В работен документ на службите на Европейската комисия, придружаващ Доклад   относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС  през  2011 г. – {COM(2012) 169 final – се съдържа и таблица на делата, в които има позоваване на Хартата на основните права на ЕС.

Научаваме още, че в Съвета се разглежда проект на споразумение за присъединяване към Европейската конвенция за защита на правата на човека, изготвен през юни 2011 г.  – както изисква Договорът  от Лисабон.

„Нещо“ твърде интересно се появи на пазара на книги. Един журналист и един ядрен физик се събраха  и на 26-ти април ни вдигнаха адреналина в градинката „Кристал“, пред  паметника-символ на свободолюбив...

Европейската комисия започва задълбочено разследване  дали испанският план   за цифрово наземно разпространение, предвиждащ компенсиране на операторите за допълнителните разходи за разпространение паралелно на различни честоти за   срок от 6 до 24 месеца,  е в съответствие с правилата за държавните помощи на ЕС. Комисията иска да разследва по-специално дали мярката е пропорционална и необходима.

При преминаването от аналогово към цифрово разпространение е необходимо  да се има предвид т.нар. технологична неутралност:  намесата на държавата да не дискриминира  определени технологии и / или конкуренти. Това е потвърдено от Общия съд на ЕС в   решения по Mediaset (дело T-177/07 ) и Берлин-Бранденбург (дело T-21/06). Има съмнения, че в Испания принципът не е спазен.

ЕК е одобрила помощ за домакинствата.

Решението

Милен Радев И пак в духа на препоръчаното от епископ Христо: едно неувяхващо, винаги нужно и вълнуващо послание на покойния велик поет, артист и певец Александър Аркадиевич Галич: Рекивем по неубитите или песен написана по погрешка. На един от домашните си концерти Галич разказва в своето въведение към песента следното: Когато започна “Шестдневната война” аз [...]

Европейската комисия одобри удължаването на действието на схемата, въведена във Франция от 2008 г.  (IP/07/1908,  С 47/2006 ), за подпомагане на производството на видеоигри, доколкото тя има за цел насърчаване на културата. Комисията установи, че схемата -  с прогнозен бюджет от 45 милиона евро на година -  подпомага производство на културно съдържание  в съответствие с правилата за държавна помощ на ЕС.

Член 107 (3) (г) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)) позволява да бъде предоставена държавна помощ за културни цели при определени условия.

Решението

най-важното за всеки бизнес - екипът. вероятно ще се повторя, но имам чудесен екип! а днес си нарисувахме и невероятна картина - Дървото на живота. ето такива готини хора сме в Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън!

Милен Радев Епископ Христо Писаров ми даде тези дни един съвет – да наблегна повече на музикалните послания, защото музиката е универсално разбираема навярно. Не мога да не послушам духовния пастир: Джим Рийвс (Jim “Gentleman Jim” Reeves) е незаслужено позабравен. Идол на 50-те и 60-те години, автор на многобройни хитове, с глас, артистичност и тематичен [...]

The Chicago NATO Host Committee in partnership with World Sport Chicago, the City of Chicago, the University of Chicago, the Chicago Bulls & the Chicago Fire are proud to host the Athletic Crossroads series of events on Saturday, May 12, in recognition of the 25th North Atlantic Treaty Organization Summit hosted by President Barack Obama in Chicago from May 20-21. Events will take place at the University of Chicago's Crown Field House, as well as in neighboring Washington Park in celebration of Chicago's diversity, its international role and a love of sport that connects cultures.

Първият таблет на Amazon се оказа тотален хит сред потребителите и вече държи 54.4% от пазара при сегмента, задвижван от мобилната операционна система Android, съобщи Mashable. Kindle Fire спечели сърцата на потребителите с ниската цена, приличното качество и добрите си технически параметри. По данни на анализаторската компания comScore, таблетът е отсвирил основния си конкурент Samsung Galaxy Tab и вече има голяма преднина на върха. Таблетът Motorola Xoom е на трето място. Той беше представен официално през миналия декември и успя да достигне пазарен дял от 11.8%, но сега е отстъпил позициите си и държи само 7%. През декември Galaxy Tab беше с дял от 23.8%, но машината на Samsung също загуби позиции и сега е с 15.4%. С по-малки дялове надолу в класацията се забелязват Asus Transformer, Toshiba AT100 и Acer Picasso. В категорията на таблетите като цяло безспорен лидер е iPad на Apple, но машините с Android застигат първенеца бавно, но сигурно. Според анализаторите на IDC, iPad вече губи значителна част от позициите си. В средата на миналата година той държеше 61.5% от глобалния пазар, а към нейния край делът падна до 54.7%. Основен принос за това има Kindle Fire. Освен всичко друго, таблетът на Amazon е и най-продаваният продукт в електронния магазин на компанията.

Най-голямата социална мрежа Facebook е пълна със съдържание, което противоречи на вътрешните й правила, а понякога и на законите в повечето държави. За да се намали количеството на вредната информация всички публикации могат да бъдат докладвани от потребителите на модераторите, които работят за социалната услуга. След пускането на доклада обаче, няма как да се разбере дали той е бил прегледан и какъв е резултатът. Това съвсем скоро ще се промени, тъй като Facebook въвежда поетапно система, която ще позволи на потребителите да следят какво се случва с докладите им, съобщи Tech Crunch. Социалната мрежа желае да убеди феновете си, че се вслушва в техните сигнали и това ще стане чрез новата система за информиране, която ще съобщава дали докладваното съдържание е изтрито или оставено без промяна. Facebook не толерира явления като насаждане на омраза, кибертормоз, кражба на идентичност, нарушаване на авторски права, порнографски материали, фишинг и спам. Въпреки това, в сайта има доста подобни материали, които могат да бъдат държани под контрол само с помощта на съвестните потребители. От Facebook твърдят, че имат модераторски екип, който работи денонощно, за да разглежда сигналите, подадени от потребители. Този екип преглежда оплаквания на най-различни езици, въпреки че социалната мрежа не е обявила колко точно са модераторите и с какви езици могат да боравят. Един от големите проблеми в най-голямата социална мрежа е тормозът. Поне една трета от всички потребители са били атакувани с обиди, заплахи или по друг начин докато са ползвали Facebook.

Слабо известен факт е, че преди Симеон Дянков да се появи в България като вицепремиер, името му вече беше в препоръчителната литература:  той се е занимавал с медийна собственост   и с   ефекти на собствеността  върху свободата на медиите.

 Djankov  (Djankov at al 2003)   пише  за свободата, за Ленин (whom is the free press for?)  и анализира хипотеза за  негативна връзка между държавните средства в  медиите и икономическата и политическата свобода (public choice theory vs  public interest theory). По това време Djankov работи в САЩ  и  не взема  предвид параметрите на европейския медиен дуализъм.

 

Сега (времето на вицепремиера Дянков) България е в ЕС, медийният пазар е либерализиран, няма държавен медиен монопол,  но държавата пряко и косвено е източник на сериозен ресурс  за частни медии.  Върху какви принципи и  добре ли е това за икономическата и политическата  свобода?

Djankov лично е писал, че нефинансовите ползи от инвестициите в медии, например влияние, получени чрез контролиране на печата или телевизията, са значително по-високи от тези, получени чрез контрол върху друга индустрия.

Ако е така, Дянков със сигурност оценява необходимостта от публичност на данните, необходими за  нов анализ на връзката между медийна собственост и свобода на медиите.

Защо през Брюксел да научаваме отговорите за държавните пари в КТБ

 

Срещнали се Нане и Вуте, заприказвали се и Нане попитал Вуте какво работи. - Научен работник! - Е к'во е научен работник? - пита Нане. - Глей са, правим разни опити и документираме. Та значи фанахме една стоножка, откинахме й единия крак и викаме: "Oди ма!", она оди. И ния пишем у протоколо - "Оди". После й откинахме още един крак и пак: "А оди ма!", она па оди… И ние пишем "Па оди". И така, докато й откинахме сите крaка. Викаме й: "А оди ма!" Она ни мърда, ни шава. И пишем у протоколо: "Она оглуше". Усмихни се, България! В навечерието на Деня на труда искаме да припомним факта, че срамна работа няма. Според социолози тази максима се споделя от по-голямата част от населението. С изключение на едно твърдо ядро назадничави и достойни за съжаление българи, които са се обединили около девиза „Работата и у сутиен да ми я сложат, няма с пръст да я докосна!”.

Нова хакерска група може да причини война между отделните организации, които се занимават с разбиването на различни компютърни мрежи. Malicious Security или MalSec се състои от хакери, които наскоро се отцепиха от добре познатата група Anonymous. Новото формирование смята да се върне към оригиналната идеология, която спазваха Anonymous при създаването си, съобщи Mobiledia. MalSec ще се бори с цензурата без да вреди на обикновените потребители или да ползва някаква строго установена йерархия. Хакерите от новата група смятат, че старите организации са доста двулични, тъй като ограничават хората, за да спрат цензурата. MalSec се разграничава както от Anonymous, така и от LulzSec – друга група, съставена от отцепници. Проблемът на Anonymous е, че членовете на групата се занимават с прекалено много неща и оставят на заден план най-важните цели. Преди време изтече информация за подготовката на операционна система с марката Anonymous, а наскоро стана ясно, че се готви и услуга за споделяне на музикални файлове. За сметка на тези инициативи беше забравена операцията за глобално блокиране на световната мрежа в знак на протест срещу SOPA. Целта на MalSec е да се освободи от негативите, които са натрупани на сметката на Anonymous и да започне да работи начисто, следвайки по-етични цели. Повечето от членовете на новата група идват от LulzSec, а с нейното разрастване вероятно ще се появят и проблемите, които са характерни сега за Anonymous.

Ядрена електроцентрала в Южна Калифорния стана обект на нашествие от страна на десетки хиляди медузи. Океанските създания обсадили централата и затруднили нейните охлаждащи системи. Това принудило инженерите да спрат производството на ток, съобщи Gizmodo. Медузите, които са станали причина за бедствието са от вида салп и обикновено стоят далеч от бреговете. Те предпочитат да живеят много навътре в океаните и моретата. В този случай обаче, те се скупчили до мощностите на ядрената централа. Явлението няма научно обяснение и е забелязвано и при други подобни обекти по света. Калифорнийският ядрен обект се управлява от компанията PG&E. В понеделник служители на централата забелязали, че решетките, които отделят морските животни от водата, която се използва за охлаждане на блоковете, са покрити с медузи до такава степен, че циркулацията на течността е забавена до опасни граници. Към момента не се знае какво търси пасажът от салп до централата, нито е ясно колко време ще се задържат там медузите. Този морски вид е с размерите на човешки палец, но живее на огромни групи, които създават плътни маси в океана, приличащи на желе. Специалисти от комисията, която регулира ядрената енергетика в САЩ са заявили, че животните не представляват пряка опасност за сигурността на електроцентралата. Производството на ток ще бъде възстановено, когато салпът се махне и охлаждащите системи заработят нормално.

Цветан Цветанов: ...това, което винаги сме искали и отстоявали, е да има реален парламентарен контрол върху службите. Смятам, че в правилника на 41-о Народно събрание много ясно беше изразена тази политическа воля за парламентарен контрол, който се осъществява в момента от Комисията за контрол на дейността на ДАНС.

Нищо не сте отстоявали и отстояли. Парламентарен контрол означава преди всичко контрол върху бюджета. Но не като обща сума, там няма какво да се контролира. А като бюджет по разбивки: толкова за специални разузнавателни средства (подслушване, проследяване и т.н.), толкова за оперативен състав, толкова за администрация... И т.н. Перо по перо и дейност по дейност. Приказките за тайни се отнасят до конкретната оперативна работа. Останалото - бюджет с разбивка по пера и дейности, е обект на парламентарен контрол. Поне в нормалните държави.

Това не съществува не само за ДАНС, а и за МВР. Където отдавна има парламентарен контрол. Има на книга. Но де факто няма. Иначе щеше да стане ясно, че МВР харчи залудо пари на данъкоплатците за подслушвания, от които няма никакъв разултат. Достатъчно е да се сравнят парите за подслушвания с броя дела, при които те са били използвани. Както и че разходите за хората на бюра и разнасящи чанти са сравними с тези за оперативния състав. Нима някой вярва, че това, което и досега Цецко и предзходниците му пазеха като светая светих - а именно как пилеят парите на данъкоплатците - изведнъж са решили да го извадят на бял свят?

Компанията Apple подаде заявка за патент, чрез който възнамерява да си осигури правата върху формата на преносимите компютри, изтъняваща към предния им край. В заявката е описан "корпус с клиновидна форма" (очевидно става дума за формата на напречното му сечение), към който с помощта на панти е закрепен капакът на устройството. Клиновидна форма се отразява на визуалното възприятие за лаптопа от страна на потребителя, създавайки впечатление за тънко и леко устройство. Именно такава форма има корпусът на лаптопа MacBook Air, показан на втората илюстрация. По предварителни данни лаптопите Apple MacBook Pro от бъдещото ново поколение на компанията ще наследят формата на MacBook Air. Клиновидната форма може да бъде открита и при преносими компютри, произвеждани от други производители, например в ултрабука ASUS Zenbook UX31, показан на третата илюстрация. Може да се предположи, че, патентовайки клиновидната форма, Apple се надява да защити своите продукти от имитация от страна на производителите на ултрабукове и същевременно по законен начин да ги постави в неизгодна позиция. Друг интересен патент, който Apple също се надява да получи, описва технология за промяна на OLED дисплеите. Засега такива дисплеи не се използват в нито едно от устройствата на компанията, но се смята, че те са най-вероятният наследник на дисплеите с течни кристали, тъй като вече започват да получават разпространения в мобилните устройства.

Московският и всерусийски патриарх Кирил кацна в 17 часа в София начело на голяма църковна делегация На българска земя патриархът бе посрещнат от български митрополити, сред които Видинският Дометиан, Варненско-Преславският Кирил и Старозагорският Галактион, както и митрополитът на Руската църква в София Иларион Алфеев.

Морски пехотинец от американската армия беше уволнен заради това, че си позволил да критикува президента Барак Обама в социалната мрежа Facebook. Сержант Гари Щайн пуснал коментар в една от групите в сайта, с който обвинявал президента, който е главнокомандващ на армията, че е лъжец, предаде Mashable. Щайн написал също, че няма да се подчини на определени заповеди, ако бъдат дадени от Обама. Това довело до незабавното му освобождаване от редиците на американската армия. Сержантът смята, че е уволнен неправомерно, защото щатската конституция му дава право да изразява мнението си свободно. Начинът, по който е бил освободен морският пехотинец е без почести и съвпада с методиката, която се използва при изхвърлянето на войници, извършили сериозни нарушения по време на службата си. Всичко започнало през януари, когато Щайн написал във Facebook, че президентът е лъжец и вътрешен враг на САЩ. През март той поставил под въпрос и истинността на акта за раждане на Барак Обама. Формалната причина за уволнението на сержанта е вътрешно правило на армията, което забранява на служещите да участват в определени политически дейности и да изказват публично политическите си пристрастия. Гари Щайн смята, че е освободен неправомерно, но въпреки това той вече не е част от американската армия.

Веселина Седларска

„В тази стая баща ми ме научи на много неща. Той ми каза: Дръж приятелите си близо, но още по-близо дръж враговете си.”  Къде е изречена тази реплика? Хайде още един жокер от същото място: „Приятели и пари, това е вода и олио.” И още един: „Ще му направя предложение, на което не би могъл да откаже”. Сега вече се сетихте: репликите са от филма „Кръстикът”, макар че биха могли да са от  Овалния или който и да било друг политически кабинет. Има една странна препоръка към бизнесмените: „Ако искате да разберете къде грешите, гледайте гангстерски филми. Никъде организацията на работата не е така ясно показана както във филмите за гангстери. Намерете филма, който отговаря на организация на работата във вашата фирма и вижте къде гангстерите се издънват и къде успяват. Е, същото е и във вашата фирма.”

Същата препоръка със същата сила се отнася и за политиката. За правителствата. Предлагам да изгледаме три гангстерски филма.

„Кръстникът”. Работата във фамилията се ръководи чрез вертикална йерархия. Гигантска пирамида с връх, населен от един човек. Дон с неоспорима воля на върха, няколко сравнително доверени човека край него. Човекът на върха няма право на почивка. „Трябва да се върна на работа. Работата е част от сватбата. Никой сицилианец няма право да отхвърли молба, само защото било сватбата на дъщеря му.” Това е човек, който е най-сигурен, когато носи отговорността сам. „Искам да оставите това изцяло на мен.” Трагичен, защото никой не е на нивото му. „Намерете някой добър, някой наистина добър…” Но добър колкото него няма. (Горните реплики са от филма „Кръстникът”.)

Такава организация има безспорни предимства. Когато решенията се вземат на върха от един човек, това става възможно най-бързо, без губене на време в излишни съгласувания. Освен това задачките се изпълняват решително, щом такава е волята на върха. Няма озъртане и протакане в чудене кой ще поеме отговорността. Отговорността вече е поета. Волята на човека от върха и поетата от него отговорност са толкова силна мотивация, че той може да осъществява решения дори от дистанция. Достатъчни са само няколко директно разменени думи с подходящия за изпълнение човек. Обратно на представите човекът от върха е по-лесно достъпен за хора извън системата, отколкото за вътрешните. Това е защото няма ясно очертани йерархични нива, които трябва да бъдат прескачани като стъпала. Тук проблемът може да бъде поставен и решен в рамките на минути. „Абе тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак.В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят там некаква акция. Там съм поел ангажимент…” „Разбрано!” Точно този пример е отрицателно натоварен. Но също толкова бързо е било реагирано и в случаи, в които е трябвало да се спасява човешки живот. Така че, бързият контакт, бързата реакция в крайна сметка са предимство.

Майкъл Корлеоне обаче си има и проблеми, идващи от вертикалната йерархия, т.е. от недостатъците й. Той, който е на върха, често знае по-малко от сбора на информация в главите на помощниците си. Тъй като не се чувстват сигурни за мястото си, сътрудниците му спестяват информация в свой интерес, изнудват свои колеги с укрити факти или просто продават скритото на конкурентни фамилии. Колкото повече се разраства дейността, толкова по-голям е рискът човекът на върха да знае все по-малко неща. Идва етапът на изолацията. Накрая идва и моментът, в който Майкъл Корлеоне не знае нищо повече от това, което мисли самият Майкъл Корлеоне. Той си е въобразявал, че притежава организацията. Налага му се да осъзнае, че той е организацията. Останалото постепенно е изчезвало и той го е разбрал последен.

Така е във филма „Кръстникът”. Сега ние живеем в този филм. По отношение на организацията на държавата, никакви намеци за друго.

„Жега” е различна работа. Тук вече имаме не огромна машина, която се командва от един бутон на върха, а спретната, стегната, обозрима група от професионални обирджии. Нещо като предприятие за малък или среден бизнес, в което всички се познават и са наясно кой какво може. Отдадени за постигане на обща цел. Героят на Ал Пачино: „Не мога да върша нищо, освен това, което върша.” Героят на Робърт де Ниро: „Нито пък аз!” Отново героят на Ал Пачино:„Но и не искам да върша друго, освен това, което върша.” И пак героят на Роберт де Ниро: „Нито пък аз!”

Този тип организация има предимствата на малките, съгласувани групи. Хората си имат доверие, наблюдават се взаимно и понеже са наясно кой какво може, бързо се ориентират кой кръшка. Затова кръшкането не вирее в малка група от познати лица. По-скоро това е място за натягане. Има някаква обща гордост, че колкото и да са малко, професионалистите в занаята, струват повече от която и да е бройка. „Вие, гражданите, бяхте дотук, сега поемаме ние, политиците” (Иван Костов пред Явор Дачков в „Гласове”.) Малката група е високомерно самоуверена, всеки извън нея подлежи на съмнение, всеки. („Ами ако са виновни?” – Иван Костов за задържаните в Либия български медици.)

Малкият размер на бандата е голямо предимство, но и също толкова голям недостатък. Амбициите й са огромни, а възможностите ограничени – те се равняват на сбора от възможностите на всеки член на групата. И когато някой от групата я напусне, това веднага я поставя в риск – защото новодошлият може дори да има по-големи ресурси от отишлия си, но новите в малка група са винаги заплаха. Те не познават отработените сценарии и установените планове. Все нов член разклаща групата. Така е в „Жега”.

Така беше и при правителството на Иван Костов. В края на 1999-та си отидоха десет министри, сред които емблематичните Александър Божков, Евгений Бакърджиев, Марио Тагарински, Богомил Бонев. Но това не е вертикалната йерархична структура на ГЕРБ, който би се разклатила само ако си отиде Бойко Борисов – генералът с многобройна армия. Това беше малката и уж преторианска гвардия на Иван Костов – Командир на армия, съставена само от генерали. Заместването на десет от тях промени групата и доверието към нея изцяло. Промени дори лидера й, който млъкна обидено, за да запази собствената си легенда за величие. Обяснението беше, че няма как да си говори с хората, защото те се моткат на такова голямо разстояние  зад него, че не биха могли да се чуват. Дали сега Костов е разбрал, че малките, стегнати групи с елитарно професионално самочувствие са за кратки задачи, защото всяка промяна в тях ги обрича на разпад? Едва ли. Вероятно гордостта, че е ръководил първото правителство, което по чудо изкара мандата си, пречи на Иван Костов и до днес да осъзнае, че като визионер той вижда надалече, но като организатор е бегач за кратки разстояния.

Ето я и „Бандата на Оушън”. Може също така „Глутница кучета”, „Асфалтова джунгла”, както и всеки друг гангстерски филм, където група индивиди се събират за изпълнение на единична поръчка и след това се разпръскват. В този модел на престъпност (политика, бизнес) хората се подбират според уменията. Търси се най-добрият касоразбивач, спец по взривявания, шампионът по светкавично изваждане на пистолет, майстор на волана,експерт по включване и изключване на монитори, охранителни инсталации и т.н. Бандата няма никакви претенции за сплотеност, но пък индивидуалните заявки за суперпрофесионализъм са гръмовни. Да кажем колкото бяха те в началото на правителството на Симеон Сакскобургготски, включително екстравагантността за професионализъм, събран не само в рамките на една партия, не само в рамките на една държава, а от световни дестинации (Симеон Сакскобургготски – Мадрид, Николай Василев – Лондон, Ню Йорк, Токио, Будапеща, Милен Велчев – Лондон, Ню Йорк.)

Дотук с предимствата. Този начин на организация на работата има много недостатъци. Подобна група от професионалисти се събира много по-трудно, отколкото изглежда в гангстерските филми. И много по-бавно. Особено бавно то се случи при комплектоването на 86-тото правителство на България с премиер Сергей Станишев, по-известно като правителство на Тройната коалиция. При подобни събрани по слух банди обикновено липсва доверие и голяма част от енергията отива хората в бандата да се изясняват дали всъщност са били коректни един към друг или наистина всеки иска да прецака другия.

Най-големият недостатък на събрани по този признак организации е, че всеки е изкушен да работи за свой интерес или за интереса на малка своя група вътре в голямата чужда група. Това може да бъде овладяно само от ранга на мъж като Джордж Клуни, ако съдим по „Бандата на Оушън”, която успя с невероятен обир. В живота и политиката обаче подобни събрани оттук-оттам експерти се ръководят от слаби, неопитни, непосветени докрай на целта хора хора като Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. И тогава специалистите в групата усърдно започват на работят повече за обира, отколкото за успеха.

Само във филмите ударите са идеални. На практика нито една от трите описани през филми организации на работа не са перфектни. Успяват най-добре онези, които съчетават предимствата на всеки от моделите. И предотвратяват риска от недостатъците.

Какво липсва на сегашния сценарий, в който живеем? Това е сценарият на организацията с вертикална йерархия, оглавявана от един човек на върха. Липсват й малките стегнати групи от професионалисти, между които цари пълно доверие. Те са добри за изпълнение на конкретни задачи, за които се иска гъвкавост и бързина. Добри са за задействане, когато усетиш „Жега”-та. Липсват й най-добрите на Оушън, липсва професионализмът. Липсва чувството, че нещо зависи и от хората под върха.

Човекът на върха обикновено си представя, че ще настъпи катастрофа, ако даде власт по веригата надолу. Ето обаче какво се случило в „Тойота”. Производителите на тази марка решили да зачеркнат класическата представа за конвейер – един човек на едно определено място  да разбира само и единствено от един конкретен детайл. Работниците били обучени какво се случва по протежението на цялата линия. Нещо много повече: ако забележел нещо нередно, всеки работник имал правото да натисне бутон, който да спре цялата поточна линия. До отстраняването на забелязания проблем. Както установили в „Тойота” , бутонът бил задействан изключително рядко, защото нямало и за какво – работниците започнали да работят по-съвестно, когато получили право да надзирават по този начин работата. Всеки се почувствал важен и отговорен. Това е експеримент, описан в едни много скучни книги. Но поне гангстерски филми гледаме, нали?

 Сп. „Тема”

Lessons from Sweden on the Global Financial Crisis

Anders Borg, Minister of Finance of Sweden

Peterson Institute for International Economics, Washington, DC

April 23, 2012

 

Anders Borg, Finance Minister of Sweden, spoke at the Peterson Institute on April 23, 2012, on how reforms prior to the global financial crisis and current policies have resulted in Sweden's dramatic success story in handling the global financial crisis.

Anders Borg became Minister for Finance in 2006 and has been widely recognized as the chief architect of the Swedish Government's economic policy, adopting a series of proactive measures to create jobs and maintain growth. He was previously chief economist of the Moderate Party and served as an advisor on monetary policy to the Riksbank and as head of the economic analysis department at SEB in Stockholm. He was a political advisor to Prime Minister Carl Bildt during the center-right government of the early 1990s.

Event Materials

Блогът за икономика 2012

Доминик дьо Вилпен е дългогодишен лидер на голистката десница във Франция, министър на вътрешните и вънбшните работи, министър-председател 2005-2007. Поддръжник на линията на Жак Ширак за "санитарен кордон" между републиканската десница (т.е. голистите) и националистическата десница (Националния фронт на Льо Пен) и съответно - яростен противник на стратегията за "опитомяване" на националистическия електорат чрез изземване на посланията му - линия, която Саркози провежда последователно вече 10 години (и която твърде вероятно ще донесе разруха на голисткото движение в близко бъдеще, но това е само прогноза...). 

Още от вратата на Спешното ме удари миризмата на здравно неосигурени. Която не е много редно да бъде описвана, но и без това не може да бъде объркана с друга. Беше чак неудобно скоро, а сякаш трябва да е било по време на Балканската война. Понеже в 4 сутринта с цялата сериозност на съвременното здравеопазване ме пратиха да донеса за мой близък термометър. Не лекарства, които могат да се изпият и да свършат, не материали, които се използват и се хвърлят, не дори походно легло, понеже болничните са заети, а малък скапан термометър за многократна употреба. Който където и да си го пъхнеш, където и да го завреш, в него пак ще остане достатъчно живот и за следващите поколения пациенти. Този, един от първите писъци на модата в медицинското оборудване, може да бъде доловен и от чекмеджето на фелдшера в най-забутаното село. Но в Голямата болница, замислена да обслужва цяла област, нямаха най-елементарното. И как да имат, когато в чакалнята им мирише на всичко друго, само не и на осигуровки....

WASHINGTON (April 26, 2012) – Pending home sales increased in March and are well above a year ago, another signal the housing market is recovering, according to the National Association of Realtors®. The Pending Home Sales Index,* a forward-looking indicator based on contract signings, rose 4.1 percent to 101.4 in March from an upwardly revised 97.4 in February and is 12.8 percent above March 2011 when it was 89.9.  The data reflects contracts but not closings. The index is now at the highest level since April 2010 when it reached 111.3. Lawrence Yun, NAR chief ...

В неделя, 29 април 2012 година в Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Road, Des Plaines, IL 60018, на открита сесия на Българо-Американска Асоциация за шестнадесети пореден път от 10.30 часа ще се открие Фестивал „Български дни в Чикаго–Пролет 2012”. В програмата на Сесията са предвидени „Новини от Чикаго и България”. В електронната поща на Българо-Американска Асоциация постъпиха запитвания, на част от които очакваме, че ще отговори от 15.00 часа Генералният консул на Република България господин Симеон Стоилов.

Учени от Университета на Южна Калифорния (USC) създадоха невероятно евтини и стабилни слънчеви батерии, състоящи се от миниатюрни нанокристали, плаващи в провеждаща електроенергията течна суспензия. Слънчевите нанокристали имат размер около четири нанометра. При тази големина върху главата на карфица могат да бъдат поставени повече от 250 милиарда нанокристали. "А докато се носят в разтвора, слънчевите батерии могат да бъдат напечатани върху хартия", каза Ричард Бручи, асистент-професор по химия в Университета. Бручи и изследователят Дейвид Уебър са разработили ново защитно покритие за нанокристалите, произведено от кадмиев селенид. Тяхното изследване ще бъде публикувано през този месец в международното списание за неорганична химия Dalton Transactions. Течните нанокристални слънчеви батерии са по-евтини за производство от монокристалните силициеви панели, но ефективността им при преобразуването на слънчевата светлина в електричество е по-ниска. Бручи и Уебър са решили един от основните проблеми при течните слънчеви батерии - как да се създаде стабилна течност, която да провежда електричеството достатъчно добре. В миналото с нанокристалите били свързвани специфични органични молекули, наречени лиганди, с цел поддържане на стабилността и предотвратяване на слепване. Тези молекули обаче изолирали и кристалите, резултатът от което била много лоша електропроводимост. "Това беше основният проблем в тази област", поясни Бручи. Бручи и Уебър открили синтетичен лиганд, който не само добре стабилизира нанокристалите, но също така изгражда и микроскопични съединения, които свързват миниатюрните нанокристали за по-добро провеждане на електрическия ток. Характеризирайки се със сравнително ниска температура на процеса, методът на изследователите позволява соларните елементи да бъдат отпечатвани върху пластмаса без никакви проблеми, свързани с температурата й на топене. Резултатът от иновативния метод са гъвкави соларни панели, които могат да заемат всякакви форми в зависимост от конкретните нужди. Тъй като изследването продължава, Бручи сподели, че планира разработката не само на нанокристали на основата на кадмий, но и на други вещества, тъй като приложението на кадмия е ограничено заради неговата токсичност. "Независимо от това, че усъвършенстването на технологията може да отнеме още няколко години, ние вече направихме първата и най-трудна крачка в посока на интегрирането на нашата разработка в следващото поколение слънчеви технологии", завърши Бручи.

Михаил Вешим е роден на 17 септември 1960 г. в София. Син е на големия наш писател Георги Мишев. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски” и от 1982 г. работи във вестник „Стършел”, където сега е главен редактор. Пише фейлетони, хумористични разкази, сценарии и умее да заразява всички около себе си с веселия си смях. Такъв съм си аз, усмихнат идиот, казва за себе си фейлетонистът, който тази година получи наградата "Цветето на Хеликон" за най-продаван автор у нас. - Господин Вешим, преди няколко дни получихте наградата "Цветето на Хеликон" за най-продаван автор у нас за изминалата година. Как се чувствате, след като не жури, а реално публиката ви избра? - Тази награда е важна за мен, защото всеки писател има съмнения дали писането му има смисъл. Приемам я и като признание за писания хумор, който в телевизионната ни епоха остана малко на заден план. А това е българската традиция, там са големите ни имена, а не в телевизионните продукции. За да се засмеете на някоя...

Най-малко 27 души, сред които девет деца, са ранени при четири експлозии в украинския град Днепропетровск. Прокуратурата в града е започнала разследване за "тероризъм", съобщи говорителка, без да дава повече подробности. Според българското Външно министерство няма данни за пострадали български граждани.

Привлечени от обещания за работни места, все повече и повече българи напускат страната, за да се установят в Германия. Но там се оказват в незаконни жилища и с мизерно заплащане. Такъв е случаят във Франкфурт, днес се смята за център на това, което вече се нарича “българска индустрия”.

"Съобразяване с бизнес интересите на медийните собственици и премълчаване на информация, която може да се интерпретира като вредна за тях, е начинът, по който се прави журналистика в България. Това посочва в критичен доклад за България на базираната във Виена Организация на медиите в Югоизточна Европа (SЕЕМО) .

Омръзна ни, омръзна ни вече, почитаеми, от непрекъснатите капризи на тази Европейска комисия. Сега, моля ви, се оказва, че искат да ни наказват и глобяват заради неуредените въпроси с изхвърлянето на битовите ни отпадъци. Какво ли не се прави денонощно да й се угоди на тази комисия... И пак само изисквания и мрънкане от нейна страна. Ето и депутатите, милите, от мнозинството, блъскат по нощите, за да приемат закона да отнемане на незаконно придобито имущество, и са принудени да изтърпяват всякакви хули, обиди и унижения от страна на опозицията заради текстове, към които нямат никакво отношение. Дори вероятно това, което гласуват сега, може би ги кара нощем да не могат да мигнат и да се се обливат в студена пот, като се замислят какво ли би станало, ако някой ден някое друго мнозинство вземе да реши да използва този закон по отношение на техните имущества. И за какво е всичко това? За да се угоди на Европейската комисия. Както се казваше в българската филмова класика: „Ай сиктир,...

На годишнината от аварията в Чернобил, 26 април от 18 часа, журналистът Иво Инджев и ядреният дисидент Георги Котев представиха тяхната съвместна книга „Ядреналин“. „Край на облъчването ни с мълчание по въпросите на далаверите в ядрената енергетика!“ – написа Иво Инджев в своя блог ivo.bg „Тя може би се отърва от заплахата за тяхното задълбочаване и увековечаване чрез втора централа на българска територия, но всъщност с това опасностите съвсем не са свършили."

Присъствах на националната конференция на миньорския синдикат. Стана ми особено приятно, че първи получих думата за приветствие от многото гости от всички партии, както и плакет за добрата ни съвместна работа. Спирането на ужасно скъпия проект “Белене” създава възможности за нови работни места в минната индустрия и ТЕЦ-овете, като произвеждания ток ще бъде значително по-евтин. [...]

Помните ли кой извади на светло скандала с плевенчанина Красьо Черния и неговите многобройни приятели магистрати, които искат да растат бързо в йерархията? Ако някой се е съмнявал, че Висшият съдебен съвет (ВСС) е само място, на което се кадруват съдии, прокурори и следователи, дълбоко се лъже. Съдебният съвет е и място за сътворение на грандиозни скандали, клюки и други човешки слабости. Именно ВСС роди скандала с намесата в съдебната власт на Красимир Георгиев, известен като Красьо Черния, преди три години. На 18 юни 2009 година магистратът Иван Колев заяви по време на заседание на ВСС, че срещу 200 000 евро млад бизнесмен с прозвището Черничкия, с ланци, чието име е Красьо, обещавал да осигури между 8 и 13 гласа от членовете на съдебния съвет по време на избора на висши магистратски постове. Така Иван Колев стартира най-големия скандал в новата история на магистратските дела. Задейства се етичната комисия към ВСС и започна разследване на собствените си хора. Изобщо падна голямо...

Плати с душата си абонамент за любовта му.
Знаеше, че рядко ще има нови броеве, но все се натъжава от празните ръце на пощальона:
-Има ли смисъл - толкова скъпа услуга, а такова нередовно обслужване?
-Какво да се прави, - свива безпомощно рамене той - така е с изданията без конкуренция!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Нека първо посвиря на струната на злобата. Винаги много съм обичал да правя обобщения. И не съм сам. Цялата журналистическа и писателска пасмина, която оре нивите на публичното слово, обича до забрава да прави обобщения. Примерно на мен ми дай да говоря за това какви са българите. Българите са такива, онакива и не знам си какви. Аз съм хладен и надменен космополит, космически човек, извънземен, статуя на дългоух от остров Пасха, свещен интелект и изключение... А българите са някакви други, те са другите! Различните от мен, свещения пишещ! Дишащи, пъхтящи, вдигащи пара в студа нещастници и стадо. Ето такава е моята жалка и надменна интелектуална поза. И май единственото ми жалко оправдание е, че не съм сам. От Паисий Хилендарски насам, през Иван Вазов и неговия прост български народ, до Марко Семов с неговата превърната в хранилка за куп връзкари и бездарници университетска Народопсихология – та чак до мене – всички драскачи са петимни да обобщават на тема българския народ....

И друг път съм се забавлявал с протуберансите на коментатора-слънце Юлиан Вучков, но когато вчера го чух да изригва от екрана на официозната ТВ 7 за заслугите на Българската православна църква в днешно време за борбата с консуматорството ( този бич на нашето време) направо вече не ми беше смешно. Защото това е все едно да кажеш, че комунизмът има големи заслуги за борбата за свободата на индивида срещу гнета на държавата и в резултат на това от поробените западни общества хората са бягали с милиони на Изток в рая на свободния съветски свят, прашинка в чиито нозе беше НРБ.

Необузданата консумация на земни блага е тъкмо петното, с което голямото плюскане в църковните имоти омазнява в очите на зрящите граждани ( и не само на миряните) уж благия образ на нашите митрополити- зацапва го повече и от дискредитацията с досиетата. Тя дори служи за параван на най-изявения, млад и напорист сред владиките между дядовците. Защото пловдивският Николай се опитва да се „откупи” в очите на вярващите, както и на невярващите на своите очи, че поведение като неговото е възможно. За целта ползва подвластните му медийни инструменти за контраатака на моралното поле срещу…себеподобните, които имат нещастието да са доста по-възрастни и да са оцапани от комунистическото тесто, от което общо-взето са омесени повечето хора в активна възраст от онова време. Това упражнение на гърба на другите дядовци, които и в светския смисъл на думата са такива, прави още по-отблъскващ образа на младия църковен кариерист, лансиран вече не само като най-приближения сподвижник на дядо Максим, но вече и като посочен от почти божествения пръст на руския патриарх Кирил. Дали това е само грандомания или грандиозна операция от мащаба на руските енергийни проекти за бъдещето на България, предстои да помиришем.

Медийната телевизионна трибуна на пловдивския Николай, която се обслужва от неговия съгражданин и съименник в ТВ 7, сега се е самообявила за „ екслузивен медиен партньор” ( точно така се изрази Бареков) на църквата за отразяване на явно неотразимото като магнит за привличане на масови овации посещение на руския патриарх Кирил. Очевидната амбиция на пропагандата, която по нищо не напомня на смирение, благоговение и преклонение пред иначе шумно прокламираните ценности на духовността, прилича на шумно разгласено и нагласено шоу, е една олигархична клика, придобила пропагандни имоти в националния ефир, в печата и в интернет ( напоследък). Целта е да извлече така липсващите на тази клика морални дивиденти от евентуалното избелване на корумпирания й образ в очите на максимално широка аудитория. А какво по-подходяща платформа от това от амвона, почитан по традиция от вярващите!

Кампанията по рекламиране на събитието тече по всички правила на с(ъ)ветската политическа шумотевица, която приляга на държавен глава ( или дори на римския Папа, комуто по отколешна традиция навсякъде по света устройват величествени посрещания), но е невиждано представление за актьорите в нашия ортодоксален свят. До такава степен са прекопирали модела, че дори вече са спретнали и „комитет по посрещането” на руския патриарх- досущ, както при визитата на американския президент Бил Клинтън в София през ноември 1999 г., с която на практика той благодари на България, че е спряла опита на Русия да използва въздушното ни пространство за проваляне на единната западна позиция в овладяването на югославската военна криза.

Във вчерашния брой на „Стандарт”, българския всекидневник с най-богата традиция за писане на подмазвачески репортажи за руското благоволение към България ( паметни са лигавите му отразявания на похожденията на московския кмет Лужков по многострадалните български земи), до такава степен бяха пресолили сълзливата манджа с раболепието пред височайшата визита, че се бяха изхитрили да измислят десетина теми и заглавия, посвещавайки на практика водещите си страници на предстоящото патриаршеското руско посещение. Над всички суперлативи като петолъчка грееше цитираният руския патриарх, според когото Владимир Путин е божествена благодат за Русия (и България, по подразбиране).

В земята на Кирил и Методий пристига руският Кирил,а методите на неговите български екзалтирани посрещачи, употребявани за превъзнасянето му заради собствените им гузни дребнави сметки, показват докъде могат да стигнат оплетените в едно кълбо от зависимости прозрачни пипала на парите, които миришат- направо си вонят на фалшив тамян, използван като димка за едно литийно (на)шествие с руска патриаршеска икона начело.

Share on Facebook

Кадер Абдола е невероятно харизматичен, неуморим. Излъчва енергия, очарова - в неговите думи и жестове наистина се срещат Изтока и Запада. Поговорихе си малко за неговата книга, за книгите изобщо... и беше невероятно. Срещата с такъв човек те променя. Срещата с романа му "Къщата на джамията" - също.

Истината е, че това е първото интервю, което правя в живота си и съм малко притеснена. Снощи исках да ви попитам ужасно много неща, които в момента ми се виждат малко глупави. Но един въпрос се върти в главата ми, откакто започнах да чета книгата. За мен лично, в „Къщата на джамията“ сърцето на къщата беше в библиотеката и много ми се иска да ми разкажете за вашата лична библиотека, за библиотеката, с която сте израснали?
Вие сте първият журналист, който е видял истината...

Аз не съм журналист, а читател.
Първият читател, тогава. Но наистина, сърцето на дома и на семейството ни беше библиотеката. В нея имаше много книги и те са ме променили като човек и са ме изградили като писател.

А сега, в Холандия, какви книги грабват вниманието ви? Продължавате ли да четете ирански автори или предпочитате друго?
Не съм добър читател. Не мога да прочета една книга като читател. Не мога да чета книга просто за забавление, аз съм „технически“ читател. Чета, за да разбера... като някой, който гледа мотора на една кола – така аз гледам мотора на една книга. За нещастие, не мога да се наслаждавам на една книга като читател. Това, което харесвам и което ме вълнува, е структурата на една книга.

В началото на романа, обикновените хора се съпротивляват открито на американската култура, налагана от шаха и неговото правителство. Но аз, като един млад читател, знам историята на шаха по друг начин – познавам я от западните медии и тя прилича на приказка от „1001 нощ“: смелият шах и неговата красива съпруга, които се опитват да спасят Иран, да го възродят, да го модернизират. Имам чувството, че днес на този образ на шаха-спасител се гледа с носталгия, мислите ли, че това някога може да се случи и с образа на Хомейни и аятоласите?
За шаха сте права, не го харесвах, но сега съм носталгично настроен по неговото време. Наистина се надявам никога да не изпитваме носталгия по аятоласите. Това е кошмар. Никой не иска да се върне към кошмара си.

Лично за мен историята на Ага Джан не свърши с книгата. Той остана да чака – остана сам с пълната си със съкровища джамия. Какво се случва с него, къде е той днес?
Ага Джан беше моят прачичо – един велик, религиозен човек, човек с голямо сърце. Преди седем месеца той почина – напълно сам, живееше съвсем сам в една огромна празна къща... заради това аз съхраних паметта му в книгата си. Той знаеше, че съм написал книга...

Вие сте Шахбал!
Не съм го казвал на никого, но на вас като читател, ще кажа. Да, може да кажем и това. Донякъде.

Благодаря Ви много, надявам се България да не ви разочарова и книгата ви да достигне до възможно най-много хора.
Аз постигнах целта си. Вие сте я прочели и това е достатъчно.

Google имат десетки полезни услуги, които ползваме всеки ден като уеб търсачка, браузър и електронна поща. Към списъка с най-популярните от тях вече спокойно можем да включим и услугата Преводач. Компанията вчера публикува интересна статистика, според която всеки месец услугата се ползва от над 200 милиона активни потребители от цял свят. Google са направили изчисление, според което ако съберем всички думи, които потребителите превеждат в услугата за един ден, ще можем да запълним с тях един милион книги. Изследователят на Google Франц Ош дори твърди, че работата, която отнема на професионалните преводачи една година може да се свърши в Преводач в рамките на един ден. Той дръзко добавя, че днес по-голямата част от превода в глобален мащаб се извършва именно в услугата на Google. Ош посочва, също така, че болшинството от потребители използват услугата по време на път - нещо, което стана възможно с разработването на мобилната версия на Преводач. Днес повечето смартфони използват Google Translate за писане на SMS-и, в браузърите си, за превод на надписите под видеоклиповете в YouTube и за какво ли още не. Услугата бе представена през 2001 година, когато на разположение бяха само осем езика. Днес Google Преводач може да превежда на и от 64 езика, сред които някои доста непопулярни, например, исландски, суахили, баски, азербайджански и уелски. Нещо, което Преводач, все пак, не може, обаче, е да замести хората-преводачи. В световните езици просто има неща, които машините не могат да разберат и да предадат на друг език.

От 1988 година насам Центърът за намаляване на риска от ядрена война (NRRC) поддържа директен комуникационен канал между Съединените щати и Русия, познат още като "червения телефон". Сега, в ера, в която ядреното оръжие отстъпва на една друга глобална опасност, ще бъде създаден още един канал, чрез който Вашингтон и Москва ще си сътрудничат в борбата срещу киберпрестъпността. Това ще е първият подобен комуникационен канал, който Щатите ще изградят в партньорство с друга държава. Все още не е ясно кой точно ще има достъп до тази "гореща линия" нито под каква форма ще се предават съобщенията, но специалисти и от двете държави са на мнение, че това е стъпка в правилна посока. Планира се и включването на Китай - държава, която, подобно на Русия, е известна с недостатъчните си усилия в борбата с кибер престъпниците. Някои специалисти, все пак, посочват, че новият комуникационен канал не трябва да се разглежда като алтернатива на "червения телефон", защото регистрирането на атаки в интернет е много по-трудно, отколкото регистрирането на изстреляна ракета, например. Според изследователя Хосе Назарио знаците, които доказват реализирането на хакерска атака са много по-слаби и трудно доловими. Другият проблем без аналог в контекста на ядрената война е фактът, че всеки един хакер може много умело да прикрие следите си. Заради това, идентифицирането на кибер престъпниците отнема много повече време, отколкото, да речем, идентифицирането на притежателя на ядрено оръжие. Въпреки това, обединените усилия на няколко държави със сигурност ще помогнат в борбата за установяване на по-голяма безопасност в интернет.

Продукти:
1 агнешка плешка
1кг коприва
2 връзки зелен лук
2- 3 моркова
1ч.ч. доматен сок
1ч.ч. вино
1 бира
1ч.л. сол
2- 3 зърна бахар
1 връзка пресен джоджен
1ч.л. червен пипер

Приготвяне:
Агнешкото се слага в тава. Полива се с бира. Покрива се със стреч- фолио. Оставя се в хладилник за 12 часа да се маринова. Копривата и джоджена се мият листо по листо. Режат се на дребно. Останалите зеленчуци се почистват и измиват. Морковите се режат на кръгове с къдраво ножче. Лукът се реже по диагонал на колелца. Всички зеленчуци се смесват. Към тях се добавя доматен сок и 1ч.ч. вино. Продуктите се объркват и слагат под агнешката плешка. Добавят се 2ч.ч. вода и 2- 3с.л. мазнина. Месото се поръсва със сол и червен пипер. Покрива се с алуминиево фолио. Пече се на умерена фурна, 90минути.

Гледах вчера епизода на “Сутрешен блок” по TV7 и за пореден път се разочаровах българските сериали. Очаквах малко повече от Нико Тупарев и Милен Антиохов. Има действие, но темпото на ситкома някак изостава. Българите са направили 40-минутен епизод от материал, който амриканците биха монтирали в най-много 20 минути. Безкрайни паузи, обилно гарнирани с изкуствени смехове на запис.

Сценарият се върти около някаква редакция и предаване с Тодор Колев, който играе като Тодор Колев. Има опит за ирония, но на ученическо ниво, леки ебавки с лицата на други телевизии. В “Пълна лудница” имаше доста по-добра сатира, Карбовски, Иван Звездев и сам Звездолай Бареков бяха наредени и бити с голямата тояга.

Не знам защо българските сценаристи подценяват и смятат комедията за най-лесния жанр. Напротив, истинската комедия има най-дълбоко и ярко индиректно послание. Никой виц не е смешен без малката хапеща доза истина в него. И без нея е просто празен безвкусен напън.

Ако “Сутрешен блок” се сравни с “Женени с деца Люлин”, “Етажна собственост” и “Домашен арест” вероятно получава оценка “един дол дренки”.

Явно такъв тип телевизия е прекалено плиткоумна за моя вкус. Самият продукт, към който се стремят продуцентите, е полуфабрикат със странен мирис и вкус. Тяхната реалност е някаква друга реалност, далеч от моя мироглед и интереси. Да са живи и здрави американците, те могат да правят сериали, които имат какво да ми кажат.

Испанска компания разработи нова технология наречена iPavement (буквално "интелигентен тротоар"), която ще им позволи да вградят Wi-Fi клетки в плочите, с които се настилат тротоарите в страната. Всяка от каменните плочи ще има размери от 40 х 40 х 7 сантиметра, ще тежи приблизително 24 килограма и ще съдържа 5GB-ов микропроцесор, който ще се свързва с мобилни устройства в обсега му посредством както Wi-Fi, така и Bluetooth връзка. Всяка една от плочите ще черпи енергия от 1000-ватов кабел. За да бъде Wi-Fi връзката стабилна навсякъде, работниците, които ще поставят плочите, ще трябва да осигурят разстояние от минимум 20 метра между две отделни плочи. Всъщност, както виждате от снимката по-долу, поставянето на плочите вече е започнало в някои части на страната. Освен, че ще предлага безжичен интернет на минувачите, технологията iPavement ще поддържа и набор от приложения в облак. Сред тях ще има дигитална библиотека, карти, които рекламират ресторанти, магазини и други интересни места в околността, музикална услуга, каталог от ваучери, които могат да се ползват в местни заведения и супермаркети, приложение, което предупреждава за опасности или за ремонти по близките улици и какво ли още не. Приложенията ще поддържат няколко езика и ще могат да се използват във всички популярни браузъри. iPavement наистина е интересна технология, но има един голям недостатък: безжичната връзка ще може да се използва само при температури между -10 и 45ºC. За Испания или за нашата държава това не би било проблем, но в много други части по света, тези Wi-Fi тротоари биха били нефункционални през зимата.

искат да цензурират, да те карат да се чувстваш виновен за думите си, за това, че имаш СВОИ мисли, а не изразяваш техните, да те наказват, да те вкарват в затвора на техните идеи, в техния контрол. да ама НЕ. 

вървете в северна корея.

Вече над една година кризата в Сирия се разраства все повече и повече, без изгледи да свърши скоро. Правителствените сили продължават бомбардирането на опозиционните крепости в Хомс, Дараа, Идлиб и Хама, което поставя под въпрос ефективността и реалността на мирния план на Кофи Анан и ООН. Международни наблюдатели пристигнаха в Дамаск, като вече са разпределени по двама постоянни наблюдатели в Хомс, Хама и Дараа. Но въпреки това напрежението не спира да се покачва, като всеки ден жертвите се увеличават. В подобна атмосфера, сриваща се икономика, липсата на подкрепа отвън и разцеплението сред обществото, сирийската опозиция все още не е единна, все още има отделни звена, вместо единен орган, все още съществуват редица въпроси без отговори, а главната опозиционна сила – Сирийската свободна армия – попада под ударите не само на властта, но и на радикалните групи, преминаващи границите с Йордания и Ирак. На активистите в Сирия им става все по-трудно да удържат напиращите богати командири на военизирани формации, които предлагат пари на все по-отчаяните от липсата на средства и подкрепа младежи в замяна на тяхната вярност към радикалната идеология. Сирийската свободна армия ССА – Сирийската свободна армия (Ал-Джайш Ас-Сури Ал-Хур) е опозиционна въоръжена организация, действаща на територията на Сирия, като [...]

Да кажа нещо тъпо? Че „ехеее, и замириса на море!“ ? Ами така е – замириса :) Днес ще ходим на регата – не че знам какво е (с това моето балкански възпитание ми е много трудно със солената вода ;) – таман сега ще разберем :)  Бургазлии, излагате се! ;) Приятно четене:      

Варна: Регата "Тол шипс, Исторически морета- 2010"

Основана преди малко повече от половин век и вдъхновена от идеята за обединение на всички хора, обичащи морето; и след първия й старт между Португалия и Великобритания- ежегодно провеждана до днес... На път за Пристанище Варна, където ни очакваше работа през следващите 3-4 дни, препрочитах прессъобщенията за предстоящата регата „Тол шипс”, която през 2010 година под мотото “Исторически морета” за първи път се проведе и по нашите географски ширини : Източното Средиземноморие и Черно море. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Межународна регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”- Варна"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Межународна регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”- Варна"][/caption] След старта на първата гонка от Гърция – преход, с който регатата пресъздаваше пътят на Язон и аргонавтите в търсене на Златното руно, преминавайки през Дарданелите и навлизайки във водите на Черно море,

ветроходите пристигнаха във Варна

на 21 Май и ни направиха свидетели на най- големият морски спектакъл, представен от 22 ветрохода с екипажи от 16 държави. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Межународна регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”- Варна"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="540" caption="Межународна регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”- Варна"][/caption] За да се докосне до корабите от близо в дните на отворени врати или да види красотата на ветроходния

Парад на ветрилата

във варненския залив, организиран на 24 Май, всеки беше дошъл отнякъде по суша или вода; пристигнал, за да се засели сякаш у дома си, вплетен в приказката за морето и Варна с онова строго лично усещане за интимност, че мигът не се заема. [caption id="" align="aligncenter" width="660" caption="Ветроходът „Александър фон Хумболт“ във варненския залив"][/caption] Един откраднат миг от Варна- от едната страна на брега градът със сгради, шум и трафик, а от другата- аристократичната красота на морето до бледата линия на хоризонта, проснато като безкрайно синьо обещание, побеляло от платна, рибарски мрежи и птици... [caption id="" align="aligncenter" width="556" caption="Межународна регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”- Варна"][/caption] През 2010 година регата Tall Ships включваше общо три гонки. С топовни изстрели флотилията отплава във втората от Варна за Истанбул, а оттам е била и последната гонка до Лаврион - град разположен недалеко от Атина. [geo_mashup_map zoom=""10"] [geo_mashup_location_info]     В регатата участваха

два български ветрохода "Калиакра" и "Sunny Queen"

Красивата баркентина „Калиакра” беше сред моите фаворити. Тя се завърна с две трети и едно четвърто място в гонките, а освен това и с две специални награди. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Българският ветроход "Калиакра", Варна' 2010"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="555" caption="Българският ветроход "Калиакра", Варна' 2010"][/caption] Определено сред моите ветроходи- фаворити беше и

104- годишният кораб със зелени платна „Александър фон Хумболт“

Този легендарен кораб е един от символите на Германия и на немските традиции в мореплаването. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Ветроходът „Александър фон Хумболт“ във варненския залив"][/caption] Списъкът допълвам с

ветроходите „Деваручи” и „Шабаб Оман”

- прочути с атракциите по палубите им. Тримачтовата баркентина „Деваручи” е индонезийска. Името й припомня религиозният мит за древен явайски бог на истината и смелостта. С рисунки по телата и ритуални танци, с пиратски маски, оръжия и шамански барабани, екипажът на баркентината представи зрелищни спектакли на кея и по време на парада на екипажите по варненките улици. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Тримачтовата индонезийска баркентина „Деваручи” -Варна' 2010"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Тримачтовата индонезийска баркентина „Деваручи” -Варна' 2010"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Тримачтовата индонезийска баркентина „Деваручи” -Варна' 2010"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="660" caption="Тримачтовата индонезийска баркентина „Деваручи” -Варна' 2010"][/caption] Ето го и

„Шабаб Оман”, представителният ветроход в регатата от Оман

Всички орнаменти по корпуса му напомнят за древната морска история на арабската страна. [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Ветроходът „Шабаб Оман” във Варна"][/caption]

Прочутите ветроходи „Мир" и „Дар Млодежи”

също участваха в регатата и сякаш бяха забелязвани само заради огромните им размери. Руският кораб клас „А” „Мир” е с дължина 107 метра, а корабът на полските ВМС „Дар Млодежи” – 109 метра. [caption id="" align="aligncenter" width="539" caption="Руският ветроход „Мир" във Варна"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="556" caption="Руският ветроход „Мир" във Варна"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="528" caption="Руският ветроход „Мир" във Варна"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="554" caption="Корабът на полските ВМС „Дар Млодежи” във Варна"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Корабът на полските ВМС „Дар Млодежи” във Варна"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="539" caption="Корабът на полските ВМС „Дар Млодежи” във Варна"][/caption] Регата Tall Ships не беше само за кораби- гиганти, а и за по- малък клас яхти, една от които е

турската "Бодрум" – яхтата от клас „Б”,

която остана затворена за посетители и през трите дни на отворени врати в Пристанище Варна.   [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Яхта "Бодрум" от Турция, Варна '2010"][/caption]   Ето я и

британската фрегата „Tenacious”

тримачтова, също клас „А”, която беше единственият ветроход, достъпен за хора с инвалидни колички. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Британската фрегата „Tenacious”, Варна '2010"][/caption]   По статистика над 250 000 души са посетили Варна по време на международната регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”. Чувствам се поласкана от съдбата, заради възможността да споделя мечтата на поколения български моряци в моя град и да наблюдавам регатата от въздух, суша и вода- удоволствие, което бих си причинила отново, ако мога.   [caption id="" align="aligncenter" width="594" caption="Варна '2010"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Варна '2010"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="609" caption="Варна '2010"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Варна '2010"][/caption]   И малка импресия от Парад на ветрилата, проведен във варненския залив на 24 май 2010 година или прощаването на ветроходните кораби, участници в международната регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010” с Варна. Парад на ветрилата, последен ден на Международната регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010” във Варна: http://youtu.be/bB2rMfUadJc   Край Автор: Янита Николова Снимки: авторът  Други разкази свързани с Черно море – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!!!

Книга от познато име винаги започваш да четеш с определена нагласа - няма как да се пропусне този момент. За "Печатна грешка" имах по-скоро надежди - да не се окаже като предишната на Людмила Филипова - анонсирана като "бестселър" още преди да излезе, а не се хареса на никой от познатите ми (дори и на тези, с които обикновено харесваме едни и същи книги и пак едни и същи - не). Ммм, обичам да не бъда разочарован.

Хуморът в "Печатна грешка" изглежда логичен и смислово обоснован. Може би не е достатъчно изненадващ, но пък си е предимно хумор. И ако ще очаквате да четете смешна книга, не, това е по-скоро книга на абсурда. Включително си мисля, че и анонсирането на самата книга като "сатира" е точно такава уловка към това много да внимаваме кой какво за какво ни представя, особено когато го купуваме.

Тук елементите на обществена сатира са свързана като цяло с дейността на хората в научно и икономическо отношение... Големият Всевишен президент иска да ликвидира човечеството, защото нарушава баланса в системата, искайки да бъде безсмъртно и пренаселващо се с китайци. И същевременно се смее на "допотопния" му научен напредък. Залавят разбира се българин (синоптикът Лефер Балкански от щТВ, внук на Валя Балканска), който пък ги надхитря, заедно със своя лилав извънземен вселенски адвокат, преди това въплътил се в кучето на възлюбената на главния герой - Мая от Новините на щТВ...

Имайте предвид, че човекът през цялото време си мисли, че "американците" му правят тест, за да преценят дали е добър писател - "ебаси-тия-американци-какво-въображение-имат" е положението през цялото време, докато Лефер обикаля из вселени, векове и черни дупки заедно с Каси Роси Маралоун и чаровната пералня-асансьор-мегакомпютър...

На практика книгата може да се чете още от 10-годишни, на които със сигурност ще им е смешно в абсурдните ситуации, в които изпадат различните и странни на вид главни герои. По-възрастните пък ще се смеят именно на сатирата, която на практика се смее на почти всичко около нас. Така де, време е сами да се посмеем на Балкан-щината си, няма само другите да ни се смеят.

Индийска космическа ракета носител със спътникът Risat-1 бе успешно изстреляна на 26 арил 2012 в 2:17 наше време от индйска стартова площадка на 80 км на север от град Ченнаи.

След разкачането от МКС през август 2014г на последният европейски космически товарен кораб от серията ATV , на него ще бъде инсцениран пожар с научна цел и по нататъчно усъвръшенстване на орбиталните технологии - това е съобщил представителят на ЕКА в Русия Рене Пишел.

Имате нужда от малко пластилин, капачка и клечки за уши. А най-накрая с остатъцоте от клечките си направихме...

Най-популярната професионална социална мрежа, стартира дългоочакваното iPad приложение, заедно с нови версии iPhone и Android приложения. Таблет версията изглежда по подобие на уебсайта на LinkedIn и по-скоро ориентирана към новините.

Lenovo, вторият по големина компютърен производител в света, е най-бързо развиваща се компания на пазара на персонални компютри през последните 12 месеца.

В специално интервю на Google пред The Wall Street Journal се съобщава, че Google са на път да пуснат кола, която да бъде управлявана от робот, а не шофьор. На практика подобен автомобил вече съществува, но са нужни голям брой тестове, които да изчистят грешките. … Подобни статии:

1. Google пуска инфо-очила до края на годината
2. Как да изтрием историята си за пред Google преди 1-ви март

Казват, че човек е това, което иска да бъде. Някои психолози, останали в историята, дори са изградили цялостни модели за поведението и йерархията на човешкото съзнание и възприятия за това кой е той. Аристотел казва в един негов афоризъм, че „Нищо не разрушава човека така, … Подобни статии:

1. Защо сме пристрастени към социалните мрежи
2. За Русия и „социалните“ мрежи

Снимка: Галина Славеева, Фейсбук профил Galina Slaveeva

На годишнината от Чернобил, 26 април от 18 часа, журналистът Иво Инджев и ядреният дисидент Георги Котев представиха тяхната съвместна книга „Ядреналин".

"Край на облъчването ни с мълчание по въпросите на далаверите в ядрената енергетика!" - написа Иво Инджев в своя блог ivo.bg "Тя може би се отърва от заплахата за тяхното задълбочаване и увековечаване чрез втора централа на българска територия, но всъщност с това опасностите съвсем не са свършили. Истината е, че АЕЦ „Белене" беше само потенциална беля, докато АЕЦ „Козлодуй" е реалност, за която практически никой нищо не знае извън кръга на посветените, купените, зависимите, заинтересованите от това да се мълчи за най-голямата тайна в българската държава днес."

Интересът към книгата е голям. Според очевидци пред паметника на посечения Стамболов в градинката на Кристал се е образувала едночасова опашка от желаещи да си купят "Ядреналин".

Биволъ има скромно участие в този труд с превод на статия Обогатени от уран, разкриваща съществуването на паралелни, частни структури на руското предприятие ТВЕЛ, доставичик на ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй. Подробно за подмененото гориво в българската АЕЦ, за ядрената мафия и за нейното обогатяване от уран и радиоактивните отпадъци четете в "Ядреналин"

Какво купуваме за Козлодуй и от кого?

Според руския финансов експерт Андрей Сотник, интервюиран от радио "Свобода", има няколко структури на име "ТВЕЛ", като не е напълно ясно с коя именно общуват енергетиците ни от АЕЦ "Козлодуй" в сделките за горивото. Анализаторът твърди, че паралелен на държавния "ТВЕЛ" е създаден от бивши съветски висши чиновници от старата съветска атомна система.

Андрей Сотник всъщност цитира публикация от далечната 2002 г, когато в Русия все още не беше победил окончателно путинизмът. В него се казва, че руските служби са започнали преди време разследване срещу тяхната си атомна мафия и са разкрили до голяма степен схемата с посредниците. Имената на фирмите от руската страна в схемата са ясно посочени в текста на статията, както и жокерите за разплитане на финансовите взаимоотношения с посредниците.

Обогатени от уран

Петр Прянишников
в-к "Версия" 12 март 2002 г.

Секретните предприятия на Минатом (Министерство на атомната енергетика) допуснали частна фирма в "светая светих".

Атомният отрасъл е един от най-секретните и в същото време най-доходоносните в Русия. От една страна държавата не допуска в областта на мирния и военния атом външно участие, а от друга страна иска да се напечели от нея както трябва. Няма нищо удивително, че такова съчетание извънредно предразполага към злоупотреби, една от които ни стана известна благодарение на неотдавнашна проверка в самия Минатом на Русия. Точните резултати от проверката засега не са известни, но както се говори, благодарение на различни хитри схеми от секретните предприятия на Министерството на атомната енергетика са могли да изчезнат около 10 милиона долара. По някои данни тези пари са отишли за поддръжка на приемането на закон за внос на отработено ядрено гориво. Но всяко нещо по реда си.

Епизод I. Нищо секретно

През ноември миналата година при първия заместник министър на атомната енергетика В.Г. Виноградов се състои съвещание, посветено на дейността на няколко секретни държавни предприятия в Сибир. В този факт няма нищо удивително. На Минатом това му е работата - да контролира дейността на държавните заводи, работещи в светая светих - руското атомно производство. Нищо странно няма и в това, че като резултат от протеклото съвещание, вече през януари тази година министър Румянцев разпорежда изпращането на комисия в завода за проверка. Все пак на съвещанието е бил регистриран факта, че според резултатите от 2000 г. и първото полугодие на 2001 г. някои атомни "кутии" "съществено са влошили финансово-икономическите си показатели, намалили са разплащателната дисциплина". Освен това, според резултатите от първата половина на 2001 г. няколко комбината даже успели да излязат на загуба. Разбира се, в министерството започнали да се вълнуват когато основни предприятия от отрасъла започнали да работят на загуба.

Нищо странно няма и в това, че комисията изпратена в Сибир е "ударническа", от 11 души. След съгласуване с първия заместник-министър Виноградов начело на бригадата рейнджъри е поставен М.И. Стаханов, началник на Управлението по счетоводство и отчетност. Страностите започват в момента, когато се изяснява, че сред другите чиновници на Минатом неочаквано се оказва и някоя си И. Н. Колинина, по длъжност заместник началник на отдела ЗАО "ИНТЕК А".

По какъв начин в състава на суперсекретната комисия от атомни чиновници се е вмъкнала представляваща на частното, съдейки по всичко, затворено акционерно дружество "ИНТЕК А" никой не можа да обясни. Въпреки това документите на Ирина Николаева са оформени по най-автентичен начин. Съгласно "предписанието" на Минатом "зам-началникът на отдела по финансов контрол и одит на ЗАО "ИНТЕК А" Колинина се командирова... с цел изясняване на причините на влошаването на финансово-икономическото положение на комбината през 2001 г." Както разказват, госпожа Колинина все пак не е била пусната при секретните документи, но е решено да се проведе разследване заради факта за опит за проникване в секретно предприятие на представител на частна фирма. Разследването води до любопитни резултати.

Епизод II. Атомна фракция

Разследването се интересува преди всичко от фирмата "ИНТЕК А", представлявана в комисията от госпожа Колинина. Възниква законният въпрос: защо изведнъж частното акционерно дружество има такова влияние в отрасъла, че просто ей така изпраща свои сътрудници на един от най-охраняваните заводи в Русия? Опитали са се да изяснят също кой е учредил това същото ЗАО "ИНТЕК А". Оказва се, че всичко изглежда изрядно: учредители на фирмата са две държавни предприятия от областта на атомната енергетика - ПО "Маяк"  и Красноярския планинско-химически комбинат. Въпросът е само в това защо на две секретни държавни предприятия им е притрябвало да създават частно АД? Въпросът засега остава отворен, да отбележим само, че и ПО "Маяк" и Красноярския комбинат са задействани на пълна мощност по програмата за преработка на отработено ядрено гориво на стойност 20 милиарда долара.

В процеса на разследване на обстоятелствата на появяване на частна фирма в отношенията между атомните държавни предприятия на сцената постепенно се появява още една крупна компания, имаща непосредствено отношение към мирния атом. Това е държавното предприятие "TВЕЛ", занимаващо се с платени доставки на гориво за атомни електространции. Връзката между самия Минатом, "TВЕЛ" и далечните сибирски заводи е от най-баналните - приятелска и търговска. Оказва се, че директорите и просто високопоставените чиновници на тези компании произлизат от старата съветска атомна система и по-рано всички са работили заедно: и зам-министъра Виноградов и началникът на департамента на Минатом Владимир Шидловски и неговият заместник Александър Терехов и вице-президента на "TВЕЛ" по финансовите въпроси Владимир Зубаков и зам-председателя на управлението на банката Ингосстрах-Съюз Виктор Золотов. Впрочем, господата Терехов и Золотов заедно са работили в учредяването на секретните държавни унитарни предприятия (ГУП) на Конверсбанк. Впрочем, за какво им е банката? В нея всъщност се държат сметките на тази същата частна фирма "ИНТЕК А",  чиято представителка със заповед на зам-министъра Виноградов е изпратена в секретния завод.

Става ясно, че всички участници в тази история са приятели и постоянно покровителстват фирмата "ИНТЕК А". Защо такова внимание? След по-нататъшно разследване се изяснява, че фирмата "ИНТЕК А" е станала участник във финансовите операции на някои свои партньори. Например, преди известно време ЗАО "ИНТЕК А" става приемник на дълговете на "TВЕЛ" по някои договори за доставка на продукция. Възниква въпросът, защо в разплащанията между две държавни предприятия е нужен посредник, ако по принцип не възникват никакви проблеми с разплащанията? Но за начало трябва да разберем как като цяло работи финансовата система на разплащанията с участието на "TВЕЛ" и "ИНТЕК А".

Епизод III. Пари за лобизма

Да вземем конкретна схема с участието на компанията "TВЕЛ". Доставчиците на продукция, в дадения случай ФГУП "УEХК" от Свердловска област и ПО  "Eлектрохимический завод" от Красноярския край, разтоварват на "TВЕЛ" необходимата основна продукция. За това "TВЕЛ" им дължи пари. Но доколкото "TВЕЛ" е държавна кантора, заплащането за горивото от АЕЦ идва понякога със закъснение, поради което "TВЕЛ" постепенно трупа дългове към доставчиците си. В тази ситуация дългът на "TВЕЛ" е поет от ЗАО "ИНТЕК А". Например, "Уралският комбинат" пред януари 2000 г. с лекота се съгласява дългът на "TВЕЛ" от 600 млн рубли да премине от мощната държавна компания към частната фирма. Интересно е с какви активи ЗАО "ИНТЕК А" може да се разплати за такъв дълг? Оказва се, че уставният фонд на фирмата е само 5720 000 рубли. Сумите са, направо казано, несъпоставими.

Какво става по-натам с парите? ЗАО "ИНТЕК А" обещава да се разплати със сибирските заводи, а самото то предявява платежни искания към "TВЕЛ". Въпросите, които възникват са няколко: защо държавните предприятия не могат да се оправят със своите разплащания самостоятелно? Защо внедряват в секретните атомни дела частна компания? Може би проверката на Минатом ще внесе яснота в тези дела?

Яснота е нужна и за други доставчици на Минатом, които по някои данни са имали отношения с "TВЕЛ" Тук се включват доставчици на сибирските заводи, а именно заводът Дегтярев (ЗиЛ) и ФГУП "Точмаш". В коридорите на Минатом набъбват слухове за това, че секретното специално оборудване се доставя на сибирските и уралските заводи по завишена примерно два пъти цена. И освен това, изглежда че вместо заплащане заводите получават записи за дългове на "TВЕЛ", с които неизвестно защо оперира "ИНТЕК А". По мнението на експертите-финансисти от Министерството, които се съгласиха да коментират ситуацията при запазена анонимност, доходът от такива операции може да попада в джоба на заинтересовани лица при връщането на записите за дългове отбратно в "ИНТЕК А" и по-натам в "TВЕЛ". При най-приблизителни оценки, общата сума на доставките през последните две години може да е от порядъка на 900 милиона рубли. Ако се приложи коефициент от 1.8, който специалистите считат за по-правдив, то се получава, че авторите на финансовата схема са си сложили в джоба около 400 милиона рубли. Естествено, при такива мащаби може да се влоши работата на който и да е (производствен б. прев.)гигант.

Разбира се, към днешния ден не може да се твърди със сигурност, че доходите от комбинацията се задържат в "ИНТЕК А". Все пак съгласно схемата в курса на събитията трябва да бъдат и директорите на снабдителите, а именно генералният директор на ПО "EХЗ" Анатолий Шубин и генералният директор на ФГУП "УEХК" Анатолий Кнутарев. Ако те не са знаели за това развитие на нещата, то това е най-малкото странно. За операциите на "ИНТЕК А" трябва да са наясно и в неговата разплащателната банка "Ингосстрах-Союз".

Да се върнем към това, че такива схеми могат да възникнат само в средата на добре познати и проверени хора, на които не е нужно два пъти да се обяснява какво и как да правят. Атмосферата на бившия съветски Минатом към доверително общуване предразполага именно към това. Но все пак, старите атомни функционери не си приличат дотолкова с младите акули-приватизатори, че просто така, заради лични облаги, да създават хитроумни и рисковани схеми.

Единственият правдоподобен отговор е свързан с учредителите на тайнственото дружество "ИНТЕК А". Именно към него се ориентират следствените групи на ФСБ и ФСНП, които отблизо се занимават с дълговите схеми на "TВЕЛ". Парите, получени от дълговите схеми е можело да бъдат използвани за лобиране при приемането на закона за ОЯГ, за придвижване на проекта през парламента (Думата), за борба с еколози и общественото мнение. На кантара се намират 20 милиарда долара, така че да се вложат в проекта 10 милиона съвсем не е грях, изгодата се очертава голяма, а значи и вложените усилия не са малки. Друг въпрос е, че тези 400 милиона рубли са пари получени по съмнителен път. Ще ни се да вярваме, че вниманието към тази тема на компетентните органи няма да отслабне и на атомните финансисти ще им се наложи да отговарят пред цялата строгост на закона. Най-напред на тези посреднически операции трябва да обърнат внимание новите атомни ръководители - министърът на атомната енергетика Александър Румянцев и неотдавна назначения президент на ОАО "TВЕЛ" Александър Няго. Защото с времето може те самите да бъдат привлечени към отговорност.