След като отново цените на горивата достигнаха рекордни върхове, мисля че тази статия би могла да е от полза. Публикувал съм този текст през лятото на 2008 година, актуална е и днес. Има много опаквания за високите цени на горивата! А не може ли да бъдем по-пестеливи в разхода на гориво?! Ето няколко съвета: Карайте [...]

Проекта Jetpack излезе от експериментален стадий преди доста дълго време и Пакета за Разработване на Софтуер (Software Development Kit – SDK) за добавките на Mozilla, както е известен сега, достигна версия 1.5. За дълго време той получаваше малки обновления и подобрения, но това което прави последната версия по-специална е поддръжката му за мобилни добавки - нещо, което със сигурност ще зарадва разработчиците и потребителите. “За първата версия на мобилната съвместимост, ние включихме ППС (Приложно-Програмен Интерфейс) “page-mod”, който ще позволи на разработчиците да създадат модификации на уеб съдържание в собствените си добавки. Това е доста полезно за създаването на мобилни версии на сайтове, които нямат добра мобилна поддръжка,” обясниха от Mozilla. Мобилните добавки се поддържат само от билдовете “Nightly” и “Aurora” на Firefox и са с нативен Android потребителски интерфейс. Това означава, че версията на Firefox за Android ще стане много по-интересна. Добавките бяха най-важната характеристика на Firefox, когато браузера беше пуснат и те могат да отбележат голямо предимство във войната между мобилните браузъри, по-специално след като Chrome за Android вече е достъпен.

Лекторите на Форум Здраве 2012:
КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ

—

Калин е роден и израснал в София, където завършва и Националната природоматематическа гимназия. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно”. Записва медицина във Висшия медицински институт - София, където завършва през 1996г., след което специализира психиатрия. По време на следването си работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра. В първите четири години след завършването си работи като психиатър в Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски”. Успоредно с това започва да пише за вестници и списанията: SAX, Егоист, Клуб М, Ева, Едно и Night life. През 2000г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист за ТВ и радио предаванията Квартал, Лица, Каналето, Досиетата Хъ (Дарик радио), Шаш и Пълна лудница.

През март 2010г. учредява, заедно с група водещи сценаристи, Сдружение на българските телевизионни сценаристи. Учредител е и на Асоциация на писателите в България. Издал е десет книги – пет сборника с разкази, две стихосбирки и два романа. Единият от тях е Алкохол, разглеждащ алкохолната зависимост и спасението от нея. Романът е награден като най-търсената книга за 2010г. Другият е Лудост, който разказва за драмата на един млад психиатър. Калин е номиниран четири пъти за наградата Хеликон, а също така е носител на Европейската награда за литература. Има дъщеря на 16 години. На Форум Здраве, той ще говори за „Храната. Моят път към здравето.”

—

Горичка: Най-хубавият ден?
Калин: Опитвам се да е всеки ден.

Най-голямата спънка?
Хората, които не разбират, че животът е единствен дар и трябва да се живее щастливо.

Най-лесното нещо?
Да се живее. То е и най-трудното. Но е и най-лесното. То е.

Най-голямата грешка?
Да се очаква щастие на готово. Да се очаква смисъл, несъздаден от самите нас.

Коренът на всички злини?
Човешката ни природа. Но това е и коренът на всички добрини. Добро и зло са все пак едни малки, човешки категории. Да речем, че не са като атомната маса.

Най-хубавото развлечение?
Разходката сред пролетна планина.

Най-лошото поражение?
От собствените слабости.

Най-добрите учители?
Всичко е добър учител за този, който има ум да се научи.

Най-първата необходимост?
Спокойствието.

Най-голямото щастие?
Просветлението.

Най-голямата тайна?
Пътят към просветлението.

Най-неприятният недостатък?
Глупостта.

Най-опасният човек?
Може би – прекалено самоувереният.

Най-коварното чувство?
Чувството за безсмъртие и самодоволството.

Най-красивият подарък?
Жълто лале с капчици роса по него.

Най-необходимото?
Вътрешният мир.

Най-краткият път?
Към какво?

Най-приятното усещане?
За спокойствие и мир със себе си.

Най-добрата защита?
Спокойствието.

Най-доброто лекарство?
Спокойствието.

Най-доброто удовлетворение?
Спокойствието.

Най-мощната сила на света?
Мъдростта. Която съдържа в себе си спокойствието.

Най-стимулиращият дар?
Добра, честна дума в труден момент.

Единствената реалност?
Тази тук.

Здравето е?
Разкош

За какво ще ни разкажете на Форум Здраве?
За това какъв бях и какъв станах. Или за пътя на здравето.

—

Форум Здраве
17 март 2012

PaperChair е еко-кресло, направено от 100% рециклирани материали, сред които пшенично брашно с изтекъл срок на годност и стари вестници. Авторите са Peter Plantan и Nusa Zupanc – студенти от Словенския Факултет по архитектура. С този проект те печелят първа награда в Architecture Workshop AWR Awards.

За да изработят този уникален стол, словенските студенти приготвили лепило от брашното и го смесили със ситно нарязани стари вестници. С тази смес и стар дунапрен те изработили формовъчен калъп, около който налепили тънки ленти отново от стари вестници. Столът се състои от 9 еднакли компонента, всичките изработени по този начин.

Наистина великолепна и практична идея, чиито автори напълно заслужават присъденото им отличие!

По материали от: inhabitat

Най-актуалният скандал в държавата е за цените на лекарствата на българския производител Софарма, които в съседни страни са в пъти по-ниски, отколкото в България. Зам.-министърът на здравеопазването Гергана Павлова се раздели с поста си. Проправителствените медии на Делян Пеевски я обвиниха, че е "фармацевтичен октопод", човек на Софарма. Наистина, от 2004 до 2008 година тя е била мениджър в “Софарма трейдинг“. 

За подобен случай, но в енергетиката писа преди време Биволъ. Назначеният при ГЕРБ Директор на Дирекция "Продажба на електроенергия" в АЕЦ "Козлодуй" Мартин Тафров отговаря за търговете за продажба на ток, а преди това е работил в една от фирмите, търговци на ток. Същата фирма печели търговете след като Тафров е назначен на поста.

Търгове със завързани очи

В тръжните обяви на АЕЦ липсват най-важните параметри: какъв е целият обем от енергия, който се предлага за продажба и каква е минималната цена, от която да започне наддаването. Тези параметри са обявени на участниците в търговете за продажба на ток от другото държавно предприятеи ТЕЦ "Марица-изток" 2.

Фирмите-кандидати свързани с Мартин Тафров обаче печелят въпреки оскъдната информация. Това са "АВВ Електрифициране" на Бистра Акова и "Енерджи маркет" – където прокурист е Илко Аков. През 2008 г. в управлението на "Енерджи Маркет" е Мартин Тафров, заедно със съветника на Станишев - Костадин Сирлещов, известен покрай скандалната справка на ДАНС, описваща маневрите на неговия приятел - "консултанта" Стефан Гамизов. Също така през 2008 г. Мартин Тафров представлява кипърската офшорка POOL ENER HOLD LIMITED, акционер на "Енерджи маркет" (виж приложения документ).

Преди това, през 2006 г. Мартин Тафров е член на УС на "Асоциацията на търговците на електроенергия в България", заедно с Николай Вузев и Румяна Георгиева.

Баща му Даниел Тафров, шеф на НЕК при правителството "Костов" е един от хидроинженерите, които Ахмед Доган ангажира, за да свършат реалната работа по проектите, за които получи огромен консултантски хонорар.

"Дежа вю" с търговията на тока от АЕЦ "Козлодуй"

Преди две години, през лятото на 2009 г. в пресата се коментираше, че е започнала проверката на търговията с ток от АЕЦ, резултатите от която така и не станаха известни на обществото. Старата песен обаче се повтаря. Опорочени търгове, свързани лица и очевиден ефект върху крайните потребители от непрозрачните условия и селекцията на "правилни" търговци.

От тях зависят цените към промишлените потребители, а в крайна сметка това влияе на себестойността на българското производство. В "правилните" посредници остават и големите печалби за сметка на крайните потребители.

Отделен въпрос е на каква цена се продават изнесените в чужбина количества ток. Прокуратурата още разследва сделки на свързаната със сръбски и български олигарси фирма EFT, която е продавала в чужбина ток, закупен от НЕК, на цени в пъти по-ниски отколкото цените за българските потребители.

Вместо заключение може отново да цитираме американските дипломатически грами изтекли в Wikileaks: "По-близък поглед към сектора разкрива идеалната среда за източване и злоупотреби. Представляващ голям процент от благосъстоянието на страната, енергийният сектор е изолиран бранш на клубен принцип, доминиран от няколко играча с мъртва хватка върху обществените поръчки и с непропорционално голямо влияние върху взимащите решения в правителството и в националната енергийна политика"

{gallery}turg_nek{/gallery}

В един от американските дипломатически доклади от София, публикувани от Биволъ и Wikileaks са посочени основните играчи в така наречената "енергийна мафия" в България - кръгове от фирми около Богомил Манчев, около Красимир Георгиев (съученик на Румен Овчаров) и около Христо Ковачки. "Манчев и Георгиев са вездесъщи в сектора още от началото на 90-те години, докато Ковачки се смята за нов играч", пишат дипломатите.

Една съвсем актуална информация за търговията с тока от АЕЦ "Козлодуй", получена от Биволъ, потвърждава жизнеността на тази "енергийна мафия". Старите играчи Манчев и Георгиев явно са непреходни и при новото правителство на ГЕРБ, но в "разпределението на баницата" се включва и сегашната власт чрез назначени свързани лица. От разследването става ясно също, че държавата активно помага на "енергийната мафия" чрез нагласени търгови процедури.

Търг със завързани очи

В България има две държавни предприятия за производство на ел. енергия - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток" 2. Те провеждат два пъти в годината търгове за продажба на ел. енергия на търговци за вътрешния пазар - за периодите 1.01-31.06 и 31.06-31.12. Летният търг на АЕЦ "Козлодуй" беше проведен на 22 юни.

Със заповед на Изпълнителния директор на централата Костадин Димитров - №АД 1801/15.06.2011 год. е открита тръжната процедура за лятната продажба. Фрапиращо е, че в условията на търга, които са обявени публично за участниците, липсват най-важните параметри:

- Какъв е целият обем от енергия, който се предлага за продажба и

- Каква е минималната цена, от която да започне наддаването?

За справка, при търга в ТЕЦ "Марица-изток" 2 тези условия са обявени предварително на участниците.

Като условие за участие е посочено да се представи към книжата на всеки участник и ценова оферта, която е запечатана в отделен непрозрачен плик.

Търгът се провежда от комисия в състав: Мартин Тафров - председател (Директор на Дирекция "Продажба на електроенергия" в АЕЦ "Козлодуй"), Галина Петрова- юрисконсулт, Димитрина Маркова – главен счетоводител, Христина Горанова и Таня Драголова – експерти в дирекция "Продажба на електроенергия".

Този така наречен търг се провежда на 22 юни от 13.30 часа. След отваряне на офертите представителите на фирмите са помолени да напуснат залата, защото запечатаните пликове с ценовите предложения ще се отворят и разгледат от комисията при закрити врати.

След един час комисията кани представителите на фирмите и им съобщава коя фирма колко ток е поискала да закупи (обем на офертата). За минималната цена председателят Тафров обяснява, че предния ден (21 юни) Съветът на директорите на АЕЦ "Козлодуй" е взел решение, с което определя минималната цена, под която Kомисията не трябва да класира оферти, но към момента на провеждане на търга комисията не е запозната с това условие.

Комисията обявява, че ще работи извън работно време на 22 юни с цел до края на другия – 23 юни да бъдат обявени резултатите. До днес обаче няма обявено решение за класиране на фирмите.

"Правилните" фирми печелят?

За да имат някакъв шанс в гореописната схема, участниците трябва да имат или ясновидски способности, или достъп до липсващата информация, което е по-правдоподобнo. В тази игра на карти със завързани очи, единствено имащите вътрешна информация за основните условия - обем на тока за продажба и най-вече за цената - могат да подготвят печеливша оферта.

Обемът на продаваната енергия – например 1000 MWh, е скрита величина, чрез която може да се определи до коя фирма да спре търга. Ако някоя от класираните фирми не е удобна се спира до нея като се обявява, че обемът за продажба, който преди това никой не е знаел, е изчерпан.

Фирмите закупили тръжна документация са 24 на брой. Интересен факт е, че в началото на „процедурата" е елиминирана фирмата "Енерджи съплай" защото превода за банковата и гаранция бил внесен по евровата вместо по левовата сметка на АЕЦ. "Енерджи съплай" е собственост на Соня Кадиева - съпруга на Георги Кадиев.

Банковите гаранции за участие в търга са внесени в Корпоративна търговска банка която обслужва АЕЦ "Козлодуй". Според секретен американски доклад КТБ се явява и таен партньор на "Риск инженеринг" на Богомил Манчев. Друга фирма свързана с Манчев - "ЕФГ", е конкурент на фирмата на Кадиева в търга.

Биволъ прогнозира, че в клуба на печелившите фирми, които предстоят да бъдат оповестени, членуват следните дружества:

1. Кръгът "Богомил Манчев":

"Аркадия сървис" - акционери са синът на Николай Вузев – Александър и Владимир Манолов – офицер от Държавна сигурност и бивш директор на НСС. През 2008 г. Манолов, Вузев и сръбския олигарх Вук Хамович са заедно в Управителния съвет на фирмата "Собел Сървис".

"ЕФГ" (енергийна финансова група) - собственост на Николай Вузев. Тук изплува скандалната фирма EFT-България на Вузев, в съдружие с Богомил Манчев и сръбския олигарх Вук Хамович, която преди няколко години продаде огромни количества ток на дъмпингови цени в Словения и Гърция.  Разследването по този казус в крайна сметка опря до експертиза, искана от прокуратурата, каквато все още не е изготвена.

2. Кръгът "Фронтиер" е представен от "Енерджи МТ" на Румяна Георгиева, съпруга на Красимир Георгиев, съученик на Румен Овчаров.

3. Кръг от фирми близки до управляващите

Най-явният конфликт на интереси идва от фирмите-кандидати свързани с Мартин Тафров, назначен за директор в АЕЦ миналото лято, който е председател на комисията определяща резултатите от търга.

Това са "АВВ Електрифициране" на Бистра Акова и "Енерджи маркет" – където прокурист е Илко Аков. През 2008 г. в управлението на "Енерджи Маркет" е Мартин Тафров, заедно със съветника на Станишев - Костадин Сирлещов, известен покрай скандалната справка на ДАНС, описваща маневрите на неговия приятел - "консултанта" Стефан Гамизов. Също така през 2008 г. Мартин Тафров представлява кипърската офшорка POOL ENER HOLD LIMITED, акционер на "Енерджи маркет" (виж приложения документ).

Преди това, през 2006 г. Мартин Тафров е член на УС на "Асоциацията на търговците на електроенергия в България", заедно с Николай Вузев и Румяна Георгиева.

Баща му Даниел Тафров, шеф на НЕК при правителството "Костов" е един от хидроинженерите, които Ахмед Доган ангажира, за да свършат реалната работа по проектите, за които получи огромен консултантски хонорар.

4. В списъка на печелившите очакваме да видим още и някои станали вече традиционни контрагенти за тока от АЕЦ : "ДАНС Енерджи" (с участие на бивши ченгета, търгували с петрол), "АТЕЛ България" – собственост на швейцарци, както и "Балкан алфа енерджи" с гръцки собственици.

"Дежа вю" с търговията на тока от АЕЦ "Козлодуй"

Преди две години, през лятото на 2009 г. в пресата се коментираше, че е започнала проверката на търговията с ток от АЕЦ, резултатите от която така и не станаха известни на обществото. Изглежда и това лято старата песен ще се повтори с известните изпълнители. Новост е обаче, че Мартин Тафров вече не е представител на търговците, а на държавата.

Освен, че търгът е очевидно опорочен, за което вероятно ще се наложи да се произнесе КЗК, очевиден е ефектът върху крайните потребители от непрозрачните условия и селекцията на "правилни" търговци, "посветени" за необявената цена и наддаващи само стотинки. От тях зависят цените към промишлените потребители, а в крайна сметка това влияе на себестойността на българското производство. На практика в "правилните" посредници остават и големите печалби за сметка на крайните потребители.

Вместо заключение може отново да цитираме американските дипломатически грами изтекли в Wikileaks: "По-близък поглед към сектора разкрива идеалната среда за източване и злоупотреби. Представляващ голям процент от благосъстоянието на страната, енергийният сектор е изолиран бранш на клубен принцип, доминиран от няколко играча с мъртва хватка върху обществените поръчки и с непропорционално голямо влияние върху взимащите решения в правителството и в националната енергийна политика"

{gallery}turg_nek{/gallery}

Каролине фон Хановер, принцеса на Монако, влезе в историята на съдилищата  с делата си срещу медиите за нарушаване на неприкосновеността на личния й живот. Съдът  за правата на човека през 2004 г. се произнесе в нейна полза и това решение предизвика истинско недоволство от страна на медиите.

На 7 февруари 2012 Съдът – Голяма камара  с участието на съдия Здравка Калайджиева – се произнесе по две дела, свързани с личния живот на публичните фигури.

Axel Springer AG

Фирмата жалбоподател, Axel Springer AG, регистрирана в Германия, е издател на Bild.  Вестникът публикува статии и снимки за X, добре познат телевизионен актьор, арестуван в Мюнхен за притежание на кокаин. Съдът в Хамбург забранява по-нататъшно публикуване и постановява, че правото на защита на личността X надделява над обществения интерес хората да бъдат информирани, дори истинността на фактите да не се оспорва.

Axel Springer AG твърди, че забраната за публикуване на статиите е в нарушение на член 10 ЕКПЧОС.

Von Хановер (№ 2)

Жалбоподателите са принцеса Каролин фон Хановер и съпругът й принц Ернст Аугуст фон Хановер. Принцеса Каролин системно се опитва да предотврати публикуването на снимки от личния си живот в пресата. В решение от 2004 г. ЕСПЧ постановява, че  правото на принцеса Каролин на личен живот не е било достатъчно защитено в Германия. Позовавайки се на стандартите, установени в това решение, години по-късно принцеса Каролин и принц Ернст търсят съдебна забрана срещу публикуването на техни снимки, но получават откази в Германия.

Фон Хановер твърдят, че съдилищата не са взели предвид решението от 2004  и има  нарушение на чл.8 ЕКПЧОС.

Накратко какво решава Съдът:

•     Axel Springer AG v Germany

Актьорът сам е разкрил подробности около личния си живот в редица интервюта.  Има потвърждение на информацията от органите на прокуратурата и липсват достатъчно силни основания да се запази анонимността на актьора. Информацията, разкрита от Springer, е била потвърдена от прокурор  в други медии. Не са разкривани подробности за личния живот на актьора, а главно за задържането му и за резултата от наказателното производство срещу него. Няма недоказани твърдения.

Ограниченията не са пропорционални на законната цел за защита на личния живот на актьора. Нарушение на член 10.

•     Von Hannover  v Germany  (No. 2)

Лицата са публични фигури. Съдът приема, че снимките, в контекста и на публикациите, допринасят за дискусии от обществен интерес. Не са представени  доказателства, че снимките са били взети в обстановка на тормоз. Германските съдилища са преценили внимателно баланса на правото на информация  и правото на жалбоподателите на зачитане на личния живот. По този начин те са взели предвид съдебната практика на Съда, включително решението от 2004 г. Каролине фон Хановер срещу Германия.

Няма нарушение на член 8.

*

Първите анализи на двете равнопоставени [106], но конкуриращи се права са посветени на стандартите:

•     Дали информацията допринася за дебати от обществен  интерес [109];
•     Колко добре е известно лицето /публични фигури [110];
•     Съгласие, форма, обем на публикацията, аудитория [111][112];
•     Обстоятелства, при които са направени снимките, доколко сериозна е намесата в личната сфера  [113].

Каролине фон Хановер, принцеса на Монако, влезе в историята на съдилищата  с делата си срещу медиите за нарушаване на неприкосновеността на личния й живот. Съдът  за правата на човека през 2004 г. се произнесе в нейна полза и това решение предизвика истинско недоволство от страна на медиите.

На 7 февруари 2012 Съдът – Голяма камара  с участието на съдия Здравка Калайджиева – се произнесе по две дела, свързани с личния живот на публичните фигури.

Axel Springer AG

Фирмата жалбоподател, Axel Springer AG, регистрирана в Германия, е издател на Bild.  Вестникът публикува статии и снимки за X, добре познат телевизионен актьор, арестуван в Мюнхен за притежание на кокаин. Съдът в Хамбург забранява по-нататъшно публикуване и постановява, че правото на защита на личността X надделява над обществения интерес хората да бъдат информирани, дори истинността на фактите да не се оспорва.

Axel Springer AG твърди, че забраната за публикуване на статиите е в нарушение на член 10 ЕКПЧОС.

Von Хановер (№ 2)

Жалбоподателите са принцеса Каролин фон Хановер и съпругът й принц Ернст Аугуст фон Хановер. Принцеса Каролин системно се опитва да предотврати публикуването на снимки от личния си живот в пресата. В решение от 2004 г. ЕСПЧ постановява, че  правото на принцеса Каролин на личен живот не е било достатъчно защитено в Германия. Позовавайки се на стандартите, установени в това решение, години по-късно принцеса Каролин и принц Ернст търсят съдебна забрана срещу публикуването на техни снимки, но получават откази в Германия.

Фон Хановер твърдят, че съдилищата не са взели предвид решението от 2004  и има  нарушение на чл.8 ЕКПЧОС.

Накратко какво решава Съдът:

•     Axel Springer AG v Germany

Актьорът сам е разкрил подробности около личния си живот в редица интервюта.  Има потвърждение на информацията от органите на прокуратурата и липсват достатъчно силни основания да се запази анонимността на актьора. Информацията, разкрита от Springer, е била потвърдена от прокурор  в други медии. Не са разкривани подробности за личния живот на актьора, а главно за задържането му и за резултата от наказателното производство срещу него. Няма недоказани твърдения.

Ограниченията не са пропорционални на законната цел за защита на личния живот на актьора. Нарушение на член 10.

•     Von Hannover  v Germany  (No. 2)

Лицата са публични фигури. Съдът приема, че снимките, в контекста и на публикациите, допринасят за дискусии от обществен интерес. Не са представени  доказателства, че снимките са били взети в обстановка на тормоз. Германските съдилища са преценили внимателно баланса на правото на информация  и правото на жалбоподателите на зачитане на личния живот. По този начин те са взели предвид съдебната практика на Съда, включително решението от 2004 г. Каролине фон Хановер срещу Германия.

Няма нарушение на член 8.

*

Първите анализи на двете равнопоставени [106], но конкуриращи се права са посветени на стандартите:

•     Дали информацията допринася за дебати от обществен  интерес [109];
•     Колко добре е известно лицето /публични фигури [110];
•     Съгласие, форма, обем на публикацията, аудитория [111][112];
•     Обстоятелства, при които са направени снимките, доколко сериозна е намесата в личната сфера  [113].

Както подсказва заглавието, изглежда, че компанията Adobe е стартирала партньорство с Google за разработване на Flash Player плъгина само за уеб браузъра Google Chrome. Това ще стане през тази година и възможността за сваляне на Flash Player плъгина за платформата Linux от сайта на Adobe ще бъде изцяло спряна. “За версии от 11.2 нагоре, плъгина за браузъри Flash Player за Linux ще бъде достъпен чрез “Pepper” ППС (Приложно-Програмен Интерфейс) като част от браузъра Google Chrome и повече няма да е достъпен за директно сваляне от сайта на Adobe.” – се казва в съобщение, публикувано в блога на Adobe. Това е лоша новина, тъй като Flash Player плъгина повече няма да бъде достъпен в която и да е Linux дистрибуция, освен ако потребителите не използват Google Chrome (предварително инсталиран или не). Да се надяваме основните разработчици на браузъри като Mozilla и Opera да добавят поддръжка на плъгини в Pepper-стил в продуктите си.

• Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мъдите се клатят, ама не падат! — на митинг по случай откриването на нова текстилна фабрика в Казанлък, 1964 г.
• Това е политиката - да се слееш с народа. — В предаването "Всяка Неделя"

От уикито за Тодор Живкав

В това издание слушаме нови сингли от Bev Lee Harling, Freethinker Funk Essence, The Dustaphonics и Speedometer заедно с Martha High. Наслаждаваме се на един от риедитите на софийския диджей и продуцент Ramsey Hercules като анонс към едно бъдещо интервю с него. Новите албуми са Train To Your Lover (2011, Double Back) на The Pepper Pots, Mercato (18.04.2011, Mental Groove) на Imperial Tiger Orchestra и компилацията Cinematic Soul (2011, Truth & Soul). Припомняме си и някои от нереално красивите песни на Nina Simone.

Германският “gray hat” хакер D35m0nd142 бавно, но сигурно става все по-известен с това, че открива уязвимости във важни сайтове. Той пак успя да го направи и този път проникна в сайта на Армията на САЩ, и вече за втори път придоби неоторизиран достъп до mysql.com. Той се е възползвал от уязвимостите чрез Blind SQL Injection. Хакерът е успял да придобие достъп до официалния сайт на най-известния софтуер за бази от данни с отворен код. “Администраторите бяха предупредени миналият път. Оправете сайта. Опасно е,” е съобщението на D35m0nd142. Другият сайт, в който той успял да преодолее сигурността е този на Центъра за Комбинирани Оръжия на Армията на САЩ (usacac.army.mil). Подобно на сайта на MySQL, и този сайт е имал същата уязвимост и хакера се е възползвал от нея чрез Blind SQL Injection. За да докаже, че е придобил достъп, хакерът е публикувал примерна информация от сайта на Армията на САЩ. Той твърди, че не е причинил никакви щети на сайта и че “веднага” е предупредил администраторите на сайта.

В британския вестник Daily Telegraph изтече информация, че местното правителство планира да принуди доставчиците на интернет да записват и съхраняват информацията за активността на потребителите в световната мрежа. По същия начин ще се процедира и с телефонните есемеси. Мотив за безпрецедентното шпиониране на гражданите е желанието за по-успешна борба с тероризма. Предложението е наречено Communications Capabilities Development Programme и в него се подчертава, че телефонните разговори няма да се записват масово. Същото важи и за съдържанието на съобщенията по електронната поща. Ще се съхраняват телефонните номера, с които контактуват обикновените граждани, имейл адресите на хората, с които си пишат и профилите на физическите лица в социалните мрежи. Съхраняваната информация ще позволи да се знае кой с кого контактува по телефона и чрез интернет, и какви сайтове посещава – без значение дали човекът е заподозрян в престъпление или не. Държавата ще записва и текста на разговорите в системите на големите онлайн игри, както и чатовете чрез инструментите на Facebook. Организациите за защита на личните права и свободи логично се разгневиха от новината за намеренията на правителството. С наближаването на олимпийските игри в Лондон държавните органи са все по-притеснени от потенциалната възможност за терористични актове. Тоталното следене на комуникациите е един от начините да се намали шансът за такива инциденти по време на игрите.

Японската строителна корпорация 'Обаяси' планира към 2050г да реализира проект на космически асансьор (лифт) - безракетен способ за доставка на товари на околоземна орбита с помоща на специално въже .

Румъния планира да изведе в космоса свой космонавт в рамкиет на програмата на своята Асоциация по космонавтика и аеронавтика. Предположиетлно към 2022г ще бъде проектирана и построена ракета носител с възможности за полезен товар 2.5т. , а след 3 години в космоса ще полети втория румънски косонавт.

Вдъхнових се от тази картинка от антибушисхткото ми минало:

Да припомня за забравилите детските книжки:
Дървената кукла Пинокио от приказката на Карло Колоди, която не се отличаваше с особен морал, имаше този дефект, че като лъжеше, носът й растеше.

Аз съм с две леви ръце във фотошопа, ама ако някой има ръка и душа за free/open culture принос към изследването на явлението ЦВ.ЦВ, още известно кяата Туй, Цвъцко, Многоапартаметника и т.н. Добре е дошъл :-)

Всякаква деформация на Цвъковия образ отразяваща истинската му Цвинокиова същност е добре дошла!

Post has been modified. Related posts: Веселият Роджър под сериозен обстрел в Северно море Related posts:

1. Веселият Роджър под сериозен обстрел в Северно море

Екип палеонтолози от Drexel University работи по създаването на гигантски роботизиран динозавър. Костите му ще бъдат направени от триизмерен принтер и ще са с реални размер, съобщи Gizmodo. С изключение на клонирането на праисторически създания чрез кръв от комар, намерен в смолата на дърво и заселването на самотен остров с велосираптори и тиранозаври, това е най-добрият начин за изучаване на динозаврите. За да се осигури точното пресъздаване на отдавна изчезналите създания ще бъдат сканирани вкаменелости, а информацията ще бъде подадена на 3D принтер. Процедурата ще се повтори докато не бъдат направени всички кости, нужни за създаването на цял динозавър. Триизмерните принтери са чудесна възможност за палеонтолозите да подпомогнат дейността си. Те могат да се използват са създаването на идеални копия на динозавърски скелети, които ще се разпространят по целия свят. Полезно ще бъде и производството на малки модели, които да се използват в училищата за образователни цели. Роботизираните макети пък ще позволят на учените да проведат тестове, които да им разкрият как са се движили отдавна изчезналите праисторически създания. В момента всичко, което знаем в тази област е плод на обикновени спекулации, които не могат да бъдат доказани.

Астрономи локализираха планета, която е уникална и по нищо не прилича на небесните тела, които са били забелязвани до момента. Особеното при GJ1214b е, че планетата е съставена почти изцяло от вода. Откритието е направено от учени в центъра по астрофизика Harvard-Smithsonian, съобщи Gizmodo. Новооткритата планета е по-голяма от Земята, но по-малка от Уран. GJ1214b е съставена основно от вода, която в процентно съотношение надвишава течностите на нашата родна планета. Този воден свят е покрит напълно от един огромен океан, като твърди повърхности на практика липсват. Заради многото вода атмосферата на планетата също е доста гъста и представлява дебел слой от изпарения. Тя не е просто мъглива, а с изключително плътни газове. Учените предполагат, че уникалните условия на GJ1214b, високата температура и налягане там, позволяват съществуването на неща като „горещ лед” и течни газове, които са напълно непознати на Земята. Теорията на откривателите е, че планетата се е формирала далеч от слънцето, около което се върти и в началото е била просто един леден блок. С течение на годините GJ1214b се приближила до звездата, ледът се разтопил и се стигнало до сегашната обстановка. В момента водният свят обикаля около червено джудже и денонощието там е 38 часа. Средната температура на повърхността е 230 градуса по Целзий.

Влак. Във всяко купе влиза кондукторката и пита вежливо: - Има ли тук чужденци? Навсякъде й отговарят, че няма. Тя излиза на коридора и извиква: - Пешо, изключвай климатика, тук всички са наши! Усмихни се, България! Главният архитект на София Петър Диков тръгна на война с климатиците в столицата, за да пробва да "облагороди" сградите. Идеята му не е лоша, но е неприложима на родна почва, където всяко подобно решение се приема с "тоя па ше ми каже на мен къде да си сложа климатика". Очевидно обаче, че на проститутките по пътя за Гърция климатик не им трябва, щом още с лекото покачване на температурите, за ужас на катаджиите, започнаха да атакуват с голи гърди автомобилите. Което веднага се асоциира с добре познатия виц, в който проститутка изскача с голи гърди пред луксозен автомобил, който спира. От возилото слиза свещеник и започва лекция: - Чадо, това е грях, защо си на този грешен път... - Грешен?! Не минават ли тирове оттук?!

Огромно находище газ на границата с България? Неее, не може да бъде! Как така, възмутително е – там няма ли екологично разтревожени граждани, заслушани в „гласа на народа” премиери и др. таварищи?!
Може и още как- понеже в Румъния няма метастази на съветската пета колона, които у нас са навсякъде и успяват да превърнат България в Абсурдистан със забраната дори да се знае, дали разполагаме с това природно богатство. Повече подробности- в следващата информация и през следващите години, когато ще подсмърчаме като бедни роднини и спрямо бедните досега румънски съседи.

„OMV разкри огромно находище на газ в Черно море край Румъния
от Дневник

22/02/2012
Най-голямата петролна компания в Централна Европа – базираната във Виена OMV AG съобщи, че е открила находище на газ в черноморския шелф на Румъния, което може да се окаже най-голямото в историята на компанията. То се разработва съвместно с Exxon Mobil, съобщава Bloomberg.

Предварителните изчисления показват, че наличното количество от суровината може би достига 84 млрд. куб. метра, се казва в официално съобщение на OMV.

Единият кладенец, разработван от Exxon, се намира на 170 км от брега на дълбочина 1000 метра. Проучването му е започнало в края на миналата годинаq като се очаква дълбочината да се окаже около 3000 метра. От този кладенец OMV Petrom и Exxon държат по 50 на сто дял.

„Това може да се окаже най-голямото находище в историята на OMV“, коментира изпълнителният директор на компанията Герхард Ройс.

Все още обаче е рано да се каже дали ще бъде възможно находището да бъде разработвано с търговска цел, въпреки че обследването му ще погълне милиони долари. През тази година ще му бъде направено 3D сеизмично проучване.

Това е първото успешно дълбоководно сондиране в Черно море. Евентуалната му експлоатация няма да е никак евтина, съобщи Ройс.

Акциите на компанията поскъпнаха с близо 6 на сто след новината. Те се търгуват на виенската борса.”

Share on Facebook

Популярната хакерска група Anonymous успя да пробие потребителските сайтове на две федерални институции, предаде AP. Жертва на хакерите станаха сайта на Американската федерална търговска комисия и по-точно нейния център за защита на потребителите, както и сайтове на National Consumer Protection Week. И в двата случая заглавната страница на сайтовете е заменена с клип на немски език, в който се осмива споразумението ACTA. Наскоро ACTA беше подписано от няколко държави, включително България, но последваха масови протести заради притесненията относно разпоредбите на споразумението, ограничаващи свободата в интернет, пише inews.bg. От двете американски институции не дадоха коментар относно действията на Anonymous.

От Google Fiber Inc., дъщерна компания на гиганта сред търсачките, са поискали разрешение от американското правителство за инсталирането на сателитни антени върху хиляда акра земя в щата Айова. Всяка от антените ще има чиния с диаметър 4.5 метра, съобщи Mashable. Местоположението на антените не е избрано случайно. Районът се намира в съседство с един от сървърните центрове на Google. В документите, с които се иска разрешение компанията е обяснила, че смята да използва комуникационните съоръжения за предаване и приемане на аналогов и дигитален звук, видео услуги и обмен на други видове информация. Google Fiber Inc. закупи земята през 2007 година. Информационният център, който се намира до имота е на стойност 600 милиона долара. Първи съоръжението ще използват живеещите наблизо хора. На няколкостотин километра от високотехнологичния район се намира Канзас Сити. Градът спечели правото да се възползва тестово от нова мрежа на Google, която има за задача да осигури достъп до интернет със зашеметяваща скорост. В надпреварата за тази чест участваха над хиляда населени места. Очакванията са скоростта в мрежата на Google да е сто пъти по-голяма от средното за САЩ.

Преди време Microsoft анонсира някои промени в своята уеб базирана пощенска услуга Hotmail, които бяха фокусирани върху борбата с тъй наречената „сива” поща. Става въпрос за новинарските бюлетини, съобщенията от социални мрежи, специалните търговски оферти и други, които не са спам, но не са и особено полезни за потребителите. Редмъндският гигант публикува в блога си данни за това докъде е стигнала борбата с маловажните електронни съобщения, предаде Neowin. Потребителите на Hotmail вече активно използват инструментите, които им позволяват да се освобождават по-лесно от писмата, които не са от голямо значение. С новите джаджи вече са направени над сто милиона манипулации, което означава, че аудиторията ги приема добре. Една от популярните нови функции позволява да се трият бързо цели групи от съобщения, които имат сходни признаци. Добре се приема и възможността писмата автоматично да се разпределят в отделни папки, където могат да бъдат прегледани по-късно, без да задръстват входящата кутия. От Microsoft са подготвили и специално видео, което показва нагледно как могат да се използват различните инструменти за борба със „сивата” поща. Hotmail е една от най-старите уеб базирани пощенски услуги в света и има най-много абонати. Освен това, повечето функции са преведени на български език.

Image: The jolly roger by Jim Mead on Flickr

Като малък „Островът на съкровищата“ от Робърт Луи Стивънсън ми беше една от любимите книги. От нея (освен много други интересни неща) научих и

кой или какво е

Веселият Роджър: символ, който в днешно време е придобил известност в един малко по-различен контекст – на (непозволеното от правоносителите) споделяне на съдържание.

Безспорно тази символика се подхранва много успешно от популярния BitTorrent сайт

The Pirate Bay

чието лого за капак изобразява старовремски пиратски кораб.

Същият този кораб в последните няколко години обаче бе подложен на сериозен топовен обстрел от флагманските кораби на редица съдилища в държави от Северозападна Европа.

В тази връзка вчера научих за

още 2 морски схватки

от които The Pirate Bay едва ли ще излязат победители.

Общото помежду им е, че са се състояли в района на Северно море и по-точно пред съдебните брегове на Холандия и Англия.

Холандската морска битка е по-стара и датира от 11 януари 2012, докато резултатът от английската бе обявен вчера.

В решението си Областният съд на Хага (Rechtbank s Gravenhage) приема, че

интернет потребителите всъщност нарушават

авторски (и сродни) права, когато използват торент технология, за да си набавят съдържание.

Това според съда се дължи на особеностите на торент технологията, която не само прави възможен download-а на файлове (или възпроизвеждане по правному), но едновременно с това води до upload (поне) на части от вече свалените такива.

Принципно областният съд приема, че download-ът на съдържание (дори от нелегален източник!) е ОК, но не такива са вижданията му по отношение на upload-а. В последния съдът съзира нарушение на изключителното право на авторите (или други правоносители)

да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.

Зад този помпозно звучащ състав всъщност се крие онова, което на английски звучи като „making available right“, а на родна реч омайна сладка спокойно са могли да преведат като „право на публично предоставяне“.

Така, приемайки нарушението, Хажкият съд е наложил на интернет доставчиците Ziggo и XS4ALL привременна мярка, изразяваща се в блокирането на достъпа на техните потребители до сайта The Pirate Bay. Като правно основание са послужили член 26d от Закона за авторското право и член 15e от Закона за правата, сродни на авторското право. Тези разпоредби са резултат от транспонирането на чл. 8 от директива 2001/29/ЕС и са насочени срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродните нему права.

В духа на европейското решение в казуса SABAM v Scarlet, холандският съд се е

опитал да претегли

правата на правоносителите от една страна срещу основните права (най-вече на свободно изразяване и достъп до информация) на интернет потребителите от друга и опитът му звучи така:

За Областния съд е очевидно, че носителите на права понасят щети от свободното предлагане на нелегално съдържание от абонатите на The Pirate Bay. В края на краищата, правоносителите пропускат да реализират доходи от това споделяне. Съдът не се съгласява с твърдението на Ziggo и XS4ALL, че за проблемите в развлекателната индустрия са отговорни и други фактори като генерално лошата икономическа ситуация или това, че правоносителите не участват в достатъчна степен в онлайн разпространението на своето съдържание. Областният съд не е длъжен да установява точния размер на понеснеите от правоносителите щети.

Като отчита факта, че незаконното съдържание споделяно на The Pirate Bay представлява между 90 и 95% от всички 3.5 милиона торенти, Областният съд е на мнение, че претеглянето на интереси трябва да бъде в полза на носителите на права.

Предмет на решението на

английския Висш съд (High Court)

също е The Pirate Bay и достъпът до него, като в основната си част то звучи доста подобно на холандското.

Като основна отлика все пак  се откроява липсата на „оправдание“ за интернет потребителите по отношение на download-а на съдържание. Това обаче се дължи на особеността на британското копирайт право, което не познава типичното за континентална Европа изключение, наречено „право на копие за лично ползване“.

В допълнение английският Висш съд още не е наредил на интернет доставчиците да блокират достъпа на клиентите си до The Pirate Bay, но това се очаква да се случи на следващото заседание.

Може би това е и причината, поради която в английското решение дори мимоходом не се споменава баланса между правоносители и потребители.

No related posts.

ББИА Онлайн е двумесечно списание на Българската библиотечно-информационна асоциация. Издава се с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Акцентите в първия брой за 2012 година:

- Книжовното културно наследство по нашите земи – увлекателно пътуване в неизвестното

- Манифест на ИФЛА/ЮНЕСКО за дигиталните библиотеки

- Интервю със Захари Карабашлиев за библиотеката като един от най-важните символи на хуманността

Европейската комисия съобщи, че е поискала от Съда на Европейския съюз да се произнесе за законността на спорното търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), съобщи "Ройтерс". Еврокомисията "реши днес да поиска правното становище на Съда на ЕС да разясни дали АСТА и прилагането му отговарят напълно на свободата на изразяване и свободата на интернет", съобщиха от пресслужбата на институцията. Брюксел досега подкрепяше споразумението като такова, което ще намали търговските кражби и ще помогне на европейската икономика. Редицата протести в държави членки, както и критиките на евродепутати обаче накараха Еврокомисията да отнесе договора за становище от съда в Люксембург. Страни от ЕС като Германия, Полша, България, Словакия, Латвия, Естония, Кипър, Чехия и Холандия отказаха да подпишат международното споразумение или спряха ратификацията му в националните парламенти. Част от тях се обосноваха с това, че то застрашава свободата на речта, пише още Дневник. "Тази сутрин колегите комисари обсъдиха и се съгласиха с предложението ми да отнесем АСТА до Съда на ЕС", заяви еврокомисарят по търговията Карел Де Гухт. "Интелектуалната собственост е основната суровина на Европа, но проблемът е, че в момента се опитваме да я защитим и извън Европейския съюз. Това вреди на нашите компании, унищожава работни места и вреди на нашите икономики", подчерта все пак комисарят. "ACTA няма да цензурира или затваря сайтове", допълни той. В началото на миналата седмица еврокомисарят по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг изрази задоволството си, че евродепутати са решили, че ЕС трябва да поиска становище от съда на съюза. Тогава тя подчерта, че ACTA не предвижда нови правила в сравнение с настоящата правна ситуация в Европа, но каза, че разбира защо толкова хора са притеснени за прилагането на споразумението.

Тези въпроси зададе Иван Костов, но не ги измисли той. Опитът да бъде замазан престъпният сговор чрез псевдокомисията в парламента се провали. Защото въпросите висят със страшна сила. Тях си ги задават ченгетата, които са вътре в нещата; задават си ги хората в Перник - и най-лошото:е, чеотговорите се знаят.

Само Цвинокио е ни лук ял, ни лук мирисал.

1. Бил ли е Стойчо Стоев сътрудник на някоя от службите на МВР?
2. Защо му е разрешено да ползва оръжие, след като е бил осъждан за умишлено криминално престъпление?
3. Защо след издаването на заповедта за задържането му не е било иззето оръжието?
4. Защо не са изслушани поемните лица и присъствалите на местопроизшествието журналисти, за да се изясни дали огледът на жилището на Стоев е извършен по реда на НПК?
5. Защо, след като е заподозрян за участие в умъртвяването на Мирослава Николова, Стойчо Стоев не е разпитан пред съдия?
6. По силата на кой нормативен акт разпитът на Стоев е направен при условията на СРС и има ли записът доказателствена стойност пред съда?
7. Колко случая на изнудване има в България, при които обектът на рекет няма кръвна или роднинска връзка с похитеното лице?
8. В колко от известните досега случаи жертвата е била умъртвена непосредствено след отвличането?
9. Съдията при гледане на мярката за неотклонение на Марио Любенов заявява, че върху един от пликовете с писма за искане на откуп има отпечатък, който не е на Стоев, нито на Любенов. На кого принадлежи този отпечатък?
10. Има ли връзка въпросното лице със Стоев и местните босове на наркотрафика? 

Допълнение от прессъобщение на Европол:

"12 January 2012... Three suspects were arrested in Bulgaria, where police destroyed an equal number of drug-making facilities. They seized five guns, 150 rounds of ammunition and 6.4 kilogrammes of TNT explosive. They also confiscated 75 litres of amphetamine base, enough to make 120 kilogrammes of pure amphetamine, 15 kilogrammes of amphetamine and over 1,400 litres of various chemicals to make synthetic drugs."

 И въпроси от мен:

Кои са тези тримата заподозряни, били ли са агенти на български служби, били ли са познати  на убитата Мирослава, на "самоубития" Стойчо и на Марио Любенов? Защо иначе словоохотливата на хвалби ГДБОП замълча като з@дник за тази европейснка операция?

Имиджът на България в чужбина не се е променил съществено, макар че от пет години насам страната е в ЕС, констатира германският журналист Маркус Фрюауф в обширна статия, публикувана на страниците на в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Авторът изброява добре познатите слаби места: корупция, проблеми в правораздаването и неефективна публична администрация. Съществени промени и подобрения не се случиха и след 2009 година, когато на власт дойде Бойко Борисов, макар че премиерът обича да представя страната си като отличник по бюджетна дисциплина. Иначе балканската страна има най-ниските данъчни ставки, както и най-ниските заплати в ЕС. А с държавен дълг от 16% и бюджетен дефицит от 2,5% от БВП България може да се похвали с един от най-добрите бюджети в ЕС. Затова пък финансовото поведение на длъжниците сред българските държавни предприятия не може да се нарече образцово, пише Маркус Фрюауф и припомня историята около германските мотриси за БДЖ, които бяха доставени от "Сименс"....

Image: The jolly roger by Jim Mead on Flickr

Като малък „Островът на съкровищата“ от Робърт Луи Стивънсън ми беше една от любимите книги. От нея (освен много други интересни неща) научих и

кой или какво е

Веселият Роджър: символ, който в днешно време е придобил известност в един малко по-различен контекст – на (непозволеното от правоносителите) споделяне на съдържание.

Безспорно тази символика се подхранва много успешно от популярния BitTorrent сайт

The Pirate Bay

чието лого за капак изобразява старовремски пиратски кораб.

Същият този кораб в последните няколко години обаче бе подложен на сериозен топовен обстрел от флагманските кораби на редица съдилища в държави от Северозападна Европа.

В тази връзка вчера научих за

още 2 морски схватки

от които The Pirate Bay едва ли ще излязат победители.

Общото помежду им е, че са се състояли в района на Северно море и по-точно пред съдебните брегове на Холандия и Англия.

Холандската морска битка е по-стара и датира от 11 януари 2012, докато резултатът от английската бе обявен вчера.

В решението си Областният съд на Хага (Rechtbank s Gravenhage) приема, че

интернет потребителите всъщност нарушават

авторски (и сродни) права, когато използват торент технология, за да си набавят съдържание.

Това според съда се дължи на особеностите на торент технологията, която не само прави възможен download-а на съдържание (или възпроизвеждане по правному), но едновременно с това води до upload (поне) на части от вече сваленото съдържание.

Принципно областният съд приема, че download-ът на съдържание (дори от нелегален източник!) е ОК, но не такива са вижданията му по отношение на upload-а. В последния съдът съзира нарушение на изключителното право на авторите (или други правоносители)

да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.

Зад този помпозно звучащ състав всъщност се крие онова, което на английски звучи като „making available right“, а на родна реч омайна сладка спокойно са могли да преведат като „право на публично предоставяне“.

Така, приемайки нарушението, Хажкият съд е наложил на интернет доставчиците Ziggo XS4ALL привременната мярка, изразяваща се в блокирането на достъпа на техните потребители до The Pirate Bay. Като правно основание са послужили член 26d от Закона за авторското право и член 15e от Закона за правата, сродни на авторското право. Тези разпоредби са резултат от транспонирането на чл. 8 от директива 2001/29/ЕС и са насочени срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродни нему права.

Предмет на решението на

английския Висш съд (High Court)

както вече казах по-нагоре също е The Pirate Bay, като в основната си част то звучи доста подобно на холандското.

се съдебни решения: едно от Холандия, чийто предмет е блокирането на достъпа на потребители на интернет до  и едно от Англия, което приема .

айлове на сайта незаконно споделя с авторски права музика, казва Върховния съд на Великобритания

Уебсайта на споделяне на файлове The Pirate Bay е дошъл стъпка по-близо да бъдат блокирани във Великобритания, след като Върховният съд постанови, че на мястото на нарушения на закона за авторските права в голям мащаб.

Основните музикални групи искат британски доставчици на интернет услуги (ISP), като BT и BSkyB, за да се предотврати тяхното милиони потребители от достъп до The Pirate Bay в Обединеното кралство.

В Решението на Върховния съд в Лондон в понеделник, г-н правосъдието Арнолд постанови, че The Pirate Bay и нейните потребители незаконно споделят с авторски права музика.

The Pirate Bay е един от световните най-дълго и най-големите сайтове за споделяне на файлове. Според звукозаписните компании, тя генерира до $ 3М на приходите от реклама през октомври миналата година, като 4 милиона копия на музика и филми, които са на разположение на своите 30 милиона потребители от цял ??свят. Сайтът има 3,7 млн. потребители във Великобритания, според ComScore.

Върховният съд се очаква да се произнесе през юни, независимо дали доставчици би трябвало да попречи на своите клиенти достъп до The Pirate Bay.

Правосъдието г-н Арнолд заяви в писмено решение: “По моя преценка, на операторите на [The Pirate Bay] не разрешава измамните действия на своите потребители за копиране и публично съобщаване Те отиват далеч отвъд просто дава възможност или подпомагане.

“Стигнах до извода, че потребителите, така и операторите на [The Pirate Bay] нарушават авторските права на ищците … в Обединеното кралство.”

Музикални групи твърдят, че The Pirate Bay игнорира многократните искания да спре предоставянето на разположение с авторски права музика.

“Въпреки способността им да направят това и въпреки съдебните констатации, които са били извършени срещу тях, операторите на [The Pirate Bay] предприемат никакви стъпки, за да се предотврати нарушение”, каза съдията. “Напротив, те активно го насърчава и лечение на всякакви опити, за да се предотврати (съдебно или по друг начин) с презрение.”

Високата съдебен иск следва блокиране на заповед, издадена срещу Newzbin2 уебсайт, след като съдия, че е нарушил авторските права в голям мащаб.

Случаят се разглежда като зелена светлина за притежателите на права, за да принуди интернет доставчиците да блокират достъпа до редица нашумели споделяне на файлове сайтове във Великобритания, с помощта на авторското право, дизайна и Закона за патентите 1988.

Джеф Тейлър, главен изпълнителен директор на британската звукозаписната индустрия, която представлява музикални групи във Великобритания, заяви: “Днес Върховният съд постанови, че The Pirate Bay е незаконно сайт defrauds, музиканти и причинява огромни щети на музикалната индустрия и по-широк творчески. индустрии.

“Решението помага за изясняване на правото на интернет страницата на блокиране и ние сега ще пристъпи с нашата молба, за да има на сайта, блокиран за защита на творческите индустрии в Обединеното кралство от по-нататъшно увреждане.”

През април 2010 г. The Pirate Bay съоснователите Фредрик Neij, Peter Sunde и Карл Лундстрьом бяха признати за виновни в шведски съд да позволи на интернет потребителите да нарушават авторските права. Те са колективно осъдена да плати ? 4.1 м глоба.

No related posts.

И за Владимир Путин и за Барак Обама 2012 г. е изборна. С тази разлика, че докато пред руския лидер (ако народът го изтърпи) предстоят 2 мандата по 6 години, то американският президент може да остане в Белия дом само още един мандат от 4 години. Чуйте и разберете кой от двамата пее по-фалшиво.

Турски хакер се присъедини към кибер-войната във Близкия Изток, която се започна преди две седмици. The Hack News предоставиха списък, в който са включени 300 сайта, които са били обезобразени от турски хакер, известен като SlyHacker. Съдейки по сайтовете, които от хакерът е публикувал в Zone-H, повечето от тях са хоствани на .info домейни, а сървърите, на които са били сайтовете са с операционна система Microsoft Windows 2003 Server. Хакерът е обезобразил началните страници на всеки сайт, хостван на сървъра, вероятно след придобиване на цялостен контрол над него. Имената на сайтовете подсказват, че те основно са комерсиални сайтове, които са станали жертва на тази операция просто, защото са били хоствани на неподходящ сървър, в неподходящо време. Основната причина за операцията на масовото обезобразяване е хакерът да покаже недоволството си от действията на Франция, Съединените Американски Щати и Израел. Той твърди, че операцията е само една от многото, които предстоят.

 Любослава Русева

 “Управлението и властта не са самоцел. Те не се отстояват и бранят с всички средства, а се защитават с добри идеи и кадърни управленци.”

С тези думи Георги Първанов се обърна към участниците в кръгла маса на тема „15 години по-късно. Къде са лидерите”. Дискусията, организирана на 4 февруари във Варна, беше посветена на 15-годишнината, откакто той, като лидер на БСП, и номинираният за премиер Николай Добрев върнаха мандата за съставяне на правителство след провала на кабинета на Жан Виденов.

„Тук съм, за да почета 4 февруари през призмата на новите лидери”, каза още Първанов, като подчерта, че „тогава е имало зрялост и мъдрост в няколко души, които са взели решаващо решение за България и за гражданския мир.” И макар да не спомена собственото си име, направи всичко възможно да не си помислим, че в списъка на зрелите и мъдрите нарежда и тогавашния президент Петър Стоянов, чиято „претенция” му се струвала „малко смешна”.

Преразказано по такъв начин, събитието изглежда протоколно и вероятно мнозина са го пропуснали край ушите си. Какво пък толкова? Току-що приключилият с президентстването си Първанов е отишъл в т. нар. морска столица, за да поговори със симпатизанти и млади социалисти за лидерството. В компанията на познати и по-малко познати лица от Българската социалистическа партия, в която е възстановил членството си само седмица след напускането на „Дондуков” 2, бившият държавен глава легитимно разсъждава за алтернативите на текущото управление и дава заявка „да стимулира подема на БСП”.

В случая обаче смущават няколко обстоятелства, които зареждат уж скучното събитие с особено напрежение. Казвам особено, тъй като става дума за необикновена комбинация от демагогия, егоизъм и опит за присвояване на „исторически” заслуги. Те се забелязват едновременно в избора на тема, в избора на място и в избора на дата, което позволява случилото се да бъде разказано така:

Две седмици след края на втория си и последен мандат старият-нов партиен член Първанов се появява във Варна – избирателния район на лидера Сергей Станишев (!), докато Станишев е на конгрес на испанските социалисти като председател на ПЕС. Дни преди това той вече е разсеял съмненията дали целта на домогванията му е най-високият пост в БСП или да, но амбицията му все още изглежда приглушена покрай приказките за „туршийката и ракийката пред телевизора в „Красна поляна” – популистки знаци за завръщането му сред „народа”.

Датата 4 февруари е избрана неслучайно за първата категорична заявка за лидерство. Опитите на Първанов да блесне като героя на събитията от 1997 г. датират от встъпванета му в президентски мандат (на тях отново ще се върна накрая), което днес му позволява да използва позабравените и до голяма степен преиначени факти според персоналния си дневен ред.

И така – от отправната точка не просто на президент два мандата, а едва ли не на историческа фигура, спасила гражданския мир, Първанов се озовава във Варна с алиби. Той е там, в леговището на врага, не толкова защото оспорва лидерския му пост, а тъй като е загрижен за съдбините на партията. И не толкова, защото се тревожи за собственото си политическо бъдеще, а понеже се води от принципната позиция за нуждата от „добри идеи и кадърни управленци”.

Героят от 4 февруари 1997 г., иначе казано, на 4 февруари 2012 г. прави дългосрочна държавническа заявка. Подтекстът е: това в никакъв случай не е самоцел – по-скоро е саможертва. Първанов отново показва мъдрост и зрялост, докато „продължаваме да затягаме коланите”. Пак той е политикът, който ще ни изведе и от текущата криза. Докато Станишев се размотава из Европа като шеф на ПЕС, Първанов е тук, сред нас, и ни обещава по-добра алтернатива за коланите…

Подобни внушения вероятно хващат вяра сред симпатизантите и някои млади социалисти, щом съотношението на силите е вече почти изравнено. Факт е, че Първанов за по-малко от месец след връщането си в БСП успя да всее сериозен смут в нейните редици, с всички изгледи суматохата да прерасне в разкол на конгреса през май. „Ще се лее бузлуджанска кръв!” – предвещават отсега из форумите социалисти, все едно иде реч за състезание по кеч, което означава, че бившият президент е влиятелен и неговото лоби в партията ще направи всичко възможно да се докопа до водещи позиции чрез рециклирането на своята ракета-носител.

Кой ще е следващият лидер на БСП обаче не е само вътрешнопартиен въпрос. Доколкото всички ние имаме нужда от силна лява опозиционна партия, която да предложи истинска, а не фалшива алтернатива на сегашното управление, изборът „Първанов или Станишев” е стратегически. И не защото настоящият председател ни е много симпатичен, нито по причина, че ако бъде свален, БСП автоматично ще загуби и председателството в ПЕС, а защото в обратния случай ще надделее далеч по-неприемливата линия.

„Харесван или не, начинът по който (Станишев – бел.ред.) се опитва да формулира проблемите пред партията си, се вписва в начина, по който европейската социалдемокрация разсъждава за случващото се в Европа. От другата страна е Първанов, който след провала на „АБВ” няма друг избор, освен да се пребори за лидерството, и който продължава да мисли и БСП, и България като мост между Европа и Русия”.

Пред в. „Преса” политологът Иван Кръстев посочва първия голям проблем: не става дума единствено за различия между две поколения, а за сблъсък на противоборстващи си гледни точки. Този сблъсък е ценностен и от него зависи геополитическия хоризонт на България, в случай че БСП отново се върне на власт.

„С всичките си слабости Станишев е един европейски политик”, казва още Кръстев. Обратното – в качеството си на държавен глава Първанов остана почти неразпознаваем в Европа, а честите му контакти с Владимир Путин бяха достатъчно свидетелство накъде го тегли сърцето. През 2007 г. тогавашният руски посланик в Брюксел Владимир Чижов дори си позволи да заяви недипломатично, че България е троянският кон на Русия в Европейския съюз…

Разбира се, всеки политик има правото да се погрижи за политическото си бъдеще, пък какво остава за един от най-успелите политици на прехода. В амбициозното завръщане на бившия президент в партията обаче има още един голям проблем – етичният.

Първанов се втурна да подсигурява политическото си оцеляване и просперитет чрез БСП кажи-речи в секундата, в която затвори вратата на „Дондуков” 2 зад гърба си. Направи го твърде безогледно и на принципа „Стани да седна”, без преди това да си е направил труда да убеди в какво е по-добър от своя съперник. В същото време той се върна в БСП от позиция, която предполага достатъчен ресурс за мислене и предлагане на алтернативи както за партията, така и (най-вече впрочем) за държавата.

Същият Първанов, нека не забравяме, веднъж се опита да разцепи БСП с движението си „Алтернатива за българско възраждане” (АБВ). Той отглеждаше своя политически проект от самото начало на втория си мандат и изцяло на държавни разноски, като към края му го обяви с надеждата, че ще изсмуче последните електорални сили на БСП, като се заяви за единствената лява алтернатива на ГЕРБ и Бойко Борисов.

АБВ обаче се провали, а някогашният съветник по националната сигурност на президента Николай Слатински обрисува картинно причините: „Заченат задкулисно, финансиран със средствата на българския данъкоплатец, чрез превръщане на президентството в прото-партийна централа, събрал политически трупове и направил няколко кухи, безпомощни текстове с илюзията, че генерират идеи, този т.нар. Проект изтече в канализацията на изкуствените политически инженеринги, на бабуването и викането на духове, на пълната откъснатост от българската социална реалност.”

Но с бавното гаснене на и без това мъртвородения АБВ притихна и президентската институция. Ако не броим няколко уж по-остри реплики между Първанов и Борисов, които приличаха по-скоро на възклицания по време на приятелски мач по тенис, от „Дондуков” 2 не само не просветна и една ярка идея за излизане от кризата, а дори и коментар за драстичните нарушения на изборите през 2011 година.

Справедливо ще е да припомним и друго:

По време на първия си мандат Първанов задкулисно дирижираше процесите в БСП, надявайки се, че посоченият от него наследник ще си кюти и няма да проявява характер. С другото си „бащинство” – на тройната коалиция, той съчета предполагаемото послушание и с разширяване на управленската формула, за да си подсигури втори мандат. Преди изборите през 2006 г. към сценария се присъедини почти цялата държавна машина – министерства, кметове, интелектуалци, като за всеки случай беше пуснато и „необходимото зло” в лицето на бутафорното дуче Волен Сидеров.

Впрочем не само фаталното вкарване на ДПС във властта, без движението да разполага с необходимия електорален и властови ресурс, беше политическо инженерство, родеещо се с алхимията. За сметка на рядкото си присъствие на международен терен, Първанов беше изключително активен във вътрешния живот, по-точно в задкулисието му, където успя да забърка сложна смес от политически и икономически интереси. Кадри от квотата му овладяха важни сектори от съдебната власт, негови хора просперираха в дипломацията. Близките му отношения с известни олигарси и спонсори неведнъж вгорчиха иначе топлите му отношения с медиите, за чиято обич се наложи да се състезава с друг народен любимец – Бойко Борисов…

Възможно е, разбира се, сега Първанов да крие в ръкава си жокери, които могат да ни смаят. Но въпросът защо не ги извади през десетте години на върха, не е за подценяване. При толкова съветници и събития, които му даваха шанс да позира с държавнически смръщени вежди, не се е запомнило и едно неустоимо предложение за реформа. Дори възприетата му идея за мажоритарен елемент на изборите през 2009 г. внесе обърквания, даде храна за спекулации и окрили съмнителни елементи като едни братя от Дупница да се разминат временно с правосъдието, вместо да ревизира избирателната система в полза на гражданите.

За едно десетилетие ние научихме много повече за ловните приключения, папката „Гоце”, спонсорите и правите хора в чест на известни олигарси, отколкото за икономическата, социалната, образователната и прочие програми на президента Първанов. По-лошото: за едно десетилетие на българското общество беше нагло внушавано, че за държавен глава има светла личност, която е спасила всички ни от гражданска война и от леенето на кръв (не само „бузлуджанска”).

Истината няма нищо общо с тази легенда, но понеже българите бързо забравят, ще припомня какво се случи на 4 февруари:

През 1995-1997 г. България се управляваше от министър-председател на име Жан Виденов. Резултатът от това управление се свежда до една дума – катастрофа. По онова време Георги Първанов беше зам.-председател на същия Виденов, а на 4 февруари 1997 г. беше начело на партията от близо два месеца.

Точно през тези два месеца България живееше в хаос. По магазините нямаше нищо, а с парите, които сутринта стигаха за кофичка кисело мляко, вечерта можеше да се купи бисквита. Въпреки това БСП никак не искаше да се разделя с властта, държеше да направи второ правителство и проектокабинетът дори беше готов…

През 2002 г., току-що встъпил в първия си президентски мандат, Първанов разсекрети стенограмата от заседанието на Консултативния съвет по националната сигурност (КСНС), на което се взима решението БСП да върне мандата за това второ правителство. В нея особено потресаващ е докладът на ген. Георги Ламбов (тогава главен секретар на МВР), който описва как изглежда страната на 4 февруари: без хляб, блокирана от живи вериги. Цари пълна безнадеждност, но и решителност БСП да бъде изхвърлена от властта.

От стенограмата става ясно и друго: някъде около 16 часа Първанов продължава да настоява за съставянето на второ правителство. “Ако ние днес върнем мандата и се отиде форсирано към незабавни предсрочни избори, означава да не свършим цялата тази работа, която стои пред нас.” Около 18 ч. пак Първанов заявява: “След приключване на Консултативния съвет ние с г-н Добрев ще Ви информираме за изпълнението на мандата и вероятно ще бъде взето съответното решение.”

В края на един извънредно тежък разговор на КСНС Първанов и Добрев все пак отстъпват, признавайки, че това е единственото възможно решение. Същият Добрев обаче само две седмици по-рано, на 21 януари, казва на закрито заседание на Министерския съвет, председателствано от премиера в оставка Жан Виденов: “Всички са в готовност. Мисля, че утре или в понеделник ще отидем с юристи при Павлов (Димитър Павлов, министър на отбраната), за да видим как може да се ползва при такива масови погроми войската.”

На 7 февруари 1997 г. пред Висшия съвет на социалистическата партия самият Първанов описва събитията, довели до отказа от мандата, така: “Българите масово обедняха. Това породи чувство за безнадеждност и остро социално напрежение. Стачните действия се разраснаха и създадоха заплаха от спиране на възлови обекти и парализиране на цели отрасли от националната икономика.”

Можеха ли при това положение Първанов и Николай Добрев (лека му пръст) да направят нещо друго, е реторичен въпрос. Ако не бяха върнали мандата, дали този втори кабинет щеше да се справи с катастрофата и с цената на какво – също.  „Зрялост и мъдрост” ли? „Спасяване на гражданския мир”?

Фактът, че БСП призна катастрофата, която сама произведе, вместо да изпрати войската, не е историческа заслуга. А фактът, че 15 години по-късно Първанов си приписва качествата на чутовен лидер, вече не е „малко смешен”. Нарича се цинизъм…

Всъщност това, което прави днес „героят” от 4 февруари е не по-малко осъдимо от морална гледна точка.

Разколът в БСП отслабва партията, саботира структурите и обърква електората й, но за сметка на това работи за укрепването на текущото управление. Захранва го с нови сили, и то след като то даде заден по повечето реформи, а общественото доверие започна да се пропуква.

И доколкото преди две години и половина лично Първанов настояваше за коалиция между социалистите и ГЕРБ, а публичните му заяждания с Борисов и досега изглеждат твърде театрално, няма как да не ни загложди едно тягостно съмнение:

Възможно ли е сценарият за „подема на БСП” да се пише някъде в задкулисието и в него да участва статуквото, срещу което уж се търси алтернатива? Възможно ли е тогава и вицът, който президентът разказал в самолета на път за Четвъртата световна среща на българските медии в Мадрид през май 2008 г., да описва по-добре това, което предстои, отколкото хиляди думи и опити за сериозни анализи?

А вицът между другото е твърде иносказателен.

Киркор и Гарабед паднали в дупка. Опитвали да излязат, опитвали, но все не успявали. По едно време Киркор казал на Гарабед: “Искаш ли да опитаме за последен път? Ако пак не успеем, си тръгваме.”

Сп. „Тема”

Собственикът на популярния сайт за споделяне на музика, филми, файлове и всякаква информация Megaupload Ким Дотком беше пуснат под гаранция от съда в Нова Зеландия, предаде AP. "Доволен съм от отношението на полицията към мен – все едно бях в American Idol”, пошегува се кошмарът за филмовата и музикалната индустрия в САЩ. Дотком е истински трън в очите на властите в САЩ, които го обвиняват в кражба на авторски права и ощетяване с милиони долари специално на американската музикална индустрия, както и на филмовата индустрия отвъд Атлантика. Именно под натиска на САЩ собственикът на Megaupload беше арестуван на 20 януари тази година, а сайтът беше спрян, пише inews.bg. Интересното в случая с пускането на Дотком е, че той не трябва да плаща парична гаранция. Причината е, че в Нова Зеландия това е съдебна практика. Освен това в своето решение за освобождение под гаранция съдът казва, че всички сметки и авоари на Дотком са блокирани и той няма как да се укрие. Тепърва Дотком обаче ще трябва да се бори с опитите на САЩ да го екстрадират и той да бъде изправен пред американски съд. Ким Дотком е роден в Германия, като рожденото му име е Ким Шмиц. През 2010 година той се сдобива с новозеландско гражданство. Компанията Megaupload пък е регистрирана в Хонконг.

Владимир Тодоров е завършил пловдивска езикова гимназия, право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, завършил е магистратура „Застраховане”. Работил е в Комисията по финансов надзор, както и в сферата на ценните книжа и капиталовите пазари. Специализирал е в САЩ. Има професионален опит в застраховането. Председател е на Управителния съвет на Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи. В началото на седмицата Тодоров участва в кръгла маса в парламента за спиране войната по пътищата. - Господин Тодоров, бихте ли казали какво беше най-важното от участието ви в кръглата маса за спиране на войната по пътищата? - Нашата асоциация направи доста важни предложения, които се отнасят до всички участници в движението и целят да възстановят доста несправедливи ситуации като тази, че когато има пиян или дрогиран водач, който убие човек на пътя, да няма възможност той да се измъква с условна присъда. Предложихме, когато има убит човек на пътя, да...

Еврокомисарят по търговските въпроси Карел де Гухт заяви, че заради обществения дебат е необходимо съдът да оцени дали АСТА представлява заплаха за основните свободи, вкл. свободата на изразяване.

Няма раздаден нито един бонус в МВР, обяви вътрешният министър Цветан Цветанов, цитиран от "Фокус". 

10 млн. лв. бонуси към възнагражденията на служителите е раздало МВР до края на септември противно на твърденията на вицепремиера Цветан Цветанов. Към края на годината разходите за допълнително материално стимулиране и други допълнителни възнаграждения ще са 21 млн. лв. при 582 млн. разходи за заплати. Това става ясно от отчета на МВР за изпълнението на бюджета за 2011 г. Числата, публикувани на сайта на вътрешното министерство, за пореден път показват, че МВР няма да се побере в гласувания от парламента бюджет. 

       

Ако човек е това, което яде – прехранващите се с истински боклук би трябвало да се наричат боклуци. Но нищо чудно да има по-коректна квалификация за онези хуманитарни катастрофи, чакащи на градското сметище в Харманли камиона с бракувани от наводнението хранителни стоки. Той дори не успява да разтовари, тъй като всичко се поема още във въздуха от нетърпеливите ръце. И още на сметището започва да се яде, пие и вика „Наздраве, кой каза наздраве”. Подобна свинска гледка имаше във филма „Името на розата”. Манастирските клисари хвърляха отвисоко животински карантии, а долу средновековната биомаса се избиваше за тях. Славни средновековни времена, в които за приличен секс можеше да се плати и с прясно волско сърце. Оттогава обаче минаха срамно много години, а през 2012-а, някъде в началото й, пак се появиха същите кадри със същата биомаса – заснети обаче автентично, без режисьор и без предварителен сценарий. Само с участието на бракувани от цивилизацията форми на живот и малко...

На днешното  заседание на ЕК е взето решение въпросът за съответствието на АСТА с правото на ЕС да се внесе в Съда на ЕС.

Комисарят по търговията продължава да твърди, че АСТА няма да промени нищо в ЕС.

Формулировката на питането не се съдържа в съобщението.

Съобщение

*

24 февруари. Правен анализ на  EDRI

На днешното  заседание на ЕК е взето решение въпросът за съответствието на АСТА с правото на ЕС да се внесе в Съда на ЕС.

Комисарят по търговията продължава да твърди, че АСТА няма да промени нищо в ЕС.

Формулировката на питането не се съдържа в съобщението.

Съобщение

Когато Motorola представи своя първи Webtop телефон (модела Atrix 4G), концепцията за управление на лаптоп или РС чрез смартфон направи голямата крачка от хипотетичен до действителен продукт. Но самата реализация на Webtop не се случи по план, защото аксесоарите бяха отхвърлени заради високите им цени и ограничената им бройка. Това не означава, че идеята е лоша и вече е възможно управление на оперцаионната система Ubuntu чрез телефон с Android 4.0. Ubuntu е така настроена, че Linux Kernel-а за Android да може да бъде пуснат и през нея. А неудобства практически няма, защото системите на смартфона и на компютъра работят заедно и това дава възможност да бъдат пуснати всички приложения от компютъра на телефона и всички приложения от телефона на компютъра. Няма нужда да се разделят настройките за интернет, контакти, или пък да инсталирате Angry Birds и на двете системи. Canonical, разработилите платформата, ще покажат творението си в цялост на Международната Мобилна Конференция, но много детайли можете да научите от сайта им (линк отдолу). Те вярват, че развитието на разработката им ще спомогне за още по-стремителното развитие на смартфоните от висок клас, които се разработват в момента. Във видеото отдолу можете да видите работещи свързани телефон и компютър. urlhttp://www.ubuntu.com/devices/android/url

„Директорът на здравната каса Нели Нешева и заместник-министърът на здравеопазването Гергана Павлова си вършеха добре работата, но станаха жертви на популизъм“, каза министърът на финансите Симеон Дянков в сутрешния блок на БНТ.

Доколкото си спомням и двете бяха отстранени по личната воля на министър-председателя. Ако не си спомняте, ще ви припомня:

„Като председател на партия ГЕРБ съм помолил парламентарната група на ГЕРБ да поиска оставката на д-р Нели Нешева.“

Бойко Борисов, 17.02.2012

„Със своя заповед министър-председателят Бойко Борисов освободи днес от поста заместник-министър на здравеопазването г-жа Гергана Павлова. Решението на премиера е по собствено усмотрение.“

Съобщение на Правителствената информационна служба, 21.02.2012

Дете в трети клас би решило задачата така:

А – двете са дами жертви на популизъм

B – двете дами са отстранени от ББ

C – популизъм = ББ

снимка: simeondjankov.com

“We, the Web Kids” by Piotr Czerski * – a Masterpiece Essay Must Read!

We, the Web kids; we, who have grown up with the Internet and on the Internet, are a generation who meet the criteria for the term in a somewhat subversive way. We did not experience an impulse from reality, but rather a metamorphosis of the reality itself. What unites us is not a common, limited cultural context, but the belief that the context is self-defined and an effect of free choice.

1. We grew up with the Internet and on the Internet.

This is what makes us different; this is what makes the crucial, although surprising from your point of view, difference: we do not ‘surf’ and the internet to us is not a ‘place’ or ‘virtual space’. The Internet to us is not something external to reality but a part of it: an invisible yet constantly present layer intertwined with the physical environment. We do not use the Internet, we live on the Internet and along it. If we were to tell our bildnungsroman to you, the analog, we could say there was a natural Internet aspect to every single experience that has shaped us. We made friends and enemies online, we prepared cribs for tests online, we planned parties and studying sessions online, we fell in love and broke up online. The Web to us is not a technology which we had to learn and which we managed to get a grip of. The Web is a process, happening continuously and continuously transforming before our eyes; with us and through us. Technologies appear and then dissolve in the peripheries, websites are built, they bloom and then pass away, but the Web continues, because we are the Web; we, communicating with one another in a way that comes naturally to us, more intense and more efficient than ever before in the history of mankind.

Brought up on the Web we think differently. The ability to find information is to us something as basic, as the ability to find a railway station or a post office in an unknown city is to you. When we want to know something – the first symptoms of chickenpox, the reasons behind the sinking of ‘Estonia’, or whether the water bill is not suspiciously high – we take measures with the certainty of a driver in a SatNav-equipped car. We know that we are going to find the information we need in a lot of places, we know how to get to those places, we know how to assess their credibility. We have learned to accept that instead of one answer we find many different ones, and out of these we can abstract the most likely version, disregarding the ones which do not seem credible. We select, we filter, we remember, and we are ready to swap the learned information for a new, better one, when it comes along.

To us, the Web is a sort of shared external memory. We do not have to remember unnecessary details: dates, sums, formulas, clauses, street names, detailed definitions. It is enough for us to have an abstract, the essence that is needed to process the information and relate it to others. Should we need the details, we can look them up within seconds. Similarly, we do not have to be experts in everything, because we know where to find people who specialise in what we ourselves do not know, and whom we can trust. People who will share their expertise with us not for profit, but because of our shared belief that information exists in motion, that it wants to be free, that we all benefit from the exchange of information. Every day: studying, working, solving everyday issues, pursuing interests. We know how to compete and we like to do it, but our competition, our desire to be different, is built on knowledge, on the ability to interpret and process information, and not on monopolising it.

2. Participating in cultural life is not something out of ordinary to us:

Global culture is the fundamental building block of our identity, more important for defining ourselves than traditions, historical narratives, social status, ancestry, or even the language that we use. From the ocean of cultural events we pick the ones that suit us the most; we interact with them, we review them, we save our reviews on websites created for that purpose, which also give us suggestions of other albums, films or games that we might like. Some films, series or videos we watch together with colleagues or with friends from around the world; our appreciation of some is only shared by a small group of people that perhaps we will never meet face to face. This is why we feel that culture is becoming simultaneously global and individual. This is why we need free access to it.

This does not mean that we demand that all products of culture be available to us without charge, although when we create something, we usually just give it back for circulation. We understand that, despite the increasing accessibility of technologies which make the quality of movie or sound files so far reserved for professionals available to everyone, creativity requires effort and investment. We are prepared to pay, but the giant commission that distributors ask for seems to us to be obviously overestimated. Why should we pay for the distribution of information that can be easily and perfectly copied without any loss of the original quality? If we are only getting the information alone, we want the price to be proportional to it. We are willing to pay more, but then we expect to receive some added value: an interesting packaging, a gadget, a higher quality, the option of watching here and now, without waiting for the file to download. We are capable of showing appreciation and we do want to reward the artist (since money stopped being paper notes and became a string of numbers on the screen, paying has become a somewhat symbolic act of exchange that is supposed to benefit both parties), but the sales goals of corporations are of no interest to us whatsoever. It is not our fault that their business has ceased to make sense in its traditional form, and that instead of accepting the challenge and trying to reach us with something more than we can get for free they have decided to defend their obsolete ways.

One more thing: we do not want to pay for our memories. The films that remind us of our childhood, the music that accompanied us ten years ago: in the external memory network these are simply memories. Remembering them, exchanging them, and developing them is to us something as natural as the memory of ‘Casablanca’ is to you. We find online the films that we watched as children and we show them to our children, just as you told us the story about the Little Red Riding Hood or Goldilocks. Can you imagine that someone could accuse you of breaking the law in this way? We cannot, either.

3. We are used to our bills being paid automatically, as long as our account balance allows for it;

We know that starting a bank account or changing the mobile network is just the question of filling in a single form online and signing an agreement delivered by a courier; that even a trip to the other side of Europe with a short sightseeing of another city on the way can be organised in two hours. Consequently, being the users of the state, we are increasingly annoyed by its archaic interface. We do not understand why tax act takes several forms to complete, the main of which has more than a hundred questions. We do not understand why we are required to formally confirm moving out of one permanent address to move in to another, as if councils could not communicate with each other without our intervention (not to mention that the necessity to have a permanent address is itself absurd enough.)

There is not a trace in us of that humble acceptance displayed by our parents, who were convinced that administrative issues were of utmost importance and who considered interaction with the state as something to be celebrated. We do not feel that respect, rooted in the distance between the lonely citizen and the majestic heights where the ruling class reside, barely visible through the clouds. Our view of the social structure is different from yours: society is a network, not a hierarchy. We are used to being able to start a dialogue with anyone, be it a professor or a pop star, and we do not need any special qualifications related to social status. The success of the interaction depends solely on whether the content of our message will be regarded as important and worthy of reply. And if, thanks to cooperation, continuous dispute, defending our arguments against critique, we have a feeling that our opinions on many matters are simply better, why would we not expect a serious dialogue with the government?

We do not feel a religious respect for ‘institutions of democracy’ in their current form, we do not believe in their axiomatic role, as do those who see ‘institutions of democracy’ as a monument for and by themselves. We do not need monuments. We need a system that will live up to our expectations, a system that is transparent and proficient. And we have learned that change is possible: that every uncomfortable system can be replaced and is replaced by a new one, one that is more efficient, better suited to our needs, giving more opportunities.

What we value the most is freedom: freedom of speech, freedom of access to information and to culture. We feel that it is thanks to freedom that the Web is what it is, and that it is our duty to protect that freedom. We owe that to next generations, just as much as we owe to protect the environment.

Perhaps we have not yet given it a name, perhaps we are not yet fully aware of it, but I guess what we want is real, genuine democracy. Democracy that, perhaps, is more than is dreamt of in your journalism.

* Peter Czerski (a pseudonym, also known under the nickname * c) is Polish poet and writer, and co-founder of the band Towary Zastępcze (Replacement Goods) , for which he writes the lyrics. He graduated from Computer science, he also studied Philosophy.

“My, dzieci sieci” by Piotr Czerski is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported (CC BY-SA 3.0)
You can create a new version of the text here 
Translated by Marta Szreder
Contact the author: piotr[at]czerski.art.pl

The Generation Web Manifesto is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Продукти за 4 порции:
1 охладено пиле около 1.800кг
1/2ч.ч. обезкостени сини сливи
1/2ч.ч. сушени ябълки
1/2ч.ч. сушени кайсии
1/2ч.ч. булгур
1/2ч.ч. ориз
1ч.л. сол
1/2ч.ч. олио
1ч.л. сушена майорана
1ч.л. сушена мента
1 лимон

Приготвяне:
Оризът и булгурът се накисват по отделно в купички с вода. Сушенките се режат на ситно. Пилето се измива. Слага се в голяма тенджера. Наливат се 4ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Когато заври течността, се намаля степента на сила на котлона. Пилето се вари 50 минути. После се изважда добре отцедено от водата. Бульонът се прецежда. В тиган се налива посоченото количество олио. Съдът се поставя на включен котлон. Добавят се сушенките, булгурът и оризът. Бърка се непрекъснато с дървена лъжица, за да се запържат продуктите. Долива се 1ч.ч. прецеден пилешки бульон. Продуктите се задушават 10 минути. Поръсват се сол, майорана и мента. Плънката се обърква. С нея се пълни пилето. Зашива се. Слага се в тава. Полива се с останалия пилешки бульон. Покрива се с фолио. Пече се на умерена фурна 30 минути. После без фолио още 15- 20 минути. Лимонът се измива, и срязва на 4. В порция се поднася месо от печеното пиле, гарнирано с плънка и парче лимон. Полива се със соса от печенето.

Мик Джагър - 68-годишният лидер на легендарните "Ролинг Стоунс", пя във вторник вечерта на блус концерта "Red, White and Blues" в Белия дом. Президентът Барак Обама не устоя и взе микрофона, за да запее заедно с музикантите рефрена на "Sweet Home Chicago". Джагър и легендарните китаристи Би Би Кинг и Бъди Гай поканиха Обама да излезе на сцената, монтирана в парадния Източен салон на Белия дом.

В одном государстве в один кодекс, назовём его так: «Трудовой кодекс» была добавлена статья, которая устанавливает административную ответственность работника за предоставление им своей рабочей силы без заключения им трудового договора. В качестве административного наказания при этом предусматривается штраф в размере трёхкратных взносов в страховые фонды — социальный и здравоохранения. Эта статья была введена, как полагает законодатель, с двойной целью: с одной стороны для того, чтобы предупреждать «работу в чёрную», а с другой, как считает законодатель, для того, чтобы понудить работников к защите своих прав путём заключения договора.

Още няколко записа на Александър Галич. Който е любопитен да следи текстовете – ето тук пълен почти сборник на неговата велика поезия.

А тук – голяма сбирка с негови free концертни и студийни аудиозаписи.

…

“Памяти Б.Л.Пастернака”

Александр Галич “… правление Литературного Фонда СССР извещает о смерти писателя, члена Литфонда, Бориса Леонидовича Пастернака, последовавшей 30 мая сего года, на 71-ом году жизни, после тяжелой и продолжительной болезни, и выражает соболезнование семье покойного”.

(Единственное, появившееся в газетах, вернее, в одной – “Литературной газете”, – сообщение о смерти Б.Л.Пастернака)

Разобрали венки на веники,
На полчасика погрустнели…
Как гордимся мы, современники,
Что он умер в своей постели!
И терзали Шопена лабухи,
И торжественно шло прощанье…
Он не мылил петли в Елабуге
И с ума не сходил в Сучане!
Даже киевские письмэнники
На поминки его поспели.
Как гордимся мы, современники,
Что он умер в своей постели!..

И не то чтобы с чем-то за сорок —
Ровно семьдесят, возраст смертный.
И не просто какой-то пасынок —
Член Литфонда, усопший сметный!
Ах, осыпались лапы елочьи,
Отзвенели его метели…
До чего ж мы гордимся, сволочи,
Что он умер в своей постели!

“Мело, мело по всей земле
Во все пределы.
Свеча горела на столе,
Свеча горела…”

Нет, никакая не свеча —
Горела люстра!
Очки на морде палача
Сверкали шустро!

А зал зевал, а зал скучал —
Мели, Емеля!
Ведь не в тюрьму и не в Сучан,
Не к высшей мере!

И не к терновому венцу
Колесованьем,
А как поленом по лицу —
Голосованьем!

И кто-то, спьяну, вопрошал:
— За что? Кого там?
И кто-то жрал, и кто-то ржал
Над анекдотом…

Мы не забудем этот смех
И эту скуку!
Мы — поименно! — вспомним всех,
Кто поднял руку!..

“Гул затих. Я вышел на подмостки.
Прислонясь к дверному косяку…”

Вот и смолкли клевета и споры,
Словно взят у вечности отгул…
А над гробом встали мародёры
И несут почётный ка-ра-ул!

Переделкино,
4 декабря 1966

---

“Легенда о табаке – Памяти Хармса”

---

“Облака плывут в Абакан”

---

Лекторите на Форум Здраве 2012:
ЖЕЛЯЗ ТУРЛАКОВ
Терапевтичен център “Ново начало” (novonachalo.com)

—

Желяз е роден в актьорско семейство и от тринадесет годишен свири на китара, композира и е част от група. На шестнадесет става наркозависим. Прекарва десет години в различни центрове за лечение в Германия, Испания и Италия и успява да преодолее зависимостта си. През 2005 година основава комуна за лечение на наркомани в България. В работата си Желяз използва методите на Recovery подхода. Учи философия, а в последните няколко години е част от два проекта - един към университета “Зигмунд Фройд” във Виена и другият - Магистърска програма „Артистични психо-социални практики” към Нов български университет за групова анализа.

На Форум Здраве Желяз ще говори за опита си в и извън зависимостта. От първо лице.

—

Най-голямата спънка?
Пасивността.

Най-лесното нещо?
Да се усмихнеш.

Най-голямата грешка?
Да съдиш прибързано.

Коренът на всички злини?
Алчността.

Най-хубавото развлечение?
Китара, природа и любимият човек.

Най-лошото поражение?
Когато лошото побеждава.

Най-добрите учители?
Реалността.

Най-първата необходимост?
Да бъдеш потребен.

Най-голямото щастие?
Споделена любов.

Най-голямата тайна?
Няма да я кажа, нали е тайна

Най-неприятният недостатък?
Нетърпението.

Най-опасният човек?
Лицемерът.

Най-коварното чувство?
Безразличието.

Най-красивият подарък?
Не е вещ, идва от сърцето и буди чувства.

Най-необходимото?
Любим човек, малко и верни приятели, китара и течности.

Най-краткият път?
Short cut-ът на лаптопа ми към любими снимки.

Най-приятното усещане?
Нежна целувка.

Най-добрата защита?
Концентрацията.

Най-доброто лекарство?
Това преди лекарствата.

Най-доброто удовлетворение?
От добре свършена работа.

Най-мощната сила на света?
Обединение.

Най-стимулиращият дар?
Обичта.

Единствената реалност?
Животът.

Здравето е … ?
Вътрешно комплексно разбиране. Идва от информацията, културата и личната отговорност. Преди всичко, здравето е не само симптоми и характеризиращи го физически прояви, а и причините предхождащи го.

За какво ще ни разкажете на Форум Здраве?
Ще акцентирам върху моя личен опит със зависимост към наркотици, опита ми за справянето и сега като терапевт на зависими. Освен личния опит, искам да разкажа и за проблемите на институционална, законодателно ниво, както и практиките в Европа в областта.

В началото Боже Саваодовски създава небето и земята и казва: „Нека биде светлина и нека изникне земјата со зеленило!”. Речено-сторено. Светът вече е налице и започва историята на дните му. Тази история първоначално се развива криво-ляво добре. Не след дълго обаче тлеещи латентни тенденции довеждат до кризата в град Вавилон (старото име на Битоля), където нещата се объркват така, че хората се разделят на такива, които заявяват, че са македонци, и на инакви, които не признават, че са македонци. Това принуждава Боже Саваодовски да коригира хода на историята, като затрие всички, които твърдят, че не са македонци...

Сигурно повечето от вас помнят как преди време природозащитниците от Greenpeace разкритикуваха Apple заради недостатъчните усилия в борба с климатичните промени. За да усмирят активистите, а и да покажат, че се интересуват от подобни глобални проблеми, Apple решиха да направят огромна инвестиция в производството на чиста енергия. От Gizmag.com предадоха, че компанията планира да построи най-голямата слънчева инсталация в Съединените щати. Инсталацията ще бъде поставена около информационния им център в Мейдън, Северна Каролина. Тя ще се простира на площ от 100 ара около сградата, мощността й ще е 20MW и ще произвежда 42 милиона киловатчаса чиста енергия. Сградата в Мейдън и в момента може да се похвали с екологичния си дизайн. Покривът на централата, например, е с бял цвят, така че да отблъсква колкото се може повече слънчева светлина и така да намали разходите по охлаждане на вътрешните помещения. В сградата има и специална система за съхранение на студена вода, която, според отговорниците по проекта, ще може в бъдеще да задържа слънчевата енергия добита през деня, за да се използва през нощта. От Apple все още не са уточнили кога ще заработи слънчевата инсталация. Отделно от нея, обаче, те са планирали и разработването на горивни клетки, което трябва да започне още тази година. Производството на горивни клетки ще се провежда в друга централа близо до информационния център в Мейдън, която ще се захранва изцяло от биогаз. Дали, обаче, двата проекта на Apple ще са достатъчни, за да компенсират огромното количество въглеродни емисии, които произвеждат всяка година? Според различни доклади, 98% от тези емисии идват от производството на продукти и тяхното транспортиране, използване и рециклиране. Информационните центрове на Apple, следователно, са отговорни само за 2% от въглеродния им отпечатък.

Пико проекторите са една от най-обещаващите технологии, тъй като те могат да превърнат всяка повърхност в дисплей. Една нова технология, обаче, им позволява не само да превърнат всяка повърхност в интерактивен дисплей, но и всеки предмет в уред за дистанционно управление. Gizmag.com потвърдиха, че технологията се нарича LightBeam и е разработена от изследователи към немския технически университет Дармстад. LightBeam е базирана на камера със сензори, доста подобна на тази, която използва контролерът на Microsoft - Kinect. Благодарение на нея, хората изнасящи презентации могат да управляват различните слайдове по нов, много по-интерактивен начин. Технологията е толкова прецизна, че ако, например, използвате една книга за дисплей, образът ще се обърне ако и вие обърнете книгата. В допълнение, детайлите от образа могат да бъдат изострени или замъглени в зависимост от площта на повърхността, която сте решили да използвате за дисплей. Безспорно най-интересното нещо, което позволява LightBeam, обаче, е възможността да използваме като уреди за дистанционно управление каквито и да е предмети. Достатъчно е само предметът да се намира в полето на видимост на камерата, за да може да се използва за контрол над слайдовете. За такава цел, например, могат да се ползват чаши, обикновени химикалки и какво ли още не. Изследователите умишлено провели експеримент, за да се уверят, че подобен метод би бил удобен за презентаторите. Оказало се, че повечето от тях изразили одобрението си и потвърдили, че това е един много по-интересен и интерактивен начин да представим съдържание пред публика.

Pastebin е най-популярният сайт в бранша си от 2002 година. Сега той отново стана обект на масивна DDoS (Distributed Denial of Service) атака. В деня, когато разработчиците на Pastebin разкриха, че са пуснали версия 3.1, те също са публикуваха съобщение в Twitter, в което се казва, че сайтът отново е под DDoS атака. Преди 7 часа, ново съобщение в Twitter от администраторите на сайта, информира последователите им, че те работят върху спирането на атаката. “Нещата някак отново са под контрол. Блокирахме над 4000 IP адреса от голяма бот мрежа. Защо се случват тези атаки? Нямаме никаква идея,” се казва в съобщение, публикувано преди 6 часа. В момента, атаката срещу Pastebin продължава и администраторите на сайта продължават да блокират IP адреси, за да задържат сайта си онлайн. “Pastebin все още е под атака от голяма бот мрежа. За сега сме блокирали близо 9000 IP адреса и все още откриваме нови такива,” са написали представители на сайта.

Пламен Асенов

22. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Уволненията на чиновници

Тези уволнения започнаха да приемат епидемичен характер напоследък, граждани, дотолкова, че трудно се коментират в реално време – докато пишеш за едно, настанало друго. И така нататък.

По този повод мнозина се радват. Поздравяват премиера Борисов, че взима бързи и решителни мерки. Доволни са, че се вслушва в гласа народен, който вопие срещу своеволията на администрацията. Е, вопие силно най-вече когато и слепите видят, че тя светотатства с нашите пари. Иначе, поне от гледната точка на централната власт, вопие едва-едва при ежедневните, но дребни своеволия, вършени срещу отделни граждани.

Но не това е важното в случая. Важното е, че ако нещата с уволненията вървят така стремглаво, скоро страната ще изпадне в нужда да внася хора, подходящи за административна работа. `Щото, съгласете се, не всички българи ставаме изначално – някои сме функционално неграмотни, други сме леко безотговорни, трети сми михлюзи и не бръснем дисциплината.

Но още по-важното е, че колкото и хора да сменяме на даден пост, нещата няма да се променят. Поне не много. Защото административната система в България като цяло е  изградена по схемата за изграждане на стар водопровод – щом го запушиш на едно място, водата  избива от друго. Фактът е доказан през годините – и не само през последните 22. Доказан е през годините на комунизма. Доказан е и през годините преди това, още от самото полагане на българската държавност след Освобождението. Ако не вярвате, четете книги и вестници от онова време, ще видите.

Та затова сега седя и мисля, граждани, как да направим така, че самата система на администрацията ни да се промени. Направо ще ми се отвори мандибулата от мислене, но стигнах само до старата мъдрост, че е необходима промяна в гледната ми точка. Това означава сега да се продължи с уволненията, а когато опрат и до мен за назначение на някой пост, свързан с бонуси и други благини, системата ще ми се види такова цвете, че вече няма и да си помисля да я променям.

Купчина досиета

Около една двадесета от проверените за връзки с бившата държавна сигурност граждани на България излизат не съвсем граждани – обяви, макар не точно с тези думи, шефът на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

Някои веднага започнаха да спорят малко или много е това. По този повод оптимистите викат – сравнено със слуховете, които се носеха преди години, че агент или сътрудник е бил всеки трети в държавата, това е нищо. Обаче съществува и фактът, че, пак според думите на Костадинов, унищожените под мъдрото ръководство на Атанас Семерджиев досиета в началото на прехода са над 144 хиляди. Затова песимистите контрират с довода, че недостигащата до една трета бройка агенти най-вероятно е заровена точно там. Защото – казват те и според мен са прави – по логика трябва да се приеме, че унищожаването на досиетата е вървяло от най-значимите към по-малко значимите за ДС хора. Обратното би означавало, че ДС е по-глупава, отколкото понякога смятаме, че е.

Доказателство, че поне за важните неща Системата не е чак толкова глупава, е начинът, по който в сегашния закон за досиетата съответните компетентни специалисти са успели да опазят от обществено разгласяване точно кредитните милионери, хората с парите. Нали се сещате – самото Гоце хвърлиха на вълците. Кого ли още не хвърлиха на вълците. Но виж, милионерите си опазиха. И прав е министър Цветанов, който вчера каза по телевизора, че тези хора продължават да ни правят на маймуни. Пак не точно с тези думи го каза, но смисълът е този.

Затова ми се струва, граждани, че е крайно време, седнали върху купчината досиета, да спрем да се чешем по задниците и да спорим за бройката, а да се зачетем в самите хартийки, за да видим какво са ни причинили другарите в действителност.

Франция без госпожици?

„Във Франция вече няма да има госпожици” – предаде Франс прес, като цитира циркулярно писмо премиера Фийон. В него се нарежда сексистката дума „госпожица” да отпадне от административните документи и вместо нея да се използва политически коректната „госпожа”.

В цялата история, граждани, за мен си остава все пак леко неясно – само на думи ли ще се превръщат французойките от мадмоазел в мадам или тази трансформация ще има и практически аспект. Ако е второто, вълнуват ме няколко въпроса – на каква възраст ще става това, доброволно или насила ще се извършва от властите, индивидуални или групови  ще бъдат сеансите, търсят ли се доброволци за участие в тях и други такива.

Но да ви кажа, мисля си, че това е поредната дебела, ама много дебела простотия, която се случва в рамките на световния разговор за смисъла и значението на политическата коректност. Или май по-скоро – на световния заговор да се обявяват за политически некоректни неща, които са съвсем естествени и разумни.

И да си спомним, че се случва в Мека-та на галантността. Ами че тогава ние тук, в България май трябва да узаконим като най-равноправно обръщенията „ей, п…ко” към жените и „х…й сплескан” към мъжете. Така никой няма да се усеща дискриминиран по какъвто и да било начин и ще е съвсем ясно кой кой е и защо.

Ключов министър стана поредният член на екипа на Борисов, който го опровергава категорично по конкретен казус и вече повдига въпроса доколко премиерът контролира положението в собствения си кабинет, след като наскоро и „дясната му ръка” Цветан Цветанов се разграничи от него, демонстрирайки отказ да се съобрази с искането му за уволнения на полицейски началници.

Днес вицепремиерът Симеон Дянков, без чиято подсказваща роля Борисов нямаше да може досега да сглоби нито едно смислено изречение по въпросите на бюджета, фискалния резерв, фискалния пакт, еврозоната и т.н., с рязка категоричност отхвърли обвиненията за корпоративна пристрастност на уволнената вчера от премиера от поста заместник-министър на здравеопазването Гергана Павлова- същата, която през април 2010 г. беше представена на публиката от Борисов като „Гери“. Ако си спомняте, той обясни тогава, че искал да я направи шеф на здравната каса.

Този епизод с фамилиарното й представяне беше преразказан вчера с удобни за Борисов недомлъвки от екрана на правителствената ТВ 7 с небрежно напомняне, че Гери била кадър на тогавашния министър Анна-Мария Борисова, известна от „онзи епизод от бензиностанцията”. Става дума за същия онзи „епизод”, разказан от Борисов преди две години: бил срещнал Анна-Мария случайно и й предложил да стане здравен министър. После тя много скоро си тръгна от министерския пост- и никак не беше случайно, но гафът с дилетантските изпълнения на нейния временен работодател си остана в графата „карай да върви”.

Министърът на финансите Дянков сега не просто защити Гери, но и удари по основната пропагандна теза срещу нейните прегрешения. Тя никога не е работила в „Софарма”, отсече той пред БНТ и изрази съжаление, че „добри хора” биват уволнявани заради „медийни войни”.

Чудя се, дали Дянков не си го връща така на телевизията, в която водещият Бареков му подвикваше унизително от екрана по време на час и половина интервю с премиера Борисов : „Дянков, не се крий”, приканвайки го да прекъсне незабавно работата си и да се обади да се извини в ефир още веднъж на протестиращите зърнопроизводители. Дянков обаче тогава прояви характер- скри се и не откликна на подвикванията, а след като Борисов най-накрая великодушно го защити с препоръката да го оставят на мира, защото сигурно работи, Бареков смени моментално тона и възкликна: „Ей, много е хитър този Дянков”.

Не знам дали е хитър, но явно не е забравил унижението да бъде навикван от медиен слуга на началника си, щом спомена като основна причина за несправедливото ( според него) уволнение на Гери именно „медийните войни”. Тъкмо такава водят приближените на кабинета групировки в момента, начело с ТВ 7.

Да, контролът над медиите е приоритет и на тази власт. Откакто Първанов напусна главнокомандващата си позиция в дърпането на медийните конци, лобитата се боричкат за това кой да е по-близо до премиера-слънце. Този факт косвено констатира с репликата си вицепремиерът Дянков.

По-интересно е обаче да се върнем към общата картина с въпроса: какво става в редиците на властта?

Поредицата от „волности” на основни министри стана прекалено дълга, за да е случайна:

1. Военният министър Аню Ангелов контрира началника си след самохвалната му претенция да е летял безрасъдно смело на уж непригодени за зимни условия хеликоптери кугър, спасявайки удавници.

2. Вътрешният министър Цветанов демонстрира неподчинение с отказа да уволнява свои подчинени по указание на министър-председателя.

3. Сега и другият вицепремиер се опълчи на шефа си по болезнена от политическа гледна точка тема, свързана със здравеопазването и насилствено заразените със слугинаж медии.

4. Да добавим и първата стъпка на президента Плевнелиев към еманципиране с отказа да предаде Националната служба за охрана ( НСО) на подчинение на премиера, независимо, че формално се беше съгласил на това преди.

Бунт на кораба? Едва ли. По-скоро Борисов отдавна е надхвърлил възможностите си да се оправи в кълчищата, в които се е оплел. По-дейните и инициативните управленци в екипа му са събрали достатъчно увереност и кураж да заявят пред света онова, което беше ясно от самото начало: прагът на компетентност на премиера е толкова нисък, че, за да не заседне в борисовите плитчини корабът, капитанът просто трябва да бъде оставен да си пуши пурите и да не се обажда много- обажда ли се, да бъде коригиран в талвега на някакъв здрав разум. Щом посяга неадекватно към кормилото, той вече не просто е побутван, а все по-явно направо е избутван от опасната за колективната сигурност играчка, за да не стане плачка. Така се реализира написаната с езика на американската дипломация препоръка, станала известна след разсекретяването на един от докладите й от София, Борисов да бъде „побутван” в правилната посока.

Ако днес Борисов трябваше да решава, той вероятно без колебание би скочил в президентския стол на завет, но изпусна момента, за което вероятно ще съжалява до края на живота си.

Ще го добутат до следващите избори. А после?

Share on Facebook

В главните роли: Джейн Фонда, Джак Леман и Майкъл Дъглас. Най-добрият филм, изобличаващ истинската същност на ядрената мафия, който някога е правен въобще. И макар премиерата му да е била преди точно 33 (тридесет и три) години аз до пред...

Между 1878 и 1989 има сходства. И в двата случая народът ни е изваден от една чужда империя и започва да изгражда собствена държава. Започва провеждането на избори, поставят се основите на конституционализма. Но има и разлики. След като турците напускат България, те не оставят сътрудници на някаква Държавна сигурност, нито някакви други отломки от бившата власт. За тях са работили чорбаджиите, обаче последните нямат значимо влияние след 1878-а. Вместо тях изявените хора по това време са родолюбци - като участниците в борбата за църковна независимост, просветители, революционери, предприемчиви търговци и фабриканти. В списъчния състав на първите ни народни събрания намираме светли имена като това на Стефан Стамболов. След 10 ноември примерно една четвърт от населението на страната са бивши сътрудници на Държавна сигурност. Всеки четвърти! Може би числото е даже по-голямо, като се има предвид, че в Източна Германия беше към една трета. Тези хора са заинтересувани на власт да...

Продължаваме с пътеписа на Вили за Неапол. Веднъж вече я изоставихме самичка във влака в  Рим , после разбрахме защо съществува израза „виж Неапол и умри!“ , оставихме я безнадзорно да се запознае с полицая Анджело. Последвалата серия не е за пред деца,   после закусвахме заедно ;) а после пак я оставихме сама, за да чака Анджело "5 минути", за да идем за последно на гости на родáта ;) Днес какво ни очаква? Четете, още не смея да ви кажа, само ще намекна, че редовните зрители на National Geogrphic знаят какво значи наводнение в Италия :) Приятно четене:  

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол)

част осма:

Господ e... и италианец!  ;)

    Анджело прави маневра, излиза от терасата и потегля бавно. След секунди минаваме точно пред входа на хотела и виждаме, че всъщност е с четири звезди. О, куатро стеле! - възкликва и почти спира: Ее... куи... о ла? /тук или там, сочи нанякъде/ - клатя отрицателно глава, той: сей сикура? /сигурна ли си/ - Си, черто - потвърждавам.

Продължаваме полека,

той мърмори: маа, ми дио - куатро стеле, чинкуе стеле - коза импорта вераменте? ма нон импорта куанте стеле, мадонна мия!... Е пой торнаре а манджаре, е? Ай фаме.. торнаре? /4 звезди, 5 звезди... какво значение има всъщност? няма значение колко звезди са; да се върнем ли да ядем там?  гладни сме, да се върнем ли?/ Секунда чуденка, но вътрешният ми глас цъква и... е нали "андаре а манджаре пеше" бе, Анджи? /отиваме да ядем риба/ - казвам. О'кеей, ва бене.. - примирява се, поглежда ме с крайчеца на окото и посочва с палец: ла чинтура! /колана/ - Щраквам го. Колата литва напред. Блея в тъмното и малко се чудя - само заради гледката или нещо предвид ли имаше Анджело, че ме доведе до този хотел.. и сякаш искаше точно тук да вечеряме ли? Или просто наистина е гладен и като всички мъже, когато е гладен... Спирачките изпищяват и аз рязко политам напред... Спооко ;) - нищо ми няма - и чинтурата държи здраво, и дясната му ръка светкавично се изстрелва като бариера пред гърдите ми. Котката-самоубиец не успява и се шмугва през оградата до пътя, сподирена от една мелодична италианска "майна"... предполагам, по интонацията ;) Следващите две-три минути Анджи насериозно ми разяснява нещо, от което разбирам само "куести кани е гатти, ла ледже, норматива, солди, комуне а Сурриенто, муничипали фунционари" /тези кучета и котки, според закона, норматив (нещо), пари, общината на Соренто, общинските чиновници/... Кимам.. с разбиране ;) След максимум 15 минути пристигаме до едно малко пристанище. На табела насреща пише:

Маса Лубренсе

Анджи пояснява, че всъщност Маса Лубренсе е градчето ей там, през което минахме преди минута, а това тук е марината му. Марина? Та то няма никакви кораби из него, твърде мъничко е! Но има нисък вълнолом и между него и сушата, от напиращият вятър във водата се кандилкат няколко яхти и много повече рибарски лодки. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] Отпреде му - добре осветен паркинг, на който са се "подредили" десетина коли :) В кавички казвам "подредили", защото май всеки е спрял, както му е хрумнало - три са един до друг, един е напреки на тях, друг е някак под ъгъл към него; от другата страна пак три автомобила, уж подредени, ама кой по-напред, кой по-назад... и един грамадански черен джип лъщи по' встрани, някак отделно от "плебеите" :) Като "държавен" и дисциплиниран мъж, Анджи се паркира изрядно до добре подредените. Докато се тутка нещо из колата, слизам и се развъртам, оглеждам - в кьошето, до някаква зелена барака, стои едно допотопно и като изоставено в ъгъла там минибусче, бая ожулено май и с килната броня; в срещуположния ъгъл - качена на колесар малка яхта; три яки мотора с багажници, и като сгушени един в друг, явно на някои пътешественици, които може би хапват в заведението отсреща; и още десетина разни моторетки, те пък наредени като на конвръз пред едни големи саксии по края до входа/изхода на паркинга. Охо, и две нещастни, очукани колела са свели кормила, подпрени до някаква дървена будка при изхода. И няма кьорав човек, освен нас двамата - пусто, налитащ вятър и подплискване на вълнички в кея. Насреща през улицата обаче, свети и свири - рИсторанте-пицария "При Микеле" - аха, сигурно там отиваме, изглежда приличен и не някакъв скъп. Решавам да извадя фотото и да цъкна едно кадро на лодките, но Анджи маха: Вилии.. алора, андиамо, мия беллаа! - отказвам се от снимката и понечвам към "Микеле"-то, но той маха наобратно: куи, дай куи! /тука, насам/ Няколко метра по-натам - а, "Таверна дей пескатори" - вярно бе, и името й си отговаря, означава точно "Рибарска кръчма" :) Алора, синьора мия, екола! /ето там/ - Анджи ме побутва към една маса в ъгъла. Кавалерства и ме настанява на стола, който е с гръб към залата. Оф, не го обичам това място - от него нямам видимост към терена и ми е дискомфортно. По принцип винаги си избирам да седя така, че всичко да е пред очите ми. Но сега... той сяда на "моето" стратегическо място, а аз съм с лице към него, но с гръб към всичко друго... Преглъщам - хайде, нали съм му гост.

Оная гадинка, обаче, дето е вътре в мен, вътрешният ми глас де,

взе да пророкува: трудничко ще ти е с тоя мъж, какоо.. не той, ти май ще се предадеш.. признай си... признай си... Гньетем го: млък бе, млъквай!... Оо, не! Ставам и се премествам странично на моя ангел-спасител-пазител-хранител-водител-учител... хмм... и покорител (ли?) ;) А' така, вече виждам поне и част от залата, че и гледката към морето. Е, тъмно е и няма какво да се гледа навън, ама... заради идеята бе ;) Анджи междувременно рече нещо и сега ме гледа въпросително - Скузи, си? - питам. Повтаря: Коза манджаре? - Е, коза! - нали пеше! - възкликвам Усмихва се: о'кей, маа.. фритто? /пържена/... ал форно? /печена/ .. (не знам си още какво, каква)... Нон ло со, дарлинг - казвам - коме дичи :) /не знам, както кажеш/, обаче уточнявам: маа, йо беро бирра /ще пия бира/ Бирра? - вдига вежди - перке нон ил вино? бианко, фредо, белло.. вино локале, е? /а защо не вино - бяло, студено, хубаво, местно/... - енд уот ъбаут ю? Ту? /ами ти/ - питам го. - Соно драйвър, мадам, пуртроппо.. си, сорри /шофьор съм, за съжаление/ - поклаща глава, усмихва се със съжаление... Мм, да, кофти.. язък... Той поръчва манджите, аз мисля - всъщност, пък бих пила едно вино... тц, не ме кефи сама да си фиркам. Офф... е, щом рибата ще е "ал форно", вино по' ще й ходи. Ва бене, Анджи, о'кей - дай, уно бианко пер ме! Усмихва се: брааво! е джусто! /точно така/... дай ун бачо - млясс Един чевръст младеж пристига и почва да нарежда на масата две празни чинии, прибори, салфетки, чаши, панерче с филийки, чинийка с нарязан лимон, носи салата "Капрезе"...

И изведнъж се чува резкия съдиращ пукот на мощна мълния,

виждам как светкавицата за миг засиява и се разчеква като чудовищен асиметричен паяк в тъмнината зад вълнолома... Трясъкът е оглушителен, прозорците звънтят, вият аларми... Никога не съм виждала подобно нещо толкова отблизо. С Анджи се споглеждаме - и той е впечатлен, та само дето не се кръсти! - ми дио, инкредибиле!... ма ке граанде беллисимо, е?!... е фантастико, е?!... си, мадонна... ми дио!... /невероятно, страшно красиво, фантастично/ Нов трясък... Анджи скача, изстрелва към мен: Ту римани куи! /стой тук/ - и спринтира навън. К'во?.. Хий... ма има ли акъл, къде хукна под гръмотевиците?! Рипвам до прозореца - той търчи към колата... Охх.. пази го божее - помолвам се без замисляне... е, не, нЕма лъжа, нЕма измама - мъж е!... Как може бе - сигурно всички мъже на този свят са програмирани така, че един от най-важните им приоритети да бъде колата им; дори повече от живота им - ето, факт! Няколко странно тихи секунди, след които навън започват да падат тежко първите едри капки... Анджи се връща в мига, в който плисва пороят. Отпуска се на стола си - малко задъхан, с влажна коса и мокри петна от капките по дрехите, усмихва ми се доволен - става ми топло.. и ми идва  да го зацелувам.. ;) Удържам се, обаче, и обръщам очи към прозорците.

Навън - направо завеса. Светкавици се размазват в дъжда и тъмнината,

гърми и тътне, шум на изливаща се маса вода... Ох, особено усещане - знаеш, че нищо не зависи от теб, тръпнеш и се възхищаваш на стихията, малко те е страх, но искаш да го видиш и чуеш, да почувствуваш... на макс... нищо, че напомня на апокалипсис от американски филм. И в кръчмата е едно... тихо такова... едно смирено... Италианците са суеверни и доста религиозни. /И понякога си мисля, помага ли им това да са по-спокойни... или по-щастливи?... Кой знае?/ Обаче само след минутки, тихото в таверната си отива, отново се върти мелодия наполетано, отново всеки говори на висок глас... Носят ни вечерята. А "купонът" навън не спира, лелее... Маалее, как ще се прибираме?... Ами колата, Анджи, да не й се случи случка там на паркинга? Вдига рамене - маа.. /сочи неопределено нагоре, все едно "божа работа"/ - и потупва с пръсти върху онази папка и диска (дзията му даде един найлонов плик да ги сложи вътре) - документи соно куи, соно импортанти... - Я, тези документи са по-важни от хубавата му кола?! Наистина интригуващо.. хм... що за човек е този полицай? Ох, има нещо, което не разбирам или ми убягва... ама... Ее, к'во ми пука, утре нали си отивам! Алора, чич-чин, бейби! - Анджи вдига чашата с минерална вода. - Чин-чин, дарлинг, ама виното е "6", даверо.. и жалко, наистина, че си шофьор :) Е, засега сме на сухо и, макар че зафунтя усилено на пържена риба, даже е уютно. Хапваме си сладко. Анджи отбелязва, че както атмосферата тук е пропита с миризмата на пържена риба, ако почнем да ядем и с ръце, финалменте /накрая/ ще засмърдим като котки, натъпкали се с риба :) ..И нали е "нон стеле" /т.е. заведение без звезди/, хильотим се, почваме да отмахваме костиците и с пръсти, приказваме си невъзпитано с пълни уста, и скоро става ясно, че и двамата обичаме мачки... И особено пък "мичини" /малки мацинки, котенца де, включително лъвчета, тигърчета, рошави гепардчета ;) /... Също, че и двамата имаме доказана алергия към котки, уви!... И двамата сме почитатели на Дискавъри и Нешънъл Джиографик... Разказва ми също, че салатата "Капрезе" е измислена на остров Капри и затова се казва така, а той се намира еей там, зад възвишението, което пречи и оттук не можем да го видим. Казва, че после като излезем на пътя, от по-високото горе ще ми покаже острова - ако не бил в мъгла, щял да се вижда. Искам ли утре да отидем до Капри? Или до Позитано? Докато се чудя къде по' искам, в кръчмата започват да се разправят на още по-висок глас /те тук по принцип си говорят на доста висок глас, на моменти изглежда даже сякаш се карат/. Та, Анджело наостря уши, става и отива при едни мъже до бара - яя.. изглежда нещо е станало... Връща се, сяда, прави ми знак с длан да изчакам с питанката, мисли нещо... Пак става и отива при другите, включва се в разговора... Ааа, к'во става бе?! Аз

не мога да схвана нищо, защото всички говорят много бързо и на италиански, и на наполетано.

Дочувам (разбирам) само "венто, страда, маре, ла пиоджа" /вятър, път, море, дъжд/, ама?... Анджело изглежда заинтересуван.. но не бих казала чак особено разтревожен. Отива до сервитьорчето, казват си нещо, после се запътва... към тоалетната изглежда, а момчето идва след секунди и тупва на масата една бутилка бяло вино. Изстрелва ми нещо на наполетано - не разбирам, но се усмихвам уклончиво и той сякаш остава доволен, врътва се и отива към бара. Хе, какво ли каза? В кръчмата настъпва голямо оживление, говорят един през друг... уф, че не им разбирам, а може би е интересно? Анджело се връща, усмихва ми се, казва нещо, което завършва на "брааво!" и налива и на двама ни. Оп! Анджи, нали си драйвър бе, що реши да пиеш? Кой ще ни кара после? Почвам да къдря наум как да го попитам на италиано, в това време той дава обяснението: Ил венто (вятърът)...(нещо).. ла темпеста (бурята?)... ее.. сторм, си? /аха, бурята/... ъ... а три.. делла страда.. роуд, стрийт /моля? три, к'во? какво стрийт?/... сула страда, капире? си? /какво на пътя?/.. ъндърстенд ми, бейби? Тц! Нон, Анджи. Трай ин инглиш, плийз, шоу ми уит хендс /опитай на английски, покажи ми с ръце/. - Оо, инглезе, ми дио! /о, на английски ли, боже - поглежда към тавана/.. ъъ ... ъ, дъ трии из даун... фел.. си, коретаменте, фел он дъ стрийт, ъндърстенд? /ааа.. паднало дърво на улицата, значи/... е нон посиамо андаре... импосибиле, си... ънпосибъл то гоу, но уей торнаре а Сурриенто! /не е възможно да се върнем в Соренто/ Сенца риторно, мия белла! /няма връщане/ Ла дженте диче /хората казват/... Ее ной дормиремо куи, рагаца мия /ще спим тук/ - И се усмихва до ушите: ее, йо кредо а куесто пунто дио е кон ной! /и мисля, че в този момент бог е с нас/... си, карисима, ми Дио е италиано, даверо! Чиерс, пер ной, май лейди! /да, скъпа, Господ е италианец,  наистина, наздраве за нас/ - вдига чашата. Браво бе!...  Господ е италианец и е с нас, затова значи и пленници на бурята ставаме... Тц-тц-тц.. ама то пък наистина, каква буря само - май наистина господ има пръст в тая работа! Сервитьорчето носи някаква бележка на Анджи, той си вади телефона, набира написания номер и се обажда. Говори каквото говори, завършва с "ва бене, си, грацие". Затваря: о'кей, ил ностро хотел си трова /хотелът е уреден/... и ми се усмиихва... главозамайващо... Бинго! - вътрешният ми глас припада от радост.

Ми, наздраве!... хубаво е италианското вино.. дано не се омотам!

След малко отивам до тоалетната. По пътя до там установявам, че съм малко мека и нахилена - мдаа, признак, че трябва да мина на минерална вода. Връщам се от кенефа и гледам - поразчистили ни масата. Анджело седи като цар насреща и ме очаква с пълни чаши за чин-чин. А насред масата се е разположила една нова елипсовида чиния с... виагра :D  - мезе де /разни там миди, скариди, нек'ви си морски твари, дето не ги знам, но за които, нали, разправят, били афродизиак/ ...Я, кой ще се сети к'во следва? ;) Ееми, к'во - устата ми на мига се закача на ушите и по никакъв, ама по никакъв начин не мога да я върна обратно! Анджи почва да се усмихва, поклаща глава, оставя чашата на масата и ме подканва с жест: андиамо, дите /хайде, казвай/ - Ма, ниенте, дарлинг, ниенте! /няма нищо/ - му викам... Той не се връзва: А-ха, си... ведо уно скерцо ди нуово /да бе, виждам - някой нов виц/. Алора, дите! /хайде разказвай/ А, не, не мога да му го кажа! Не искам да го засегна!.. И неудържимо се разсмивам на глас. Той също вече се е ухилил, размахва ми показалец: йо со, ке куесто е уно скерцо, аванти, кара!... Вили, ти прегоо.. /знам, че е някой виц, хайде, давай... моля те/. Ох, боже! Пак я втасах! :) Всъщност, първо не беше виц, а виждайки чинията с морски дарове, се сещам, че ги имат за афродизиак, демек нещо като виагра. Нали така? И ме връхлита... ъъ.. една неприлична мисъл. (Стойчо, по-добре тури една голяма червена точка тука, плийз!)  ;) (За теб – винаги! - бел.Ст.) [caption id="" align="aligncenter" width="360" caption="ето, слагам ;)"][/caption] Та си помислям "Ааа.. о'кей, става - щото ясно е, малко ще се спи тази нощ, та, хапни си ековиагра, скъпи, да ме не мъчиш да му "бая" после..." - е, на мъжеството, де ;) Ама той, нали вече си ме знае колко съм шантава, реши, че съм се сетила за виц. И като спомена "виц", и оп, наистина в този момент ме изплющя един виц, та се разсмях на глас. Вицът? ;)  Стойчо, не махай червената точка още :) (няма, споко - бел.Ст.) Значи, 22ч., денонощна аптека. Аптекарката - млада жена, симпатична. На нощното гише се звъни. Тя отива, отваря - мъж около 50-те. Тя: Кажете. Той, потрива притеснено ръце, чуди се някак... Тя: Да?... /той продължава да кърши пръсти/... Тя: Ааа.. крем за ръце ли, господине?.. Той, набира смелост: А, не, не... мм...таковата... виагра!... Тя му подава едно хапче, той, пак малко притеснено, но и някак гордо вече: А, не, дайте ми 5 броя!... Искам пет... ми, понеже.. щото тази вечер съм поканил пет дами на гости, та затова, нали.. е, разбирате, нали?!... Дава му аптекарката пет таблетки виагра, отива си човекът. На сутринта, към 5:30 на гишето се звъни. Отваря аптекарката, вглежда се - а, онзи, дето снощи купи 5 таблетки виагра - едва стои на крака, немощен някак, трепери, потрива леко ръце... Тя: Какво, още 5 таблетки ли да дам? Той: Ааа, не!.. Ннее, дамите не дойдоха... разбирате ли... един крем за ръце. :D [caption id="" align="aligncenter" width="360" caption="Дотук беше ;)"][/caption]   Навън вече дъждът само капе, вятърът е колко да не е без хич, улицата отпред е като малко езеро, от зад вълнолома се чува приглушен грохот. Анджи ми подава плика с документите, сваля обувки, чорапи, тиква ми ги в ръцете, навива крачоли до коленете, казва: ту реста куи /остани тук/ - и заджапва към паркинга. Малее, до глезените, че и повече. Малко се гърча, докато го чакам - след бурята направо е станало студено. Две минути и той пристига полека-полека. Слиза, идва и... ееее.. йее!! това е то! :)

Не бях и сънувала италианец да ме пренесе на ръце до колата си.

