Народолюбие втора употреба

Веселина Седларска

Ще има Националдемократическа партия, съобщиха Капка Сидерова (към момента повече бивша, отколкото любима) и Димитър Стоянов (към момента повече повече внук на Радой Ралин, отколкото „син” на Волен Сидеров). Новата партия ще бъде учредена на 2 юни, деня на Христо Ботев. Засега обаче Васил Левски води със 133 метра преднина. Толкова висок негов паметник ще бъде издигнат край Свиленград. Както е известно в този митничарски град живеят много хора, толкова почтени в работата си към Отечеството, че са сравними само с онова тефтерче на Левски, в което той записал дори разхода да си купи две маслини. Липсва ви нещо в тази патриотична картинка? Ето го и него – Жорж Ганчев се завръща в политиката с формацията си „Национално патриотично обединение”. Не ме гледай умно, българино, това е патриотизъм, ако все още не си разбрал.

Нашият учител по военно обучение въобще не гледаше умно, интелигентността му не превишаваше размерите на дозиметричния кръг, който държеше в ръката си. Ние пък не го гледахме изобщо. Освен че ни учеше как да се покрием с бял чаршаф при атомно нападение, той ни преподаваше и що е Отечество. И пишеше на дъската: Видове Отечество: а/ социалистическо, б/ капиталистическо. Ние чакахме звънеца, за да се скараме отново „Бийтълс” или „Ролинг стоунс” са по-добри. Той продължаваше да пише на дъската: Видове любов към Отечеството – а/ към социалистическото, б/ към капиталистическото.

След толкова много години тъпият учител по военно взе, че се оказа не чак толкова тъп. Отечеството ни бе преминало от графата „а” в графата „б” и вече не ни беше толкова лесно да го обичаме. Искаше се друг вид любов, а ние не бяхме внимавали в час. Затова си въобразяваме, че във времена, в които не се налага да умираш за Родината, патриотизъм например е да си оставиш колата в платен паркинг, вместо да запречиш тротоара. Заблуждаваме се също така, че патриотизмът е сцепление между хората. Сцеплението го няма, вече не сме еднакво бедни, вече не почиваме с карти от един и същ профкомитет, не чакаме в един списък на мототехника за едни и същи коли.

Патриотизмът е любов, а преходите са нелюбовно време.  Омразата, гневът се натрупаха в такива огромни количества, че нямаше как някой да не ги вкара в работа. Трябваше само да бъдат наречени по друг начин. Патриотизъм. Волен Сидеров беше първият, който се сети да именува омразата си любов. Тук призовавам на помош Шарл де Гол, за да различа патриотизма от национализма. Той казва: „ Патриотизъм е, когато на първо място обичаш своите. Национализъм е, когато на първо място мразиш чуждите.” В началото „Атака” минаваше за патриотична партия, сега се гордее, че е първата националистическа. Съвсем в началото да се говори за национализъм беше толкова неудобно, колкото днес все още е неудобно да се говори за шовинизъм.

Патриотизмът е едно от онези сложни неща, които е по-лесно да обясниш какво не са, отколкото какво са. Менчета и бакърчета със здравец, пафти и навуща не са патриотизъм, те са фолклор. „Който не е православен, не е българин” не е патриотизъм, то е фундаментализъм. „Ние сме първите европейци”, не е патриотизъм, то е неграмотност. „Охридското езеро – гребна база на Софийския университет” не е патриотизъм, то е само симпатичен протест срещу грешен прочит на историята.

„Циганите на Сатурн” въобще не е патриотизъм, то е психологически проблем. „За всичко и навсякъде са виновни евреите” не е патриотизъм, то е плюене в един от малкото останали кладенци, от които можем да пием самочувствие. „Аман от турски вот!” не е патриотизъм, то е мързел. Турците не са ни виновни, че не си правим труда да отидем до урните. Факлите на Боян Расате и физкултурата на произнасящия реч Волен Сидеров не са патриотизъм, те са възстановки на сцени от вече освиркана некадърна оперета, която е взела 20 милиона жертви.  „Ние сме втори в света по интелигентност” не е патриотизъм, то е поредната митологема. 

Построяването на мегаломански паметник няма нищо общо нито с патриотизма, нито с Левски. То е просто и само героичен кич. Комплексарско окарикатуряване на едно име, за което първо се сещаме, когато говорим за патриотизъм. Авторите на идеята искали да видят как българите ще съберат 9 милиона лева, за да построят 133-метровия паметник. И го казват с такова самочувствие за изпитание на патриотизма на българите, като че ли с тия пари ще върнат времето назад и ще свалят Левски от бесилото. А какво ще стане, ако българите не съберат 9 милиона, а 4,5 милиона например?  Тогава паметникът ще бъде висок 66 метра и 50 сантиметра ли? Или ще бъде направен извод, че рейтингът на Левски е 50 процента?  А ако правим паметник на Ботев на границата с Румъния ли ще бъде и колко висок? Колко метра е патриотизмът на Ботев, ако на Левски е 133?

Швейцарските войници от гвардията на Ватикана боледували смъртоносно от любов към Родината. Били убедени, че са болни от патриотизъм, защото, когато се връщали в Швейцария, чувствали подобрение. Доста по-късно станало известно, че боледуват от туберкулоза. А подобрение наистина чувствали – от климата в швейцарските планини. Ето колко е лесно патриотизмът да бъде сбъркан с други…  диагнози.

Патриотизмът на турбомонументите и мегакръстовете, по който отстъпваме единствено на Македония, е пошъл и жалък, но в повечето случаи поне безкористен. Най-користната заблуда около патриотизма е, че той е чувство, което се доказва с членуване или гласуване. Добродетел, която се удостоверява в или от партия. Че е любов не към патрия (Родина), а към партия.

У нас вече се говори за избори. Патриотичният щанд е отворен и на него започва подредбата на нови артикули. Нови? Не толкова стоките, маркетингът е нов – латерален. Латералният маркетинг е спасението при изострена конкуренция, рекламно пренасищане, затруднена битка за място в съзнанието на клиентите и драматично скъсен жизнен цикъл на стоките. Казано по-ясно – латералният маркетинг е начин да се продава стара стока по нов начин.

През април 2005 година бе създадена „Атака”. Една телевизия се маскира като партия, властолюбието претендира да е народолюбие, един малък човек започва да се изживява като 133-метров паметник. Стоката се разграби на изборите през същата година, колкото и очевидно менте да беше тя, и донесе бърза печалба на своите създатели. След инцидента на магистрала „Тракия” броеният за втори човек в партия Павел Чернев я напусна. В момента е секретар на Партията за хората от народа и предлага „евроскептицизъм” – един сравнително пренебрегван продукт с растяща пазарна ниша. Малко по-късно зам.-шефът на „Атака” Антон Сираков създаде партия „Нова сила” и постави на своята стока етикет „Спасение за България”. Точно обратното на това сиромахомилство е кодирано в абревиатурата „ГОРД” , за която стоят евродепутатът от „Атака” Слави Бинев и няколко известни личности. Това разклонение е в посока на опазването и развитието на демокрацията. Ако това е поредната партийна стока, нейната уникална подправка е антитоталитаризмът.

Задава се и бъдещата Националдемократична партия на Капка и Димитър Стоянов, които претендират да са направили „Атака” на Волен Сидеров, тъй че  сега защо да не я направят пак, напук на Сидеров, който пък твърди, че ги е направил като политици. Тук спорът за стоката е най-драматичен. Привърженици на майката и сина заявиха, че патриотизмът на новата партия няма да бъде истеричен и газиран. Тоест напитката ще е същата, но разгазирана. Това учредителите представиха също така като модерен патриотизъм – може би са позабравили, че първият застъпник на термина „модерен патриотизъм” беше Ахмед Доган. Георги Първанов говореше за „нов патриотизъм”, Павел Чернев се бореше за „прогресивен патриотизъм”, Гиньо Ганев пледираше за „просветен патриотизъм”, проф. Григор Велев въведе „конструктивен патриотизъм.”

Към територията на това семейно-приятелско патриотично размножаване се присъединява и Жорж Ганчев. Незабравим и незабравен, той изглежда все по-подходяща украса на българския политически живот. Той се връща, за да разчисти терена от „майкопродавците, крадците на България, фараоните и техните мекерета”. През новия политически сезон Жорж предлага патриотична справедливост. Дори в неговия позитивен склад патриотичната гордост се е изчерпала като запас, пък и вече други си харесаха „гордостта да си българин” като артикул.

Съвет номер едно на експертите по латерален маркетинг е: Назовете стоката „нова” или „подобрена”, защото ви предстои да се борите не толкова с конкуренцията, колкото със затвореното за търговски послания съзнание на потребителя.” В случая – избирателя, електората. Ние обаче сме по-често купувачи на пазара, отколкото гласоподаватели в избори, и си знаем, че всяка стока ни лъже или в качеството, или в цената. Българският партиен патриотизъм е особена стока – тя лъже и в качеството, и в цената. Стоката е залежала, а опаковката – макар и нова – е с пренабити номера.

Сп. „Тема”

Прочети цялата новина

Свързани новини: