В Лайпциг

Дали мога да бъда наистина добронамерен? Това се питам от доста време. От цял живот време насам. Та нали съм българин – как ще бъда добронамерен! -отговарям си и пея песента си все с тоя скърцащ и гъгнив глас, така характерен за песните на моя народ. Песните на недобронамереността. И аз, надявам се ме разбират всички, не говоря за народните песни. А за песента на нашия живот. Не ме учудва вече, че дори когато се говори за Великден, моите съграждани не измислят друго освен великото българско двойно хорорно съчетание: Ужас, ужас! Ще боядисвате ли яйца за Великден? - пита една българска домакиня. Ужас, ужас! - отговаря другата – При тия цени много ще се замислим дали да боядисваме. И от празник на надеждата Великден бавно и сигурно се превръща в празник на българския ужас. Песента на недобронамереността и черногледството е песента на моя народ. И ето сега да разкажа защо започнах така. Преди ден, два или три се върнах от Лайпциг. И ми се ще да проверя – дали бих могъл да...

Прочети цялата новина

Свързани новини: