Миналата неделя гледах „Южнячки“ (The Help).

Заглавието е част от странните идеи на българските преводач-маркетолози. Ако не ми го бяха препоръчали, сигурно нямаше да го гледам, защото очаквах нещо полу-смешно, полу-романтично и полу-сантиментално.

The Help буквално значи „домашната прислуга“, освен очевидното „помощта“.

Когатото го гледате, ще разберете кой на кого помага.

Направен е по книгата на Катрин Стокет и разглежда уж баналния провинциален живот на няколко жени и тъмнокожата им прислуга в Джаксън, Мисисипи.

Същият Джаксън, за който пее Джони Кеш.

Абсолютно безжалостно авторката прави разрез на расизма, който се смята за нещо нормално на юг, като пътем включва в анализа си приятелството, благодарността, професионализма, отглеждането на деца, отношението към жените изобщо, милосърдието и т.н. И без да изпада в излишна сантименталност.

За това, колко дължиш на хората около себе си понякога.

От чисто женска перспектива.

Мъжете са една лекомислена декорация в разказа, основните драми и конфликти се развиват в чисто женска среда.

По бойните полета на светския живот – събрания, приеми, вечери и т.н.

За това колко е лесно да станеш писател, само трябва да имаш топки ;-)

За това как, започвайки да делиш хората на светли и тъмни, постепенно се обръщаш и срещу приятелите си, и срещу семейството си.

Потресаващо добър филм, оставя те без дъх и дълбоко замислен за българското общество и неговите драми, които се замитат под килима по стар народен обичай.

Ние тук май не сме готови за такъв разказ за себе си, дори още не сме готови да ги споменаваме. А не че няма материал, и то от двете страни на проблемите!

Жалко.

Саундтракът (музиката) е отличен.

Няма една слаба роля, всичките жени играят убийствено добре.



Филмът е задължителен за гледане. Горещо го препоръчвам.

Какво му става на Холивуд? Май кризата го стимулира да надминава себе си.