ние не бихме могли да направим нещо повече от това, което законът ни позволява. Иначе ще се превърнем в репресивен орган, а целта е КЗК да е академичен, а не силов орган.

 

Цялото интервю на Владислава Пеева

На първи януари 2012:

- този блог имаше 102 476 заредени страници за 2011-та, 39 578 уникални посещения, 11 524 returning visits

- клиповете в you tube канала ми имаха 154 189 гледания

- в туитър класацията на България се намирах на 220-та от над 6000 позиции.

Тази година няма да има “най-гледаното от 2011″

Продукти:
1 глава лук
1 целина
1 морков
1 пащърнак
1 картоф
1 домат
1ч.л. сол
2- 3с.л. зехтин

Приготвяне:
Зеленчуците се почиства и измиват. Целината лукът, картофът и доматът се режат на 4. Морковът и пащърнакът се режат на 3. Всички зеленчуци, без доматът, се слагат в тенджера. Налива се  4ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Похлупва се. Вари се 50 минути на слаб огън. Отхлупва се за да се добави доматът, 1ч.л. сол и 2- 3с.л. зехтин. Похлупва се и се оставя да ври още 20 минути. Зеленчуците се отделят. Бульонът се консумира топъл и със сухар.

Може ли времето да бъде върнато назад? Всички знаем, че не може, но властта в България все пак продължава с експериментите- за чия сметка, ще се види тепърва. Това прозира зад новината, която някак приглушено и между другото спомена тази сутрин пред БНТ министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той оповести първата стъпка назад към преразглеждане на безумния мораториум върху самото познание, който се случи с гласуването (по каприз на премиера Борисов) решение на парламента да се забрани да се знае дали България разполага с шистов газ.

Стъпката назад от този гаф, който вече струва загуба на доверие в Борисов от страна на Вашингтон ( за радост на всички, които се надяват това пък да допринесе за нов приток на взаимно умиление по трасето на „течната дружба” с Москва), се казва „временна комисия”, която ще лекува отрязаната глава чрез проучване на екологичните, икономическите и технологичните аспекти на гилотината .

Малко е странно да научим за създаването на този парламентарен инструмент за спасяване на България от собствената й управленска глупост от представител на изпълнителната власт, която не би трябвало да нарежда на законодателите. Но тук е така: тон дава шефът на тази власт и вече никому това май не прави впечатление.

Иначе казано, беше забранено да знаем дали разполагаме със златна кокошка, след което сега ще преценим дали и при какви условия искаме тя да снася яйца. Ето как нашите власти най-после решиха вечния философски въпрос за кокошката и яйцето- първо я колиш, после започваш да питаш дали няма да е така любезна да снася.

Няма кокошка + няма яйца = няма проблем с философстването. Така ли? Напротив: философията на управлението е такава, че има проблем със закопаването на една стратегическа перспектива, която рано или късно ще се наложи да бъде разкопана. Само че властта ще бъде принудена да рие по трудния начин и сега се опитва да се измъкне от отговорността за стореното с тихи стъпки, като обявената от министър Трайков.

Share on Facebook

Пламен Асенов

15. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Чао на кризата?

Хареса ми прогнозата на Георги Прохаски, шеф на Центъра за икономическо развитие, че догодина на практика ще започнем да се усещаме като хора, които се измъкват от кризата. Имам обаче и някои съображения по темата, които ме притесняват.

Първо, това е прогноза, която чувам през целия си съзнателен живот, тоест, вече около 40 години, а тя все не се реализира. Забележително е, че измъкването от кризата винаги е на прага – утре, до края на годината, догодина…..но никога не става днес. Няма икономист, който да е излезе и да каже – е, сега вече се измъкнахме. Понякога заявяват – има стабилност, икономиката се развива добре и други подобни, но никой никога не е казал, или аз поне не съм го чул, че сме се измъкнали. Най-вероятно защото въпросният никой вижда в главата си как в следващия момент несъгласни граждани масово ще го замерят с яйца и домати по улиците. Така де, нали те ще им лягат евтино при новата им висока покупателна способност, гарантирана от големите им заплати на фона на сравнително умерените цени и ниската инфлация.

