Доволен съм

Току-що се прибрах. Бях на книжния панаир в Прага и току-що се прибрах. И - нека ви разкажа. Книжният панаир в Прага ми се стори не по-малък от този в Лайпциг. Макар че не беше толкова лъскав и модерен – по-скоро беше уютен и симпатичен. Но – наистина голям. Внушителен. Сега като се замисля – едва ли и нашият, който се провежда в НДК, е много по-малък. Но в пражкия определено имаше дух. Оставете щандовете – те винаги са си най-обикновени книжни щандове. Книги, книги и книги. И леко скучаещи, и дежурно усмихващи се щандови хора всред книгите. Но в кафенетата – които бяха сигурно сто – безброй оживени лица. Лица на хора, които са дошли да говорят оживено за книги, за литература, за култура, за мислите си и за мисли, които са прочели в прекрасните отдавна и наскоро прочетени книги. Хубаво е често да се сещаме, че четенето на книги е разкош. Радост сред бучащото Чистилище навън. Но да се върна на оживените лица. Това, като че ли, липсва на българския панаир на книгата. Така си...

Прочети цялата новина

Свързани новини: