Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

До българските медиите

(писмото е изпратено на повече от 50 печатни и електронни български медии)

На 1 май 2012, късно вечерта, паметникът на съветската армия в Княжеската градина беше изрисуван в цветовете на българското знаме върху позорния надпис “На съветската армия освободителка от признателния български народ”. Подобна силна трансформация този унизителен за нашата история “паметник” изживява за втори път, след неговото изрисуване с американски комиксови герои през юни 2011. Часове по-късно, паметникът беше почистен от служители на Общинската охранителна фирма “Егида” (както става ясно от видео репортажа на сайта на в-к “Капитал”: http://www.capital.bg/multimedia/video/2012/05/02/1818641_neshto_ima_na_pametnika_video.

Още само един сайт публикува снимки и репортаж от събитието http://www.dezona.com/photo-shock/item/1102-pametnikut-na-suvetskata-armiq-stana-otnovo-platno-za-izqva.html.

От това следват най-малко два въпроса: Кой взе решението, незабавно и още преди началото на работния ден да бъде изчистен символът на българската държава, поставане върху символа на болшевизма, станал причина за смъртта на милиони хора в Европа СЛЕД края на Втората световна вайна. Защо Общинската фирма “Егида” чисти паметник, който не е общинска, а държавна собственост? Фактът, че паметникъ не е общинска собственост е основният мотив, който се използва, когато задаваме въпроса защо не е изпълнено решенито на Столичния общински съвет от 1993 за неговото демонтиране. Оказва се, че когато питаме за демонтирането паметникът не е общинска собственост и Столична община не може да се разпорежда с него. Когато обаче някой “изкрещи” сподавения вик на две поколения българи, незабавно се активизират общинските власти и взимат мерки ВИКЪТ да спре да ги смущава.

С радост споделяме с вас единствената снимка отблизо на паметника преди да бъде изчистен.

Валентина Маринова
* Заглавието е от книгата на Иво Инджев “Мълчанието е злото”

Share on Facebook

Днес осъмнахме „изненадани” от нови сблъсъци в Египет. Докато в предишни епизоди на насилие, винаги имаше постепенно нарастване на напрежението, репортажите на международните медии дойха изневиделица. В Туитър и Фейсбук до днес сутринта почти нямаше обикновените интензивни разговори за ставащото в Кайро. Това е, защото този път заможните либерални младежи с ББ-тата ги нямаше в Абасия. Но нека да обясня на бързо откъде изникнаха тези протести пред военното министерство.   Откакто шейх Хазем Абу Исмаил и Хайрат Ел-Шатер бяха дисквалифицирани от Висшата избирателна комисия (ВИК), на ислямистите най-накрая им стана ясно каква грешка направиха, като гласуваха „да” на референдума през март миналата година. Този референдум одобри Конституционната декларация, която сега дава неограничени права на ВИК, като например – нито една друга държавна институция (даже и конституционният съд) не може да отмени решение на ВИК.   И така ислямистите разбраха, че са си вкарали автогол и решиха да протестират всеки петък. Поддръжниците на Абу Исмаил (смесица от салафисти и не толкова консервативни мюсюлмани, които не искат да гласуват за Мюсюлмансткото братство), изолирани от салафистакта партия Ел-Нур и от братството, решиха да подходят към нещата по-сериозно и опънаха палатките на Тахрир за постоянен протест. Те изигнаха лозунги, които про-революционните сили повтаряха още [...]

Изпитанията на ракетата носител Falcon 9 , която трябва да достави космическият кораб Dragon на МКС са преминали успешно.

На 30 април 2012, Китай успешно изведе на орбита два нови навигационни спътника от своята навигационна система Бейдоу. Стартът на апаратите е реализиран от площадка от космодрума Сичан.

Двама комарджии излизат призори от казиното, единият гол, а другият само по боксерки. Голият казва: - Завиждам ти, колега. - Защо бе? - Винаги знаеш кога да спреш. Усмихни се, България! Държавата е загрижена за пристрастените към комара и ще ги вкарва в специален регистър. Частна фирма обмисля също да помогне на попадналите в лапите на хазарта. Идеята е на по-умерените, които не прекаляват в игралните зали, крупиетата да раздават модерни тишъртки BOSS. За безотговорните типове, които са готови да проиграят всичко, са предвидени фланелки с логото GOL.

Астрономите предупреждават- в края на седмицата любителите на нощното небе ще може да наблюдават най-голямата пълна луна за тази година. Според учените , пълнолунието ще бъде ба 6 май, в този момент Луната ще се намира в перигей - най-близка точка към Земята , и визуално ще бъде най-голяма за тази година.

Частният изследователски проект SETI се е договорил за реализация на съвместен с ВВС на САЩ проект , който предвижда използването на радиотелескопите на SETI за наблюдение на парчетата от спътници , въртящи се около нашата планета и представляващи потенциална опасност за космическата дейност.

Астрономи са обявили за откриването на 'гигантски структури' , отнасящи се към сателитните галактики и звездни кластери, които се въртят около нашата галактика Млечен Път.Това изследване много е изненадало учените , частично поради факта , че преди специалистите не можеха да определят точна гарница за нашата галактика , и частично поради това , че откриването на сателитните структури към Млечният път е станало благодарение на тъмната материя , струпванията на която може да се използва за граница на нашата галактика .

Висшистите в България са близо милион и половина и всеки пети българин има висше образование. Това показват данните на статистиката. На пръв поглед звучи като една добра новина. След първоначалния прилив на оптимизъм обаче, че в държава, където има стремеж към образование, нещата няма как да не вървят на добре, може би не е зле да се замислим какво в действителност стои зад тези данни. Вече много далече са останали времената, когато българите са изпращали с трепет децата си да учат, за да се усъвършенстват и да получат по-добър шанс за успех в живота, а на образованите хора се е гледало с респект и почит. В по-близкото минало мотивацията на българския родител се промени и за мнозина се ограничаваше в прагматичния съвет към неособено ентусиазирания наследник: „учи, за да не работиш”. В последните двайсетина години пък станахме свидетели на пълната девалвация на образованието, което се превърна по-скоро в излишна пречка, отколкото в предпоставка за успех. Примерите за преуспели и...

Може би сте ги виждали по улиците и тротоарите. Тъжните им погледи са ви поглеждали умолително, но забързани в напрегнатото си всекидневие, едва ли сте им обърнали внимание. Псувани и подритвани, обичани и мразени, те все пак са тук и не можем да се заблуждаваме, че не съществуват. Уличните кучета от дълго време са трън в очите на много хора. Но тяхна ли е вината, че от години е допускано безконтролното им размножаване? Нека не се лъжем, в много от случаите ние сме причината толкова много четириноги да кръстосват по градските улици. Безотговорното поведение на някои стопани не може да бъде оправдание за омразата, която някои от нас питаят към гаврошовците на четири лапи. Недопустимо е да поемаш грижата за живо същество, ако след това хладнокръвно го захвърлиш на улицата. Защото е много удобно да прехвърлиш вината на беззащитните бездомни същества в случаите, когато стане трагедия с пострадали хора. Миналата седмица в медиите гръмна новината за нова престъпна схема. Вече има...

Доц. д-р Антоний Гълъбов е роден в София през 1964 г. Завършил е социология в СУ. От 1987 до 1990 г. работи в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. - в Института по социология към БАН. От 1998 г. е експерт в асоциация "Прозрачност без граници", преподавател е в Нов български университет. - Доц. Гълъбов, тези дни особено актуална в публичното пространство у нас е темата за разселването на държавната администрация от София в други градове в страната. Това местене децентрализация ли е или друго? - Със сигурност не е децентрализация, тъй като това понятие означава предоставяне на правомощия на местните органи на властта. Не е и деконцентрация, тъй като имаме областна администрация. По-скоро става въпрос за делокализация. Но лично аз не виждам особен смисъл във всичко това, а то ще струва и много пари. Но най-важното е, че едно такова преместване няма нищо общо с необходимата административна реформа. Но то все още не е ясно дали ще се случи, тъй като нищо не е...

Корпорация Google окончателно закри своята услуга Wave, нещо, което бе обявено още през лятото на 2010 г. Този проект бе представен през май 2009 г. по време на конференцията Google I/O, и около година по-късно стана достъпен за безплатна регистрация. Въпреки надеждите, възлагани от разработч...

Уважаеми сънародници, Във връзка с посещение в Чикаго на президента на Р. България г-н Росен Плевнелиев за участие в срещата на най-високо равнище на НАТО, Генерално консулство на България организира среща на българската общност с г-н Плевнелиев.

На днешното си заседание българският МС прие доклад от министъра на външните работи Николай Младенов в отговор на окончателният доклад на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на ОССЕ. Докладът съдържа констатации и препоръки по проведените президентски и местни избори в България на 23 и 30 октомври 2011 г. Министър Младенов обърна внимание на осем въпроса от изборния процес.

Интернет променя езиците по-бързо от всички фактори, които са ги променяли някога, събрани заедно и умножени по сто.

Онлайн общуването нанася невероятни щети върху изразяването в писмен вид. Ето само някои от тях:

Напълно непознати хора да ти говорят на „ТИ”- все едно са ти баджанаци.  Такава тенденция най-напред се наложи в рекламата, но после премина и в други форми на комункация. „Вземи!” „Изяж!” „Изпий! „Грабни!”. Рекламистите са просветлени хора. Те знаят, че всички са ЕДНО, така че няма смисъл вече да си говорят на „вие”. Но аз не мога да им се сърдя, тъй като и аз използвам същия паразитен начин на изразяване, пък и аз също съм бил рекламист…

Пълна злоупотреба с члена. С пълния член! Но не като онази злоупотреба пред компютъра вечер, когато вашите са си легнали, а дори още по-честа и дори още по-зле. Щом е мъжко и щом го смятаме за важно, да му турим един пълен член! Например, ти си финансист с две висши образования, работиш в банка и най-важният термин от ежедневието ти, понеже си кредитен инспектор, е думичката „бизнес план”. Намираш я за авторитетна и трябва да си тежиш на мястото, затова в официалната кореспонденция до клиентите пишеш: „Прегледахме внимателно бизнес планЪТ и решихме…” Пълен член се слага само след съществителни, които са подлог в изречението и отговарят на въпроса „Кой?”. Кой прегледа? Ние. Какво прегледахме? Бизнес планА.

заебаването на всякаква граматика и писането дори на хора градове и държави с малка буква както и пълната липса на запетаи тирета и всякакви други препинателни знаци  също е една модрена тенеднция в изразяването на писмен български език. дори точката в края на изречението невинаги е задължителна понеже лесно може да се заменени с емотикон такъв начин на изразяване имат най-вече модерните динамични градски хора които искат да ти покажат че са над тези неща и дори са над теб понеже ти все още се съобразяваш с някакви остарели граматически правила. пък и е удобно. така лесно можеш да прикриеш принципната си неграмотност и едновременно с това да минаваш за модерен.

Използването на максимален брой чуждици е нещо, който върви ръка за ръка с горния навик. Ще ти букна един апойнтмънт през уикенда, ела  да обсъдим Шумпетеровата концепция за иновацията на корпорациите. Да ти букна…майката. Използването на англицизми от близо десет години вече не е модерно, нито те прави да изглеждаш по-начетен. Отделно, не всички българи разбират английски, дори не са длъжни да го знаят. Това е все едно да използваш страницата си във Фейсбук, за да популяризираш нещо. Така вбесяваш хората, вече са се отказали от фейса или никога няма да имат фейс, защото познават хората, които вече са се отказали от фейса. По този начин значително намаляваш аудиторията си.  „Всички са във фейсбук” е максима, която беше вярна през 2008-ма, но ще бъде все по-малко вярна в годините след 2012-та. Ако изобщо има такива, де.  :)

6lyokavitsata ne se nujdae ot komentar. Tq govori sama za sebe si. Typo e, grozno i ne se 4ete, osven tova izdava palna lipsa na obrazovanie sled osmi klas. Ako si na pove4e ot 16 i vse o6te pi6e6 na 6lyokavitsa jalko.

Слагането на запетая пред „че”. Дори неграмотните знаят, че винаги пред „че” се слага запетая. И слагат. Дори в изрази като „само че”, „така че”, и „въпреки че”. Това не просто стои грозно, но и е абсолютно неправилно.

Както виждате, такива „нововъведения” ще унищожат напълно родната реч, омайна сладка и скоро единствено учителките по български език ще могат да пишат правилно.

Но все още има Дон-Кихотовци, които се борят с вятърните мелници. Един от тези храбри рицари на словото е Павлина Върбанова, чиито блог  редовно ползвам за консултация, тъй като не мога да си позволя да наема редактор и коректор на щат, които да „бършат” след мен. А имам въпиюща нужда, тъй като произвеждам тонове текст и допукам купища грешки. Българската граматика е една от най-сложните, които познавам (познавам още 4). Но не си мислете, че писателите се справят добре с нея. Дори напротив. Ако последното беше вярно, професиите „редактор” и „коректор” нямаше да съществуват.

Павлина създаде един прекрасен сайт, озаглавен „Как се пише?”  и го пусна миналата седмица. Преди това беше помолила бая народ (включително и мен) да се изкажем авторитетно по недостатъците на сайта. Ние го направихме и това, което виждате, е резултат от колективен труд, но най-вече принос има нейният добър програмист и отличен дизайнер. Естествено.

Този сайт е островче сред морето от невежество, което ни залива. Сигурен съм, че ще бъде полезен за…….ами, за всички! Защото почти не познавам вече хора, които могат да пишат правилно на родния си език. Ама ги сърби да творят, че пушек се вдига!

Честита ни придобивка и дано да си я ползваме с кеф!

Тихомир Димитров

ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ НЕДОМИСЛИЯ В НОРМАТИВИТЕ. Венелин Чалъков Информацията включена в статията, е дарена консултация адресирана до сериозните политици, организаторите на граждански протести, феновете на  Фейсбук, … , гражданите жадуващи за адекватни реформи и живот в нормална държава. Елита на гражданското общество с основание се възмущава от очевадните депутатски  недомислия (нелогичности) в нормативите (конституции, закони, провилници, наредби, стандарти, …) и изработването им чрез   примитивня метод “проба грешка”, който дава задоволителни резултати след множество  изменения и допълнения на законите. Приемането на законите става с примитивни дебати и четения на текстовете, водещи до разхищаване на скъпо платен ...

Южнокорейският производител на електроника LG представи собствена облачна услуга с недвусмисленото наименование LG Cloud. Засега тя все още работи като тестова Beta версия. Както и останалите подобни услуги за съхранение, LG Cloud също ще позволи на потребителите да споделят цифрово съдържание между...

”Я стига глезотии! Ще търпиш, всички ги боли!” Това са думи, които се чуват често в българските болници. Рядко обаче ще ви обяснят достатъчно ясно от какво страдате и ще ви дадат изчерпателни напътствия как да се справяте с болестта си. Можете да бъдете нахокани по много причини – че не си носите консумативи, че нахално настоявате за направление, че не сте отишли по-рано или е твърде късно, че бавите опашката, пречите на лекаря или оспорвате свещеното медицинско право да се разтакават хора в очевидно тежко състояние. Не дай Боже, да изтичате там по спешност. Тогава ужасът е пълен. Безцеремонност, грубост, търговски нрави и безсмислие се разхождат свободно из болничните коридори. Епидемия от недоволство мори както пациенти, така и лекари. Неуредиците в здравеопазването не само отравят отношенията помежду ни, но и дават съмнителни резултати за човешкото здраве. Наред с това те са причината за срива в доверието към лекарите, за девалвация на професионалния им престиж и за отлив...

Малко след 22:30 във вторник дежурният охранител от общинската фирма “Егида” забелязал, че надписът в основата на паметника на Съветската армия е боядисан. Този път всеки ред от буквите беше покрит съответно в бяло, зелено и червено – цветовете на националния флаг на България. В началото на работния ден дежурният охранител беше накаран да изчисти надписа, а по-късно на място пристигнаха и други негови колеги. Вижте как изглежда паметникът днес и как започна почистването тази сутрин.

Преди по-малко от година паметникът осъмна с надпис “В крак с времето”, а композицията на една от страните беше изрисувана като популярни герои от комикси. Тогава общината организира почистването на третия ден, а разходите бяха поети от Форум “България – Русия”.

публикувано за първи път на capital.bg

Apple и редица други технологични компании скоро ще трябва да дават обяснения пред Парламента на Австралия за начина на ценообразуване за предлаганите от тях продукти и услуги. Както съобщава уеб изданието Sydney Morning Herald, министърът на комуникациите на държавата-континент Стивън Конроу е поис...

Мексиканският интернет-портал Terra предлага на местните собственици на кучета безплатен достъп до интернет в замяна на изпражненията от техните домашни любимци. В десетки паркове на Мексико са поставени специални урни. След като в такава урна се пусне торба с екскременти, система...

Корпорацията Microsoft реши да направи кардинални промени в топологията на мрежата на Skype и да замени т.нар. супернодове с отделни сървъри. Според експерти, тази стъпка ще позволи да се повиши безопасността на услугата, ще направи работата й по-бърза и ще увеличи потенциалните възможности за привл...

Една от най-популярните музикални платформи вече е налична и за iPad устройства, съобщава The Next Web. Всеки, който иска да се сдобие със Spotify на своя iPad, може да го направи директно през App Store. Самата платформа е доста креативна и напомня малко за интерфейса … Подобни статии:

1. Spotify обявиха нова платформа за приложения
2. Spotify в музикално партньорство с Coca-Cola

Отдавна не бях разлиствала фентъзи книжки, ето защо при срещата си със „Защитения” подходих без особени очаквания. За сметка на това книгата ме изненада изключително приятно и в рамките на първите 20-30 страници успя тотално да погълне вниманието ми и да ме залепи за себе си.

По същество „Защитения” предлага обширна разходка из непознати земи, където нощите са изпълнени с ужаси и страхове. След мръкване от дълбините на Земята, където се намира Ядрото, излизат ужасяващи демони, наречени ядрони. Единствената задача на тези същества е да убиват всичко живо по пътя си, включително и хора.

Жителите на селцата и градовете са открили начин поне отчасти да се пазят от вестителите на смъртта, като рисуват стари защити по къщите си, но дори това понякога се оказва недостатъчно, за да спаси семействата. Човечеството бързо губи своята численост пред тази на пръв поглед непобедима маса чудовища, която вилнее през нощта.

Именно в този свят живеят тримата главни герои – Арлен, Лийша и Роджър. Макар и разделяни от огромни разстояния, те споделят много общи неща - непримиримост, желание за независимост, смелост и известна доза авантюризъм. Това, което ги свързва най-много е нещастието, причинено от близките им и от ядроните.

Авторът Питър В. Брет е подходил малко по-нестандартно, като е решил всяка глава да разказва за отделен герой, докато читателят тръпне в очакване кога съдбите на тримата най-сетне ще се преплетат. Докато това се случи, Арлен поема на път, далеч от дома, за да се превърне във вестоносец, а по-късно да открие и тайните на древните защити. Лийша също решава да последва мисията да помага на хората, като се превръща в билкарка, а малкият Роджър, който остава сирак, се превръща в жонгльор, спохождан често от смъртта на близките си.

Във времена на смут и страх, героите поемат на едно невероятно пътешествие, в което защитите лесно могат да бъдат заличени или разкъсани, а зверовете са все по-безмилостни. Лийша, Роджър и Арлен обаче не се примиряват със съдбата си и продължават да търсят начини как да помогнат на себе си и на човешкия род. В крайна сметка пътищата им се пресичат, но не в някое от малките селца, населени с обезумели от страх хора, а в гората, на ничия територия, където единствената компания се състои от ядрони и диви животни.

