Къща на село 2

(към Къща на село 1)

 Част 2: Първа среща

И така, дойде денят на първата среща между нас и къщата. Между нас и до този момент все още неясната мечта.

...

Така попаднахме едва за втори път в село Кюлевча. На 80 км от Варна, то е само на няколко километра след края на магистралата (Хемус). Стига се лесно, кара се бързо, безопасно и икономично. Самото село е добре защитено от скалите, усещането е силно духовно, въздухът е наситен с добра енергия... Светло е. В началото на март, за разлика от града, тук има доста сняг. Води ни собственичката, леля Калина. След последния завой познавам зелената ограда от снимките и изпитвам усещане, сякаш си идвам у дома. Странно е.

Влизаме в двора и с мъжа ми се споглеждаме – вече знаем. Това е тя. (После разгледахме още няколко къщи и имота в селото, разбира се, но знаете с какви очи гледате другите, когато вече сте избрали със сърцето си).  Къщата е прекрасна. Здрава, стабилна, с основи от ръчно дялани масивни камъни. Строена е от бащата на леля Калина и е ...ами, истинска. Покривът е наред, в стаите почти няма влага, въпреки че не е влизано особено през последните четири години, дограмата е стара и май само тя има нужда от смяна, има стабилни легла, красиви скринове и дори кукли, наредени на едно малко легълце. Само трябва да измислим къде и как да направим баня и тоалетна вътре.

Дворът... Дворът е приказка, мечта. Под преспичките на предното дворче се виждат зелените туфички на напъпващите кокичета и нарциси, пълно е с добре зазимени рози, голям трендафилов храст е разперил клонки над вратата, предвещаващ страхотни цветове и аромат. Казаха ни, че покрай външния дувар под снега има много здравец, а отгоре има огромна асма. Пейката беше счупена, но, уверявам ви, видях компанията ни покрай масата в лятна вечер, под фенерите, закачени на асмата, похапващи и пийващи с приятели, а наоколо децата играят под разнасящия се упойващ аромат на розите... Видях го! Искам го!

И така, вече бяхме пленени. Оказа се, обаче, че най-ценното на цялото място (общо почти два декара), са многобройните плодни дръвчета в задния двор, даващи богата реколта. Дрян, праскови, кайсии, ябълки, сливи, дори благородната черница. В двора има задължителния за благосъстоянието и благоденствието на стопанството орех, и дори – дръжте се сега – липа, ура, която нямам търпение да цъфне. Леличката ни обясни, че под мястото има богати подпочвени води, затова всичко цъфти и вързва почти без допълнителни грижи. От приятелите си знаехме, че районът е плодороден и благодатен, тя също го потвърди. Отглеждали са какви ли не зеленчуци, правили са вино дори от касис, навсякъде из двора имало подправки, които ще видим напролет, а под овошките било пълно с ягоди. О, благодаря ти, природо! Благодаря ви, мили хора, че така добре сте се грижили за отредените да станат наши къща и градина.

Ето как нашите ангели ни доведоха на точното място с точната къща и точните хора. Всичко, което ние трябваше да направим, е да им се доверим. За мен беше от голямо значение какви са били хората, от което поемаме всичко. Е, те са съвестни, работливи, много добри стопани, с добри отношения със съседите и съселяните си, точно за каквито си мечтаехме. Леля Калина срещна един съсед на улицата и се разговориха как той трябва да й върне книга за Цар Симеон. За книжни маниаци като нас това беше още един знак, макар и вече да нямахме нужда от него.

Защо продават къщата си на село ли? Прозаично е – те са вече доста възрастни, децата и внуците им живеят далече от Шумен и нямат сили да гледат как бащината им къща се руши, уви. Видно е, че не им е лесно да се разделят с нея... Що се отнася до нас, винаги са добре дошли!

/следва продължение/

Прочети цялата новина

Свързани новини: