Българските чиновници никога не са били особено уважавани и това е директно свързано с качеството на администрацията и с качеството на управлението.


Спорният момент е – кое е причината и кое е следствието.

То може би вече и не е толкова важно, защото едното възпроизвежда другото.

Ясно е, че има пазар на труда. И ако вземем талантлив човек в държавната администрация, ще трябва да му предложим такава комбинация от кариера, служебни задължения и възнаграждение, че той да не избяга с викове още третия месец.

Няма съмнение, че цялото общество ще спечели много повече, ако имаме по-добра администрация.

При традиционно ниските заплати на чиновниците в България, системата на бонусите е една от малкото ни надежди да привличаме и да задържаме способни хора в в администрацията.

Ама трябва така да се измисли, че бонусите да не се плащат за политическа вярност, а за реално свършена работа.

Хем да им дадем средства за достоен живот, хем да им отклоним вниманието от корупцията.

Ако раздадените през миналата година бонуси не са справедливи, това не е защото бонусите по принцип са нещо несправедливо.

Бонусите не трябва да се отменят, а трябва да бъдат заслужени и присъждани напълно прозрачно.

Ясно е, че далеч не всяка ситуация от живота може да се опише в правила, особено ситуация в променяща се и реформираща се система.

Затова, част от бонусите няма как да бъдат напълно вкарани във формални правила, а за тях ще трябва да се понася политическа отговорност.

Тоест, някой да се изправи и да каже „Аз дадох на този човек пари, защото е способен, пък ако не ви харесва, другия път не гласувайте за мен“

Много тъжно е, че българският министър-председател не е способен да застане зад гърба на хората, които работят за него.  За пореден път е готов да сложи на карта цялостното функциониране на държавата, само и само да получи народната любов – така, както той я разбира.

Най-опасното свойство на популизма е това, че развращава гражданите.

Това е като да храниш петгодишно дете само с пица, сладки и кока-кола, за да не ти се сърди.

В един кюп бяха сложени тези, които сами са си раздавали пари на калпак и тези, които са си ги извоювали с тежки усилия и с реални постижения.

След като Борисов настрои още една обществена прослойка срещу себе си,  се чудя, кога ще успее да се скара с абсолютно всички.

И то за наша сметка.

Работил съм във фирма, която не е заставала зад гърба ми и ме е оставяла да се оправям сам в чужбина.

Чувството не е никак приятно и е силен стимул за смяна на началника.

За мен не е никакъв проблем министри и чиновници да взимат много пари.

Стига правилата да са ясни и приносът им да е напълно прозрачен.

Щом дори Хилъри Клинтън трябваше поиска отворено правителство в прав текст, значи че нещата са стигнали до много неприятно състояние.