Истинските врагове на човечеството се оказват не ядроните, а самите хора, погълнати от страховете и малодушието си. В крайна сметка Защитения успява да покаже, че отвъд вратите на страха, се крие цял един свят, който може и трябва да бъде преоткрит, а битката с ядроните е единственият шанс за спасение.

„Защитения” е задължително четиво за любителите на фентъзи жанра, както и за онези, които имат афинитет към приказките, защото историята оставя усещането, познато от прочитането на една страхотна приказка.

Хубавата новина е, че издателство Colibri планира да издаде и втората част „Пустинно копие” в рамките на тази година.

Прочетете и ревюто на Христо Блажев от блога Книголандия за "Защитения".

Милен Радев В едно от своите брилянтни есета Джордж Оруел дава пример от битовия национализъм на британските си сънародници. За Оруел впрочем “национализъм” е широко понятие, в което той открива различни смислови слоеве и което принципно осъжда. Оруел вижда в описания пример еталон за “расови” предубеждения и робуване на устойчиви стереотипи. Сравнен с други екстремни [...]

Германски съд застана на страната на компанията Motorola в съдебното дело срещу Microsoft и забрани продажбата на територията на Германия на операционната система Windows 7 и игралната конзола Xbox 360. Съдия Холгер Кирхер счете, че софтуерният гигант е нарушил споразумението между двете компании за...

На 30 юли в САЩ ще се състои съдебно заседание, на което ще бъдат разгледани взаимните патентни претенции на компаниите Apple и Samsung. Двете страни старателно се подготвят за предстоящата съдебна битка и стриктно следят противникът да не получи дори най-малко преимущество. Така американската корпо...

Днес стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑406/10 с предмет преюдициално запитване  в рамките на производство по дело SAS Institute Inc. срещу World Programming Ltd.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Директива 91/250/ЕИО   относно правната защита на компютърните програми  и Директива 2001/29/ЕО относно авторското право.

SAS Institute  предявява иск за установяване на нарушение на авторските права върху компютърните програми и ръководствата за неговата информационна система за бази данни. В продължение на 35 години дружеството  разработва интегриран програмен пакет, с който потребителите могат да изпълняват разнообразни задачи по обработка и анализ на данни, включително статистически анализи. Основният компонент  позволява на потребителите да пишат и изпълняват свои програмни приложения (скриптове), за да приспособят системата SAS така, че да обработва техните данни.

WPL преценява, че има пазарен потенциал за алтернативен софтуер, който да може да изпълнява програмните приложения, написани на езика SAS, и го създава.

На Съда са поставени ред въпроси, между които:

Когато определена компютърна програма   е защитена с авторско право като литературно произведение, трябва ли член 1, параграф 2 [от Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че не е налице нарушение на авторското право върху първата програма, ако без достъп до изходния ѝ код конкурент на носителя на правата създаде — било пряко, било посредством процес като декомпилирането на обектния код — друга програма, която възпроизвежда функциите на първата програма?

Трябва.

1. Както функциите на компютърната програма, така и програмният език и форматът на файловете с данни, употребявани при работа с компютърната програма, за да се използват някои от функциите ѝ, не съставляват обективирана форма на програмата и съответно не се ползват от закрилата на авторското право върху компютърните програми.

2. Лицето, което е получило лицензирано копие на компютърна програма, може без разрешението на носителя на авторското право да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на програмата, за да определи идеите и принципите, които са заложени в който и да е от елементите на програмата, ако извършва това, докато осъществява разрешени съгласно лиценза действия, както и действия по зареждане и пускане, необходими за използването на компютърната програма, и при условие че не нарушава изключителните права на носителя на авторското право върху тази програма.

3. Възпроизвеждането в компютърна програма или в ръководство за работа с тази програма на някои елементи, описани в защитеното с авторско право ръководство за работа с друга програма, може да съставлява нарушение на авторското право върху това ръководство, ако възпроизведеното е израз на собственото интелектуално творение на автора на защитеното с авторско право ръководство за работа с компютърната програма, което запитващата юрисдикция е компетентна да провери.

Freedom House  публикува годишен индекс 2012 за свободата на медиите.  Индексът показва степента на свобода  на основата на:  правната среда (нормативните атове и как се прилагат),  политически влияния и зависимости (цензура); наличието на  икономически фактори и ограничения (структура, прозрачност и концентрация на собствеността на медиите и на производствените разходи; поръчково и платено съдържание и др.)

България е на 78 място, заедно с Унгария, в категорията частично свободни медии, като отстъпва от 76 място според индекс 2011 (за 2010 г.)

• Scores and Status 1980-2011 (Excel)
• Detailed Data and Subscores 1980-2011 (Excel)

На фона на динамиката, очертана от горните данни, заслужават анализ два факта:

(1) Според индекса България е била в категорията държави със свободни медии през периода 1999-2002. Това е периодът на въвеждане на хармонизирано законодателство и либерализиране на пазара на електронните медии. От 2003 г.  оценката за свободата на медиите е относително устойчива:  България устойчиво се определя като частично свободна и заема последно място (сега с Унгария и Румъния) от държавите в ЕС,  като за 2011 г. тенденцията е надолу.

(2)  Свободата на медиите в България не се влияе позитивно от влизането на България в ЕС.  Членството в Съюза  не се оказва фактор, който да върне България в зоната на държави с медийна свобода.

Обяснението на този факт не е едноизмерно, но със сигурност има връзка

• с начина, по който се формира медийната политика и се създават   и прилагат законите под мощното влияние на олигарсите и
• с начина, по който медии и журналисти  не само не се съпротивляват, но търсят  и се възползват от късите дистанции  с властта.

Например  със сигурност се говори  за независимост на медиите по време на емблематичните  годишни  срещи на българските медии  :

• Рим 2007 – с откриване от премиера Станишев;
• Мадрид 2008 – с Първанов и премиера Сакскобурготски, с призива на Първанов за единство на власт, бизнес и медии и  с представяне на  стратегия за развитие на голф туризма в България;
• Бургас-Варна 2009 – с премиера Борисов;
• Виена 2010 – с премиера Борисов, който съобщава, че медиите работят в една прекрасна среда;
• Хага 2011 – с премиера Борисов (Това е една много добра традиция, на която вече за трети път сме заедно),  министрите Цветан Цветанов, Трайчо Трайков  и др.
• С поглед напред към Букурещ 2012:  кой ще открие – предвид традицията?

За единството на власт, бизнес и медии дават  78-то място.

*

Ето какво какво казва  Монитор в заглавие : Медиите в България са свободни.

Интересно е къде точно в доклада България е поставена в тази група? Свободата на Монитор да говори за свободата се състои в това да се абстрахира от фактите  в източника на информация.

Estonia - 99% of Payments Done Online

A tale of two divergences

What can be learned from the world’s oldest fiscal watchdog?

Remembering Milton Friedman

Greek businesses seek greener pastures in Cyprus, Bulgaria

Greek anger keeps German tourists away

Greece begins to sell islands to raise cash

Greece eyes UK-style railway privatization

Statement by the EC, ECB, and IMF on the Review Mission to Ireland

Irish Governor Patrick Honohan on speeding up the economic correction

Dublin's recessionary restaurant boom

Министерствата измислят абсурдни пречки пред по-доброто обслужване

Djankov и връзката между собственост и свобода на медиите

Демографски процеси през 2011

Държави членки критикуваха предложението за увеличение на бюджета на ЕС

Spiegel: Все повече германци се връщат от западните в бившите източни провинции

Блогът за икономика 2012

Les Inrockuptibles 02.05.2012 Мишел Депраткс

Атомна централа за Кадафи срещу освобождаването на българските медици. Конфиденциални документи показват, че това е сделката сключена през 2007 между Франция и полковник Кадафи. Разкрития за тайната, която Никола Саркози пази от пет години.

"Трудно е" - оплакваше се навремето Никола Саркози, който преговаряше с Кадафи за помилване на петте български медицински сестри и лекаря, осъдени на доживотен затвор, защото според либийското правосъдие са заразили умишлено деца с вируса на СПИН.
Беше "трудно", но той успя и това беше триумф: всички бяха освободени. Оттогава тегнат съмненията: какво е обещал Никола Саркози в замяна на този хуманитарен жест? В деня на завръщането на медиците в България, френските Зелени го обвиниха, че е отишъл дотам, че да купи милостта на либийския лидер срещу опасен обект: атомна мощност. От пет години Никола Саркози противопоставя на това обвинение един и същ отговор: нищо, нищо не е предложено, нищо не е договорено тайно. Как би могъл да даде атома на един луд, в замяна на дипломатически подарък? 

Вторник, 17 април, точно преди първия тур на президентските избори, журналист от Франс Интер припомня темата. Никола Саркози отговаря с неговия специалитет - "обратен юмручен удар". Той обвинява питащия и го изправя пред друг въпрос: "Между тези, които казват, че г-н Кадафи е платил моята кампания и другите, които искат да му дадат ядрена централа, наистина ли вярвате", поучава той, "че бих направил всичко това ако беше вярно"?

Днес в архивите на Елисейския дворец и на Ке д'Орсе са натрупани дебели конфиденциални досиета относно аферата Кадафи. Les Inrockuptibles можаха да се запознаят с много от тях. Ето какво е договорено между Франция и Либия през юли 2007, през седмицата, предшестваща освобождаването на българските медици. От документите научаваме най-напред, че главното в тази афера е решено в рамките на седем дни в поредица от блъфове, далеч от търпеливата и разумна дипломация. Съдбата на българските медици е решена срещу френски ракети и ядрена централа. Историята започва във френското посолство в Триполи, понеделник, 16 юли 2007, седмица преди освобождаването на сестрите. Посланикът Жан-Люк Сибиюд получава в 20ч55 шифрограма от Париж. Съобщението, което е с висок гриф на секретност е подписано от съветник на Бернар Кушнер в Министерството на външните работи. В него пише: "За посланика, лично" Париж иска от своя дипломат "да се свърже на най-високо ниво с либийските власти, за да им представи проект за рамково споразумение за френско-либийско сътрудничество".

Вече трети месец Саркози действа активно, за да убеди Кадафи да освободи медиците. Той вкарва в играта своята съпруга Сесилия, която учестява пътуванията до Триполи, за да омагьоса Либиеца. Той телефонира от време на време на Кадафи от Елисейския дворец, за да обсъди важните теми: медиците, разбира се, но също така проекта за френско-либийско споразумение, което ще донесе договори на френските предприятия и ще възстанови либийската икономика след десетилетие на ембарго. Това е "рамковото споразумение за сътрудничество", което Париж споменава в нареждането до посланика.

Дали този проект е свързан с условието за освобождаване на българските медици? Съветникът на Кушнер го обяснява на посланика: "Този текст може да бъде подписан при посещението, което възнамерява да направи президентът на Република Либия, ако дотогава сме получили потвърждение за екстрадирането на сестрите". Да оставим дипломатическия стил и да преведем: освободи сестрите и ще подпиша споразумението за сътрудничество между нашите две страни. Това предложение вече показва, че противно на това, в което Никола Саркози се кълне от пет години, наистина е имало пазарлък между него и полковник Кадафи, свързващ освобождаването на сестрите със споразумението за сътрудничество.

Но какво точно предлага Никола Саркози на Муамар Кадафи? Съветникът на Кушнер го разкрива в нареждането до посланика: "Ще подчертаете, че това споразумение покрива всички сфери [...] и точки на съгласие, съгласувани в телефонните разговори между Президента и Гида".

Дипломатическата телеграма изброява тези "точки на съгласие": те се отнасят до всичко, което би позволило на Либия да рестартира икономиката си и да намери своето място сред нациите. Париж изброява: "политически диалог", "Средиземноморието", "Африка", "сътрудничество", "икономика", "борба срещу тероризма", "сигурност", "нелегална имиграция". В списъка се вмъква нещо почти невидимо между "сътрудничество" и "икономика". То обаче бие на очи и се е набило на очите на Кадафи: "атомна енергия". Дали Никола Саркози изпраща по този начин един вид закодирано съобщение, с което казва: ако ти освободиш българските медици, ще спечелиш ядрена програма? Продължението на преговорите ще го покаже.

Посланикът изпълнява нареждането: съобщава на либийците за предложението за споразумение. Два дни по-късно, четвъртък 19 юли, той изпраща в Париж отговора на либийците. Дипломатическата му телеграма предупреждава министърът на външните работи, Бернар Кушнер, че Кадафи е харесал да прочете "атомна енергия" в предложението изпратено от Франция. Посленикът пише относно "реализацията на електро-ядрена програма в Либия", че "нейното споменаване в рамковото споразумение е важен политически жест от наша страна". Превод: благодарим ви, французи, че не забравихте какво се очаква от вас. Посланикът добавя, че "либийците очакваха този сигнал, който отговаря на персоналното искане на полковник Кадафи". В резюме либийците са схванали намека и са отбелязали важната ключова дума "атомна енергия".

