Отново за Проектозакона за детето

Аз съм от онези нормални родители, които съчетават няколко метода на възпитание, без винаги да си дават сметка какви са, защо и т.н. Наблягам на „нормални”. Поколението на родителите ми мисли, че децата ми са супер разглезени, защото се съобразявам с хранителните им предпочитания. Кликата на „майките лакто-еко-био сектантки” ме заклеймява, че не съм кърмила децата си поне до година и осем месеца, че не им пека всеки ден домашни бисквити и даже им давам да ядат купешки сладолед.

Очевидно някои от разбиранията ми са насложени от детството, други са възприети наскоро, но най-вече се опитвам да следвам вътрешното си усещане. Разбира се, основно се водя от своите деца и много се уповавам на мъжа си, на неговите много по-ясни преценки и безпогрешната му интуиция.

 

От месеци се опитвам да се ориентирам между всички мнения по отношение на проектозакона за детето. Много ми е трудно да заема позиция, лутам се, нямам категорично мнение. Но, по-скоро съм на страната на тези, които не го приемат в този му вид.

За себе си установих, че за възприемането на такъв закон огромно влияние оказва от каква гледна точка гледаш на него, като какъв. Позициите на всички са различни, защото всеки гледа от своята гледна точка:

- Про-държавните неправителствени и различни социални организации са се нагледали на всякакви гадости, те са „повредени”, затова не мислят за деца като моите, те мислят предимно за децата в риск и изоставените от родителите си деца.

- Про-американските фанатици, прокламиращи домашното религиозно образование – те не мислят за децата в риск, мислят само за своите деца и как да ги "опазят" от Държавата.

- Про-семейните нормални родители като мен... е, те не вярват, че тази Държава е в състояние да прецени и се погрижи по-добре за нашите и въобще за които и да са деца. Няма как да знам, че държавата се отнася, хъм, така, към предоставените на грижите и преценките й деца и да съм спокойна след приемане на такъв закон.

Два са основните аспекти, които наистина не мога да преглътна в този проектозакон. Единият е прекалено субективните определения (да, за най-добрият интерес на детето), за които ще преценяват и решават незнайни чиновници, съдии и въобще чужди хора. Другият е този със задължителните неща, замаскирани като права – задължителното слагане на ваксини, задължителното училищно образование и т.н. Вярно, че те кореспондират с други закони, но и с тях не съм съгласна. Щом са част и от този – не съм съгласна! Във времена на духовно пробуждане, нови енергии на Земята, до голяма степен носени от децата, нови отношения на любов и свобода - задължителните неща са отживелица. Последен отчаян опит от страна на правителства, служби и агенти за контрол, печалби и прочие тъмни цели. Да, аз съм умерен почитател на всички конспиративни теории. Като под умерен почитател разбирам мислещ потребител. Без крайности, но и без капаци на очите. Затова, просто не съм съгласна такива важни, основни неща за нашите деца да са задължителни, нито да подлежа на законова санкция, ако не ги избера.

Просто е – държавна превенция на изоставянето (защото 98% от децата в домове си имат родители!), реална политическа воля за затваряне на институциите и преминаване към центрове от семеен тип, подкрепа на истинските родители да отглеждат нормално децата си (а не просто вземане на деца от бедни родители), действителна реална грижа.

В крайна сметка наистина е просто – любов към децата, съобразяване с избора на другите, свобода.

Нека бъдат, сега!

Прочети цялата новина

Свързани новини: