• Сигнал до Министерството на земеделието и горите

“Високо, високо, високо, високо застани,
над завист и обида, над дребните сплетни...
Високо, високо, високо, над завист и обида.
Високо, високо, високо, високо да те видя…”

Нещо такова се пееше в една песен – преди няколко дни се замислих, кои ли са най-високите сгради и съоръжения в България. Към момента класацията изглежда така:

Като изключим комините и антените, оказва се, че в България има само една сграда над 200 м – телевизионната кула в Русе, която до 2001 г. беше и най-високата телевизионна кула на Балканския полуостров.

На височина 107 м се намира сладкарницата, от която гледката, вярвайте ми, е страхотна, особено по залез. При ясно време, може да видите както Стара Планина, така и Карпатите:За съжаление, сладкарницата не работи от няколко години… Ето една снимка от последния път, когато бях там (2005 г.):

Така и не можах да кача Биляна горе…

Русе е чудесен град, хиляди хора преминават през него всеки ден! С малко реклама и предприемачески дух, това заведение може да се превърне в чудесна атракция, както и да донесе добри печалби на собствениците си…

В Берлин също има телевизионна кола, която се посещава от над 1 000 000 души годишно. Това са около 2740 души на ден. Те плащат по 11 евро, за да се качат. Това означава 30 000 евро на ден! Ако Русенската телевизионна кула прави дори 1% от тези приходи (100 пъти по-малко от берлинската), това означава 300 евро на ден, без да броим консумацията в заведението, организирани на частни партита, рождени дни, сватби… колко русенски заведения могат да се похвалят с това?!

Да не говорим за допълнително финансиране по линия на европейския туризъм.

Наистина не разбирам.

Който се интересува от още информация по темата, ето:

http://an200.blog.bg/drugi/2009/11/15/ruse-otvisoko-televizionna-kula.436597

a

„Високо, високо, високо, високо застани,
над завист и обида, над дребните сплетни...
Високо, високо, високо, над завист и обида.
Високо, високо, високо, високо да те видя…“

Нещо такова се пееше в една песен – преди няколко дни се замислих, кои ли са най-високите сгради и съоръжения в България. Към момента класацията изглежда така:

Като изключим комините и антените, оказва се, че в България има само една сграда над 200 м – телевизионната кула в Русе, която до 2001 г. беше и най-високата телевизионна кула на Балканския полуостров.

На височина 107 м се намира сладкарницата, от която гледката, вярвайте ми, е страхотна, особено по залез. При ясно време, може да видите както Стара Планина, така и Карпатите:За съжаление, сладкарницата не работи от няколко години… Ето една снимка от последния път, когато бях там (2005 г.):

Така и не можах да кача Биляна горе…

Русе е чудесен град, хиляди хора преминават през него всеки ден! С малко реклама и предприемачески дух, това заведение може да се превърне в чудесна атракция, както и да донесе добри печалби на собствениците си…

В Берлин също има телевизионна кола, която се посещава от над 1 000 000 души годишно. Това са около 2740 души на ден. Те плащат по 11 евро, за да се качат. Това означава 30 000 евро на ден! Ако Русенската телевизионна кула прави дори 1% от тези приходи (100 пъти по-малко от берлинската), това означава 300 евро на ден, без да броим консумацията в заведението, организирани на частни партита, рождени дни, сватби… колко русенски заведения могат да се похвалят с това?!

Да не говорим за допълнително финансиране по линия на европейския туризъм.

Наистина не разбирам.

Който се интересува от още информация по темата, ето:

http://an200.blog.bg/drugi/2009/11/15/ruse-otvisoko-televizionna-kula.436597

 

Подобни публикации

• 15.02.2012 -- Най-големите градове по население и площ в България – пряко сравнение (8)
• 31.12.2011 -- Центърът на Русе в последните часове на 2011 г. (0)
• 01.11.2011 -- Катедралата в Кьолн (1)
• 22.08.2011 -- „Гласът на България“ е леко прегракнал и с дъх на цигарен дим (5)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (8)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (7)
• 27.12.2010 -- Една тъжна коледна приказка (11)
• 28.09.2010 -- Цената на… нуждата! (18)
• 13.04.2007 -- Затвориха и кино "Роял" (3)
• 19.02.2012 -- Над тефтерчето на Левски (0)
• 17.02.2012 -- София в сравнение с големите градове по света (5)
• 22.01.2012 -- Шофьорите в Европа и шофьорите в София (0)
• 09.01.2012 -- Oбратно на часовниковата стрелка (11)
• 12.12.2011 -- Трамвайни неволи (3)
• 10.11.2011 -- Опростена карта на регионалните диалектни и жаргонни изрази в България (31)
• 08.09.2011 -- 20 позабравени песни на Слави Трифонов (4)
• 03.09.2011 -- Новините днес (2)
• 29.08.2011 -- София – може би малко по-зелена, отколкото си мислим! (9)
• 16.08.2011 -- Да изчистим България! (0)
• 27.07.2011 -- Разменени лога на български компании (3)

Не знам как да започна, много се вълнувам. Вълнувам се за хората, които имат смелостта да започнат да произвеждат шоколад. Но не какъв да е шоколад, а истински шоколад. От специално подбрани два сорта какаови зърна с добавка на нерафинирана захар. И това е! Без соев лецитин, без ванилин, без извличане на какаово масло, без подобрители. Така се вълнувам! Шоколад от 100% какао.

Ако сложиш пред мен блокче млечен шоколад и блокче натурален (черен) без да се замислям ще посегна към млечния. Защото търся сладкото. Горчивото не ми е в природата. На курса за шоколад на Кулинарно училище „Меню“ стигнахме до извода, че предпочитащите млечен шоколад просто обичат сладко. Аз бях една от тях. Не го отричам. Но обичам понякога да хрупам какаови зърна или да оставя парченце натурален шоколад в устата си, да усетя вкуса, да се превъзпитам. Рецептите с натурален шоколад не се броят тук, защото в тях се смесват много продукти, които омекотяват горчивината на шоколада. Друго си е да схрускаш цяло какаово зърно. Тогава наистина разбираш какво е шоколад. И почти същото е когато опиташ Гайо шоколад – плътен, горчив, с аромат. С много аромати. Естествени аромати от какаото. Няма думи да го опиша.

Зад Гайо (от френското име Gaillot) стоят Мария и Венсант – жизнерадостни хора, с хубави намерения. Предлагат няколко разновидности шоколад в прекрасна (за мен и Вальо) опаковка и с още по-прекрасни имена.

В Jazz ще откриеш 70% от какаовите зърна Rio Caribe Superior и нерафинирана захар. Доста горчив и силен вкус, напомня ми на препечени ядки, може би кафе. Blues е  по-мек, отново със съдържание на 70% какаови зърна, но тук те са от сорта Hispaniola Organic. Според мен се долавя аромат на карамел, меласа, притежава лека сладост на фона на Jazz.

И последният вид, който имах удоволствието да опитам е млечния шоколад Pop. В него присътсват от гореспоменатите какаови зърна Hispaniola с добавка на пълномаслено мляко и ядки като овес, сусам и бадеми облечени в мед. За млечен шоколад е силен и това свързвам именно с вида на какаовите зърна и технологията на приготвяне.

Тази дегустация ми се стори много по-лесна от дегустацията на вино, въпреки че за него уж полагам усилия и учебна подготовка, докато при шоколада просто ароматите се разтвориха и ги улових с лекота. Не знам защо при виното не се получава така добре и бързо. Със сигурност, в каквото и да задълбая ще трябва много практика (опитване). Хубава работа, ще речеш, ама не е точно така. Трябва познание и любознателност. Като споменах любознателност, искам да изгледаш това клипче.

В мига, в който видях това за първи път ме обзе щастие. Истинско, вътрешно, такова което не може да се опише. И такова, което те кара да направиш нещо. Нещо хубаво. Още тогава си казах „Ще опитам класическо брауни с домашното масло от сметана и Гайо шоколад.“ Тръпнех от вълнение какво ще се получи. Получи се нещо нереално. Всъщност, много реално си беше, но вкусовете са.. са.. неопределими, силни, завладяващи. Просто потъваш в това шоколадово удоволствие. Потъваш с цялата си сетивност и не може да мислиш за друго, освен за него – шоколада.

Не преувеличавам. Работя всеки ден с шоколад и изпробвам различни видове вкъщи. Когато един натурален шоколад се смеси със сметана или е в комбинация с други продукти той се омекотява, дори вече мога да кажа, че се изгубва. Изпробвах две рецепти (досега) с Гайо шоколад, със зърната Hispaniola. И в браунито, и дори в тортата, където шоколадът се смесва със сметана и меренг продължаваше да се усеща силния вкус и аромат на какаото. Онзи силен вкус, който трябва да се опита, за който няма думи.

С открито сърце мога да кажа, че това е шоколадът за всички шокоманиаци и за всички, които обичат сетивните предизвикателства.

А сега ако сложиш пред мен блокче млечен шоколад и блокче Гайо шоколад не мисля, че ще се замисля…

Брауни

Адаптирано от книгата How to Be a Domestic Goddess

В повечето рецепти с шоколад в книгите, който притежавам, се споменава „натурален шоколад, най-добрият, който може да намерите“. Е, мисля, че го намерих.

Рецептата е на  Нигела Лоусън и е вариант за класическо брауни с орехи. Историята на брауни е разнолика, но най-интересните на които попаднах са за готвач забравил да сложи бакпулвер в сместа (и на мен ми се е случвало, но не е довело до нищо грандиозно и световноизвестно) и предложение на готвач за десерт подходящ за удобно хранене, ядене с ръце. Всъщност, историята в случая не ме вълнува толкова. Разни хора говорят ли, говорят, измислят си, преувеличават. Факт е, че брауни е една много лесна, бърза и хубава рецепта с шоколад. Но! Идва голямото „но“, за да ти кажа, че трябва да се спазят пропорциите, технологията, а печенето ще оставим на твоята фурна и познанията ти по нея. Няма как! Печенето на браунито е един от най-важните процеси в рецептата. Както казва Нигела Лоусън - „Разликата между доброто брауни и изсушеното брауни е само няколко минути.“ Запомни, че печенето продължава дори след като браунито е извадено от фурната. При мен точното време беше 25 минути на 180°C, както е в рецептата, която следвах.

Посочените количества са за 16 броя.

Продукти:

• 180 гр. масло
• 180 гр. Гайо кулинарен шоколад 60%
• 3 яйца
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 250 гр. кафява захар (demerara)
• 100 гр. брашно
• щипка сол
• 150 гр. едро нарязани орехи

Фурната се загрява на 180°C. Подготвя се квадратна форма за печене със страни 23 см. Стените и дъното се намазват с разтопено масло или олио. Дъното се покрива с хартия за печене.

Шоколадът се настъргва и заедно с маслото се слагат в малка тенджерка. Разтопяват се на умерен огън и се оставят да се охладят леко.

Брашното и солта се пресяват. Оставят се настрана.

Яйцата и захарта се разбиват с миксер докато станат обемни и се сгъстят. Добавя се ванилията и се разбиват за кратко.

Към яйчната смес се добавя шоколадът с маслото. Разбъркват се с шпатула или с миксер на най-ниската скорост. Следва пресятото брашно със солта. Разбърква се с шпатула за кратко, колкото съставките да се смесят. Внимава се да не спадне обемът на яйцата. Накрая се добавят орехите и се разбъркват внимателно.

Сместа се изсипва в подготвената форма и се заглажда на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 25 минути. Повърхността на браунито трябва е с лека светла коричка, а вътрешността му да е тъмна и влажна.

След като се извади от фурната се оставя да се охлади във формата и тогава се освобождава от нея. Нарязва се на 16 парчета.

Брауни с Гайо шоколад е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Президентът Първанов "изчезва" за 24 часа от програмата на официалното посещение в Узбекистан от 5-ти до 8-ми ноември 2008 г. Докато другите членове на делегацията посещават музеи и се запознават с узбекските традиции и култура, не е ясно къде е бил президентът в периода от 15 ч. на 7-ми до 15 ч. на 8-ми ноември.

Няколко независими източника съобщиха, че по време на визитата си в Узбекистан Първанов е бил на лов за див планински овен архар, който е вписан в Червената книга.

Самият Първанов коментира лаконично с думите: "Не съм убил архар", но това не обяснява дали все пак не е стрелял по защитеното животно на територията на резерват, където ловуването е строго забранено.

Позовавайки се на ЗДОИ, Биволъ поиска и получи официалната програма от секретариата на президента Плевнелиев.

От документа става ясно, че последната публична поява на Първанов е била на официален обяд в Самарканд на 7-ми ноември 2008. В 15 ч. той отпътува за резиденцията на губернатора, където е настанен.

Първанов се появява отново на 8-ми ноември в 15 ч, за отпътуването към летището, откъдето правителственият самолет отлита за България.

Според журналистката на Радио Свобода, която посещава района, на 7-ми в късния следобед Първанов е пристигнал на брега на езерото Айдър Кул, на около 200 км северно от Самарканд. Там той се упражнявал в стрелба по зайци.

На 8-ми рано сутринта Първанов и свитата му ловували в Нуратинския резерват. Узбекските служби събрали всички налични в близкото село коне за височайшата ловна дружинка.

От програмата става ясно, че този сценарий напълно се вписва в тези 24 часа, през които Първанов не е имал официални ангажименти.

Биволъ попита също дали Първанов е бил на територията на Нуратинския държавен резерват, дали е носил ловно оръжие и дали го е използвал. 

Тези въпроси са препратени от секретариата на Президента  към НСО, която е на негово подчинение. Ген. Димитър Димитров трябва да отговори в предвидения от закона 14 дневен срок.

{gallery}programa_uzbekistan{/gallery}

Източници за узбекския лов на Първанов

Свидетелствата и медийните публикации са представени в хронологичен ред.

1. Сергей Ежков - независим журналист от Ташкент.

Първите съобщения за подготовката на лова на Първанов са публикувани от базирания в Ташкент независим журналист Сергей Ежков в сайта uzmetronom.com, който е забранен в Узбекистан. Те са датирани от 4-ти и 5-ти ноември 2008 г.

Сергей Ежков е един от най-авторитетните независими журналисти в Узбекистан. На него се позовават медии като BBC, Радио Свободна Европа и други, които следят ситуацията в тази страна, подлагаща медиите на цензура.

Uzmetronom е цитиран и от западните дипломати наблюдаващи ситуацията в Узбекистан.

Базираният в Лондон сайт kafene.net, който се списва от бивши журналисти от българската редакция на BBC интервюира Ежков по телефона. Ето какво казва той:

К. Господин Ежков, вие пръв съобщавате, на 4 ноември, че президентът Първанов ще ловува в Узбекистан и пишете именно за планински козел. Откъде имате тази информация?

С.Е. Това, естествено, беше тайна в Узбекистан, нали разбирате, официалните лица няма да ви го покажат този козел. Информацията беше регистрирана най-напред сред администрацията на президента, след това беше включена администрацията на областта Самарканд, както и специалните служби за осигуряване на безопасността.  Ако г-н Първанов е разчитал, че в затворена страна като Узбекистан такава информация няма шансове да изтече в пресата, мисля, че е сгрешил. Чиновниците обсъждат помежду си тези неща и "което се знае от двама се знае и от свинята", както са казали още римляните.

К: Имате ли информация, че президентът Първанов е ловувал защитен от закона вид?

С.Е. Работата е там, че Георги Първанов е изявил желание да отстреля планински козел. Този вид по принцип е защитен. В кулоарите на  администрацията на узбекския президент това е било най-обсъжданата тема.

К: Как мислите, чия е инициативата за президентския лов? На узбекската или на българската страна?

С.Е. По-скоро това е узбекска инициатива, но тя е била посрещната с благодарност от българската страна. Нашите информатори съобщиха, че оръжейният арсенал на Георги Първанов е пристигнал в Узбекистан по-рано от българския президент. Разбира се, че тази доставка е по инициатива на българската страна.

К. Има ли информация, че ловът се е състоял на територията на резерват?

С.Е. Темата за лова разви по-късно информатора на сайта ferghana.ru. Но Нурата е резерват, там ловът е недопустим.

К. Присъствал ли е някой от вашите информатори на самия лов?

С.Е. Не, не е присъствал

К: Виждали ли сте снимки от лова?

С.Е. Ловът е минал под патронажа на узбекските специални служби, но е напълно възможно, рано или късно някой да покаже такива фотографии.

К. Пресслужбата на българския президент коментира, че президентът Първанов се е придържал към програмата на домакините и навсякъде е бил придружаван от премиер-министъра на Узбекистан. Имате ли информация, че премиерът е придружавал Първанов на лов?

С.Е. Премиерът на Узбекистан съпровожда Георги Първанов в Самарканд. Но тук има една тънкост:  официалната визита завърши на 7 ноември, а по наши сведения българският президент е бил в Узбекистан още два дни. Това е било и времето, определено за лова. Премиерът се върна в Ташкент на 7-ми вечерта.

2. Сергей Наумов - журналист от Ургенч, град на 700 км от Ташкент.

Пространна статия за лова е публикувана от журналиста Сергей Наумов в сайта ferghana.ru на 02.12.2008.

Сергей Наумов е авторитетен журналист, сътрудник на Агенция Фергана. Съавтор е на автор на доклад за свободата на словото в Узбекистан представен на сесията на Съвета на ООН по правата на човека през декември 2008 г.

Интернет агенцията Фергана, която разполага с голяма мрежа от локални кореспонденти е важен източник за информация не само за Узбекистан, но и за региона. Тя е цитирана редом с Ройтерс и AFP при кризи като "кървавия петък" в Андижан на 13 май 2005 г. когато атаката на узбекската армия срещу демонстранти, противници на режима, доведе до стотици жертви.

Информацията дадена от Наумов е изключително подробна и прецизна в хронологичен и топографски план. Цитирана е дори фирмата собственик на щраусова ферма "Джизак-биоспектр", в чиято база за отдих е отседнала свитата на Първанов в навечерието на лова.

В интервю по телефона за Дарик Радио Сергей Наумов разказва, че ловът е организиран от най-високо държавно ниво:

3. Прецизна допълнителна информация за лова се появи в бюлетина на международната работна група по дивите кози към "Международния съюз за защита на природата" (IUCN) за месец септември 2009.

Тук за пръв път е цитиран официален узбекски източник. Заместник-директорът на Нуратинския държавен резерват потвърждава, че на 7 ноември 2008 г българският президент е посетил резервата и дава нови подробности. В района на главния планински връх Хаят Баши той причакал два архара подгонени от служители на резервата и застрелял един от тях.

Важни са и уточненията, че през последните две години в Узбекистан не са издавани разрешения за експорт на архар съгласно изискванията на CITES. Уточнява се, че Съветът на министрите на Узбекистан е издадел разрешение за острел на архар на Северцов, но на територията на дивечовъдното стопанство, а не на територията на резервата, където ловуването е строго забранено.

4. Олег Царук, представител на WWF

Олег Царук ръководи регионалното отделение «Российский Кавказ» на Световния фонд за дивата природа (World Wide Fund for Nature, WWF)

Царук твърди в интервю публикувано в сайта ferghana.ru на 11.01.2009, че президентският лов на Първанов се е състоял на територията на резервата Нурати. За разлика от другите източници, той твърди, че ловът е бил неудачен.

5. Журналистическо разследване на радио "Свобода"

През пролетта на 2010 г. журналистката от радио "Свобода" Гуласал Камолова посети района на Нуратинския държавен резерват и излъчи репортаж със свидетелства на местните жители за пребиваването на Първанов и подготовката му за лова. Ето какво заяви тя в интервю за радио Дойче Веле.

Узбекска журналистка: Първанов е бракониерствал!

Всичко около прословутия лов е било в нарушение на закона

Българският президент е нарушил закона по време на визитата си в Узбекистан през 2008 г. и може да бъде смятан за бракониер - каза за Дойче Веле узбекската журналистка Гуласал Камолова, авторка на разследване по темата.

След като репортажът на узбекската журналистка бе излъчен по "Радио Свобода", с нея по телефона се свърза Емилиян Лилов. Ето думите на Гуласал Камолова:

"Визитата на българския президент беше широко отразена в Узбекистан. Но много тесен кръг от хора са били запознати с подробностите, че извън официалната част президентът е бил гост във ВИП-комплекса в Айдаркул. Например това, че президентът е стрелял по зайци, което е интересно, знаят само местните хора от Фаришкия район. Само на малцина от областта е известно, че там е идвал българският президент. Това знаят единствено местните хора от Фаришкия район."

Ловецът

Уцелил ли е Първанов архара?

С част от тези местни хора Гуласал Камолова се е срещала лично. Всички те са потвърдили пред нея фактите така, както преди два дни бяха описани и в публикацията на сайта Фергана.ру. Местните хора се вълнували от факта, че при тях е бил българският президент, а не от това дали е убивал архар. И още нещо й доверили те, а именно:

"Те живеят с убеждението, че президентът на България е бил освободен от длъжност заради това, че при посещението си в резервата е нарушил официалния график. Не защото е стрелял по архар, а защото е нарушил графика на официалната си визита в Узбекистан."

Запитана за източниците си на информация относно тези събития, узбекската журналистка отказва да назове конкретни имена, тъй като това не е безопасно в страна като Узбекистан. Но по думите й не подлежи на никакво съмнение това, че:

"... българският президент е бил в резервата, придружаван от делегация. Това е факт. Това, което излъчихме в моя репортаж по "Радио Свобода", са свидетелствата на местните хора. Защото доскоро мнозина се съмняваха, че българският президент е бил на територията на резервата. Сега вече е ясно, че той е бил там, че се е целил в архар, и че е стрелял по него. Оттук нататък обаче мненията се раздвояват - едни твърдят, че президентът е уцелил, а други - че не е."

Не е без значение обаче дали е редно да се стреля по защитен вид животни в природен резерват. Затова и попитахме Гуласал Камолова дали всичко около този лов е било законно. Ето отговорът й:

"Нелегално е. Законът забранява да се ловува на територията на резервати. Но самият факт, че преди това е имало обаждане по телефона от министър-председателя на Узбекистан, е поставило служителите на резервата в позиция да не могат да му кажат нищо. По силата на закона това се смята за бракониерство."

И Путин обича да стреля...

"Какъв запален ловец!"

А достоверна ли е историята с отстрела на зайци - попитахме още узбекската журналистка: "Това разказаха милиционери, които са пускали зайците край езерото Айдаркул. Те се смяли от сърце, когато наблюдавали какъв запален ловец бил Първанов и как много обичал да стреля. Той не се интересувал дали е уцелил или не, просто му било интересно да стреля. Казват, че за него било важно да чува този звук."

Очаквате ли тази история да има някакви последици за българския президент, попитахме накрая Гуласал Камолова от узбекската секция на "Радио Свобода": "Дори и да не е убивал, той е нарушил закона, защото е влязъл въоръжен на територията на резерват. Това вече е нарушение. Той се е целил с пушка в архар. Само заради това може да бъде смятан за бракониер, за човек, който е нарушил закона", е категорична Гуласал Камолова.

Възможно ли е, според нея, президентът да е имал разрешение да стреля в резервата? Отговорът на узбекската журналистка: "Ако е имал такова разрешение, той е трябвало да го покаже на служителите на резервата. А такова те не са виждали. Изясних този въпрос много точно. Но дори и да допуснем, че президентът е имал разрешение, той пак няма право да стреля в резерват. На територията на резерват не са валидни никакви разрешения."

Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Даря Попова-Витцел

Ще се сбъдне ли заявката за отваряне на президентската институция към гражданите (обещание номер 31)? Можем ли да очакваме "изтръскване на скелетите от шкафовете" след двата мандата на Георги Първанов - Гоце? Доколко може да се има доверие на обещанията, дадени от Президента Плевнелиев в инагуралната му реч?

Биволъ отново поставя въпроса за узбекския лов на Първанов, който така и не получи ясен и недвусмислен отговор повече от 3 години. Лаконичната реплика на Първанов "Не съм убил архар" не обяснява дали все пак не е стрелял по защитеното животно на територията на резерват, където ловуването е строго забранено.

Въпросите, на които веднага може да отговори новият екип на президента Плевнелиев са следните:

- къде точно се е намирал президентът Първанов в периода от 6-ти ноември 18 ч. до 7-ми ноември 18 ч. 2008 г.?

- бил ли е президентът Първанов на територията на Нуратинския държавен резерват в указания период?

- носил ли е президентът Първанов ловно оръжие?

- стрелял ли е президентът Първанов по диви животни?

Тази информация в момента е на разположение на новия Президент съгласно правомощията му. Тя се намира в дирекцията "Протокол" и в службата "НСО" и може да бъде предоставена тутакси на обществеността, тъй като не съдържа държавна тайна и разкриването и не заплашва националната сигурност.

Сигнали без последствие

Дали Първанов е убил или не архара е отделен въпрос. Самият факт, че лидер на държава членка на Европейския съюз е ловувал на забранена територия в държава известна с неспазването на човешките права, злепоставя морално както българската държава така и европейските ни партньори.

Отвъд моралната страна на въпроса са налични данни, че президентът е участвал в бракониерски лов на защитен вид, което по българския закон представлява престъпление по член 278 от НК.

Чл. 278 ал(4) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, включително от видовете по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, означени със знак  без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети.

Независимо от това дали има убито животно, ловуването на територията на резерват в Узбекистан е абсолютно забранено и е нарушен тамошния закон, подчертават в кореспонденциите си местните журналисти.

По-долу излагаме известните факти, които са внесени и като сигнал във ВКП през 2010 г. В сигнала се поставят следните въпроси:

1. Ловувал ли е Президентът по време на официалното си посещение в Узбекистан?

2. Ако отговорът на 1 е положителен,
- къде и кога се е състоял лова?
- състоял ли се е той на територията на държавен резерват?
- отстреляни ли са от Президента животински видове и какви?
- отстреляни ли са от Президента един или повече екземпляра от европейски или световно застрашени диви животни?
- налични ли са нужните разрешения за отстрел на тези животни?
- кой е заплатил за лова?
- какво се е случило с ловните трофеи ако има такива, внесени ли са те в България съгласно нормите на международната конвенция CITES и къде се намират в момента?

До този момент отговор от прокуратурата няма.

Подобен сигнал беше внесен миналата година в Комисията "Антикорупция" към Народното събрание. Тя го разгледа, но не намери данни за конфликт на интереси, свързан със заплащането на ловните експедиции и ловните трофеи на президента.

Медиен и политически контекст на узбекския лов

Ситуацията с човешките права в Узбекистан е тревожна. Според Human Right Watch в затворите се използват методи като електрошок, задушаване и сексуално унижение за изтръгване на признания. Известни са случаи на затваряне на дисиденти в психиатрични клиники (разпространена практика в бившия СССР). Обект на преследване са религиозни активисти, но също така независимите журналисти и политическите опоненти на режима.

Международни организации като IHF, Human Rights Watch, Amnesty International, а също така Държавният департамент на САЩ и Съвета на Европа определят Узбекистан като "авторитарна страна с ограничени граждански права". Страната се управлява от бившият първи секретар на КПСС за Узбекистан Ислам Каримов от 1991 до днес.

Според класацията на "Репортери без граници" за 2008 година страната е на 168 място от 173 страни и се намира в списъка от 15 държави врагове на Интернет. Президентът Ислам Каримов е в списъка на държавните глави врагове на свободата на словото.

В този контекст, независимите източници на достоверна информация за ставащото в Узбекистан са силно ограничени. Световни медии като BBC, Ройтерс, АФП, които отразяват случващото се в Узбекистан цитират често като източници на независима от правителството информация интернет сайтовете ferghana.ru и uzmetronom.ru, които са считани от властта за опозиционни и са цензурирани в Узбекистан. Именно те са основните медийни източници за лова на Първанов.

Източници за узбекския лов на Първанов

Свидетелствата и медийните публикации са представени в хронологичен ред.

1. Сергей Ежков - независим журналист от Ташкент.

Първите съобщения за подготовката на лова на Първанов са публикувани от базирания в Ташкент независим журналист Сергей Ежков в сайта uzmetronom.com, който е забранен в Узбекистан. Те са датирани от 4-ти и 5-ти ноември 2008 г.

Сергей Ежков е един от най-авторитетните независими журналисти в Узбекистан. На него се позовават медии като BBC, Радио Свободна Европа и други, които следят ситуацията в тази страна, подлагаща медиите на цензура.

Uzmetronom е цитиран и от западните дипломати наблюдаващи ситуацията в Узбекистан.

Базираният в Лондон сайт kafene.net, който се списва от бивши журналисти от българската редакция на BBC интервюира Ежков по телефона. Ето какво казва той:

К. Господин Ежков, вие пръв съобщавате, на 4 ноември, че президентът Първанов ще ловува в Узбекистан и пишете именно за планински козел. Откъде имате тази информация?

С.Е. Това, естествено, беше тайна в Узбекистан, нали разбирате, официалните лица няма да ви го покажат този козел. Информацията беше регистрирана най-напред сред администрацията на президента, след това беше включена администрацията на областта Самарканд, както и специалните служби за осигуряване на безопасността.  Ако г-н Първанов е разчитал, че в затворена страна като Узбекистан такава информация няма шансове да изтече в пресата, мисля, че е сгрешил. Чиновниците обсъждат помежду си тези неща и "което се знае от двама се знае и от свинята", както са казали още римляните.

К: Имате ли информация, че президентът Първанов е ловувал защитен от закона вид?

С.Е. Работата е там, че Георги Първанов е изявил желание да отстреля планински козел. Този вид по принцип е защитен. В кулоарите на  администрацията на узбекския президент това е било най-обсъжданата тема.

К: Как мислите, чия е инициативата за президентския лов? На узбекската или на българската страна?

С.Е. По-скоро това е узбекска инициатива, но тя е била посрещната с благодарност от българската страна. Нашите информатори съобщиха, че оръжейният арсенал на Георги Първанов е пристигнал в Узбекистан по-рано от българския президент. Разбира се, че тази доставка е по инициатива на българската страна.

К. Има ли информация, че ловът се е състоял на територията на резерват?

С.Е. Темата за лова разви по-късно информатора на сайта ferghana.ru. Но Нурата е резерват, там ловът е недопустим.

К. Присъствал ли е някой от вашите информатори на самия лов?

С.Е. Не, не е присъствал

К: Виждали ли сте снимки от лова?

С.Е. Ловът е минал под патронажа на узбекските специални служби, но е напълно възможно, рано или късно някой да покаже такива фотографии.

К. Пресслужбата на българския президент коментира, че президентът Първанов се е придържал към програмата на домакините и навсякъде е бил придружаван от премиер-министъра на Узбекистан. Имате ли информация, че премиерът е придружавал Първанов на лов?

С.Е. Премиерът на Узбекистан съпровожда Георги Първанов в Самарканд. Но тук има една тънкост:  официалната визита завърши на 7 ноември, а по наши сведения българският президент е бил в Узбекистан още два дни. Това е било и времето, определено за лова. Премиерът се върна в Ташкент на 7-ми вечерта.

2. Сергей Наумов - журналист от Ургенч, град на 700 км от Ташкент.

Пространна статия за лова е публикувана от журналиста Сергей Наумов в сайта ferghana.ru на 02.12.2008.

Сергей Наумов е авторитетен журналист, сътрудник на Агенция Фергана. Съавтор е на автор на доклад за свободата на словото в Узбекистан представен на сесията на Съвета на ООН по правата на човека през декември 2008 г.

Интернет агенцията Фергана, която разполага с голяма мрежа от локални кореспонденти е важен източник за информация не само за Узбекистан, но и за региона. Тя е цитирана редом с Ройтерс и AFP при кризи като "кървавия петък" в Андижан на 13 май 2005 г. когато атаката на узбекската армия срещу демонстранти, противници на режима, доведе до стотици жертви.

Информацията дадена от Наумов е изключително подробна и прецизна в хронологичен и топографски план. Цитирана е дори фирмата собственик на щраусова ферма "Джизак-биоспектр", в чиято база за отдих е отседнала свитата на Първанов в навечерието на лова.

В интервю по телефона за Дарик Радио Сергей Наумов разказва, че ловът е организиран от най-високо държавно ниво:

3. Прецизна допълнителна информация за лова се появи в бюлетина на международната работна група по дивите кози към "Международния съюз за защита на природата" (IUCN) за месец септември 2009.

Тук за пръв път е цитиран официален узбекски източник. Заместник-директорът на Нуратинския държавен резерват потвърждава, че на 7 ноември 2008 г българският президент е посетил резервата и дава нови подробности. В района на главния планински връх Хаят Баши той причакал два архара подгонени от служители на резервата и застрелял един от тях.

Важни са и уточненията, че през последните две години в Узбекистан не са издавани разрешения за експорт на архар съгласно изискванията на CITES. Уточнява се, че Съветът на министрите на Узбекистан е издадел разрешение за острел на архар на Северцов, но на територията на дивечовъдното стопанство, а не на територията на резервата, където ловуването е строго забранено.

4. Олег Царук, представител на WWF

Олег Царук ръководи регионалното отделение «Российский Кавказ» на Световния фонд за дивата природа (World Wide Fund for Nature, WWF)

Царук твърди в интервю публикувано в сайта ferghana.ru на 11.01.2009, че президентският лов на Първанов се е състоял на територията на резервата Нурати. За разлика от другите източници, той твърди, че ловът е бил неудачен.

5. Журналистическо разследване на радио "Свобода"

През пролетта на 2010 г. журналистката от радио "Свобода" Гуласал Камолова посети района на Нуратинския държавен резерват и излъчи репортаж със свидетелства на местните жители за пребиваването на Първанов и подготовката му за лова. Ето какво заяви тя в интервю за радио Дойче Веле.

Узбекска журналистка: Първанов е бракониерствал!

Всичко около прословутия лов е било в нарушение на закона

Българският президент е нарушил закона по време на визитата си в Узбекистан през 2008 г. и може да бъде смятан за бракониер - каза за Дойче Веле узбекската журналистка Гуласал Камолова, авторка на разследване по темата.

След като репортажът на узбекската журналистка бе излъчен по "Радио Свобода", с нея по телефона се свърза Емилиян Лилов. Ето думите на Гуласал Камолова:

"Визитата на българския президент беше широко отразена в Узбекистан. Но много тесен кръг от хора са били запознати с подробностите, че извън официалната част президентът е бил гост във ВИП-комплекса в Айдаркул. Например това, че президентът е стрелял по зайци, което е интересно, знаят само местните хора от Фаришкия район. Само на малцина от областта е известно, че там е идвал българският президент. Това знаят единствено местните хора от Фаришкия район."

Ловецът

Уцелил ли е Първанов архара?

С част от тези местни хора Гуласал Камолова се е срещала лично. Всички те са потвърдили пред нея фактите така, както преди два дни бяха описани и в публикацията на сайта Фергана.ру. Местните хора се вълнували от факта, че при тях е бил българският президент, а не от това дали е убивал архар. И още нещо й доверили те, а именно:

"Те живеят с убеждението, че президентът на България е бил освободен от длъжност заради това, че при посещението си в резервата е нарушил официалния график. Не защото е стрелял по архар, а защото е нарушил графика на официалната си визита в Узбекистан."

Запитана за източниците си на информация относно тези събития, узбекската журналистка отказва да назове конкретни имена, тъй като това не е безопасно в страна като Узбекистан. Но по думите й не подлежи на никакво съмнение това, че:

"... българският президент е бил в резервата, придружаван от делегация. Това е факт. Това, което излъчихме в моя репортаж по "Радио Свобода", са свидетелствата на местните хора. Защото доскоро мнозина се съмняваха, че българският президент е бил на територията на резервата. Сега вече е ясно, че той е бил там, че се е целил в архар, и че е стрелял по него. Оттук нататък обаче мненията се раздвояват - едни твърдят, че президентът е уцелил, а други - че не е."

Не е без значение обаче дали е редно да се стреля по защитен вид животни в природен резерват. Затова и попитахме Гуласал Камолова дали всичко около този лов е било законно. Ето отговорът й:

"Нелегално е. Законът забранява да се ловува на територията на резервати. Но самият факт, че преди това е имало обаждане по телефона от министър-председателя на Узбекистан, е поставило служителите на резервата в позиция да не могат да му кажат нищо. По силата на закона това се смята за бракониерство."

И Путин обича да стреля...

"Какъв запален ловец!"

А достоверна ли е историята с отстрела на зайци - попитахме още узбекската журналистка: "Това разказаха милиционери, които са пускали зайците край езерото Айдаркул. Те се смяли от сърце, когато наблюдавали какъв запален ловец бил Първанов и как много обичал да стреля. Той не се интересувал дали е уцелил или не, просто му било интересно да стреля. Казват, че за него било важно да чува този звук."

Очаквате ли тази история да има някакви последици за българския президент, попитахме накрая Гуласал Камолова от узбекската секция на "Радио Свобода": "Дори и да не е убивал, той е нарушил закона, защото е влязъл въоръжен на територията на резерват. Това вече е нарушение. Той се е целил с пушка в архар. Само заради това може да бъде смятан за бракониер, за човек, който е нарушил закона", е категорична Гуласал Камолова.

Възможно ли е, според нея, президентът да е имал разрешение да стреля в резервата? Отговорът на узбекската журналистка: "Ако е имал такова разрешение, той е трябвало да го покаже на служителите на резервата. А такова те не са виждали. Изясних този въпрос много точно. Но дори и да допуснем, че президентът е имал разрешение, той пак няма право да стреля в резерват. На територията на резерват не са валидни никакви разрешения."

Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Даря Попова-Витцел

 

Списък на официалните лица придружавали Първанов в Узбекистан

Официалната българска делегация в Узбекистан

Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството;

Петър Кънев, народен представител;

Никола Колев, началник на Кабинета на президента;

Красимир Стоянов, главен секретар на президента;

Горан Йонов, секретар на президента по външна политика и сигурност;

Ертан Кара, секретар на президента по икономически въпроси;

Бойка Башлиева, прессекретар на президента;

Милен Керемедчиев, заместник-министър на външните работи;

Галина Тошева, заместник-министър на икономиката и енергетиката;

Явор Милушев, заместник-министър на културата;

Илко Славчев, временно управляващ посолството в Ташкент;

Димитър Станчев, заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения;

Боян Чуков, съветник в Политическия кабинет на министър-председателя;

Славчо Атанасов, кмет на гр. Пловдив;

Николай Иванов, съветник в Кабинета на президента;

Митко Николов, директор на Протокола на президента;

Мая Добрева, директор на дирекция "Европа 3", МВнР;

Цветан Ночев, началник отдел в дирекция „Европа 3", МВнР

Бизнесмени

Георги Стоев, член на Изпълнителния съвет на БТПП, ръководител на бизнес-делегацията;

Валери Савов, Управител на „МСО НЕТ.БГ" ООД;

Георги Атанасов, ЕТ „НАСКА-М";

Цанко Наумов, изпълнителен директор „КЕНТА" АД;

Ивайло Велев, президент „ДЕЙЗИ ТЕХНОЛОЖИ" ООД;

Владимир Стойчев, търговски директор на „СОФАРМА" АД;

Марин Батуров, управител на „МАРИН БАТУРОВ" ООД;

Константин Соколов, управител на „ДМ ТРАВЕЛ"ООД;

Алекси Алексиев, управител на БРАТЯ АЛЕКСИЕВИ" ООД;

Стоян Стоянов, управител на „СТАН-І"ООД.

Искам да живея в България която отвън е хубава, а отвътре е още по-хубава. Искам властта да започне да прави политика „За хората”, а не „За пред хората”; Не искам власт която знае как да преудолява трудни моменти, а такава която знае как да не ги допуска; Искам завършени магистрали, не искам обаче едва 10% от населението да може да си позволи да ги ползва.

Демографската катастрофа е един от най-големите проблеми пред нацията ни! Искам политика която да стимулира раждаемостта сред Българите, а не политика която да ограничава раждаемостта сред ромите; Не искам етническите партии да набират популярност, искам етническата представителност да набира популярност сред ядрата на Българските партии. Не искам младите хора да се концентрират в София, където е бизнеса, искам бизнеса да се върне в градовете от които е тръгнал; Не искам симбиоза между бизнеса и властта, искам симбиоза между бизнеса и хората.

Продължителността на живота в България е сред най-ниските в Европа. Не искам модерни и големи болници в селата, искам бърз достъп на хората от селата до големи и модерни болници в градовете. Не искам въздушния транспорт да се използва само за превоз на ВИП пациенти, а за превоз на пациенти до ВИП медицински заведения. Не искам икономическият принцип да е водещ при определяне на квотите за безплатните лекарства, а хуманният.

Икономическата криза е нещото което най-много мъчи Българина днес. Искам фирмите спечелили обществени поръчки през предходното управление да бъдат наказвани. Не искам да бъдат наказвани обаче техните служители, които са обречени да не получат заплатите си заради отлагане на бюджетните плащания. Искам бизнеса да пълни държавната хазната. Не искам обаче това да става от глоби и санкции, а от стимулиране на растежа и създаване на благоприятна бизнес среда. Вярно е че икономиката се стимулира когато хората започнат да харчат спестяванията си. Не искам обаче това да става, когато някой така казва на хората, а когато някой направи така, че хората да се почувстват сигурни и стабилни сами да развържат кесиите си. Искам в малките градчета да се режат ленти. Не искам обаче това да са дискаунтъри за хранителни стоки, а фабрики които да произвеждат стоките за тези магазини. Искам хората да разполагат с неограничен достъп до кредити и модерни финансови услуги, а не банките да разполагат с неограничен достъп до хората и техните съдби. Искам държавните служители да получават заслужени големи заплати, а не да се оправдават за получените си незаслужени големи бонуси.

Искам хората да контролират политиката, а не политиката да контролира хората! Искам нова гледна точка!

Днес изказване на комисаря  по търговията Карел Де Гухт по АСТА беше в дневния ред на Европейския парламент, INTA (Комисия по международна търговия).

Комисарят   разви теорията, че  копирането е кражба    и призова ЕР да подкрепи АСТА. На фона на обявеното преюдициално запитване   това  е  – ако не разочароващо – крайно чудно.

Видео   ще се появи тук

Междувременно в  Туитър се появи/ изтече (конфиденциално)  становище на Правната служба на ЕП от октомври 2011. 

В т.31 е позицията на Европейския парламент по IPRED2.

В т.32 е оценка на правната служба, според която АСТА не включва всички гаранции, за които Парламентът настояваше в предложенията си по IPRED през 2007.

Това е положението.

Днес изказване на комисаря  по търговията Карел Де Гухт по АСТА беше в дневния ред на Европейския парламент, INTA (Комисия по международна търговия).

Комисарят   разви теорията, че  копирането е кражба    и призова ЕР да подкрепи АСТА. На фона на обявеното преюдициално запитване   това  е  – ако не разочароващо – крайно чудно.

Видео   ще се появи тук

Междувременно в  Туитър се появи/ изтече (конфиденциално)  становище на Правната служба на ЕП от октомври 2011. 

В т.31 е позицията на Европейския парламент по IPRED2.

В т.32 е оценка на правната служба, според която АСТА не включва всички гаранции, за които Парламентът настояваше в предложенията си по IPRED през 2007.

Това е положението.

Малко преди голямо събитие в Ню Йорк, по време на което Facebook ще обявят новата си рекламна стратегия, новият интерфейс Timeline на социалната мрежа вече се предлага и за корпоративните страници, съобщава Forbes. Досега този външен вид се използваше единствено в личните профили на потребителите. Страницата на kaldata.com вече е обновена и може да я видите на адрес: www.facebook.com/kaldata Външният вид не е единствената разлика. От сега нататък когато потребителите посетят брендирана страница за пръв път, те ще виждат кои от техните приятели са споменавали съответната марка, както и колко пъти са я "харесали". Това дава допълнителна потенциална тежест за Facebook страниците на компаниите, които до момента не създаваха особено голям трафик. Самите фирми вече имат нов администраторски панел, през който могат да следят различни статистики, свързани със страницата. За пръв път корпоративните профили ще могат да отговарят директно на лични съобщения, изпратени от клиенти, пише dnevnik.bg. Новият интерфейс Timeline предлага по-разнообразен визуален стил за брендиране на страница, но Facebook все пак са наложили някои ограничения. Голямата профилна снимка в началото на страницата например не може да съдържа твърде явни рекламни съобщения – за това, компаниите ще трябва да платят на социалната мрежа за рекламно пространство.

Мутра отива при туроператор: - Искам да изненадам с ваканция баща ми в най-скъпата вила на брега на морето. Обаче имам и няколко условия. Сутрин слънцето да изгрее точно в 6,45, защото в толкова е свикнал да се събужда баща ми. Искам, като излезе на терасата, два делфина влюбено да скочат над водата. След това ято птички да прелетят и да му направят шарена сянка. Ще платя колкото е нужно! Възможно ли е да се постигне това? - Мислим, че ще се справим. И действително - отива бащата на мутрата в луксозната вила на брега на морето. Точно в 6,45 се показват първите слънчеви лъчи. Човекът доволно се събужда, излиза на терасата и какво да види - два делфина влюбено скачат над водата. В същия момент ято птички минават, правейки му шарена сянка. Усмихнал се бащата на мутрата и въздъхнал: - Ееееееех, не всичко е пари на тоя свят... Усмихни се, България! От няколко дни всички само за пари говорят - кой колко бил взел, взима или ще взима. Ако и вие се чувствате тъпо от гигантските бонуси...

Българската общност в Украйна пази родните обичаи и традиции. Нашата организация отбелязва всички български празници чрез културни прояви. Освен общобългарския празник 3-ти март, ние, Конгресът на българите в Украйна, отбелязваме и 4 години от създаването на Българския културно-просветен център „Аз Буки Веди“, който бе открит на 1 март 2008 г. Днес училището „Аз Буки Веди“ работи в четири украински града.

Corruption throughout Bulgarian government and police is virtually under no threat of prosecution and is part of society, according to an analysis of the private US intelligence company Stratfor. The report was prepared in 2008 and last updated in June, 2009.

“Gray hat” хакера D35m0nd142 е успял да придобие неоторизиран достъп до сайтовете на Организацията на Обединените Нации (un.org), Skype (skype.com) и Oracle (oracle.com). Хакерът е открил Blind SQL уязвимост в официалния сайт на Skype и успял да придобие достъп до сървъра. “В Skype намерих много Blind SQL уязвимости. Написах ги в документа в Pastebin, но вероятно има повече уязвимости,” съобщи хакера. “Съобщих на администраторите, защото имат много потребители, а SQL уязвимостите са много опасни.” Подобна уязвимост е била открита в сайта на Oracle, теоретично тя позволява на злонамерените хакери да причинят сериозни щети. След възползването от MSSQL уязвимост, той е успял да заобиколи протоколите за сигурност, използвани от администраторите на сайта на Организацията на Обединените Нации. Това не е първият път, когато un.org е атакуван, преди два дни, дори Team R00tw0rm твърдяха, че са го хакнали. Сега, D35m0nd142 предостави снимка и публикува информация от сървърите им в Pastebin. Хакерът увери, че и в трите случая не е причинил никакви щети на информацията, до която е придобил достъп и се е свързал с отговорниците на сайтовете за да ги уведоми за уязвимостите. “Мисля, че SQL уязвимостите са най-опасните в интернет. Чрез един малък бъг, хакерът може да открадне хиляди или милиони потребителски имена, пароли, кредитни карти,” заяви той. “Невероятно е. Винаги говорим за тази уязвимост, но в почти всички сайтове я има." Миналата седмица D35m0nd142 хакна сайтовете на Армията на САЩ, Кралската Военна Пехота, Федералния Резерв на САЩ, Масачузетския Технологичен Институт и за втори път MySQL.com.

Деня на Левски в Чикаго, неделя 26 февруари, даде начало на честването 175 години от рождението на Левски. Организатор на събитието бе Българо американския център за културно наследство, заедно с генералното консулство в Чикаго Изключително емоционално и разгорещено премина неделния следобед, в залата на клуб Верея. Да уважат делото на Левски дойдоха не само ученици, учители и родители, а и много българи, в чиито сърца е жива историята на България.

Любослава Русева

 ”Назначи се голяма комисия от важни лица – специалисти, учени, академици, икономисти, финансисти, инженери, архитекти, химици, ботаници, зоолози, лекари, хигиенисти, филолози, да се срещнат, да видят, да разучат, да разсъдят, да решат…“

Така през 1936 г. лице с инициали Д.И.С. започва да огласява сведения от мащабна секретна разработка на българската държава -  проектът „ЧЗКВСГ“.

По онова време Д.И.С. е на 59 години. Криейки се зад псевдонима Е.П., той вече е написал множество критични към държавата ни бележки. С осветяването на ЧЗКВЗГ обаче нихилистичното му отношение стига до крайност:

Този път секретните данни са публикувани в периодичния печат под рубриката „Мили родни картинки“, с което стават достояние на българската общественост и провокират неприязненото й  отношение към властта. Твърдението, че държавата неоправдано харчи милиони левове за десетки кухи комисии и служби, подкопава усилията на тогавашното правителство „да се излезе от затрудненото стопанско положение и да се подобри всестранно животът и поминъкът на бедствующия български гражданин, главно на трезвия и трудящия се земеделец и работник.”

Говори се, че по нареждане на премиера Георги Кьосеиванов вътрешният министър Иван Красновски привикал лицето Д.И.С. по прякор Е.П., за да го респектира (с истинските факти, имам предвид, да не си помислите друго).

Но вече било твърде късно! Под прозорците на МВР се били събрали хиляди възмутени граждани, които скандирали „Оставка! Оставка!”, а изчервеният от срам Красновски излязъл пред множеството, признал, че изнесената информация не е съвсем изопачена, и обещал никога повече в неработещи комисии или служби да не потъне и левче…

Разбира се, последното си го измислих.

Нито тогава, нито през следващите близо 80 години се е случило български министър да се изчерви чак толкова. Не се е случило и хиляди граждани да се възмутят до такава степен, че да поискат сметка за неоправдано харчене, още повече за съществуването на неработещи комисии или служби.

Ето защо практиката не само продължила, а започнала да процъфтява, като с времето това се отразило на броя на комисиите и службите, в които потъвали не едно, а много левчета, и към чието бездействие гражданите питаели странно безразличие.

Веднага давам актуален пример:

По време на миналия парламентарен контрол (24 февруари) министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов призна, че Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, станал популярен като БОРКОР, не работи с пълен капацитет и вероятно ще бъде „реално окомплектован” през лятото. Заявявайки това, той изобщо не се изчерви, въпреки че преди година даде същото обещание, а за закъснението научихме от критичния мониторингов доклад на ЕК от началото на февруари.

Дотук добре, както казал падащият от 16-тия етаж, когато стигнал до седмия, но в случая се налага да припомним и друго:

БОРКОР беше създаден още през лятото на 2010 г., като се планираше там да работят 155 служители – 40 на постоянен щат и 115 командировани временно от други администрации. В момента в него се трудят 10 души, но в същото време във финансирането му няма промяна. До 2013 г. за дейността му са предвидени 16.5 млн. лв. Само тази година от тях ще бъдат похарчени 4.8 млн., от които 579 000 лв. – за заплати…

„Година след старта на проекта не е ясно какво точно е предложило звеното и по какъв начин изливането на пари в тази посока е повлияло (ако въобще е повлияло) върху борбата с престъпността и корупцията”, коментира „Правен свят” през декември 2011 г.

На свой ред БОРКОР отвърна на съмненията с уверението, че тепърва обществото ще получи като резултат “не единични мерки, а пакети от такива, състоящи се от съгласувани единични, обединени в една затворена система от мерки срещу корупцията и организираната престъпност” (!?). За по-сигурно беше припомнен и фактът, че през август м.г. правителството обяви намерението си извън този център да бъде създаден още един междуведомствен съвет за координация, който “ще осъществява цялостен мониторинг и прилагане на необходимите решения” (?!?).

„Меркел харчи пари, за да ни подпомогне”, обясни премиерът Борисов, когато представяше ръководството на БОРКОР (ако не друго, то ръководство отдавна има), успокоявайки, че парите не са от джоба на българските данъкоплатци.

Но тъкмо да си отдъхнем, въпросът на „Дойче веле” защо тогава за поредната неясна и неработеща наша структура се товарят германските данъкоплатци, на 18 февруари 2011 г. получи повече от недвусмислен отговор от вътрешното министерство в Берлин – Германия не давала нито евро за проекта. А Ролф Шлотерер, представен в София като една от ключовите фигури в него, бил просто съветник в МВР…

Оттогава, ако забелязвате, мина точно година.

През това време не е регистрирано възмущение заради меко казано невярната информация за финансирането на центъра. Като изключим малкото на брой критични публикации в смисъл „Абе какво стана с този БОРКОР?!”, прекалено продължителното и поглъщащо сериозен паричен ресурс „окомплектоване” се случва в условията на пълен медиен комфорт и тотална гражданска незаинтересованост за бездънната яма, в която се изливат средства от бюджета.

Да, яма, защото наред с този мистичен засега център е налице цяла армия от антикорупционни комисии, инспекторати и звена за вътрешен контрол в почти всяка институция, включително и в специалните служби. И досега например не е ясно какво се случва с Комисията за борба с корупцията към МС, която преди няколко години прерасна в Дирекция “Главен инспекторат” към Министерски съвет.

Същевременно БОРКОР се очерта като орган, който дублира функциите на въпросната дирекция, а корупцията у нас си остана на стабилни нива. От идването на ГЕРБ на власт индексът за възприятие на корупцията на „Трансперънси Интернешънъл” се смъкна от 3.8 пред 2009 г. на 3.6 през 2010 и на 3.3 пред 2011 г., а България се придвижи от 71-во място през 2009-а на 86-то през 2011-а.

Това, между другото, твърдя не само аз, а и Диана Ковачева, днес министър на правосъдието. Пред сп. „ТЕМА” от март 2011 г. Ковачева – все още в качеството си на изпълнителен директор на “Трансперънси интернешънъл – България”, дава данни за корупционния индекс и препоръчва БОРКОР да не се превръща в „пощенска кутия, която просто препраща сигнали към прокуратурата.”

Впоследствие обаче се случи точно това – аналитичното звено към МС, което трябва единствено да планира мерки и политики за борба с корупцията, пусна по пързалката към прокуратурата и трите сигнала, свързани с продажба на земи в Природен парк „Странджа” и край къмпинг „Корал”, в които се оказаха замесени ред овластени лица. С обяснението, че то няма разследващи функции, шефовете му си измиха ръцете и продължиха да усвояват средства за „анализи” и „политики”, които вероятно ще дадат някакъв резултат, но със сигурност не много скоро…

Такава впрочем е и съдбата на проекта „ЧЗКВСГ“, описан в началото:

Комисията от важни лица се събира. На първото си съвещание решава да създаде подкомисия за уточняване на проблемите.

На второто заседание комисията избира и подподкомисия на подкомисията, която да конкретизира възникналите въпроси. Минават “година, две, три, пет, десет, двадесет…” и накрая всички забравят за какво са се събрали.

Но лицето Д.И.С. (Димитър Иванов Стоянов), което се подвизава с творческия псевдоним Е.П. (Елин Пелин), не приключва темата толкова повърхностно.

Във фейлетона си „Човекът, за когото всички се грижат” (ЧЗКВСГ) той отива отвъд кухотата на подобни проекти, за да ги разгледа не като безобидна приумица за имитация на дейност, а като вредоносен замисъл с деморализиращи, а оттам дори фатални последствия за обществената жизнеустойчивост:

И така…

… един ден в залата, където заседавали специалистите, учените, академиците, икономистите, финансистите, инженерите, архитектите, химиците, ботаниците, зоолозите, лекарите, хигиенистите, филолозите и т.н., случайно влязъл човек “от народа”.

Притеснил се той, извинил се и заотстъпвал назад, но тогава някой от комисията извикал: “Най-после, спомних си! Господа, ето го главното. Ето за какво заседаваме. Ето лицето, за което всички се грижим. Нека всички специалисти приложат своите методи, за да го разберем, да открием болката му и тогава въз основа на науката да му помогнем ефикасно!”
Следващото заседание обаче се отложило по случай ваканцията. И когато след два месеца комисията отново се събрала и решила “да се пристъпи към анализа на лицето, за което всички се грижим”, разсилният съобщил, че въпросното лице е починало.

“Как така умря?”, попитал председателят.

„Така, бяхме забравили да го храним”, отговорил разсилният.

Следва поантата.

Никой не заплакал, никой не се притеснил. На никого не му пукало какво се е случило. Проектът „ЧЗКВСГ” дори не приключил, а финалът останал широко отворен:

„Заседанието се вдигна за следующия път.”

В. „Преса”

Mozilla предоставиха обновление за добавката на McAfee за Firefox, за която беше открито, че причинява сериозни проблеми. След разкриването на бъга в добавката, някои от сътрудниците на Mozilla поискаха добавката трябва да бъде блокирана/добавена в черния списък, докато проблема не бъде решен. Обикновено, Mozilla не предприемат такива драстични мерки, но в миналото те са блокирали популярни добавки, включително и такива от McAfee които са причинявали крашове и проблеми на голям брой потребители. Въпреки това, този път компанията подходи по-отзивчиво и работи с McAfee за да измислят решение. Следователно, вече е достъпна стабилна версия на проблемната добавка SiteAdvisor. “Само преди една седмица, екипа ‘memory’ на Mozilla откриха сериозни течове, причинени от добавката McAfee SiteAdvisor 3.4.1. Бъгът беше отстранен и шест дни по-късно екипът на McAfee пуснаха версия 3.4.1.195, която поправя сериозните течове,” съобщиха от Mozilla. Обновеният SiteAdvisor 3.4.1.195 само поправя сериозните течове в паметта, така че все още има други бъгове. Но и по тях вече се работи, а и добавката вече трябва да е стабилна. Екипите на McAfee и Mozilla все още не са установили, дали останалите бъгове са причинени от добавката или от неправилно написан код на Firefox. “Екипът ‘Add-ons’ обикновени не блокират легитимни добавки, без да се консултират с разработчиците им и без да им предоставят достатъчно време за анализирането и поправянето на открития проблем.” “Разбрахме, че разработчиците на легитимните и популярни добавки обикновено са доволни да работят с нас за откриването на решения за проблемите и осигуряване на безпроблемна работа на потребителите.” Някои от Mozilla, включително и разработчика, който е беше разкрил течовете от паметта, искаха добавката да бъде блокирана, твърдейки, че проблемите причинени от нея, правят лоша реклама на Firefox. Но Mozilla не искат да отчуждят разработчиците, създаващи добавки за Firefox и поправиха бъга заедно с McAfee.

Вяра Грищина е родена в Монтана. През 1993 г. завършва езиковата гимназия с профил английски език. 6 години по-късно се дипломира във ветеринарномедицинския факултет в Стара Загора и оттогава е практикуващ лекар. Работи в град Баня, Карловско, до 2009 г., а след това в град Хисаря. От 2008 г. е председател на областната колегия на Българския ветеринарен съюз - Пловдив, както и председател на Комисията по ветеринарна практика и професионална защита. От 2011 г. е общински съветник в община Хисаря. - Д-р Гришина, защо според вас Министерството на земеделието иска да закрие Българския ветеринарен съюз, след като той се самоиздържа? Как се издържа вашият съюз и мислите ли, че създаването на федерация на ветеринарните лекари може да ви замести? - Българският ветеринарен съюз е създаден с нарочен закон като съсловна организация в края на 2007 г. Негови цели са определянето на правилата за добра ветеринарна практика, защитата на интересите на членовете си, т.е. на всички...

Макрорамка: зависимостите Анализът на информационните онлайн ресурси през 2011 г. започва оттам, където приключи обобщението за 2010 г. – от точката на пресичане между две конкуриращи се, но взаимосвързани тенденции и невъзможността да бъде определена доминиращата от тях. Става въпрос за процесите „медиатизация” на политиката и „политизация” на медийните съдържания. Наблюдението ...

Ако лайфстайл медиите са показател за актуалните социални ценности, то българското общество става все по-патриархално. През изследвания период (2011 г.) продължи започналата по-рано тенденция в българската лайфстайл преса към представяне на действителността като разделена на две ясно очертани половини – женска и мъжка. Феминизмът и еманципацията се натоварваха с все ...

Обзорът на събитията в зоната на политическата визуалност в пресата през 2011 г. се фокусира върху скандалите в политиката, предизборната кампания, размириците в Катуница и вълната от граждански, синдикални и секторни протести в страната. Зад тези ключови събития, особено около скандалите, прозират тенденциите, с които изпратихме 2010 г. Подслушването и ...

В разгара на летния сезон на 2011 г. на българския медиен пазар се появиха две нови печатни издания. Още преди да разгърнем първите им броеве, България Днес и Всеки ден вече си бяха обявили война: на територии, на интереси. Седем месеца по-късно няма и следа от предположението, че едновременната им ...

Изготвеният от агенция „Маркет Линкс” по поръчка на ФМД годишен Медиен индекс (виж приложението към настоящия доклад) е уникален с това, че единствен в България предлага наблюдение на динамиката на отношението на медиите към водещи политически лица, партии и ключови институции. Последното издание на Медийния индекс предлага сравнение между аналогични ...

През 2011 г. ключовите събития за радиото по-често се случваха извън него, или поне извън рамката на програмата. Старата електронна медия беше по-забележима и важна в съставните си части – технология, звуково послание, конкретен приемник, слушателски навици. Радиото беше „разглобено”. За пристрастния слушател 2011 г. е травматична, най-вече заради сбогуването ...

През 2011 г. развитието на телевизионната среда в България следва основни глобални тенденции, но и специфичната логика на българския контекст. Тук ще бъдат анализирани няколко ключови момента. Изместване на сериозните от развлекателните формати Сериозните, професионални коментатори и публицисти, разследващи журналисти, анализи, дълбочинни интервюта, експертни дискусии и документалистика са изместени от talk show ...

Медийната регулация (според Закона за радиото и телевизията) донякъде е парадоксален процес, защото хем има изисквания към съдържанието, хем трябва да го пази от намеса, включително и от собствената си. Въобще е в ролята на онази девойка от приказката, на която царят казал да дойде ни гола, ни облечена. Такива ...

Годишният доклад на фондация „Медийна демокрация” (ФМД) за 2011 г. е изготвен от екипа на Лабораторията за медиен мониторинг (ЛММ). Лабораторията работи в рамките на фондацията от самото ѝ създаване през 2007 г. и в предишни периоди представяше обобщените си годишни доклади, експериментирайки с различни форми на поднасяне на резултатите. ...

Лабораторията за медиен мониторинг към фондация "Медийна демокрация" представя своя годишен доклад за 2011 г. ИЗТЕГЛИ ДОКЛАДА С ъ д ъ р ж а н и е Въведение: анализът и неговият контекст Орлин Спасов Георги Лозанов Медийната регулация – ефекти и дефицити Тодор П. Тодоров Телевизията в България през 2011 година: проблеми и тенденции Георги Савчев Медия на крачка ...

Експедицията по търсене и спасяване на изчезналия напоследък здрав разум няма да отнеме време. Той е затрупан от електронните бюлетини на всеки час за здравословното състояние на Багата, покрит е с няколко първи вестникарски страници от поредни дни, а адресната му регистрация е на №1 във вечерните новини. Всъщност нищо ненормално – така им се случва на хората с интересни професии и събиращи край себе си интересни руси и черни девици, когато в интересно заведение получат интересна прободна рана от нечия също интересна ръка. Толкова е нормално, че вече започнах да свиквам всеки ден да разбирам какви ги пише във Facebook легионът на Златките и без да съм приятел с някоя от тях. Друго обаче е ненормално, например отговорът на задачата по медийна и обществена истерия – един Багата с опасност за живота на колко живота е равен. Мога да се обзаложа, че ако за три дни трима MMA пичове влязат в болница с подобна диагноза – това ще свърши най-малкото с вот на недоверие към правителството...

Столичният Студентски град отдавна не е това, което беше. Някогашната територия на Алма матер, която подслоняваше желаещите да учат в София деца от провинцията, се изроди в нещо съвсем друго. Бавно и полека мутрите нахлуха в пределите на града на студентите и го окупираха трайно. Просто разбиха духа, който цареше там, и го преобразуваха в чалга култура. Такава, каквато владее всяка мутра. На този вандалски акт не реагира никой. Пък и на кого ли му пукаше, че Студентският град се срива из основи? На това място нощният живот е издигнат в култ. Всъщност през деня там се движат само сенки. Нощем обаче градът разцъфтява. Отвсякъде крещи чалга, по улиците се дебнат да се набият кьор-кьотук пияни мутри. Положението става много тежко, ако някоя компания докопа друга. Тогава настава истинският живот, такъв, какъвто мутрите го разбират. Компаниите спират да се налагат само в случай че някой падне мъртъв. Тогава така нареченото ни общество се задейства. Както винаги това трае от ден до...

Старият виц за спирането на влака към комунизма, защото всичката пара отишла в свирката, отново е актуален. Група лапачи на пари, маскирани като „неправителствени организации от културата - организатори на фестивали”, се разцивриха на среща в Министерството на културата, защото не им дават папото. Всъщност целта на тази среща беше именно да се запознаят потенциалните подизпълнители с обявената открита процедура за набиране на организатори на фестивали по списък, обявен от Министерството на културата, списък, съгласуван и одобрен от две други секторни министерства - Министерството на регионалното развитие и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, както и от общините на чиято територия ще се проведат съответните национални и регионални фестивали. Министерството на културата е защитило като конкретен БЕНЕФИЦИЕНТ проект за национални и регионални събития със съвсем конкретни параметри, имена и т.н.и по нормална тръжна процедура по Закона за обществените поръчки, на...

Баба ти се сърди, ако не се върнеш навреме, ако не й разкажеш как е минал денят ти, ако не поспреш малко да я изслушаш. Тя иска внимание и любов. Стара жена. С минало и много истории. Баба ти меси чуден хляб, прави бухти и мекици, плете жилетки и терлици. А ти се мръщиш и не искаш да ядеш и да носиш ретро бабешки дрехи. Но как топлят само! А колко е вкусно всичко, излязло изпод мазолестите й пръсти. Баба ти няма фейсбук и скайп и все още чака писмо с разкривения ти почерк по пощата. Радва се, когато й се обадиш, дори само да чуе гласа ти. Пази всичките ти стари и наивни рисунки, черно-бели снимки и първите ти стихчета. Баба ти Марта. Тя е едра, кокалеста и яка жена, с червени бузи – не, не от пиене, а от здрав и смислен живот. От нея трябва да се поучим. Тя е пример, ама от хубавите. Хайде сега, кажи, как ще подариш на баба си тъпа китайска мартеница с мъниста или не дай Боже – гривна с пластмасови отливки на четирилистна детелина примерно. Баба ти заслужава да вземеш бял...

Eто че часове преди fMC конференцията се появиха и новите Facebook страници. Те са изцяло подобие на Facebook Timeline за  профили. Поне така изглежда на пръв поглед. Пръв новината съобщи Иво Илиев. Явно първите, които са се възползвали от тази така очаквана възможност, са разработчиците …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Рекламодателите в Twitter ще получат новите бранд ...

     Спомняте ли си, че Twitter обявиха бранд страниците? Започнаха с партньорство с няколко големи компа...
  2. 

     Новите бранд страници в Twitter и потребителите

     Когато в края на миналата година Twitter обявиха дългоочакваните бранд страници, реакциите бяха най-...

Когато стане дума за Армения или просто арменец, всеки българин се сеща за няколко неща. Или за прословутите арменски анекдоти (вицове не само за Киркор и Гарабед), някои за „изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик” и изправят гордо гръб заради Яворов, други клатят глави заради арменския геноцид от 1916 година, който и до момента е спорен въпрос с Турция, а има и такива, които просто с умиление връщат в паметта си образа на онзи миловиден стар златар от „нашата улица”, който години продаваше на бабите ни годежните пръстени за децата, а нас даряваше с неизменните лактови бонбони. Каквото и да е, но ние, българите, имаме сякаш генетично заложени топли чувства към този народ и не само защото е православен и то от първите поклонници на Христос. Не само защото сме приютили част от бежанците при споменатия вече арменски геноцид. Ние сме си били такива, съпричастни към сродните души. Оказва се, обаче, че сега като общество малко знаем за Армения и нейният народ в...

В приложения текст може да видите информация за движението на автобусите, ангажирани за честването на българския национален празник. Като моля да имате предвид, че автобусите са заявени по предварителните бройки, подадени от училищата, и са предимно за ученици и родители; няма предвиден капацитет да са като шатъли.

Виртуалните мрежи отдавна са се превърнали в част от всекидневието на всички възрасти. Едва ли можем да си представим живота без всички улеснения, които ни предлага виртуалната реалност. От възможността за намиране на отдавна изгубени приятелски връзки до установяването на необятно количество нови контакти. Въпреки че в голяма степен социалните мрежи улесняват и работата, и информираността на потребителите само с едно кликване на мишката, тяхната основна функция се корени в изграждането и поддържането на множество връзки и контакти с близки и далечни хора. Всичко това е отговор на реалната потребност да се чувстваме част от групата, да имаме усещането, че не сме сами, че сме част от общността. Тази традиционна потребност днес е улеснена и може да се удовлетворява по лесен и неизискващ усилия и време начин, дистанционно от дома. Какво по-хубаво от това да не се налага да се планира и отделя време за излизане, избор на атрактивни дрехи, грижа за себе си? Просто седим рoшави и...

Тома Белев, снимка Таня Кирова, E-vestnik

От днес директорът на "Парк Витоша" Тома Белев не е на работа. Главният противник на интересите на олигарха Цеко Минев, който стои зад "Витоша ски" беше отстранен след като загуби конкурс за поста, считан за предрешен и нагласен.

Уволнението на Белев беше предшествано от изключително грозна медийна кампания в изданията притежавани от депутата от ДПС Делян Пеевски. Тези медии са закупени с кредити от Корпоративна Търговска Банка, една от "гнилите ябълки" в българската банкова система. Именно в КТБ 70% от държавните предприятия влагат оборотните си средства.

Една от тези публикации получи награда за псевдожурналистика от Асоциацията на европейските журналисти  в категорията “Материали, обслужващи властта и/ или определени бизнес интереси”. Победител стана Анелия Иванчева с нейния материал “Зелен октопод точи 10 млн. лв. с рекет“, публикуван на сайта vsekiden.bg.

“Във въпросния текст се отправят тежки, но недоказани по никакъв начин обвинения. За жалост, реалността в България е такава, че засегнатите от негативни медийни кампании лица трудно могат да изчистят името си и да бъдат подходящо овъзмездени”, коментират от АЕЖ. Според организацията материалът е израз на организирана негативна кампания срещу представители на екологични движения в издания като в. “Република”, в. “Стандарт”, в. “Телеграф”, в. “Уикенд”, в. “Класа”, frognews.bg, vsekiden.bg, и др." - посочват от АЕЖ.

Междувременно, Тома Белев беше подкрепен от служители на Парк Витоша в специална декларация. Днес подкрепа за природозащитника изразяват още няколко организации: Коалиция "За да остане природа в България", 

ПОЗИЦИЯ

НА

СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ-БАН

ОТНОСНО: ПРОЦЕДУРАТА И ИЗБОРА НА НОВ ДИРЕКТОР НА ДПП "ВИТОША"

Ние, долуподписаните служители на Националния природонаучен музей при БАН подкрепяме безусловно настоящия директор инж. Тома Белев, с когото през годините многократно сме сътрудничили по проблемите на биологичното разнообразие, неговото опазване, популяризиране и устойчивото му ползване. Инж. Тома Белев успяваше да осигури по различни международни програми финансиране за редица дейности и проекти, за които държавното финансиране беше крайно недостатъчно. Изключителни са и заслугите му за публикуването на различни определители, ръководства и нагледни материали, издадени от “Библиотека Витоша”, средствата за които пак са осигурени от инж. Тома Белев.

По времето на ръководство на най-стария и сложен за управление парк на Балканите и най-посещатаваната защитена територия в България, инж. Тома Белев доказа своя професионализъм, компетентнност и умения и е отстоявал интересите на защитената територия, обект на огромни икономически интереси, които изцяло противоречат на целите и режимите на Плана за управление на Природния парк

Неговата всеотдайност в работата в полза на обществото и на българската природа е причина инж. Тома Белев да бъде дългогодишен Председател на Асоциацията на парковете в България и авторитетен и уважаван от колегите си експерт и професионалист.

За нас инж. Тома Белев е най-силната и единствената възможна кандидатура за директор на ПП Витоша при един честно проведен конкурс. Считаме за абсолютно нелогично и необосновано ИАГ да се лиши от такъв опитен професионалист, доказал своите умения през годините.

Оставаме с впечатлението, че изборът на комисията е бил предопределен от острата медийна атака срещу инж. Белев, от засилените икономически интереси за застрояване на парка и лобирането за тях през последните години. Несъмнено, инвестиционните намерения, които застрашават планината и стремежа на  Тома Белев да бъдат спазвани законовите разпоредби за опазане на биологичното разнообразие в България и плана за управление на парка при тяхното реализиране станаха причина за неговото отстраняване. Опасяваме се, че това от един опасен прецедент може да прерасне в една порочна практика.

Напомняме на отговорните институции, че според наличните данни процедурата по избор на директор е била опорочена. Тя е била проведена при сериозно нарушение на първоначално обявените изисквания към кандидатите в официално публикуваната заповед, с което условията на конкурса са били променени в хода на избора. Така остава впечатлението, че процедурата по избор на директор е променена тендециозно, с цел обслужване на определени личностни интереси, поради което настояваме тя да бъде отменена като не-законосъобразна.

Призоваваме отговорните институции да отменят резултатите от конкурса и да бъде проведен нов, при спазване на всички установени правила и закони, като се вземе предвид и постигнатото от инж. Тома Белев при управление на парк Витоша.

Призоваваме отговорните институции да направят избора: да застанат на страната на държавността или на страната на “офшорността”.·

Големите незаразни болести (major non-communicable diseases – NCD), включително сърдечнометаболитни болести (атеросклероза, хипертония, диабет тип 2, метаболитен синдром), туморни и белодробни болести, оказват особено големи поражения върху здравето на хората и върху икономиката във всички страни по света – в 27-те страни на ЕС повече от 2 милиона човека умират годишно от усложненията на тези болести и повече от 192 милиарда евро се харчат за тях. Съответно, първичната и вторична профилактика може да подобри здравето на хората и да спести милиарди евро. Древните китайци са знаели много добре това - заплащали на лекарите си колко здрави, а не колко болни хора имат в техните „здравни участъци”.

На международния технически форум TechForum компанията Microsoft представи три фантастични проекта за своето виждане за интерфейса на бъдещето, използващи концепцията за допълнена реалност. Първият е разработка на университета в Кеймбридж и представлява триизмерен интерактивен 3D дисплей, базиран на технологията HoloDesk. Вторият, наречен "магическо огледало" или Holoflector, също създава интересно интерактивно взаимодействие, но с прозрачен LCD дисплей. Holoflector може да показва компютърна графика върху отражението на човек и около него в реално време. Третият представен от гиганта проект е получил названието Illumishare и представлява средство за съвместна работа над едни и същи документи с отдалечен колега. Засега не се съобщава как точно възнамерява Microsoft да използва новите технологии.

Приказката, че приключиха поръчковите убийсва, се разпадна - Дакаката.
Приказката "Окгапад"  теппърва ще се разпада - не толкова защото е нескопосно сглобена от тъпи бившии десари, а защото същностно, смислово,като замисъл не прави разлика между Боюко и Аексей

На 29 февруари Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент прие с голямо мнозинство годишния одитен доклад за дейността на Европейската инвестиционна банка(ЕИБ). Отговорен за доклада беше Илиана Иванова от Групата на ЕНП(ГЕРБ). „Европейската инвестиционна банка играе важна роля като предоставя различни инструменти както за малкия и среден бизнес, така и за подкрепа на държавите-членки в [...]

Вместо обещаното топене на снеговете в България се топи фискалният резерв и се вихри снежна буря като фон на буреносна пропагандна война за доверието на населението, което, според държавната статистика, се е повишило вече към властта заради природните бедствия и авариите. Най-новият пристъп на тази война, която се опитва да компенсира неизбежното недоволство от проблемите, предизвестие за които е падащият под санитарния минимум фискален резервоар на държавата, отекна тази сутрин с подобаваща гръмовност в кабинета на самия премиер Борисов. Ето как го описва сайтът Медапул:

Министри, заместник-министри, началници на политически кабинети, областни управители и заместник-областни управители трябва да върнат взетите от тях бонуси до петък. Това разпореди в началото на заседанието на Министерския съвет в сряда премиерът Бойко Борисов по вече станалия му любим начин – в началото на правителственото заседание само пред телевизионни камери без присъствието на журналисти и без да се задават уточняващи въпроси.

От думите му стана ясно, че ако взетите бонуси не бъдат върнати или дарени за лечението на болни деца, в понеделник той ще внесе структурни промени в кабинета или директно ще уволнява.

“Един бонуси, други – ДМС, други – от участие в бордове и така нататък. Тъй като четвъртък и петък съм на Съвет (Европейския съвет, който ще заседава в Брюксел – бел. ред.), в петък като се върна ще пиша до ДПС – са ми пратили писмо – кои от този кабинет са вземали такива пари. В петък ви е крайният срок. Повтарям: тези длъжностни лица, които не са ги върнали или дарили в сметката за болните деца, в понеделник – ако е министър, ще има структурни промени в парламента, ще внеса за смяната му. Ако е заместник-министър, ще го уволня, а ако е началник на политически кабинет и не е уволнен от съответния министър, ще бъде сменен министърът“, обяви Борисов.

“Тъй като в петък аз ще подпиша писмо-отговор, в което ще кажа, че в този кабинет няма такива хора и всеки, който попадне под чертата, ще означава, че аз съм излъгал, което не може да се случи, и в понеделник ще направим необходимите промени“, заяви още премиерът.

Борисов призова парите да върнат и от предишния кабинет “които в пъти повече са взели от нас”.

Както се вижда, положението е направо: „който бонус вдига, от бонус умира”. Защото темата за бонусите, която наистина е в състояние да взриви дори прословутото българско търпение, беше повдигната от опозицията, но управляващите се опитаха да им го върнат със задна дата и играта загрубя. Сега лъсва все повече истината, че има една прослойка ояли се на държавната трапеза чиновници, за които няма никакви задръжки и партийни прегради. Което завлича в една обща вихрушка дълго охранявания имидж на сегашните управници, заедно с оцапаните предишни властници. Главният охранител на републиката контраатакува , като радикализира темата сякаш за първи път чува какво се прави в задния му двор, заставайки на страната на угнетените от пиедестала на техен защитник.

Щом е толкова разярен и праволинеен, бих му препоръчал да постъпи така и по отношение на медиите. Например на онези, които са закупени като бонус с парите на банката, в която, по волята на Борисов, стоят на депозит преобладаващата част от парите на големите държавни предприятия. Понеже е адски възмутително с парите на данъкоплатците същите да бъдат манипулирани в посока, угодна на властта. Нека Борисов лично се поинтересува как неговият неофициален говорител от екрана на ТВ 7 Николай Бареков постига невиждания за български журналист стандарт на живот, с който парадира не особено умно, докато българската журналистика мизерства в буквалния и преносния смисъл на думата.

Цитиран съм да казвам нещо по темата във вчерашния брой на в. „България днес” . Това е единственият открито опозиционен национален всекидневник в момента. Телевизиите упорито избягват да го споменаван в прегледа на печата на телевизиите, защото бил таблоид – а какъв е „Телеграф”, например, с неговата гола мадама на трета страница? Във Великобритания, родината на таблоидите, терминът „момиче от трета страница” е професионален термин, които дефинира изданието именно като таблоид.
В текста в „България днес”, в който колегите преразказват наш дълъг разговор по телефона, независимо от тяхната добронамереност са допуснати някои неточности за казаното от мен. Не че е най-важното, но от резюмето излиза, че съм продал жилище ( за да се изхранвам), а истината е, че преди години със съпругата ми купихме жилище след продажбата на един имот и все още не сме докарали нещата дотам да продаваме собственост, за да се изхранваме, макар и това да не е изключено да стане…
Охранените глашатаи на властта нямат такива проблеми, но за този аспект от тяхната дейност никога не се е говорело „по телевизията” ( както погрешно пише в текста на „България днес”).Напротив, в Би Ти Ви нещо се шушука по коридорите, но на екрана гузно се мълчи, а се говори предимно извън телевизията. В резюмето на разговора ни с вестника е акцентирано върху епитети, каквито обикновено не употребявам, но пък от него е изпаднало главното в случката с несъстоялата се моя среща с Бареков в ТВ 7. Реших се на нея по негова покана не защото ми и е било „любопитно” , а защото щях да науча за колко се опитват да купуват такива, като мен- явно това беше идеята му да си „поговорим”. Но той сам я провали с арогантното си поведение на началник, който демонстрира пред подчинените си манталитет на руски помешчик спрямо ( както му се иска) крепостен селянин, който „може да почака, защото има нужда”- доста „селско” отношение на развилнял се журналист, овластен да раздава порциите в една проправителствена медия, купена с нашите пари!
Много хора знаят много неща по въпроса, но никой е смее да се обади, а Борисов със сигурност не иска – не от страх, а от чувство за самосъхранение.

Ще повярвам в искреността на премиера в лъвския му рев срещу лакомията на мишките, седнали с него на държавната трапеза, ако изръмжи по същия начин и на медийните си слуги, чиито бонуси, повярвайте, надхвърлят въображението и най-алчния чиновник.

Share on Facebook

Шефът на "Интернет общество - България" Вени Марковски, който беше също президентски съветник по информационни технологии, се е свързал със STRATFOR по своя инициатива през 2008 и е давал информация на частната разузнавателна кантора. Това разкрива кореспонденцията на STRATFOR публикувана в Wikileaks.

Марковски е също така бивш член на борда на международната организация за интернет имена и адреси ICANN, а в момента е мениджър по международните връзки с Русия, ОНД и Източна Европа. STRATFOR са му присвоили код на информатор EU105, тъй като се представя и за съветник в Брюксел. Под този код той се води информатор до края на 2011.

Вероятно за повече авторитет, първият контакт на Марковски със STRATFOR през 2008 е осъществен от български правителствен мейл адрес. Американците обаче не се доверяват и правят проучване на Марковски. По неясни причини те го считат за изключително богат олигарх и се питат дали не е свързан с организираната престъпност и с руските служби.

"Водещ офицер" на контакта с Марковски е анализаторката за Евразия Лорен Гудрич. Тя го представя на централата на STRATFOR в Остин Тексас и препоръчва на старшите анализатори да се срещнат с него.

Марковски -  телекомуникационен магнат

"Свързах се с българския милиардер и телекомуникационен олигарх Вени Марковски. Той е донесъл интернет в 9 източноевропейски страни" - пише Гудрич.

Марковски много харесвал STRATFOR, щял да посети Тексас и искал да проведе задълбочени разговори с неговите анализатори за икономическата, финансова и бизнес ситуация в Русия и други страни от ОНД.

"Нямам си друга работа, освен да седя със сенчест български милиардер, чийто прякор е "Вини" (очевидно от английското име на Мечо Пух - Vinny Pooh б.ред.)" - отговаря главният анализатор Марко Папич.

"Може би той ще разговаря на български, който ние в Сърбия наричаме "Източен сръбски" - иронизира Папич.

По-късно Марко Папич все пак изпраща няколко конкретни въпроса от компетенцията на Марковски, свързани с инвестициите в Източна Европа и киберсигурността.

"Какво може да направи малка компания като Stratfor, за да се защити от кибератаки? (той може би ще каже "можете да купите моите услуги")" - интересува се Папич.

Въпросът е особено актуален днес, тъй като кореспонденцията на STRATFOR беше източена след успешна кибератака срещу сървърите на компанията миналия декември.

Освен това Папич се е интересувал от руските и балканските хакери, както и от възможностите за проникване на компанията на българския пазар.

Закачен за организираната престъпност?

В кореспонденцията на анализаторите на STRATFOR за Марковски проличават и някои предразсъдъци спрямо България, като държава на мафията.

Антониа Колибасану, която е служител на STRATFOR отговарящ за региона, пише от Румъния, че няма данни Марковски да е свързан с ФСБ, но вероятно е свързан с организираната престъпност. Единственият аргумент, който изтъква Колибасану е, че Марковски е бил кандидат за кмет на София през 2002 г.

Гудрич директно пише, че Марковски е "закачен" за българската организирана престъпност, но в това нямало "нищо потайно, защото той  българин".

Меракът на Марковски за "задълбочени разговори" все пак се е осъществил, тъй като през 2008 г. той фигурира в списъка на надеждните информатори на фирмата като "Шеф на ICAAN и съветник на българския президент по информационни технологии.

Биволъ се свърза с Марковски, но той не пожела да коментира с какви мотиви е сътрудничил на STRATFOR в качеството си на президентски съветник и отговорник в ICANN.

Вени Марковски е известен и с политическите си и граждански позиции. На европейските избори през 2009 г. той подкрепи от името на Интернет Общество - България социалиста Ивайло Калфин. Това предизвика възмущението на членове на Интернет Общество. По това време правителството на Станишев упорито се опитваше да прокара следенето в интернет.

Tempora mutantum, в момента и Станишев и Калфин и Марковски са сред гласовитите противници на ACTA и на филтрирането в интернет, което се стреми да прокара сегашното правителство.

Шефът на "Интернет общество България" Вени Марковски, който беше също президентски съветник по информационни технологии, се е свързал със STRATFOR по своя инициатива през 2008 и е давал информация на частната разузнавателна кантора. Това разкрива кореспонденцията на STRATFOR публикувана в Wikileaks.

Марковски е също така бивш член на борда на международната организация за интернет имена и адреси ICANN, а в момента е мениджър по международните връзки с Русия, ОНД и Източна Европа. STRATFOR са му присвоили код на информатор EU105, тъй като се представя и за съветник в Брюксел. Под този код той се води информатор до края на 2011.

Вероятно за повече авторитет, първият контакт на Марковски със STRATFOR през 2008 е осъществен от български правителствен мейл адрес. Американците обаче не се доверяват и правят проучване на Марковски. По неясни причини те го считат за изключително богат олигарх и се питат дали не е свързан с организираната престъпност и с руските служби.

"Водещ офицер" на контакта с Марковски е анализаторката за Евразия Лорен Голдрич. Тя го представя на централата на STRATFOR в Остин Тексас и препоръчва на старшите анализатори да се срещнат с него.

Марковски -  телекомуникационен магнат

"Свързах се с българския милиардер и телекомуникационен олигарх Вени Марковски. Той е донесъл интернет в 9 източноевропейски страни" - пише Голдрич.

Марковски много харесвал STRATFOR, щял да посети Тексас и искал да проведе задълбочени разговори с неговите анализатори за икономическата, финансова и бизнес ситуация в Русия и други страни от ОНД.

"Нямам си друга работа, освен да седя с тъмен български милиардер, чийто прякор е "Вини" (очевидно от английското име на Мечо Пух - Vinny Pooh б.ред.)" - отговаря главният анализатор Марко Папич.

"Може би той ще разговаря на български, който ние в Сърбия наричаме "Източен сръбски" - иронизира Папич.

По-късно Марко Папич все пак изпраща няколко конкретни въпроса от компетенцията на Марковски, свързани с инвестициите в Източна Европа и киберсигурността.

"Какво може да направи малка компания като Stratfor, за да се защити от кибератаки? (той може би ще каже "можете да купите моите услуги")" - интересува се Папич.

Въпросът е особено актуален днес, тъй като кореспонденцията на STRATFOR беше източена след успешна кибератака срещу сървърите на компанията миналия декември.

Освен това Папич се е интересувал от руските и балканските хакери, както и от възможностите за проникване на компанията на българския пазар.

В кореспонденцията на анализаторите на STRATFOR за Марковски проличават и някои предразсъдъци спрямо България, като държава на мафията.

Антониа Колибасану, която е служител на STRATFOR отговаряща за региона, пише от Румъния, че Марковски не е свързан с ФСБ, но е свързан с организираната престъпност. Единственият аргумент, който изтъква Колибасану е, че Марковски е бил кандидат за кмет на София през 2002 г.

Меракът на Марковски за "задълбочени разговори" все пак се е осъществил, тъй като през 2008 г. той фигурира в списъка на надеждните информатори на фирмата като "Шеф на ICAAN и съветник на българския президент по информационни технологии.

Биволъ се свърза с Марковски, но той не пожела да коментира с какви мотиви е сътрудничил на STRATFOR в качеството си на президентски съветник и отговорник в ICANN.

Вени Марковски е известен и с политическите си и граждански позиции. На европейските избори през 2009 г. той подкрепи от името на Интернет Общество - България социалиста Ивайло Калфин. Това предизвика възмущението на членове на Интернет Общество. По това време правителството на Станишев всячески с стараеше да прокара следенето в интернет.

Tempora mutantum, в момента и Станишев и Калфин и Марковски са сред гласовитите противници на ACTA и на филтрирането в интернет, което се стреми да прокара сегашното правителство.

Скоро iPhone няма да е единственото технологично устройство, което използва гласовия асистент Siri. ArsTechnica.com докладваха, че Mercedes Benz са разработили система за гласово управление на автомобили, базирана именно на технологията на Apple. Компанията ще представи въпросната система на Международното автомобилно изложение в Женева следващата седмица. Системата ще се нарича Drive Kit Plus и, макар че няма да е първата технология позволяваща гласови команди в автомобила, със сигурност ще остане в историята като първата, използвала за тази цел Siri. Новата система ще бъде интегрирана в ново приложение на Mercedes наречено Digital Drivestyle, което проектира екрана на iPhone на малкия екран на контролното табло в колата. Mercedes Benz ни уверяват, че Drive Kit Plus ще поддържа всички функции, които поддържа Siri в iPhone, а именно уговаряне на срещи, пращане на съобщения и търсене в Мрежата. Освен това, системата ще бъде синхронизирана с GPS устройство на Garmin, така че сред функциите й да има също и задаване на маршрут или търсене на определена улица. В допълнение, системата е синхронизирана и с Facebook и Twitter. Като цяло, това което Mercedes Benz ще представи другата седмица в Женева, няма да е революционно, тъй като подобни системи съществуват вече в много автомобили. Това, което е по-важно е, че интегрирането на Siri в автомобилите ще направи гласовия контрол по-лесен, тъй като на водачите няма да им се налага да свикват с нови технологии - Drive Kit Plus ще работи по същия начин, по който работи Siri в iPhone-а ни.

Една от големите теми за дискусия на провелото се по-рано тази година изложение CES 2012 бе химически усиленото стъкло Gorilla Glass 2 на компанията Corning. Производителят успя да постигне намаляване на дебелината на стъклото наполовина, като същевременно запази качеството на предшественика му, а именно устойчивостта на неколкократно по-силен точков удар от конвенционалното стъкло и достатъчно висока степен на гъвкавост. Единственият въпрос, който тогава избягваха представителите на Corning, беше датата на появата на пазара на комерсиални продукти с "вълшебното" защитно покритие на екрана. Компанията отложи изнасянето на тази информация за Mobile World Congress 2012, и ето че сега тя бе съобщена на журналистите. По-специално, съдейки по данните, предоставени от Corning, първите устройства, защитени с Gorilla Glass 2, ще се появят в продажба през месец април или май тази година. Основно предимство на новата разработка е намаляването на дебелината й при същевременно запазване на полезните качества. Тоест устройствата, в които ще се използва Gorilla Glass 2, ще бъдат по-тънки и по-леки от конкурентните аналози с обикновен стъклен панел. Възможно е новите таблети Transformer Pad Infinity 700 и Transformer Pad 300, чийто пазарен старт се очаква през второто тримесечие на текущата година, да се доставят именно с такава защита на екрана.

Пламен Асенов

29. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Плевнелиев се направи на як

Почти всички медии днес анализират изказването на президента Росен Плевнелиев, че Парламентът не може да контролира Президента, като заявка за известна еманципация от ГЕРБ и лично от Бойко Борисов.

Може и да е така, а може и да е просто грешка – изказването, не тълкуването му, защото тълкуването, общо взето, няма как да бъде сгрешено генерално, може само в детайлите. Още повече, думите бяха казани веднага след среща с лидерите на БСП, а това, както винаги, допълнително налива вода в мелницата на подозренията и гаданията по темата.

Дори да приемем обаче, че грешка няма и президентът съвсем съзнателно използва случая, за да покаже колко напред вече се намира в списъка „кой кой е в България”, то трябва да се отбележи, че грешка все пак има. Защото твърдението на Плевнелиев, че Парламентът не може да контролира Президента, не е факт. В Конституцията са заложени механизми за контрол както в едната посока, така и в другата – президентът има право на вето върху законодателните решения, Парламентът има възможност да инициира свалянето на президента чрез процедурата, позната в цивилизования свят като импийчмънт.

Това са фактите. Друг е въпросът дали и доколко тези конституционни механизми са ефективни, работещи, лесни или трудни за реализация и така нататък. Но балансът на властите е една от характерните особености, които стоят в сърцето на демократичните общества и, поне на книга, той съществува дори в България.

Да, бе, колеги, извинявайте, но малко ще ви поправя – не „конкуренция” между властите, както повечето пишете днес, а баланс. Което означава – взаимен контрол. Защото, помислете си – ако имаше истинска конкуренция между властите, щяхме да живеем в света на „Том и Джери”, свят много смешен отстрани, но изключително болезнен отвътре. Е, не че пак не живеем в нещо подобно, но то е поради други причини.

„Поевтиняването” на лекарствата ще го платят пациентите

Това заглавие не е мое, граждани, а на колегите от в. „Сега”. Просто много ми хареса и реших да го цитирам изцяло. Още повече – то прекрасно обяснява някои характерни особености на мястото и времето, в което живеем.

А иначе по темата за лекарствата, лекарствената политика, НЗОК и подобни тути кванти нямам какво повече да добавя, защото всичко, което имам за казване е прекалено нецензурно, а, както знаете, аз се съобразявам с правилата за обществено приличие дори в личния си блог.

Бонуси за чиновниците и чиновници за бонусите

Както вероятно помните, граждани, преди няколко дни имах удоволствието да споделя  подозрението си, че Виолета Николова, прочутият шеф на Агенцията по вписванията, сигурно е работела денонощно, за да заслужи големите бонуси, получени през  миналата година. Е, вярно, малко съм сгрешил, при това и в двете посоки. Оказа се, че бонусите са още по-големи – не 48, както се знаеше, а 73 хиляди лева. Но за сметка на това пък тя е работила малко по-малко от очакваното – само 18-20 часа на ден, както сама си признава.

Простете ми грешката, трябваше да предвидя, че човек има нужда и от малко сън, та да изкара такива пари. Иначе ако работи наистина денонощно, на третия ден вече няма да може да работи, а за три дни 73 хиляди бонус не се дават, дори когато си чиновник в България и сам си ги даваш.

Много глупости успя да наговори тази жена на нарочната пресконференция, която свика, а после и по телевизията. Не знам защо е решила, че подобни изяви ще и донесат разбиране и съчувствие от страна на българското общество. Голяма грешка, която лесно можеше да избегне. Просто с малка част от парите, които е изкарала само за една година, трябваше, преди да се зазъби от екрана, да си наеме ПР-специалист. Той щеше да я посъветва веднага да се скрие в миша дупка и зъб да не обелва публично по темата. Т`ва бонуси, къртовски труд, т`ва фрази като – никога не съм се корумпирала…..Ами да си плащаш сам заради факта, че никога не си се корумпирал, не е ли перфидна форма на корупция?

Трябваше да се скрие и да си мълчи, жената, защото онова, което всички видяхме на живо в нейно лице, всъщност е цялото ужасяващо лице на административната система в България. Понякога е добре името ти да стане нарицателно и лицето ти да се превърне в символ, но не винаги. Зависи от това какво символизираш.

Цветя за Анджелина

Дженифър Анистън изпрати цветя на Анджелина Джоли за нейния режисьорски дебют. Учудвам се, че светските хроники го примат еднозначно. Поне доколкото видях, никой не обсъжда възможността това да е прикрита форма на замеряне. Е, с цветя, но все пак – жените понякога правят такива емоционални жестове, които остават неразбираеми за всички останали, освен за обекта на емоцията. Другата възможност е Джен да ревнува, но вече не Брад от Анджелина, а Анджелина от Брад, с други думи – една сутрин да се е събудила с новоосъзната сексуална ориентация. Има и още потенциал в клюката. Лошото е само, че, както се оказва, въпреки желанието си, аз не мога да изпратя цветя на нито една от двете, защото не им знам актуалните адреси.

Сайтът на Интерпол бе блокиран за половин час, пише газета.ру. Акцията на хакерската група Anonymous бе отговор на вчерашния арест на 25 членове на организацията. Явно interpol.int има проблеми. Защо ли няма изненадани, пише един от хакерите в блога си в Twitter. Атаката срещу сайта на световната полицейска организация стана след като 25 членове на Anonymous бяха арестувани в Испания, Аржентина, Чили и Колумбия по подозрения за кибератаки срещу сайтове на министерства и институции в Латинска Америка, пише novini.bg. Интерпол съобщи, че са иззети компютри, мобилни телефони, кредитни карти и пари в брой.

Отново можем да видим плодове от работата между Nokia и Windows, след като двете компании работиха много сериозно за обединяване съответно на хардуера със софтуера си за да създадат цялата Windows Phone серия на Nokia. Но този път разработката им е малко по-различна - обединен дизайн между Bing Maps и Nokia Maps, като и двете платформи ще вземат по нещо една от друга. Nokia Maps ще вземе по-опростения дизайн на Bing за да увеличи четимостта и за да подобри цялостната си визия. Освен това, и Nokia, и Bing Maps ще използват Nokia Pure шрифта и ще имат по-обработени системи, които да определят по-важните места, които ще се виждат при всяко ниво на приближение. От всичко това, Windows ще получат и голямо обновяване на картите си от Nokia и NavTeq. Обновленията ще бъдат пуснати първо в интернет версиите на Nokia Maps и Bing Maps, но Nokia Drive трябва да получи своя ъпдейт съвсем скоро - до няколко седмици. Все още няма информация дали промените ще стигнат и до смартфоните, но това би било логично да се случи в бъдеще.

Още в началото на този месец в пресата се появиха слухове, че наследникът на iPad 2 ще бъде представен в началото на март. Е, слуховете бяха потвърдени: сайтът AllThingsDigital.com сподели, че официално Apple ще представят iPad 3 на 7 март. На специално събитие в Сан Франциско компанията предаде първите покани на медиите. Както виждате по-долу, изображението на поканата не остава място за съмнение: това, което ще видим на 7 март ще бъде новият iPad. Представянето традиционно ще се проведе в Центъра по изкуства Yerba Buena, където Apple обичат да правят по-важните си и специални събития. Забавното в случая е, че в същия момент, в който бяха раздадени първите покани, в Европа, и по-точно в Барселона, председателят на Google Ерик Шмидт тъкмо изнасяше презентацията си на Световния мобилен конгрес. Официалната дата на представяне на iPad 3 отново отприщи във виртуалното пространство хиляди дискусии на тема как ще изглежда следващият таблет на Apple. Засега, очакваните спецификации са размери подобни на iPad 2, но много по-бърз процесор както и подобрена графика. Очакваме също така и Retina Display с резолюция 2048х1536. Как точно ще изглежда iPad 3, обаче, ще разберем следващата седмица, на 7 март.

НР изглежда не са единствената компания избрала да съкращава служители си днес. Всъщност освобождаването на персонал в IBM изглежда още по-драматично. Според сайта Wraltechwire.com, от вчера до този момент са били съкратени общо 870 служителя от 7 - 8 отдела, като броят им непрекъснато се увеличава. Работническите съюзи, които следят развоя на събитията, коментират, че вълната от съкращения може да засегне над 1000 души. Засега единствените данни за броя на освободените служители идва от там, тъй като IBM отказват да го коментират. Говорител на компанията обяви единствено, че мерките са средство за "възвръщане на баланса" в компанията. Изглежда масовите съкращения в някои отдели ще бъдат компенсирани от назначения в други. Според въпросния говорител, такива промени са неизбежни и те ще помогнат на компанията да остане конкурентноспособна в условията на един динамичен пазар. На този етап все още не се знае дали са съкратени служители само в американските офиси на компанията или и в световните. Междувременно, Wraltechwire публикува части от коментари на десетки уволнени служители. Повечето от тях са шокирани от внезапното уволнение, макар че болшинството все пак признават, че са очаквали такова нещо, предвид развоя на събитията в компанията. Някои служители, пък, дори дългогодишни такива, звучат доста облекчени от новината. В коментарите им могат да се прочетат неща като: "Най-накрая се отървах от IBM!".

Уговорка: този пост разглежда конкретен случай и комуникационните последици от ситуацията. Нека не навлизаме в спор за моралната страна при събирането на данни.

Историята, която ще ви разкажа, е свързана със силата на новите технологии, възможностите за проследяване на информацията и способността на компаниите да изненадват своите клиенти. Случва се в САЩ, а действащите лица са супермаркетите Target, една тийнейджърка и нейният баща. И, разбира се, за да има достатъчно драматизъм, включена е и една бременност. Една добра рецепта и за филм, и за маркетинг урок.

Но да за почнем малко по-отдалече. Target имат система за събиране на данни (анонимни) за поведението на своите потребители. Базата клиенти е достатъчно голяма, за да могат да се извлекат статистически значими зависимости. В разговор с журналист на New York Times статистикът на компанията Андрю Поул обяснява повече и дори дава интересен пример, който показва сериозна възможност и колосална грешка.

Според данните ако жени започнат да си купуват по-големи количества лосион за тяло или пък неароматизирани козметични препарати, например, има вероятност те да са бременни. Разбира се, информацията за потребителя е вързана към съответния клиентски номер, мейл и т.н., така че Target могат да изпращат таргетирани реклами, купони и промоции на тези жени и така не само да ги върнат в магазина, но и да са първият доставчик, на когото бъдещите майки да разчитат за всичко – а това са много продадени пелени!

Но има случаи, когато стратегията не работи в полза на магазина – когато ранното таргетиране е твърде ранно, изненадата е доста неприятна. Така например, в магазин в Минеаполис влиза разгневен баща. Той се среща с управителя и изказва своето недоволство за изпратените купони до дъщеря му (тийнейджърка) – вместо за цветни лакове и фиби тя получава купони за колички и бебешки дрехи. Разбира се, в очите на бащата това си звучи като покана за покачване на естествения прираст на американското население. Управителят се извинява, обещава повече подобни грешки да не се случват и бащата си тръгва. Но тъй като Target имат добра политика за работа с клиенти, управителят се обажда на бащата след няколко дни, за да се извини отново. Смутен, той отговаря, че дъщеря му наистина е бременна…

Какво се случва в свят, където магазинът научава преди бъдещите баба и дядо за идващото дете? Първо, компаниите имат огромна възможност да дават по-добри и по-смислени предложения на своите клиенти. По този начин потребителите получават полезни оферти, а магазините си осигуряват ръст на продажбите. Но ако комуникацията от компанията ви изненада, това може да навреди на доверието. Всъщност, Сет Годин го обясни много добре – потребителите не се интересуват от сигурност на личните данни, интересуват се дали няма да ги изненадате твърде много.

Това се случва и в примера по-горе – Target изненадва семейството и от това се поражда проблемът. Веригата обаче си извлича ценен извод – не трябва да изненадваме потребителите твърде много. Затова използват нова стратегия – изпращат индивидуални книжки с купони (на които обаче не се споменава, че предложенията са персонализирани), базирани на лични навици и предпочитания. Въпреки че потребителят вижда колко много полезни неща има вътре, той не се чувства под наблюдение, защото смята, че съседите сигурно са получили същите предложения. Изводът: бъдете полезни, но не изненадвайте прекалено потребителите си.

___
снимка: VirtualErn

Още по темата:

1. Когато клиентите са недоволни
2. Когато работата те затрупа
3. Какво знае Google за мен

Сайтът AllThingsDigital.com съобщи, че днес Hewlett-Packard са съкратили общо 275 служителя от отдела си по развитие на мобилната платформа WebOS. По-голямата част от тези служители са работили в офиса на компанията в Сънивейл, Калифорния. Това е втората голяма вълна от съкращения в този отдел на НР. Първата беше през септември миналата година, когато компанията освободи общо 500 души. С това общият брой на съкратени служители от WebOS отдела от момента, в който бившият СЕО на НР Лео Апотекер обяви намерението си да спре да поддържа операционната система до сега, става 775. Този отдел винаги е бил проблемен за компанията. Преди да бъде купен от НР през 2010 година за $1,2 милиарда, той представляваше самостоятелната компания Palm. През ноември, миналата година, обаче, се разбра, че именно инвестирането и развитието на мобилната платформа са допринесли с $3,3 милиарда към финансовите загуби на компанията. В официално съобщение, касаещо съкращенията, НР уточняват, че, все пак, някои от служители ще бъдат преназначени на други позиции в други отдели, но по-голямата част изглежда няма да получи втори шанс. Иначе, причината, която компанията изтъква, за освобождаването на екипа на WebOS е, че платформата вече не се нуждае от толкова много разработчици, тъй като кодът й от няколко месеца е предоставен на всеки, който иска да продължи да се занимава с нея.

Продукти за 4 порции:
4 големи рибни филета
1/2ч.ч. зехтин
4 зърна бахар
1ч.л. тарос
1ч.л. сол
1 лимон

Приготвяне:
Взема се домакинско фолио за печене. Подготвят се 4 правоъгълника. Големината им трябва да е съобразена с рибните парчета. Филетата се измиват. Мажат се със зехтин. Всяко едно се слага в правоъгълник от алуминиево фолио. Поставя се по едно зърно бахар, поръсват се равноимерно със сол и тарос. Лимонът се измива. Реже се на кръгове. Върху всяко филе се подреждат по 3 лимонови кръгчета. Рибите се завиват грижливо с фолиото. Подреждат се в тава. Пекат се на умерена фурна 30- 40 минути. Поднасят се в порция по едно филе. По желание се гарнират със салата или задушени зеленчуци.

Специалисти откриха нова дупка в сигурността на iOS, която изглежда дава на разработчиците на приложения достъп до личните ни снимки и видеоклипове, докладваха от TheVerge.com. Това означава, че, стига да искат, трети страни могат не само да идентифицират местоположението на лични файлове, но и да отворят, разгледат или дори използват за каквато си поискат цел тези файлове. Накратко казано, ако при инсталиране едно приложение изиска данни за местоположението на данните на вашия iPhone, iPad или iPod Touch, бъдете сигурни, че то също така ще има достъп и до самите ви данни. Този огромен пропуск в сигурността на iOS беше документиран във вестника New York Times. Авторът на въпросната статия Ник Билтън дори провел експеримент, за да се увери, че твърдението му е вярно. Билтън помолил един разработчик, който решил да остане анонимен, да създаде приложение и след това, с помощта на това приложение, той успял да добие достъп до личните данни на собственика на използвания в експеримента телефон. Специалистът твърди, че веднъж щом данните ни от телефона бъдат прехвърлени във външен сървър, Apple нямат никакъв контрол върху тяхната защита или разпространение. Това е доста сериозно нарушение на правото ни да пазим неприкосновени личните си данни. За щастие, изглежда Apple са наясно с проблема и са обещали да запушат дупката. Анонимни източници, запознати със ситуацията, твърдят, че достъпът до личните ни данни е грешка в операционната система, а не нещо умишлено планирано. Дупката най-вероятно ще бъде запушена при следващия рилийз на iOS.

Трайчо Трайков не е взимал бонуси, а възнаграждения от два фонда. Това е заглавие на материал във в-к Дневник от преди няколко дни (24 фев 2012). Ето какво още се казва там: Днес представители на БСП се позоваха на данни от Сметната пал...

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегал, пообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар,  празнувахме Коледа в Сенегал, а после видяхме как живеят в  прогоненитехристиянски села в Сенегал Днес откриваме западноафриканското Мали за нашия сайт, за да видим най-голямата сграда от кал в света, както и да видим мистериозната Страна на догоните.  Имайте търпение да се зареди – снимките са много Приятно четене:

Африка пеша

част седма

Мали: Страната на догоните

    Мали – страната на легендарното Тимбукту и на мистериозните догони, една от най-мощните африкански империи в миналото, богата на културно и етническо разнообразие.

Границата с Мали минахме сравнително бързо и безпроблемно.

Забавното тук беше, че нямаше определен граничен пункт и трябваше да обикаляме далече из селото, за да намерим полиция да ни бие печати. Освен по километричните опашки на камиони по нищо не личеше, че влизаме в друга държава. Пътувахме с Майкъл и неговия Land Cruiser чак до

Бамако,

където останахме заедно на къмпинг за два дни. В къмпинга срещнахме голяма група италианци с един камион и един кемпер, които отиваха до Буркина Фасо. Камионът им беше огромен- 15 тона и носеха много неща за Африка – компютри, дрехи...С тях имаше един португалец, който снимаше филм за Западна Африка. Взе ни интервю, за да ни включи във филма. Бамако беше хубав град на брега на река Нигер. Изглеждаше доста чист и подреден, в сравнение с градовете, в които сме били до сега. Разходихме се един ден из центъра и продължихме на север. Имахме само 15 дни виза за Мали и искахме да видим най-интересните неща в тази мистериозна страна. Не отидохме до Тимбукту, което вече въобще не е трудно достижимо както е било в миналото - там вече има дори летище! Всъщност най-интересното в Тимбукту е Фестивалът на пустинята, който се провеждаше точно в момента...но билетът за него е около 150 евро за 3 дена...може би ще го посетим някой друг път в този живот...

Акащи момченца (дрисльовци) край пътя

Разстоянията тук са огромни, чакаше ни много път. Първо ни качи един малиец до първия пост за плащане (в Мали шосетата се плащат). След това ни качиха трима малийци за още стотина километра. Като цяло стопът вървеше добре и никой не ни искаше пари (което се случваше в Сенегал и трябваше да питаме всеки път преди да се качим дали е безплатно). Накрая един джип пълен с багаж догоре ни взе двамата на предната седалка. Въпреки, че в началото му отказахме като видяхме колко се е натоварил, той настоя да ни вземе. На един от полицейските постове обаче ни спряха и му направиха голям проблем, че се возим двамата отпред. След дълги разправии, проверки на визите и паспортите ни, ни пуснаха срещу подкуп от 5000 CFA ( към 10 евро). Бяхме много учудени как всички коли и бусове се возят претъпкани с хора и животни, някой път дори имаше хора на покрива, а нас ни спряха за това.

Малиецът ни обясни: всички дават пари тук.

Вечерта спахме покрай пътя на разклона за

Джиене – село, цялото построено от кал,

известно с

най-голямата кална джамия в света (и въобще най-голямата кална сграда)

  [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Най-голямата кална джамия в света"][/caption]     Всъщност в тази част на Мали повечето села бяха построени само от кал и след всеки дъждовен сезон се налагаше да се строи наново. На сутринта ни качиха двама германци с джип и гид и направо отидохме с тях в хотела им в Джиене. Попитахме дали може да си опънем палатката на покрива и те се съгласиха, но не искаха да ни кажат колко ще струва. Прекарахме деня с германците и гида им, който ни развеждаше наоколо. Джамията беше внушителна и малките улички и калните къщи изглеждаха като от приказка. Всичко обаче беше много туристическо и нямаше евтни ресторантчета и магазинчета. Заради сухия сезон и пустинния вятър - харматан въздухът беше наситен с пясък и прахоляк и понякога беше трудно да дишаш. Небето не се виждаше - всичко беше обвито в пясъчна пелена.

Пазарен ден в Джиене

Най-голямата кална джамия в света

[singlepic id=13433 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13434 w=500 h=395 float=center]

Пазарен ден

[singlepic id=13435 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13436 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13413 w=500 h=395 float=center]

Няма мостове. За да стигнеш до Джиене трябва да прекосиш р. Нигер

[singlepic id=13416 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13417 w=500 h=395 float=center]

секънд хенд

      Вечерта в хотела отказахме да ядем – поискахме ориз, но имаха само кус-кус, което не ни беше любимото, а и беше много скъпо. Опънахме палатката на покрива и почивахме от дългия ден. По-късно се качи при нас един малиец от хотела и ни донесе купа спагети и газирано манго. Каза, че е безплатно, сготвил го е за себе си и е останало. Извини се, че нямало ориз за вечеря. Приехме с удоволствие, а той дори не остана да си поговорим. Не знаехме защо бяха така мили с нас в този хотел. Питахме многократно собственика колко да платим за палатката и той накрая каза, че е безплатно. Не ни поискаха никакви пари и на сутринта ни подариха 2 хляба! Бяхме очаровани от добрината на малийците и все повече ни харесваше тази страна. Тръгнахме си с германците обратно до главния път. Те отиваха към Бамако, а ние останахме на стопа в обратната посока –

към Мопти

Имахме потвърдил кауч-сърфър в Бандиагара – селото, от където се тръгва на трекинг в Страната на Догоните – най-красивото и необикновено място в Мали.

[singlepic id=13418 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13419 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13420 w=500 h=395 float=center]

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Ядки от кола – горчив плод, който възрастите ядат за ободряване, в Страната на догоните в задължителен подарък за хората в селото"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="533" caption="Следите от сълзи остават в прашното Джиене"][/caption]

[singlepic id=13424 w=500 h=395 float=center]

Калната джамия в Джиене

[singlepic id=13425 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13426 w=500 h=395 float=center]

Пазар

  Не след дълго ни качи едно малийско семейство с малко момченце. Закараха ни чак до Мопти и през целия път слушахме Бърнинг Спиър, Алфа Блонди и Боб Марли на макс.       В Мопти хапнахме и хванахме разклона за

Бандиагара

Веднага дойдоха да ни зарибяват за такси и рейс. Когато казахме, че сме на стоп, се смяха и казаха, че е невъзможоно. Почакахме доста и накрая ни качи един Мерцедес, който отиваше до средата на пътя до Бандиагара. Точно натоварихме раниците и се качихме, когато се появиха същите двама, които искаха да ни качват на рейса и започнаха да крещят нещо на шофьора. След кратка разправия шофьорът даде газ и тръгна като удари моторчето на единия, който се опитваше да ни препречи пътя. 500 метра по- надолу спряхме да качим още един стопаджия - военен малиец и двамата с моторчето отново ни настигнаха. Този път бяха бесни и препречваха целия път с мотора, така че да не можем да минем от никъде. Накрая с яко газ и маневра извън пътя, минахме върху мотора и продължихме. Явно не му даваха да ни вози на стоп и искаха да се качим в рейса им. Цялата случка беше доста брутална, но Мерцедесът беше здрава машина и мина през целия мотор без да му стане нищо. За щастие не сгазихме човека, само падна на земята. Уплашихме се, че ще ни подгонят с мотора, но за късмет не ни последваха повече. Оставиха ни на първия полицейски пост. Там почакахме малко и ни взе ново Ауди директно за Бандиагара, отново заедно с военния стопаджия.

[singlepic id=13427 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13428 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13429 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13437 w=500 h=395 float=center]

    В Бандиагара обаче телефонът на нашия домакин Джон беше изключен. Цял ден му звъняхме, писахме му СМС-и и дори намерихме други американци, доброволци от корпуса на мира, но дори те отказаха да ни помогнат. Вечерта решихме да тръгнем пеша към Страната на Догоните и да спим по пътя в гората. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   [Лора]: На другата сутрин се чувствах доста зле. Имах малко температура, беше ми студено и имах разстройство. От няколко дена бях доста отпаднала и заради многобройните ухапвания от комари в последната седмица, веднага реших, че е малария. Хората, които срещахме да пътуват по-дълго в Африка казваха, че щом имат температура, веднага пият хапчета против малария, без дори да отидат на доктор. Ние също си бяхме купили хапчета за един човек от Дакар, но решихме все пак да се върнем до болницата в Бандиагара да ми направят тест. За пръв път от началото на нашето пътуване се чувствах зле, едва си носех раницата петте километра до селото. Болницата беше сравнително добра – почти като българските болници. Докторите бяха много мили, въпреки че не ги разбирах много на френски. Направиха ми тест за тиф и малария и чакахме до следобед за резултата. За щастие резултатите бяха негативни, предписаха ми прахчета за стомах и казаха, че е от водата или храната. Лекарствата веднага подействаха и още на същия ден бях добре. Тръгнахме отново по пътя за Страната на Догоните. Все още бях страшно изтощена и се надявахме някой да ни качи на стоп. Пътят беше съвсем черен – с пясък и много камъни - само за мотори и 4х4, но всъщност джипове почти не минаваха. Сутринта не видяхме нито един. За късмет обаче почти веднага ни качи един джип за следващото село на 5 км. И за още по-голям късмет точно, когато стигнахме селото им се обадиха, че кола е закъсала по пътя и трябваше да отидат да помогнат още 5-6 километра по пътя. Точно когато мислехме да оставаме да спим някъде там и да продължим на сутринта със свежи сили, ни взеха 2 момчета с моторчета- всеки на един мотор с раницата. За пръв път стопирахме мотор и беше много забавно. Закараха ни до Дуру- селото, където знаехме, че има къмпинг за по 1 евро на човек. Преспахме там, оставихме едната раница на съхранение в къмпинга и тръгнахме на трекинг из

Страната на Догоните

Още в началото беше много красиво – скали, причудливи дървета и жълта суха трева. Бяхме единствените туристи без гид, имахме малка снимана карта на местността (на фотоапарата) и мислехме, че ще можем да питаме местните, ако се загубим. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Страната на догоните"][/caption]     Веднага разбрахме обаче,че местните умишлено ни дават грешни посоки, за да се загубим и да дадем пари, за да ни покажат пътя. Пътят не беше лесен, постоянно трябваше да прекосяваме високи скали и долини с градини, нагоре надолу, като имаше много пътечки между градините и селата. Още в началото, когато питахме натам ли е първото село ни отговаряха: „ ооо...много сте се загубили, въобще не е натам” Ние обаче имахме карта и компас и вярвахме на тях. Беше много забавно как всеки се опитваше да ни дава грешни посоки, децата тичаха и крещяха след нас: „това не е пътя” без дори да знаят накъде отиваме. Накрая успешно стигнахме

първото село – Идели На и в следващото - Комокани

останахме да спим на къмпинг.

[singlepic id=13439 w=500 h=395 float=center]

По пътя към Страната на догоните

[singlepic id=13440 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13442 w=500 h=395 float=center]

Лук

[singlepic id=13441 w=500 h=395 float=center]

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Страната на догоните"][/caption]

 

Страната на Догоните всъщност предстявлява редица от селца,

високо в скалите, напълно откъснати от света, без вода и ток, но с богата култура и познания. Мистерията около тези племена, освен колоритнете танци с маски и причудливите пещери в скалите, е древните им астрономически познания.

Догонците са знаели за пръстените на Сатурн, спътниците на Юпитер и спираловидната форма на нашата галактика

векове назад – неща, които не могат да се видят с невъоръжено око. И най-озадачаващото- свещената за тях звезда Сириус Б, която е била напълно непозната на астрономите до 1862 г. Звезда-джудже, съставена от изключително плътна материя, те твърдели, че е най-тежкия метал на света. Древни звездни карти изрисувани по скалите показват изключителните астрономически знания на тези племена с примитивен бит и изолиран живот. Теориите по въпроса са различни, някои твърдят, че извънземни са им донесли свещените познания, но мистерията остава неразгадана.

[caption id="" align="aligncenter" width="533" caption="Obama - my dream"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="С много усилия се поддържат градините в сухия сезон"][/caption]

[singlepic id=13448 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13449 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13464 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13450 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13451 w=500 h=395 float=center]

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="на заден план са калните тухли"][/caption]

[singlepic id=13453 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13455 w=500 h=395 float=center]

[caption id="" align="aligncenter" width="533" caption="типичните стълби тук"][/caption]

[singlepic id=13456 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13457 w=500 h=395 float=center]

[caption id="" align="aligncenter" width="533" caption="Обама е голяма звезда тук- има тениски, шапки, лепенки, дори долни гащи с Обама"][/caption]

[singlepic id=13459 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13460 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13461 w=500 h=395 float=center]

[caption id="" align="aligncenter" width="541" caption="Зърнохранилище"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Страната на догоните"][/caption]

Не можахме да открием това познание в съвременните догони.

Единственото, което ни казваха беше ‘доне моа кадо..’ (дай ми подарък). Тъжно е как традиции и култура, съхранявани през векове, войни и промени, сега се пречупват под туристическия наплив. Всъщност не срещнахме много туристи по пътя, във всичките къмпинги бяхме сами и много рядко срещахме някой бял по пътя.     Но отношението им към нас беше изморително. Щом минехме покрай някое село, веднага ни нападаха малки и големи – искаха подаръци, пари, химикалки, да ни носят раниците, да ни стават гидове...Преследваха ни понякога с километри. Да разговаряш нормално с някой местен беше почти невъзможно. Може би причината беше, че нямаме гид, но за истинските нрави и характер на догонците не можехме да научим много.  

Полицията в четири държави е задържала 25-ма предполагаеми участници в хакерската група Anonymous., съобщи Би Би Си. Според съобщение на Интерпол, арестите са извършени в Аржентина, Чили, Колумбия и Испания. Иззети са компютри и мобилни телефони. Конфискуваните вещи са около 250. Операцията е осъществена след кибератаки срещу сайтовете колумбийското министерство на отбраната и президентската администрация на страната, на чилияската национална библиотека и компанията Endsea, пише news.bg. Според съобщение на испанските власти, в Мадрид и Малага са арестувани четирима души, като двама от тях остават под стража. Другите двама, единият от които е тийнейджър, са пуснати под гаранция. Предполага се, че единият от задържаните е ръководел операциите на Anonymous в Испания и Латинска Америка. Anonymous е международна хакерска мрежа, покриваща много страни.

Започвам с уговорката, че не харесвам книги, които съдържат универсално лекарство за бързо и трайно забогатяване, но за сметка на това харесвам проекти, които целят да покажат успехите на наистина вдъхновяващи хора, дори да не са толкова популярни. Така че в никакъв случай не трябва да гледате на "Моделът на успеха 22" на нещо от първия тип, а задължително да търсите поуките, както бихте го направили при втория случай.

Честно казано, последното качество на тази книга е фактът, че има интервюта с последните трима премиери на Републиката. Най-силното - че е събрало още 20-тина наистина заслужаващи чест и почитания българи, които разказват своите истории (е, може би в някои случаи митологии) за пътя към успеха. Няма да пропусна факта, че интервюто с Бойко Борисов ми изглежда откровено тъпичко, докато отговорите на Сашо Морфов и Антон Дончев наистина ме разчувстваха. И разбира се, откритието на тази книга (единственото име, което не бях чувал досега) - професорът по биомолекулярно инженерство от Хюстънския университет Петър Векилов, за когото на български не можете да намерите почти нищо в интернет. И признавам - интервюто със Стефан Данаилов така и не го прочетох, няма и да го направя скоро.

Общо взето въпросите в книгата вървят в посока "Как се става успял", като повечето казват, че няма такова нещо като "успял" човек. Но пък са разделени за друго - някои казват, че трябва 99% работа и 1% талант, други - 99% талант и малко работа :) И в интерес на истината, от задната корица и предговора на Дилов-син ще останете с впечатление, че тези хора разказват как да се стигне до върха. Ами не, всеки стига до върха по свой си начин и сляпото следване на някакви псевдопостулати е по-скоро опасно.

Така че остава да се радваме на хората, които наистина са постигнали нещо и да влагаме също толкова страст, колкото те са влагали по пътя си нагоре. Защото не се знае дали ти няма да си на тяхното място в някое от следващите издания!

P.S. Изданието е от любимите ми примери за това как трябва да се финансира издателският бизнес у нас, но пореден път е направено от хора извън сферата, от такива, които разбират от "комерсиален" бизнес. За щастие, подготвеният от Анатоли Георгиев, Георги Стайков и Емил Спахийски сборник с 22 интервюта е качествен продукт, който не бих се срамувал да имам в личната си библиотека и да препрочитам от време на време.

Потребителите са прекарали само 3.3 минути в Google + през януари в сравнение с 7,5 часа във Facebook, според нов доклад на ComScore.

Pinterest набира все по-голяма популярност както сред потребителите, така и сред компаниите. Новата социална мрежа е решила твърдо да се наложи на пазара като удобно средство за всеки тип потребители. Ако още не сте се докоснали до магията на Pinterest, то силно ви препоръчвам да …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Flickr показа на Pinterest среден пръст

     От днес социалната мрежа за снимки, Flickr, обяви, че е поставила код, който ограничава „пинва...
  2. 

     13 факта за Pinterest потребителите (Инфографика)

     Скоро открих лек за пристрастяването към Facebook и това е Pinterest. Е, не съм открила топлата вода...

Ето че наближи дългоочакваният ден за fMC (Facebook Marketing Conference).  Днес се очаква при провеждането на това събитие да има горещи новини, свързани с Facebook. Това, което се знае поне засега, е обявяването на Facebook Timeline за бизнес страници и нови Premium Ads. Вероятно ще бъдат …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Facebook ще направи извънредно съобщение днес в Ne...

     Facebook ще направи извънредно съобщение днес, 20:00 часа, в New York на което ще присъства и кметът...
  2. 

     Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете д...

     Социалните медии се превърнаха в неразделна част от живота на обикновения човек днес. Някои хора има...

Съвсем скоро Apple анонсираха предстоящото излизане на Apple iPad 3. В тази връзка днес се появи една интересна инфографика, която прави един общ поглед върху потребителите на този таблет.

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Очакваме iPad 3 през първата седмица на Март

     За феновете на iPad 3 се появи един добър слух, който ако се потвърди, би означавал, че в началото н...
  2. 

     iPad 3 може да бъде пуснат на рождения ден на Стий...

     iPad е едно от най-търсените устройства през изминалата година. Както и досега, слуховете за следващ...

В презентацията си по време на World Mobile Congress, Главният технологичен директор на социалната мрежа Брет Тейлър обяви, че Facebook вече е сключил договори ...

Google обяви награда в размер на един милион долара, ако успеете да хакнете Chrome между 7 и 9 март

….. или 15 креативни обложки за Facebook Timeline. Фен ли си на Facebook Timeline? Фен ли си на обложките (cover photos)? Аз: Да и затова събирам идейки и един ден ще си направя най-убийствената обложка за профила. А до тогава, ето едни от любимите ми: …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Facebook Timeline: Как да променим „обложкат...

     Преминахте ли вече към новия Facebook Timeline? А сменихте ли голямата снимка на профила с нещо подх...
  2. 

     Пуснаха новия Timeline за всички потребители на Fa...

     Новината от днес, е че новият Facebook Timeline вече е достъпен за всички потребители по целия свят....

Rosa Golijan каза, че малкото сладко синьо пиле на Twitter се казва Лари (Larry the Bird) и сигурно сте виждали много негови версии, но той винаги е в един и същи цвят и винаги може да го разпознаете като запазеното лого на компанията.   На една …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Twitter пуска Self Serve рекламна платформа

     От Twitter обявиха, че пускат бета на Self Serve рекламната си платформа. Новата услуга ще бъде на р...
  2. 

     8 стъпки за създаване на успешен Twitter Chat

     Тwitter Chat или TwittChat знаете ли какво е това? TwittChat означава, провеждане на виртуална среща...

  Само преди по-малко от 36 часа от Google обявиха промените, които са били направени през месец февруари. Официалният блог на Google съобщава, че са били направени цели 40 промени в алгоритъма, които имат за цел да подобрят резултатите в SERPs. Така, на практика от компанията …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Какво промени Google в алгоритъма си

     През последните няколко месеца изчетохме куп коментари, постове и новини по повод прозрачността на G...
  2. 

     Нови промени в алгоритъма на Google

     Ако не сте чули за новата промяна в алгоритъма на Google, то тя засяга сайтове, които имат за цел да...

Според секретен военен доклад, афганистански войници продават оръжия и превозни средства на талибаните, обменят с тях разузнавателна информация и често работят ръка за ръка в операции срещу силите на НАТО. Въпреки милиардите долари похарчени  от западните съюзници за обучението и оборудването на афганистанските сили за сигурност, те на практика не само, че не водят боеве [...]