Само два метра, обаче - факт! Може за някой да изглежда тъпо, но /дамите ще го разберат/ - един жест, който ме разположи да дам всичко от себе си нататък /както се казва/ ;) (А сега дамите разбират ли защо мъжете обичат тънки и стройни дами? ;) – бел.Ст.) Тръгваме бавно и след 50 метра вече улицата е на по-високо и вода няма. Ла чинтура, бейби! О'кей - щрак. Газ!.. Хий! - давам си сметка, че той изпи над половин бутилка за кратко време, оо... бог да ни е на помощ!... Но, докато си го помисля това, Анджи прехвърля хълма, завива надясно, спуска се пак към морето и за няма пет минути, ето, че се паркира пред хотела. Влизаме, той ми посочва да седна ей там, отива на рецепцията, оформя нощувката. Хм, а' да го видим моят полицай сега, как ще успее да уреди безпроблемно нещата - имам предвид, че аз съм без документи. Но май няма проблем. Любопитно ми е и ставам и приближавам към рецепцията - Анджело в това време вече набира кода - плаща с карта. Младежът зад деска ми се усмихва любезно: бона сера, синьора /казва неговата фамилия!!/, коме стай? Волете куалкоза ин пю? /ще желаете ли нещо допълнително/ В първия момент не мога да зацепя мен ли пита, но няма други хора наоколо, само ние сме. Анджи ме поглежда: Си, кара? - А, нон, грацие - загрях, че аз съм синьората (еди-коя си)

Оглеждам обстановката... о, много добре.

Качваме се на етажа. О, и стаята е твърде добре... Мия си ръцете, оглеждам се - оо, ми банята е супер, разкош! - свети като нова и с всички екстри - това, вана с хидромасаж, душ-кабина, бидета... джунджурии разни, четки-пасти, презервативи, тинтири-минтири - всичко си има бе!.. А аз нямам чисти дрешки и не мога да си взема поне един душ!... ее, нее.. бааси късмета! Ах, този Анджело, що не ми даде чантата сутринта! Анджи говори с някой, който не успявам да видя, но пък виждам какво ни е донесъл - шампанско, чаши, салфетки, шоколад, купа с ягоди.. Гооосподии, ще падна - като на кино!... Но защо, защо този човек прави всичко това?!?... Ма, к'ви мангизи има това ченге?! Навън отново започва да вали, но този път тихо, кротко, без екшън. Вратата на балкона е само открехната, в стаята е приятно и без климатик. Полунощ е минало отдавна, от плейъра тече тихо една бар-музика - саксофон, пиано, балади... лелее, кърти! Размазва, ке умрем! ... Чин-чин, мия белла... чиърс, дарлинг... пием си шампанското, бъбрим си небреж... Обаче, малко съм в шах - очаквах едва ли не от вратата да ме подметне, но... само една лека целувка до момента. Направо му се чудя - нещо утечка по кабелите ли даде? Е, да отида, значи, до тоалетната тогава и, мисля, че е време за сън. Пък после - к'вот дойде. Надигам се, оп-паа... с тия гумени крака как ще стане номера сега?... ставам... стаавам... ама нещо май не ставаа... ааа.. май... май...  И как не! Щото, да обобщим: една бира с пицата във Вико Екуенсе, 2,5 коктейла с лимончело, около 50 мл чисто лимончело, 3 чаши вино, 2 чаши шампанско, нищо че е в рамките на 4-6 часа - спокойно обувам кънките при това положение. И почвам да се хиля на всичко - такава ми е магията - смях и после сън. Лесна съм ;) Анджи ме гледа въпросително. О, не, не мога да го измисля как да му го кажа на италиански, да се оправя: Лисн, хани...ъъ... уел, ду ю ноу, ай гот дранк! Ай капито? - и правя знак с палеца все едно пиеш. Хе-хее, и той бавно загрява вече... хи-хи-хи... Както и да е, вдигнах се. Влизам в тоалетната /обща е с банята/... Аах, ама как ми се иска да се окъпя само!... Хем може да ми подейства и малко отрезвяващо. И чувствам как побеснявам леко - заради липсата на чисти дрехи! И то заради него! Поне едни гащи да имах бе! Присядам на ръба на ваната, опитвам се да намеря изход на проблема си... Анджи надниква: Вилии, ма коза фай? /какво правиш/ Коза! Искам да се окъпя - показвам с жестове - е куесто! - Недоумява: ма уна доча! /ами къпи се/ Ма коме? - подушвам си тениската - ит смелс /мирише/... арома ди пеше! /искам да кажа: мириша на риба/ - Усмихва се снизходително: одоре ди пеше, кара /т.е. поправя ме/ - което ме ядосва допълнително и просъсквам: ее, о'кей, нон импорта! В този миг - хий! - Анджи прави: раз-два - и дрехите му излитат от банята - зяпвам от изненада - три-четири - хий... и моите фърчат след тях.. Амаа... Андж... - последно виждам как бие лек шут на вратата, която едно мазно казва "щрак"... Ооох, ама ще ме удушиш бе!... поемаме дъх, той, кръстосал поглед, шепне: ми дио.. о, ми дио.. -  Или аз тебе, мисля си, от вчера ти набирам! Водата ни обгръща*... Следва. П.П. В тази "серия" няма снимки, защото не съм снимала в описаното време. За компенсация пускам клипче с превод. Съдържанието отговаря горе-долу на очакванията, които имах в тази история. И които не се оказаха верни. Анджело излезе по-прозорлив - който е чел внимателно, разбра какво казах ;)  Впрочем, човекът на клипчето е изпълнителят на песента,  няма нищо общо с Анджело - да не помисли някой грешно де ;) Приятно слушане: http://vbox7.com/play:005fd35b6d * нямах представа, че има душове с толкова широка струя ;) – бел.Вили. Пък аз чудех да слагм ли още един знак 18 ;) - бел.Ст.     Очаквайте продължението Автор: Вили         Други разкази свързани с Другата Италия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА КАРТАТА!

Времето изтрива спомените, променя състоянията,
обезобразява предметите, но няма как да
унищожи една пораснала в бръшлян,
леко мърлява, но все пак
наша си любов.

Цитатът по-горе е част от текста на „Смъртта е разврат” – първия от общо тринайсетте разказа на Васил Георгиев, публикувани в сборника „Деград”. И макар да съм наясно, че заглавието на настоящото ревю, в съчетание с този кратък откъс, са в състояние да подведат читателите, аз все пак държа те да останат точно там, където съм ги поставила. Не защото любовта заема централно място в сборника, а тъкмо напротив – защото отсъства и именно на базата на това отсъствие се гради сюжетът на целия сборник (доколкото изобщо може да се говори за сюжет в компилация от разкази).

Да, в действителност „Деград” не е сборник за любовта. Той е книга за всичко извън нея – за лицемерието, за фалша, за имитацията, за разрухата, за сблъсъка между реалността, която обитавам аз, и онази, която обитаваш ти, за смъртта на света, в който ни се иска да вярваме, че живеем.

Да, тук любовта е дефицитна. Случва се рядко и почти на инат. Тя е неосъщественият блян на героите от „Смъртта е разврат”, илюзорният спомен на финала на „Деград”, преиначената гротеска в „Златния октопод”, крехкото спасение за неосъществения мъж в „Киряк от Толстой”. В сблъсъка на индивидуалните стремежи, рисуван в разказите от сборника, любовта се оказва парче от грешен пъзел, чието място никой не успява да намери съвсем. Тя едновременно спасява и обрича, възкресява и убива, радва и натъжава, но най-често... липсва.

От друга страна обаче именно това натрапчиво отсъствие на любовта от разказите в „Деград” сякаш я кара да изпъква още повече на фона на разбитите човешки истории в тринайсетте разказа от сборника. Тя е желана и търсена, жадувана и имитирана – едновременно спомен и надежда, но никога настоящ момент. Това предопределя и функцията й – любовта е спасението в свят, където липсват здрави устои – тя се явява смисъл в безсмислието, надежда в Апокалипсиса, светлина в мрака на разрушените от човека възможности. И ако основната тема в сборника „Деград” е сблъсъкът на реалностите, който обрича героите на невъзможност да постигнат желаното, то любовта е невидимият, едва доловим намек, че изход от проблемите все пак съществува – изход в любовта.

И макар че тя действително не е основа на разказите в „Деград”, именно любовта – отсъстваща и появяваща се спорадично – е нишката, която успява да свърже тринайсетте парченца на книгата в една обща картина. Чрез нея, досущ както и в реалния живот, индивидуалните кризи, личните проблеми, отделните несполуки на героите придобиват един по-обобщен вид. Така драмата на невъзможната връзка в „Смъртта е разврат”, страхът от задълбочаващите се взаимоотношения във „Възможности” и мрачната митологизирана антиутопия в „Деград” намират свой общ ключ за справяне с проблемите чрез образа на едва прокрадващата се, почти забравена любов. Защото няма значение каква е поуката на всеки един от разказите – правото на избор, необходимостта да се бориш или намекът, че добрият изход понякога не е очевидният – тя – любовта към себе си, към ближния, към света, който обитаваш тук и сега – е онова, което дава смисъл и в трудните, и в щастливите моменти. Точно както трябва да бъде в живота...

1.  Кукли за театър

За да си направите подобни куклички, имате нужда от един лист А4, нагънат на хармоника по тясната си страна. Пристегнете в средната част с тиксо и разперете от двете страни. Допълнително залепете глава и сложете ръце. Нарисувайте очи и уста.

2. Лесни мартенички

Нагънете един лист А4 по тясната му част на хармоника. Прегънете по средата и завържете с конец.

3. Големи цветни топки

Всяка топка се прави от по два листа А4, нагънати на хармоника. Прегънати са  на две, захванати по средата.  С  лепило са залепени краищата, за да се получи пълен кръг.

Вижте още идеи за баба Марта:

Лекторите на Форум Здраве 2012:
ИРИНА ДЖАМБАЗОВА
diabet.bg

—

Ирина е много сладка. Така поне ѝ казвали като била малка. И един ден, след като била станала вече голяма, то се оказало съвсем вярно. Тя била по-сладка от повечето си приятели, но с всяка такава характеристика идват и сериозни отговорности. Нейната сладост не трябвало да излиза извън рамките, все пак. Никой не обича да му идва байгън. А докато се опитва да не преподслади манджата, Ирина се занимава с комуникации и връзки с обществеността. На и за какво ли не. И солено, и горчиво, и стипцово, и лютиво.

А на Форум Здраве ще ни разкаже за това как една болест е променила живота и.

—

Горичка: Най-хубавият ден?
Ирина: Спокойният и семпъл.

Най-голямата спънка?
Пристрастеността към илюзорната ни, винаги търсена, но никога не откриваема идеална същност, физика, форма. Или просто два еднакви чорапа, когато закъсняваш за работа.

Най-лесното нещо?
Да се откажеш.

Най-голямата грешка?
От която не е научено нещо мъничко.

Коренът на всички злини?
Стресът.

Най-хубавото развлечение?
Да откриваш.

Най-лошото поражение?
Това, което поражда самообвинение, което е излишно. Защото няма най-голямо поражение.

Най-добрите учители?
Най-неочакваните, които срещаме, когато най-малко очакваме.

Най-първата необходимост?
Бучка любов.

Най-голямото щастие?
Да се приемеш.

Най-голямата тайна?
Тайна майна.

Най-неприятният недостатък?
Да се взимаме прекалено на сериозно.

Най-опасният човек?
Е това е лесно, самата аз.

Най-коварното чувство?
Вината и страха от промяната.

Най-красивият подарък?
Всеки даден с желание, истинско.

Най-необходимото?
Разбирането.

Най-краткият път?
Не най-правилният.

Най-приятното усещане?
Вкусна храна, приготвена с много любов и споделена сред сладки приказки.

Най-добрата защита?
Самоконтрола.

Най-доброто лекарство?
Вярата, че всичко всъщност ще е ок.

Най-доброто удовлетворение?
Да не се отказваш, въпреки всичко.

Най-мощната сила на света?
Желанието за живот.

Най-стимулиращият дар?
Утвърждението в нечии важни и обичани очи.

Единствената реалност?
Тази дето я живеем всеки ден, приемайки я затова, за което е. Критично, реалистично, комично, романтично.

Здравето е?
Онова, което като го имаме го слагаме след всички задачки, хора, емоции и нерви. Същото онова, което ни го връща тъпкано заради това същото пренебрегване и реве по-силно от най-сърдито, нацупено и насрано бебе. А, когато го оценим е може би е ужасно късно. И като всяка изпусната привързаност сме способни на невъзможното до края на живота си, за да възобновим аферата си с него. Да се обичаме, но и да се караме. Някъде в баланса между тях се крие смисълът от всичко.

За какво ще ни разкажете на Форум Здраве?
Защо смятам, че да се разболееш от нещо, което не си отива просто като една настинка е ОК. И как животът може да се промени и по хубав начин. Или просто да продължи. Интересно.

—

Форум Здраве
17 март 2012

Регистрирай се >>

Ако Pinterest манията ви е завладяла, със сигурност вече знаете как да споделяте снимки от Facebook към Pinterest. Но има и нещо още по-интересно – как да закачим Pinterest на нашата Facebook страница. Аз вече го направих, ползвайки съветите на AGbeat, и ще ви покажа …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Как да ползваме Pinterest, за да докараме трафик

     Pinterest буквално избухна като социална мрежа. Все повече мои приятели ми искат покана за сайта. Ак...
  2. 

     Как да тестваме нашата страница

     В предният пост ви разказах как да оптимизирате вашата лендинг страница. В него споменах за A/B тест...

Ако искате да знаете как кандидатът за работа, който току що сте интервюирали ще се справя със своите задължения, погледнете неговия Facebook профил."

От компанията се надяват новото устройство да се превърне в основен конкурент на изключително успешния Kindle Fire на Amazon.

Google тества промени на страницата си за резултати от търсене

Новите технологии ме привличат с това, че често с лекота прескачат рамките на собственото ни въображение. Те не само могат да ни покажат нещо, за което само сме чели, но и да ни поставят в центъра на събитията. Около нас да се разхождат съвсем непринудено …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     „Очилата на Гугъл“- Augmented Reality приложение з...

     Google Goggles“ е едно много любопитно и полезно Augmented Reality приложение за смартфони с мобилна...

Разкажи с какво се знимаваш? С твърде много неща едновременно, но всичките интересни. Според страничните наблюдатели основното ми занимание е да цъкам на компютъра по 10 до 14 часа на ден. И е точно така. Възприемам себе си като онлайн предприемач и голяма част от …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Равносметката на Google и нашият живот през 2011 г...

     Наближава краят на тази година, а с това идва и времето за равносметки – какво сме постигнали,...
  2. 

     YouTube удари 4 милиарда посещения дневно

     Авторитетният източник Reuters съобщи, че видео социалната мрежа YouTube е достигнала 4 милиарда пос...

Всеки ден на бял свят излизат купища статистически данни, социологически проучвания, касаещи онлайн потребителите, тенденции, засягащи социалните мрежи и тяхното развитие, и прочие. Всички те засягат различни аспекти на бизнеса и комуникацията между онлайн потребители и брандове, но има една обща черта между всички тях …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Тенденции в социалните мрежи за 2012

     През изминалите няколко години, социалните мрежи станаха най-горещата тема за обсъждане що се касае ...
  2. 

     Facebook отвъд Like и Send

     Много често действията, които предприемаме във Facebook, за да представим нашия бранд, продукт или у...

Руските пътища продължават да са в миналия век. Русия въпреки огромните си доходи от продажба на суровини, не е изградила нито една магистрала. Комунизъм с човешко лице – новият слоган на партията на Зюганов с 32% подкрепа. Преди влизане в армията донаборниците минават медицински преглед. Бъдещият селски красавец. Нищо старо не е забравено. Образованието в [...]