От двете страни вече знаят върху какво преговарят. Саркози иска освобождаването на сестрите. Кадафи иска атома. Либиецът ще прецизира исканията си. Петък, 20 юли 2007 е празничен ден в Либия. Външният министър на Либия призовава "спешно" нашия посланик. Когато той отива, двама висши либийски чиновници връчват на французите два изготвени от тях документа. Първият е военно споразумение. Посланикът го прочита и открива последните апетити на Кадафи: той иска бойни оръжия, ракети, френски екипировки за сигурност и поддържане на реда в Либия. Той иска също френски офицери да обучат специалните сили на неговата армия. И желае също, това посланикът ще го прочете във втория документ, ядрена централа.

Проблем. Франция знае от опит, че Кадафи е непредвидим, способен на обрати колкото неочаквани, толкова и заплашителни. Да се даде ядрена мощност на този човек, който навремето поръча взривяването на граждански самолети и бомби не е като да се даде атом на Нелсън Мандела. Посланикът проявява рефлекс на предпазливост. Той смекчава искането на либийците и ги предупреждава: ако Саркози пристигне в следващите три дни в случай на освобождаване на българските медицински сестри, срокът му изглежда твърде кратък, за да се довършат два толкова важни текста. Либийците признават за този проблем, но настояват, че ще бъде добре за развитието на събитията ако Франция "осъзнае" тяхното предложение. Посланикът си тръгва с двете либийски искания: ракети и атом.

В 15ч13 посланикът редактира конфиденциална телеграма до Париж. Той настоява върху съобщението на Кадафи: "Либийците държаха да отбележат чрез връчването на тези текстове цялото значение, което тези две стратегически области ще имат за напредъка на нашите отношения". Да го кажем просто: Кадафи предупреждава, че атомът и ракетите обуславят бъдещите споразумения. Няколко часа преди пътуването на Саркози до Либия, което както знаем зависи от освобождаването на сестрите, съобщението е доста смело. Но то ще сработи.

Три дни по-късно, през нощта на 23 юли, посланикът получава нова конфиденциална телеграма от Париж: ядреното споразумение на Кадафи е прието от французите. Те са преписали дословно либийското предложение. Има все пак една малка разлика. Либийците говорят за "споразумение". Французите за "меморандум за разбирателство". Дали това е хитрост, за да се минимизира френския ангажимент? Не съвсем, ако се вярва на обясненията на Париж. В шифрограмата Ке д'Орсе обяснява на посланика причините за промяната на юридическия формат. Става дума да се заобиколят международните споразумения, които налагат правила за предпазливост. Ако Франция иска да продава своя ядрена технология в Африка или другаде, ангажиментите в областта на неразпространение на ядрената енергия я принуждават да се консултира най-напред с европейските съседи. Ако подпише с Кадафи "меморандум за разбирателство", тя спестява този етап и може да се напредне по-бързо. Както пише Париж до посланика, Франция търси просто "да избегне тежестта и сроковете на процедурите на консултации, които нашите задължения към Евроатом (Европейска общност за атомната енергия б.ред.) ни налагат и които не биха били съвместими с нашата съвместна воля да поставим бързо основите на сътрудничеството в тази област"...

Следва...

Превод Биволъ

Пристигнах в Билбао, когато Атлетик отстрани Шалке, а сега е на път да вземе шампионската титла. На следващият ден потеглех към Кантабрия, после Астурия и едва последните дни имах въможност да се запозная със Страната на Баските.

Езикът на Баските не наподобява никой останал. Изследователи са открили мнима връзка с грузинския, но и досега не е разгадано откъде и как идва. Всички табели и етикети са дублирани на Баски и Испански, но така и не чух тази реч.

Както вече знаете, нямах никакав късмет с времето в Испания, постоянно валеше и вече се бях примирил. Остатъкът от деня прекарах в оглеждане на крайбрежието североизточно от Билбао. Когато стигнах в градчето Бакио притъмня и започна да гърми. В далечината видях църква, която единствена, в надигащата се буря, беше огрята от слънцето.

Без да губя време се насочих натам. Задуха ураганен вятър, във всяка посока се лееха мощни дъждове, докато тук само прикапа.

Всичко се промени за минути. Облаците се отдръпнаха и изгря дъга, само вятърът не стихваше.

Дъгата беше изключително пъстра.

Както отбелязах, езика на Баските няма подобен. Тази църква се нарича Ermita de San Juan de Gaztelugatxeko.

В посока на залеза, се случваше нещо грандиозно. Още когато слизах, огромни лъчи разрязваха океана.

Всичко за един внушителен пейзаж беше налице - впечатляващ залез, бурен океан, скалист бряг. Само фотографа се оказа неподготвен за тази обстановка.

Бурният вятър вдигаше пръски от вълните, които моментално полепваха в обектива. На брега нямаше как да се слезе, заради стръмния бряг и високия прилив. Оставаше ми единствено да се възхищавам на неповторимия момент.

След седмица в странстване по северното крайбрежие на Испания, отделих последния ден в оглеждане на градските забележителности на Билбао. Най-интересно се оказа около известния музей Гугенхайм. На входа стои 20 метрово куче от живи теменужки.

От другата страна варди страховит паяк, целия от метал.

Музеят е шедьовър на модерната архитектура.

Оставя те вцепенен от изумление, особено когато се стъмни и поръхността му се освети.

Не мога да кажа, че видях много от Испания, като за първи път. Тя е толкова разнообразна и привлекателна, че вече ми липсва.

Снимки

Продукти за 4 порции:
8 тостерни филийки
4 тънки плочки шунка
4 тънки плочки Моцарела
1 зелена чушка
4 обезкостени маслини
1с.л. крае масло

Приготвяне:
Филийките се мажат с краве масло. Върху 4 филийки се поставят шунките. Чушката и доматите се почистват и измиват. Режат се на кръгове. Маслините се срязват на 2. Върху шунката се подреждат кръгове чушка, маслинки и по кръг домат. Най- отгоре се слага по парче Моцарела. Похлупват се останалите 4 намазани с масло филийки. Пекат се на грил- тиган. Обръщат се, за да се опекат и от двете страни. Сандвичите могат да се изпекат и в гофретник. Консумират се топли.