Второ, не съм сигурен какво точно има предвид Прохаски, като говори за измъкване от кризата. `Щото те някои хора и по време на кризата успяха да се измъкнат от кризата. Както бе съобщено по-рано, само през 2011 българите с депозити от над милион в банките са нараснали с 99 души или с около 25 процента спрямо бройката от предходната година. А ако вземем предвид и онези, които работят с куфарчета, не със сметки, оптимизмът е неизбежен. Само че не за всички.

Трето – не е ясно дали и доколко в измъкването догодина хората на Прохаски са сметнали и увеличението на цените на вода, горива, енергия и други подобни, което ще се случи още през тази година. Като нищо може да са го пропуснали, а то на практика днес ще ни изяде радостта от края на кризата утре.

Четвъртото ми съображение, граждани, е повече психологическо, не икономическо и то гласи – какво ще правим без криза. Ние дотолкова сме се сраснали с нея, тя така ни е обгърнала отвсякъде и определя живота ни, че направо ще осиротеем.

Затова – Прохаски, не ни отнемай кризата!

Токът пак ни се точи

Токът може да поскъпне заради спирането на износа – тази блага вест съобщи на цялото народонаселение Димитър Белелиев, човек, представен в медиите като енергиен експерт. Според него поскъпването ще е между два и пет процента, защото досега печалбата от износа на ток намалявала цената на вътрешния пазар.

Не знам, не съм експерт, но си спомням едни  сериозни обществени прения преди време, в хода на които други сведущи хора изнесоха данни, че всъщност навън ние продаваме електроенергия на загуба. Кой крив, кой прав – не знам, те да се оправят. А ние ще плащаме, къде ще ходим.

Категорично обаче не съм съгласен с друго твърдение на споменатия експерт – че като цяло българската преносна мрежа е в добро състояние, а загубите по нея се дължат на кражбите на ток. От първа ръка знам, че това е лъжа, граждани, и по този пункт енергийната мафия много ни цака през годините. Защото загубите от лошото състояние на системата всъщност са огромни. Ако в нормалния свят те са 8-10 на сто, то в България са с десет процента по-високи. По официални данни. Защото по неофициални процентите отгоре са към 20. Дори и да приемем, че информацията ми е малко остаряла и енергийните дружества през последните години направиха някои ремонти, то със сигурност не са наваксали огромната разлика.

Така че ДКЕВР има сериозно поле за работа в тази посока. Друг е въпросът дали им се работи или е по-лесно да се доверят на версията с кражбите.

Ще те подуша аз тебе

Учени, цитирани от Ройтерс, твърдят, че целувката е тръгнала от подушването, което хората са практикували в зората на човечеството, за да се опознаят. “В някакъв момент те са се подхлъзнали, допрели са устни и са установили, че е много по-хубаво”, казал  Вон Брайънт, антрополог от Тексаския университет А&М.

Знам ги аз този тип учени, добре са ми известни. Преди време един твърдеше, че човекът е произлязъл от маймуната, само дето не можеше да посочи точно от коя  маймуна. И защо. Друг пък убеждаваше обществеността, че до върха на пирамидата египтяните са влачили многотонните камъни, поставени на платформа, намазана отдолу с мас, та да се `лъзга. И тази версия за малко да се приеме от публиката. Добре, че някой се сети да експериментира и се оказа, че маста се набива с пясък и цялата работа става, все едно дърпаш шкурка, пълна с камъни, върху друга шкурка. А най ме дразнят онези „учени”, които обясняват всичките познания на древните по астрономия и математика с нуждата да разберат кога трябва да се сее и кога – да се жъне. Абдали. То ако от агрономите така лесно се люпеха астрономи, вече щяхме да знаем всичко за Вселената, а не още да се чудим ще ни изненада ли зимата тази година или няма да ни изненада.

Но все пак това с подушването и подхлъзването като пряк път към целувката особено ми хареса, граждани. Аз досега се чудех защо никога не съм целувал Мишел Пфайфър, а то било, защото никога не съм я подушвал толкова отблизо, че да мога да се подхлъзна, да падна върху нея и така да установим, че ни е много хубаво заедно.

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегал, пообиколихме из самия Сенегал, а за последно имахме разни случки в самия Дакар. Днес отново поеамаме из Сенегал, да видим как се живее в едно сенегалско село и... да отпразнуваме заедно Коледа     Приятно четене:

Африка пеша

част пета

Коледа в Сенегал

  С голяма радост напуснахме Дакар и тръгнахме към

делтата на река Салуум,

запасени с храна и вода. Качи ни испанка със сенегалския си приятел, които отиваха към Гамбия. Заради закона за коли в Сенегал се наложило да регистрират колата си в Гамбия и сега трябва на всеки 40 дни да ходят до Гамбия. Оставиха ни в едно

село на име Тубакута до река Салуум

Делтата представлява огромно пространство от вода и многобройни острови и островчета. За да я разгледаме трябваше да вземем лодка. Мислехме, че ще договорим някой рибар да ни разходи срещу 5-10 евро, но се оказа, че рибарите искат повече пари от организираните екскурзии в къмпингите наоколо. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Срещнахме един французин, който каза, че е мениджър на еко къмпинг на един остров. Предложи ни да спим там срещу 40 евро на човек с включен трансфер с лодка. Обяснихме му, че обикаляме на стоп и спим на палатка и отказахме. Решихме да се задоволим с разходка пеша покрай реката. Той обаче ни настигна след малко и каза, че така и така има клиенти за острова, може да се качим на лодката с тях безплатно. Предложихме да дадем пари поне за бензина, но той каза, че не е проблем. Бяхме много щастливи от добрината на този французин, който дори не си каза името, нито го срещнахме повече. Возихме се 30 минути до острова и когато пристигнахме, шофьорът на лодката каза, че ще спим в неговата къща. Беше прекрасно – огромна, чиста река, с гори от всички страни и красиви птици. Островът беше доста див, с няколко селца по брега със сламени къщи и соларни панели. Намираше се в резерват и забраняваха на хората да изхвърлят боклуци и да убиват животни. Разхожадхме се навътре в острова, търсехме птици и маймуни, а през деня, когато жегата беше непоносима, се криехме под сянката на някой баобаб. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="На острова"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="въпреки че няма училище, на острова е пълно с деца"][/caption]

 

          На другия ден през нощта се върнахме със същата лодка и лодкарят отново настоя да спим в неговата друга къща в селото. Оказа се, че има две жени – една на острова и една в селото. Втората беше само на 32, а вече имаше 6 деца.

Децата в Сенегал са ужасно много.

Всеки мъж има поне една жена с по 5-6 деца, а понякога 2-3 жени с по 5-6 деца всяка. И тъй като жените обикновенно не работят, мъжът понякога трябваше да изхранва 15тина гърла. От там според нас идваше проблемът с бедността. Заплатите не бяха много по-ниски от България, но всяка заплата би била недостатъчна за такова семейство. Хората си мислеха, че колкото повече деца имат, толкова по-богати ще са на старини. Приемаха ги нещо като работна сила и още от малки ги караха да работят. Момиченцата на 3-4 години вече знаеха да готвят и да се грижат за бебета. Никой не ‘гледаше’ децата, бяха напълно самостоятелни. Никой не си играеше с тях, никой не ги учеше на нищо, въобще не им обръщаха внимание. А ако някое дете се разреве (защото примерно се е ударило до кръв), рискуваше да бъде набито, за да млъкне. Затова никой не ревеше – дори и бебетата.

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="къщата на нашите домакини в Тубакута"][/caption]

къщата на нашите домакини в Тубакута

След Тубакута продължихме

към едно селце в центъра на Сенегал,

където имахме уговорка с Джени – доброволка от Корпуса на мира. Джени живееше в кирпичена къща със сламен покрив навътре в пущинака, без ток и вода, със семейство от един мъж, който наричаше татко, с три жени, които наричаше майки и много, много деца – братя и сестри. На нас също ни дадоха сенегалски имена- Лора прекръстиха на Айза, а Евгени- на Ибу.

Изкарахме чудесни два дни на село, носехме вода от кладенеца, а вечер децата свиреха на тубите от вода и танцуваха африкански танци. Единия ден гледахме дълга, ожесточена борба. И при танците, и при борбата имаше някой с пръчка, който да укротява тълпата и да всява ред. Американците от Корпуса на мира са почти на всеки километър. В Сенегал само има 160 доброволци, чиято основна задача е да доставят информация от първа ръка директно на Американското правителство. Въпреки това Джени беше пич и научихме много неща за хората тук, защото тя говори местния език. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="така изглеждат типичните сенегалски ресторантчета - просто пейка и маса навън, тук закусваме сандвич с боб"][/caption] Успяхме да сготвим български манджи – леща и картофена яхния. Най-накрая нещо различно от риба с ориз.

Сенегалците

имаха 4-5 национални ястия, всичките с ориз и риба (понякога с месо) и отказваха да ядат каквато и да била друга манджа. Салати и супи нямаха, а зеленчуците използваха само за декорация на ориза. В центъра на ориза слагаха един цял картоф и един цял морков за цялото голямо семейство. Oбщо взето бяха доста консервативни, имаха определени правила за всичко и не можеха да приемат нищо ново. Като например – мъжете не можеха да вадят вода от кладенеца, да готвят и да перат. Хомосексуалистите бяха незаконни. Ако кажеш, че си гей, отиваш в затвора за 8 години и нямаш право да бъдеш погребан. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Семейството на Джени"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="От малки децата свирят много добре на импровизирани джембета и танцуват"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Плодът от баобаб, или както още го наричат „маймунски хляб“"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="на пазара в Кюр Сосе"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="599" caption="това се казва работа ;)"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Сушената риба е основна прехрана за по-бедните- когато няма пари за олио и готвене"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Ваденето на вода от кладенеца не е лесна работа. (Забележете концентрацията в очите на американката – бел.Ст.)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Всяка вечер цялото село се събира с кофи и легени около кладенеца"][/caption]

  [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Дървата за готвене се носят от далече"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption=""бащата" на Джени"][/caption] На 23.12 решихме да си направим коледен подарък –

сафари в резервата Бандия

Резерватът не беше съвсем естествен – повечето животни бяха донесени от различни части на Африка, но имахме близки срещи с носорози, крокодили, жирафи, антилопи. [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="почеши ме, моля :)"][/caption]

[caption id="" align="alignright" width="272" caption="Акаща газела"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="прастара костенурка...любимите ми"][/caption]

Коледата изкарахме скромно и самотно

- двамата на покрива на нашите домакини в Дакар, с 3 салати и чаша вино. Мислехме си за приятелите и семействата ни, които са далече, за сърмички и коледни сладки, които ги няма тук, за сняг и елхи. Нямахме даже ток, но пък имахме цялото звездно небе и луната над нас. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Каолак е един от най-мръсните градове в Сенегал. На стопа до Каолак ни качи сенегалец, живял 10 години в Париж и се върнал специално да се заеме с почистването на родния си град! Пожелахме му успех за смелото начинание :)"][/caption]

Каолак е един от най-мръсните градове в Сенегал. На стопа до Каолак ни качи сенегалец, живял 10 години в Париж и се върнал специално да се заеме с почистването на родния си град! Пожелахме му успех за смелото начинание :)

Върнахме се в Дакар

заради срещата с полицията и семейството на Осман, но както и очаквахме отново ни казаха ‘утре’. На другия ден отидохме решени, че ще седим в полицията докато не ни върнат парите. Изхарчихме много време и средства за транспорт. От нашия квартал Ямбул до районното на другия край на Дакар ни костваше 3 часа блъскане по автобусите и 2-3 евро в едната посока. Когато отново ни казаха, че парите в банката не са дошли и да дойдем утре, отговорихме, че ще протестираме пред полицията докато не се реши проблемът. Полицейският шеф се зае да отиде лично до къщата на Осман следобед и да направи каквото може. След цял ден чакане пред полицията, накрая бяхме възнаградени с цялата открадната сума (към 250 евро). Така им показахме, че с българи шега не бива.   [caption id="" align="aligncenter" width="457" caption="Ох, защо се захванах с тия българи ... ;)"][/caption] Справедливостта възтържествува и направи нашите празници по-добри. За пръв път ни се случва полицията да ни даде пари! Явно по Коледа наистина стават чудеса. Благодарим на всички за подкрепата. Благодарим на шефа на районното и на Йохан, който ни помогна и ни подслони през цялото това време. Пожелаваме си повече добри хора и позитивно мислене за по-добър свят. Честита Коледа на всички!  

Министърът на икономиката Трайчо Трайков би подал оставка, но само ако министър-председателят прецени, че е нужна такава санкция спрямо него заради действията на България, свързани със споразумението АСТА. Вчера Трайков обяви, че България ще спре процедурата по одобрение на спорното международно споразумение за борба с фалшификациите. Министърът пое пълната отговорност за подписването на споразумението, въпреки че преговорите са започнали още през 2006 г. при предходното правителство, съобщава dnevnik.bg. Тъй като няма настъпили обществени вреди, смятам, че стъпката, която предпирех с предложението, внесено в Министерския съвет, е достатъчно прагматичен начин за поемане на отговорност, заяви Трайков. Бях убеден че това споразумение е добро за България. И до ден днешен експертите продължават да смятат, че положителните страни в споразумението са повече от отрицателните, обясни министърът по повод решението България да се оттегли от споразумението, коментира още министърът. Той обяви още, че първоначалните изчисления на екипа му показват, че ще са нужни допълнително 10-12 млн. лв., за да се справи ведомството му с новите си задължения за контрол над дейността и състоянието на язовирите и каскадите в страната. Вече са проверени 103 язовири, като за шест от тях е установено, че имат нужда от ремонти и източване, за да се предотвратят наводнения. Днес Трайчо Трайков събира всички областни управители, за да обобщят техническата информация за язовирите и готовността им да посрещнат снеготопенето. Според първоначалната справка, изискана след наводнението в село Бисер, потенциално опасните язовири в страната са между 500 и 600. Те трябва да бъдат проверени до 20 февруари.

…..И ги облича върху кутийките и бурканчетата… кой, кой?

Невероятната Вихра, разбира се. Вижте този път какво е измислила… прочетете цялата статия

HTC може да е един от първите производители на смартфони, които ще получат PlayStation сертификат, според доклад на Pocket-Lint, позовавайки се анонимни източници.

Харесвам и QR кодовете, и NFC технологията. С BlackBerry 9900, за което ще разказвам по-подробно скоро, мога да пробвам и двете, но май е твърде рано. Изглежда сме твърде заети да се чудим какви са предимствата и недостатъците им и дали изобщо има смисъл от …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     QR кодове събират пари за добри каузи

     Докато се чудим доколко успешни, смислени и лесни за възприемане са QR кодовете като инструмент в ма...
  2. 

     Да продаваш мобилно с QR кодове като John Lewis

     Представете си, че сте застанали до спирката на автобуса и чакате. Зад вас има плакат на верига унив...

Pinterest буквално избухна като социална мрежа. Все повече мои приятели ми искат покана за сайта. Ако все още не сте се включили в най-интересната нова социална мрежа за 2012 година, можете да го направите след регистрация тук. Ако пък се затруднявате по някакъв начин, посочете ни …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Проучване: Pinterest препраща повече трафик отколк...

     Pinterest, интернет сайтът, който позволява на хората да събират и да споделят снимки онлайн, като г...
  2. 

     С пренасочването на трафик сайтовете за социални м...

     Според престижния маркетинг сайт е-маркетер социални сайтове като Тumblr, Meebo и Pinterest не само ...

През изминалите два дни Европейската комисия и Щатските регулатори дадоха зелена светлина на сделката на стойност $12.5 млрд.

Доста интересни данни са извадили добре познатите ни приятели от comScore. Последното проучване, което те са провели, има за цел да проследи растежа на най-голямата социална мрежа в света, Facebook. Данните ни показват растежа на Facebook за последните 5 години. Периодът, който е обхванат от comScore, …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Британските статистики за социални мрежи през 2011

     С настъпването на новата година е време да бъде направена равносметка на изминалата и случилото се в...
  2. 

     Google свали възрастовата граница до 13 години

     Google току-що обяви, че намалява възрастовата граница до 13 години.Това означава, че всички, които ...

Разкажи ни с какво се занимаваш? Работя като PR експерт в Social Me, а от скоро съм в кратък “творчески отпуск”, тъй като продължавам образованието си в Рим. Старая се да не изоставам нито с работата, нито с обучението.   Какво мислиш като цяло за …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     „Бизнесът у нас не вярва в силата и ефективн...

       Решихме да попитаме един от най-влиятелните и разбиращи онлайн маркетинг специалисти в Българ...
  2. 

     5 ДОБРИ ПРИЧИНИ БИЗНЕСЪТ ВИ ДА ИМА БЛОГ

     Докато предполагате, че Вашият бизнес няма нужда от блог, всъщност има редица причини, поради които ...

С напредъка на технологиите не само интернет започва да променя нашия живот, но и самите технологии се намесват все по-сериозно в офлайн света. Последните проучвания показват, че учениците могат да спестят до 80% от разходите за учебници и задължителна литература, ако използват техния електронен вариант. …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Как да спечелите приятели във Facebook с музика и ...

     Искате ли да имате повече приятели във Facebook? Тогава задължително слушайте най-новата музика или ...

По данни на НСИ от 2011 г. в България има седем града с население над 100 000 души и това са:

Класация по население

1. София (1 202 761 души)
2. Пловдив (338 153 души)
3. Варна (334 870 души)
4. Бургас (200 271 души)
5. Русе (149 642 души)
6. Стара Загора (138 272 души)
7. Плевен (106 954 души)

По последни данни (отново от НСИ), площта на същите тези градове като административно-териториални единици е следната:

Класация по площ

1. София (492 кв. км)
2. Бургас (254 кв. км)
3. Варна (154 кв. км)
4. Русе (127 кв. км)
5. Пловдив (102 кв. км)
6. Стара Загора (86 кв. км)
7. Плевен (85 кв. км)

Русе по-голям от Пловдив?! Бургас по-голям от Варна?!

Зачудих се и реших да използвам пряко сравнение „на око“ чрез оцветяване и скриване на съответните слоеве в Google Maps… (тук е мястото да кажа, че ако на някой са му необходими изображенията, просто е нужно да се свърже с мен). Най-трудно беше „изрязването“ на крайните квартали, т.е. докъде би следвало да стига всеки град… Тук може и да се разсърдите (особено ако съм отрязал вашият квартал), но приех, че ако „разкъсването“ на квартала е прекалено голямо, той (все още) няма място в общия силует на града. Който не е съгласен, да се занимава той с „изрязването“. Ето и крайният резултат, т.е. какво би се получило, ако лепнем София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен едни до други:

Сигурен съм, че картинките ви се струват интересни, но за да добиете още по-ясна представа, направих пряко сравнение „всеки срещу всеки“:

Е, как ви изглежда?