Нова мода шантиклер – децентрализация на администрацията. Какво значи това? Това значи, че различните министерства и институции ще се помещават в различни селища на нашата китна, но изстрадала през столетията родина. Няма да са в столицата и „столица” ще престане да означава това, което по принцип означава тази дума – престолнина. Ако бяхме царство, столицата (престолнината) щеше да е градът, където живее царското семейството. Ако трябва да децентрализираме една престолнина (столица), това ще значи царят да се изнесе във Варна, царицата – в Бургас, князете – в Силистра, а княгините – в Петрич. Нещо такова е замислил и нашият премиер Бойко Борисов, но тъй като не сме монархия, той възнамерява да попилее из страната министерствата и други административни структури. Слушах го по телевизията да казва, че тази част от министерство на икономиката, която се занимава с туризма, ще се премести в Пловдив. Защо ли? Ами защото Пловдив е древен град, с тракийско и римско наследство. Така каза премиерът. Къде ли тогава ще се премести онази част, която се занимава с енергетиката? Най-вероятно в Козлодуй. В такъв случай социалното министерство трябва да се премести във Враца или в Монтана, защото там социалните проблеми са тежки, а министерство на отбраната – на връх Шипка. НАП е добре да е в Русе, за да е еднакво далеч за всички, с изключение само на русенци, които ще си подават данъчните декларации в Синеморец. НОИ е логично да бъде в Сандански, за да можеш възможно най-бавно и мъчително да прескачаш между него и НАП. С оглед на същата оперативност следствието трябва да е във Видин, а прокуратурата – в Кърджали.

На пръв поглед новината за децентрализация е добра, защото храни надеждата, че Тотю, Цецка, Миро и десетки знайни и незнайни фигури като тях ще ни освободят от присъствието си, завръщайки се по родните места. За съжаление, бъркотията, която ще настъпи вследствие на тази гениална реформа, ще вгорчи удоволствието от отсъствието на гербаджиите от жълтите павета, а разходите по комуникацията между попилените части на администрацията, загубите на време, път, бензин и нерви хилядократно ще надвишат икономическия ефект, който се очаква да се получи от нови работни места и други подобни глупости. Всъщност, тези пусти нови работни места май са единственият смислен аргумент, който успях да чуя. Но, дайте да помислим. Що се отнася до работните места, то има само две хипотези: или досегашните хора продължават да работят на новото място, или на него се наемат нови местни хора. Ако се наемат нови хора да работят, да речем, в министерство на икономиката в Пловдив, това ще понижи безработицата там, но ще я повиши в София, защото онези, които досега са работили, вече няма да работят, за могат да работят другите. Следователно броят на заетите и на безработните ще си остане един и същ, само ще се промени териториалното им разпределение. Поне така го вижда моят несъвършен ум. Ако пък досега работещите продължат да бъдат работещи, то те или трябва да пътуват от София до съответните нови местоназначения и обратно, което е свързано с разход на време и горива, или трябва да се преместят да живеят на новите места, което пък е свързано или с допълнителни разходи за наемане на жилища, или с разходи за закупуване на такива. Да не говорим какво ще стане като помъкнат и семействата си. Има обаче и друго. Ако приемем, че ще уволним досега работещите в министерствата, за да назначим нови хора по места, с което да ударим решително по безработицата и да подпомогнем заетостта, то даваме ли си сметка, че ще отстраним хора, които вече що-годе са навлезли в работата и познават проектите, за да ги заменим с хора, които нямат понятие какво се случва в съответната администрация? Но, както се знае, компетентността и квалификацията на кадрите са последното, което занимава светлите управленчески умове на България.

Да пофантазираме. Ако стане децентрализацията така, както трябва, то всяко министерство ще е в различен град. Това означава, че и всеки министър ще живее в различен град или поне в различен град ще трябва да ходи на работа. Представете си каква суетня ще бъде, ако премиерът реши спешно да свика извънредно заседание на министерски съвет. Ще се разхвърчат ония ми ти автомобили на НСО по ония ми ти нови магистрали, а може и хеликоптер да бръмне тук-там. Това не е ли скъпо? Скъпо е, но децентрализацията го изисква. А има и откъде да се плати, не се притеснявайте. Ето ги, например, гражданите, които трябва да си свършат работа в една или друга администрация. Те не могат да разчитат на хеликоптери и на автомобили на НСО. Те ще трябва да използват БДЖ, автобуси или личните си автомобили. Ще вдигнем цените на влаковете, ще повишим цената на бензина (един телефон до Вальо Златев, какво толкова!), ще увеличим старите административни такси, ще въведем нови и така ще финансираме бръмченето на министрите от град в град. По принцип, всички разходи на държавата се финансират за сметка на редовия данъкоплатец. Така е било, така и ще бъде. Ако някой си мисли, че административната децентрализация ще се финансира от някого другиго, горчиво се лъже.

Всъщност не е невъзможно администрацията да бъде частично децентрализирана и без да настъпят катаклизми от това. Децентрализацията не я е измислил нито Симеон Дянков, нито Бойко Борисов. Но за да си позволиш агенциите, министерствата, службите и всякакви други административни структури да не бъдат в столицата, а да се разхвърлят из повече градове, трябва да си богата държава със съвършено информационно общество. Информационно общество означава администрациите да имат така изградена мрежа, че да могат да си свършат работата без физически контакт помежду си, а всички административни услуги за гражданите да са достъпни в електронен вид. Ако аз мога да подавам документи и да извършвам плащания по интернет във всяка точка на страната и по интернет мога да си взема всеки документ, който ми е нужен от държавата или общината (включително и документ за самоличност, което съм виждал как става в други държави), какво ми пука в кой град физически е разположена администрацията?! За съжалени, в България това е все още неосъществен блян. Властта не само че не желае да осъществи електронно правителство и електронни общини, но даже и не разбира за какво става въпрос.

Децентрализацията на администрацията може и да не е лошо нещо. Но не в реда, в който са тръгнали да я правят. Нека засега министерствата, агенциите и службите да си останат там, където са. Дайте на първо време да децентрализираме политическите субекти, както следва: Бойко Борисов да отиде в Каанакаак (Туле) в Гренландия и там да премиерства на чист въздух. Цветан Цветанов да се изнесе в Уангануи, Нова Зеландия, и оттам да администрира каквото там администрира. Симеон Дянков да се позиционира в Порт Стенли на Фолклендските острови и оттам да сияе със световния си финансов професионализъм. Централата на ГЕРБ да се премести във Владивосток, а тази на БСП – по-близо, на остров Болшевик. Така нашият иначе симпатичен народ за пръв път ще получи шанса да се дебойковизира, дегерберизира, декомунизира, демафиотизира, дечалгизира, децървулизира и делумпенизира. Мисля, че това ще е полезно за него. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

До съвсем скоро за външната политика на Израел се пишеше малко – от критичната и инакомислеща гледна точка. За разбиването на тази представа допринесе до голяма степен мирната съпротива на палестинските семейства в Западния бряг. Наричам го Западен бряг, защото все още това не е Палестина. Там действа само официална автономия, но нищо повече – израелската политика на заселване на фанатизирани заселници в едновремешни палестински села, прави още по-невъзможен за разрешаване този конфликт. За съжаление, аз не мога да посетя тези земи – заради двойното ми гражданство и по-точно сирийското, а знаете, че израелските власти не допускат хора с подобни паспорти, както и обратното. За щастие, има кой да разказва за ставащото в Западния бряг, а отскоро сред тези хора е българка, която е избрала за своя кауза борбата на палестинците.  До момента, освен Intidar, на български за Палестина се пишеше в още два блога, като смея да твърдя, че са изключително добри- този на Мариян Карагьозов и също на Мая Димитрова. На гости в Intidar е Габриела Иванова, която избра да е доброволка в Палестина, за да помага на местните хора. Поддържа своя блог на български, наречен от нея “Зехтин от сълзи” - и това е четвъртият блог на български, който пише за [...]

Пробито е в централния печат информационното затъмнение за единственото публично събитие в България, свързано с годишнината от ядреното заразяване на Европа след катастрофата в Чернобил, в което на 26 април участваха в центъра на София в градинката пред „Кристал” стотици хора. Вестник „Труд” съобщава днес за повода читатели да се наредят на едночасова опашка за автографи на емблематичното за новата ни история място-нещо, което не се случва другаде и по този начин в толкова горко оплаквания смаляващ се свят на днешното ни книгоиздаване.

А колко малко е нужно- едно добро заглавие, малко колегиалност, щипка признание и се е получило!

( ivo.bg)
„ДОКУМЕНТАЛЕН ПРЪСТ В ЯДРЕНАТА РАНА

Покрай поредните спорове около закриването на проекта АЕЦ „Белене“ и навръх годишнината от катастрофата в Чернобил изявеният журналист Иво Инджев и младият ядрен инженер Георги Котев издадоха книгата си „Ядреналин“ – едно своеобразно предупреждение за онова, което може да се случи не само в българската ядрена централа „Козлодуй“, но и предупреждение към ядрената опасност, грозяща бъдещето на цялото човечеството.

Книгата е истинско предизвикателство към властта и политиката в тази насока. Тук има документални откровения за престъпление с ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“ и тайното разследване на случая; за мафията в българската енергетика; за личната история на човека, направил разкритията; за разпада на мита за „мирния атом“; за руската рулетка с отработеното гориво; за фалшивата пропаганда на безопасността; за липсата на разлика между ядрено оръжие и атомна централа.

Освен че заявяват категорична позиция по темата, авторите подкрепят тезите с доказателства, базирани на дълги години проучвания.

В „Ядреналин“ е разказана личната история на Георги Котев – инженер-физик по професия, който от признат специалист в областта на ядрената и реакторната физика властващите превръщат в ядрен дисидент. След като е отстранен, Георги Котев се посвещава изцяло на разследването на престъпни практики в областта на ядрената индустрия, които описва за първи път в книга.

Премиерата на книгата уважиха американският посланик Джеймс Уорлик и министърът на образованието Сергей Игнатов.

„Ядреналин“, Иво Инджев и Георги Котев, изд. „Ентусиаст“, 236 стр., 14 лв.“

Share on Facebook

  Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегал, пообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал,  после видяхме как живеят в прогонените християнски села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“. Обиколката на Мали беше удължена , бяхме в  Буркина Фасо, а за последно в Того успяхме да получим пари от африканец.   Днес отиваме и откриваме Бенин – страната, в чийто резервати има само бели    Имайте търпение да се зареди – снимките са много   Приятно четене:  

Африка пеша

Того. Където можеш да получиш пари

Гранд Попо – градче на океана с красиви плажове

Проф. Янко Н. Янков-Вельовски, безкомпромисен правозащитник и дългогодишен политзатворник до 01.10.1989 г., е изпратил Отворено писмо до осемнадесет западноевропейски посолства с искане за съдействие за политическо убежище, хуманитарна закрила и справедливо правосъдие. Принуден да предприеме тази крайна стъпка поради постоянните заплахи и многократните опити на толерирани от посткомунистическите власти мафиотски среди за покушение над живота му и заплахи срещу неговото семейство, той призовава демократична Европа да се самоопредели, като демонстрира кого защитава – Човешките права или Червената мафия. Близкото бъдеще на този казус ще покаже кое е по-важно за европейските власти: т.нар. „политическа ...

Според източник от високо ниво в Пекин ключови лидери в Политбюро на Китайската комунистическа партия (ККП) са достигнали консенсус по четири точки, които ще бъдат обявени на или около 18-тия конгрес на ККП. Тезата на решението е, че Китай ще поеме пътя на демокрацията. Тази новина се разпространява светкавично в Пекин… Според източника четирите точки на консенсуса са: 1. Хора от всички слоеве на обществото, политически партии и обществени организации да изпратят представители, които да сформират подготвителен комитет за нова конституция. Те ще изготвят нова конституция, която да защитава правата на гражданите ...

Популярната имейл платформа на Google може автоматично да превежда имейли от един език на друг. Така, например, можете да получите имейл на японски и да го преведете незабавно на английски език, или да комуникирате с приятел на френски език, без изобщо да знаете езика.

децата от руското училище в Благоевград и техните пиратски кораби Отново прекрасната Оксана Данаилова, която спечели последния ни...

Кои са социалните медии, които са най-полезни за нас? На този въпрос се опитват да отговорят от CMO.COM, като дават класация на социалните медии според следните критерии: Комуникация с клиента Видимост (exposure) на марката Трафик към сайт SEO Социалните медии включват уеб-базирани и мобилни технологии, използвани, за да се … Подобни статии:

1. Как социалните медии промениха рекламната индустрия
2. За спорта и социалните медии

„Pinterest или умри!“ – това е новото мото на маркетолозите по цял свят, които искат да са в крак с новите тенденции при социалните мрежи. Ако искате трафик, ако желаете вашите продукти и услуги да достигат до широката аудитория, просто няма как да пренебрегнете Pinterest. … Подобни статии:

1. 13 факта за Pinterest потребителите (Инфографика)
2. Защо мъжете да използват Pinterest

Така че премахването на "човешкия фактор" от образованието е риск, който става все по-реален с всеки изминал ден

Според проучване на Strategy Analytics, гигантът измества Nokia след 14 години на върха.

Френските организации, които се занимават с дискриминацията в страната, са се заели с нелеката задача да осъдят най-голямата търсачка в света. Оказва се, че голяма част така наречени „autosuggestions„, които Google предлага на своите потребители, нарушават основни закони, важащи за френската държава. Последният слуачай, който … Подобни статии:

1. Google Maps става платена услуга?
2. Осъдиха британец заради „туит“