Подобни публикации

• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (9)
• 17.02.2012 -- София в сравнение с големите градове по света (5)
• 10.11.2011 -- Опростена карта на регионалните диалектни и жаргонни изрази в България (32)
• 04.05.2011 -- Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня (2)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (9)
• 27.12.2010 -- Една тъжна коледна приказка (11)
• 14.03.2010 -- 100 национални туристически обекта (20)
• 05.04.2012 -- 24 незабравими часа в Солун (4)
• 16.08.2011 -- Да изчистим България! (1)
• 01.06.2011 -- Mind the Gap (16)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (9)
• 20.12.2010 -- Българите официално са най-нещастните хората на планетата (17)
• 06.09.2010 -- Десет причини да празнувате на 6-ти септември (3)
• 12.03.2012 -- VW Club Fest 2012 (0)
• 10.03.2012 -- Супер Марио и лепящи листчета (3)
• 29.02.2012 -- Най-високите сгради и съоръжения в България (и малко за ТВ-кулата в Русе) (3)
• 22.01.2012 -- Шофьорите в Европа и шофьорите в София (0)
• 12.12.2011 -- Трамвайни неволи (4)
• 29.08.2011 -- София – може би малко по-зелена, отколкото си мислим! (10)
• 27.07.2011 -- Разменени лога на български компании (3)

По данни на НСИ от 2011 г. в България има седем града с население над 100 000 души и това са:

Класация по население

1. София (1 202 761 души)
2. Пловдив (338 153 души)
3. Варна (334 870 души)
4. Бургас (200 271 души)
5. Русе (149 642 души)
6. Стара Загора (138 272 души)
7. Плевен (106 954 души)

По последни данни (отново от НСИ), площта на същите тези градове като административно-териториални единици е следната:

Класация по площ

1. София (492 кв. км)
2. Бургас (254 кв. км)
3. Варна (154 кв. км)
4. Русе (127 кв. км)
5. Пловдив (102 кв. км)
6. Стара Загора (86 кв. км)
7. Плевен (85 кв. км)

Русе по-голям от Пловдив?! Бургас по-голям от Варна?!

Зачудих се и реших да използвам пряко сравнение „на око“ чрез оцветяване и скриване на съответните слоеве в Google Maps… (тук е мястото да кажа, че ако на някой са му необходими изображенията, просто е нужно да се свърже с мен). Най-трудно беше „изрязването“ на крайните квартали, т.е. докъде би следвало да стига всеки град… Тук може и да се разсърдите (особено ако съм отрязал вашият квартал), но приех, че ако „разкъсването“ на квартала е прекалено голямо, той (все още) няма място в общия силует на града. Който не е съгласен, да се занимава той с „изрязването“. Ето и крайният резултат, т.е. какво би се получило, ако лепнем София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен едни до други:

Сигурен съм, че картинките ви се струват интересни, но за да добиете още по-ясна представа, направих пряко сравнение „всеки срещу всеки“:

Е, как ви изглежда?

Подобни публикации

• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (7)
• 10.11.2011 -- Опростена карта на регионалните диалектни и жаргонни изрази в България (31)
• 04.05.2011 -- Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня (2)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (8)
• 27.12.2010 -- Една тъжна коледна приказка (11)
• 14.03.2010 -- 100 национални туристически обекта (20)
• 16.08.2011 -- Да изчистим България! (0)
• 01.06.2011 -- Mind the Gap (12)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (8)
• 20.12.2010 -- Българите официално са най-нещастните хората на планетата (17)
• 06.09.2010 -- Десет причини да празнувате на 6-ти септември (3)
• 22.01.2012 -- Шофьорите в Европа и шофьорите в София (0)
• 12.12.2011 -- Трамвайни неволи (3)
• 29.08.2011 -- София – може би малко по-зелена, отколкото си мислим! (9)
• 27.07.2011 -- Разменени лога на български компании (3)
• 04.07.2011 -- Намерено е куче! (0)
• 27.06.2011 -- До хотел „Писка“ или надписи от столичния градски транспорт (3)
• 07.06.2011 -- Хотели и звезди (9)
• 08.05.2011 -- Сердика vs. Активия (10)
• 21.04.2011 -- Алгоритми за сортиране, обяснени с танци (3)

Политиката на Бойко Борисов започва да дава плодове. България оглави изследване на на Eurochambers – Европейската асоциация на търговско-промишлените палати и най-представителната организация на бизнеса на Стария континент, по състояние на бизнес климата за 2012 г. Изследването се базира на анкети сред членовете на асоциацията, които споделят очакванията си за развитието на техния бизнес. В [...]